Решение по дело №262/2019 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 90
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20194150100262
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 90

 

гр.Свищов, 7.08.2020 год.

 

 

                        Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 25.06.2020 в състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 262, по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взема предвид:                 

 

                        Иск с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 558 ал. 5 от КЗ вр. чл. 380 от КЗ вр. чл.45  от ЗЗД.

 

            Ищецът К.И. ***, чрез пълномощника си адв. Й.Й. твърди в исковата си молба, че на 29.08.2018г. в гр. Свищов, на ****, мотоциклет „Кавазаки 900“ без регистрационни табели, управляван от С.Ц.С. ***, е причинил ПТП, като го е блъснал, при изпълнение на служебните му задължения като служител на РУ Свищов  и подаване на сигнал за спиране със  „стоп-палка“ за да бъде осъществена проверка по КАТ. Твърди, че е получил увреждане на здравето – контузия на пети пръст на лява ръка, в резултат на която претърпял силни болки в областта на лява ръка и му било невъзможно да извършва активни движения с този крайник. Посочва ,че му се наложило да му бъде оказана спешна медецинска помощ и да му бъде извършено рентгеново изследване. На 30.08.2018г. посетил личния си лекар д-р В.М., която му поставила диагноза повърхностна травма на китката и дланта, неуточнена и травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан. Обективното му състояние било деформиран и изкривен пети пръст на лява ръка с много силна болка. Назначена била терапия планова хоспитализицаия и аналгетици.  Посочва, че според епикриза от *****от 07.09.2018г. на ищеца била извършена оперативна интервенция под инхалационна анестезия, след щателно почистване на оперативното поле. Открила се руптура на екстензиорното сухожилие с дефект на дисталната трета, последвало поставяне на анкер и реинсерция, послоен шев и суха стерилна превръзка. За пациента били предвидени препоръки – да се сменят превръзките през 3 дни, да бъдат свалени конците на  12 ден, имобилизация  за срок от 60 дни. Твърди, че бил принуден да не полага труд и ползвал отпуск по болест в периода от 30.08.2018г. до 08.01.2019г… След дългия период на оздравяване , пръстът  зараснал накриво, което представлявало пречка за него при изпълнение на нормални, ежедневни дейност. Посоченото увреждане се отразило тежко върху физическото му състояние. Изпитвал постоянни болки, които макар и постепенно намалили интензитета си, продължавали и не били напълно отшумели и към момента на подаване на молбата. Оздравителния период продължил дълго време, което наложило ползване на отпуск по болест 130 дни.     Сочи, че наред с физическите травми, преживял и душевни такива за известен период от възстановяването си е бил зависим изцяло от грижите на другите, като не е могъл да осъществява сам нуждите си , свързани с поддържане на лична хигиена. Това обстоятелство оказало трайно влияние върху неговото самочувствие, почувствал и страх за живота си, сънувал преживяното, имал нарушен син.  Това представлявали неимуществени вреди, които следвало да му бъдат репарирани от увредилото го лице, респективно неговият застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Счита, че на възстановяване подлежали и имуществените вреди, изразяващи се в наложени вследствие на травматичното увреждане на ищеца разноски за заплащане на медецински изделия. Общият размер на имуществените вреди бил 840 лева, а счита, че неимуществените вреди можели да бъдат обезщетени със заплащане на сумата 15 000 лева. Твръди, че предявил застрахователна претенция по реда на чл. 380 и сл. от КЗ пред Г. Ф., мотивиран от установената липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , но последвал отказ. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.08.2018г. , както и сумата 840,00 лева  - имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците от 21.12.2018г. /деня от отказа за плащане на обезщетенията на претърпени в резултат на ПТП имуществени и неимуществени вреди/ до окончателното плащане. Претендира разноски. В съдебно заседание пълномощникът му поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли предявения иск да бъде уважен и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските. Счита, че събраните по делото доказателства очертавали фактическа обстановка, идентична с тази описана в исковата молба. По безспорен начин бил установен механизма на произшествието, настъпилия вредоносен резултат и връзката между поведението на деликвента и вредоносния резултат. Взема становище ,че не следвало да бъдат кредитирани показанията на св. Д., тъй като същите се опровергавали от доказателствата по делото. 

 

            Ответникът Г. Ф. ***, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за допустимост, но  неоснователност на иска. Счита, че не били налице основания за пливличане на отговорността на Г. Ф., поради липса на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“ предвид механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП . Счита, че не било установено противоправно поведение на сочения за деликвент С.С., което да е в пряка причинна връзка с уврежданията на ищеца. Не били представени доказателства, установяващи твърдения механизъм, обстоятелства и причини за ПТП, освен констативен протокол за ПТП, поради което оспорват механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинната връзка с получените от ищеца увреждания. Оспорват твърденията в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при получаването , като представения констативен протокол за ПТП не удостоверявал фактите относно обстотяелства и причини за ПТП, оспорват в тази част съдържанието на документа. Заявява, че вече били сезирани с процесното събитие и по образуваната щета № 210365/2018г. били уведомили ищеца, че следва да представи доказателства по чл. 106 ал. 3 вр. чл. 558 ал. 2 и чл. 496 ал. 2 б. б от КЗ, с оглед установяване основанието за определяне на обезщетение , които доказателства не били представени. Оспорват претенцията за неимуществени вреди по размер, с оглед степента на получените от ищеца увреждания , настоящия му здравословен статус, бързопреходния период за въстановяване, както и с оглед установените в страната икономически условия и стандарт на живот и съдебната практика към датата на ПТП. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебно заседание, моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказан. Счита, че по делото не били събрани достатъчно доказателства, от които да може да се обоснове извод, че ищецът е пострадал от ПТП с моторно превозно средство, което не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което от своя страна би бибо единствена причина да бъде ангажирана отговорността на ответника. Претендира разноски.

           Третото лице С.Ц.С.- помагач на страната на привлеклия го ответник, чрез пълномощника си адв. Б. от ВТАК е подал  отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на иска.Оспорва предявените искове, както и твърденията в исковата молба, особено по отношение на твърденията, че ищецът бил блъснат от него в момент, когато е изпълнявал служебните си задължения и бил подал сигнал за спиране със стоп-палка, което не отговаряло на истината. Твърди, че ищецът буквално се хвърлил върху него в опит неправомерно и нерегламентирано да го спре, хващайки го за фланелката и притискайки го към бетонната стена на мястото на инцидента. Спорен бил въпроса е дали и тогава е получил увреждането ищеца, тъй като медецинските документи били с начална дата следващия инцидента ден, а именно 30.08.2018г. . Оспорва и изложените твърдения за степента на телесното увреждане, както и срока за възстановяване и пълен оздравителен процес. Счита, че претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди бил силно завишен. Оспорва представения протокол за ПТП, който въпреки, че има характеристикете на официален документ, е съставен само по данни на пострадалия, и от от лице в пряка служебна връзка с ищеца, също полицейски служител в РУ Свищов. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказании. В хода на устните състезания взема становище, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както по основание , ката и по размер. Взема становище, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е изпълнил задължението си да осъществи спирането от достатъчно за въприемане място от спирания водач, посредством стоп – палка или друг подходящ начин.

 

            С протоколно определение от 16.12.2019г. е допуснато изменение на предявения иск по чл. 432 ал. 1 вр. чл. 380 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, чрез увеличаване на размера му и същият се счита предявен за сумата от 20 000 лева вместо за сумата 15 000 лева.

 

                        Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

            Приложен по делото е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 63 от 30.08.2018г., относно посетено ПТП от С.И. – мл.автоконтрольор при РУ Свищов на 29.08.2018г. около 22,40 часа в гр. Свищов, на *****, като са посочени участника – участник 1 – ППС без регистрационни табела, марка Кавазаки, модел 900, водач С.Ц.С. и пострадалите лица – ищецът К.И.К. и С.Ц.С.. Приложен по делото е и протокол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2018г. , съдържащ се и във вложеното копие от ДП 323/2018г. на РУ Свищов,  в който е описано установеното при огледа на жилищна крайпътна територия, находяща се на административен адрес гр. Свищов, *****, при който оглед е иззет като веществено доказателства мотоциклет Кавазаки 900, без регистрационна табела, без видим номер нарама, оранжево черен на цвят ведно с контактен ключ за него.

            Приложен по делото е и АУАН № 561213 от 29.08.2018г. , съставен от С.И. против С.Ц.С. за това, че на 29.08.2018г. в 22,40 часа в гр. Свищов, на ул. ***** управлява мотоциклет Кавазаки 900 без регистрационна табела, без видим номер на рама, оранжев на цвят, като при подаден светлинен сигнал на служебен автомобил за спиране от контролен орган не спира и продължава движението си вляво като блъска спиращият го със стоп – палка по образец мл.инсп. К.К. и предизвиква ПТП – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

         Съгласно справка за нарушител/водач С.Ц.С., същият е правоспособен водач на МПС  от 2012 година , категории В АМ и по отношение на него има влезли в сила три наказателни постановления за нарушения по ЗДвП .

        Като доказателство по делото е прието и протокол за извършена технико-химическа експертиза, допусната  по ДП 323/2018г. на РУ Свищов, като е дадено заключение , че автентичния номер на рама на мотоциклет Кавазаки 900 , иззет при оглед на местопроизшествие на 30.08.2018г. е ZX900B-005137 и е посочено, че не са налице данни за подправяне или заличаване на номера на рама на представения за изследване мотоциклет , иззет при оглед на местопроизшествие на 30.08.2018г.. Като писмено доказателство по делото е приета и съдебно-медицинска експертиза , изготвена от д-р Г.по същото досъдебно производство , според която ищецът е получил разкъсване на повдигащия мускул на пети пръст на лява китка, както и разкъсване на повдигащото сухожилие на същия пръст, оперативно възстановяване на мускула и сухожилището и имобилизация с метал, като получаната травма е в резултат от удар и притискане с или между твърд тъп предмет и е възможно да бъде получена по начин, описан в материалите по делото – удар от външните части на мотоциклет, като получената травма е причинила трайно затруднение в движеното на ляв горен крайник /затруднена хватателна функция на китката/, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от три месеца.  Приложен по делото е и фиш за спешна помощ от 30.08.2018г.  на ЦСМП Свищов с поставена диагноза на ищеца – контузия на пети пръст на лява ръка, както и искане за рентгеново изследване от същата дата. В амбулаторен лист от  от 30.08.2018г.  издаден от д-р В.М. , е посочена диагноза на ищеца – повърхностна травма на китката и дланта, неуточнена, придружаващо заболяване и усложения – счупване на друг пръст на ръката, с предписана терапия – планова хоспитализация, аналгетици.

            В епикриза от Клиника по ортопедия и травматология , ****е отразено, че на ищеца е поставена окончателна диагноза: Руптура мескулус екстензорис дигити V МАНУС Синистра , като са описани и проведените оперативни интервенции, включително поставяне на акнкер и реинсерция. , с препоръка за имобилизация за срок от 60 дни.

         Видно от фактура № ********** от 10.09.2018г. , същата е издадена от ****на ищеца, за сумата 840,00 лева – заплащане на медицински изделия, като с приложената вносна бележка от 10.09.2018г. ищецът превел на ****сумата 840,00 лева. С фактура № ********** от 07.09.2018г. , **** доставило на ****медицински изделия на стойност 840 лева, с посочено основание на сделката – К.К., ****.

            Видно от болничен лист от 30.08.2018г. издаден от ****на ищеца е предписан домашен –амбулаторен режим на лечение , в отпуск от 30.08.2018г. до 12.09.2018г.. Съгласно болничен лист от 10.09.2018г. издаден от ********, ищецът е в болничен от 07.09.2018г. до 10.10.2018г., с диагноза – травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан.  Съгласно болничен лист от 11.10.2018г. на ****, ищецът е в отпуск по болест от 11.10.2018г. до 09.11.2018г. , с диагноза травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан.  Същата диагноза фигурира и в издадения на ищеца болничен лист от ****, за периода 10.11.2018г. до 09.12.2018г. , както и в болничен лист на ****издаден на ищеца за периода от 10.12.2018г. до 08.01.2019г..

              В Декларация за трудова злополука  е посочен пострадал – ищеца,  попълнени са данни за злополуката – дата, място, адрес, както и описание на действия, извършвани от пострадалия – подал сигнал със стоп палка за спиране и проверка на мотоциклесит без регистрационни номера. Виждайки, че мотоциклетиста не спира, се насочил към него се завърта с лявото рамо към мотоциклета, описан е начин на увреждането – опитвайки се да избяга от проверката мотоциклетиста се удря в лявата ръка на ищеца. С приложеното разпореждане № 5104-04-77 от 12.09.2018г. на НОИ, ТП В.Търново, станалата с ищеца на 29.08.2018г. злополука се приема за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО.

             С приложена застрахователна претенция от ищеца до ответника, вх. № 24-01-750 от 5.10.2018г., ищецът предявил претенция за заплащане от ответника на сумата 20 855,00 лева – имуществени и неимуществени вреди , съответно 20 000 лева неимуществени вреди и 855 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва, на посочена банкова сметка.  ***. № 24-01-750 от 20.12.2018г. на ответника до ищеца, последния е уведомен, че УС на Г. Ф. е разгледал молбата и с Решение № 29-3/20.12.2018г. отказал изплащане на обезщетение по щета № 210365/05.10.2018г.  за неимуществени вреди. Указано му, че може да предяви нова претенция пред ГФ, като представи писмени данни за хода и резултата на образуваното досъдебно производство, да предяви претенция за плащане пред съда на основание чл. 558 ал. 5 от КЗ.

       С писмо изх. № 24-01-750 от 16.10.2018г. на Г. Ф. до ищеца, същият е уведомен, че във връзка с претенция под номер 210365 за немиуществени вреди с молба вх. № 24-01-750 от 05.10.2018г. , следва допълнително да представи писмени доказателства за хода и резултата на образуваното досъдебно произмодство, копие от протокол за оглед на местопроизшествие, заключение на автотехническата и съдебномедицинската експертиза, изготвени по досъдебното производство.  Приложено е извлечение от Банка ДСК за притежаваната банкова сметка ***.

           Според проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 29.08.2018г.  МПС с номер на рама *****няма активна застраховка Гражданска отговорност.      

            Разпитани по делото бяха като свидетелите С.И. , Б.К., посочени от ищеца  и Г.Д.,  посочен от третото лице помагач на страната на ответника.

            Св. И. заяви, че си спомня за инцидента с неговия колега К.К.. Обясни, че тогава били нощна смяна за времето от 19 часа до 07.00 часа сутринта и извършвали обход на града, когато му се обадил колега, да го уведоми, че в ***е пристигнал водач на мотоциклет, който е без поставена регистрационна табела. Решили с ищеца да изкачакт на безопасно място и без да се вижда патрулния автомобил да спрат мотоциклета, да извършат проверка дали водача е правоспособен, дали мотоциклета действително няма регистрационна табела, защото някои от мотоциклестистите  прибирали номера под калника и не се виждал. Заяви, че той управлявал полицейския автомобил Киа, който бил обуредван с камера. Намирали се на ***, колегата му се обадил, че водача имал намерение да тръгне и тогава започнали да поддържат постоянна връзка по мобилните телефони и му давал информация какво прави водачът на мотоциклета.  Така когато им казал, че водачът отива и си слага каската, те се преместили от ***, слезли към ***точно на пиацата на такситата и там изчакали да видят кога ще тръгне мотоциклетистът. В този момент видели момче, което седнало в зелена лада и колегата , с който поддържали връзка по телефона  му казал, че те двамата са били в заведението. Заяви, че това момче /също свидетел по делото/ седнало в автомобила, извадило си мобилния телефон , след което запалило автомобила и тръгнало, а след заминаването му, колегата му казал, че водачът на мотоциклета се качва на мотора и пали, а той тогава се изнесъл зад ***, където е задънена улица, а той тръгнал да му“затворя пътя“, там бил стеснен участъкът от пътя, за да спре автомобила. След като видял фара на мотоциклета срещу тях, на разстояние 30-40 метра, вече бил включил светлинния сигнал на служебния автомобил и леко свил навяло, за да му затвори пътя, като имало разстоние около метър и нещо, през което той да мине и тогава моторът рязко намалил скоростта. Видно от показанията му, мотористът се движел към тях, ищецът излязъл през предната дясна врата, бил с жилетка , със стоп палка в ръка и фенер и му подал сигнал със стоп палка. Обясни, че преди това още той бил включил светлинния сигнал, който водачът на мотоциклета нямало как да не възприеме от разстояние 30 метра, а и светлините на служебния автомобил били много силни. Дръпнал ръчната спирачка на колата и слязъл, като тогава чул, че колегата е бил ударен от мотоциклета, защото го чул да окха. При самото спиране мотонърт го е ударил. Заяви, че според него водачът е възприел сигнала, който му е бил подаден, решил да не се подчини , заобиколил полицейския автомобил от дясната страна , а не по посока на движението. Изнесе, че като слязъл от автомобила, видял колегата му да се държи за лявата ръка и казал, че много го боли ръката. След като спрели водача, се представили, поискали му документите на водача, той представил само лична карта. Огледали мотоциклета и ведили, че няма поставена регистрационна табела, уведомили оперативния дежурен, останали на място да изкачат дежурната оперативна група да дойде. Според показанията му, протокол за оглед на мотоциклета трябвало да се правен от разследващия полицай, който дошъл на място, както и справките дали мотоциклетът има регистрация. Допълни, че през цялото време колегата му се държал за ръката и казвал, че много го боли, като още преди приключването на следствените действия на мястото дошъл инспектор от Пътен контрол А., взел ищеца и го откарал в болницата, за да бъде прегледан, както и водачът на мотоциклета, защото си бил ожулил лявата ръка. Поясни, че профилът на пътя бил такъв, че имало бетонна подпорна стена и след като е ударил ищеца, водачът се блъснал в стената. Заяви, че момчето „което е тук свидетел, след като извърши телефонен разговор, а това го видяхме много ясно, запали колата и замина в посока ул. Черни връх и когато стана инцидентът него въобще го нямаше там“.  Според св. И., ищецът е физически здрав, енергичен, но след инцидента вече не работел с тази енергия и бил много по-предпазлив , имал някакъв вътрешен страх „когато започваме да работим и спираме автомобили да ги проверяваме, просто не е този който беше преди“. Знаел, че ищецът бил около шест месеца болничен, през което време му звънял да се информира как е, показал му операцията, като първо имало лонгета,която после махнали , показал му, че от пръста му излиза игла 3-4 мм и дебела около 2 мм, който било голям дискомфорт, още повече, че той обичал да се занимава с фина техника, поправял като хоби телефони и компютри. Допълни, че ищецът все още имал болка и се виждало, че пръстът му не се е оправил напълно, не можел „да наема с лявата ръка“.

Св. *** заяви, че с ищеца са били колеги и се познават от 2009 година, като впечатлението му са, че е много добър и дисциплиниран служител. Обясни, че давал много смени с него и го познавал като уупорит служител, теоретически много добре подготвен, не се оплаквал , че му тежи работата, че има много извънредни смени. Допълни, че той бил спортист и не си спомнял да е излизал болнични. Спомнял си за инцидента с него. След като се пенсионирал през 2015 година  продължили да поддържат връзка, били приятели и знаел, че той пострадал по време на работа – трудова злополука, пръстът му пострадал. Допълни, че отначало преди да отиде на операцията, мислел, че бързо ще му мине,  но той продължил да се оплаква и след операцията, че има много силни болки. Видели се операцията, като ищецът бил с лонгети, имало някакви игли в пръста, не можел да се облече и казал, че жена му му помагала да се облича. Видно от показанията му, ищецът не можел да си служи с ръката, изпитвал постоянно силни болки и след операцията и бил притеснен, че няма да се възстанови изобщо. Същият заяви, че ищецът имал хоби  - ремонт на компютри и техника , но му казал, че вече не може да ремонтира такава техника, защото го боли ръката. Допълни, че поне „2-3 пъти в седмицата се срещаме с него и като му гледам пръста изобщо не се е оправил, той още изпитва болки и не може да си служи с него“.

Св. Д. заяви, че пили кафе с братовчед си С. вечерта между 22 и 23 часа на ***, в ***, а след като станали от кафенето , братовчед му тръгнал към мотора, а той към автомобила си – тъмнозелена ****. Видял, че до колата му има патрулен автомобил КИА, след което влязъл в колата и запали цигара, след което излязъл отвън, понеже не пушел в колата . Тогава видял патрулния автомобил, че влиза навътре в улицата към кафенето и спира, при което пуснал буркан . През това време дошъл С. с неговия мотор към патрулния автомобил и видял, че полицаят, който бил отдясно до шофьора слиза от патрулния автомобил и започва да притиска С. от дясната му страна към бетонната стена. Когато полицаят слязъл от патрулния автомобил, видял, че хванал С. отстрани за дясната ръка и започнал да го тика към стената, моторът бил в движение, не бил с висока скорост, бил с лека скорост и почнал да го тика към бетонната стена. Заяви, че не видял да е подаван сигнал с палка, само имало светлинен сигнал от патрулния автомобил. Искал да отиде да види какво се случва, но един от полицаите не го допуснал и се върнал към личния си автомобил, след което му била направена проверка и на него и на автомобила. Дошъл още един патрулен автомобил и другите полицаи го проверили. След това дошла и линейката и доколкото си спомнял взели С. с линейката и го откарали в болницата. Обясни, че не може да каже дали е имало пострадал полицай при този случай, видял само, че в процеса на спинане на братовчед му , първо слязъл единия полиця, а след това слязъл и шофьора на патрулния автомобил.

            Видно от заключението на съдебно авто–техническата експертиза, причина за възникване на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е неправилната преценка на пътната обстановка от мотоциклетиста С. , изразяваща се в несвоевременно реагиране на подадения му сигнал за да преустанови движението на мотоицклета на място посочено от служебното лице, за което е имал възможност и време.  Посочено е в заключението, че мотоциклета е с номер на рама ******.  В съдебно заседание вещото лице С. заяви, че от техническа гледна точка показанията на св. И. са достоверни, защото мотоциклетът първаначално тръгва с ускорение и след това предприема спиране, последва спирачна следа с дължина 1,8 м., след което отпуска спирачката и мотоциклетът пак продължава да се движи без ускорение. След спирачната следа мотоциклетът се движи с равномерно закъснително движение до мястото на спиране, но вече е късно да може да спре до мястото, където се намира полицаят. Обясни, че заключението е изготвено на база доказателствата по делото, специално Протокол за оглед на местопроизшествието и скица към него, като не бил ходил на място, но съобразно показанията в досъдебното производство и посоченото място на скицата, е имало пряка видимост между мотоциклета и мястото ,където се е намирала полицейската кола, има и сними, както и запис, който е гледал, така че би следвало да се видят светлинните сигнали и на мотоциклета и на полицейската кола. Заяви, че най –вероятно полицаят е бил с лице към мотоциклетиста, чел бил свидетелските показания, че е бил с лице, вдигнал е палката, след което е е обърнал наляво, като е направил крачка към полицейската кола и тогава го засяга лероятно ръчката на мотоциклета. Заяви още, че няма данни кога точно е вдигната стоп палката, но има данни кога мотоциклетистът е реагирал на опасност, направил бил чертеж. Обясни, че не може да каже в кой момент полицаят е вдигнал стоп-палката, мисли, като вероятно колата е била позиционирана предварително, това видял на записа, полицаите стоят и си говорят, а в един момент „скачат“.

          Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищецът е получил следните травматични увреждания – закрита травма на пети пръст на лявата ръка – разкъсване на мускула и сухожилието на разгъвача на пети пръст на лявата ръка /руптура мускулус екстензорис дигити 5 манус синистра/, която травма по време на възстановително оздравителния процес е съпроводена с болки и страдания и изпитващи неудобства с горният ляв крайник да извършва активна двигателна и хватателна функция в пълен обем. Вещото лице е заключило, че установеното увреждане на пети пръст на лявата ръка, причинено на пострадалия с посдвалото оперативно лечение с гладък следоперативен период на клинично възстановяване е в рамките на обичайните срокове при този вид травма от около 3-4 месеца. Пре прегледа на 22.11.2019г. се установили и наблюдавали остатъчни трайни увреждания, които довели до анкилоза на крайната интерфалангеална става на пети пръст на лявата ръка, деформиращи крайната фаланга с оформен чукан върху гръбната повърхност на пръста, създало неудобство, което ще търпи и ще остане завинаги, въпреки приложеното своевременно оперативно лечение. Заключението на вещото лице е, че полученото анатомично нараняване анатомичната цялост на мускула и сухожилието на разгъвача на пети пръст на лявата ръка отговорая да бъде причинено от и при внезапно притискане и тангенциално действие на предмет със заоблени ръбове и ограничена площ от детайли на преминаващият мотоциклет в зоната на пети пръст и отговаря на констатираната травма, изключвайки друго време, място и начин на нейното възникване. Според заключението на вещото лице, локализацията и мястото на причиняване на закритото разкъсване на мускула и сухожилиего на пети пръст на лявата ръка, получено от пострадалия като индиректна травма при внезапно придаден инерционен момент на тялото с последващо падане върху терена и контакт с лявата ръка на допир/подпиране, не може да причини този вид травма, която е изолирана и локализирана в областта на дланта на лявата ръка, като невъзможна. Заключението е още, че нарушаването на анотомичната цялост на мускула и сухожилието  на разгъвача на пети пръст на лявата ръка, съгласно добрите медицински практики на клинично оздравяване и възстановяване на двигателната и хватателната функция на лявата ръка е в рамките на обичайните 3-4 месеца. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. заяви, че във връзка с настъпилата травма и проведеното медикаментозно и оперативно лечение, при този вид травма, описана в заключението, се наблюдава и ще останат остатъчни трайни увреждания ,които са свързани с анкелоза на фалангеалната става на 5-ти пръст на лявата ръка, които ще останан завинаги като последствие от травмата, няма да има и няма да се наблюдава пълно анатомично и клинично възстановяване и оздравяване на функцията на пети пръст на лявата ръка.  Заяви още, че нарушаването на анатомичната цялост на мускула и сухожилието държащи анатомичната функционална годност на пети пръст на лявата ръка не може да бъде получено при внезапно придаден инерционен момент и падане на тялото върху терен и подпиране с лявата ръка с разтворени пръсти и длан върху терена, това трябва да има тангенциално действие, както е описано, което е с ограничена площ и достатъчна сила, която да предизвика това разкъсване и нарушаване на анатомичната цялост на мускула и сухожилието на пети пръст, други механизми са невъзможни съгласно инцидента и отговарят да бъдат получени при него. Обясни, че при обикновено сбиване е друг механизма, там има и счупване, и изкълчване на фалангиални и интерфалангиални стави, докато в случая има разкъсано сухожилие и мускул, което е много трудно при динамика на бой, на удряне или някакъв друг начин на директна или индиректна травма, която да доведе до този вид увреждане.

            Извършена е очна ставка между св. И. и св. Д., при която св. И. твърди, че докато слизали надолу, св. Д. тъкмо отивал към автомобила , седнал в него и понеже мястото било тъмно, си личало , че говори по телефона след като влязъл в автомобила, а св. Д. от своя страна заяви, че влезнал в автомобила си и докато говорил по телефона през това време изпушил една цигра, след което влезнал и продължил да пуши, защото вътре в колата си не пушел. Св. И. твърди, че шофьорът на Ладата е бил в автомобила, когато полицейския автомобил се е установил на мястото, о което виждал автомобила, а св. Д. твърди, че е бил отвън, до автомобила. Според св. И., когато полицейския автомобил е пуснал светлините, Ладата не е била на мястото, а според св. Д. към него момент е бил там, автомобилът му е бил там, като св. И. заяви, че към момента на спиране на мотоциклета от полицаието Ладата не е била на мястото, а св. Д. заяви, че е бил отвън до калата си.

            Допуснат и извършен беше на основание чл. 204 от ГПК оглед на веществено доказателство – диск по ДП № 323/2018г. на РУ Свищов, чрез преглед на видеозаписа, посредством използване на служебния лаптоп на съда в присъствието на системния администратор А.С. и отразяването му в съдебния протокол от заседанието на 25.06.2020г. , от който съдът приема, че показанията на св. Д. не кореспондират с доказателствата по делото, тъй като на записа не се установява същият да е стоял до автомобила Лада до мястото на инцидента.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

           

            Съдът намира предявения иск за заплащане на причинените неимуществени вреди за основателен и доказан, но не до претендирания размер, а предявения иск за заплащане на причинените имуществени вреди за основателен и доказан.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки: 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.  

Съгласно разпоредбата на чл. 519 т. 1 от КЗ Гаранционният Ф. извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от МПС, което е неидентифицирано или на което виновния водач няма сключена валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка Злополука на пътниците.  

Страните не спорят относно обстоятелството,че мотоциклетът, при управлението на който е причинено ПТП-то не е застрахован, видно от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Страните спорят относно механизма на ПТП, при което ищецът е пострадал, както и размерът на претендираното обезщетение.             Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие, извършено от водача на МПС, настъпили за ищецът неимуществени-психически страдания и имуществени вреди , причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.Единствено субективния елемент -вината-се предполога до доказване на противното.         Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си. Именно за установяване на твърденията си, с оглед и оспорването от ответника на протокола за ПТП, ищецът направи искане за автотехническа и съдебно-медецинска експертиза, като задачи и към двете експертизи бяха поставени и от ответника.  

            Ищецът доказа, че е депозирал претенция вх.№24-01-750 от 05.10.2018 г.пред Г. Ф. и е сезирал ответника с искане да му бъде изплатено обезщетение за болките и страданията,които е претърпял и търпи от телесните увреждания при ПТП от 29.08.2018г., както и за имуществени вреди. Установи се, че е образувана щета при ответника, както и, че по щета № 210365 от 05.10.2018г. УС на Г. Ф. е отказал изплащане на обезщетение, поради непредставяне допълнително на поискани доказателства, за което ищецът е уведомен с приложеното писмо.

            От събрания по делото доказателствен материал преценен от съда, се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане-фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие,предизвикано от водача на мотоциклет  Кавазаки 900, с посочения номер на рама, настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди, както и имуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.

От заключението на приетата  по делото  автотехническа експертиза,което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, се установи, че причина за възникване на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е неправилната преценка на пътната обстановка от мотоциклетиста С. , изразяваща се в несвоевременно реагиране на подадения му сигнал за да преустанови движението на мотоицклета на място посочено от служебното лице, за което е имал възможност и време. От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло се установи, че ищецът е получил следните травматични увреждания – закрита травма на пети пръст на лявата ръка – разкъсване на мускула и сухожилието на разгъвача на пети пръст на лявата ръка /руптура мускулус екстензорис дигити 5 манус синистра/, която травма по време на възстановително оздравителния процес е съпроводена с болки и страдания и изпитващи неудобства с горният ляв крайник да извършва активна двигателна и хватателна функция в пълен обем. Вещото лице е заключило, че установеното увреждане на пети пръст на лявата ръка, причинено на пострадалия с посдвалото оперативно лечение с гладък следоперативен период на клинично възстановяване е в рамките на обичайните срокове при този вид травма от около 3-4 месеца. Пре прегледа на 22.11.2019г. се установили и наблюдавали остатъчни трайни увреждания, които довели до анкилоза на крайната интерфалангеална става на пети пръст на лявата ръка, деформиращи крайната фаланга с оформен чукан върху гръбната повърхност на пръста, създало неудобство, което ще търпи и ще остане завинаги, въпреки приложеното своевременно оперативно лечение. Заключението на вещото лице е, че полученото анатомично нараняване анатомичната цялост на мускула и сухожилието на разгъвача на пети пръст на лявата ръка отговорая да бъде причинено от и при внезапно притискане и тангенциално действие на предмет със заоблени ръбове и ограничена площ от детайли на преминаващият мотоциклет в зоната на пети пръст и отговаря на констатираната травма, изключвайки друго време, място и начин на нейното възникване. Според заключението на вещото лице, локализацията и мястото на причиняване на закритото разкъсване на мускула и сухожилиего на пети пръст на лявата ръка, получено от пострадалия като индиректна травма при внезапно придаден инерционен момент на тялото с последващо падане върху терена и контакт с лявата ръка на допир/подпиране, не може да причини този вид травма, която е изолирана и локализирана в областта на дланта на лявата ръка, като невъзможна. Заключението е още, че нарушаването на анотомичната цялост на мускула и сухожилието  на разгъвача на пети пръст на лявата ръка, съгласно добрите медицински практики на клинично оздравяване и възстановяване на двигателната и хватателната функция на лявата ръка е в рамките на обичайните 3-4 месеца. Вещото лице заяви с категоричност, че други механизми са невъзможни, съгласно инцидента и отговарят уврежданията да са получени при него. Налице са доказателства, че ПТП е посетено от представители на РУ Свищов, които са извършили оглед на местопроизшествието, образувано е ДП № 323/2018г. по описа на РУ МВР Свищов. Като съобрази констатациете в представените по делото протокол за ПТП с с пострадали лица № 63 от 30.08.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2018г. , заключението на авто-техническата и съдебно-медицинската експертиза, съдът приема,че причина за ПТП е противоправното поведение на водачът на мотоцикелта с рама*******. При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се предполага,като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на производството от ответника. Не е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на ПТП и вредите, като основание за намаляване на отговорността.  Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, че в резултат на ПТП ищецът е получил телесни увреждания, а именно закрита травма на пети пръст на лявата ръка – разкъсване на мускула и сухожилието на разгъвача на пети пръст на лявата ръка /руптура мускулус екстензорис дигити 5 манус синистра/, която травма по време на възстановително оздравителния процес е съпроводена с болки и страдания и изпитващи неудобства с горният ляв крайник да извършва активна двигателна и хватателна функция в пълен обем.Ищецът е претърпял болки и страдания, а видно от заключението на вещото лице д-р Г.,  нарушаването на анотомичната цялост на мускула и сухожилието  на разгъвача на пети пръст на лявата ръка, съгласно добрите медицински практики на клинично оздравяване и възстановяване на двигателната и хватателната функция на лявата ръка е в рамките на обичайните 3-4 месеца, като според вещото лице д-р Г., няма да има и няма да се наблюдава пълно анатомично и клинично възстановяване и оздравяване на функцията на пети пръст на лявата ръка. От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И. и ***, пръста на ищеца и към момента не се е оправил, той още изпитва болки и не може да си служи с него, както и не може да се занимава с хобито си да ремонтира компютри и телефони. Св. И. от своя страна заяви, че ищецът вече не е същия и не робати с тази енергия, отпреди инцидента, много по-предпазлив, има вътрешен страх когато спират автомобили за проверка. Св. *** изнесе, че ищецът е здрав физически, упорит, като според него не е вярвал, че може така да го притесни това, което се е случило, бил силно притеснен. Според заявеното от същия свидетел, ищецът споделял с него, че се налагало жена му да му помага да се облича, защото не можел сам след операцията. Тези им показания съдът кредитира, поради това, че същите кореспондират и с събраните доказателства по делото, както и заключението на съдебно-медецинската експертиза.    Така събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме,че в резултат на ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на болки,страдания,неудобства в ежедневното обслужване,които следва да бъдат обезщетени Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените от водача на  увреждащия мотоциклет вреди.

   При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на  субективните преживявания на пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически, психически и такива от битово естество, които ги съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката, с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето.При така събраните доказателства, изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според тайната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и с оглед разпоредбата  чл. 52 ЗЗД , настоящият съдебен състав намира, че за репариране на претърпените от ищеца болки и страдания от ПТП настъпило на 29.08.2018. е достатъчна сума в размер на 12 000,00   лева.         Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените  от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и  страданията, дали същите продължават или са приключили, както и  икономическата ситуация в страната.   

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми,интензитета на  понесените във връзка с тях болки и страдания, стресът от преживяното,  периода на лечение и възстановяване, същевременно отчитайки заявеното от вещото лице д-р Г. , че няма да има и няма да се наблюдава пълно анатомично и клинично възстановяване и оздравяване на функцията на пети пръст на лявата ръка,настоящият съдебен състав приема,че обезщетението за репарирането им възлиза на 12 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,  искът следва да се отхвърли. Следва да се присъди и законна лихва върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди от датата 21.12.2018г. /датата следваща деня, на който е отказано плащане на обезщетение/ до окончателното плащане.

Ангажираха се доказателства за заплатена от ищеца сума в размер на 840 лева за медицинско изделие, с което на същия е причинена и имуществена вреда в посочения размер, която подлежи на обезщетяване, при горния извод за доказаност на признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане-фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на мотоциклет  Кавазаки 900, с посочения номер на рама, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 840,00 лева – имуществени вреди от ПТП настъпило на 29.08.2018г. , ведно със законната лихва върху сумата от датата 21.12.2018г. /датата следваща деня, на който е отказано плащане на обезщетение/ до окончателното плащане.

                     На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски на основание  разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1 487,07  лева, съразмерно с уважената част от иска, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, ДТ  и депозит за вещи лица.  Ищецът следва да заплати на ответника сумата  184,84  лева, представлява разноски  за вещи лица, съразмерно с отхвърлената част на иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като не са включвани разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за заплащане на такова от ответника.  

                                                                                   

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                        ОСЪЖДА Г. Ф. *** ДА ЗАПЛАТИ   на К.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 12 000 лева/дванадесет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП настъпило на 29.08.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2018г. /датата следваща деня, на който е отказано плащане на обезщетение/ до окончателното плащане, като иска до размер на 20 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди,  отхвърля като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

                        ОСЪЖДА Г. Ф. *** ДА ЗАПЛАТИ   на К.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 840,00 лева/осемстотин и четиридесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП настъпило на 29.08.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2018г. /датата следваща деня, на който е отказано плащане на обезщетение/ до окончателното плащане.

 

           ОСЪЖДА Г. Ф. *** ДА ЗАПЛАТИ   на К.И.К. с ЕГН ********** ***

направените по делото разноски в размер на   1 487,07  лева/хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и седем стотинки/,  съразмерно с уважената част от иска.  

 

           

            ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН ********** ***  да заплати на Г. Ф.*** направените по делото разноски в размер на   184,84  лева /сто осемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от иска.

           

                       ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице С. Ц.С. с ЕГН ********** ***,  като помагач на страната на привлеклия го ответник по делото Г. Ф. ***.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: