Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 93 14.10.2019 година гр. Омуртаг

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Омуртаг

на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Анета Цветкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова

АН дело номер № 112 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.М.Я. *** против Наказателно постановление № 17-0308-001051/23.11.2017 г. на Началника на РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., с което му били наложени административни наказания глоба в размер на 10 лева на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. ІІ ЗДвП и глоба в размер на 3000 лева на осн. чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят определя обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания били явно несправедливи. Въз основа на изложените доводи жалбоподателят моли за цялостна отмяна на НП.

Ответникът - РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо до съда е поискано потвърждаване на обжалваното НП.

Районна прокуратура – Омуртаг не изпраща представител по делото и от нейна страна не е взето становище по същото.

По допустимостта на жалбата – съдът като взе предвид, че НП е връчено на жалбоподателя на 18.06.2019 г., а жалбата срещу същото е подадена на 25.06.2019 г., приема, че е спазен законовия 7-дневен срок за обжалване, поради което и жалбата е допустима.

Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административно - наказателната преписка акт с. Г № 220438 от 09.11.2017 г., е констатирано, че на 09.11.2017 г., около 14.30ч. на път ІІ – 48 общ. О., км. 8+641 на кръстовището за с. ***, посока гр. К.-гр. Омуртаг, Д.М.Я. *** управлява товарен автомобил с рег. № РР 8201 АТ, марка „Волво ФМ9“ – собственост на „Ш. Транс“ ЕООД – град Омуртаг с посочени БУЛСТАТ и седалище, като при извършената проверка водачът не могъл да представи документ за заплащане на съответната винетна такса за използване на републиканската пътна мрежа, а така също и водачът не могъл да представи контролен талон към СУМПС. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, който на отреденото за това място в АУАН е възразил писмено, че има закупен винетен стикер, който забравил в личния си автомобил и затова не може да го представи. В рамките на 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са депозирани писмени възражения против съставения АУАН. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 17-0308-001051/23.11.2017 г. на ВПД Началника на РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., в което са изложени по абсолютно идентичен начин с АУАН обстоятелствата по установеното при проверката и е прието, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП/“ Не носи контролния талон от СУМПС“/ и по чл. 139, ал. 5 ЗДП/“ Управлява ППС по чл. 10а ал. 6, т. 3, 4 и 5 ЗП с 2 и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 Закона за пътищата“/. За първото нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. ІІ ЗДвП, а за второто нарушение – глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя М.М. и свидетеля по акта С.С., които изцяло потвърждават констатациите по АУАН. Същите си спомнят, че на 09.11.2017 г. около 14.30 часа били включени в полицейска операция за проверка на товарни автомобили на път ІІ-48 като стояли на кръстовището за с. ***, общ. О.. Свидетелите сочат, че спрели за проверка товарен автомобил марка „Волво“ с прикачено към него полуремарке с разградска регистрация и поискали от водача документи – лична карта, СУМПС, СРМПС, контролен талон. Пред тях водачът признал, че не носи контролния талон, поради което не им представил такъв. При спирането на автомобила двамата свидетели видели, че на същия липсва залепен валиден винетен стикер и поискали от водача да им представи документ за закупуване на такъв. Според тях водачът заявил, че принципно за този автомобил се купуват дневни винетни стикери като за този ден работодателят му не закупил такъв стикер. Двамата свидетели видели впоследствие, че жалбоподателят е записал в АУАН, че е забравил документа за платена винетна такса в другия си автомобил, и били много озадачени, тъй като са категорични, че пред тях той не е заявявал подобна причина, а е признал, че не е платена винетната такса за автомобила за същия ден. За управляваното от жалбоподателя МПС свидетелите са единни в мнението си, че то е било такова с повече от две оси и с тегло над 12 тона. Показанията на разпитаните свидетели относно съществените за делото факти кореспондират както помежду си, така и с отразеното в съставения АУАН, поради което и няма основания да бъдат игнорирани.

След анализ на събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи: АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта изрично съгласно Заповед № 3633-719/05.08.2016 г. на Директора на ОДМВР – Т.. АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Ето защо предвид редовността от процесуална страна на съставения АУАН, същият се ползва с придадената му ex lege доказателствена сила съгласно оборимата презумпция на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т. 2.8. от Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Подобно на АУАН, и НП съдържа предвидените от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. На база на съставения АУАН и събраните свидетелски показания съдът приема за доказани по безспорен начин описаните в процесното НП административни нарушения и съответно за неоснователни изтъкнатите в жалбата против същото доводи. Съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира, че даденото в НП описание на установените обстоятелства по нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като в допълнението към установените фактически обстоятелства по случая АНОрган е изписал и приетата за налична според него хипотеза на съответното нарушение. Именно от съвкупната преценка на изложените факти и приетото за нарушено законово правило следва, че АНОрган е приел, че водачът управлява по републиканските пътища ППС за превоз на товари с 2 и повече оси, с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 Закона за пътищата. Следователно въпреки посочването като нарушена на конкретната разпоредба на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, която има бланкетен характер, АНОрган е посочил и конкретната норма на ЗПътищата, която регламентира вида на пътната такса, а именно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в редакцията й към деня на нарушението, според която „За преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства: 1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1“. Според даденото в НП описание на МПС и според събраните свидетелски показания управляваното от жалбоподателя ППС попада в категорията, описана в действалата към онзи момент редакция на чл. 10а, ал. 7, т. 1 ЗП, и за същото задължително се заплаща винетна такса. Според §1, т. 31 от ДР на ЗПътищата „Платена пътна мрежа“ е система от пътища и техни участъци, за преминаването по които се събира винетна такса или тол такса и които са определени за такива от Министерския съвет по реда на чл. 10, ал. 3. Именно с Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г., Министерският съвет е определил в списък републиканските пътища, за движение по които следва да се плаща винетна такса, като един от тях е именно посоченият в АУАН и НП второкласен път ІІ – 48 /Омуртаг -К. -п. к. *** (Бероново - „Мараша“ )/. По отношение на категорията МПС АНОрган според приложената санкционна норма е причислил същото към категорията К1 по смисъла на т. 1 от §Единствен от ДР на Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, т. е. пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, с две и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 или повече тона. Тази категория МПС се има предвид от санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП, отнасяща се до пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет)или повече тона. С оглед изложените съображения съдът прави извода за липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП. При проверка за допуснати нарушения на материалния закон съдът също не установи наличие на такива. От събраните доказателства описаните в НП нарушения са установени като извършени от жалбоподателя, който като водач на съответното МПС е бил длъжен да заплати съответната винетна такса за същото и да носи при управление контролния талон към СУМПС. Точно е приложена спрямо нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. ІІ ЗДвП, на основание на която е наложена предвидената в точно фиксиран размер глоба от 10 лева. Адекватна и съобразена с категорията управлявано МПС е и приложената за нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП санкционна норма на чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която предвижда глоба в точно определен размер от 3000 лева, поради което и не може да се обсъжда въпроса за намаление на този размер. По делото липсват данни и доказателства относно наличието на определени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват маловажност на деянието. Няма данни дори непосредствено след проверката и установяване на нарушението водачът да е заплатил съответната винетна такса. Наред с това към АНПреписка е налице справка за нарушител/водач, издадена от АИС на КАТ, в която са отразени съставени от 2005 г. до момента общо 22 АУАН, 21 НП и 10 фиша против жалбоподателя за извършени от него нарушения по ЗДвП. Тези данни не позволяват да се приеме, че нарушението – предмет на настоящото производство, е изолиран случай в поведението на жалбоподателя като водач на МПС, а по-скоро води до извода, че същото е част от системното нарушаване от негова страна на правилата за безопасност на движението. Поради изложените аргументи съдът не приема случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Предвид установяването на описаните в НП нарушения и правилното им санкциониране съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 17-0308-001051/23.11.2017 г. на ВПД Началника на РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., с което за административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП на Д.М.Я. *** са наложени административни наказания съответно: глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. ІІ ЗДвП и глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова