Р
Е Ш Е
Н И Е № 66
гр.П., 23.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от с ъ д и я т а АНД
№ 61
по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по
чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба Д.И. ***, действащ чрез пълномощника
си адв.К.К. ***-001220/20.02.2019
г. на Началника на РУП П., с което и на осн.чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за
това, че „на 31.08.2018 г., в 18.55 ч.,
на път III-409,
като водач на мотоциклет Кавазаки, с рег.№ EJXKU, в
посока от гр. О. към
с.К., на км16+035 движейки се с несъобразена скорост спрямо релефа на пътя,
губи контрол над управляваното МПС, навлиза в крайпътна отбивка и се блъска
встрани вдясно в дърво. В резултат на удара са нанесени материални щети по МПС,
а водачът е откаран в СМП гр.Т. с фрактура на десния крак“-нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършването на
посоченото нарушение, като се твърди, че са несъстоятелни доводите на АНО изложени в
обстоятелствената част на НП, че ПТП се дължи на несъобразена скорост.
Претендира, че причините за настъпване на ПТП са други – най-вече липса на
съответни знаци на пътя, указващи навлизането в остър завой, респ. липсата на
указателен знак за отбивка. В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.К.,
който поддържа жалбата на заявените основания, ангажира допълнителни гласни доказателства,
пледира за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – РУП
П., редовно призован, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура П.,
редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, и е процесуално допустима.
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС по смисъла на чл.150 от ЗДвП за
категории „В“, „М“, „А“, „С“ и „ТкТ“, придобити през
2016 г., като до настоящото нарушение не е санкциониран за други нарушения на
правилата за движение по пътищата /справка л.7/. На 31.08.2018 г.
жалбоподателят управлявал мотоциклет Кавазаки, с рег.№ EJ**XKU, като около 18.55 ч. се движел по път III-409 в посока от гр.О. към с.
К., общ.П. Поради липса на указателни табели и знаци, указващи предстоящ остър
ляв завой и отбивка за почивка вдясно от пътя, на
км16+035 жалбоподателят неправилно преценил,
че трябва да поеме вдясно по разделящия се път, при което навлязъл в
крайпътната отбивка и се блъснал в дърво вдясно.
Настъпило ПТП с материални щети по управлявания мотоциклет, а малко по-късно на
място пристигнал патрул от РУП П. и линейка от ФЦСМП гр.П., която откарала жалбоподателя
в СМП гр.Т. с фрактура на десния крак. На място бил съставен АУАН /приложен/, в
който полицай С.Р. преценил, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушение
по чл.20,ал.2 от ЗДвП. Тъй като нарушителят вече бил транспортиран в Т.,
съставеният АУАН не му бил предявен, респ. не била изпълнена процедурата по
чл.43,ал.4 от ЗАНН. По неизвестни причини, едва на 20.02.2019 г. съставеният на
31.08.2018 г. АУАН бил връчен лично на нарушителя, който го подписал без
възражения. На същият ден /!?!/ било издадено и НП № 18-0321-001220 на
Началника на РУП П., което също било връчено на нарушителя, но на 21.01.2019 г.
видно от направеното отбелязване.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя Р., свидетелите М., В. и от приобщените по
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Възприетата от съда
фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, като се твърди, че въз
основа на нея актосъставителя [впоследствие и наказващият орган] са направили
неправилни и незаконосъобразно правни изводи за извършено нарушение по ЗДвП.
При
така установената фактическа обстановка,от правна страна съдът намира,че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като констатира,
че при ангажиране отговорността на жалбоподателя е допуснато съществено
нарушение в правото му на защита, винаги водещо до отмяна на издаденото НП без
произнасяне по съществото на правния спор, поради следното:
Видно от приложеният АУАН,
нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя И. е извършено
на 31.08.2018 г., но е връчен едва на
20.02.2019 г. , докато атакуваното в настоящия процес НП е издадено също на 20.02.2019 г. и връчено на 21.02.2019 г. Съгласно
чл.44,ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право
„…в 3-дневен срок от подписването му да
направи писмени възражения по него”. Тъй като чл.84 от ЗАНН препраща
към НПК досежно изчисляването на сроковете, приложимата норма е на чл.183,ал.2
която определя, че „срокът, който се изчислява
в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден”.
Следователно, щом актът е връчен на нарушителя на 20.02.2019 г. /съдът не
обсъжда и другото отделно нарушение по чл.43,ал.4 от ЗАНН/, срокът за писмени
възражения започва да тече на 21.02.2019 г. /четвъртък/ и изтича на 25.02.2019
г., преди изтичането на който е издадено атакуваното НП. Ето защо съдът приема,
че неправилно и незаконосъобразно Началника на РУП-П. е издал НП, като не е
изчакал да изтече 3-дневният срок, който е елемент от средствата, предоставени
на всеки нарушител по ЗАНН за защита от вменените му нарушения. Начинът, по
който е издадено НП е довел до възпрепятстване на упражняването на правото на
жалбоподателя по чл.44,ал.1 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да
направи обосновани писмени възражения по него. Ето защо съдът намира това
допуснато нарушение за съществено, изхождайки от критерия за същественост на
нарушението, изразяващ се в обстоятелството дали е от категорията на тези,
допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
Безспорно е, че така констатираното макар и само в НП нарушение е от вид, който
не може да се преодолее евентуално в последващ стадий на
административнонаказателното производство, поради което съдът приема, че същото
е съществено и на това основание ОТМЕНЯ обжалваното НП като незаконосъобразно,
без да се произнася по съществото на правния спор.
За процесуална пълнота на
изложението следва да се отбележи, че при образуването и воденето на административнонаказателното
производство е допуснато и второ съществено нарушение, които е относимо както
до съставения АУАН, така и до НП, свързано с изтичане на давностния срок по чл.34,ал.2 от ЗАНН. Този
срок несъмнено е изтекъл, тъй като от 31.08.2018 г. – дата на нарушението, до
съставяне и връчване на АУАН на 20.02. 2019 г. са изминали повече от 3 месеца. Преклудирането
на тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на задължителното за съдилищата
ТР №48/28.12.1981 г. по н.д.№ 48/1981 г. на ОСНК– т.3, където се посочва, че срокът започва да тече от откриване на
нарушителя, с което възниква и съответното административно-наказателно правоотношение, независимо кой контролен
орган е установил това. Съдът поддържа становището, че разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което
ясно личи от използваната от законодателя техника чрез посочване на думата
„или”. Ето защо настоящият въззивен
състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не е спазен, тъй като е
започнал да тече от датата на извършване на нарушението – 31.08. 2018 г. и е
изтекъл още на 31.11.2018 г., докато АУАН е връчен на 20.02.2019 г. В
заключение следва да се отбележи, че така възприеманото становище на въззивния
съд намира опора и в правната теория,
която е категорична за това, че
откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на
физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него
и актосъставителя или административно наказващия орган.
Съобразявайки
посоченото по-горе, съдът приема, че АУАН е съставен СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на ТРИМЕСЕЧНИЯ СРОК
изтекъл на 31.11.2018 г.,т.е. след като на осн.чл. 34, ал.1 от ЗАНН вече е била преклудирана възможността на
държавната администрация въобще да
започне административнонаказателно преследване срещу жалбоподателя за това
нарушение по ЗДвП, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно издадено. Изтичането на сроковете по чл. 34 ЗАНН /за което
съдът също следва да следи служебно–виж т.12 ППВС №10/1973 г./ преклудира възможността на административно-наказващия орган
законосъобразно да ангажира административно-наказателната отговорност на
нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Целта на
разпоредбата на чл.34 ЗАНН е да се избегне едно евентуално продължително
бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което
би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир, поради което
издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 18-0321-001220/20.02.2019
г. на Началника на РУП П., с което и на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, на Д.И.
***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.К. К. ***, със съдебен адрес
***, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: