№ 74
гр. Червен бряг, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20214440101201 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Д. Н. В., с ЕГН ********** от с. ххх
против И.С. В.а, с ЕГН ********** от с. ххх, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска
от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички
произтичащи от това законни последици, без да се произнася по въпроса за вината.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 21.11.2005 г. в
кметство с. ххх, от който брак имат родено едно дете, което е непълнолетно – А.И. В., с ЕГН
**********, родена на ххх г. Твърди се още, че в началото брачните им отношения били
добри, но от няколко месеца брачното им съжителство не протича нормално и според
очакванията и разбирането й, както и че от една година не живеят заедно.
Твърди, че желае да бъде постановен развод, като се предоставят родителските права върху
роденото от брака дете на бащата, тъй като детето и в момента живее при него.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между
тях, без да се произнася по въпроса за вината. Не се противопоставя родителските права
върху роденото от брака дете да бъдат предоставени на бащата.
ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. не се явява лично. Представлява се от адв. Н.Н. от
ПлАК, който от името на доверителката си поддържа молбата за развод. Позовава се на
писмени и гласни доказателства.
1
ОТВЕТНИКА редовно призован не се явява лично и не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак и
у-е за раждане, че с акт № 03 от 21.11.2005 г. страните са сключили валиден граждански
брак в с. ххх, от който имат родено едно дете – А.И. В., родена на ххх г., което определя
допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Правното основание на предявените искове намира своето основание в чл. 49, ал. 1 във вр. с
ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските
права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на
семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно
основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв
размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, , събраните по
делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 21.11.2005
г., като преди около една година решили да се разделят, и през тази година не живеят
заедно.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Й.Х. се установява, че
страните живеят разделени повече от година и половина, като през този период не са
правили опити да заживеят отново заедно, както и, че роденото от брака дете се е
установило при баща си.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:
Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от
година фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие за
прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито
следва да бъдат в едно семейство. Брачната им връзка е опразнена от необходимото й
съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между
2
съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му от обществото
функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и
разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с
оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията,
присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията им са
дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
При това положение съдът приема, че следва да бъде постановен искания развод и бъде
прекратен брака на осн. чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:
Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с
интересите на детето. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои
точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на
съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно
по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му.
Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от
брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения
между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. С
Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по
предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата, които
следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези
обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки
от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.
Според настоящият съдебен състав в производството се установи, че детето се отглежда от
бащата, което обстоятелство не се оспорва от ищцата, чрез нейният процесуален
редставител.
Съда отчете и, че липсва спор между страните, като майката се е съгласила упражняването
на родителските права да бъдат възложени на бащата.
По изложените причини според настоящия съдебн състав родителските права следва да се
упражняват от ответника, при който следва да е и местожителството на детето.
По отношение на режима на лични отношения с майката съдът намира, че един режим в
съответствие със установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото
положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца без преспиване в дома на бащата за времето от 11:00 ч. до
3
16:00 ч., както и правото, да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
След прекратяването на брака, съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име – Г..
По отношение на издръжката за детето:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – аргумент
от чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и
размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за
необходимо да разясни, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето,
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно
Конвенцията за правата на детето задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на умствените, духовните, моралните и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
Становището на страните е, да се определи издръжка към законовия минимум. С това
становище съдът следва да се съобрази. Минималният размер на издръжката в страната е в
размер на една четвърт от минималната работна заплата. В момента на постановяване на
решението МРЗ е в размер на 710, тоест издръжката следва да е 177.50лева
Относно разноските:
Страните не претендират заплащането на направените разноски от тях.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавна такса които се събират от съдилищата,
ответника следва да бъда осъден да заплати 15.00 /петнадесет/ лева – допълнителна
държавна такса по иска за развод, а ищцата ще следва да заплати и държавна такса върху
уважения размер на издръжката за бъдеще време в размер на 4 % върху сборът на платежите
за три години – 255.60лв.и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е
направено искане в тази насока.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на ххх от 21.11.2005г. на
кмество с. ххх граждански брак между Д. Н. В., с ЕГН ********** от с. ххх и И.С. В.а, с
ЕГН ********** от с. ххх, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да
се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете:
А.И. В., с ЕГН **********, родена на ххх г. на бащата, И.С. В.а, с ЕГН ********** от с.
ххх, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде при И.С. В., с ЕГН **********
на адреса, на който живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето А.И. В., с ЕГН **********, роден на
хххг. с майката Д. Н. В., с ЕГН ********** от с. ххх всяка първа и трета събота и неделя от
месеца без преспиване за времето от 11:00 ч. до 16:00 ч., както и правото, да го взима при
себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК – Д. Н. В., с ЕГН ********** от с. ххх да
заплаща на И.С. В.а, с ЕГН ********** от ххх в качеството му на баща и законен
представител на малолетия А.И. В., с ЕГН **********, издръжка за бъдеще време, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 06.10.2021 г. в размер на 177,50 /сто седемдесет
и седем лева и 50 стотинки/ лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име Г..
ОСЪЖДА Д. Н. В., с ЕГН ********** от с. ххх да заплати по сметка на РС – Червен
бряг държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 255.60лв.и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Осъжда И.С. В.а, с ЕГН ********** от ххх да заплати окончателна държавна такса за развод
в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во от ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта за присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5