Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 04.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. №2092 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу И.К.К. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ за сумата от 1125,02 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. в имот с абонатен номер 283411, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 265,68 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.11.2014 г. – 12.10.2017 г., сумата от 24,78 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 08.2015 г., както и сумата от 5,70 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2015г. до 12.10.2017г. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, в качеството им на собственици на на топлоснабдения недвижим имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че видно от представените извлечения, ответиците са потребили начислената топлинна енергия. Също така излага, че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата се извършва по системата за дялово разпределение.
С отговора на исковата молба особеният представител ответника е оспорил предявените искове и изложените обстоятелства в исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Оспорва, че ответникът не живее в посочения топлоснабден имот, както и че е абонат на ищцовото дружество. Оспорва, че ответникът действително е потребил и консумирал топлинна енергия и други услуги. Оспорва представените доказателства.
РАЙОНЕН СЪД-ВРАЦА, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че през процесния период ответницата е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 2а ДР ЗЕ, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, абонатен № 283411, като собственик на87 процесния топлоснабден имот, намиращ се в **********/видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот №040, том ВI, рег. №831, дело №037/2012г. по описа на нотариус Стойка Пашова с район на действие СРС, рег. №045 при НК на РБ/. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, ответника или неговия праводател да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че ответникът е потребил топлинна енергия в определено количество, съдът приема, че исковете са установени в своето основание. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на обстоятелството, че е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за потребената топлинна енергия за процесния период, не е ангажирал доказателства в тази насока. По делото е прието и изслушано заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че размерът на фактурираните и дължими суми за отчетена топлоенергия за процесния период е на обща стойност от 1121,41 лева, като са спазени нормативните изисквания за нейното отчитане и начисляване. Дължимата законна лихва върху главницата за периода посочен в исковата молба – 15.11.2014г. до 12.10.2017г. е изчислена в размер на 264,76 лева. Не е установено да са извършвани плащания или прихващания на задълженията за процесния период.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за основателно, поради следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Съответно от 01.09.2015г., когато е настъпил падежът на задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за м.07.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 17.09.2018г., са изтекли 3 години, поради което и с оглед липсата на твърдения и доказателства за наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД, следва да се приеме, че главните вземания на ищеца за целия исков период от м.5.2013г. до м.04.2015г. са погасени по давност.
Основателни са и предявените от ищеца претенции за обезщетение за забавено плащане на главниците. Съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. ответницата е изпаднала в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради което претенциите на ищеца за обезщетение за забавено плащане за целия исков период също се явяват погасени по давност.
Съдът намира, че са дължими и претендираните суми за такса дялово разпределение. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Такъв договор е сключен с третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, а в общите условия на ищеца е предвидено, че той заплаща дължимите суми към топлинния счетоводител, след което ги събира от потребителите. С оглед дължимостта на таксата в края на отоплителния сезон, което за процесния период е 30.04.2015г. Като се вземе предвид вече изложеното относно погасителната давност и обстоятелството, че вземанията са периодични такива, то същите са погасени по давност, а вследствие на това – погасена по давност е и лихвата за забава върху тази сума като акцесорно задължение.
Поради изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
При този изход на делото на ищецът не се дължат разноски. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, нито е представил доказателства за това.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец” 23Б искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ срещу И.К.К., ЕГН **********, с адрес *** за сумата от 1125,02 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. в имот с абонатен номер 283411 и адрес *******************, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 265,68 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.11.2014 г. – 12.10.2017 г., сумата от 24,78 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 08.2015 г., както и сумата от 5,70 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2015г. до 12.10.2017г. като погасени по давност.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: