№ 83
гр. Бургас, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело
№ 20222100900111 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на „Препей Шоп“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 5228,08 лева –
сборна главница за абонаментни такси и потребени мобилни услуги през периода 09.03.-
08.08.2021 год. по Фактура №№ *********/12.04.2021 год. – за неплатен остатък от 80,74
лева, *********/12.05.2021 год. – 1248 лева, *********/11.06.2021 год. – 1239,77 лева,
*********/12.07.2021 год. – 1423,33 лева, и ********* – 1236,24 лева, издадени на
основание Договор № *********/28.07.2020 год. и приложения към него от 28.07. и
04.08.2020 год., и 348,52 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 13.05.2021-
23.03.2022 год.; 30 302 лева – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора
от ищеца поради неизпълнението му от ответника, и 1515,17 лева – обезщетение за
забавеното й плащане за периода 25.09.2021-23.03.2022 год., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на двете главници, начиная от подаване на исковата
молба – 24.03.2022 год., до окончателното им изплащане; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Предявените искове са уточнени с писмени молби от 10-и и 30.06.2022 год.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.
79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 286 и сл., ТЗ.
Ищецът твърди, че на 28.07.2020 год. е сключил с ответника Договор № *********,
за използване на електронни съобщителни услуги (ID на клиент, партида *********, ID на
договор М6564905), като с Приложение № 1/28.07.2020 год., за срок от две години са
активирани тарифни планове A1M, клас 2XL, на 100 броя номера, описани в приложението,
със стандартна месечна такса за плана от 30 лв. без ДДС; абонатът ползвал отстъпка от
месечната такса, като промоционалната цена е 10,20 лв. без ДДС. В т. VIII. 1. на
приложението е уговорена неустоечна клауза при прекратяване на договора поради
неизпълнение задълженията на абоната.
1
Страните са подписали и Приложение № 1/04.08.2020 год., с което, за срок от 2
години, са променили тарифния план за номер ********** – на А1М, клас 4XL, с
промоционална месечна такса за срока на договора – 20,40 лв. без ДДС.
Ищецът твърди, че до м. март 2021 год. абонатът е заплащал изцяло цената на
използваните услуги, след което е преустановил плащанията. По отношение сборната
главница от 5228,08 лева, и съгласно двете поясняващи молби, ищецът сочи, че е издал
Фактура №№ *********/12.04.2021 год. – по нея се претендира неплатеният остатък от
80,74 лева, *********/12.05.2021 год. – 1248 лева, *********/11.06.2021 год. – 1239,77 лева,
*********/12.07.2021 год. – 1423,33 лева, и ********* – 1236,24 лева.
Предвид неизпълнението от страна на ответника да плаща цената на месечните такси
и на потребените услуги, ищецът твърди, че е настъпило предвиденото автоматично
предсрочно прекратяване на договора, на основание т. 54. 12. от общите условия, считано от
24.09.2021 год., тъй като забавата за плащането на дължимите суми е продължила повече от
124 дена. Ищецът сочи, че при прекратяване на договора по вина на абоната, последният му
дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, която представлява сбор от
стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове, без отстъпки,
дължими от абоната за съответните SIM карти от датата на прекратяване на договора –
24.09.2021 год., до изтичане на уговорения срок за всеки мобилен номер – 31.07.2022 год.
Предявеният по делото иск за неустойка възлиза на 30 302 лева, а тази сума е формирана
като сбор от 10-те месечни такси за всеки от мобилните номера по договора и 2 лева –
обезщетение за обработка на просрочени задължения, съгл. ценоразписа и общите условия
на ищеца.
Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски. С писмения си отговор ответникът е признал обвързаността си с
процесния договор, но е посочил, че съгласно т. 12 на Раздел VI от Приложение № 1,
страните са се споразумели, услугите да бъдат активни през конкретни периоди („Активен
сезон" – 01.04.-30.09.2020 год., 01.04.-30.09.2021 год. и 01.04.-30.09.2022.) и неактивни за
други периоди („Пасивен сезон“ – 01.10.2020-31.03.2021 год. и 01.10.2021-31.03.2022 год.);
според т. 12.1. на същия раздел, през пасивния сезон абонатът не заплаща месечна
абонаментна такса. Ответникът твърди, че през периода 31.07.2020-12.03.2021 год. ищецът е
издал 8 фактури – на обща стойност 8173,61 лева. Тази сума била недължимо платена от
абоната, тъй като се отнасяла за неправилно начислена такса за пасивния сезон.
Ответникът твърди, че е неясна волята на ищеца да прекрати едностранно договора
„някъде към 177 ден“, въпреки че според клаузата на т. 54. 12. от общите условия договорът
се счита за едностранно прекратен от страна на оператора в случай, че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена; изложени са
твърдения, че прекратяването следва да се отчита не към 24.09.2021 год., а още към
08.08.2021 год., т. е. ищецът не е следвало да издава Фактура № *********/13.09.2021 год. за
сумата от 1236,24 лева и тази сума е недължимо платена от ответника – посоченото вземане
е въведено като евентуално възражение за прихващане с главницата от 1236,24 лева по
Фактура № *********/12.08.2021 год.
Ответникът сочи, че от СИМ-картите по договора били активирани само 5, а цената
на потребените услуги по процесните фактури възлиза на 119,79 лева и липсват други
потребени от ответника мобилни услуги.
Искът за неустойка е оспорен като неоснователен, поради неравноправност и
нищожност на клаузата, въвеждаща необосновано високо по размер задължение, създаващо
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на
услугата, тъй като потребителят няма право да прекрати договора преди изтичането на срока
му при никакви обстоятелства и е задължен да заплати необосновано висока неустойка за
2
целия му срок, възлизаща в размер на цената на услуги, които не е ползвал, тъй като същите
не са му били предоставяни от оператора.
Като неоснователен е оспорен и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава върху неустойката (за забавено изпълнение на парично задължение), предвид
недопустимостта на кумулиране на двете вземания.
Ответникът счита, че ищецът е следвало да го уведоми за волята си да прекрати
предсрочно договора; неплащането на задълженията по договора не води автоматично до
неговото прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля
за прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна, а
по делото няма данни, преди предявяване на иска кредиторът да е манифестирал волята си
на контрахента.
На 23.05.2022 год. ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е
оспорил твърденията на ответника и е изложил следните съображения: начислените такси са
свързани с ползвани от ответника услуги и през пасивния сезон, на основание т. 12. 2. от
двете приложения; забавата на ответника за плащане по договора е настъпила след падежа
на 12.05.2021 год., а предсрочното прекратяване на договора е извършено автоматично, чрез
зададен електронен алгоритъм в системите на ищеца, не изискващ човешка намеса;
месечните такси са абонамент, дължимостта на който не е обвързан с реално ползвани
услуги; договорената неустойка не е нищожна, тъй като ответникът не е потребител и не се
ползва от защитата по ЗЗП, а размерът й не противоречи на добрите нрави.
На 26.07.2022 год. ответникът е депозирал писмен отговор по допълнителната
искова молба, с който е оспорил твърденията на ищеца; изложил е съображения, че липсва
искане до оператора за възобновяване на услугите през пасивния сезон (т. 12. 2. от
приложенията към договора); липсва уведомяване на ответника за
прекратяването/развалянето на договора (по арг. от чл. 13 и 14, ЗЗД); няма данни колко от
договорените СИМ-карти са били активирани; претендираната неустойка е прекомерна по
размер и нищожна като противоречаща на добрите нрави.
По делото е изготвено и прието експертно счетоводно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че само една
от процесните 5 фактури за потребени услуги – № *********/12.08.2021 год. (1236,24 лева),
не е осчетоводена при ответника, а за другите 4 осчетоводени фактури тази страна е
ползвала и правото си на данъчен кредит.
По делото са изготвени и приети основно и допълнително заключение по
техническа експертиза. Вещото лице установява, че и 100-те карти по договора между
страните са били активирани от ищеца към датата на сключване на договора.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Безспорно е установено съществуването на облигационна връзка между страните,
възникнала със сключения на 28.07.2020 год. в писмена форма договор за мобилни услуги и
две приложения към него. По силата на договора ищецът е поел задълженията да престира
уговорените електронни съобщителни услуги, в качеството си на оператор, а ответникът –
да заплаща месечна такса и цена на потребените услуги, в качеството си на абонат.
Възраженията на ответника, свързани с неравноправни клаузи в процесния договор, не
следва да бъдат разгледани по същество, тъй като спорът не е потребителски – ползващият
3
услугите ответник не е физическо лице (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП), поради което не се ползва
от защитата на чл. 143 и сл. от същия закон.
Съдът намира за доказан по основание иска за 5-те главници, издадени през периода
12.04.-12.08.2021 год. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване на
релевантните факти – валидно възникване на търговско правоотношение по договора за
мобилни услуги, собственото си пълно и точно престиране и възникването на ликвидни и
изискуеми парични задължения на абоната-ответник (чл. 154, ГПК във вр. с чл. 286, ТЗ).
Съдът намира, че такова доказване по делото е проведено. Ответникът не е изложил
твърдения за липса или неточна престация на оператора, поради което съдът намира, че не е
налице неизправност на ищеца като страна по писменото съглашение. Спор между страните
съществува относно дължимостта на сумите по процесните 5 фактури. Съдът намира, че
искът е доказан по основание, тъй като осчетоводяването на 4-те от процесните 5 фактури и
ползването на данъчния кредит по тях е доказателство за престацията на контрахента и за
ползването на услугата от абоната – вж. Решение № 198/13.05.2016 год. по търг. д. №
2741/2014 год. на ВКС и Решение № 121/21.07.2016 год. по търг. д. № 3210/2015 год. на
ВКС. Осчетоводяването на фактурите представлява признание за престацията на насрещната
страна, включително за услугите, потребени от ответника през пасивния сезон. Ответникът
не е провел насрещно непълно доказване, за установяване липсата на потребление на
договорените мобилни услуги, поради което съдът кредитира съставените от ищеца
фактури, в качеството им на частни свидетелстващи документи, тъй като верността на
удостоверените факти не е опровергана с всички допустими по ГПК доказателствени
средства (Решение № 30/12.07.2011 год. по търг. д. № 284/2010 год. на II ТО на ВКС). В
подкрепа на становището на съда е и фактът, че ответникът не е оспорил осчетоводените
фактури в 6-месечния срок по т. 26. 6. от общите условия на оператора, обвързващи
страните на основание чл. 298, ТЗ. Липсата на съхранени данни при ищеца за реално
предоставени услуги – според първото заключение по СТЕ (л. 539 по описа на делото), не
може да бъде приета като доказателство за непрестиране от оператора, тъй като тази липса
се дължи на изпълненото от ищеца законово задължение за унищожаване на данните след
изтичане на 6-месечния срок по чл. 251б от ЗЕС.
Съдът намира за неоснователно възражението за прихващане на ответника –
платената сума от 1236,24 лева по фактурата от 13.09.2021 год. се отнася за престирани
услуги за предходен период, през който договорът между страните е бил действащ, т. е.
налице е правно основание за извършеното от ответника и получено от ищеца плащане.
Неоснователността на възражението за прихващане изключва задължението на съда да се
произнесе по него в диспозитива на решението, съгл. т. 2 от ТР № 2/2020 от 18.03.2022 год.
по тълк. д. № 2/2020 год. на ОСГТК на ВКС.
Иска за присъждане на главницата по Фактура № *********/12.08.2021 год.
(1236,24 лева) съдът намира за основателен. Според неоспореното експертно заключение,
тази фактура не е осчетоводена при ответника, но това обстоятелство не изключва
дължимостта на сумата. Облагаемата стойност по фактурата се отнася само за месечни такси
4
по договора, а не и за предоставени услуги – разговори, данни, съобщения и др.
Дължимостта на месечната такса не е свързана с потребяване на услуги, поради което
задължението за плащането й не отпада и при пълна липса на потребление. В тежест на
ответника е провеждане главно и пълно насрещно доказване недължимостта на сумата, вкл.
поради неправилното определяне на размера й. Такова доказване не е проведено, поради
което съдът приема, че месечната такса по фактурата е дължима на основание сключения
между страните договор.
Съдът намира за частично неоснователен иска за главницата по Фактура №
*********/12.07.2021 год. – в частта й за вземането от 187,09 лева, представляваща такса за
събиране на просрочени вземания. В уточняващата си писмена молба от 10.06.2022 год.
ищецът е посочил за какво се отнася това вземане, но делото не съдържа доказателства за
извършен разход или дейност, за която е определена сумата. Няма данни за „събиране на
дължимите суми“ от ищеца – нито съдебно, нито извънсъдебно преди датата на издаване на
посочената фактура, поради което с присъждане на посочената такса би се стигнало до
недопустимо неоснователно обогатяване за ищеца, тъй като не е налице подлежащ на
възстановяване разход. Тази такса е обусловена от извършени разходи на кредитора,
свързани със събиране на просрочените вземания, но такива разходи по делото не са
установени, поради което съдът приема, че дължимостта на сумата не възниква безусловно.
Изложеното мотивира съда да приеме, че главните искове по процесните 5 фактури
са доказани по основание и по размер за сборната сума от 5040,99 лева, до който размер
следва да бъдат уважени, ведно с присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. За
горницата от 187,09 лева и за законната лихва върху нея исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В изпълнение разпоредбата на чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно размера на
обезщетението за забава върху дължимите главници по 5-те фактури – с начални дати,
посочени в исковата молба за всяка от фактурите. Срокът за плащане е 15-дневен от
издаване на фактурата, съгласно т. 26. 5. от общите условия на ищеца, поради което през
посочените от ищеца периоди на иска за мораторна лихва ответникът е бил в забава. Съдът
констатира, че сборното вземане за забава възлиза на 345,09 лева. За тази сума акцесорният
иск е основателен и следва да бъде уважен, а отхвърлен за горницата до претендираните
348,52 лева.
Съдът намира за доказан по основание иска за присъждане на договорна неустойка
(чл. 92, ал. 1, ЗЗД). Тази претенция се основава на твърдението, че договорът между
страните е бил прекратен от ищеца на 24.09.2021 год., като действието на прекратяването е
настъпило автоматично след изтичане на 124-дневен период на забава за плащане паричните
задължения на ответника (основание по т. 54. 12. от общите условия на ищеца). Предвид
факта, че отпадането на облигационната връзка се основава на неизпълнение задълженията
на абоната, налице е разваляне, а не прекратяване на договора – различието между двете
основания е посочено в Решение № 269/22.10.2018 год. по търг. д. № 1980/2017 год. на II ГО
5
на ВКС. Съдът намира, че развалянето на договора е настъпило на посочената от ищеца дата
(24.09.2021 год.), с изтичане на периода на бездействие на ответника, определен в общите
условия – 124 дена. Началната дата на забавата е определена от ищеца – 12.05.2021 год.,
съгласно допълнителната му искова молба, и ответникът не е ангажирал доказателства, че е
изпълнил надлежно преди или след тази дата, за да започне да течен нов 124-дневен период.
Делото не съдържа данни за друг валиден способ за погасяване на паричните задължения
през посочения 124-дневен период, поради което твърдения от ищеца отрицателен факт не е
опроверган. С изтичане на срока уговореното между страните предсрочно прекратяване е
породило действие, без да е необходимо изразяване на воля от някоя от страните, нито
уведомяване на насрещната страна. В тази насока съдът основава решението си и на
приетото основно заключение по техническата експертиза, в което не е посочен
констатирана дисфункция на въведения в електронната система на ищеца алгоритъм при
ограничаване и прекратяване на услугите. Автоматичното отпадане на действието на
договора е последица от договорната свобода на страните по чл. 9, ЗЗД, приели посочената
хипотеза с общите условия на ищеца.
Съдът намира, че клаузата за неустойка не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, нито поради прекомерност на размера й. Това парично задължение на
ответника е свързано с отпадане облигационната връзка между страните поради
неизпълнение на договора, поради което автономно определената от страните клауза е във
връзка с присъщите й санкционна и обезщетителна функции – вж. т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/2009 от 15.06.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС. С оглед
ясно уговорения размер на неустойката, обвързан от размера на месечните такси, и периода
за дължимостта й – до края на договора, съдът приема, че клаузата цели обезщетяване
вредите за оператора и стимулира изпълнението на договора от абоната, поради което не е
налице нищожност на клаузата (Решение № 36/08.03.2017 год. по търг. д. № 318/2016 год. на
II ТО на ВКС).
По отношение размера на вземането за неустойка съдът намира, че то възлиза на
30 300 лева – съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по икономическата
експертиза. Разликата от 2 лева от търсената неустойка представлява вземане за
обезщетение за обработка на просрочени задължения, начислено към 15.05.2021 год., т. е.
тази сума не може да бъде включена в предмета на вземането по чл. 92, ЗЗД, тъй като няма
връзка с него.
Уважаването на иска за неустойка налага уважаване и на обусловената акцесорна
претенция за обезщетение за забава за период от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Уговорената неустойка по естеството си е компенсаторна, а не
мораторна, поради което за забавеното й плащане се дължи обезщетение по чл. 86, ЗЗД, а
възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Иска за мораторна лихва от 1515,17 лева върху неустойката следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава на 25.09.2021 год. Предвид липсата на уговорка между страните за падеж на
6
главницата по чл. 92, ЗЗД, приложение намира чл. 84, ал. 2, ЗЗД, изискваща изпращане на
покана за плащане – такова изявление на кредитора е обективирано за първи път едва в
исковата молба, поради което за процесния период ответникът не е бил в забава, затова и не
дължи претендираната сума от 1515,17 лева.
Частичната основателност на исковете налага в полза на всяка от страните да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 3852,40 лева за ищеца,
20,55 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК). При определяне разноските на ответника
съдът приема, че платеното от него адвокатско възнаграждение възлиза на 100 лева,
съгласно представения договор за правна защита от 01.04.2022 год. (л. 274 по описа на
делото). С втория договор за правна помощ – от 07.04.2022 год., е договорено
възнаграждение от 1650 лева, с отбелязване, че е платимо „по банка“. Доказателства за
банков превод между ответника и процесуалния му представител за посочените сума и
основание не са представени, поради което съдът приема, че е недоказан извършен разход
от 1650 лева за правната защита на ответника в настоящия процес (т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, Определение №
363/30.10.2018 год. по ч. гр. д. № 3156/2018 год. на III ГО на ВКС.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 8, ГПК съдът намира за неоснователно, тъй
като адвокатското възнаграждение от 100 лева е под минималния размер, установен в
Наредба № 1/2004 год.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Препей Шоп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Уилям Гладстон“ № 70, на основание чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл.
86, ЗЗД, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, следните суми: 5040,99 (пет
хиляди и четиридесет запетая деветдесет и девет) лева – сборна главница за абонаментни
такси и потребени услуги през периода 09.03.-08.08.2021 год., по Фактура №№
*********/12.04.2021 год. (неплатен остатък от 80,74 лева), *********/12.05.2021 год. (1248
лева), *********/11.06.2021 год. (1239,77 лева), *********/12.07.2021 год. (1236,24) лева и
*********/12.08.2021 год. (1236,24 лева), издадени на основание Договор №
*********/28.07.2020 год., и 345,09 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на
сборната главница за периода 13.05.2021-23.03.2022 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 5040,99 лева, начиная от
подаване на исковата молба – 24.03.2022 год., до окончателното й изплащане, И
ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 5040,99 лева до претендираната сборна
главница от 5228,08 лева, акцесорния иск за законна лихва върху тази горница, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иска за обезщетение за
забава за периода 13.05.2021-23.03.2022 год. – за горницата му над 345,09 лева до
претендираните 348,52 лева.
7
ОСЪЖДА „Препей Шоп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Уилям Гладстон“ № 70, на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД,
да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сума в размер от 30 300 (тридесет хиляди и
триста) лева, представляваща договорна неустойка за разваляне от ищеца на Договор №
*********/28.07.2020 год. на основание т. 54. 12. от общите условия, поради
неизпълнението му от ответника, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 30 300 лева, начиная от подаване на исковата молба –
24.03.2022 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка – за
горницата му от 2 лева до претендираните 30 302 лева, акцесорния иск за законна лихва
върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и иска за сумата от 1515,17 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 30 302 лева за периода 25.09.2021-23.03.2022 год.
ОСЪЖДА „Препей Шоп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Уилям Гладстон“ № 70, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, деловодни разноски в размер от 3852,40 лева.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
заплати на „Препей Шоп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Уилям Гладстон“ № 70, деловодни разноски в размер от 20,55 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 237, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в полза на ищеца-
ЕАД суми могат да бъдат платени по следната му банкова сметка: IBAN: BG56 RZBB 9155
1060 3623 24.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8