Р Е Ш ЕН И Е
№ 433
гр. Плевен, 10.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №316/2020г. по
описа на Административен съд Плевен за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211, вр. чл.203, ал.1, т.13, вр. чл.
231, вр .чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Производството по адм.д.№316/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от К.А.Г., чрез
адв. Д. Ненкова и адв. Пл. Е., против Заповед № 3286з-1092/13.0.2020г. на
Директора на ГД “Национална полиция“- МВР, въз основа на която, на
жалбоподателя К.А.Г.- като мл. Инспектор – полицай в 02 сектор „Патрулно-
постова дейност и масови мероприятия“, в Зонално жандармерийско управление-
Плевен, към Дирекция Жандармерия при ГД “Национална полиция“- МВР, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
в МВР, считано от датата на връчването на заповедта. Твърди се, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена при нарушение на
материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че е
налице нарушение на предвидената в чл.
210 от ЗМВР процедура, като в оспорената заповед, не са изложени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди се, че след случая,
жалбоподателят е отишъл на работа, докладвал е на началниците си случая, и е
подал жалба в Първо РУ- Плевен, с вх.№ 177200-8927/21.08.2019г., но няма
проверка по нея. Посочва също, че на 27.08.2019г., е дал писмено сведение до
Началника на ЗЖУ- Плевен, което също не е отразено в процесната заповед. Твърди
се също, в производството по издаване на процесната заповед, не е установена
връзка между нарушението и служебното положение на жалбоподателя. Твърди си
също, че правното основание в процесната заповед, въз основа на което е
наложено дисциплинарното наказание, е неправилно определено. Посочва се също,
че в оспорената заповед, са описани няколко нарушения, а е наложено наказание
само за едно, което също е нарушение на процесуалните правила. Твърди се също,
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя Твърди се, че е налице
нарушение на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, което е основание за отмяна. Посочва се, че
на жалбоподателя не е връчено становището, с което е започнала проверката по
чл. 205 от ЗМВР и справката, обобщаваща резултатите от проверката, по реда на
чл. 207, ал.7 и ал.8 от ЗМВР, и не му е дадена възможност за становище. Твърди
се, че при налагане на дисциплинарното наказание, е нарушен принципа за
съразмерност и несъобразяване с целите на наказанието. Твърди се също, че оспорената заповед е издадена от
некомпетентен орган, а също е немотивирана и необоснована. В заключение моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорената Заповед №
3286з-1092/13.0.2020г. на Директора на ГД “Национална полиция“- МВР, като
незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата, депозира писмено становище, с
което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Посочва, че оспорената
заповед е правилна и законосъобразна, и не страда от пороците, посочени от
жалбоподателя. Посочва, че деянието е извършено от страна на служителя в
униформено облекло на обществено място и е станало достояние на трети лица-
полицейски служители, медицински лица, граждани.. Посочва се, че извършеното от
жалбоподателя съставлява тежко дисциплинарно нарушение, в противоречие с
ЕКПДСлМВР, за което му е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание.
Претендират се разноски- юрк. възнаграждение в минимален размер.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото се установява, че въз основа Заповед №3286з-1092/13.03.2020г.
на Директора на ГД “Национална полиция“- МВР, на жалбоподателя К.А.Г.- като мл.
rнспектор – полицай в 02 сектор „Патрулно- постова
дейност и масови мероприятия“, в Зонално жандармерийско управление- Плевен, към
Дирекция Жандармерия при ГД “Национална полиция“- МВР, е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР,
считано от датата на връчването на заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т.1
и т.4 от ЗМВР, вр. т. 15, т. 19, т.20, т.21 и т.93 от ЕКПДСМВР, вр. чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР; заповедта е връчена на 19.03.2020г.
в 10,00 ч., лично на жалбоподателя- л.31. В
обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че дисциплинарното производство
против Г. е образувано въз основа на заповед №3286з-3597/13.09.2019г, удължено
с две последователни заповеди на Директора на ГД “Национална полиция“- МВР, като
наказанието е наложено след запознаване с обобщена справка от 06.12.2019г. и
две становища на ДРО. Посочено е, че дисциплинарното наказание се налага на К.Г.
за това, че на 21.08.2019г, ок. 08,15 часа, в гр. Плевен, същият е участвал в
саморазправа с лицето Борислав Лачев, по повод предадена от Г. парична сума, за
което е съставена нотариално заверена разписка. Посочено е, че при състоялата
се среща, на посочената дата и време, Лачев е върнал част от парите и е искал
да вземе разписката, която е била в колата на Г., като е последвало сбиване, при
което и двамата са си разменили удари, както в колата, така и извън нея, след
което Лачев се е опитал да избяга с част от разписката. Посочено, е че след
като е отпаднала нуждата от самозащита, Г. е излязъл от колата, настигнал е
Лечев и му е нанесъл удари, при което последният е паднал на земята и е останал
да лежи, а Г. се е качил в колата си и е потеглил към жандармерийското
управление, като по време на инцидента е облечен с униформа. Посочено е, че
действията на служителя са станала достояние на други полицейски служители, на медицински
лица и на граждани, като извършеното от него деяние, на публично място и в
униформа, уронва престижа на службата и подкопава доверието в институцията.
Посочено е, че извършеното деяние съставлява тежко нарушение на служебната
дисциплина, обосноваващо налагането на най- тежкото ДН „уволнение“.
По делото се установява, че със Заповед №3286з-3597/13.09.2019г.
на Директора на ГД “Национална полиция- л.181,
на основание чл.207 ал.1 т.2 от ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство
срещу жалбоподателя мл. инсп. К.А.Г. – младши инспектор полицай в 02 сектор „Патрулно- постова дейност и
масови мероприятия“, в Зонално жандармерийско управление- Плевен, към Дирекция
Жандармерия при ГД “Национална полиция“- МВР, въз основа на предложение с
рег.№6816р-3996/11.09.2019г. по описа на ЗЖУ- Плевен, в което са изнесени
предварителни данни за извършено нарушение на Етичния кодекс от страна на
служителя. Копие от цитираното предложение е приложено към административната
преписка- л.228, възпроизведено в мотивите на заповедта за образуване на
дисциплинарно производство. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ
орган, с посочен състав и е определен 60- дневен срок за изготвяне на становище.
Съдът констатира, че заповедта за образуване на ДП, е връчена на Г. на
20.09.2019г., в 16,00ч., като за целта, е била изготвена и връчена нарочна
писмена покана с рег.№6816р-4156/20.09.2019г., връчена на същата дата. По делото
не се установява, въз основа на връчената покана, жалбоподателят да е депозирал
обяснения.
По делото се установява, че със Заповед
№3286з-4448/12.11.2019г., е удължен срокът по първоначалната Заповед
№3286з-3597/13.09.2019г., до 13.12.2019г; заповедта е връчена на жалбоподателя,
срещу подпис на 20.11.2019г. По делото се установява, че от страна на ДРО, е
изготвено становище с рег.№6816р-5543/12.12.2019г. –л.184, в което е заключено,
че Г. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина и е предложено да му
бъде наложено най- тежкото наказание, както и да бъде прекратено служебното му правоотношение.
Установява се също, че от страна на ДРО, е изготвено обобщена справка с №6816р-5429/06.12.2019г,
в която подробно е описана възприетата от комисията фактическа обстановка и
действията на Г. на 21.08.2019г. Установява се, че справката е връчена на Г. на
10.12.2019г., въз основа на нарочна покана до същия, с №6816р-5467/09.12.2019г,
връчена на 10.12.2019г. Установява се също, че с протокол- рег.№
6816р-12.12.2019г.- л. 202, ДРО, е удостоверил връчването на поканата, факта,
че Г. се е запознал с обобщената справка, както и че в 24- часовия срок след
това, не е депозирал своите обяснения, в съответствие с дадената му възможност.
По делото се установява, също че с нова заповед №3286з-278/21.01.2020г.-
л.49, е удължен срокът по първоначалната Заповед №3286з-3597/13.09.2019г. и е
постановено събирането на допълнителни доказателства, като е определен 30
дневен срок; заповедта е връчена на жалбоподателя, срещу подпис на 24.01.2020г.
Установява се също, че за събиране на доказателствата, до ДРО е изпратено
нарочно писмо с рег.№6816р-677/18.02.2020г.- л. 59, с посочени по опис от т.1 -
т.12 доказателства. Към преписката е приобщен и CD, ведно с протокол за доброволно предаване.
Установява се, че от стана на ДРО е изготвено
становище с рег. №6816р-665/17.02.2020г. /л.51 и идентично на л.160/, във
връзка с извършената допълнителна проверка, по посочената заповед. В заключение
на същото е посочено, че К.Г. е извършил тежко нарушение на служебната
дисциплина, като на 21.08.2019г, ок. 08,15ч., се е сбил с друго лице- Борислав
Лачев, при който Г. е бил в униформено облекло. Прието е, че Г. не е взел мерки
да запази местопроизшествието и не е оказал помощ на пострадалия Лачев. Посочено
е, че действията са извършени на публично място, и са заснети от видеокамера и
същите уронват престижа на институцията. Приел е, че с действията си, Г. е
осъществил състава на посочените по- горе норми от Етичния кодекс и следва да
му бъде наложено най- тежкото дисциплинарно наказание- „уволнение“.
Установява се също, че до Г. е изпратена покана с
рег.№686р-666/17.02.2020г- л.52, за запознаване с изготвеното становище и
даване на писмени обяснения; поканата е връчена на Г. на 17.02.2020г, като
същият е отбелязал, че не желае да дава обяснения.
По делото се установява също, че със заповед
№3286з-926/02.03.2020г., е постановено събирането на допълнителни
доказателства, в рамките на образуваното дисциплинарно производство и е определен
нов 30 дневен срок; заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.03.2020г., в
15,15ч. Видно от съдържанието на заповедта, се установява, че същата е издадена
за приобщаване към преписката на писмени сведения, от Б. Л. и жалбоподателя Г.,
дадени по извършена проверка по ЗМ №561/21.08.2019г., които се приложени към
дисциплинарната преписка, но неподписани. След изпращане на нарочна писмена
молба, сведенията са приложени, подписани от лицата.
По делото се установява също, че в хода на дисциплинарното
производство, от страна на ДРО, до Г. са изпращани последователни покани за
даване на писмени обяснения, както следва: покана с рег. №6816р-5325/03.12.2019г,
и покана с рег.№ 686р-666/17.02.2020г., надлежно връчени срещу подпис на същата
дата. По делото не се установява такива писмени обяснения да са давани от
страна на жалбоподателя. По делото се установява също, че до Г., от страна на
ДНО- Директора на ГД“ Национална полиция“, е изпратена и покана с
рег.№3286р-57513/30.12.2019г.-л. 178, връчена на 07.01.2020г., в 10,00ч. установява
се, че за липсата на входирани обяснения, е съставен протокол с рег.№
6816р-147/08.01.2020г.,
По делото,въз основа на определение на съда, е
приложена и приета преписката по жалба с вх.№177200-8927/21.08.2019г от К.Г.,
по която е образувана преписка № В- 4154/2019г, присъединена към преписка №3874/2019г.
по описа на РП- Плевен, образувана въз основа на жалба от пострадалия Б. Л. -
л.86-131 от делото. Към същата, а и към адм. преписка, е приложено медицинско
удостоверение за пред съда №521/21.08.2019г., от извършен преглед на Б. Л., от
което се установява, че е налице разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота. Представено е и медицинско удостоверение №520/2019г. за извършен
преглед на Г., от което се установява малко по площ кръвонасядане на мишницата
на лявата ръка. Към преписката е приложено и сведение от Г., в което описва
случилото се на 21.08.2019г, като в същото заявява, че е бил в униформа, тъй
като е отивал на работа, и е последвало сбиване с Б. Л., което също подробно
описва.
По делото се установява, видно от представената
кадрова справка на жалбоподателя К.Г.- л. 208, че същият е назначен със заповед
№ 3286з-4159/29.11.2017г. на настоящата си длъжност- полицай в 02 сектор
„Патрулно- постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско
управление- Плевен. Установява се, че е награждаван веднъж с писмена похвала и
няма дисциплинарни наказания.
По делото, към адм. преписка по оспорената заповед, е
приложен седмичен график на служителите на 02 сектор „Патрулно- постова дейност
и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление- Плевен, от който
се установява, че Г. е бил дневна смяна на 21.08.2019г, с време на изпълнение
на патрулно- постовата дейност 08,30-20,20ч., съобразно ежедневната ведомост. По
делото се установява също, видно от приложеният информационен бюлетин за
състоянието на оперативната обстановка и дейността на ЗЖУ- Плевен, за 21/22.08.2019г.,
че е отразен инцидента със служителя Г.. Въз основа на изготвеният
информационен бюлетин, е извършена проверка, за която е изготвена справка УРИ-3956/09.09.2016г., в същата са описани
подробно действията на Г. и е предложено образуването на дисциплинарно
производство против него.
По делото се установява също, видно от приложения
протокол от 04.12.2017г. /л. 207/, че жалбоподателят Г. е декларирал, че е
запознат с вътрешноведомствени нормативни актове на МВР, в т.ч. и Етичен кодекс
за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25 юли
2014 г.
Така установеното от фактическа страна, води до
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Съдът намира, че процесната Заповед
№3286з-1092/13.03.2020г. на Директора на ГД “Национална полиция“- МВР е
правилна и законосъобразна, издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т.3
от ЗМВР, орган, при спазване на материалния закони и процесуалните правила. Безспорно
по делото се установява, че Х. Т., е назначен със заповед №8121К-503/24.02.2015г.
на Министъра на вътрешните работи, на длъжността директор на ГД “Национална
полиция“- МВР, считано от 24.02.2015г. и именно в това си качество е издал
обжалваната заповед.
Съдът намира, съобразно събраните по делото
доказателства, че от страна на ДНО, е осъществена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ на жалбоподателя К.Г., съобразно
изискванията на ЗМВР и Инструкция №8121з-470/27.04.2015г., за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи. В случая, както бе установено от фактическа страна, дисциплинарното
производство е започнало с нарочна заповед за образуването му, по реда на чл.
205, ал.1 от ЗМВР, с която е определен и състава на дисциплинарно- разследващия
орган, надлежно връчена на жалбоподателя. Установява се, че заповедта за
образувано на дисциплинарно производство е издадена въз основа на предложение,
по реда на чл. 31 от Инструкцията. Съдът приема, също, че издадената Заповед
№3286з-3597/13.09.2019г. за образуване на дисциплинарното производство,
отговаря на изискванията на чл. 34, ал.2 от Инструкцията, съобразно който, в
същата се посочват постъпилите данни, извършителят, дисциплинарното нарушение,
предвиденото наказание, дисциплинарно- разследващият орган, на когото се
възлага разследването, срокът за извършване на разследването и правата на
държавния служител, срещу когото е образувано дисциплинарното производство. законосъобразни
са и последвалите заповеди за удължаване на срока на дисциплинарното производство
и за събиране на допълнителни доказателства.
Съдът приема също, съобразно събраните по делото
доказателства, че са изпълнени изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР, съобразно
която, дисциплинарно наказващият орган е длъжен, преди налагане на дисциплинарното
наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. Както бе посочено по- горе, до
жалбоподателя са връчени покани за даване на писмени обяснения, както следва:
покана с рег. №6816р-5325/03.12.2019г, и покана с рег.№ 686р-666/17.02.2020г.,
както и покана с рег.№3286р-57513/30.12.2019, като същият не се е възползвал от
правото си даде обяснения.
По делото се установява също и спазване на правилото
по чл. 207, ал.7 от ЗМВР, като за резултатите от разследването, дисциплинарно
разследващият орган е изготвил обобщена справка с рег.№6816р-5429/06.12.2019г.
и последващи становище с
рег.№6816р-5543/12.12.2019г. и становище с рег.№6816р-665/17.02.2020г.,
съдържащи изискуемите по чл. 50 от Инструкцията реквизити. На жалбоподателя Г.,
съобразно изискването на чл. 51 от Инструкцията, са връчени съответните покани
а запознаване със същите и за даване на допълнителни обяснения, описани по-
горе от фактическа страна. Съдът намира
, че от страна на ДНО няма допуснато нарушение на установените правила в тази
насока, каквито твърдения има жалбоподателя. Съдът приема, че последната
обобщена справка, озаглавена „становище“, с рег. №6816р-665/17.02.2020г., е
надлежно и редовно връчена на Г., въз основа на покана от същата дата. Както бе
посочено по- горе, поканата за запознаване със становището и да даване на
писмени обяснения, е връчена на лицето на 17.02.2020г, скрепено с неговия
подпис. Действително, няма час на връчването, както посочва процесуалният
представител на жалбоподателя в с.з., съобразно т.18 от Инструкцията , но съдът
приема, че това не съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразност на цялото дисциплинарно производство и на издадената
заповед. Съдът приема, че в случая няма нарушение на правото на защита на
жалбоподателя, изразяващо се само в непосочването на час на връчване. Съдът
приема също, че именно приложеното становище, с рег. №6816р-665/17.02.2020г.,
съставлява визираната от закона- чл.207, ал.7 от ЗМВР „обобщена справка“, с
оглед на съдържанието й, и направените от страна на ДРО изводи. Съдът намира
също, че доколкото издадената заповед за събиране на допълнителни доказателства
№3286з-926/02.03.2020г., касае само приобщаването на представени вече, но
неподписани писмени доказателства, то и след събирането им, не се налага
изготвяне на нова обобщена справка.
Съдът намира за установено също, че процесната заповед
е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими, съгласно
чл. 210, ал.1 от ЗМВР, реквизити– извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая, с процесната заповед, на
К.Г. е наложено най- тежкото предвидено в ЗМВР дисциплинарно наказание
„уволнение“, и му е прекратено служебното правоотношение, за извършено от него деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата- чл. 203, ал.1, т.13, вр. чл. 194, ал.2, т. 1,
предл. второ и т.4 от ЗМВР. Нормите на чл. чл. 194, ал.2, т. 1, предл. второ и
т.4от ЗМВР посочват, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите издадените въз основа на ЗМВР
подзаконови нормативни актове и неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Изрично в мотивите на обжалваната
заповед, от страна на ДНО е посочено и кои конкретни разпоредби от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, към който препраща
посочената норма на ЗМВР, са нарушени от страна на Г., както следва: по т. 15:
„държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да
предприеме“, по т. 19: „държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“, т. 20: „държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си“, т. 21: „държавният служител се отнася с уважение към всички
представители на обществото, и т. 93: „държавният служител зачита правото на
живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие
само в предвидените от закона случаи и предели. Съдът намира, че от страна на
ДНО са изложени подробни и ясни мотиви, изцяло покриващи изискванията на чл.
210, ал.1 от ЗМВР. Съдът приема, че поведението
на жалбоподателя, така както е описано в заповедта за налагане на ДН, както и в
приложените обобщена справка и становище, представлява нарушение на описаните
етични правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му
отговорност по посоченият текст от ЗМВР. Съдът намира, че извършването на описаното
нарушение на етичните правила за поведение, от страна на жалбоподателя Кр. Г. е
правилно установено, като резултат от задълбочена и обективна проверка от
страна на ДРО. Описаното поведение на жалбоподателя е виновно, тежко нарушение
на етичните правила, дълбоко укоримо морално и правилно оценено като такова от
дисциплинарно – наказващия орган. Обосновано и законосъобразно, след оценка на
всички относими факти и обстоятелства и при наличие на законовите предпоставки
за това, е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Съдът
намира, че изложената в процесната заповед фактическа обстановка изцяло се
подкрепа от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства,
като безспорно се установява, че служителя Г., на 21.08.2019г, ок. 08,15 часа,
е осъществил саморазправа /сбиване/ с друго лице, и след като е отпаднала
необходимостта от самозащита, е нанесъл допълнителни удари на пострадалия, като
по това време е бил с униформа и на обществено място; случилото е станало
достояние на граждани, на други полицейски служители и медицински лица. Съдът
намира, че възражението на жалбоподателя, че ДНО неправилно е определил
правното основание, въз основа на което е наложено ДН, за неоснователно. Съдът
приема, че посоченото от ДНО правно
основание е правилно и съответно на осъщественото нарушение. Съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя, за налагане на едно наказание,
за извършени от нето множество нарушения. Съдът приема, че извършеното от
страна на Г. нарушение на трудовата дисциплина е само едно, покривано състава
на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР – за деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, а
описаните сбиване, спречкване и т.н., посочени в жалбата, съставляват
конкретните прояви на нарушението- по какъв начин е извършено то, но не и
отделни нарушения. Следва да се посочи също, че спрямо дисциплинарното
производство, ирелевантни са съществуващите между жалбоподателя и пострадалия
гражданскоправни отношения
Съдът приема също, че процесната заповед е издадена в
двумесечния срок по смисъла на чл. 195, ал.2 от ЗМВР, съобразно която, за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от две години от извършването му. Нормата на чл. 196, ал.1 от ЗМВР постановява,
че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен
да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Поради това,в случая, процесното ДН следва да се
счита за открито, с представяне на становище с рег. №6816р-665/17.02.2020г., с
което, по силата на чл. 207, ал.12 от ЗМВР, приключва дисциплинарното
производство. Считано от тази дата - 17.02.2020г, започва да тече двумесечният
срок за налагане на ДН. Процесната заповед е издадена на 13.03.2020г. или в законоустановеният
за това срок и не се явява незаконосъобразна на това основание.
Съдът намира също, че при определяне вида и размера на
наказанието не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като видът на
наказанието е определен в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съдът намира,
че процесната заповед се явява правилна и законосъобразна и в частта й, с която
е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя Г., на посоченото
основание –чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР. Съдът приема също, че процесната заповед
е издадена изцяло съобразно целта на закона и търсеният възпитателен и
превантивен ефект.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед за налагане на ДН №3286з-1092/13.03.2020г. на Директора на
ГД “Национална полиция“- МВР, е правилна и законосъобразна, и депозираната
против нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Следва в полза на ответника да бъдат присъдени
сторените разноски, съобразно направеното искане, в размер на 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определени от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ депозираната от К.А.Г., ЕГН **********,***, жалба с
правно основание чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл.211 и чл. 231 от ЗМВР, против Заповед №3286з-1092/13.03.2020г. на Директора на ГД “Национална
полиция“- МВР, въз основа на която му Е НАЛОЖЕНО дисциплинарно наказание
„уволнение“, на основание чл. 204, т.3, вр. чл. 194, ал.2, т.1, предл. 2 и т.4,
вр. чл. 197, ал.1, т.6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, вр. т. 15, т. 19,
т.20, т.21 и т.93 от ЕКПДСМВР и Е ПРЕКРАТЕНО служебното му правоотношение в
МВР, считано от датата на връчването на заповедта- 19.03.2020г, на
основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК
вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП, К.А.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ГД“НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“- МВР, сумата от 100лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: /П/