Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260411  Година 26.10.2021    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На шести октомври        Година две хиляди двадесет и първа,

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                          Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

При секретар БОРЯНА КОСТАНЕВА

                                                    

 като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 942 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.31 ал.5 от ЗЕВИ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „ВЕЛВОЛ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив иска осъждане на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* гр.Пловдив да плати сумата от 43 240.63лв., представляваща остатък от цена на произведена и продаде електроенергия по силата на сключен между тях Договор № 985 от 30.01.2013г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за периода 01.11.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законна лихва върху сумата от сезиране на съда на 06.11.2019г. до изплащането й, както и 6656,17лв. обезщетение за забавено плащане на цената за периода от 01.12.2016г. до 07.11.2019г. в размер на законната лихва.

Твърденията са, че експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност 98 kW, построена в УПИ 017062 – за фотоволтаична електроцентрала № 14, масив 017, по КВС на с. Дуванлии, местността Юртлука, община Калояново, област Пловдив. По този повод сключва с ответника цитирания договор, според чл.5 ал.1 от който произведената активна енергия се изкупува от ответника по определени от ДКЕВР преференциални цени. Страните уговарят в чл.5 ал.7 ответникът да плаща въз основа представена от ищеца фактура до десет работни дни от получаването й, придружена с протокол за количеството произведена електроенергия. При сключване на договора преференциалната цена е 567.41 лв. След сключване на договора има изменения в законодателството в насока ограничаване на преференциалните цени, в резултат на което с т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г. ДКЕВР е прието преференциалната цена от 567.41лв. да важи за произведена ел. енергия до 1 188kWh, а над тази стойност се изкупува на по – ниски цени. Това решение е отменено от ВАС при обжалване и според установената практика, отмяната има обратно действие като се счита, че решението не е съществувало. За исковия период, докато решението е обжалвано и се е прилагало, ответникът изкупува произведената от ищеца ел. енергия съобразно него, в резултат на което за продадената електроенергия над 1 188kWh на годишна база ответникът не плаща по преференциална цена. Ищецът счита, че в резултат на отмяна на т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г. ДКЕВР, преференциалната цена от 567.41лв. се дължи за цялото количество произведена през година електроенергия, поради което претендира разликата до тази стойност както следва: за ноември 2016г. – 4 059.95лв., за декември 2016г. – 4 066лв., за септември 2017г. – 2 907.37лв., за октомври 2017г. – 6383.30лв., за ноември 2017г. – 3 156.44лв., за декември 2017г. – 3 648.19лв., за септември 2018г. – 2039.56лв., за октомври 2018г. – 6 012.07лв., за ноември 2018г. – 2 552.28лв. , за декември 2018г. – 2 999.17лв. и за септември 2019г. – 5 416.14лв. Счита, че заплащането на цената е забавено, поради което върху главницата търси обезщетение за забава в размер на 6656,17лв.

Уточнява, че приетото след това от ДКЕВР Решение № СП – 2 от 06.03.2019г., с което се определят нови условия за плащане на преференциалните цени, е нищожно и моли съдът като такова да не го взима предвид като развива подробни съображения за нищожността му, които желае да се разгледат по реда на косвения съдебен контрол върху административните актове. Потвърждава, че е обжалвал решението по реда на АПК пред Административен съд София град. Счита, че с отмяна в резултата на обжалване пред съда на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г. на ДКЕВР, с обратна сила отпада основанието, на което ответникът заплаща преференциална цена само за определеното в решението НСП. Възразява  НСП да може да се определя от всеки като счита, че това е само от компетентността на ДКЕВР, който се произнася с решение, и се позовава на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ и пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. При липса на валидно решение на ДКЕВР за НСП, цялото количество произведена електроенергия подлежи на изкупуване по преференциалните цени, както е било в отношението между страните до приемане на отмененото решение от 2015г. Позовава се за това и на сключения между страните договор като счита, че и за посочения от ответника втори период договорът действа и обвързва страните.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* гр.Пловдив признава, че между страните е сключен посочения в исковата молба договор по повод експлоатираната от ищеца фотоволтаична електрическа централа и че ищецът произвежда и продава на ответника електроенергия.

Признава отмяната по съдебен ред на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г. ДКЕВР, но възразява, че с Решение № СП – 2 от 06.03.2019г. на ДКЕВР, считано от 31.07.2015г., са определени НСП и преференциални цени за електроцентрали като на ищеца, както следва: 1 188kWh НСП и преференциалната цена от 567.41лв. за това количество НСП.  Възразява, че за исковия период е изкупувал от ищеца електроенергия само в периода ноември и декември 2016г., от 01.09.2017г. до 15.09.2017г., от 01.09.2018г. до 22.09.2018г. и от 01.09.2019г. до 11.09.2019г. / посочен от него като Първи период/. Признава, че за този период закупуваната от него енергия е по цена за излишък, както и че разликата между тази стойност на произведената електроенергия, изчислена по цена за излишък и по преференциалната цена, е тази, заявена в приложената към исковата молба справка по чл.366 от ГПК.

            Възразява, че следва да изкупува електроенергията на ищеца по преференциални цени само до размера на НСП, на основание чл.31 ал.5 т.1 и т.2 от ЗЕВИ, а над този размер – по цени на излишък. Основанията за това са,че НСП се прилага за обекта на ищеца дори и след отмяна на решението на ДКЕВР; изплатените на ищеца суми са въз основа сключения между тях договор, а не Решение СП – 1; след отмяна на решението на ДКЕВР от 2015г. е прието ново през 2019г., което урежда отношенията им, считано от 31.07.2015г. като е с предварително изпълнение и не подлежи на спиране; НСП може да се определи чрез изчисления.

Твърди, че за останалия период, определен от него като Втори период, който е от 16.09.2017г. до 31.12.2017г., от 23.09.2018г. до 31.12.2018г. и от 08.09.2019г. до 30.09.2019г., ищецът е продавал произведената електроенергия на трети лица – търговци по реда на чл.31 ал.12 ЗЕВИ, и тази електроенергия не е изкупена от него. Счита, че за този период договорът между страните не е бил действащ и на това основание претенцията е неоснователна, тъй като тази електроенергия е доставена на трети лица, а не на ответника, за да я заплаща. Електроенергията е продадена по свободно договорени цени на търговец по реда на чл.100 ал.1 от ЗЕ както следва: през 2017г. от 0.00 часа на 16.09.2017г.; пез 2018г. от 0.00 часа на 23.09.2018г., през 2019г. – от 0.00 часа на 12.09.2019г., поради което е изкупувал електроенергията през 2017г. за 10 часа, през 2018г. за 12 часа, а през 2019г. за 4 дни и 11 часа.

Уточнява, че ищецът е жалбоподател по адм.д. № 3661/2019 на АССГ, където ответникът е заинтересована страна. Производството е приключило на първа инстанция като жалбата е отхвърлена, но поради обжалване пред ВАС няма влязло в сила съдебно решение. В тази връзка възразява, че не следва тук съдът по реда на чл.17 ал.1 от ГПК да извършва инцидентен контрол за валидността на решението на ДКЕВР от 2019г., доколкото то е пряк обект на контрол и по законосъобразност по жалбата на ищеца пред административния съд, който в момента е компетентен да се произнесе по валидността и законосъобразността на този индивидуален административен акт. Конкретизира по дати и часове моментите, в които ищецът достига НСП за исковия период. Поддържа изложените в отговора възражения.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

При условията на евентуалност, ако ищцовите претенции се уважат, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* гр.Пловдив предявява обратен иск срещу своя помагач НЕК ЕАД ЕИК ********* гр.София като иска да бъде осъден да плати сумите от 11 842.97лв. главница, представляваща неплатена цена на продадена електроенергия за периода 01.11.2016г. – 31.1.2016г.,  за дата 15.09.2017г. и дата 22.09.2018г. и периода 07.09.2019г. – 11.09.2019г., по силата на Договор № 19 ИЕ – КС 94ЗЕ01 от 01.11.2016г. за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на производство, сключен между тях, както и 2 829.61лв. неустойка по договора за забавено плащане на цената в размер на законната лихва върху неплатената сума от падежа на издадената за продадената електроенергия фактура до 02.12.2019г.

Твърди, че по силата на сключения с НЕК ЕАД договор му продава електроенергията, която изкупува от производителите й от възобновяеми източници, на цената, на която я изкупува, на основание чл.31 ал.11 от ЗЕВИ. В резултата на това изкупената от ищеца електроенергия за първия период по цени на излишък е продадена на НЕК ЕАД на тези цени. При уважаване на исковете за суми за цени в по – големи размери, се поражда за него основание да претендира разликата от своя купувач. Твърди, че за продадените за периода количества електроенергия е издал фактури с начислено ДДС,и на основание чл.11 от договора му се дължи неустойка за забавено плащане, която претендира.

НЕК ЕАД ЕИК ********* гр.София в качеството на помагач и ответник по обратния иск: Намира исковете, предявени срещу него, и обуславящите ги претенции на ищеца, за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Поддържа становището на ответника по исковете на ищеца, че са неоснователни и противоречат на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ. Посочва, че преференциалните цени първоначално са определени с т.14 на Решение № Ц – 18 от 20.06.2011г. на КЕВР. Разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е в сила от 24.07.2015г. и цели ограничаване на количествата ел. енергия, които се изкупуват по преференциални цени, до размера на нетното специфично производство, което е легално дефинирано в пар.1 т.29 на ДР на ЗЕВИ. Счита, че при възприемане на становището на ищеца за плащане на преференциални цени над НСП ще се даде възможност на производителя да генерира допълнителни приходи и възвращаемост в повече от приходите, необходими за покриване на разходите му, включително и инвестиционните, и от нормата на възвръщаемост, които са послужили за определяне на преференциалната цена. В тази насока се позовава на мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕ от 07.07.2015г. Счита, че отмяната на т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г. няма за последица отпадане на НСП, защото обектът на ищеца не попада в изчерпателно посочените изключения на чл.31 ал.1 т.1 от ЗЕВИ, и тъй като се касае за ограничителна правна норма, тя не може да се тълкува разширително, каквито са и аргументите на ответника по тълкуването й, който се позовава и на тълкувателни решения на тази плоскост. Също се позовава на следващото, прието от ДКЕВР Решение № СЦ – 2 от 06.03.2019г., което има обратно действие, определящо НСП за преференциалните цени. Поддържа аргументите на ответника, че след като за част от периода ищецът е продавал, след достигане на НСП, електроенергия на свободния пазар по пазарни цени на други търговци, то договорът между страните не е действал и за този втори период няма договорно основание за изкупуване по преференциални цени.

По обратния иск на ответника възразява, че не дължи договорна неустойка за забава, тъй като главниците не са изискуеми, не са фактурирани и за тях не тече срок за плащане. Няма твърдение за забава в плащането по издадените фактури и посочените в тях цени, за да се търси договорна неустойка.

Уточнява, че обжалваното решение от 2019г. на ДКЕВР като ИАА подлежи на проверка за допустимост и законосъобразност от административния съд, който разглежда жалбата срещу него, поради което е недопустимо в настоящото производство да се извършва повторен, по реда на чл.17 ал.1 от ГПК, косвен съдебен контрол за валидност на акта. Възразява посоченият в ЗЕ срок до 31.07.2015г. да е преклузивен като счита, че изискването за НСП е създадено със закон, а ДКЕВР установява вече определени и действащи стойности на НСП. Дава тълкуване, че от 31.07.2015г. се прилага НСП, поради което ДКЕВР не придава обратна сила на акта си, а се съобразява със законово определения начален срок в ЗЕ за НСП. Поддържа, че отмяна на решение на ДКЕВР няма за последица изкупуване на цялата електроенергия по преференциални цени.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства, и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

Ищецът се легитимира като ползвател на „Фотоволтаична централа“ № 14 с обща мощност 98kWp в УПИ 017062  - за фотоволтаичана електроцентрала масив 017 по КВС на село Дуванлии, местност „Юртлука“, община Калояново, Област Пловдив, с Разрешение за ползване № ДК – 07 – Пд – 202/29.06.2012г. на ДНСК.

На 30.01.2013г. сключва с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 985/30.01.2013г., съгласно чл.1 ал.1 на който страните уговарят ищецът в качеството на продавач да произвежда електрическа енергия от фотоволтаичната си централа, а ответникът като купувач да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от продавача активна ел. енергия от възобновяемия източник, с изключение на количествата, които ищецът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, или продава по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел седми на ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Съгласно чл.3 ал.1 от договора, същият е със срок от 20 години. Уговорената в чл.5 ал.1 от договора цена за изкупуване е по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответнствие с вида на енергийния обект. С чл.30 е постигнато съгласи, когато по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган се променят условията, при които се сключва договора – срок, преференциална цена и др., и новите условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат в отношенията между тях без да е необходимо подписване на допълнително споразументие.

Меджу страните няма спор, че електроцентралата на ищеца е въведена в експлоатация, произвежда електроенергия и тя се изкупува от ответника, доказателства за което се съдържат както в представените от ответника протоколи и фактури за исковия период, така и в заключението на тройната комплексна съдебна експертиза, изготвено компетентно и безпристрастно от вещите лица К., И. и Ш., приета по делото, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра.

В договора не е посочен конкретен размер на преференциалната цена, но между страните няма спор, че тя е в размер на 576.50лв. на МВтч съгласно т.III на Решение № Ц – 18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР така, както ищецът твърди в исковата молба, признава се от ответника и се посочва в заключението на комплексната експертиза. ФЕЦ на ищеца е с инсталационна мощност 120.96 kWp, което го определя като ФЕЦ с инсталационна мощност над 30кВтр до 200кВтр по решението от 2011г. на ДКЕВР, за които с това решение на ДКЕВ е определена преференциална цена от 576.60лв./МВтч. На основание чл.32 ал.2 от ЗЕВИ преференциалната цена на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. Поради това се налага извода, че за процесните искови периоди на 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. договорът е действащ и при размер на преференциалната цена 576.60лв./МВтч.

Правният спор между страните е какво количество от произведената от ищеца електроенергия от неговия ФЕЦ подлежи на заплащане по преференциалната цена

Уговорката в чл.1 ал.1 от договора за количеството електрическа енергия, която ответникът се задължава да изкупи, обективно възпроизвежда нормата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ към датата на сключване на договора. Според договора ответникът не изкупува цялото количество произведена елекроенергия от ФЕЦ, а само това, което ищецът произвежда, но не ползва за собствени нужди или за нужди на негови обекти и не продава на свободния пазар.

Законодателното решение обаче се променя във времето и това е породило спора. С изменението с ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., текстът на чл.31 ал.5 т.1 от ЗЕВИ вече предвижда, че по преференциални цени се изкупува ел. енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на ДЕВР за определяне на цената за конкретния производител, като над това количество ел. енергията се изкупува по утвърдената от ДКЕВР цена за обеществения доставчик, на която той продава ел. енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества. Произведеното от възобновяемия източник количество ел. енергия, подлежащо на продажба, се намалява с това, ползвано за собствени нужди, за снабдяване на собствени обекти и продадено на свободния пазар.

С изменението с ДВ бр.17/2015г., в сила от 06.03.2015г.,в чл.31 ал.1 т.5 от ЗЕВИ е добавен израза, „с изключение на обектите по чл.24 т.3 определената средногодишна продължителност на работа не се прилага“, за което изключение, запазило се и в последващите редакции на нормата, включително и в сега действащата, ответникът развива подробни съображения, включително аргументирайки се с тълкувателни решения, защо това изключение не се прилага за ищеца и защо той не подапа в него, както и защо това изключение не може по тълкувателен път да се приложи за казуса по делото, по което обективно спор няма и не е повдиган от ищеца, тъй като аргументите му за претенцията изхождат от други правни доводи.

     С изменението с ДВ бр.56/2015г., в сила от 24.07.2015г., е направена законодателната промяна, породила спора между страните. С нея чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е изменена като предвижда, че изкупуваната ел. енергия, произведена от възобновяеми източници, е по преференциални цени до размера на нетното специфично производство /НСП/, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а над този размер е по цена за излишък на балансиращия пазар. Тази редакция е  запазена и действа и към момента въпреки последващи изменения на чл.31 от ЗЕВИ. С ДВ бр.56/2015г. , в сила от 24.07.2015г., е създадена и т.29 на пар.1 ДР на ЗЕВИ, даваща легална дефиниця на нетно специфично производство на електрическа енергия, според която това е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Също така е изменен и Закона за енергетиката като е създаден пар.17 към ПЗР към ЗИД ЗЕ с ДВ бр.56/2015г., в сила от 24.07.2015г., с който параграф 17 е указано, че в срок до 31 юли 2015г. в съответствие със ЗЕВИ, КЕВР приема решение, с което установява НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисият, приети до влизането в сила на този закон, като чл.14 не се прилага в случая.

            Горните законодателни изменения са в сила и към момента. С тях обективно се създава право за ответника количеството произведена ел. енергия, изкупувана по преференциални цени, да се ограничат до нетното специфично производство /НСП/ според вида производител.

За размера на НСП законодателят препраща към решението на бившия ДКЕВР, сега КЕВР, с което са определени преференциалните цени. Това означава, че по вече сключени договори към датата на изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., се счита, че има НСП и то е посочено в решението на КЕВР, с което е определен размера на преференциалната цена, приложима по договора за целия срок на неговото действие, съгласно чл.32 ал.3 от ЗЕВИ.

 В конкретния случай приложимото към договора на страните е казаното Решение № Ц – 18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР. При запознаване със съдържанието му се констатира, че преференциалните цени за ФЕЦ с инсталационна мощност над 30кВтр до 200 кВтр са определени при изброени по вид и размер технически и икономически параметри /чл.32 ал.2 ЗЕВИ/ като там под т.5 е посочено средно – годишна продължителност на работа на централата в размер на 1250 часа годишна ангажираност – 14.27%. Решението не съдържа пряко информация за „средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност“ по смисъла на т.29 на пар.1 от ДР на ЗЕВИ. Вероятно поради това с пар.17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ КЕВР е задължена в срок до 31.05.2015г. да приеме решение, с което „установява НСП на ел. евергията, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията.“.

            Правният извод е, че законодателната промяна се позовава на стойности на НСП, които счита, че вече са взети предвид и са залегнали в решенията на КЕВР при определяне на преференциалните цени /а не се изчисляват или не би трябвало да се изчисляват като нови стойности/ като възлага на КЕВР с ново решение да ги установи.

Определянето на преферанциалните цени за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници е от изричните правомощия на КЕВР на основание чл.32 от ЗЕВИ, което означава, че „установяването“ на един от компонентите, взети предвив в изчисляване на тези цени във вече издадени решения, и то със задна дата, отново е от правомощията на КЕВР. Именно поради това пар.17 ПЗР ЗИД ЗЕ възлага на КЕВР да установи с решение какви стойности на НСП е взела предвид при вече определените преференциални цени. Ето защо съдът намира възражението на ответника, че НСП може да бъдат изчислени от всеки, включително и с експертиза, респективно да бъдат установени от всеки, и за това не е необходимо да има решение на КЕВР, за неоснователно. Съдът споделя тезата на ищеца, че определянето на размера на НСИ е изцяло и едиствено от правомощията на КЕВР по силата на чл.32 от ЗЕВИ, защото с тази норма е възложено правомощието по определяне на преференциалната цена само на КЕВР. Съответно установяване на един от компонентите, въз основа на които е изчислена преференциалната цена, за какъвто законодателят приема и дефинира НСП, също остава изцяло в правомощията на КЕВР.

Тази законодателна „техника“ изменя сключените и дейсващи договори за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници към датата на приемането й като променя условията за това. Доколкото ищецът не възразява по приложението на редакцията на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г. към договора му с ответника от една страна, а от друга с чл.30 на този договор страните са се съгласили при нормативна промяна на условията на договора относно срок, преференциална цена и други, без да подписват допълнително споразумение, да прилагат в договорните си правоотношения новите условията, следва да се приеме, че страните по делото са се съгласили с изменените условия за изкупуване на произведената ел. енергия съгласно последната законодателна промяна, в сила от 24.07.2015г. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че ищецът е обжалвал последващото решение на КЕВР от 2019г. за определяне на НСП, жалбоподател е в образуваното административно производство пред съда и следователно оттук приема, че решението на КЕВР действа и по отношение на него и го засяга. Административният съд в това производство по отношение на ищеца не е прекратил делото при липса на интерес като е приел такъв, считайки, че обжалвният акт на КЕВР засяга негови прави. За това съдът приема, че дискутираната законодателна промяна на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ и въведените с нея НСП са станали част от договорното правоотношение и се прилагат между страните.

Спорът, който ищецът въвежда и се поддържа, е по определяне размера на НСП като при липса на решение на КЕВР твърди, че цялото произведено от него количество ел. енергия следва да се изкупи по преференциални цени.

Първият установен от КЕВР размер на НСП за ФЕЦ, като тази на ищеца, по вече определени преференциални цени, е с т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г., приложими от 31.07.2015г., на основание пар.17 ПЗР ЗИД ЗЕ. Определената НСП е 1188кWh. Това решение ищецът представя и страните не спорят, като ответникът признава, че е отменоно от ВАС при обжалването му. В производството по адм.д. № 3247/2016г. на АдмС София град решението на КЕВР е обжалвано. С Решение № 4937 от 20.07.2017г. на АдмС София град т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г. на ДКЕВР е отменено. По адм.д. № 10757/2017г. на ВАС с Решение № 14886 от 03.12.2018г. е потвърдено решението на АдмС София град за отмяна на решението на ДКЕВР в обжалваната част.

Създадената съдебна практика еднозначно приема, че решенията на ДКЕВР, сега КЕВР, издадени по чл.32 ЗЕВИ и пар.17 ПЗР ЗИД ЗЕ, са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК и отмяната им, съгласно чл.177 ал.1 от АПК, има действие по отношение на всички. Решенията на КЕВР в случая са ИАА, защото се прилагат многократно, а не еднократно, за разлика от общия административен акт. Отмяната на ИАА по отношение на всички по смисъла на чл.177 ал.1 от АПК означава, че създадените с решението права се отричат, и то спрямо всички правни субекти, а не само по отношение участниците в производството, което предопределя правния извод, че се приема правата да не са съществували или отмяната на ИАА има т.нар. от ищеца „обратно действие“.

Отмяната на т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г., издадено от КЕВР на основание пар.17 ПЗР ЗИД ЗЕ, с което е било определено НСП в размер на 1188кWh, е правният аргумент на ищеца да претендира доплащане от ответника на остатък от произведена ел. енергия над така определеното и отменено като стойност НСП по преференциални цени за исковия период.

Между страните няма спор, че произведената от ищеца електроенергия от ФЕЦ за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. до размера на приетата стойност на НСП от 1188кWh е продадена на ответника, респективно закупена от него, и платена по преференциалната цена от 567.41лв./мвтч. Спорът е за количеството произведена електроенергия над годишния размер на НСП за този период, която ищецът твърди и претендира, че следва в пълен размер да се плати от ответника по преференциална цена.

Доказано и оттук основателно е първото възражение на ответника по делото, че не цялата произведена електроенергия от ищеца за заявения исков период е продадена на ответника, като за част от периода произведената от ищеца електроенергия е продадена на свободния пазар и/или балансираща група, в който смисъл са както представените от него към отговора протоколи, фактури и декларации, изготвени между страните за отчетени и закупени от ответника количества електроенергия от ищеца; уведомителни писма до ответника за смяна на координатора на балансираща група, така и депозираните от ищеца в изпълнение на чл.190 от ГПК писмени документи: Договор за покупко – продажба на електрическа енергия, сключен на 10.07.2017г. между ищеца и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД ЕИК ********* със срок на действие от 01.08.2017г. до 31.12.2017г.; Договор за покупко – продажба на електрическа енергия, сключен на 29.12.2017г. между ищеца и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД ЕИК ********* със срок на действие от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; протоколи и към тях фактури от 30.09.2017г., 31.10.2017г., 30.11.2017г., 31.12.2017г., 30.09.2018г., 31.10.2018г., 30.11.2018г., 31.12.2018г., издадени от ищеца на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД ЕИК ********* за произведена и отдадена в електроразпределителната мрежа електроенергия от процесния ФЕЦ; Договор за покупко – продабжа на електрическа енергия от 30.04.2019г., сключен между ищеца и „Енерджи МТ“ ЕАД ЕИК ********* с Допълнително споразумение № 1 към него и издадена по договора от ищеца фактура от 30.09.2019г. на това дружество.

 От заключението на комплексната експертиза се доказва, че от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. и през цялата 2018г. ищецът е член на балансиращата група на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД. За 2017г. в периода от 01.01.2017г. до 31.07.2017г. ищецът е член на балансиращата група на ответника. През м. септември 2019г. ищецът е бил член на балансиращата група на „Енерджи МТ“ ЕАД.

Вещите лица са изчислили, че при НСП от 1188кWh за ФЕЦ на ищеца, същият има годишно НСП, при инсталирана мощност 120.96 кWp, в размер на 116424кWh.

За 2016г. ФЕЦ на ищеца е произвел 147087,30кWh, при което произведената ел. енергия над НСП е 30633,30кWh. Стойност на НСП в размер на 116424кWh за 2016г. е достигнато на 16.09.2016г. в 14.00 часа. Произведената ел. енергия над НСП от  30633,30кWh за 2016г. е закупена от ответника по цена на излишък общо в размер на 422,89лв. без ДДС.

За 2017г. ФЕЦ на ищеца е произвел 148236,75кWh, при което произведената ел. енергия над НСП е 31812,72кWh. Стойност на НСП в размер на 116424кWh за 2017г. е достигнато на 15.09.2017г. в 14.00 часа. Произведената ел. енергия над НСП от 238,56кWh за 2017г. е закупена от ответника по цена на излишък общо в размер на 1,10лв. без ДДС и това е ел. енергията, произведена от 14.00 часа на 15.09. до 23.59 ч на 15.09.2017г. Останалото количество ел. енергия над НСП за 2017г., в размер на 31574,16кWh, е закупено от „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД с обща стойност 1954,44лв. без ДДС при единична цена 0.0619 кWh без ДДС.

За 2018г. ФЕЦ на ищеца е произвел 143671,26кWh, при което произведената ел. енергия над НСП е 27247,56кWh. Стойност на НСП в размер на 116424кWh за 2018г. е достигнато на 22.09.2018г. в 12.00ч. Произведената ел. енергия над НСП от 410,52кWh е закупено от от ответника на стойност 0.33лв. без ДДС и това е електроенергията, произведена от 12.00 часа на 22.09. до 23.59 часа на 22.09.2018г. Останалото количество е закупено от „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД в размер на 26837.04 кWh с обща стойност 1857,12лв. при единична цена 0.0692лв./квтч без ДДС.

За 2019г. ФЕЦ на ищеца е произвел 151085,13кWh, при което произведената ел. енергия над НСП е 34661,13кWh. Стойност на НСП в размер на 116424кWh за 2019г. е достигнато на 07.09.2019г. в 13.00 часа. Произведената ел. енергия над НСП от 2482,20кWh за 2019г. е закупена от ответника по цена на излишък общо в размер на 32,24лв. без ДДС и това е ел. енергията, произведена от 13.00 часа на 07.09. до 23.59 ч на 30.09.2019г. Останалото количество ел. енергия над НСП за 2019г., в размер на 8,57кWh, е закупено от „Енержи МТ“ ЕАД с обща стойност 822,72лв. при единична цена 0.096 лв./квтч без ДДС.

Според сключения договор и актуалната редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, ответникът закупува и заплаща произведената електроенергия, която ищецът не е продал на свободния пазар и/или в друга балансираща група, което означава, че ищецът по силата на договора има право да продава произведената електроенергия от ФЕЦ на други лица, но в този случай за ответника не се поражда задължението да закупи и да заплати тази електроенергия, защото в противен случай ищецът би се обогатил без основание при получаване два пъти на цена за едно и също количество електроенергия. В резултат на това за продадените на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД ЕИК ********* и „Енерджи МТ“ ЕАД ЕИК ********* количества електроенергия за исковия период ищецът няма вземане от ответника по силата на сключения между тях договор.

Неоснователна е тезата на ответника и помагача, че договорът не действа и е прекратен за тези периоди. Договорът действа, за срок от 20 години от сключването му, и не се доказва да е настъпило правопрекратително основание, поради което правоотношението между страните съществува валидно както в хода на процеса, така е съществувало и за исковия период, включително и при произвеждане и продаване от ищеца на електроенергия на трети за делото лица, но при това си действие договорът не е породил задължение на ответника да изкупи и плати така продадената на трети лица електроенергия, поради което сега ищецът няма правно основание да претендира плащане на втора по размер цена за това количество електроенергия, и то в преференциален размер. Такова вземане към ответника не съществува между страните по силата на сключения от тях договор.

За електроенергията, произведена от ищеца в исковия период като стойности над НСП за всяка от процесните години, закупена и платена от ответника по цени на излишък, които не са преференциални цени, отвеникът възразява, че не дължи плащане поради определяне стойността на НСП с Решение № СП – 2 от 06.03.2019г. на КЕВР за ФЕЦ на ищеца в размер отново на 1188 кWh, считано от 31.07.2015г. Няма спор, че решението на КЕВР е обжалвано по административен ред като в образувания процес участват ищеца и ответника. Това е по адм.д. № 3661/2019г. на АдмС София град, III отделение, 71 състав, съгласно данните по делото. Обжалването приключва с Решение № 8239 от 19.12.2019г. на АдмС София град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № СП – 2 от 06.03.2019г. на КЕВР. С Решение № 7152 от 14.06.2021г. на ВАС по адм.д. № 4746/2020г. е оставено в сила Решение № 8239 от 19.12.2019г. на АдмС София град по адм.д. № 3661/2019г. на АдмС София град, III отделение, 71 състав, като решението на ВАС е окончателно. Това означава, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което жалбата против решението на КЕВР е отхвърлена. В резултат на това в отношенията между страните решението на КЕВР намира приложение. То е правното основание ответникът да откаже да доплати преференциална цена на закупената от ищеца електроенергия за част от исковия период, платена по цени за излишът, тъй като определя стойностите на НСП, до чийто размер се дължи изкупуване по преференциални цени. От комплексната експертиза се доказа и страните не спорят, че ответникът е закупил по преференциални цени за исковия период произведената от ищеца електроенергия до достигане на НСП за всяка година. Липсва правно основание за разликата над НСП електроенергията, продадена на отвеника, да се доплаща по преференциални цени, с оглед редакцията на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ и приетото от КЕВР решение за определяне стойности на НСП.

Горното обосновава отхвърляне на ищцовите претенции изцяло, който изход на делото е основание да не се разглеждат заявените като евентуални искове на ответника против помагача му.

При този изход на делото на ответника се дължат доказани разноски в размер на 1200лв. съобразно представената справка по чл.80 от ГПК на лист 312.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВЕЛВОЛ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2, и съдебен адрес ***, чрез адв. А.П., против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, искове за осъждане да плати сумата от 43 240.63лв., представляваща остатък от цена на произведена и продаде електроенергия по силата на сключен между тях Договор № 985 от 30.01.2013г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за периода 01.11.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законна лихва върху сумата от сезиране на съда на 06.11.2019г. до изплащането й, както и 6656,17лв. обезщетение за забавено плащане на цената за периода от 01.12.2016г. до 07.11.2019г. в размер на законната лихва   , както следва:

за ноември 2016г. – 4 059.95лв. цена и обезщетение от 1174.01лв. върху цената за периода 01.01.2017г. – 07.11.2019г, за декември 2016г. – 4 066лв. цена и обезщетение от 1140.79лв. за периода 01.02.2017г. – 07.11.2019г., за септември 2017г. – 2 907.37лв. цена и обезщетение от 595,21лв. за периода 01.11.2017г. – 07.11.2019г., за октомври 2017г. – 6383.30лв. цена и обезщетение от 1253.63лв. за периода 01.12.2017г. – 07.11.2019г., за ноември 2017г. – 3 156.44лв. цена и обезщетение от 592.71лв. за периода 01.01.2018г. – 07.11.2019г., за декември 2017г. – 3 648.19лв. цена и обезщетение от 653.63лв. за периода 01.02.2018г. – 07.11.2019, за септември 2018г. – 2039.56лв. цена и обезщетение от 210,75лв. за периода 01.11.2018г. – 07.11.2019г., за октомври 2018г. – 6 012.07лв. цена и обезщетение от 571.15лв. за периода 01.12.2018г. – 07.11.2019г., за ноември 2018г. – 2 552.28лв.            цена и обезщетение от 220.49лв. за периода 01.01.2019г. – 07.11.2019г., за декември 2018г. – 2 999.17лв. цена и обезщетение от 233.27лв. за периода 01.02.2019г. – 07.11.2019г., и за септември 2019г. – 5 416.14лв. цена и обезщетение от 10.54лв. за периода 01.11.2019г. – 07.11.2019г.

ОСЪЖДА  „ВЕЛВОЛ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2, и съдебен адрес ***, чрез адв. А.П., да плати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, направените по делото разноски в размер на 1200лв. /хиляда и двеста лева/.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника НЕК ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управелние гр.София, ул. „Триадица“ № 8.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               Окръжен съдия: