Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.04.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 6692 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 6687
от 29.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 13809/2019г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 24780,10 лева, представляваща
дължима към 28.08.2019 г. главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 14.10.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 28.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 2670,59 лева, представляваща договорна
лихва, дължима за периода от 27.08.2018 г. до 05.08.2019 г. вкл.; сумата от 153,92 лева, представляваща лихвена надбавка за забава до датата
на настъпване на изискуемост, за периода от 19.12.2017 г. до 05.08.2019 г.; сумата от 151,43 лева.,
представляваща законна лихва след датата на настъпване на изискуемост, за
периода от 06.08.2019 г. до 28.08.2019 г.; сумата
от 120,00 лева, представляваща дължими разходи при изискуем кредит. В условията на евентуалност в случай,
че не бъдат уважени установителните претенции, ищецът предявява осъдителни
претенции, както следва: иск по чл.430,
ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от
24780,10 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 14.10.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането; иск по чл.430, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 2670,59 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от
27.08.2018 г. до 05.08.2019 г. вкл.; иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 153,92 лева, представляваща лихвена надбавка за забава до датата
на настъпване на изискуемост, за периода от 19.12.2017 г. до 05.08.2019 г.; иск
по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 151,43 лева, законна лихва върху главницата след датата на
настъпване на изискуемост, за периода от 06.08.2019 г. до 28.08.2019 г.; иск по
чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 120,00
лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит.
В
исковата молба са изложени твърдения, че с договор за
кредит за текущо потребление от 14.10.2014 г. „Банка ДСК" АД е
предоставила на ответницата кредит в размер на 35 000 лева. Твърди се, че кредитът е усвоен от кредитополучателя
на 14.10.2014 г. чрез посочената в договора банкова сметка. ***ане на кредита.
За предоставения кредит, кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на
кредитора преференциален променлив лихвен процент в размер на 9,5 % годишно или
0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1,351 % и надбавка в размер на 8,149 п.п., при
изпълнение на Условията на програма „ДСК ПРЕСТИЖ ПЛЮС", подробно описани в
Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят
губел правото си да ползва преференциите изцяло и частично и приложимият лихвен
процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
Максималният размер, който можел да достигне лихвеният процент в резултат от
неизпълнение на Условията, бил променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити. На кредитополучателя били предоставени преференциални
условия на кредитиране с приложима лихва по кредита 9,5 % за разрешение кредити
до 31.10.2014 г., при изпълнение на условията по чл.1.1 от Приложение №2, като
в раздел II от същите са регламентирани последиците от тяхното неизпълнение.
Съгласно т. 9.1.3 от същото приложение, когато в продължение на два
последователни месеца бъдат преустановени постъпленията по разплащателната
сметка на определената месечна погасителна вноска по кредита Кредитополучателят
губел правото да ползва преференциалната лихва изцяло и остатъкът по кредита
започвал да се олихвява с действащия лихвен процент към датата на промяната за
стандартни кредити за текущо потребление. На 14.10.2014 г., банката наредила
сумата по разрешения кредит по посочената в т.4 на договора разплащателна
сметка. Вземането на „Банка ДСК" АД по предоставения кредит било
обезпечено със залог на вземане по сметка. С оглед забавените плащания от
страна на кредитополучателя на 06.03.2018 г. „БАНКА ДСК" АД предприела
действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, като за целта
изпратила покана-уведомление до кредитополучателя чрез ЧСИ Христо Василев
Георгиев, която била връчена на
24.03.2018 г. при условията чл. 46 от ГПК.
В условията на евентуалност в случай, че не се приеме, че е настъпила
предсрочната изискуемост с връчването на посоченото писмо, се прави изявление,
че Банката счита целия непогасен остатък от задължението по процесния договор
за кредит за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на препис от
исковата молба от ответника.
В
законоустановения срок назначеният от съда особен представител на ответника е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни. В случай, че производството по делото не бъде
прекратено се оспорват исковете по основание и по размер. Сочи се, че няма
доказателства кои точно обстоятелства са довели до отпускане на кредита с
преференциален променлив лихвен процент, които впоследствие са нарушени, за да
отпадне преференцията. Твърди се наличие на противоречие между различните
клаузи по чл.19.2 от договора, касаещ предсрочната изискуемост - при просрочие
над 90 дни и съответно чл. 9.1.1 относно отнемане на преференцията. Оспорва се
настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи се, че Покана-уведомление от
06.03.2018г. не е оформена по надлежния ред. Ответникът счита, че размерът на
всички претендирани суми за лихви, надбавки, разходи и др. не е актуален и не е
правилно изчислен, тъй като се навеждат твърдения от ищеца, че целият непогасен
остатък от кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от датата на
получаване на препис от исковата молба, което противоречи на всички твърдения в
производството по чл.417 от ГПК.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между „Б.Д.”
ЕАД и Д.Т.Й. на 14.10.2014г. е сключен договор за кредит за текущо потребление,
по силата на който Банката се е задължила да отпусне кредит на
кредитополучателя в общ размер на 35 000 лева за срок от 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. Уговорено е, че кредитът се усвоява
чрез конкретно посочена разплащателна сметка, като и че се погасява с месечни
вноски съгласно погасителен план, като датата на издължаване на месечните
вноски е двадесет и седмо число на месеца. Уговорен е преференциален променлив
лихвен процент в размер на 9,5 % годишно или 0.03 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен
SOFIBOR/EURIBOR 1,351 % и надбавка в размер на 8,149 п.п., при
изпълнение на Условията на програма „ДСК ПРЕСТИЖ ПЛЮС", подробно описани в
Приложение № 2 към договора. ГПР е в размер на 10,31 %.
Представени
са още погасителният план към договора, Общите условия на Банката за
предоставяне на кредити за текущо потребление, както и Промоционалните условия
по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ за клиенти – служители на работодатели,
за които се предоставят преференциални условия за кредити.
Представена
по делото е покана-уведомление с изх. № 06-20-01331/06.03.2018 г. до
ответницата, с която същата се уведомява от страна на „Банка ДСК“, че поради
забава в погасяване на задълженията й по Договор за банков кредит от
14.10.2014г., Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е
връчена н 24.03.2018г. чрез съдебен изпълнител Христо Василев Георгиев и е
приета от Денка Радева Тодорова – майка на Д.Й., която се е задължила да я
предаде на ответницата.
Представено
е и извлечение от сметка на Д.Т.Й., от което е видно, че на 14.10.2014г. по сметката е постъпила сума в размер на
35000 лева.
От
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че кредитът от 35 000 лева по процесния договор за
кредит е предоставен на 14.10.2014 г. по банкова сметка № BG 48 STSA 9300 0021 4654 23 с
титуляр Д.Т.Й., с която сума след това титулярът се е разпоредил. Договорните лихви по кредита и главниците са
погасявани със закъснение, за което са начислявани санкционни лихви в размер на
ГЛП от 10% върху неплатените в срок главници, като подробна информация вещото
лице е предоставило в Приложение 1 към експертизата. Последното
плащане/погашение по процесния договор за кредит е в размер на 538 лева от
23.10.2018 г., като с това е погасена изцяло главница с дата на падеж
27.08.2018 г. и частично договорна лихва с дата на падеж 27.09.2018 г. След
последната дата плащания/погашения не са извършвани, като забавата се равнява
на 334 дни. Общата стойност на дълга към
датата на подаване на заявлението се равнява на 27 876,05 лева, от
които 24 780,10 лева главница, договорни лихви за периода
27.08.2018 – 05.08.2019 г. включително в размер на 2 670,59 лева,
обезщетение за забава за периода 19.12.2017 г. – 05.08.2019 г. вкл. в размер на
153,93 лева, такса изискуемост в размер на 120 лева, законна
лихва за периода 06.08.2019 г. – 28.08.2019 вкл. в размер на 151,43 лева.
Ако кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, задълженията по него към
датата на подаване на исковата молба са, както следва: 24 780,10 лева
главница, договорни лихви за периода 27.08.2018 – 27.05.2020 г. вкл. в размер
на 5416,72 лева, обезщетение за забава за периода 19.12.2017 г. – 27.05.2020
г. вкл. в размер на 442.23 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл.422
във връзка с чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а предявените
в условията на евентуалност искове са
с правна основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По исковете по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК
Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално
допустими.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже валидно
сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията си по него, основанието
за начисляване на договорна и санкционна лихва и техния размер, настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, изпадане на длъжника в забава и възникване
на задължение за плащане на законна лихва в претендирания размер. Ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт – плащане, давност и др.
Установи се по безспорен начин сключването на
процесния договор за потребителски кредит между „Б.Д.” ЕАД и Д.Т.Й..
Установи се от заключението на ССчЕ изпълнението на
задълженията на банката във връзка с договора за кредита, доколкото безспорно
сметката на кредитополучателя е заверена с уговорената сума по кредита и същият
е усвоен от длъжника. В този смисъл за кредитополучателя е възникнало
задължението да върне сумата по кредита в уговорения срок.
От съдържанието на договора се установява, че страните
са уговорили и възнаградителна (договорна) лихва. Ответникът не е направил
конкретно възражение по размера на това задължение, а и съдът не констатира
нарушение на императивна разпоредба при уговарянето му.
Съдът намира, че в
настоящия случай не е доказано обстоятелството по обявяване на процесния кредит
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай дори твърденията на ищеца по отношение на предсрочната
изискуемост са противоречиви. В документа по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК, въз основа
на който е издадена заповедта е посочена дата на предсрочната изискуемост –
06.08.2019г., която е и крайната такава на претенциите за договорна и
наказателна лихва. Същевременно се сочи, че кредитополучателят е уведомен за
предсрочната изискуемост на 24.03.2018г. с покана-уведомление връчена чрез
съдебен изпълнител. Действително връчването на майката на кредитополучателя на
неговия адрес със задължение да предаде е изцяло редовно по смисъла на чл.46,
ал.2 от ГПК. Въпреки това, за да се приеме, че е настъпила предсрочната
изискуемост трябва да са налице едновременно двете условия – настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й, а именно предпоставките по
чл.19.2 от Общите условия към договора за кредит и съобщаване на длъжника. В
настоящия случай от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че към 24.03.2018г. не е била
налице забава в плащането на вноска по кредита повече от 90 дни. В този смисъл
при липса на основаната предпоставка, не следва да бъде зачетено и действието
на уведомяването. Установи се, че последното плащане по кредита е от 23.10.2018г.
Действително след този момент е настъпила забава по-дълго от 90 дни, но
съобщение за предсрочна изискуемост нед е изпратено.
Въпреки горното, съдът
намира, че следва да приеме, че има настъпила предсрочна изискуемост по
следните съображения:
В исковата молба и в
приложенията към нея се съдържа изявление от страна на банката, че обявява
кредита за предсрочно изискуем. Съдът следва да съобрази този факт по реда на
чл. 235 от ГПК при разглеждане още на установителните искови претенции.
В т. 9 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
производството по чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. №
8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва
да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента
на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде
съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради
което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или
осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е
обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който
се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на
съдебното дирене в исковия процес. При предявен осъдителен иск по общия ред
/общ исков процес или производство по търговски спорове/ с твърдение в исковата
молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена
предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да
бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Целта на заповедното
производство, продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и
чл. 422, ал. 1 от ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск
за вземането по общия ред. Тълкувателно решение№ 8 от 02.04.2019г. по тълк. д.
№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС не разглежда хипотезата, когато предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство.
Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК. Изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на
това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от
значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК. При положение, че правното основание на заявената
претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява
материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента
на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в
хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. Ако в исковото
производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, без значение
дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е
надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това
право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването
на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към
нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК в рамките на
претендираните суми. В този смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. №
16/2019 г. на 2 ТО, решение № 193 от 10.04.2020 г. по
т. д. № 3092/2018 г. на 2 ТО; решение № 147 от
26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на 2 ТО.С решение №10 от 25.02.2020 г. по
т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
С оглед гореизложените
мотиви, в настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства и
съдържащото се изявление в исковата молба, следва изводът, че предсрочната
изискуемост на кредита се счита обявена с връчването на препис от исковата
молба на назначения особен представител на 08.10.2020 г. /лист 70 от делото/.
Защитата, която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна по делото, по
отношение на която е приложена фикцията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг
от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е надлежно извършено
чрез връчване на исковата молба на особения представител. В този смисъл решение
№ 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на първо т.о. на ВКС.
Предвид достигнатия извод
от съда, че предсрочната изискуемост е обявена в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл. 422 ГПК, с връчване на препис от исковата молба и при
съобразяване липсата на извършени плащания от страна на ответника след 23.10.2018г.
и на приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна
експертиза, следва изводът за основателност на исковата претенция за
претендираната главница и договорна лихва. Договорната лихва се дължи до датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се
дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на тълкувателно решение №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид достигнатите изводи от страна на съда, че
предсрочната изискуемост е обявена в хода на процеса с връчване на препис от
исковата молба на 08.10.2020 г., следва изводът, че същата е дължима до
17.02.2020 г. вкл., но предвид недопустимостта съдът да се произнася извън
заявените от ищеца рамки, следва изводът, че претендирана договорна лихва
следва да се уважи в заявения размер за процесния период – 2670,59 лева за
периода от 27.08.2018 г. до 05.08.2019 г., вкл. Върху дължимата главница следва
да се присъди и законна лихва.
Установи се безспорно, че
ответникът е изпаднал в забава, след последното плащане от 23.10.2018г., поради
което дължи обезщетение за забава. Предвид недопустимостта съдът да се
произнася извън заявените от ищеца рамки, следва изводът, че претендираното
обезщетение за забава следва да се уважи в заявения размер и период, предвид че
претендираният размер съвпада и с установения от заключението на ССчЕ – 151,43
лева за периода от 06.08.2019 г. до
28.08.2019г.
Съгласно чл.19.1 от Общите
условия към процесния договор за кредит при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. В настоящия случай от
заключението на ССчЕ се установява, че вноските за главница са внасяни със закъснение, а след 23.10.2018г.
не са налице последващи плащания. Следователно кредитополучателят дължи и
уговорената санкционна лихва до настъпването на предсрочната изискуемост.
Съгласно заключението на ССчЕ размерът на наказателната лихва за процесния
период е 153,93 лева, което отговаря на заявената претенция.
Установи се,ч е с процесния
договор за кредит е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно
тарифа за лихвите, таксите и комисионните. Самата тарифа е приета като писмено
доказателство по делото и от нея е видно, че разходи при изискуем кредит са в
размер на 120 лева. Съдът намира, че в частта досежно събирането на такси за
изискуем кредит, нормата се явява неравноправна. Съобразно правилото на чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Събирането на такса за изискуем
кредит има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта на
тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с начисляването
им на практика се достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава
над допустимия размер. В този смисъл разглежданата уговорка е нищожна поради
противоречие с посочените разпоредби на ЗПК. Отделно от това, такава такса е
начислена към момент, когато предсрочната изискуемост не е настъпила. С
обявяването на кредита за предсрочно изискуем след връчване на преписа от
исковата молба, в случай, че се приеме, че клаузата не е нищожна, за Банката
тепърва би възникнало право до начисли такава такса, но не и към момента на
подаване на заявлението.
По гореизложените
съображения съдът намира, че исковете за главница, договорна лихва, наказателна
лихва и лихва за забава се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло,
а искът за такса за преддсрочна изискуемост следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е
направил разноски в размер на 640,40 лева за платена държавна такса, 300 лева
за депозит за вещо лице, 1366,28 лева за депозит за особен представител и 200
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати 2495.89 лева. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 557,52
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да бъде осъден да заплати 604,90 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Д.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 24780,10 лева, представляваща дължима към 28.08.2019 г.
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.10.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 2670,59 лева, представляваща договорна
лихва, дължима за периода от 27.08.2018 г. до 05.08.2019 г. вкл.; сумата от 153,92 лева, представляваща лихвена надбавка за забава до датата
на настъпване на изискуемост, за периода от 19.12.2017 г. до 05.08.2019 г.; сумата от 151,43 лева,
представляваща законна лихва след датата на настъпване на изискуемост, за
периода от 06.08.2019 г. до 28.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед №
6687 от 29.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 13809/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на сумата от 120,00 лв.,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Д.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.Д.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2495.89
лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 604,90 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: