№ 1312
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110101807 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Н. Н., чрез пълномощника адв. Б. З.,
срещу „С К“ ООД, ЕИК ххх, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните
договор за паричен заем №4656603 от 02.10.2020г., предвиждаща заплащане
на неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя
да представи обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
платената въз основа на нищожната клауза неустойка в размер на 10 лева –
частична претенция от общо платени 250 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „С К“
ООД, чрез пълномощника юрисконсулт Л В, с който предявените искове се
оспорват изцяло.
С протоколно определение от 18.10.2023г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, е
допуснато увеличение в размера на предявения осъдителен иск, като същия
следва да се счита за предявен за сумата от 428,30 лв.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им бил
сключен договор за потребителски кредит №456603/02.10.2020г.
1
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че уговореното по сключения
между страните договор за потребителски кредит, предоставяне на
обезпечение, представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1,
т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита.
Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало
да бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено
това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговореното клауза за неустойка при непредставяне на
обезпечение, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
заключението на вещото лице, реалният размер на ГПР, по сключения между
страните договор, възлиза на 934,54%.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
Макар по делото да не е представен сключения между страните договор за
потребителски кредит, съдът на основание чл.161 ГПК, приема за доказани
твърденията на ищеца относно недействителността на клаузата за неустойка,
както и твърденията за недействителност на целия договор за потребителски
кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита е нищожна на
твърдяните от ищеца основания, така и сключения между страните, договор
за потребителски кредит №456603/02.10.2020г. е недействителен на
основание нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.
2
По основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че с оглед
обстоятелството, че сключеният договор за потребителски кредит
№456603/02.10.2020г., се явява нищожен на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, поради
противоречие с императивни законови норми, платеното по този договор
възнаграждение подлежи на връщане като платено при начална липса на
основание. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищецът е платил на ответника възнаграждение
по договора в размер на 1311,00 лева, но поради диспозитивното начало,
съдът е обвързан с предявения размер, искът с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, съобразно с увеличението на иска, допуснато с определение
от 18.10.2023г.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1400 лв., като
възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъде оставено
без уважение, тъй като претендираното възнаграждение е около минимума за
съответното такова, предвиден по Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдвС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата за неустойка, обективирана в Договор
за потребителски кредит №456603/02.10.2020г., сключен между Б. Н. Н. с
ЕГН ********** и „С К“ ООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление:
гр. ххх.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК, „С
К“ ООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, да заплати на
Б. Н. Н. с ЕГН **********, сумата от 428,30 лв., представляваща платена при
начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит
№456603/02.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 1400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4