Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-155 26.11.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На дванадесети ноември година
2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-И.
2. мл.с.Красен Вълев
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1522 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 6826/27.08.2019г. на НРС от П.С.Т., ЕГН: **********, с
адрес гр.В. Т., ул. „Р. К.“ № *, вх.*, ап.**, чрез адв.Ст.Караколева, съдебен
адрес: гр.Велико Търново, ул.“Цанко Церковски“ № 39, кантора 205, срещу решение
№ 161/13.08.19г. по гр.д.№ 484/19г. на НРС, в частите, с които е уважен
предявеният от С.П.Т., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на
майка си М.С.Х., ЕГН: **********, двете с адрес: гр.С. В., ул.“Р.“ № *, ет. *
ап.**, против него иск по реда на чл.150 СК – за увеличаване на определената в
нейна полза издръжка за размера над 160лв. до размера от 280лв., като е осъден
да заплати съответните д.такси и разноски в полза на въззиваемата. Твърди, че
не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Моли да бъде отменено
в атакуваните части и искът бъде
отхвърлен за размера над 160лв. до 280лв. Има доказателствени искания.
Ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата С.П.Т., ЕГН: **********,
действаща лично и със съгласието на майка си М.С.Х., ЕГН: **********, двете с
адрес: гр.С. В., ул.“Р.“ № *, ет. * ап.**, оспорва въззивната жалба чрез адв.Женета
Иванова. Моли да бъде отхвърлена. Излага аргументи, има доказателствени
искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно
основание чл.150 СК.
Съдът, като взе предвид приложените
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от М.С.Х., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законна
представителка на малолетната С.П.Т., ЕГН: **********, понастоящем непълнолетна
и действаща лично и със съгласието на своята майка, против П.С.Т., с която моли
да бъде осъден въззивника да заплаща увеличен размер на определената по реда на
чл.143 СК ежемесечна издръжка от 120лв. на 450лв., считано от депозиране на
исковата молба. Заявява, че от момента на определяне на дължимата от бащата
издръжка са изтекли осем години, детето е пораснало, нуждите му са увеличени,
освен това икономическата ситуация в страната е променена, а и детето е прието
да учи в учебно заведение в гр.Бургас, което налага ежемесечно закупуване на
карта за транспорт и е свързано с допълнителни разходи. Заявява, че посоченият
размер няма особено да затрудни въззивника, понеже той реализира доходи. При
така изложеното моли за решение в горния смисъл. Ангажира доказателства.
Въззивникът П.С.Т. оспорва иска по размер.
Твърди, че няма достатъчни доходи, за да заплаща издръжка в по-голям размер.
Заявява, че е в крайно тежко здравословно състояние и не реализира твърдените
от майката доходи. Излага и други аргументи за отхвърляне на иска. Ангажира
доказателства.
Безспорно е, че въззиваемата С.П.Т. е дъщеря
на въззивника П.С.Т.. В тази връзка е приложено удостоверение за раждане № Р 000473
от 09.08.05г. на Велико Търново – стр.13 по гр.д.№ 484/2019г. на НРС.
С решение № 523 от 19.05.2011г. по
гр.д.№ 470/2011г. ВтРС е прекратен гражданският брак между М. М. и П.Т., като
упражняването на родителски права върху малолетното дете С. е предоставено на
майката. Определен е режим на лични отношения на детето с бащата и дължима от
него издръжка в размер на 120лв., считано от 04.02.2011г. до настъпване на
законова причина за изменението или прекратяването й, ведно с лихвата при
забава върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане. Решението е влязло в сила на 27.12.2011г.
Безспорно е, че от определяне на горния
размер издръжка до настоящия момент са изтекли около 8 години, детето вече е
ученичка в осми клас и има увеличена нужда от средства за задоволяване на
битови потребности, облекло, учебни пособия, още повече, че видно от
приложените пред настоящата инстанция писмени доказателства, е прието да учи в
професионална гимназия в гр.Бургас, което се свързва с ежедневно пътуване.
Детето живее при майката, така, както е
постановено по цитираното решение на ВтРС и тя първа посреща всички негови
битови и финансови потребности.
За да бъде уважен иск с правно
основание чл.150 СК, законът поставя условие да е налице промяна в
обстоятелствата, мотивирали определяне на предходния размер издръжка.
Принципно, съгласно разпоредбата на
чл.142 СК, размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на задълженото лице, като минималният размер
е ¼ от минималната за страната работна заплата. Към настоящия момент
минималната работна заплата е определена с ПМС № 320/20.12.2018 г. и е в размер
на 560лв. Минималният размер на издръжката следва да е 140лв.
Като се съобрази с това, съдът взе
предвид въведените от бащата възражения срещу иска за увеличаване на размера на
издръжката и ангажираните писмени доказателства.
Установява се, че с решение № 3305 от
08.12.2011г. въззивникът е освидетелстван от ТЕЛК, установена е 60% намалена
работоспособност за срок от две години – до 01.12.2013г. Последващо
установяване на намалена работоспособност от ТЕЛК няма, но е приложен
амбулаторен лист за посещение при съдов хирург, с описани оплаквания на
пациента Т. и предписано лечение. Писмените доказателства свидетелстват за
факта, че заболяването продължава и макар и да няма данни по делото за
прогресия, не е излекувано.
По делото са събрани писмени
доказателства, от които се установява, че през 2016г. и през 2018г. Т. е
закупил недвижими имоти, първият на стойност от 2 650лв., а вторият – на
стойност от 3000лв.
Събрани са и гласни доказателства,
преценени като противоречиви от страна на съда. При разпита на св. М. – **** на
въззиваемата С.Т., се установява, че по сведения от детето С., баща й трайно се
занимава с внос на автомобили от Австрия и Германия, които ремонтира и
впоследствие продава с печалба. От разпита на св.Е. се установява противното –
че бащата е изключително затруднен финансово, има много заеми от физически
лица, заболяването му се усложнява и е в доста затруднено състояние.
При така изложеното настоящият състав
приема, че задълженият родител има възможност да заплаща увеличен размер
издръжка, защото липсват данни здравословното му състояние да не позволява да
реализира доходи от труд към настоящия момент. Съдът не дава вяра на
показанията на св.Е., защото обективните факти сочат на различен извод. Крайно
затрудненото, според свидетелката, финансово състояние на Т. не кореспондира с
извършените покупки на недвижими имоти, всеки от които е на стойност
приблизително годишният размер на определената от НРС издръжка. Освен това
трябва да се отчете, че издръжката не е увеличавана 8 години и към настоящия
момент е дори под минималния размер. За това време стандартът на живот в
страната съществено се е изменил, детето е пораснало и вече има значително
увеличени нужди от средства. Освен изложеното, БОС споделя, по реда на чл.272 ГПК и мотивите на НРС за формираните крайни изводи.
Налага се заключение, че постановеното
от НРС решение е правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено. Претенции
за извършени разноски пред настоящия съд няма от страна на въззиваемата, ето защо
такива няма да бъдат присъдени.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 161/13.08.19г. по гр.д.№
484/19г. на НРС в обжалваните части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: