О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

27.07.2020 год., гр.Плевен,

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ– ми  наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧАВДАР ПОПОВ

    

Като разгледа докладваното от съдията ПОПОВ ЧНД № 1458 по описа за 2020г. на Плевенски районен съд и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по чл. 72, ал. 1 от НПК вр. чл. 389 и сл. от ГПК.

Постъпило е искане от прокурор при *** за вземане на мярка от съда за обезпечаване на отнемане в полза на държавата, предвидено в чл. 53, ал. 1 б. "а" от НК, върху движима вещ, собственост на обвиняемия А.Х.А. с ЕГН ********** – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационен № *** и рама с № ***, по Бързо производство №  Б ***/2020 г. по описа на ***, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, чрез налагане на запор. Сочи се, че с Постановление от *** г. в качеството на обвиняем бил привлечен А.Х.А. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Моторното превозно средство било собственост на обвиняемия, видно от приложена по делото справка от *** на л.19 от същото. Твърди се още в искането, че  в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК законодателят предвидил, че вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление се отнемат в полза на държавата независимо от наказателната отговорност. Прокурорът моли, с оглед обезпечаване отнемането на превозното средство при евентуална осъдителна присъда, да бъде наложена обезпечителна мярка запор върху лек автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационен № *** и рама с № ***“.

Съдът като съобрази доводите на ***, събраните на досъдебното производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено следното:

Предпоставките, при които се допуска по искане на прокурора обезпечителна мярка и процедурата по допускането, са очертани в чл. 72, ал. 1 от НПК, като за останалата част цитираната разпоредба препраща към ГПК. Обезпечителното производство в ГПК има за цел да гарантира възможността на ищеца след постановяване на съдебното решение по един гражданско правен спор, да може да реализира правата си по предявения граждански иск. В конкретния случай, настоящото производство има за цел да гарантира бъдещото изпълнение на предвиденото в чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК отнемане на вещи в полза на държавата винаги, когато се явяват оръдия или средства на умишлено престъпно деяние. Поради това вещите трябва да са налични и конкретизирани към момента на нейното постановяване, с изключение когато липсват или са отчуждени, при което се присъжда тяхната равностойност. В производството по допускане на обезпечение по реда на чл. 72 от НПК, както се сочи и в Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСНК, съдът следва да прецени наличието на следните предпоставки: има ли обосновано предположение за извършено престъпление, за него предвижда ли се отнемане на вещи, собственикът на това имущество да е привлечен в качеството на обвиняем за престъплението, както и да е налице обезпечителна нужда. В случая на досъдебното производство, до този момент се установява, че са събрани доказателства, които обосновават предположение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от А.Х.А., който е привлечен като обвиняем на *** г. За това деяние обаче не е налице изрично предвидено в особената част на този кодекс отнемане на вещите, предмет на престъплението, като прокурорът е конкретизирал МПС като средство на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Тук следва да се направи разграничение между предмета на престъплението и средството за извършването му. Такова разделение се съдържа в разпоредбата на чл. 53 от НК, както и същото е обективирано в Тълкувателно решение № 18 от 14. XI. 1977 г. по н. д. № 13/76 г. на ОСНК. Според теорията и константната практика предметът на престъплението най-често са материалните предпоставки на общественото отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на засегнатите обществени отношения, а средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и не са елементи на последното. Всичко това означава, че моторното превозно средство, което се управлява е елемент на засегнатото обществено отношение по нарушаване на правилата за движение по пътищата. Деецът, чрез въздействието върху него засяга обществените отношения на посегателството. От всичко това е безспорно, че лекият автомобил, който лицето управлява след употреба на алкохол, е предмет на престъплението. От този извод следва, че е приложима нормата на чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК, който касае предмета на престъплението, а не чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, който има предвид средствата за извършване на престъплението. Според чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата само в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи, каквото отнемане обаче не е предвидено в чл. 343б, ал.1 от НК. Поради всичко това, настоящата съдебна инстанция намира, че искането на прокурора е допустимо, но е неоснователно. Въпреки, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление от обвиняемия А.Х.А., който е привлечен към наказателна отговорност и е собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационен № ***, то за същото не е предвидено отнемане в полза на държавата, поради което не следва да се обезпечава и отнемане на вещта, защото при постановяването на присъдата такова няма да последва. Поради това следва искането на прокурора да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 72, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за обезпечаване на отнемането в полза на държавата предвидено в чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационен № ***, собственост на обвиняемия А.Х.А. с ЕГН **********, по Бързо производство № Б ***/2020 г. по описа на ***, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, чрез налагане на запор.

Определението подлежи на протестиране с частен протест в седемдневен срок от уведомяването пред Окръжен съд-Плевен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: