Присъда по дело №2287/2019 на Специализиран наказателен съд

П    Р    И    С   Ъ   Д   А       №

 

Дата: 22.05.2020                                                                    Град: София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Специализиран наказателен съд,                    14 състав

На двадесети и втори май                             две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: И. Хинов

Съдебни заседатели: 1. Л.С.

                                                                                     2. М.Н.

секретар: Йоана Йорданова

прокурор: Г. Николов

като разгледа докладваното от председателя на състава

наказателно дело от общ характер № 2 287 по описа за 2019 година

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА К.Л.К. с ЕГН **********, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 22.12.2015 г в гр. К., обл. П.,

като длъжностно лице – прокурор при Районна прокуратура гр. К.,

като е съставил Постановление от 22.12.2015 г по д.пр. 218/09 на РУ К., пр.пр. 916/09 на РП К. за връщане на веществени доказателства, а именно за връщане на багер-товарач Коматсу модел WB 93 R-5 EO с ДК № *, с рама № * в полза на Д.З.Г.,

е нарушил служебните си задължения:

- по чл. 4 и чл.12 ал.1 от ЗСВл, а именно служебното задължение да спазва изискването за безпристрастност и законност при произнасяне по искания, доколкото е върнал това веществено доказателство въз основа на неформален и неправомерен ангажимент, поет от него към З. Х. Г.;

- по чл. 111 ал.2 пр.1 НПК, а именно служебното задължение да върне вещественото доказателство на лице, което има правно основание да го получи, доколкото с това Постановление е разпоредил връщане на багер-товарача на неправоимащо лице - Д.З.Г.;

- по чл. 113 НПК, а именно служебното задължение да отложи връщане на веществено доказателство при спор за собственост, доколкото е постановил връщането въпреки наличен правен спор за собственост – противоположни и несъвместими претенции за връщане от страна на Х.А.Р.Б. и Д.З.Г.,

и деянието е извършено с цел да набави за З. Х. Г. имотна облага, изразяваща се в стойността на неправомерно върнатия багер-товарач (55 332 лв),

като от това са настъпили значителни  вредни последици за Х.А.Р.Б., в размер на 55 332 лв,

което представлява престъпление по чл. 282 ал.2 вр ал.1 НК,

поради което на основание чл. 282 ал.2 вр чл. 54 ал.1 вр чл.37 ал.1 т.1а НК го ОСЪЖДА на наказание от 1 (една) година "лишаване от свобода".

като го ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН

 че е нарушил служебното си задължение по чл.111 ал.2 пр.2 НПК, а именно да не връща веществено доказателство, без което разследването по делото (разкриване на обективната истина) би било затруднено;

че целта на деянието му е предоставяне на имотна облага на Д.З.Г.;

че тази имотна облага е сумата над 55 332 лв до сумата от 56 675, 79 лв;

че са настъпили значителни вредни последици над сумата от 55 332 лв до сумата от 56 675, 79 лв.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 (три) години.

 

ПРИЗНАВА К.Л.К. с ЕГН **********, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на 06.04.2015 г в гр. К., обл. П.,

като длъжностно лице – прокурор при Районна прокуратура гр. К.,

като е съставил Постановление от 06.04.2015 г по д.пр. 218/09 на РУ К., пр.пр. 916/09 на РП К. за връщане на веществени доказателства, а именно за връщане на багер-товарач Коматсу 93S-5, с поставена регистрационна табела с ДК № *,

независимо, че е нарушил служебните си задължения по чл. 4 и чл.12 ал.1 от ЗСВл, а именно служебното задължение да спазва изискването за безпристрастност и законност при произнасяне по искания, доколкото е върнал това веществено доказателство въз основа на неформален и неправомерен ангажимент, поет от него към З. Х. Г.;

не е нарушил служебното си задължение по чл. 111 ал.2 пр.1 НПК, а именно да върне вещественото доказателство на лице, което има правно основание да го получи, като го е върнал на К.Б.П., а не на И.Л.М.,

не е нарушил служебното си задължение по чл.111 ал.2 пр.2 НПК, а именно да не връща веществено доказателство, без което разследването по делото (разкриване на обективната истина) би било затруднено.

не е нарушил служебното си задължение по чл. 113 НПК, а именно служебното задължение да отложи връщане на веществено доказателство при спор за собственост,

и деянието не е извършено с цел да набави за К.Б.П. имотна облага,

като стойността на неправомерно върнатия багер-товарач е сумата 62 700 лв,

от това не са настъпили значителни вредни последици за И.Л.М. и не е можело да настъпят немаловажни вредни последици за него, в размер на същата сума

поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение чл. 282 ал.2 пр.1 вр ал.1 НК.

 

ПРИЗНАВА К.Л.К. с ЕГН **********, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че извършеното от него на 22.12.2015 г деяние по чл. 282 НК е извършено при условията на продължавано престъпление с деянието от 06.04.2015 г, което не е престъпление, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл. 26 ал.1 НК.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 3 от НК ОСЪЖДА подс. К.К.            да заплати направените по делото разноски в размер на 2 475 лв.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативния Специализиран наказателен съд в петнадесет дневен срок от днес.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.

 

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 2287/19 по описа на СпНС, 14 състав.

 

1.1. СпПр е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против К.Л.К. за това, че за времето от 6 април до 22 декември 2015 г в гр. К., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – прокурор при РП К., е нарушил служебните си задължения по чл. 111 ал.2 НПК, като е разпоредил връщането на два багер-товарача на неправоимащи лица, с което е затруднил разследването по досъдебното производство, като деянието е извършено с цел да се набави имотна облага на другиго – а именно на лицата, на които са върнати багер-товарачите, като от това  са настъпили значителни имуществени вредни последици – общо 119 750, 55 лв за правоимащите лица. Това продължавано престъпление обхваща две деяния. Първото е от 06 април 2015 г, когато подс. К. е разпоредил връщането на К.Б.П. на багер-товарач Коматсу модел 93S-5 с номер на рама * (след механична интервенция номерът е променен на *) с ДК № *, собственост на И. Л. М., като е знаел, че К.П. не е правоимащо лице по чл.111 ал.2 НПК и с това връщане е било затруднено разследването по досъдебното производство, като деянието е извършено с цел да набави за К.П. имотна облага, в размер на 63 074, 76 лв, като от това са настъпили значителни вредни последици от имуществен характер, а именно ощетяване на собственика И.М. с тази сума. Второто деяние е от 22.12.2015 г, когато подс. К. разпоредил връщането на Д.З.Г. на багер Коматсу, модел WB93R-5, с шаси  *, с ДК № *, собственост на „ХААЛ“ ООД, знаейки, че Д.Г. не е правоимащо лице по смисъла на чл.111 ал.2 НПК, и с това връщане е било затруднено разследването по досъдебното производство, като деянието е извършено с цел да набави за Д.Г. имотна облага, в размер на 56 675, 79 лв, като от това са настъпили значителни вредни последици от имуществен характер, а именно ощетяване на собственика „ХААЛ“ ООД с тази сума. Дадена е правна квалификация по чл.282 ал.2 пр.1 вр ал.1 вр чл.26 ал.1 НК.

1.2. Точният предмет на обвинението бе обсъден в разпоредителното заседание. Съдът служебно констатира, че визираните престъпни последици са описани по протИ.речив начин – доколкото в обст.част на обв.акт (л.15 по средата) се твърди, че те са върнати от подс. К. с неговото съзнание, че е налице спор за собственост, по който следва да се произнесе граждански съд и в нарушение на законовото му задължение да спазва закона, като в закл.част се визира само нарушение на чл.111 ал.2 НК и единствено в измерението му „…разпоредил връщане на …, знаейки, че същият не е правоимащо лице по смисъла на чл.111 ал.2 НПК…“ и „…като с връщането на вещта на неправоимащо лице е било затруднено разследването по досъдебното производство….“ (каквото е твърдението в тази закл.част). На основание преюдициално заключение на Съда на ЕС С-612/15 съдът даде възможност на прокурора да отстрани тази неяснота в съдебната фаза. Наблюдаващият прокурор изрично посочи, че обвинението по чл. 282 НК визира нарушение на служебните задължения по чл. 111 ал.2 НПК, но не и такова по чл. 113 НК или на други, общи норми от българското законодателство.

1.3. Обвинението е изменено в съдебно заседание от 24.10.2019 г, като прокурорът посочи, че нарушението на чл. 282 НК визира и нарушението на други, допълнителни служебни задължения – а именно по чл.4 ЗСВл (безпристрастно изпълнение на функциите), по чл. 12 ал.1 ЗСВл (разглеждане и решаване съобразно закона на направените искания), по чл. 113 НПК (невръщане на веществените доказателства при спор за собственост).

1.4. Това изменение е подложена на сериозна критика от страна на защитата. Адв. В. поддържа, че не са налице законовите предпоставки за допускане на изменение на обвинението, доколкото новите събрани доказателства не водят до извода за необходимост от изменение на обвинението. Посочва, че това изменение не е резултат от преценката на новите свидетелски показания, а е резултат от достигнати нови правни изводи от страна на прокурора. Това се поддържа от подс. К., който добавя, че всички факти, от които са изводими новите твърдени нарушения, са били известни още в досъдебната фаза.

1.5. Съдът допусна това изменение на обвинението, като посочи, че предвид значителната сложност на мотивите, ще ги изложи в крайния си акт по същество; само посочи, че основава своето решение на решението по С-612/15 на Съда на ЕС.

В съдебните прения защитата отново акцентира на порока на такова изменение на обвинението, като поддържа, че в съдебното следствие не са били събрани нови доказателства, които да обусловят такова изменение. Съдът отново посочи, че по този въпрос ще се произнесе с мотивите към присъдата.

---

Аргументите за допускане на това изменение на обвинението са следните:

1.6. На първо място следва да се посочи, че не може да се възприеме тезата, че след като законът предоставя пълна самостоятелност на прокурора относно преценката му какво обвинение да повдигне, то тази преценка не подлежи на съдебен контрол. И по-конкретно да се възприеме, че съдът не може да подлага на съмнение твърдението на прокурора, че от новосъбраните доказателства се установява нова фактическа обстановка, състояща се в нарушаване и на други служебни задължения, а не само на тези, посочени в обв.акт. Несъмнено прокурорът притежава изключителното правомощие да повдига и поддържа обвинението, но то все пак подлежи на съдебен контрол – както за основателност (каквато е целта на съдебната фаза на наказателното производство), така и за допустимост (каквато е част от целта на разпоредителното производство). И по-конкретно съдът има правомощието да прецени дали да допусне изменение на обвинението по чл. 287 НПК, като дължи отговор на възраженията на защитата дали действително това изменение е резултат от новосъбрани доказателства или е налице една промяна на правното становище на прокурора, независимо от естеството на новосъбраните доказателства.

1.7. На второ място съдът подчертава, че от фактическа страна възражението на защитата е напълно основателно. Може да се достигне до извод, че изменението на обвинението не е било продиктувано от новосъбраните доказателства. И по-конкретно, при преценка на новите доказателства, събрани в съдебното следствие – а именно показанията на разпитаните свидетели, както и новосъбраните писмени доказателства до 24.10.2019 г, когато е направено изменението на обвинението – съдът изразява своята увереност, че информацията в тях не е дотолкова нова и различна, че да може да обуслови извода на прокурора, че деянията на подс. К. са в нарушение не само на чл.111 ал.2 НПК, каквото е първоначалното обвинение, но и на чл. 4 и чл. 12 ЗСВл, а също така и на чл. 113 НПК, с които е то е допълнено с изменението по реда на чл.287 НПК.

Този извод се потвърждава и от особеностите в развитието на настоящето производство. Индиции за становището на прокурора, че инкриминираните деяния нарушават горепосочените правни норми, се съдържат още в самия обв.акт, като те само са бегло маркирани. Това доведе до необходимост от уточняване на точната вО.на прокурора, който заяви, че обвинението е само по чл. 111 ал.2 НПК, но не и относно други служебни задължения, като изрично изключи приложението на чл. 113 НПК. След това, с напредване на процеса, прокурорът промени становището си. Посочи, че нарушението на служебните задължения по чл. 282 НПК визира също така чл.113 НПК, а отделно от това и задълженията по чл. 4 и чл.12 ал.1 ЗСВл.

Следователно е налице преоценка на правното становище от страна на прокурора. Не биха възникнали никакви затруднения, ако тази преоценка е станала в досъдебната фаза; в този случай прокурорът ще измени съответно обвинението по реда на чл.225 НПК. Но това изменение е направено в съдебната фаза, поради което възниква въпросът за съдържанието на института на чл. 287 НПК.

1.8. На трето място следва да се изложат аргументи относно това съдържание – а именно дали е допустимо този институт да се прилага не само при събиране на нови, неизвестни до този момент доказателства (което е безспорно), но и при преоценка на фактическите и правните изводи, независимо от събраните нови доказателства (което се оспорва от защитата).

На пръв поглед тезата на защитата е основателна. След като изрично в текста на чл. 287 ал.1 НПК се посочва: „…когато на съдебното следствие установи…“, то се има предвид установяване именно в съдебното следствие, а не в един предходен момент. И по-конкретно няма да бъдат налице предпоставките по чл. 287 ал.1 НПК, ако това онези фактически или правни обстоятелства, които са предмет на изменение на обвинението, са били установими още преди съдебното следствие (каквато е хипотезата по настоящето дело).

При все това настоящият съдебен състав не може да се съгласи с тезата на защитата, че институтът на изменение на обвинението има за свое единствено предназначение коригиране на обвинението (фактическо и правно) съобразно новосъбраните доказателства. Напротив, неговото предназначение е да се коригират и в други случаи обвинителните твърдения относно правнорелевантните факти и правната им квалификация, като се гарантира както правилното прилагане на закона, но също така и правото на защита.

1.9. Нормата на чл.287 НПК, респективно тази на чл.285 НПК (отм) регулира изменението на обвинението, като поставя определено условие за него – установяване в рамките на съдебното следствие на основания за такова изменение. Още от 1974 г, когато е приет НПК (отм), до настоящия момент, текстът е останал без съществена промяна (с изключение на периода 2006-2010 г): „когато на съдебното следствие се установят основания за ….“ в отменения НПК и „когато на съдебното следствие се установи основания за ….“ в настоящия НПК. Отбелязването „…на съдебното следствие…“ е визирало момента, в който следва да се осъществи изменението на обвинението, но не се е имало предвид установяване на нови фактически положения. И по-конкретно изменението на обвинението не е било обвързано от установяване на нови доказателства, неизвестни до този момент. То е било обвързано от необходимостта от разкриване на обективната истина и правилното прилагане на закона, като се зачита правото на защита.

Това е видно от съдебната практика след приемането на НПК (отм). При нейния преглед прави впечатление, че в нито един случай ВС не поставя на обсъждане въпроса дали новите обстоятелства или новата правна квалификация са били установими от събраните доказателства в досъдебната фаза, ако прокурорът е бил положил нужното старание; или те обективно са станали известни за първи път едва в съдебното производство. Този въпрос въобще не е бил обсъждан в Тълкувателно решение № 57/04.12.1984 г на ОСНК, посветен на проблемите на чл. 285 НПК. В т.2 от него се посочва, че тази норма намира приложение „когато на съдебното следствие се установят основания за …“, а след това „Изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние“. ВС не е изложил доводи какво се разбира под „нови обстоятелства“, както и при какви условия съдът следва да допусне или да не допусне изменение на обвинението, вкл ако тези „нови обстоятелства“ са фактически изводи от преценката на вече събраните доказателства в досъдебната фаза. Този въпрос е очевидно приет за ирелевантен.

Евентуално може да се приеме, че използвайки еднократно изразът „нови обстоятелства“ ВС е имал предвид „основание за ново фактическо обвинение“. Т.е. от значение е дали такова обвинение вече фигурира в обв.акт, а не дали тези факти са били неизвестни до този момент. И по-конкретно със сигурност може да се каже, че ВС не обсъжда въпроса дали следва да се допусне обвинението, ако твърдените от прокурора нови фактически обвинения са били изводими от събраните в досъдебната фаза доказателства, ако той е бил положил по-големи усилия при осмислянето им.

От различни произнасяния на ВС по конкретни дела е видно,  че институтът на чл. 285 НПК е намирал приложение дори и в случаи, когато е било несъмнено, че евентуалните новосъбрани доказателства не биха могли да обусловят съответното изменение на обвинението. Дори в повечето от тези решения събраните на съдебната фаза доказателства въобще не се обсъждат – т.е. приети са като напълно неотносими към обсъждане на предпоставките за изменение на обвинението.

Така се оказва, че институтът на чл. 285 НПК е имал за предназначение да коригира обвинението, с цел да се избегне ненаказаност и да се спазят процесуалните права на защитата.

Следва да се цитира акт на ВС, при който се обсъжда сходна фактическа обстановка – преоценка на правната квалификация на деянието – Опр.626-85-I: „Когато за определени деяния е предявено обвинение за продължавано престъпление от определен вид, докато производството по делото е висящо за същите деяния, но с друга правна квалификация, не може да се предяви ново обвинение и да се образува второ наказателно производство. Ако се налага предявяване на ново обвинение, това трябва да стане по реда на чл. 285 ал.2 НПК в първоначално образуваното производство“. Съвсем очевидно е, че тук не се касае за ново установени фактически положения.

Сходно с настоящата фактология е  и Решение 425-87-ВК: „Изводът на съда за множество на допуснатите нарушения на правилата за движение от подсъдимия е необоснован и незаконосъобразен. Той е направен при съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 207 и чл. 285 НПК. В обвинителния акт са предявени само нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и по чл. 117, ал. 1 ППЗДвП. С присъдата си съдът е приел, че подсъдимият е допуснал нарушения по чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 22, чл. 24, чл. 33 ЗДвП и по чл. 117, ал. 1 и чл. 119 ППЗДвП. Нарушенията по чл. 22, 24 и 33 ЗДвП и по чл. 119 ППЗДвП не са предявени нито по реда на чл. 207, нито по този на чл. 285 НПК“. Съвсем ясно е посочено, че ако е имало съответно изменение на обвинението по чл. 285 НПК, то процесуалното нарушение не би било допуснато. А правната квалификация на определено деяние, попадащо под нормите на ЗДвП, е била установима още в досъдебната фаза.

Също така в Решение № 169-87-I: „….подсъдимата е обвинена в извършване на длъжностно присвояване по чл. 203, ал. 1 НК на сумата 13 986,82 лева, в качеството на главен счетоводител на Комбината за услуги "П. Ц." - гр. Л., извършено в съучастие с подсъдимите Д. Т. и С. Д. Съдът, след като приел, че това обвинение е недоказано и че деянието на подсъдимата представлява престъпление по служба по чл. 282, ал. 2 НК, я признал за виновна за причиняване значителни вреди на предприятието, защото се разпоредила с 15 655,82 лева обществени пари. По този начин съдът е излязъл извън рамките на обвинението и утежнил положението на подсъдимата, защото я признал за виновна и осъдил и за суми, за които тя не е била привлечена да отговаря. Без изменение на обвинението съдът не е имал правна възможност да осъди подсъдимата за сума по-гО.ма от 13 986,82 лева.“ Отново е ясно, че размерът на вредата, а също така и точната правна квалификация (по чл. 203 или чл. 282 НК) са били установими още в досъдебната фаза, а не са били установени за първи път в съдебното следствие; при все това ВС е допускал осъждане, стига да има съответно изменение на обвинението.

Също така в решение № 130-88-II се обсъждат само доказателства от досъдебната фаза, за да се достигне до извода, че за възприемане от съда на по-тежко наказуемо деяние е нужно изменение на обвинението: „Когато на съдебното следствие съдът приеме, че по делото са събрани доказателства, които установяват основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не може да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, без да се предяви новото обвинение в съдебно заседание от прокурора, без то да се приеме от съда с определение и без да даде възможност на страните да се подготвят за защита по него.“

Също така в Решение № 402-88-I. В досъдебната фаза прокурорът изрично е приел, че обвиняемият няма длъжностно качество, като съдът все пак го осъдил като такъв. ВС приема, че е налице нарушение на чл. 285 НК – т.е. това би могло да се случи при съответно изменение на обвинението. Отново не става дума за новоустановени факти относно длъжностното качество, а различен правен прочит на известните факти: „Престъплението по чл. 302, т. 1 НК от фактическа и правна страна е нов състав, който не се покрива със състава по чл. 302, т. 4 НК. Това е ново обвинение, основаващо се на други фактически положения, непредявени от прокурора. Съдът е извършил недопустимо изменение на обвинението, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, предвидени в чл. 285, ал. 2 НПК.“

Също така и Решение № 461-86-ВК: „Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато съдът приеме, че пострадалото лице е пресичало пътното платно отляво надясно пред МПС, управлявано от подсъдимия, ако в обвинителния акт е прието, че пресичането е отдясно наляво“. Съвсем очевидно е, че института на чл. 285 НПК се използва за корекция на грешката на прокурора,

Подобно в Решение № 199/77-II, където се казва: „Ако при съдебното следствие съдът констатира, че данните по делото сочат, че е извършено престъпление и по чл. 325, ал. 2 НК, каквото не е предявявано на подсъдимите и те не са привличани да отговарят за такова, длъжен е да прекрати производството и да го изпрати на прокурора за доразследване по отношение и на това деяние.“ Прави впечатление, че съдът е този, който констатира необходимостта от изменение на обвинението. Въобще не се поставя на обсъждане въпросът дали на съдебното следствие са били събрани качествено нови доказателства, въз основа на които да може да се приеме правна квалификация по чл. 325 НК.

1.10. При приемането на новия НПК положението вече е съществено различно. Чл. 287 НПК, в неговата първоначална редакция, е гласяла: „Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение…“. Т.е. изрично е било предвидено, че новите обстоятелства следва да бъдат новоустановени. С ДВ бр. 32/10 е отменено ограничението новите обстоятелства да не са били известни на прокурора. Новата редакция е следната: „Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за…“.

1.11. От тази законодателна промяна може да се приеме, че е налице връщане към установената съдебна практика при приложението на стария НПК, като отбелязването „на съдебното следствие“ посочва момента от развитието на наказателния процес, когато се прави изменението, но не посочва изискване за новоустановени фактически обстоятелства, които не биха могли да бъдат установени от събраните в досъдебната фаза доказателства. Т.е. трайно формираната практика при действието на чл.285 НПК следва да намери приложение.

1.12. От друга страна съдът признава, че изразът „на съдебното следствие установи основания за…“ би могъл да се разбира в посочения от защитата смисъл – а именно въз основа на такива фактически положения, които са установени именно по време на съдебното следствие и са нови по своето естество (т.1.8 по-горе). Макар и законодателната промяна 2006-2010 г ясно да сочи за намерението на законодателя да позволи на прокурора чрез изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК да повдига обвинение за фактически и правни положения, които са му били известни (или е можело да бъдат известни, при едно по-подробно и професионално проучване на делото) още при съставянето на обв.акт, все пак текстът на закона може да се разбира и в посочения от защитата смисъл.

Поради което, на трето място, съдът следва да изложи допълнителни мотиви защо това тълкуване не може да се приеме.

1.13. Тези мотиви са идентични с мотивите за даване на възможност на прокурора да отстрани пороците в обв.акт с изявление в съдебно заседание, а не след прекратяване на съдебното производство и внасяне на нов обвинителен акт. А именно приложението на правото на ЕС, чл.6, ал.4 и съобр.27-29 Директива № 2012/13 относно правото на информация, както и тълкуването на тези норми от Директивата от Съда на ЕС по С-612/15.

Съдът на ЕС изрично посочва в т. 89, че целта на предоставяне на информация относно обвинението (или според националната терминология – повдигане и предявяване на обвинението) е „…да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита и справедливия процес“. Поради това защитата следва да има възможност (вкл достатъчно време) да подготви защитата си, съобразно новите елементи в това изменение на обвинението (т.90). От съществено значение е т.92, която посочва, че крайният момент е „…най-късно до момента, когато реално започват пренията относно основателността на обвинението пред съда, който е компетентен да се произнесе по тази основателност“. Това се потвърждава и в т.93. Пряко относима към настоящия казус е т.95 изр.1, което гласи: „Освен това посоченото изискване[1] не изключва възможността информацията, относно обвинението, предоставена от защитата, да бъде изменена впоследствие, по-специално по отношение на правната квалификация на деянията, в които лицето е обвинено…“. Единственото условия за такава промяна е предоставяне на достатъчна възможност на защитата да отговори на тези промени в обвинението (т.95 изр.2 и сл, т.96).

На последно място трябва да се посочи и т.98, която е в основата на правното разрешение на Съда – а именно осигуряване на баланс между правото на защита и необходимостта от ефективно наказателно преследване. Именно този баланс е в основаната на националното правно разрешение, обективирано в чл.287 НПК. Основната цел на наказателния процес е разкриване на престъпленията и прилагане на закона (чл.1 ал.1 НПК), като тя се осъществява при спазване на правата на защитата (чл.15 НПК). Всички ограничения пред разкриване на обективната истина и правилното прилагане на наказателния закон следва да бъдат допускани сами при надвишаващ друг, по-значим интерес (например забрана за влошаване на положението на обжалващия подсъдим). При степенуване на тези интереси както националният, така и европейският законодател е приел, че следва да се даде възможност на прокурора да формулира обвинението си във всеки един момент на съдебното следствие, вкл и като направи едва тогава такива обвинителния твърдения, които – при по-гО.ма грижлИ.ст – би могъл да е направил в един предходен момент, при внасянето на обв.акт. Важното е да се осигури съответната защита на подсъдимия – а именно да му се даде възможност да осмисли новото обвинение, да даде обяснения и да направи нови доказателствени искания.

1.14. Въз основа на тези аргументи съдът приема, че възражението на защитата против допуснатото от съда изменение на обвинението не е основателно. Независимо че не се касае за новоустановени фактически обстоятелства, а се касае за преоценка от прокурора на вече известни факти (които са му били известни още в досъдебната фаза) и независимо от не напълно еднозначният изказ на чл. 287 ал.1 НПК, все пак националния закон (както е тълкуван от ВС) и правото на ЕС (тълкувано от Съда на ЕС) не приемат за незаконосъобразно допускане на такова изменение на обвинението.

1.15. В съдебните прения защитата повдигна отново въпроса за изменение на обвинението и от друг аспект, твърдейки - за първи път - че то не е ясно – и поради това не са могли да се защитят. Адв. В. твърди, че едва към момента на съдебните прения – въз основа на доводите на прокурора - е разбрал какви са точните параметри на обвинението.

Съдът отхвърли тези доводи, като прие, че обвинението, както е изменено, отговаря на процесуалните изисквания, доколкото съдържа в онзи изискуем минимум рамката на онези фактически обстоятелства, които следва да се доказват в съдебното следствие. Доколкото защитата посочи, че едва към момента на съдебните прения е успяла да разбере в какво се заключава това обвинение, то съдът ѝ даде възможност да посочи дали желае възобновяване на съдебното следствие. Защитата не направи такова искане.

 

 

2. Доводи на обвинението.

В съдебно заседание представителят на СпПр поддържа обвинението по чл 282 ал.2 пр.1 вр чл.26 ал.1 НК, като посочва, че са налице всички елементи от фактическия състав на това обвинение.  А именно подс. К. е бил длъжностно лице, доколкото е заемал длъжността „прокурор“ в РП К.; като прокурор е разгледал двете процесни преписки (като е обединил втората с първата), касаещи два багер-товарача, задържани като ВД. Излага подробни аргументи относно извършените следствени действия по тази преписка, вкл и действията на подс. К. по установяване на връзката на един от тези багери с друго дело на РУ Г.. Твърди, че подсъдимият е взел решение да върне багерите след проведени разговори със св. Г. и П., които – заедно със св. Г. – искали да ги получат - законно или не. Уточнява, че през 2015 г св. Г. провежда разговори с подс. К. и иска от него да разпореди връщането на багерите на някой от познатите му – св. Г., П. или П.. Подс. К. обещал връщането на багерите, като уведомил св. Г., че единият багер ще върне на св. П., а другият на св. Г.. Излага хронологията на връщането им – подадените молби от съответните свидетели и действията на подс. К. по предоставяне в тяхна фактическа власт на тези багери. Конкретно посочва, че подс. К. е взел решение да върне багерите в нарушение на своите служебни задължения не на техните собственици (св. И.М. и лизинговото дружество), а на посочените от св. Г. лица. Поради това оставил без отговор молбите на лизинговото дружество за връщане на втория от тези багери. Счита, че по този начин подс.К. е осъществил състава на чл.282 НК. Подлага на разбор доказателствата, като счита, че не следва да се вярва на обясненията на подс. К., че всъщност това лизингово дружество не се интересувало от този багер, както и че не е считал молителя за правоприемник на лизинговото дружество, собственик на багера. Посочва, че умисълът за нарушение на служебните задължение е виден от - по думите му - „нелепа“ аргументация, че не е знаел кое дружество е правоприемник, както и от това, че не е вярвал на многобройни писмени документи, а на пристрастни свидетели. Не счита, че следва да се подкрепят обясненията на подсъдимия, че е имало правно основание да върне багерите на владеещ несобственик, доколкото не ги е върнал на лицата, от които са били иззети, а на трети лица. Счита, че умисълът за нарушение на служебните задължения е виден и от начина, по който багерите са върнати – въз основа на молба, написана под диктовката на подсъдимия и незабавно след това, без да бъде уведомено лизинговото дружество. Акцентира на логическото противоречие да се върне багера на лизингово дружество, за което е прието, че вече не съществува. Счита, че в основата е престъпното му намерение да върне багера на лице, което дори не е имало фактическа власт върху него. Посочва, че субективната цел е набавяне на имотна облага за св. Д.Г., респективно на св. К.П.. Акцентира, че и двата протокола за връщане са били изготвени под негова диктовка. Акцентира на съзнателния отказ на подсъдимия да проведе по-задълбочено разследване, за да установи действителния номер на рамата на втория багер. Акцентира на съмнителния характер на изявленията на свидетелите, с които те обосновават претенциите си за връщане, както и на престъпното намерение на подс. К. да се основа на тях, за да постанови връщането на двата багера. Счита, че това престъпно намерение е облагодетелстване на лицата, на които са били върнати багерите, в ущърб на техните собственици.

От правна страна посочва, че е налице нарушение на служебните задължения на подс. К. по чл.111 НПК, доколкото с връщането на двата багера е затруднено разследването по двете наказателни дела. Налице е и  нарушение на чл.4 ЗСВл, доколкото е показал пристрастие – а именно върнал ги е не на правоимащите лица, а на други лица; а също така и по чл. 12 ал.1 ЗСВл, доколкото не се е произнесъл по искането на лизинговото дружество за връщане. Нарушил е и чл.13 НПК, доколкото е имало спор за собственост, предвид молбите за връщане и от лизинговото дружество, респективно доколкото св. М. е бил действителният собственик, а друго лице е искало връщането. Поради това подс. К. е следвало да пази багериге, до решаването на тези спорове.

Счита престъплението за доказано от обективна и субективна страна, като деянията са извършени с пряк умисъл. Акцентира на настъпилите значителни вредни последици. При определяне на наказанието посочва предходното осъждане на подсъдимия, независимо от реабилитацията, както и негативното отражение върху имиджа на прокуратурата. Поради което следва да се определи наказание "лишаване от свобода" около средния размер, а наказанието „лишаване от право да заема определена длъжност“ – а именно длъжността „прокурор“ -  да бъде в максимален срок.

 

3. Доводи на защитата

3.1. Защитата в лицето на адв. В. посочва, че следва да бъде постановена оправдателна присъда. Причина за това е процесуалната негодност на така формулираните обвинения да доведат до осъдителна присъда. Тази негодност се изразява в обстоятелството, че е повдигнато обвинение за нарушение на задължения по чл.111 ал.2 НПК, като тази норма не съдържа задължения, а само правомощия. Поради което е въпрос на негова преценка как да го упражни. Поради което и всяко едно обвинение за неизпълнение на задължения е несъставомерно. Нарича това обвинение „удар в празното пространство“ и „мъртвородено“. По същество посочва, че двата багера не са били иззети, а доброволно предадени, поради което нормата на чл.111 НПК е неприложима. Подробно мотивира становището си, че тяхното предоставяне на трети лица не е възпрепятствало разкриване на обективната истина. Относно обвинението за нарушение на чл.113 НПК настоява за оправдателна присъда на процесуално основание – доколкото то не е ясно (т.1.15 по-горе) и доколкото подс. К. е имал право да ги предаде не на собствениците, а на правоимащите лица, съобразно актуалната редакция на закона.

Няма престъпен характер решението на подс. К., че е изчерпана процесуалната необходимост от тези багери и те следва да се върнат, като се възстанови фактическото положение към момента на предаването им. По отношение на първия багер не е имало в действителност спор за собственост. По отношение на втория багер са налице подробни юридически мотиви защо не приема „ХАРБ“ за правоприемник на лизингодателя „ХААЛ“, като не е престъпление това, че други юристи застъпват различно становище.

Акцентира, че не може да бъде възприето като престъпление застъпването от подс. К. на една правна позиция, която не се споделя от СпПр. Посочването на правни аргументи изключва умисъла за престъпление. Такъв умисъл не може да бъде установен поради това, че въз основа на своите правни познания и след подробна аргументация той е достигнал до определено правно становище. Посочва, че е нормална част от правосъдието един акт да се отмени; че магистраните, чийто актове се отменят, не може да се нарекат престъпници; че така фактически те се съдят за вътрешното им убеждение. Нарича парадокс това, че един прокурор е съден поради своето вътрешно убеждение. Така се отваря вратата за произвол.

Конкретно за св. Г. посочва, че след като прокуратурата не му е повярвала за това, че е предал парична сума на подс. К., то не би следвало да му се вярва и за останалата част от показанията му, вкл за контактите му с подс. К..

Посочва, че с шестгодишното държането на тези багери те са станали паметни на прокурорското безхаберие. Тяхното предаване на свидетелите е възстановяване на положението преди предаването им и може да е в всичко друго, но не и престъпление по чл.282 НК.

Моли за оправдателна присъда.

 

3.2. Подс. К. посочва, че в действителност не е имало правен спор относно багера с врачанска регистрация, като е имало само искане от К.П.; излага доводи защо е приел, че именно на него следва да се върне багера. Относно втория багер посочва, че за него „ХАРБ“ и „ХААЛ“ са различни дружества, като се е мотивирал защо мисли така. Посочва, че не е отговаря на истината и не е установено той да е диктувал на Д.Г. молбата за връщане на багера. Неговата претенция е за фактическа власт върху багера, поради което не е насрещна на тази на „ХАРБ“. Позовава се на решение на ВКС, съобразно което е възможно да се върне вещ на несобственик, който владее на неправно основание. Счита, че е правомерно да се върне багера на св. Г.. Ако не го предаде, а го пази до приключване на правния спор, това ще доведе до пълното му унищожаване. Счита, че обвинението е нелогично, доколкото св. Г. е назован неправоимащо лице, относно връщането на него на багера, но също така се твърди, че е участник в правния спор, което го прави правоимащо лице. Няма решение на съда, което да определя св. Д.Г. като неправоимащо лице.

Посочва, че принципа за безпристрастност и произнасяне съобразно закона се отнасят до органите на съдебната власт – а това е само Главния прокурор, но не и той самия – било като прокурор, било като адм.ръководител на РП К.. Ако не е бил безпристрастен, е следвало да се отведе, но такива основания не е имало. Абсурдно е обвинението за нарушение на закона, доколкото такова обвинение може да се повдигне на всеки магистрат, чийто акт не е приет за законосъобразен от по-горната инстанция.

Отрича да е влизал в контакт със св. П. и Г.; излага съмнения за враждебни отношения между св. Г. и св. Г. към 2015 г, като изключва твърденията в обв.акт за неправомерното предаване на багера на св. Г. въз основа на негова договорка със св. Г.. Не се установява и твърдяната връзка между св. Г. и св. Г.. Отрича да се е срещал със св. Г.. Посочва, че не е правонарушение да даде отговор на запитване на гражданин дали може да му се върне иззета вещ. Посочва, че не е логично св. Г. шест години да не се интересува от багерите, а след това да поиска да му се предадат. Посочва, че всеки един от прокурорите, работили в РП К., би направил същото като него. Счита, че показанията на св. Г. са резултат от неговите лични взаимоотношения и дрязги и от това, че е изхвърлен от общинкия съвет в П..

Посочва, че с Постановлението за връщане на вещи не се прехвърля правото на собственост. Поради което с този акт не може да се извлекат ползи и да настъпят вреди. Прави аналогия с нотариалния акт въз основа на обстоятелствена проверка, доколкото страните разполага със съответното средство за равна защита. Неговите постановления подлежат на отмяна, а те не са отменени. Относно постановлението на Пачевски посочва, че в него няма задължителни указания, каквото е изискването на закона. Акцентира и на процесуални нарушения във връзка с това постановление.

Посочва, че тези багери в действителност не са били нужни за разследването, доколкото РП К. не е бил уведомен, че единият от тях е бил намерен на 05.10.2018 и иззет по настоящето дело. Това води до съмнение дали и самата СпПр счита, че този багер е нужен на разследването. Още повече, че двете преписки по чл.345а НК са в оригинал по делото, което много повече възпрепятства разследването. 

Счита, че е налице целенасочено преследване срещу него, в нарушение на законовите и колегиалните правила. Моли да бъде оправдан.

 

СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи следното от фактическа страна.

 

4. Относно професионалния път на подс. К..

Подсъдимият К.Л.К. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, живеещ на семейни начала, неосъждан, с висше образование, работещ като прокурор в СГП.

Той живее на семейни начала с Д. Д. и има две деца – М.-М., на * години (тя е от първия брак на Д. Д. с трето лице) и Д., на * години и половина. Страда от инсулинозависим диабет и есенциална хипертония.

Той е завършил през 1995г. СПТУ по МСС „Н.Й.В.“ – гр. Л., обл. П., като е отбил наборна военна служба през периода 01.10.1997г. до 30.09.1998г. в под. ***- гр. Б., уволнен бил с военно звание“ефрейтор“. Завършва висшето си образование през 2004г., специалност „Право“ в Р.нски университет „А.К.“, съгласно Диплома за завършено висше образование, Серия РУ – 2004, № */07.04.2004г. рег. № */2004г. От 01.02.2005г. до 29.04.2005г. е стажант-юрист в ОС- гр. П.. След успешно проведен изпит за придобиване на юридическа правоспособност на 13.05.2005г., му е издадено и Удостоверение за юридическа правоспособност № */25.05.2005г. от Министерство на правосъдието. От 01.08. 2005г. до 20.01.2006г. заема длъжност „младши публичен изпълнител“  в Агенция за държавни вземания, Регионална дирекция – гр. Р., отдел „Публични изпълнители“, сектор „Събиране на публични вземания“ – гр. П.. Завършва обучението си за „младши прокурор“ през 2006г. в НИП с обща оценка от обучението „мн. Добър 5.38“. С Решение от 18.01.2006г., на ВСС е назначен на длъжност „младши прокурор“ в ОП – гр. П., като встъпва в длъжност на 27.01.2006 г. С Решение по Протокол  на ВСС от 17.12.2008г. е назначен на длъжност „Прокурор“ в РП Никопол, на която длъжност встъпва на 27.01.2009 г .  Член на Асоциацията на прокурорите в РБ от 2010 г.

С решение на ВСС от 08.04.2010 г. е определен за изпълняващ функциите на административен ръководител на РП – гр. Никопол до встъпване в длъжност на нов административен ръководител. Впоследствие със  Заповеди на Административен ръководител на РП – гр. Никопол му е възложено временно да и.ф. на административен ръководител за периодите: 28.03-30.03.2012 г.; 18.04 – 27.04.2012 г.; 06.01-31.01.2014 г. С решение от 19.06.2014 г. на ВСС подсъдимият К. е назначен на длъжност „административен ръководител  - районен прокурор“ на РП гр. К., с ранг „прокурор в ОП“. Встъпва в длъжност от 27.06.2014 г.  С решение от 12.11.2015 г. на ВСС е преместен  в длъжност „прокурор“ в Софийска районна прокуратура с ранг „прокурор в ОП“, като реално встъпва в тази длъжност на 04.01.2016 г. С решение от 26.07.2017 г. на ПК на ВСС е повишен в длъжност „прокурор“ в Софийска градска прокуратура, с ранг „прокурор в АП“, където работи и понастоящем.

Атестации, поощрения и повишаване на място - С решение на ВСС от 11.12.2009 г. подсъдимият К. получава комплексна оценка „Много добра“, за периода от м. август 2006 г. до м. март 2009 г.; С решение от 19.04.2012 г. на ВСС му е определена комплексна оценка „Много добра“ и придобива статут на несменяемост;  С решение от 15.05.2014г. на ВСС подсъдимият К. е с комплексна оценка от Атестирането „Много добра“; С решение на ВСС от 24.01.2013 г. подсъдимия К. е повишен на място в ранг „прокурор в ОП“, а с решение от 21.09.2016 г. на ПК на ВСС е повишен на място в по – горен ранг „прокурор в АП“. Със Заповед от 17.10.2014 г. подсъдимият К. е поощрен с отличие „Служебна благодарност“

Допълнителни курсове и квалификации: Завършва курс „Поглед към британската правна система. Европейски институции и медии“ – 5-7 март 2008 г.; участва в семинар на НИП „Защита на класифицираната информация в съдебната система“ – 27-29 октомври 2008 г. Преминава обучение по компютърни престъпления – 5-7.10.2009 г., КК З.П.; Завършва Есенна академия „Борба с трафика на хора, актуални проблеми“ 20-23 октомври 2009 г; Завършва професионално обучение по програми MS Windows, Office Word през  април 2009 г; Завършва магистратура по „Право на ЕС“ в СУ през 2010 г; завършва обучение за обучител по М.ка за взаимодействие на прокуратурата с контролните органи за противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите – 19-21 март 2011г; завършва Есенна академия „Престъпления срещу политическите права на гражданите“ – 28-30 ноември 2011 г; преминал „Курс за административни ръководители в съдебната система – бюджет, обществени поръчки ресурси, достъп до обществена информация, класифицирана информация, специални разузнавателни средства“ за периода 10-12.12.2014 г; завършил успешно курс „Стратегическо планиране и бюджетно финансиране в съдебната власт“.

 

5. Относно двата багер-товарачи Коматсу[2]

Багерите се индивидуализират с модела си (вкл спесификацията) и с номер на рамата. Моделът бил изписван с големи букви от външната страна на багера, както и на типовата табела в кабината. Номерът на рамата фигурирал в тази типова табела, от дясната страна на шасито, а също така и под дифюзора за охлаждане на двигателя, като това място било трудно достъпно и неизвестно за обикновените потребители.

Моделът на двата процесни багера е WB 93, като единият е WB 93S, а другият WB 93R (разликата е в буквите R и S; конкретно буквата R означава, че багерът е с различен размер на предните и задните колела и с полуавтоматична скоростна кутия). Също така багерите следва да отговарят на определен екологичен стандарт, наречен EURO с пореден номер – от 1 до 5 (актуални към 2008 г). Този стандарт се посочвал на типовата табела в кабината.

 

6. Относно багер-товарач Коматсу модел WB 93S (условно наречен „багер с ДК № *) – снимка на л. 28 том 17.  Първоначалният собственик на този багер не е известен. Първоначалните номера на рамата и ДК № не са известни.

Към 01.08.2009 г номерът на рамата му вече е бил премахнат, като вместо него противозаконно е била поставена планка с № *. Планка с този номер била поставена и в кабината на водача (не е установено дали това е фабричната планка или по-късно неправомерно поставена). Не е установено дали е имало въздействие върху оригиналния номер, намиращ се под дифюзора за охлаждане на двигателя (такава проверка не е била правена).

Действителният собственик на този багер към 01.08.2009 г не е известен.

Този багер, към 01.08.2009 г, имал поставен ДК № *; в кабината му към тази дата имало и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия *, в което се посочвали следните индивидуализиращи белези на МПС, за което това свидетелство се отнасяло: наименованието „багер товарач“ Коматсу модел WB 93S-5, което отговаряло на това МПС; ДК *, което отговаряло на поставения на багера номер; рама № *, което не отговаряло на номера на рамата (след механична интервенция действителният номер е изтрит и е поставен № *; този действителен номер не е известен), произведен на 02.04.2009 г и първа регистрация 14.03.2009 г

---

Това свидетелство за регистрация било издадено при следните обстоятелства. На 01.04.2009 г бил съставен договор за продажба, с нотариална заверка на подписите, по силата на който св. И.Л. М. закупил от И. Г.Д. багер-товарач Коматсу модел 93S-5, с номер на рама *, с ДК № *. Св. К.П. осъществил връзката между страните по сделката, като той имал действителен икономически интерес да получи продажната цена.Св. М. регистрирал този багер в Контролно-техническа инспекция гр. В., като той получил ДК № *. В издаденото Свидетелство за регистрация със сериен № *, багерът бил индивидуализиран като багер товарач Коматсу/KOMATSU  WB 93S-5, с номер на рама *.

В действителност св.М. не платил продажната цена към момента на сделката и не получил в свое владение багера; впоследствие се оказало, че не може да я заплати. Поради което св. К.П. влязъл във връзка с него, при което св. И.М. се съгласил формално да му предаде багера (фактически той не бил в негово владение).

На 13.04.2009 г бил съставен между тях Приемо-предавателен протокол, с нотариална заверка на подписите, по силата на който И.М. предава на К.П. фактическото владение на багера; като основание за това предаване е посочено: „…тъй като отказвам да плащам дължимата сума за закупуване на посочения багер-товарач“. Този багер е индивидуализиран като Багер-товарач Коматсу, модел WB 93S-5, с рег.№ *, с номер на рамата *…“.

По делото не е установено дали този багер е същият, който е предмет на изпълнителното деяния.

---

В неустановен момент преди 01.08.2009 г. багер-товарач Коматсу модел WB 93S (условно наречен „багер с ДК № *) бил във владението на неустановено лице, назоваващо се с невярното име Л.П. Горанов. Към този момент вече номерът на рамата на багера е бил премахнат, като вместо него е поставена планка с № *. Този багер бил с табела за ДК № *.

 

7. Относно багер Коматсу, модел WB 93R-5 ЕО, условно наречен „багер с ДК № *“

Този багер е с рама  *, с ДК № *. Този багер е собственост на „ХААЛ“ ООД, която го закупила от „К.“ АД с Договор № 116808/08, като с договор за финансов лизинг № */04.09.2008 г той бил предаден на ЕТ „И.В.“ на 05.09.2008 г. Багерът бил регистриран и получил ДК № *.

Впоследствие неустановени лица през юни 2009 г го отнели с измама от И.В., за което било образувано ЗМ № 4129/09, д.пр. № 131/09 на ОД на МВР Г., пр.пр. № 1190/09 на РП Г..

В неустановен момент фабричният номер на рамата отстрани на шасито * бил механично отстранен, като вместо това била поставена планка с номер *. Табела с такъв номер била поставена и в кабината на водача. Оригиналният номер под дифюзора за охлаждане на двигателя останал непроменен.

---

В неустановен момент преди 01.08.2009 г. багер-товарач Коматсу модел WB 93R-5 ЕО  бил във владението на неустановено лице, назоваващо се с невярното име Л.П. Горанов. Към този момент вече номерът на рамата на багера е бил премахнат, като вместо него е поставена планка с № *

 

8. Относно изземване на багерите Коматсу от РП К.

На 01.08.2009 г лицето, представящо се с неистинската самоличност Л.П. Горанов, взел на заем от св. Д.Г. сумата от 10 000 лв, като му предоставил запис на заповед, а също така и двата процесни багера като залог (договорът за залог бил сключен в устна форма). Тези багери били паркирани в с. Алтимир, като св. Д.Г. получил ключовете им, а по този начин и владението върху тях. След като това лице не му върнало заема, св. Г. предприел действия да прекара тези багери до гр. П.. За тази цел се обадил на св. З.Г., който изпратил две лица – С.Н. и М.К.. Докато същите управлявали багерите в близост до гр. К. на 30.10.2009 г, били спрени за проверка от полицията, които установили несъответствие в номера на рамата и документите на багерите. Последните били задържани (след като били доброволно предадени от водачите им), като на 25.11.2009 г били образувани две  досъдебни производства по подозрение за извършено деяние по чл. 345а НК. А именно било образувано д.пр. № 218/09 на РПУ К. (впоследствие получил № 231/09), пр.пр. 916/09 на РП К. относно багера с ДК № * и д.пр. № 219/09 на РПУ К. (впоследствие получил № 232/09), пр.пр. 917/09 на РП К. относно багера с ДК №  *. В хода на предварителната проверка, преди образуване на тези наказателни производства, били снети сведения и изготвени експертни справки, а в хода на тези производства били разпитани свидетели и изготвени експертизи. На 20.01.2010 г тези наказателни производства били спрени, поради неразкриване на извършителите.

На 22.03.2010 г по д.пр. 219/09 постъпило писмо от лизингодателя ХААЛ ООД, в което се възразява против съставен АУАН (за това, че багерът с ДК № 0* е бил без застраховка „гражданска отговорност“); няма данни да му е отговорено.

На 16.01.2013 г по д.пр. 219/09 е постъпило искане от И.В. за издаване на служебна бележка, че багерът се намира в полицията в гр. К.. Делото е възобновено на 14.05.2013 г, като са извършени множество следствени действия; при извършения оглед на багера на 22.05.2013 г е установен оригиналният номер на багера № *. Постъпила е и молба от 30.07.2013 г от лизингодателя ХААЛ ООД за връщане на багера, по която няма произнасяне. От същата дата делото е изпратено на наблюдаващия прокурор с предложение за ново спиране; като то е спряно на 09.09.2013 г, отново поради неразкриване на извършителя.

 

9. Относно инкриминираното деяние.

Подс. К. от 27.06.2014 г до 04.01.2016 г бил прокурор в РП К.. В неустановен момент в края на 2014 г (преди 13.11.2014 г) св. З.Г. се срещнал с подс. К., като поискал да разбере как може да се уреди да му бъдат предоставени тези багери, лично или чрез трети лица. Той искал да се ползва от тях, като така да извлече имотна облага.

Подс. К. се съгласил да провери дали това е възможно. Поради това с писмо от 13.11.2014 г изискал от РУ К. двете досъдебни производства (д.пр. № 218/19 на РУ К., пр.пр. 916/18 на РП К. и д.пр. № 219/09 на РУ К., пр.пр. № 917/09 на РП К.), като те били получени на 21.11.2014 г. Същият ден подс. К. разпоредил да се извърши ново разпределение на двете дела. Това разпределение било извършено на 24.11.2014 г, като двете дела били разпределени между двамата прокурори в РП К. – а именно подс. К. и А.Т.. Пр.пр. № 916/09 се паднала на подс. К., а пр.пр. 917/09 се паднала на прокурор А.Т..

На 18.03.2015 г подс. К. изискал справка от КТИ В. относно този багер, както и относно неправомерно положения номер на рамата на багера с ДК № *, (л.280-282 от съдебното производство), като на 24.03.2015 г КТИ В. му изпратила отговор (т.16, л. 8), съобразно който те са издали свидетелство за регистрация на багер-товарач Коматсу с ДК № * модел WB 93S-5, с номер на рама * на името на И.М.. Този отговор бил придружен с копие от договора за покупко-продажба.

На 27.03.2015 г постъпила в ОДМВР П. изискваната от подс. К. справка дали са били обявени за издирване двата багера – а именно с ДК № * и с ДК № * (л. 223 от съдебното производство). На 09.04.2015 г (т.16 л.78) е постъпил отговор от ОДМВР П., в което се посочва, че багер товарач Коматсу WB 93R-5, с шаси * и с Д К № * е обявен за издирване по инициатива на РУ Г..

На неустановена дата в края на март 2015 г подс. К. се срещнал отново със св. З.Г., като го уведомил, че има възможност да уреди връщане на багерите – първият на св. К.П., а вторият на св. Д.Г., като първият багер можел да се върне по-бързо, а вторият след известно време.

Св. З.Г. уведомил за това св. К.П., който предприел действия по осигуряване на своя фактическа власт върху багера, описани по-долу (т.10).

На неустановена дата през декември подс. К. уведомил св. З.Г., че вече може да върне и вторият багер, на името на св. Д.Г.. Св. З.Г. натоварил св. М.П. да осигури това връщане, който заедно със св. Д.Г. предприели действията, описани по-долу (т.11).

И в двата случая св. З.Г. очаквал да извлече имотна облага от тези багери – като ги експлоатира и / или получи парична сума от лицата, на които са били върнати.

 

10. Връщане на багер с ДК № ВН 02375

На 30.03.2015 г св. К.П. подал молба до РП К. за връщане на багер Коматсу с ДК *. Посочил в нея, че този багер му е бил предаден от Иво, с нотариално заверен протокол.

На 03.04.2015 г подс. К. издал Постановление от същата дата, по пр.пр. № 916/09, с което възобновил това досъдебно производство. Като основание за възобновяването посочил молба от св. К.П. за връщане на багера, както и получената справка за собствеността на този багер.

На 06.04.2015 г подс. К. издал Постановление (том 16 л. 13), изведено от следващата дата, в което посочва следното: образуваното досъдебно производство, разпитаните свидетели, предадения багер с ДК № * модел WB 93S-5, с номер на рама * е собственост на И.М., който с нотариално заверен договор е преотстъпил владението върху този багер на К.П.. Посочва, че в този договор е налице техническа грешка в изписване на номера на рамата – доколкото в договора е изписан номер с 16 цифри, а номерът на рамата е 17 цифров, който отговаря на действителния, което е било проверено при фактическата проверка на място при регистрацията в КТИ. Посочва, че оригиналният регистрационен номер не може да се установи, доколкото е изпилен с отнемане на метал. Поради което счита, че регистрационната табела с ДК № * отговаря на действителното и правно положение. Счита, че няма никакви други данни, които да оставят съмнение, че този багер-товарач е различен от описаното в свидетелството за регистрация от КТИ В.. Посочва, че не е установено К.П. да е извършител на престъплението по чл. 345а ал.1 НК, като този багер не е предмет или средство на престъпление. Накрая достига до извод, че К.П., макар и не собственик, все пак е правоимащо лице по смисъла на чл. 111 ал.2 НПК, поради което постановява връщането на този багер на това лице. А именно разпорежда връщането на багер Каматсу WB 93S-5 с ДК № *, както и свидетелство за регистрация с № * и контактния ключ.

На 07.04.2015 г в 12,00 часа свидетелството и ключа били върнати, а багерът малко по-късно същия ден. Св. К.П. установил своя фактическа власт върху този багер. Той не го предоставил на св. З.Г., като не му заплатил и парична сума. Това довело до обтягане на отношенията им.

Стойността на този багер към датата на постановяване на акта за връщането му (06.04.2015 г) е била 62 700 лв.

 

11. Връщане на багер с ДК № *

11.1. На 27.04.2015 г подс. К. издал Постановление от същата дата, в което посочва развитието на пр.пр. 916/09, вкл и връщане на багера. Посочва, че след проверка е установил провеждането на пр.пр. 917/09, както и развитието на разследването по него и събраните доказателства. Приема, че двата случая са свързани, поради което ги обединява, като делото продължава под номера на пр.пр. № 916/15, която е първа по време. Посочва, че делото остава при него.

11.2. На следващия ден – 28.04.2015 г – в деловодството на РП К. е регистрирана Молба от Р.Р., като пълномощник на Х.А.Р.Б., с изх.№ от 24.04.2015 г; молбата и придружаващите ги документи са били приложени в плик, който няма печати на пощенска институция (единственото отбелязване е подател и получател, като на плика фабрично е напечатано името на HAR)[3]. В тази молба се посочва,че дружеството ХАР е правоприемник на ХААЛ, като се прави искане за връщане на багер товарач Кomatsu WB93R-5 EO, с шаси * и с Д К № *. Излагат се аргументи за правото на собственост – а именно договор за покупко-продажба № 11680/08, като се посочва, че багерът е бил отдаден на лизинг, но лизингополучателят не е направил постъпки да придобие правото на собственост след изтичане на срока на лизинга. Представя писмени доказателства – договор за продажба, за лизинг, технически спецификации, за предаване, свидетелство за регистрация, справка за актуално състояние и пълномощно. Липсва произнасяне по тази молба от подс. К..

На 08.06.2015 г, получена в РП К. на 09.06.2015 г, ХАР  прави искане за произнасяне по предходната молба за връщане на багера. Отново липсва произнасяне по тази молба от подс. К..

11.3.   На 04.05.2015 г той изпраща писмо до РП Г., в което посочва, че в РП К. се води дело с предмет на престъплението по чл. 354а НК същият багер, който е предмет на престъплението по д.пр. 131/09 на ОДМВР Г., пр.пр. 1190/09 на РП Г., като за същия е постъпила молба за връщане от Р.Р., в качеството ѝ на представител на Х. А. Р. Б. ООД, което дружество е правоприемник на собственика ХААЛ ЕООД. Моли да се установи дали този багер е нужен за тяхното производство. Получен е отговор от 14.05.2015 г, в което се посочва, че багерът не е нужен и може да се върне. Изпратено е ново писмо със сходно съдържание на 15.06.2015 г, като се прави допълнително искане за сваляне от издирване.

На 15.06.2015 г подс. К. издава Постановление за продължаване на срока на разследване, в което коментира процесуалните действия, като посочва и тази молба, като посочва, че е изпратено писмо до РП Г. дали този багер е необходим за разследването, както и отговора им, че не е необходим. Посочва, че за да се върне багерът, следва да се снеме от издирване, доколкото е бил обявен за издирване след като е бил отнет през 2009 г. Поради това удължава срока на разследването с един месец.

С писмо от 06.07.2015 г ОДМВР Г. посочва, че посоченият багер не отговаря по идентификационните си данни на багера, предмет на издирване, поради което не може да се свали от издирване.

С Постановление от 21.08.2015 г прокурор К. изброява част от извършените действия по преписката; след това посочва, че за да има произнасяне по молбата на Х.А.Р.Б. е необходимо да се установи дали този багер е идентичен с обявения за ОДИ с инициатор РУП Г.. Същевременно приема, че е налице разминаване в номера на багера по регистрационна табела и свидетелство за регистрация относно местоположението на буквата „С“ – по регистрационната табела тя е отзад, а по свидетелство е отпред. Поради това разпорежда се изиска справка от КТИ, като да се назначи съответна техническа експертиза.

Такова запитване е изпратено до КТИ на 31.08.2015 г и напомнително писмо на 09.10.2015 г, но няма данни да е постъпил отговор. Назначена е експертиза, като вещото лице посочва, че регистрационната табела на багера * отговаря на законовите изисквания, като няма данни за интервенция; и по-специално в долния десен ъгъл се поставя съкратеното единно европейско означение на регионите.

С ново писмо от 09.12.2015 г, пряко адресирано до наблюдаващия прокурор в РП Г. по пр.пр. 1190/09, подс. К. посочва противоречивите данни дали багерът е обявен за издирване или не; моли да се отстрани това противоречие. И по-конкретно посочва:

„Беше установено чрез оглед на веществено доказателство преди това по делото, че няма интервенция и по номера на рамата на багер-товарача“

„Уреждането на тези обстоятелства е необходимо с оглед произнасяне по депозираната молба по чл. 111 ал.2 от НПК от страна на пострадалия на „ХААЛ“ ЕООД гр. С.“.

11.4. Относно пр.пр. № 774/14 на РП К.

Тази преписка е била образувана въз основа на Заповед на Главния прокурор за извършване на проверка относно иззети МПС или такива, които фактически се намират във владение на правоохранителните органи във връзка с наказателни производства. В рамките на извършените проверки, подс. К. със Заповед № РД-*.22/23.04.2015 г разпоредил създаването на специален регистър, като съставил и списък с иззетите от РП К. МПС, сред които фигурирали и двата багера (в справката от 2014 г) и само единият от тях (в справката от 11.08.2015 г).

За нуждите на настоящето производство са от значение два документа в тази преписка. Първият е справка, изпратена до ОП П., с изх. № 00774/2014 г от 11.08.2015 г (л.28 от допълнителния том към съдебното производство), в която пос. К. посочва (л.30):

„Багера се установява, че е собственост по документи на ХААА ООД, правоприемник на който е Х.А.Р.Б..“

Вторият е писмо до ОП П. с изх. № */2014 г от 21.08.2015 г (л.32 от допълнителния том към съдебното производство), в което пос. К. посочва:

„По отношение на багер-товарача Коматсу – делото (Д-*/2009) е възобновено. Собственикът по талон е ХААА ООД, а по делото е депозирана молба за връщане от Х А. Р.Б. ООД, която фирма е негов правоприемник“.

11.5. Към неустановен момент през декември 2015 г подс. К. уведомил св. З.Г., че вече може да върне и вторият багер на св. Д.Г.. Поради което и св. Г. възложил на своя подчинен св. М.П. да мотивира св. Г. да подаде такава молба и след това да докара багера във фирмата му.

11.6. На 21.12.2015 г подс. К. издал Постановление за отказ за връщане на веществени доказателства на Х.А.Р.Б. (том 16 л. 81). Това веществено доказателство е индивидуализирано като багер Коматсу WB 93R-5 EO, с шаси * и с ДК № *. Отказът е обусловен от следните основания:

- Не само не е установено, че ХАР е новото наименование на ХААЛ, но всъщност то не е такова. Позовава се на извлечението от търговския регистър, представен в молбата на Р.Р., със следните аргументи: ХАР ООД е имало двама съдружници – ХАР АГ, което е новото наименование на ХААБИ АГ, както и Хар Гмбх, с предишно наименование ХАР Гмбх. Посочва, че при извършената проверка се установява, че в капитала на Х.А.Р.Б. са включени непарични вноски – парични вземания на ХААБИ АГ към ХААЛ ЕООД, които произтичат от договори за паричен заем. Поради това ХААЛ ЕООД не е съдружник на Х.А.Р.Б., а един от съдружниците на ХАР АГ участва в капитала с непарична вноска, изразяваща се в парични вземания от ХААЛ ООД. Поради това не може ХАРБ да събира вещи, които са собственост на ХААЛ ЕООД. Посочва, че в капитала на дружеството не са включени вземания на ХААЛ ООД към други лица, каквото е вземането за процесния багер-товарач.

- Багерът е предмет на престъпление по чл. 212 НК, което се разследва по д.пр. № 131/09 на ОДМВР Г.. Бил е обявен за издирване с телеграма 27814/09 на ГДНП, с инициатор на издирването РУП Г.. Няма как багер, който е предмет на престъплението документна измама и който е обявен за ОДИ, да бъде придобит от лизингополучателя ЕТ И.В., който е пострадал от документната измама. Позовава се на факта, че багер Коматсу WB 93R-5, с рама и * и с ДК № * не отговаря на идентификационните номера на машината, която е била обявена за ОДИ. Посочва, че при сключване на договора за лизинг, багерът не е бил индивидуализиран по рама и двигател, а само по марка и модел. Също така свидетелството за регистрация е от 25.09.2011 г, като договорът за лизинг е от 04.09.2011 г – т.е. 21 дни след като багерът фактически е бил предаден на ЕТ В.. Също така видно от споразумение по делото лизингополучателят доброволно е предал на лизингодателя лизинговия обект – което води до съмнение дали багерът не е бил върнат на ХААЛ ЕООД

- Искането е за връщане на багер-товарач с ДК № *, е на за багер-товарач марка КOMATSU, модел WB 93R-5, рама * и с Д К № *, който се съхранява с РУП К..

След това подсъдимият прокурор К. достига до следните изводи:

- Х.А.Р.Б. не е правоприемник на ХААЛ ЕООД;

- дори да се правоприемник, в капитала му не са включени взимания към други лица, каквото е вземането за процесния багер-товарач;

- предвид липсата на индивидуализация на багера при предаването му на 04.09.2011 г по номер на рама и двигател, е налице съмнение дали същият багер е бил предаден на ЕТ В.;

- описаният в молбата багер не е идентичен с багерът, съхраняван в РУП К.; разликата се изразява в липсата на стандарт „ЕО“ в съхранявания багер, какъвто се твърди в молбата; също така в молбата номерът на ДК № на багера е СО 0277, а на съхранявания багер е *, като „С“ е изписан отзад;

- представено е споразумение за връщане на багера, което оставя съмнение дали не е бил върнат;

- съхраняваният в РУП К. багер не е идентичен с обявения за ОДИ по инициатива на РУП Г. – видно от справката с изх. № */06.07.2015 г (т.16 л.76). Поради това са налице съмнения дали отнетия от ЕТ В. багер, за който се води д.пр. по чл. 212 НК е идентичен с този, който се съхранява в двора на РУП К..

Посочва, че от огледа на вещественото доказателство и технически експертизи на багера Коматсу WB 93R-5, с рамаи * и с Д К № *, който се съхранява в двора на РУП К., не е извършена интервенция, свързана с промяна на номерата на неговата рама, няма несъответствие и с регистрационната му табела.

Посочва, че Д.З.Г. е лицето, което е държало багера към момента на задържането му в РУП К.; поради което той е правоимащ по чл. 111 ал.2 НПК.

Въз основа на тези мотиви отказва да върне багера на Х.А.Р.Б..

Не се посочва възможност за обжалване и срок за това.

Посочва се препис от Постановлението да се изпрати на Началника на РУП К. за изпълнение и на Х.А.Р.Б..

11.7. Св. М.П. взел със себе си св. Д.Г. и св. А.П., като на 22.12.2015 г отишли да вземат багера (св. П. карал камиона, на който щели да натоварят багера). Когато пристигнали в РП К., сутринта на 22.12.2015 г, св. Д.Г. подал писмена молба, която изготвил на място чрез попълнена на подадена му бланка (том. 16 л. 88 от досъдебното производство). Тя била адресирана до РП К. и в нея посочва, че по д.пр. 231/09 на РПУ К.  в двора на РПУ К. се намира иззет багер  Коматсу с Д К № *, собственост на ХААЛ ЕООД; този багер Л. му го е дал през 2009 г докато си оправят взаимоотношенията по запис за заповед; моли да му бъде върнат, за да може да работи с него и ако случайно Л. се появи, да си оправят взаимоотношенията.

11.8. Същият ден – 22.12.2015 г, подс. К., като прокурор в РП К., издал Постановление за връщане на веществени доказателства (том 16 л. 89). Посочва, че този багер е собственост на ХААЛ ООД, което дружество вече не съществува и не е ясно кой е неговият правоприемник. Също така е установено по несъмнен начин, че спрямо багер Коматсу WB 93R-5 с рама * и с Д К № *, който се съхранява в двора на РУП К., не е извършена интервенция, свързана с промяна на номерата на неговата рама, няма несъответствие и с регистрационната му табела. Това се доказва от огледа и техническите експертизи. Към момента на задържането му от РУП К. този багер е бил стопанисван от Д.Г.. Не е предмет на друго производство и не е обект на издирване. Счита, че правоимащо лице по смисъла на чл.111 ал.2 НПК е ХААЛ ЕООД, което дружество е собственик по свидетелството за регистриция, а предвид спецификата на дейността на дружеството и обстоятелството, че е заличено към настоящия момент, то може да се приеме същото и за Д.Г.. Посочва, че макар той да не е в юридически смисъл собственик на багера, той е правоимащо лице по чл.111 ал.2 НПК.

Съобразно диспозитива на това Постановление, се връща на правоимащото лице Д.З.Г. *** или представител на ХААЛ ЕООД вещите, предадени с протокол за доброволно предаване от 30.10.09 г от М.К., както следва: багер-товарач Коматсу WB 93R-5 с ДК № *, находящ се в двора на РУП К.; свидетелство за регистрация № * и един брой контактен ключ.

Посочва се препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУП К. за изпълнение, ХААЛ и Д.Г..

11.9. Същият ден по обяд бил подписан Протокол за връщане на веществени доказателства – ключ и свидетелство за регистрация на багера. Това Постановление било предварително подготвено от подс. К., който само повикал св. А. Стоянова, чието име фигурирало като лицето, изготвило протокола, за да го подпише.
            По-късно през деня, след като били отстранени техническите повреди по багера (спаднала гума, изтощен акумулатор), той бил натоварен в камиона на св. А.П., който го прекарал до мястото, посочено му от св. М.П., който пък изпълнявал указанията на св. З.Г..

11.10. Багерът, върнат на името на св. Д.Г., реално бил ползван от св. З.Г. (или по-точно от неговите подчинени по негови указания). Впоследствие се повредил сериозно, като бил трайно оставен в ПСС П., където бил предмет на кражби на части от него. Оттам бил повторно иззет след възобновяване на наказателното производство и оставен на същото място на съхранение.

11.11. Стойността на този багер към датата на връщането му била 55 332 лв.

 

12. Седмица по-късно, на 29.12.2015 г, прокурор К. издал Постановление за прекратяване на наказателното производство (том 15 л.23), официално изведено на 30.12.2015 г. Относно багера с ДК * посочил, че оригиналният номер на рамата е изпилен и не може да се установи, но регистрационната табелката с ДК № е отговаря на действителното фактически и правно положение, независимо че номерът на рамата не може да се установи. Относно багера с ДК № * посочил, че от изготвените експертизи и огледа на вещественото доказателство от 22.05.2013 г се установява, че номерът на рамата на багер-товарача Коматсу модел WB 93R-5 с рама * и с ДК № * е идентичен със записаното в свидетелството за регистрация и няма интервенции по него. В заключение посочил, че липсват доказателства по идентификационните номера на рамите на двата багера и по регистрационните им табели да са извършени интервенции, които да се покриват от състава на престъплението по чл. 345а ал.1 НК или от други престъпления. Поради което прекратил наказателното производство.

 

13. Въз основа на молба на И.В., съставена от представителя му св. Я.,*** с Постановление от 05.10.2017 г отменила прекратяването на наказателното производство и същото възобновено. След извършване на някои следствени действия, то е спряно с Постановление от 27.04.2018 г.

 

14. Горепосочената фактическа обстановка се установи от:

 

14.1. Обясненията на подс. К. -  л.418 и сл.

 

14.2. Показанията на свидетелите:

Св. Д.Г. – л. 112 гръб,

Св. А.П. – л. 115 от съдебното производство,

Св. З.Г. – л. 116 гръб от съдебното производство, както и тези на л. 4 и л.6 том 11  от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 НПК.

Св. М.П. – л. 121 гръб от съдебното производство, както и тези на л. 14 том 11 и л. 46 том 7 от досъдебното производство;

Св. Й.Я. – л. 168 от съдебното производство,

Св. К.Я. – л. 169 от съдебното производство;

Св. О. Д. – л. 169 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 25 том 11 последен абзац от досъдебното производство;

Св. А.С. – л.171 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 81, първи цялостен абзец, том 11 от досъдебното производство;

Св. К.П. – л. 173 от съдебното производство;

Св. Н.М. – л. 257 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 28-30, том 11 от досъдебното производство;

Св. И.М. – л. 302 от съдебното производство;

Св. Г.П. – л. 303 гръб от съдебното производство;

 

14.3. Писмени доказателствени средства

Протокол за доброволно предаване – том 7 л.51

Протокол за оглед, претърсване и изземване – т.10 л.83

 

14.4. Експертизи

Съдебно оценителни експертизи – том 12 от досъдебното производство и л.230 от съдебното производство;

 

14.5. Писмени доказателства

Документи относно професионалния път на подс. К. - Удостоверение за отбиване на наборна служба – л.108, т.21; Диплома за завършено висше образование, Серия РУ – 2004, № */07.04.2004г. рег. № */2004г. - л. 458 – 459, т.21; Атестат на л. 452 -456, т. 21; Справка на л.430, т.21; Удостоверение за юридическа правоспособност № */25.05.2005 г. от Министерство на правосъдието - л.457, т.21; Удостоверение - т. 441, т.21; Диплома за завършен задължителен шестмесечен курс - л.439, т.21; Диплома С. А-10СУ, № 200929/2010 - л.393-395, т. 21; Акт за прекратяване на правоотношение - л. 460,т.21; Решение от 18.01.2006 г., на ВСС - л.451, т.21; Акт за встъпване в длъжност на 27.01.2006 г. - л.449, т. 21; трудов договор № ЛС-624/15.02.2006г - л.448, т.21; Клетва - л.447, т.21; Решение по Протокол  на ВСС от 17.12.2008 г. - л.424, т. 21; Акт за назначаване на длъжност „Прокурор“ в РП- гр. Никопол - л.426, т.21; Акт за встъпване в длъжност от 27.01.2009 г. - л.423, т. 21; Акт за заемане на длъжност № 4/21.01.2009 г. - л.419, т.21; Заповеди на Административен ръководител на РП – гр. Никопол - л.341, т. 21, л.340, т.21, л. 264, т. 21. Решение на ВСС от 08.04.2010 г.- л.402, т. 21; Акт за изменение на акт за заемане на длъжност на 12.04.2010 г. - л.400, т. 21; Решение от 19.06.2014 г. на ВСС - л.177, т. 21; Акт за встъпване в длъжност от 27.06.2014 г. - л.175, т. 21; Акт за изменение от 27.06.2014 г.- л.172, т. 21; Решение от 12.11.2015г. на ВСС за преместване - л. 124, т. 21; Акт за изменение от 04.01.2016г. на акт за заемане на длъжност - л.101, т. 21; Акт за встъпване в длъжност - л.100, т. 21; Решение от 26.07.2017 г. на ПК на ВСС  - л.42, т. 21; Акт за изменение от 04.09.2017г. на акта за заемане на длъжност - л.21, т. 21; Акт за встъпване, считано от 12.09.2017г. - л.20, т. 21; трудова книжка – л. 26-31, т. 21; Решения на ВСС по атестации и повишаване на място, както и поощряване - л. 353, т. 21; л.339, т. 21; л.304, т.21; л.201, т.21; 158, т. 21; л.55, т. 21; Допълнителни квалификации и курсове – съответни дипломи и удостоверения - л.435, т.21; л.436, т.21; л.443, т.21; л.442, т. 21; л.437, т.21/; л.386, т. 21; л. 392, т. 21; л. 350, т. 21; л. 24, т.21; л.23, т. 21;

Документи, пряко относими към предмета на делото[4]:

Документи, предадени от Р.Р. – т. 9;

Писма от МЗГХ – т.3 л. 11 и 13; т.10 л.2;

Деловодни справки – т. 10 л.12 и сл; л.31 и сл; том 14.

Заповед № 121з/14 – т.13 л.18

Длъжностни характеристики – т. 14 л. 57 и л.60

Писмени доказателства, част от пр.пр. 916/09 и пр.пр. 917/09

Сведение от И.М. – том 17 л. 18

Договор от 01.04.2009 г за продажба на багер – том 16 л. 10;

Справка от Контролно-техническа инспекция гр. В. – том 16 л.8

Приемо-предавателен протокол от 13.04.2009 г – том 17 л. 19

Техническа експертиза – том 17 л. 29

Договор за покупко-продажба – том 16 л. 23;

Договор за финансов лизинг – том 16 л.28

Приемо-предавателен протокол – том 16 л. 42

Справка от ОДМВР П. – том 16 л. 78;

Писмо от ХААЛ ООД с приложени документи – том 18 л. 36-56

Молби от И.В. – том 18 л.63 и л. 106

Показания на св. И.В. – том 18 л.75

Документи за финансов лизинг – том 18 л.77-102

Постановление за спиране от РП Г. – том 18 л.103

Протокол за оглед на ВД – том 18 л.108 – оглед от 22.05.2013 г

Автотехническа Експертиза – том 18 л. 134.

Молба за връщане на багера – т.18 л.172

Техническа Експертиза – том 18 л.26

Постановления за образуване – том 17 л.1 и том 18 л.1

Постановление за спиране – том 18 л. 33, том 16 л.1 ; том 20 л. 1

Писмо от ХААЛ от 22.03.2010 г – том 18 л. 36

Заповед от 18.01.2013 г за определяне на нов наблюдаващ прокурор – том 18 л. 58

Искане от Виделов от 16.01.2009 г -. Том 18 л. 63

Постановление за възобнововяване от 14.05.2013 г – том 18 л. 66

Протокол за оглед – скрития номер на рамата – том 18 л. 108

Молба от лизингодателя за връщане – том 18 л. 172

Молба от К.П. за връщане на багера от 30.03.2015 г – том 16 л.7

Писмо за изискване на преписките от 13.11.2014 г – том 16 л. 4 и том 15 л.20

Писмо за изпращането им от 20.11.2014 г, получени на 21.11.2014 г – том 16 л. 3

Заповед от 21.11.2014 г за определяне на прокурор – том 16 л. 5

Протокол за избор на наблюдаващ прокурор – том 16 л. 6

Постановление от 03.04.2015 г за възобновяване – т.16 л. 11

Постановление от 06.04.2015 г за връщане – т.16 л. 13

Приемо-предавателен протокол от 07.04.2015 г на ключа и свидетелството – том 16 л. 16

Постановление от 27.04.2015 г за обединяване на дела – т.16 л. 17

Молба от Х за връщане на багера – т.16 л.20-48

Писмо до РП Г. – т.16 л. 72 и л.74.

Постановление от 15.06.2015 за удължаване на срока на разследване – т.16 л. 53.

Нова молба от Х от 09.06.2015 г – т.16 л. 56

Писма от РП Г. и ОДМВР Г. – т.16 л. 76-78

Ново писмо от 09.12.2015 г – т- 16 л. 79

Постановление от 21.12.2015 г за отказ за връщане на Х.А.Р.Б. – т.16 л. 81

Молба за връщане от Д.Г. – т.16 л.88

Постановление от 22.12.2015 г за връщане – т.16 л. 89; т.15 л. 17

Постановление от 21.08.2015 г за продължаване на срока, искане на справки, Техническа експертиза– т.15 л. 1

Писма за изискване на справка от КТИ – т.1 л. 5 и 13;

Техническа експертиза – т.1 л. 8;

Постановление от 29.12.2015 г за прекратяване на наказателното производство – т. 15 л. 23

Постановление за връщане на ВД от 21.12.2015 г – том 16 л. 93;

Протокол за доброволно предаване – том 7 л. 51

Оригинал на Свидетелство № * – т.7 л. 52

Разписка за получаване на багер от 22.12.2015 г – г.7 л. 53

Молба от св. Г. от 01.06.2017 г за дубликат – т.15 л.16             

Постановление от 05.10.2017 г за възобновяване – т.15 л. 29;

Постановление от 27.04.2018 г за спиране – т.15, предна корица

Писмо в том 18 л.36

Искане от В. за удостоверение – т.18 л. 63

УАС – т.18 л.129

Молба от К.П. за връщане на багера от 30.03.2015 г – том 16 л.7

Писмо за изискване на преписките от 13.11.2014 г – том 16 л. 4 и том 15 л.20

Писмо за изпращането им от 20.11.2014 г, получени на 21.11.2014 г – том 16 л. 3

Заповед от 21.11.2014 г за определяне на прокурор – том 16 л. 5

Протокол за избор на наблюдаващ прокурор – том 16 л. 6

Постановление от 03.04.2015 г за възобновяване – т.16 л. 11

Писмо до РП Г. – т.16 л. 72 и л.74.

Постановление от 15.06.2015 за удължаване на срока на разследване – т.16 л. 53.

Нова молба от Х А. от 09.06.2015 г – т.16 л. 56

Писма от РП Г. и ОДМВР Г. – т.16 л. 76-78

Ново писмо от 09.12.2015 г – т- 16 л. 79

Молба за връщане от Д.Г. – т.16 л.88

Писма за изискване на справка от КТИ – т.1 л. 5 и 13;

Техническа експертиза – т.1 л. 8;

 

Документи – съдебна фаза

Протокол от НАП от 21.08.2019 г относно имуществена проверка на подс. К. – л. 64 от съдебното производство;

Справки за съдимост – л. 142-146

Справка от НСС – л. 152

Справка от ГДИН – л. 158

Справка от РС К. – л. 205 – че не е постъпвала жалба по чл. 111 ал.3 НПК от ХАРБ ЕООД

Постановление от 02.10.2008 г на РП П. по чл. 78а НК за св. З.Г. (от прокурор Фердинандов) – л. 207

Постановление от 17.10.2008 г на РП П. по чл.78а вр чл.343в НК за св. З.Г. – (от прокурор К.) – л. 209

Писмо с приложения (копие от договор за покупко-продажба от -1.04.2009 г и копие от гО.м талон) от МЗХ, ОД Земеделия В. – л. 219 от съдебното производство;

Писмо от ОДМВР П. – л. 223 от съдебното производство;

Електронни документи на л. 225-227;

Изпратени писма от подс. К. до МЗХ, ОД Земеделия В. – л. 280 от съдебното производство;

Документи от РС К., касаещи актове на подс. К. по чл. 111 НПК – л.280 – л.289 от съдебното производство;

Справка от РП К. – л. 295-296 от съдебното производство;

Сигнал от ОП П. – л. 337 и сл. от съдебното производство;

Удостоверения за раждане – л. 409 и л410 от съдебното производство;

Рецептурна книжка – л. 411 от съдебното производство;

Справка от РП К. (изх. № А-312/08.11.2019 г, вх. № 14869/19.11.2019 г), намираща се на корицата на папка с изпратени документи от РП К.

Материали по пр.пр. 774/14 на РП К. (отделна папка, приложена в края на съдебното производство)

Протокол № */21.08.2019 на НАП, относно извършена данъчна проверка на подс. К. (намираща се в отделната папка, л.1-26);

Преписка 5102/17 на ОП П. (намираща се в отделната папка, л. 31 и сл.

 

15. Обсъждане на доказателствата.

15.1. По делото повечето от правно значимите обстоятелства са установени по безспорен и несъмнен начин – доколкото се касае за съдържанието на писмени документи, част от двете прокурорски преписки и тези документи са част и от настоящето дело. Това са фактите по образуването на двете досъдебни производства, извършените процесуално следствени действия, подадени молби и съответни произнасяния от тях. Това се отнася и до двата инкриминирани акта – Постановлението от 06.04.2015 г и Постановлението от 21.12.2015 г. Тяхното авторство и съдържание са установени по безспорен начин

Също така несъмнено е установено длъжностното качество на подс. К. – прокурор при РП К., както и че той е бил наблюдаващият прокурор по двете преписки (първата след като му е била разпределена на него, а втората след като той я обединил с първата преписка), както и че той е издал двете горепосочени Постановления.

Несъмнено е установено фактическото предаване на двата багера на лицата, посочени в съответните Постановления и приемо-предавателни протоколи.

Въпросите дали багерите са върнати на правоимащи лица или не, дали връщането е затруднило разследването, дали е имало правен спор относно тези багери, както и дали са спазени изискванията за безпристрастност и законност, са въпроси, касаещи правната страна на наказателното обвинение.

15.2. Налице е определено противоречие между доказателствата относно стойността на тези багери – доколкото е налице определено разминаване между първоначалната, допълнителната и повторната експертизи. Това разминаване е относително малко, като се дължи на присъщата на всяка оценителна дейност определена степен на липса на пълна категоричност каква би могла да бъде действителната стойност на определена вещ в определен момент от миналото – особено ако се касае за вещи, които не са търгувани в големи количества.

Съдът прие, че следва да кредитира последната, повторната експертиза – доколкото тя е резултат от най-пълен и цялостен преглед на всички материали по делото, вкл и на единствения наличен багер, както и в резултат на използване на различни М.на оценка. Поради което достигна до извода, че към 06.04.2015 г стойността на багера с ДК № * е била 62 700 лв, респективно към 22.12.2015 г стойността на багера с ДК № * е била 55 332 лв.

 

16. Отношения подс. К. и св. З.Г.

16.1. Налице са противоречиви доказателства относно наличието и респективно естеството на взаимоотношенията между подс. К. и св. З.Г., както и относно мотивацията на подс. К. да предприеме поредицата от действия, започващи с изискването на двете преписки и приключващи с прекратяването им, след връщането на двата багера.

Подс. К. посочва, че никога не се е срещал с него и никога не е поемал обещание да му предаде – нему и или чрез трето лице – двата процесни багера.

Св. З.Г. посочва, че е знаел, че в РУ К. се съхраняват два багера, иззети като ВД. Посочва, че имал намерение да извлече имуществена облага от тези багери, поради което потърсил контакт с наблюдаващия прокурор (подс. К.) и поискал от него да му предаде тези багери. Подс. К. се съгласил, като го уведомил на кои лица може да върне багерите. Впоследствие на два пъти, през април и декември 2015 г, тези багери били върнати именно на тези лица. Св. З.Г. посочва, че първия от тях – св.К.П. – задържал багера за себе си, като не му дал нито парична сума, за това, че е уредил връщането му, нито му позволил да го експлоатира; за вторият от тях – св. Д.Г. – не посочва нищо, но за върнатия на този свидетел багер посочва, че го е експлоатирал, но багерът се е счупвал, поправял го е и пак се е счупвал.

Съдът приема, че централният и най-важен момент от фактическите обстоятелства по делото е установяване дали визираната от св. Г. среща действително се е състояла и дали действително подс. К. е поел такъв ангажимент да върне двата багера; или най-вече дали действията му по издаване на двете Постановления от 06.04.2015 г и 21.12.2015 г са проявление на изпълнение на този ангажимент.

При съпоставка на писмените доказателства, съдържащи се в двете преписки 916/09 и 917/09 на РП К. се налага като безспорен и несъмнен положителният отговор. А именно цялото развитие на двете преписки може да бъде обяснено само и единствено от поетия ангажимент от подс. К. да уреди връщането на двата багера на св. Г..

16.2. Относно изискването на двете преписки на 13.11.2014 г.

На първо място това е изискването на двете преписки от подс. К. (т.16 л.4). Няма никакво друго обяснение защо подс. К. е изискал тези преписки, освен с оглед проучването им в изпълнение на този поет ангажимент към св. З.Г..

Самият подс. К. посочва, че при постъпването си в РП К. се е запознал с всички материали, вкл и с двете преписки; посочва, че те са били в кабинета на адм. ръководител. Тези обяснения не се подкрепят от доказателствата. Той е встъпил в тази длъжност на 27.06.2014 г, като специално е изискал тези преписки на 13.11.2014 г. Следователно – ако действително в двуседмичен срок след встъпването си се е запознал с всички висящи преписки, вкл и с тези двете, то тези му действия нямат нищо общо с изискването на преписките от 13.11.2014 г. Последното специално изискване може да бъде обяснено именно с поетия от него ангажимент към св. Г. да проучи възможността за предаване на багерите (нему пряко или чрез трето лице), а не с рутинно проучване на всички спрени преписки.

16.3. За да се установи защо са поискани следва да се установи какво е станало с тях след получаването им. По предприетите действия може да се съди за преследваната цел.

Така например пр.пр.№ 917/09 е била възобновена през 2013 г въз основа на искане от И.В. за получаване на справка. След това възобновяване са извършени множество нови следствени действия, насочени към установяване на обстоятелствата по делото. След това наказателното производство отново е било спряно.

Обратното, на 13.11.2014 г подс. К. е изискал двете преписки и след като на 24.11.2014 г едната от тях (пр.пр. № 916/09) му е била разпределена (т.16 л.6), той на 18.03.2015 г е изискал справка от КТИ В. относно двата багера (л.281-282 от съдебното производство). Справката е изискана на 18.03.2015 г, като отговор е получен на 01.04.2015 г (писмото е било изпратено от В. на 30.03.2015 г, като е постъпило в пощенската станция в гр. К. на 31.03.2015 г. - т.16 л.8-10). На 30.03.2015 г св. К.П. е подал молба (т.16 л.7) за връщане на багера. На 03.04.2015 г подс. К. е възобновил наказателното производство и се е произнесъл по тази молба на 06.04.2015 г, като я уважил.

Единствен възможен извод е, че целта на възобновяване на наказателното производство е не само разглеждане на молбата на св. К.П. (както изрично е посочено в самото Постановление от 03.04.2015 г), но и връщането на багера. Това е така, доколкото справката от КТИ В. е била изискана още преди св. К.П. да подаде своята молба. Това е така, доколкото самото изискване на преписките на 13.11.2014 е не е било мотивирано от никакви предходни обстоятелства и не е било последвано от никакви други процесуални действия (по преписката, разпределена на подс. К.), освен изискване на справката от КТИ и връщане на багера.

Поради което единственият възможен извод е, че подс. К. е изискал двете преписки на 13.11.2014 г именно в резултат на поет ангажимент към св. З.Г. да проучи възможността да му предаде двата багера (като ги предостави пряко на него или косвено, чрез други лица).

16.4. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че с допълнителната молба от 18.03.2015 г (л. 281 от съдебното производство) подс. К. е изискал информация, която не касае само багер *, но и другият багер, *, който е бил предмет на деяние на другата преписка, на която той (все още) не е бил наблюдаващ прокурор. А именно с тази допълнителна молба, на първо място, е поискана информация за регистрирано МПС с рама KMTWB24Р77F20156 – а това е била неправомерно поставената планка на багер с ДК № * (т.7 по-горе). Това, че е изискал информация и за другия багер, а не само за този, предмет на неговата преписка, ясно сочи на намерението му да установи обстоятелства, свързани и с двата багера. А това е в пълно съответствие с дадените показания от св. П. за отправено от него искане към подс. К. за връщане и на двата багера и съответно поет ангажимент от подс. К. в този смисъл.

Не звучат достоверно обясненията на подс. К., че е изискал информация и за двата багера, доколкото неговият колега – прокурор Т. – напълно е бил изоставил работата по разпределената му преписка и подс. К., като негов адм.ръководител, е решил да свърши и неговата работа, за да няма проблеми при административни проверки. Тези обяснения не могат да бъдат възприети като разкриваща действителната мотивация на подс. К., доколкото един от основните принципи при осъществяване на дейността на магистратите е ненамеса в чужди преписки. Както сам посочва, той е имал влошени отношения с прокурор Т. и не е бил помолен от него да се занимава с преписката му – а сам е взел такова решение. В действителност задължение на подс. К. като адм.ръководител е било да контролира срочността на произнасяне от страна на прокурор Т., а не да изземва негови правомощия. Още повече, че по другите разпределени на колегата му дела той не е предприел такива действия. Поради което и посоченото от него като мотив да изиска справка не само за багера, предмет на неговата преписка, но и за този, предмет на преписката на прокурор Т., не може да бъде възприето. В действителност намерението му е било да събере сведения и за двата багера, с оглед възможностите за предаването им на трети лица, съобразно поетия ангажимент към св. Г..

16.5. Относно бързото произнасяне

Прави впечатление и бързината на произнасянията от страна на подс. К.. Относно багер с ДК № * молбата за връщане е от 30.04.2015 г, като в рамките на една седмица багерът е върнат. За тази една седмица наказателното производство е възобновено, постановен е акт за връщане и той е изпълнен.

Тази бързина е още по-впечатляваща при връщането на багера с ДК * – като в един и същи ден – 22.12.2015 г – е направено искането за връщането, прокурорът се е произнесъл и неговото Постановление е изпълнено. Дори това е станало в рамките на няколко часа, като не е бил нужен цял работен ден. Видно от показанията на св. Г. „Мисля, че попълнихме молба, не помня дали не изчакахме малко и тогава да вземем постановлението“ (л.113 гръб, втори абзац); „постановлението го получихме след кратко време, може да е било след час, не помня“ (л. 115). Няма данни в колко часа е била подадена тази молба или в колко часа е било издадено Постановлението за връщане, но видно от Приемо-предавателния протокол (л. 93 том 16 от досъдебното производство), в 11,30 часа съдебният деловодител вече изпълнила това Постановление, като е предала на св. Г. контактния ключ и свидетелството за регистрация на багера. В този смисъл са и показанията на св. Г., която посочва, че с това Постановление са отишли в РУП да получат багера и са обядвали, докато са чакали да поправят спукана гума и да заредят акумулатора. Следователно всички процесуални действия по връщането (подаване на молба, произнасяне, връщане) са били извършени в предиобеда на 22.12.2015 г, като окончателното установяване на фактическа власт от страна на св. Г. върху багера е била възпрепятствано от обективни причини – спукана гума и паднал акумулатор. От тази гл.т. имат определени основания доводите на прокурора, че самото Постановление за връщане от 22.12.2015 г е било изготвено предварително и е било съгласувано с подаване на молбата от св. Д.Г.

Тази бързина на произнасяне е следствие от стремеж за постигане на предварително определен резултат и е ново доказателство, че тези действия на подс. К., като прокурор при РП К., са били възприети в изпълнение на поет от него неформален ангажимент към св. З.Г..

Следва да се установи дали тази бързина на произнасяне е типична за подс. К.. За тази цел съдът изиска данни за всички Постановления по чл. 111 НПК, съставени от подс. К. (л.268 от съдебното производство), като бе получен отговор само за едно такова Постановление (л. 285 от съдебното производство), доколкото останалите му прокурорски актове са под формата на подпис под предложение за връщане или връщане от разследващия полицай (л. 287-289 от съдебното производство). Това Постановление е издадено на 15.04.2014 г, като искането за връщане на товарния автомобил е от 22.08.2013 г (л.295-296 от съдебното производство). Следователно забавянето е значително – около 8 месеца.

 

Въз основа на тези аргументи съдът приема, че бързината на произнасяне от страна на подс. К. е също така аргумент, че той е бил взел предварително решение да върне процесните багери. Подадените молби за връщане не са били основание той за първи път да обмисли това връщане и да вземе съответното решение. Напротив – това решение е било взето предварително, след служебно проучване на евентуалните пречки за такова връщане, като тези молби са били само формално основание да осъществи това връщане. Именно поради това в съвсем кратки срокове след подаване на молбите за връщане е издал своите две Постановления от 06.04.2015 г и 22.12.2015 г. Това също така е убедително доказателство, че показанията на св. З.Г. отговарят на истината, като подс. К. е поел пред него ангажимент да уреди връщането на багерите.

16.6. Относно съвпадане във времето на молбите и произнасянията.

Прави впечатление и обстоятелството, че двете молби за връщане на багерите са подадени в момента, в който са възникнали нужните предпоставки, респективно са отпаднали  пречките за това връщане. Така относно багер с ДК № * молбата е подадена на 30.03.3015 г – или това е деня, в който КТИ В. е съставила отговора. Също така веднага след издаване на Постановлението от 06.04.2015 г, още на следващия ден сутринта, на 07.04.2015 г, багерът е бил върнат. По делото няма данни как св. К.П. е узнал, че молбата му е уважена, за да дойде до К. и а получи багера. Относно багер с ДК № 0* молбата за връщане е подадена на следващия ден след Постановлението от 21.12.2015 г, с което е отказано връщане на лизинговото дружество и е прието, че именно св. Д.Г. има право да получи багера. Св. Д.Г. посочва, че М.П. му е казал още от началото на декември 2015 г, че трябва да ходят до К., за да му върнат багера (л. 114 гръб от съдебното производство). След това уточнява, че не си спомня точната дата, но от показанията му се достига до извод, че със сигурност на различни дати св. П. го е уведомил, че трябва да отидат до гр. К. да вземат багера и респективно те са отишли там (л.114 гръб).

Възниква въпросът – как двамата молителя (св. К.П. и св. Д.Г.) са знаели, че вече са налице предпоставките да им се върнат багерите? А за първия от тях как е знаел, че точно на 06.04.2015 г е постановено връщане на багера, за да може още на следващия ден да отиде да го вземе от РП К.? А за втория от тях как е бил уведомяван от св. П. дори преди формалния акт на подс. К., че ще се наложи да ходят до гр. К. за връщане на багера?

 Единственият възможен отговор е, че тези свидетели са имали предварителна вътрешна информация, чийто единствен възможен първоначален източник е самият подс. К.. А именно последният е предал тази информация на св. З.Г., който е уведомил съответните лица. В този смисъл са и показанията на самия св. Д.Г., който посочва, че св. М.П. му е казал, че трябва да отидат да вземат багера от РП К.. А самият св. П. е близък на св. З.Г., като работи за него. Това се отнася и до св. А.П., който е карал камиона, с който е бил транспортирал багера.

Това съвпадение на точната дата на подаване на молбите за връщане на багерите с възникване на нужните предпоставки за това връщане, респективно идването на св. К.П. да получи багера на следващия ден след Постановлението за връщане, е ново доказателство, че отговарят на истината показанията на св. З.Г. за предварителна уговорка с подс. К. за такова връщане, респективно за поет ангажимент от страна на подс. К. за това.

16.7. Също така подс. К. сам е изготвил втория протокол за връщане.

По делото се установи от показанията на св. А.С., че тя само се е подписала под протокола за връщане на багера от 22.12.2015 г. Това се потвърждава и от посочването в този протокол на съкратеното ѝ умалително име „Нели“, вместо пълното име „А.“. Самата св. С. посочва, че макар и колегите да я наричат „Нели“, в издаваните от нея документи тя се посочва с пълното си име. След като тя не би посочила сама грешно името си в този документ, следва изводът, че друг го е съставил. Това друго лице е самият подс. К..

Това се потвърждава и от обясненията на подс. К., който посочва, че поначало той изготвял от свое име тези документи, но след като му била направена забележка, започнал да изготвя тези документи от името на съответния деловодител. Следователно подс. К. сам е изготвил протокола за връщане на багера.

Съдът не кредитира обясненията на подс. К., че той по принцип е изготвял вместо деловодителите тези документи. Ако това бе така, не би сгрешил името на деловодителя, на който придава вид, че е действителен автор на документа. В действителност се касае за единичен случай, при който той е изготвил протокол за връщане на ВД, при който е сгрешил името на деловодителя.

Изготвянето на протокол за връщане на веществени доказателства като изпълнение на Постановление за връщане на веществени доказателства по принцип е задача на съдебния деловодител; след като самият подс. К., като прокурор при РП К., се е ангажирал с това, е налице отклонение от обичайната практика. Това отклонение може да бъде обяснено само от поетия ангажимент към св. З.Г. да осигури връщането на този багер. Така подс. К. е предприел действия по отстраняване на пречките за това – като част от тези пречки са в неговата компетентност (издаването на Постановлението от 21.12.2015 г, с което оставя без уважение конкуриращата се молба на лизинговото дружество за връщане на същия багер), а част от тях от компетентността на деловодителя. Така чрез предварителното съставяне на протокола за връщане на веществени доказателства той я улеснил в изготвянето на този протокол (нейната задача е била само да се подпише отдолу) и така е гарантирал по-бързото връщане на багера.

Изрично следва да се посочи, че съставянето на протокола от самия подс. К., макар и нетипично действие, само по себе си не е правонарушение. То е нетипично, доколкото е рядко срещано прокурор да подпомага деловодителя, като вместо него технически изготвя актовете. Но не е незаконно. При все това, изготвянето на протокола за връщане на веществени доказателства от подс. К. е ново убедително доказателство, че той е бил необичайно заинтересован това връщане да се осъществи без каквито и да е пречки и без каквито и да е забавяния, което е ново убедително доказателство, че е предприел тези действия въз основа на предварително поет ангажимент към св. З.Г..

16.8. Относно поемане на втората преписка.

Също така по делото се установи, че след като е върнал багера с ДК № * на 07.04.2015 г, подс. К. с Постановление от 27.04.2015 г е присъединил към пр.пр. № 916/09 и пр.пр. 917/09, като така той е станал наблюдаващ прокурор и по тази преписка. След това е предприел действия по отстраняване на пречките за връщането и на втория багер, с ДК № *.

По делото не е установено, че мотив за това присъединяване е подадената молба от лизинговото дружество за връщане на багера. Такова съмнение, обаче, възниква поради това, че Постановлението е от 27.04.2015 г, а молбата е от 28.04.2015 г; поради което вероятността от антидатиране (на Постановлението) или постдатиране (на молбата) следва да бъде коментирана.

Несъмнено, ако първоначално определен като наблюдаващ прокурор (А.Т.) се произнесе по нея, е щяло да има много гО.ма вероятност той да върне багера на това дружество – доколкото обективно то е негов собственик и задържането на багера като веществено доказателство по делото се явява ненужно, предвид явната безперспективност да се установи кое лице е преправило номера на рамата. Поради което изземването на преписката от страна на подс. К. може да бъде обяснено като предприето с цел да осуети това връщане на лизинговото дружество. Поради което и този въпрос бе предмет на специално внимание при разпита на св. Д.. От нейните показания се установи, че не е възможно нито подс. К. като прокурор в РП К. да разбере за подаденото писмо от лизинговото дружество един ден преди то да бъде официално регистрирано като получено (т.е. молбата на лизинговото дружество фактически да е пристигнала на 27.04.2015 г, като подс. К., след като се е запознал с нея, веднага да е написал Постановлението си от същата дата, а самата молба да е била официално входирана следващия ден), нито изготвеното от него Постановление да получи като дата на изготвяне предходната дата (а именно то да е изготвено реално на 28.04.2015 г, след като подс. К. се е запознал с молбата на лизинговото дружество, като да е получило официална дата на изготвяне 27.04.2015 г). Също така от нейните показания се установи, че обичайно се пазят пощенските пликове. В случая молбата на лизинговото дружество е подадена дистанционно, приложена в плик без печати на пощенска служба. Може да се приеме, че тази молба е била изпратена от куриерска служба С., доколкото така е била изпратен друг документ от същото лизингово дружество до ОП П. (т.16 л.68); в такъв случай липсата на съответния документ от С., удостоверяващ датите на приемане и предаване, не помага да се установи на коя дата това е станало. Поради което съдът приема, че двата документа (молбата на лизинговото дружество и Постановлението за присъединяване) са съставени на датите, официално положени на тях, поради което и първият не е причина на вторият.

При все това следва да се установи поради каква причина подс. К. е приел, че следва да поеме ангажимента и по пр.пр. № 917/09. Самият подс. К. в обясненията си посочва, че като е гледал протоколите по двете преписки, по преписка № 917 имало повече показания на свидетели, които били относими и по преписка № 916, поради което ги обединил.

Тези обяснения не може да бъдат възприети за достоверни. Ако действително това е бил мотивът, това обединяване е щяло да стане много по-рано. Той не приел това  обединяване на двете преписки за нужно през ноември 2014 г, когато ги е изискал – вместо това е разпоредил поотделното им преразпределние; нито когато на 18.03.2015 г е изискал справка от КТИ В. и за двата багера, а не само за този, който е бил предмет на престъпление по разпределената нему преписка. От съществено значение е, че той е предприел това действие след като вече е върнал багера по пр.пр. № 917/09.

Поради което съдът приема, както по-горе, че причината за обединяването на двете преписки може да се търси в последващите действия, предприети от страна на подс. К.. А именно при анализ на тези процесуални действия може да се установи какво подс. К. е целял с това обединяване. А тези действия са насочени към установяване на евентуални пречки за връщане на багера. Основната от тези пречки е обстоятелството, че този багер е предмет на престъпление и по друго наказателно дело – по д.пр. 131/09 на ОДМВР Г.. Поради което той провежда кореспонденция със съответните органи, за да установи дали този багер им е нужен, както и с оглед свалянето му от издирване.

Подс. К. изрично мотивира своите действия с подадената молба от лизинговото дружество за връщане на багера. В действителност неговите мотиви били желанието му да предаде багера на св. З.Г., чрез св. Д.Г., на когото формално да се постанови връщането. Това е така, доколкото в своето Постановление от 21.12.2015 г подс. К. приема, че лизинговото дружество няма правен интерес да получи багера. Ако той е считал така, е следвало да го посочи веднага след като се  самоопределил като наблюдаващ прокурор (чрез обединяване на преписки). Вместо това в многобройните си писма до различни институции е мотивирал действията си с подадена молба за връщане на багера – което предполага, че тази молба е подадена от лице с правен интерес за това връщане. След това на 21.12.2015 г е приел, че лизинговото дружество всъщност няма такъв интерес, а багерът следва да се върне на св. Д.Г., като на следващия ден го връща именно на него. Оттук е и несъмненият извод, че действителните мотиви и подбуди на подс. К., както да обедини двете преписки, така и да извърши процесуалните действия, подготвящи връщането на багера, са били той да бъде върнат на св. З.Г., чрез трето лице, формален получател – св. Д.Г.. А това е в пълно съответствие с показанията на св. З.Г., който посочва, че подс. К. му е казал, че ще проучи делото и ще го уведоми чрез кое лице ще може да получи багерите.

Поради което отново се достига до извода, че своите действия като прокурор при РП К. подс. К. е предприел в резултат на поет ангажимент в тази насока към св. З.Г..

16.9. Относно промяната в правните становища за правоимащи лица.

Този въпрос бе засегнат по-горе. А именно при изпращане на запитвания до ОДМВР Г. подс. К. е посочвал като основание за тези запитвания подадена молба от ХАРБ. Същевременно в материалите по друга преписка – пр.пр. 774/14 на РП К. (съставена с оглед установяване на МПС, иззети като веществени доказателства) подс. К. ясно е декларирал това дружество като правоприемник на ХААЛ. Така в Справката от 11.08.2015 г посочва (л.30 от допълнителната преписка на корицата към съдебното дело):

„Багерът се установява, че е собственост по документи на ХААЛ ООД, правоприемник на който е Х.А.Р.Б.“.

Респективно в писмо от 21.08.2015 г до ОП П. (л.32) посочва:

„По отношение на багер-товарача Коматсу делото (Д-232/2009) е възобновено. Собственик по талона е ХААЛ ООД, а по делото е депозирана молба за връщане от Х.А.Р.Б., която фирма е негов правоприемник“.

Четири месеца по-късно, в своето Постановление от 21.12.2015 г, той вече приема обратната теза – а именно че това дружество не е правоприемник на лизингодателя собственик на багера.

Следва изводът, че първоначално, при извършване на действия по друга преписка, той посочва ХАР като правоприемник на лизингодателя собственик, както е действителното правно положение. А след това, по преписката, по която този багер е веществено доказателство и по която следва да се реши въпросът за връщането му, той възприема противоположното становище. А това е резултат именно от поетия от него ангажимент към св. Г. за връщането на този багер.

16.10. На последно място прави впечатление житейската достоверност на показанията на св. З.Г.. Той посочва в показанията си, че подс. К. обещал да му уреди предаване на двата багера, като първо ще му предаде единия, а след това другия, защото с втория положението е по-сложно, като това ще стане чрез определени трети лица, формални получатели на багерите. Това е житейското разбиране на лице без правно образование за юридическите проблеми, пред които е бил изправен подс. К. – установяване кое лице се явява „правоимащ“, както и отстраняване на пречките за багера с ДК № *, предвид наказателното производство в РП Г., по което той също така евентуално би могъл да бъде веществено доказателство. Това житейско пресъздаване на тези юридически проблеми е ново доказателство, че св. Г. казва истината, давайки показания за отношенията си с подс. К..

Не са основателни евентуалните съмнения, че св. З.Г. дава неверни уличаващи показания, доколкото е имал враждебно отношение към подс. К., породено от това, че е бил осъден поради внесено от него Постановление по чл. 78а НК. По делото е установено (л.209 от съдебното производство), че подс. К., като прокурор в РП П., е внесъл Постановление по чл.78а НК от 17.10.2008 г (д.пр. № Д-1768/08 на ОДМВР П., пр.пр. № 3146/08 на РП П.), с което св. З.Г. е бил предаден на съд за деяние по чл. 343в ал.2 вр ал.1 НК. Това несъмнено е така. Но все пак нито от показанията на св. Г., нито от обясненията на подсъдимия не се установи те, към 2014-2015 г да са имали съзнание за предходният им контакт във връзка делото от 2008 г. Самият подс. К. посочи в обясненията си, че след като е започнало настоящето дело, докато се интересувал кои са свидетелите против него, е установил, че преди време е бил наблюдаващ прокурор по делото на св. Г. по чл.343в НК, както и че в нито един момент не е имал личен контакт с него.

По делото е изискано н.а.х.д. № 3537/08 на РС П. в цялост, за да се установи дали са налице данни за определен конфликт между подс. К., като наблюдаващ прокурор и св. Г., като обвиняем по това дело. Не се установи дори те да са имали непосредствен физически контакт. По това дело подс. К., като прокурор, не е извършвал процесуално следствени действия, още повече с участието на обвиняемия; той не се е явил в съдебното заседание; самият обвиняем също така не се е явил. В действителност св. Г. не е имал възможност да види и запомни подс. К.. Единственият досег с него е посочване на името му в Постановлението по чл.78а НК.

Също така св. З.Г. е бил три пъти осъждан (л. 142 от съдебното производство) – по н.о.х.д.  3305/08 на РС П. за деяние от 10.02.2008 г по чл. 343в ал.2 вр ал.1 НК; по н.о.х.д. 3537/08 на РС П. за деяние от 09.05.2008 г отново по чл. 343в ал.2 вр ал.1 НК, като и двата пъти е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на минималното наказание „глоба“ по 500 лв; както и по н.о.х.д. № 860/10 на РС Р. за деяние от 09.10.2009 г, отново по чл. 343в ал.2 вр ал.1 НК, като му е наложено наказание „пробация“ за минималния срок от 6 месеца. Следователно процесното му осъждане е второ поред, като в най-гО.ма степен правната му сфера е била засегната не от него, а от последното осъждане, с наложено наказание „пробация“.

Това второ осъждане не е било обжалвано от него. В действителност св. Г. до такава степен се е бил дезинтересирал от делото, че е предприел напълно пасивна позиция – не е направил никакви искания, не се е явил по делото, не е обжалвал решението, не е заплатил глобата.

Поради което и не може да се приеме, че св. З.Г., 7 години по-късно след това си осъждане, е имал до такава степен негативно отношение към подс. К., че е решил да го набеди в престъпление.

Следователно не може да се приеме, че показанията на св. Г. евентуално са провокирани от подобна враждебност. Отделно от това, информацията в тях е подкрепена от многобройни и независими източници на доказателствени сведения, поради което и достоверността ѝ не се поставя под съмнение.

 

Налице са множество доказателства относно начина, по който подс. К. е процедирал по процесните преписки (коментирани по-горе), от които по несъмнен начин се установява неговият поет ангажимент към св. Г. да му осигури връщане на багерите, чрез трети лица. Поради което не може да се поставят на съмнения показанията на св. Г., че не е познавал подс. К. към 2014 г, когато се е срещнал с него с искане да му предаде двата багера. Респективно не може да се поставят под съмнение достоверността на тези показания само поради това, че едно от трите му осъждания е в резултат на акт, съставен от подс. К..

16.11 Въз основа на тези аргументи съдът прие, че подс. К. е бил поел неформален ангажимент към св. З.Г. да му осигури предаване на багерите, чрез трети лица, на които да бъдат върнати като веществени доказателства по реда на чл. 111 НПК.

 

17. Налице са и противоречиви доказателства относно отношенията между свидетелите по повод връщане на багерите.

17.1. Св. З.Г. посочва, че е говорил с лицата, за които подс. К. е бил казал, че може да се върнат багерите, да уреди това връщане, като ще му заплатят възнаграждение или ще му дадат възможност да ползва тези багери, чрез свои подчинени. А именно визира св. К.П. и св. Д.Г.. Последните двама не дават показания за подобен вид разговор. Съдът приема, че в действителност инициативата за връщане на багерите принадлежи изцяло на св. Г.. Той е бил движен от желание да ги експлоатира чрез своите подчинени и така да извлече имотна полза или да получи парично възнаграждение от горепосочените две лица. Едва след като подс. К. го уведомил за имената на лицата, които се явяват правоимащи за връщането на багерите, той е влязъл във връзка с тях, вкл чрез трето лице. По делото не е установено какъв контакт е имал със св. К.П., като относно св. Г. е установено, че той е възложил на св. М.П. да му въздейства, така че да отидат до К., където св. Г. да подаде молба за връщане на багера, а след това св. П. да вземе този багер и с помощта на св. П. до го докара до стопанския му обект, където да го експлоатира.

17.2. Относно връщане на багера с ДК № *.

Св. К.П. е лицето, което по документи – на два пъти – е било ангажирано с връщането на багера  с ДК № * – а именно на 30.04.2015 г, когато подава молба за това и на 07.04.2015 г, когато фактически получава багера. Самият св. П. посочва, че св. Н.М. го е накарал да отидат до РП К., за да вземат багера; показанията му са разпокъсани, неясни и уклончиви, вкл и относно събитията от 2009 г (т.6 по-горе), евентуално свързани със същия багер (по делото е установено само, че тези събития са свързани с багер, чието свидетелство за регистрация било намерено в кабината на процесния багер, веществено доказателство по делото). Показанията на св. М. също така са общи, като посочва, че само еднократно е придружавал св. К.П.. Всеки от тях твърди, че другият е установил своя фактическа власт върху багера. Св. З.Г. твърди, че св. К.П. е експлоатирал багера, като не му е дал обещаното възнаграждение за това, че е уредил връщането му.

Съдът приема, че не може да установи с точност у кое лице в крайна сметка е останал багерът, след формалното му връщане през април 2015 г; този багер  все още не е намерен. Това обстоятелство не е от съществено значение. Важното е безспорно установеното, че в основата на връщането на багерите на 06 и 07 април 2015 г е договорката в този смисъл между подс. К. и св. З.Г., както и че св. К.П. бил посочен от подс. К. като правоимащ.

17.3. Относно връщане на багер с ДК № *.

По делото е налице противоречие по чия инициатива е била подадена молбата за връщане на багера (т.16 л.88) – на св. Д.Г. или на св. М.П., както и дали въобще последният е идвал в гр. К., за да вземе багера.

Относно обстоятелствата, при които св. Г. е подал своята молба за връщане на ВД (т.16 л.88 от досъдебното производство). Самият св. Г. посочва, че това е станало въз основа на отправено към него искане от страна на св. М.П., който след това е взел и задържал за себе си багера. Посочва, че св. П. е отправял към него прикрити заплахи и само поради това се е съгласил. Посочва, че М.П. му е казал още от началото на декември 2015 г, че трябва да ходят до К., за да му върнат багера (л. 114 гръб от съдебното производство). Багерът е бил закаран на неизвестно за него място от хората на св. П..

От друга страна самият св. П. посочва, че не е ходил никъде със св. Д.Г. и не участвал във взимането на багерите. Също така св. П. посочва, че е бил ангажиран само от св. Г. да прекара багера, като св. П. не е идвал с тях; закарал е багера при св. К.Я., доколкото св. Г. не е знаел къде да го съхранява.

Съдът приема, че в действителност инициативата за транспортиране на багера е била на св. П., на когото било възложено това от св. З.Г.. Този извод е обусловен от обстоятелството, че след това багерът е останал във владение на последния. А именно несъмнено е установено, че този багер бил транспортиран до обекта на св. Г. от св. П. (двамата със св. П. са приятели и роднини по сватовство - живеят на семейни начала с две сестри), където бил използван по предназначение, а след повредата му закаран в ПСТ П., където останал до повторното му изземване. Обстоятелството, че след връщане на багера той фактически е бил използван от хората на св. Г. води до извода, че именно последният е бил инициатора на това връщане. В този смисъл е и несъмнено установеният първоначален контакт между св. Г. и подс. К. относно възможностите за връщане на багерите.

Допълнително доказателство, че само по документи багерите били върнати на св. Г., е и обстоятелството, че документите на багера, вкл и разписката за получаването му, останали в св. П., който го прекарал с камион. Не е възможно св. Г. да е получил реално багера, а документите да са останали в св. П., който да ги предаде на разследващите четири години и половина по-късно (том 7 л. 51). Обстоятелството, че тези документи са останали в св. П. е недвусмислено доказателство, че той е упражнявал фактическа власт върху него

Допълнително доказателство за това е и обстоятелството, че св. Г. също така искал да ползва този багер, поради което (след като св. М. П. бил задържан под стража по друго наказателно дело) подал искане и получил копие от Постановлението от 22.12.2015 г за връщане на багера, с намерение чрез него да заяви правата си върху него (т.15 л.16). След като св. Г. впоследствие се е опитвал да установи своя власт върху багера, то е несъмнен изводът, че през декември 2015 г инициативата за взимането му не била на св. Г. и той не е го е получил реално.

 

18. Относно размера и естеството на имотната облага

18.1. Относно стойността на двата багера съдът отчете експертните заключения. Доколкото при изготвянето на допълнителната експертиза вещото лице е направило личен оглед на багера *, цени заключението му от тази допълнителна експертиза, в сравнение с основната. Но доколкото при повторната експертиза двете вещи лица не само са извършили оглед на багера, но и са ползвали допълнителни материали и повече оценъчни методи, следва именно тяхното заключение да бъде поставено в основата на присъдата.

18.2. Отделно от това следва да се изложат аргументи относно естеството на имотната облага, за която се твърди, че е била цел на подс. К. да набави за св. Г. и св. П.. В обст.част на  обв.акт  се твърди, че това е стойността на съответния багер-товарач, изразена в определена парична сума. В закл.част се посочва, че това е паричната сума на тази стойност.

Следва да се приеме, че към момента на деянието нито подсъдимият, нито св. Г. или св. П., не са имали съзнание за стойността на тези багери. Видно от процесуално-следствените действия по делото, такова съзнание не са имали и водещите разследването и наблюдаващия прокурор. Поради което се е наложило изготвяне на специална оценителна експертиза. След извършен личен оглед, с допълнителната експертиза вещото лице е променило становището си. Други две вещи лица, след повторна експертиза, са дали ново, различно заключение. Макар и разликите да са относително несъществени, те все пак са налични.

Следователно само въз основа на специални знания – които несъмнено подс. К. не притежава – може да се прецени каква е била действителната стойност на багерите. Поради което е несъмнено, че нито общият умисъл, нито твърдяната специална цел на подс. К., не биха могли да обхващат точно тези суми. Но също така е несъмнено, че този умисъл може да визира самото естество на багерите, както и съзнанието, че стойността им е значителна.

Поради което съдът така формулира диспозитива, че да бъде поставен акцент върху това, че целта на подс. К. е била да предостави на св. Г. имотна облага, изразяваща се в стойността на този багер, както и че това е довело до значителни вредни последици за лицизногвото дружество. Самата тази стойност (55 332 лв) е посочена като уточняваща размера на облагата, респективно вредите, без да се твърди, че подс. К., към момента на деянието си, е имал съзнание именно за тази стойност, индивидуализирана до лев.

 

19. Относно твърденията за корупционно деяние (а именно получаване на парична сума от подс. К., за да върне двата багера на неправоимащи лица).

Такова обвинение не е било повдигнато; такива твърдения не са направени в обв.акт; те се правят само от св. З.Г.. Съдът приема, че не следва да излага каквито и да е аргументи в тази насока, доколкото тези твърдения, сами по себе си, предполагат престъпление по чл. 301 НК, което не е предмет на делото. Поради което игнорира показанията на св. Г. в тази им част.

 

20. Относно приемане от съда на факти, различни от твърдените в обв.акт.

Относно първаначалната среща между подс. К. и св. З.Г.. Прокурорът твърди, че тя е била в началото на 2015 г (л.7 от обв.акт), като съдът приема, че тя е била преди 13.11.2014 г, когато подс. К. е изискал двете преписки. Това е така, доколкото според съда именно тази среща е причината за това изискване. В случая се  касае за несъществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, доколкото точната дата на тази среща не е част от инкриминираното деяние.

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

21. Предварителни бележки

21.1. Относно въпроса дали съдът поначало е компетентен да подложи на анализ законосъобразността на правните актове, постановени от подс. К. като прокурор при РП К.. Този въпрос се основава на принципа за независимост на магистрата и за свобода на вътрешното убеждение, както и за забраната да се коментират чужди висящи дела. Тези принципи са в основата на съдебната система, като гарантират определено качество на крайния правораздавателен акт. Доколкото последният е обусловен от акта на прокурора, който сезира съда, те намират приложение и относно актовете на прокуратурата.

В случая процесните две Постановление от 06.04.2015 г и от 22.12.2015 г са отменени от ОП П.. Поради което те са загубили правното си действие. От тази гл.т. каквото и да е становището на настоящия съд, то не може да има отражение върху хода на двете висящи производства по пр.пр. 916/09 и пр.пр. № 917/09 на РП К. (обединени в една преписка, под първия номер).

21.2. На следващо място защитата посочва, че подс. К. е изпълнил добросъвестно своите задължения, правните си знания. Той не може да бъде държан наказателно отговорен поради това, че друг магистрат би достигнал до по-различни правни изводи. Неговите актове са продукт на личното му вътрешно убеждение и ако бъде съден за това, е налице отказ от основополагащите ценности на съвременното правосъдие.

Съдът приема тези забележки за изключително важни. При извършване на преценка относно основателността на повдигнатото обвинение, съдът следва да държи сметка за принципа за независимостта на прокурора, който следва да взима своите решения само въз основа на данните по делото, нормите на закона и вътрешното си убеждение. От тази гл.т. е възможно при едни и същи изходни данни (факти и приложими право) различните магистрати да достигнат до различни и дори противоположни и несъвместими крайни решения. Дали тези решения са законосъобразни или не, не зависи от тяхното съдържание, а само от мястото в йерархията на магистрата (или организационно тяло от магистрати), който постановява съответния акт. Т.е. зависи от това дали законосъобразността им може да бъде предмет на контрол от по-горна инстанция и съответно от решението на тази по-горна инстанция. Поради това критерият за „законосъобразност” не е обективен по своето естество – напротив, той зависи от субективната преценка на по-горната инстанция.

Това е видно от прегледа на йерархичната подчиненост. Актовете на първата инстанция се отменят от втората инстанция именно като незаконосъобразни; респективно актовете на втората инстанция се отменят като незаконосъобразни от третата инстанция. В крайна сметка като законосъобразен се нарича именно този последен акт – защото не може след това да подлежи на контрол.

Но дори и при окончателните актове на ВКС е възможно да има несъвместими противоречия, което да наложи издаване на ТР; дори и тези ТР може да бъдат обявени за противоречащи на закона, съобразно становището на една извънредна и фактически по-горна инстанция (например съобразно становището на Съда на ЕС по С-554/14, довело до изменение на ТР 3/13 с ТР 3/16); дори практиката на двата наднационални европейски съдебни институции се променя, като старото становище се изоставя и се възприема ново, съществено различно (така с С-42/17 се преразглежда становището по 105/14, относно Съда на ЕС  (делото Tarrico) и също така по делото SCOPPOLA v. ITALY (No. 2) 10249/03, относно Съда по ЕКЧП, където Съдът първо подробно посочва защо относно подобни възражения до този момент е приемал, че не попадат в приложното поле на ЕКЧП, а след това аргументира противоположното становище и разглежда жалбата по същество).

Всички тези аргументи, относими към съдебната дейност (т.е. дейността на съда), намират пряко приложение и относно дейността на прокурора. От тази гл.т. процесуалното положение на подс. К., като районен прокурор, е особено уязвимо – доколкото актовете му подлежат на отмяна от по-горестоящия прокурор, по реда на чл.200 НПК. Процесните две Постановления, подробно коментирани по-горе, са били отменени от ОП П.. С настоящия обв.акт СпПр поддържа, че те са незаконосъобразни. Отделно от това и настоящият съдебен състав прие, че при постановяването им са била допуснати противоречия със закона (макар и отчасти в по-различен аспект от становището на СпПр). Но това различно становище за законосъобразност на двете Постановления не може да се приравни на извод за тяхната престъпност. А именно последното е от значение за настоящия процес.

Поради това следва да се направи ясно разграничение между незаконосъобразност и престъпност на един магистратски акт. Определянето му като незаконосъобразен е резултат от субективна преценка, при което друг магистрат, въз основа на същите обективни изходни данни (събрани доказателства и приложим закон)  възприема по-различна фактическа и / или правна обстановка. Подобни противоречия са неизменна характеристика на правната ни система, неизбежен резултат от възможността да се обжалват актовете на магистратите и да се изтъкват нови аргументи при това обжалване или при ново сезиране със същото или подобно искане. Дори и един акт да бъде отменен като незаконосъобразен, това не прави правораздавателната дейност на съответния магистрат незаконосъобразна, още по-малко противоправна или престъпна.

Престъпността е обективна характеристика на определено действия или акт на магистрата. Тя не зависи от субективната преценка на друг магистрат, а е обективна последица от съзнателно нарушение на служебните задължения. Т.е. престъпният характер на един акт е резултат от фактически отказ за добросъвестно изпълнение на задълженията на магистрата. Съответното решение не е взето въз основа на преценка на доказателствата и закона, съобразно вътрешно убеждение, а при преследване на определена цел, неприсъща на наказателното правораздаване. Налице е съзнателно и целенасочено нарушение на служебните задължения.

Поради това, за да се приеме за основателно обвинението по чл. 282 НК, съвсем не е достатъчно съдът да достигне до различен правен извод от този, който е достигнал подс. К., когато е постановил актовете си от 06.04.2015 г и 22.12.2015 г; нито пък това, че тези му актове са били отменени от по-горестоящата прокуратура. Необходимо е да се установи, че те са резултат от умишлено нарушение на служебните му задължения. Или да се установи, от процесуална страна, че подс. К. е нарушил принципа за интегритет (чл.4 и чл.12 ЗСВл), като е подчинил вО.та си трето лице, неучастващо в процеса; или от материално правна страна, че подс. К. е съзнавал, че доказателствата по делото и нормите на закона водят до един краен извод, но при все това да е достигнал до друг извод (чл.111 НПК относно връщане на багерите на определено лице или отказ за връщане и чл.113 НПК за спора за собственост).

21.3. На следващо място се поставя и въпросът дали съдът има нужната компетентност да прецени дали актът на прокурора е законосъобразен или не. Касае се за компетентност в буквалния смисъл – а именно правни знания и умения.

Всяка една дейност има своите специфики. Прокурорът е господар на досъдебното производство и има правомощието да вземе всички решения от тази фаза на процеса (освен онези, които се взимат от съда). Една значителна част от актовете му не подлежат на какъвто и да е съдебен контрол (например за образуване на наказателно производство), като са обусловени от критерия „оперативна самостоятелност” (например какъв да е планът за разследването). Поради което се поставя въпросът дали въобще е възможно съдът, който има качествено различен поглед върху правораздаването, да преценява законосъобразността на тези действия.

Следва да се даде положителен отговор, поне относно по настоящето дело. Дейността на прокурора е правна дейност, обусловена от нормите на закона. Поради което съдът по принцип може да извърши преценка за законосъобразност или незаконосъобразност на определено действие на прокурора. В конкретния случай това действие е акт по чл. 111 ал.2 НПК. Връщането на вещите, иззети като веществени доказателства, е резултат от преценка кое лице е правоимащо и дали те са нужни за разкриване на обективната истина, респективно че липсва спор за собственост по чл.113 НПК. Първото условие не е обусловен от субективната преценка на прокурора, съобразно критерия за оперативна самостоятелност, а единствено от критерия за законност. Конкретни норми на закона посочват при какви фактически обстоятелства едно лице може да се приеме за правоимащо или не. И тук са възможни различни трактовки (което се наблюдава и по настоящето дело, относно багера * – подс. К. има едно становище, СпПр второ, а съдът трето), но все пак преценката е въз основа на критерия за законност. Това не е така относно второто условие – дали връщането ще затрудни разкриване на обективната истина. Тук вече е налице критерият за „оперативна самостоятелност”, доколкото е въпрос на лична преценка, нерегулирана от нормите на закона, какви действия следва да се предприемат, за да се установят правно релевантните обстоятелства. При все това дори и относно съществуването на това условие настоящият съд би могъл да извърши съответната преценка за законност. Това е така предвид нормата на чл. 111 ал.3 НПК. По принцип актовете на прокурора по чл. 111 ал.2 НПК подлежат на съдебен контрол, вкл и относно преценката дали иззетите вещи са нужни за разкриване на обективната истина. Поради което следва да се приеме, че и този аспект на преценката на прокурора може да бъде преценяван в отделно наказателно производство – както по реда на подадена жалба по чл.111 ал.3 НПК, така и такова по реда на чл. 282 НК. На последно място, относно третото условие – а именно липса на правен спор по реда на чл. 113 НПК, отново са налице обективни елементи, които  е възможно да бъдат преценени от магистрат, който не е прокурор и не е пряко ангажиран с делото.

Поради което, съобразно. становището на настоящия състав, не са налице принципни пречки съдът да разгледа по същество повдигнатото обвинение. Само отново следва да се посочи, че изводът за престъпност в никакъв случай не е обоснован от извода за противоправност на крайното решение, взето от подс. К.. Това е особено видно относно оправдателните диспозитиви – настоящият съд достига до съвсем различни правни изводи (т.е. приема правните изводи на подс. К. за незаконосъобразни), но при все това постановява оправдателна присъда, доколкото тези незаконосъобразни правни изводи на подс. К. не са престъпление.

Осъдителната част на настоящата присъда е продиктувана от конкретно и съзнателно нарушение на служебните му задължения, а не от несъгласие с правния анализ, който той е направил.

 

 По същество относно обвинението

22. Повдигнато е обвинение по чл. 282 ал.2 пр.1 вр ал.1 НК. Фактическият състав предвижда специално качество на дееца – а именно длъжностно лице; изпълнителна форма на деянието е нарушение на служебните задължения (не се твърдят алтернативите - неизпълнението им или превишаване на власт и права); трябва да е налице специална цел – а именно набавяне за другиго облага (не се твърдят алтернативите набавяне за себе си облага или причиняване другиму вреда); както и квалифициращо обстоятелство – настъпване на значителни вредни последици, което поглъща последния елемент на чл. 282 ал.1 НК - възможност за настъпване на немаловажни вредни последици.

 

23. Несъмнено е установено първото обстоятелство.

Подсъдимият К. е бил длъжностно лице – а именно прокурор при РП К.. Това му качество безспорно го квалифицира като длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.“а“ НК, доколкото визираното деяние е именно такова от кръга на правомощията му.

 

24. Относно това дали подс. К. е нарушил служебните си задължения.

Съобразно параметрите на обвинението, нарушението на служебните задължения се изразява в нарушение на:

- чл. 4 ЗСВл – относно изискването за безпристрастност

- чл.12 ал.1 ЗСВл – относно изискването за законност при произнасяне по искане

- чл.111 ал.2 НПК, е в два аспекта – първото е връщане на ВД на неправоимащо лице, а вторият е затрудняване на разследването;

- чл.113 НПК – връщане при възникнал спор

 

25. Относно нарушението на чл. 4 и чл.12 от ЗСВл

Тези две твърдения за нарушени служебни задължения, доколкото са тясно свързани, следва да се разгледат заедно.

Съобразно чл. 4 ЗСВл „Органите на съдебните власт изпълняват функциите си безпристрастно“.

Съобразно чл. 12 ал.1 ЗСВл „Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съотвествие със закона всяко подадено до тях искане.

Най-напред следва да се отговори на възражението на подс. К., че тези правни  норми не се отнасят до него, като прокурор. Той посочва, че те се отнасят до Главния прокурор. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи. Съобразно чл. 117 ал.2 от Конституцията: „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“. Т.е. налице е легално определяне на прокурора като орган на съдебната власт. Това положение е препотвърдено и от Закона за съдебната власт, който в чл. 2 посочва, че органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите в закона, а в чл.3 посочва, че при постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона. Налице е пряко съотнасяне на тези три категории длъжностни лица – съдии, прокурори и следователи – с органите на съдебната власт. Това се наблюдава и в целия закон – който регулира различни аспекти от дейността и статута на тези длъжностни лица.

Поради което следва да се приеме, че прокурорът е орган на съдебната власт и поради това пряк адресат на посочените норми на чл.4 и чл.12 ЗСВл.

Тези два принципа – на безпристрастност и на законност при разглеждане на искания, се отнасят до интегритета на магистрата. А именно при взимане на своите решения и при постановяване на своите актове той следва да се подчинява единствено на закона. Те имат и негативно измерение – забрана на магистрата да се обвърже с интереси, които са външни и чужди на процеса, като подчини своята вО. на тези интереси и използва своите правомощия, за да ги обслужва.

Принципите на безпристрастност и на законност при разглеждане на искания (или принцип на интегритет) са приложими за всички магистрати, вкл и за прокурорите. Поради което те са в основата на техните служебни задължения и поради това са най-важното от служебните им задължения, относимо във всеки един случай, когато осъществяват правомощието си. Нито едно правомощие не е законосъобразно упражнено, ако тези принципи са нарушени.

Следва ясно да се разграничи приложното поле на тези два принципа с общото задължение да се спазва закона. Нормата на чл.12 ЗСВл задължава магистрата да спазва закона, което задължение несъмнено ще бъде изпълнено, ако актът му отговаря на изискванията на закона (например е потвърден от по-горните инстанции). Но при все това принципът на интегритета, който съчетава в себе си нормите на чл.4 и чл.12 ЗСВл, има и едно базисно, фундаментално проявление, като задължава магистрата да изпълнява своите правомощия при условията на безпристрастност, подчинявайки се единствено на закона и игнориращ други интереси, съществуващи извън рамките на процеса. Така принципът на интегритета – или принципите за законност при произнасяне по исканията по чл. 12 ЗСВл и за безпристрастност по чл. 4 ЗСВл - ще бъде нарушен, дори и ако крайният акт е напълно законосъобразен, ако този краен акт е бил постановен само защото магистратът е подчинил вО.та си на извън процесуални интереси и е използвал своите правомощия да обслужва тези интереси. В този случай е нарушено задължението за интегритет по чл. 4 и чл.12 ЗСВл, въпреки че крайният акт обективно е законосъобразен.

Конкретно по настоящето дело. Установи се, че подс. К. е поел ангажимент към св. З.Г. да му предостави двата багера. След това е изискал и проучил делото, като е използвал своите правомощия на прокурор, както и правни знания, умения и въображение, за да създаде нужните предпоставки и преодолее възникналите пречки, така че с двата си акта от 06.04.2015 г и 22.12.2015 г да предаде багерите на св. З.Г., чрез трети лица, (св. К.П. и св. Д.Г., които са посочени в тези актове като лицата, на които ще бъдат върнати багерите). От съществено значение е именно този поет ангажимент и предприети действия по изпълнението им.

Това е нарушение на принципа за интегритет, поради което е нарушение на служебното задължение за безпристрастност и законност при разглеждане и произнасяне по искания. Св. З.Г. е лице, външно на наказателното производство по пр.пр. 916/09 и пр.пр. № 917/09 на РП К.. Той е бил разпитан като свидетел – а именно като лице, чрез което св. Д.Г. е намерил шофьори за багерите. Той няма никакъв правен интерес относно това дело и тези багери. Интересът му е чисто фактически – доколкото знаел за дългогодишното пребиваване на багерите в двора на РУ К., искал е да ги вземе, за да ги експлоатира чрез свързани с него лица и така да извлече имотна облага. Поради това се е обърнал към подс. К. с искане той да уреди този краен резултат.

Подс. К. не е следвало въобще да разглежда такова неформално и неофициално отправено искане; още повече не е следвало да се подчинява на това искане. Като все пак се е съгласил да го изпълни, той е нарушил своето задължение за безпристрастност. Предприемайки действия по изпълнение на това искане, той е нарушил задължението си за законност при разглеждане на искания. Нарушението има процесуално и материално измерение. От процесуална гл.т. нарушението е налице, доколкото всяко едно искане е следвало да бъде направено в писмена форма, надлежно регистрирано и входирано, като при постановяване на своите актове подс. К. е следвало да се позове на това искане. Вместо това подс. К. се е мотивирал с други обстоятелства, прикриващ действителния интерес да предприеме процесуалните действия по изискване на двете преписки, разпореждане за разпределението им, както и последващите действия по всяка една от тях последователно, приключили с връщане на двата багера. От материално-правна гл.т. нарушението е такова по чл. 111 и чл.113 НПК, коментирани по-долу. Поради това подс. К. със самият факт, че се е съгласил да изслуша и да еважи исканията на св. З.Г., които са направени не по надлежния ред, а още повече, че е предприел действия по изпълнението им, както и че реално ги е изпълнил, е нарушил своето задължение за интегретит, установено в чл. 4 и чл.12 ЗСВл.

Така вместо магистрат, който е отдалечен от всеки личен интерес и който е заинтересован да спазва единствено закона, той се е превърнал в юридически представител на интересите на св. З.Г.. Използвал е своите правомощия, за да обслужи тези интереси. Използвал е своите правни знания и умения, за създаде необходимите предпоставки за връщане на багерите.

От тази гл.т. няма никакво значение дали е спазено изискването за законност от неговия материален аспект – а именно по чл. 111 и чл.113 НПК. Дори и това да е така, все пак е нарушено изискването за интегритет - поради факта, че той е предприел тези действия с търсене на предварително целен резултат – връщане на багерите на лица, чрез които св. З.Г. да може да упражни контрол върху тези багери; поради обстоятелството, че подс. К. е обслужвал чужди на процеса фактически користни интереси, а не е прилагал обектИ.и безпристрастно закона, отчитащ единствено правно защитените интереси на заинтересованите лица по делото; защото той е  предприел действията си въз основа на неформално искане, а не въз основа на официално сезиране. С това той е нарушил своите служебни задължения по чл. 4 и чл.12 ЗСвл.

Това нарушение е било осъществено в един по-продължителен период от посочения в обв.акт (а именно там са посочени само датите 06.04.2015 г и 22.12.2015 г), което не следва да се коментира, предвид липса на съответно фактическо обвинение. Важното е, че безспорно се установява проявната форма на това нарушение именно на посочените от СпПр две дати.

 

26. Относно съдържанието на чл.111 ал.2 НПК

26.1. Защитата повдига въпроса дали нормата на чл.111 ал.2 НПК съдържа „служебни задължения“ на прокурора, поради което и неспазването на разпоредбата ѝ да се приравни на „наруши … служебните си задължения“ по чл. 282 ал.1 НК. По-точно адв. В. категорично застъпва становището, че това обвинение е процесуално негодно, доколкото нормата на чл.111 ал.2 НПК не регламентира задължения на прокурора, а само негови правомощия, които той може да упражни по своя преценка. На тези доводи следва да се даде отговор.

Нормата на чл.111 ал.2 НПК гласи:

„Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора може да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриване на обективната истина и не са предмет на административно нарушение“.

Съобразно становището на настоящата инстанция тази норма може да бъде тълкувана като формулираща правните предпоставки, при които прокурорът е задължен да постанови връщане на ВД. Тя следва да се тълкува заедно с нормите на чл. 111 ал.1 и ал.3 НПК. Нормата на чл.111 ал.1 НПК поставя общия принцип – а именно ВД се пазят, докато завърши наказателното производство. Нормата на чл.111 ал.3 изр.1 НПК посочва, че по искане за връщане прокурорът се произнася в тридневен срок. Нормата на чл. 111 ал.3 изр.2 НПК визира отказ на прокурора за връщане на ВД – и по-конкретно възможност за обжалването му.

Следователно нормите на чл. 111 ал.1-3 НПК задължават прокурора да постанови акт относно връщане на ВД, ако бъде сезиран с искане за това, ако са налице законовите предпоставки за такова връщане. Именно законосъобразността на този акт е предмет на съдебна преценка при обжалване по реда на чл. 111 ал.3 НПК – но само относно отказа за връщане. Ако този отказ не е законосъобразен, то съдът го отменя и постановява връщането на вещественото доказателство. Следователно се касае за конкретно задължение на прокурора – а именно да спази закона относно задържането или връщането на веществените доказателства. Следователно от прокурора се очаква законосъобразен акт по чл.111 НПК.

А след като законът задължава прокурора да се произнесе с акт, който да бъде законосъобразен, то единственият възможен извод е, че в нормите на чл.111 ал.2 НПК вр чл.111 ал.1 НПК се намира критерият за това при какви предпоставки следва да се постанови акт за връщане или отказ за връщане на ВД. Т.е. тези норми следва да се тълкуват като задължаващи прокурора да постанови акт за връщане само ако са спазени определени изисквания. А именно връщането на ВД по време на текущ наказателен процес е изключение от правилото по чл.111 ал.1 НПК, съобразно което те следва да се пазят до приключването му; такова връщане на ВД може да се постанови само ако са налице следните предпоставки. На първо място ако връщането няма да затрудни разкриване на обективната истина. На второ място ВД не е предмет на административно нарушение. На трето място ВД може да се върнат само на правоимащите, от които са отнети.

От тази гл.т. нормата на чл. 111 ал.2 НПК съдържа определени предпоставки, чието спазване е задължително, за да бъде законосъобразен актът на прокурора по уважаване или неуважаване на искането за връщане на ВД. Т.е. нормата на чл. 111 ал.2 НПК съдържа „служебни задължения“ по смисъла на чл. 282 ал.1 НК и те може да бъдат нарушени. Такова нарушение се визира по настоящето дело – връщане, което затруднява разкриване на обективната истина и връщане не на правоимащо лице.

От тази гл.т. не може да се възприеме тезата на защитата, че доколкото се касае за правомощие за връщане на веществени доказателства, то и нарушение на служебните задължения не е възможно. Несъмнено се касае за правомощие – като един от неговите елементи е задължение за осъществяването му, когато са налице законовите предпоставки за това. По това правомощието се различава от субективното право. И при двете е налице правна възможност за въздействие върху чужда правна сфера. Но при правомощието – което имат длъжностните лица – тази възможност не зависи от субективната преценка, а от конкретни законови изисквания. Т.е. съответното длъжностно лице е задължено да упражни своите правомощия, ако законовите предпоставки за това са налице. Именно този аспект на правомощието го прави годно да бъде подведено под нормата на чл. 282 НК. Неизвършване на действия, които спадат в кръга на признати правомощия, въпреки че са налице законовите предпоставки за това, представлява неизпълнение на служебни задължения.

26.2. Защитата акцентира, че нормата на чл.111 ал.2 НПК е неприложима по настоящето дело, доколкото тя визира „иззети“, а не доброволно предадени веществени доказателства.

Най-напред следва да се посочи, че двата багера несъмнено са доброволно предадени; и по-конкретно те не са приобщени към материалите по делото с протокол за претърсване и изземване. При все това съдът приема, че нормата на чл. 111 НПК се отнася до всички видове веществени доказателства, а не само до иззетите от тях. Тя се отнася и до доброволно предадените. Това е така предвид нормите в глава ХХIII „Доказателствени средства“, раздел V „Претърсване и изземване“, чл.159 „Задължение за предаване на предмети…“. Именно нормата на чл.159 НПК е правна основа на процесуално-следственото действие по доброволното предаване. А както е видно от решението на законодателя да го разположи в глава V, то се приема като форма на изземването. Това е така, доколкото това действие, макар и обичайно да се нарича „доброволно предаване“, съобразно текстът на закона е резултат на законово задължение. Следователно дори и онези вещи, които са предадени по реда на чл. 159 НПК, имат качеството на „иззети“ – поне за нуждите на чл.111 НПК

И по-конкретно законодателят не дефинира различен правен режим за връщане на веществените доказателства, в зависимост от това дали са били приобщени към материалите по делото в резултат на приложението на чл. 159 или чл. 161-164 НПК. Всички те се подчиняват на един и същи режим за връщането им.

Поради което и обстоятелството, че двата багера са били доброволно предадени по реда на чл. 159 НПК, а не иззети по реда на чл. 161 НПК, не може да доведе до извода, че за тях не е приложив реда за връщане по чл.111 НПК.

 

27. Относно първия аспект на нарушението по чл. 111 ал.2 НПК -  а именно, че двата багера са били върнати на лица, които не са имали право да ги получат.

27.1. Следва да се установи дали от обективна страна св. К.П. и св. Д.Г. са имали право да получат двата багера и също така дали от субективна страна това е било съзнавано от подс. К.. За да извърши тази си преценка, съдът ще вземе предвид само онези материали по двете преписки, които са били известни на подс. К. към момента, в който е постановил двете си Постановления от 06.04.2015 г и 22.12.2009 г.

Обстоятелството, че подс. К. е поел ангажимент към св. З.Г. да провери на кои лица може да се върнат багерите, както и становището му, че те може да се върнат на определени лица, не води автоматично до извода, че тези лица не са правоимащи по смисъла на чл.111 ал.2 НПК. Следва да се подчертае, че подчинението на вО.та на магистрата на вО.та на трето лице е нещо различно от неправилна преценка кое лице е правоимащо по смисъла на чл. 111 ал.2 НК. И по-конкретно поради това, че подс. К. е решил да изпълни желанието на св. Г. да получи двата багера и му е дал указания как това може да стане, не може да се достигне автоматично до извода, че той е върнал багерите на неправоимащи лица. Напротив – следва да се преценят конкретните данни и доказателства по всяко едно дело, за да се установи дали това връщане е правомерно или не.

27.2. Общи положения.

Следва да се прецени кое лице е правоимащо по смисъла на чл. 111 ал.2 НПК – а именно кое лице следва да получи този багер. Съобразно нормата на чл. 111 ал.2 НПК правоимащо лице е онова, от което съответното ВД е било отнето. Следователно фактическото държане на определена вещ към момента на изземването или доброволното предаване е достатъчна индиция, че тази вещ следва да се върне на същото това лице. Същевременно от този принцип са налице изключения – така ако е очевидно, че вещта е собственост на друго лице, а не на онова, от което е иззето, то тя следва да се върне на това друго лице (например вещта е била дадена под наем; макар и да е била иззета от наемателя, ако връщането е след срока на наемния договор, тя следва да се върне на собственика – наемодател). Следователно при преценката на кое лице да се върне вещта трябва да се установи кое е онова лице, което – при едно нормално развитие на вещните или облигационните отношения – би имало държането на тази вещ, ако тя въобще не е била изземвана.

От тази гл.т. съдът възприема твърдението на подс. К., че би било законосъобразно връщане на вещта на несобственик, който владее на неправно основание (а именно по време на придобивна давност) – но само ако няма друго трето лице с признати от закона права да получи тази вещ.

При всяко положение следва да се подходи с един достатъчно широк критерий за това кое лице е правоимащо.

 

27.3. Относно багер с ДК № *.

СпПр твърди, че правоимащо лице е св. И.М., а не св. К.П..

Следва да се прецени дали от материалите по преписката, с които е разполагал подс. К. към 06.04.2015 г, е било видно, че именно св. И.М. е такова правоимащо лице, респективно че св. К.П. не е бил такова.

Молбата за връщане е направена от св. К.П. (том 16 л.7), като в нея посочва, че този багер му го е дал И.М. с протокол от 13.04.2009 г, като го иска, за да работи с него.

Източник на сведения за преценка дали действително св. К.П. има право да получи този багер са доказателствата и данните по делото, с които е разполагал подс. К. към 06.04.2015 г

 По делото е установено, че този багер е бил доброволно предаден от  С.Н., който го е управлявал към момента на проверката от служители на РУП К.. Фактически владелец (в гражданско-правен смисъл на термина) е бил св. Д.Г., който чрез посредничеството на св. З.Г. е натоварил С.Н. да прекара багера. Също така е установено, че св. Д.Г. е установил свое владение върху багерите като залог, обезпечаващ даден от него заем.

Съобразно свидетелството за регистрация, багерът е бил регистриран на името на И.М., като същият посочва, че го е закупил от трето лице чрез посредничеството на „К.“, но не е платил продажната цена, поради което е предал багера и документите на лицето „К.“ с нотариално заверен протокол; видно от съдържанието му, това лице „К.“ е св. К.П.; като основание за предаване е отказът на И.М. да плати продажната цена.

Съобразно постъпилата справка от КТИ това свидетелство за регистрация е издадено от тях, въз основа на договор за продажба на МПС. Съобразно този договор за продажба, И.Л.М. е закупил този багер от И. Г.Д..

---

Подс. К. в своето Постановление от 06.04.2015 г (том 16 л.13 от досъдебното производство) е приел като подразбиращо се и извън всяко съмнение, че свидетелството за регистрация и ДК № на багера се отнасят именно до процесния багер; поради това приема, че собственик е И.М., който е преотстъпил фактическото владение на св. К.П.. Счита, че е налице само техническа грешка в изписване на номера на рамата в договора (има предвид протокола на л. 19 том 17) и в талона. Счита, че металната планка е със съдържанието на номера на рамата, за който след това посочва, че не може да бъде установен. Посочва, че регистрационната табела с ДК № * отговаря на действителното и правно положение. Счита, че няма никакви други данни, които да оставят съмнение, че този багер-товарач е различен от описаното в свидетелството за регистрация от КТИ В..

Достига до извод, че К.П., макар и не собственик, все пак е правоимащо лице по смисъла на чл. 111 ал.2 НПК.

---

На първо място следва да се прецени дали подс. К. коректно е отразил информацията в наличните доказателства и данни, а след това дали фактическите и правните изводи са верни или погрешни.

Така подс. К. коректно пресъздава извършените следствени действия до този момент (първи и втори абзац на постановлението). Същевременно е очевидно невярна трактовката му относно разминаване в номера на рамата в свидетелството (т.17 л.14 долу) и протокола (т.17 л. 19). Така подс. К. в своето Постановление (л. 14 т.16, втора страница от него, горе) посочва, че разминаването се дължи на техническа грешка, доколкото изписаният в договора (има предвид протокола на л. 19 т.17) номер е с 16 цифри, а по талона е 17 цифри. В действителност разминаването е значително по-сериозно – а именно в протокола е изписан номер на рамата *, а в свидетелството за регистрация (наречен „талона“ от подс. К.) номерът е *. Несъмнено е, че първият номер е 16 знака, а вторият със 17, но много по-значимо е пълното разминаване на тези знаци. Т.е.очевидно не се касае за техническа грешка, изразена в изпускане на един знак, както е приел подс. К..

Също така очевидно невярно е твърдението му, че „металната рама е със съдържанието на номера на рамата…“. Същевременно това твърдение веднага след това е опровергано с посочването, че „от гредата на шасито, където е оригиналният номер на рамата, е отнет метал и оригиналният идентификационен номер не може да бъде установен“ и по-долу: „…номерът на рамата не може да бъде установен“. Поради което следва да се приеме, че е налице неясен изказ при твърдението че „металната рама е със съдържанието на номера на рамата…“, а не съзнателно посочване на несъществуваща информация като произтичащо от събраните доказателства и данни.

Следователно единствено относно естеството на противоречието между номера на рамата в свидетелството за регистрация и в протокола от 13.04.2009 г подс. К. съзнателно е посочил неистина.

На второ място следва да се провери дали фактическите и правните изводи на подс. К. са верни или погрешни. Както е посочено по-горе, предмет на преценка е дали е налице очевидно, явно и несъмнено отклонение от правилата на правната логика и от нормите на закона, което по своето естество да се дължи на съзнателно взето решение да се наруши закона. Такова едно решение, което попада в приложното поле на чл. 282 ал.1 НК, следва да се отграничава от различно правно мислене или от небрежност при изпълнение на служебните задължения.

Най-напред следва да се посочи, че подс. К. не поставя под каквото и да е съмнение връзката между багера, индивидуализиращия го документ (свидетелство за регистрация (т.17, л.14, сн.3) и удостоверителните знаци (ДК № - т.17, л.14, сн.1 и планката в кабината на водача – т.17 л.29, сн.1). И по-конкретно приема, че те се отнасят именно до този багер, а не до някой друг[5]. Приема го като очевидно и ненуждаещо се от каквато и да е обосновка.

Съобразно становището на настоящия съдебен състав, това съвсем не е това. След като е несъмнено, че оригиналният номер на рамата е изпилен и вместо това е поставен друг номер (което се посочва коректно от подс. К.), то е налице едно особено силно предположение, че изпиленият номер е различен от поставения. Това е така, доколкото е съвсем недостоверна тезата, че един номер може да бъде изпилен, за да бъде заместен след това със същия номер. А оттук иде и изводът, че след като неправомерно поставеният номер на рамата е № *, и номерът на планката в кабинката на водача е също така № *, то е налице определена степен на вероятност тази планка също така да е поставена по един неправомерен начин, с цел да се прикрие действителния произход на багера.

Още повече, че в свидетелството за регистрация е бил посочен различен номер на рамата - * (разликата е в последните пет букви, както и един допълнителен знак – нула – на осмата позиция).

Поради това е очевидно несъстоятелно твърдението в Постановлението (т.16 л. 14 трети абзац): „В този смисъл регистрационната табела е с № *, което отговаря на действителното фактическо и правно положение, като номерът на рамата не може да бъде установен. Няма никакви други данни, които да оставят съмнение, че този багер-товарач е различен от описания в свидетелството за регистрация, издадено от КТИ В.“.

Това очевидно не е така. Регистрационната табела се отнася до багер с друг номер на рамата. Само поради това, че в багера се намирало процесното свидетелство за регистрация, и регистрационна табела, отговоряща на това свидетелство, е била поставена на процесния багер, както и доколкото и неговият оригинален номер на рамата е бил изпилен, не може да се достигне до извода, че този оригинален номер е именно онзи, който сочи тази регистрационна табела. Съвпадението марката и модела на багера, за който е издадено това свидетелство, също така не може да доведе до този извод.

Пренасянето на едно свидетелство за регистрация и табелата с ДК № от един багер на друг багер, от същата марка и модел, с изпилен номер на рамата, не може да доведе до извода, че тези свидетелство и табела с ДК № вече се отнасят до този втори багер. Такова правно мислене е несъвместимо със самата концепция за изискване на номер на рама, а също така и с правните цели, които се преследват с инкриминиране на заличаването му (чл.345а НК – а следва да се припомни, че именно по този текст е водена пр.пр. 916/09).

---

При все това съдът не може да квалифицира този правен извод на подс. К. като очевидно и несъмнено правонарушение, извършено от него умишлено, за да достигне до извод, че именно св. К.П. следва да получи багера. Причината за това е чисто процесуална.

А именно наблюдаващият прокурор от СпПр, съставил обв.акт, въз основа на който е образувано настоящето дело, е достигнал до същия извод като подс. К.. Видно от обвинителните твърдения, не се приема за правонарушение от страна на подс. К. свързването на процесния багер с поставен ДК № * със свидетелството за регистрация на багер със същия ДК №. Т.е. и наблюдаващият прокурор е приел, че след като на този багер е била поставена табела с този ДК №, то свидетелството за регистрация се отнася именно за това МПС, а не за друго. Поради което е инкриминирал предаване на багера на едно трето лице, като е считал, че този багер е следвало да се предаде на друго лице – а именно онова, което е посочено в свидетелството за регистрация като собственик.

Това приемане от страна на наблюдаващия прокурор е несъмнено доказателство, че е налице възможност до такъв извод да се достигне не само при съзнателно и умишлено нарушение на служебните задължения, но поради небрежност и недостатъчно задълбочена преценка на доказателствата. Следва да се отчете, че и степента на дължимо внимание и добросъвестност при извършването на такава преценка е значително в по-малка степен изискуема относно подс. К. (който се е произнасял по чл.111 ал.2 НПК относно едно дело, за което не е имало каквито и да е изгледи да се привлече определено лице като обвиняем), отколкото спрямо наблюдаващия прокурор, който е съставял обв.акт и е формулирал основните тези на обвинението.

Следователно възприемането от страна на подс. К., че свидетелството за регистрация № * се отнася до процесния багер с поставен ДК № *, не може да доведе до извода, че той съзнателно е нарушил своите служебни задължения. Не следва да се коментира и нормата на чл. 112 ал.3 НПК (към този момент вече са били минали повече от 5 години от изземването на багерите и обективно не е имало как да се прецени действителният номер на рамата, което се посочва и в самото Постановление от 06.04.2015 г), доколкото СпПр не твърди причинена вреда на държавата, която се изразява в това, че багерът е върнат на определено лице, а не е отнет в полза на държавата като МПС с неустановена собственост и непотърсени в петгодишния срок от изземването).

---

Предвид естеството на повдигнатите обвинение следва да се коментира само дали е налице очевидно и несъмнено правонарушение, което може да бъде допуснато само съзнателно и умишлено, поради това, че багерът е бил върнат на св. К.П., а не на св. И.М..

Подс. К. се мотивира по следния начин, за да върне багера на св. П.. Посочва в последния абзац от мотивите си:

„Предвид всичко казано дотук намирам, че К.Б.П. не е в юридически смисъл собственик на багера, но съгласно договора и предвид обясненията на собственика И.Л.М., същият е правоимащо лице по смисъла на чл.111 ал.2 от НПК“.

От своя страна СпПр не излага конкретни доводи при обосноваване на обвинението си; само посочва, че: „…вещта не е собственост на Кр.П. (собственик е И.Л.М.), не е била отнета от него и не се е намирала в негово владение към 30.10.09 г“ – л. 14 горе от обв.акт.

Съдът приема, че в своето Постановление, подс. К. не твърди св. К.П. да е собственик на багера. Напротив – изрично посочва, че не е такъв. Твърди, че той е правоимащо лице съобразно договора (има предвид протокола от л.19 т.17) и обясненията (л.18 т.17). Поради което това обвинително твърдение в обв.акт е опровергано от самия текст на Постановлението от 16.04.2015 г.

СпПр твърди, че неправилно е бил върнат багера на св. К.П., доколкото той не е бил отнет от него и не се е намирал в негово владение към 30.10.2009 г (л.14 горе от обв.акт). Тези твърдения биха били възприети от съда, ако подс. К. е твърдял такива обстоятелства в своето Постановление от 16.04.2015 г – а той не твърди това; или ако именно тези обстоятелства са единствено основание за връщане на багера – а това съвсем не е така.

Несъмнено е, че ако една вещ бъде противозаконно отнета от владелеца ѝ, а след това иззета от трето лице (евентуален извършител на отнемането), тя следва да се върне на лицето, от което е отнета. Поради това посочването от СпПр – че неправилно е бил върнат багера на св. К.П., доколкото не е била отнет от него и не се е намирал в негово владение към 30.10.2009 г (л.14 горе от обв.акт) - е неотносимо, доколкото по настоящето дело не може да се установи дали багерът е бил отнет и евентуално от кое лице.

Също така е несъмнено, че една вещ следва да се върне на лицето, което доброволно е я предало. При все това по настоящето дело е несъмнено, че багерът е бил доброволно предаден от С.Н.. Същевременно това лице само инцидентно го е шофирал; поради това не е било законосъобразно да му се върне на него. Това се възприема и от СпПр, доколкото не отправя упрек към подс. К., че не го е върнал на С.Н.. Поради което и посочването в обв.акт „…не е била отнета от него“ – л.14 горе – се явява неотносимо.

СпПр не посочва пряко на кое лице е следвало да се върне багера. Твърди, че от деянието И.М. е претърпял вреда; след като И.М. е претърпял вреда поради това, че багерът е бил върнат на св. К.П.,    това е индиция, че според СпПр този багер е следвало да се върне на И.М. или поне на свързано с него лице, така че поради връщането му да не претърпи такава вреда. Видно от текста на обв.акт, основанието за връщане на И.М. е неговото право на собственост (твърдяно от СпПр).

Поради което съдът следва да прецени дали е налице очевидно и несъмнено правонарушение, произтичащо от това, че багерът е бил върнат на св. К.П., а не на собственика И.М..

Следва да се посочи, че И.М. е формален собственик – а именно той е приобретател по договора за продажба на багера, но в действителност не е платил продажната цена и поради това е предал този багер на св. К.П.. Самият И.М. ясно е посочил това в сведението си (т.17 л.18). Видно от информацията в това сведение, фактически св. К.П. е имал икономически интерес от продажбата на багера (т.е да получи продажната цена); поради това невъзможността И.М. да заплати продажната цена е довела до необходимост по официален начин – чрез приемо-предавателен протокол от 13.04.2009 г (т.17 л.19) – този багер да бъде предаден на св. К.М.. В самия протокол е посочено, че багерът се връща, тъй като И.М. отказва да плаща дължимата сума за продажбата на багера. Така, от чисто житейска гл.т., договорът за продажба е развален поради незаплащане на продажната цена, независимо че от формално правна страна това разваляне не е породило действие и И.М. остава собственик на багера.

От тази гл.т., от правна страна, би могло да се обоснове извод за връщане на багера на всеки един от тях двамата. А именно връщане на И.М. като реален собственик; обстоятелството, че не е платил цената и е предал багера на трето лице (св. К.П.), не води до извод, че той вече не е собственик. Или връщане на К.П., който черпи правата си от И.М., който му е предал багера без краен срок.

Важен критерий за преценка е кое лице е направило искането. Ако това искане е направено от И.М., това означава, че той се счита за собственик на багера и поради това има правен интерес да го получи; ако то е направено от св. К.П., то това ще означава, че той все още се позовава на протокола от 13.04.2009 г и все още черпи права от него, при липса на противопоставяне от страна на собственика И.М..

Поради това не може да се приеме, че подс. К., като е върнал багера на св. К.П., а не на И.М., е нарушил нормата на чл. 112 ал.2 НПК. Налице са основания св. К.П. да бъде приет за „правоимащ“, а не само и единствено И.М.[6]. Следва да се отчете и нормата на чл.111 ал.2 НПК – а именно връщане на „…правоимащите, от които са отнети…“. Следователно целта на чл.111 ал.2 НПК е възстановяване на положението преди отнемането. Макар и да няма никакви доказателства от кое лице е бил отнет багера в периода от време между 13.04.2009 г (когато е бил предаден от И.М. на св. К.П.) до 01.08.2009 г (когато този багер бил предаден от неустановеното лице, представящо се като Л. Горанов, на св. Д.Г.), действително би могло да се предположи, при липса на други сведения, че това е бил св. К.П..

Поради което, при съвкупна преценка на тези доказателства, съдът намира аргументите на подс. К., изложени при съставянето на Постановлението от 06.04.2005 г, за издържани от правна страна и подкрепени от доказателствата и данните по преписката. Поради което не може да се приеме, че като е върнал този багер на св. К.П., а не на св. И.М., той е нарушил нормата на чл. 111 ал.2 НПК, като е върнал на неправоимащо лице.

Налице е и допълнително доказателство за липса на съзнателно допуснато правонарушение от страна на подс. К., което е в изключителна степен убедително. А именно в действителност подс. К. не е имало защо да предпочита св. К.П. пред И.М.. Той е можел да избере който и да е от тях двамата, за да предаде багера чрез него на св. З.Г.. По делото е установено, че подс.К. е предприел действията по изискване на преписките, преразпределението им, възобновяване на падналата му се нему преписка и изискване на справка от КТИ (т.16 л. 8) въз основа на поет ангажимент към св. З.Г.. Подс. К. е поел ангажимент да установи правно-техническия начин, при който багерът може да бъде върнат на св. З.Г., пряко или чрез друго лице. В случая, при проучване на материалите по делото и въз основа на правните знания, които е имал, подс. К. се е спрял на варианта за връщана на багера на св. К.П.. Но със същия успех е можел да избере и И.М.. Т.е. изборът му да върне багера на св. К.П., а не на И.М., не е бил продиктуван от съзнанието, че го връща на несобственик. Обвинението, повдигнато от СпПр, би могло да е основателно, само ако е имало пречка св. З.Г. да получи багера чрез И.М. и поради това да е бил избран св. К.П..

В случая изборът между И.М. и св. К.П. като лице, чрез което св. З.Г. ще получи своя фактическа власт процесния багер, няма нищо общо със съгласието на подс. К., като прокурор в гр. К., да подчини своята вО. на магистрат на желанието на св. З.Г. да получи в свое владение двата багера. Този избор е само един технически елемент, при който той е изпълнил поетия пред св. З.Г. ангажимент. Този технически елемент, взет сам по себе си, не е противоправен; той има своето правно основание при тълкуване на чл. 111 ал.2 НПК.

Поради което и правната преценка на подс. К. да върне багера на св. К.П., а не на И.М., не може да се квалифицира, сама по себе си, като нарушение на чл. 111 ал.2 НПК.

---

На последно място трябва да се прецени дали такова нарушение е съзнателно невярното посочване от подс. К. в Постановлението от 06.04.2015 г (втора страница от него, л. 14 т.16 горе), че разминаването в номерата на рамите се дължи на техническа грешка, доколкото – според него - изписаният в договора (той има предвид протокола на л. 19 т.17) номер е с 16 цифри, а по талона е 17 цифри. В действителност, както бе посочено по-горе, разминаването е значително по-сериозно – а именно в протокола е изписан номер на рамата *, а в свидетелството за регистрация (наречен „талона“ от подс. К.) номерът е *. Т.е.очевидно не се касае за техническа грешка, изразена в изпускане на един знак, както е приел подс. К.. Налице е съзнателно посочване от него на неистина в Постановлението от 06.04.2015 г.

Това съзнателно преиначаване на действителното съдържание и значение на доказателствата, според становището на настоящата инстанция, не може да се приравни на нарушение на чл.111 ал.2 НПК, и то в измерението му по обв.акт – а именно връщане на неправоимащо лице. Това обстоятелство е напълно игнорирано от СпПр, която не твърди, че инкриминираното деяние има като измерение, освен всички други обстоятелства, също така и невярно посочване от подс. К. в Постановлението от 06.04.2015 г за естеството на разминаване между номера на рамата в протокола от 13.04.2015 г и в свидетелството за регистрация. След като такива твърдения не са правени, не следва съдът служебно за първи път да ги установява. Отделно от това, отново според становището на настоящата инстанция, това съзнателно посочване на неистина от страна на подс. К. не може да доведе до извода, че той е върнал багера на неправоимащо лице. Това е така, доколкото са налице сериозни основания да се вярва, че това разминаване се дължи на техническа грешка – т.е. че багерът, предаден от И.М. на св.К.П., е същият, като процесния багер[7].

Основанията за това са следните. Номерът на багера е посочен коректно в протокола за предаване от 13.04.2009 г – а именно ДК № *. Касае се за договор между И.М. и св. К.П. за предаване от първия на втория на багер – като за същия багер И.М. е дал своето обяснение на л.18 т.17 и в подкрепа на тези обяснения е представил и копие от този протокол. Касае се за нотариална заверка на подписите – т.е. нотариусът не е проверил нито номера на рамата, нито документи, свързани с този багер. Всичко това прави много гО.ма степен на възможността да е допусната техническа грешка в самия този договор. И също така е налице много малка степен на вероятност в действителност да се касае друг багер, с другия номер на рамата.

Поради което и точно това посочване на неистина в Постановлението от 06.04.2015 г не може да доведе до извод, че обвинителната теза на СпПр е защитена.

Въз основа на тези мотиви съдът прие, че следва да постанови оправдателна присъда относно обвинението по  чл. 111 ал.2 НПК (относно връщане на неправоимащо лице), касаещо багер с ДК № *.

 

27.4. Относно връщането на багера с ДК № *

За този багер СпПр прави същите еднотипни твърдения като за багер с ДК № * – а именно инкриминираното деяние се изразява в това, че този багер е бил върнат на св. Д.Г., а не на ХАРБ ЕООД. Самото инкриминирано деяние е съставянето на Постановлението от 22.12.2015 г за връщане на веществено доказателство в полза на св. Д.Г..

Следва да се прецени дали от материалите по преписката, с които е разполагал подс. К. към 22.12.2015 г, е било видно, че именно лизинговото дружество е такова правоимащо лице, респективно че св. Д.Г. не е бил такова.

Отново следва се повтори, че обстоятелството, че подс. К. е подчинил вО.та си като магистрат на трето лице (а именно на св. З.Г.) и е взел решение да упражни правомощията си по такъв начин, че да осигури предаването на процесния багер на св. З.Г., което да стане чрез формалното връщане на багера на св. Д.Г., не може сам по себе си да доведе до извода, че с Постановлението от 22.12.2015 г се връща на неправоимащо лице. Напротив, следва да се извърши самостоятелна проверка дали действително св. Д.Г. е неправоимащо лице.

Към 22.12.2015 г подс. К. е имал следната информация на разположение, за да прецени кое лице е правоимащо по смисъла на чл. 111 ал.2 НПК.

На първо място подс.  К. е знаел, че този багер е с номер на рамата № * и с ДК *, като поставените планки с № KMTWB24Р77F20156 на рамата и в кабината на водача били поставени неправомерно (съобразно експертизата на л. 26 том 18, огледа на л. 108 т.18)

На второ място той е знаел, че този багер е бил собственост на ХААЛ ООД, отдаден под лизинг на И.В., както и че е бил противозаконно отнет от него; както и че е подадена молба от лизинговото дружество за връщането на багера (т.18 л. 172).

При все това той е постановил отказ за връщане на багера на лизинговото дружество с Постановление от 21.12.2015 г. В него приема за безспорна индивидуализацията на багера (а именно багер-товарач марка КOMATSU, модел WB 93R-5, рама * и с ДК № *), както и че този багер е собственост на ХААЛ ООД. Тези му правни изводи съдът приема, че напълно съответстват на доказателствата по делото.

Аргументите за този отказ са няколко, като следва да се разгледат поотделно.

Първият касае липсата на правоприемство между че ХАРБ и ХААЛ. Подс. К. посочва, че не е установено, че ХАР е новото наименование на ХААЛ. Достига до този извод въз основа на данните в молбата на Р.Р. (подала молбата като представител на Х.А.Р.Б.) относно отбелязване в търговския регистър, като прави анализ на вписванията в графи „внесен капитал“ и „непарични вноски“. Съдът приема, че този извод е съзнателно и целенасочено превратно тълкуване на идентификационните данни. Налице е очевидно правонарушение от страна на подс. К., което не може да се обясни нито с небрежност, нито с незнание.

В самата молба на Р.Р. е посочено, че дружеството ХАРБ е новото наименование на ХААЛ. Поради  което и предмет на проверката би следвало да бъде графата „фирма“. А при такава проверка в търговския регистър съвсем ясно би се видяло, че действително ХАРБ е новото наименование на ХААЛ. Подс. К. не е направил такава проверка – въпреки че тя е общоприет начин за установяване на индивидуализиращи данни на търговци, като освен това е бърза, лесна и безплатна.

Нещо повече, дори тази проверка не е била необходима. По преписката към 21.12.2015 г са били налице множество удостоверения за актуално състояние на Хипо Але Адрия Лизинг ООД, подадени от тях молби до РУ К., както и представени документи  (том 16 - л.39, 47, 50, 77,94, 98, 99, 131, 171), от които е видно, че техният ЕИК е *********. А в своята молба Х.А.Р.Б. е посочил същият ЕИК, което се удостоверява и от данните в търговския регистър (том 18 л.20 и л.44). След като в един минал период от време дружество с определен ЕИК има едно наименование (фирма), а понастоящем дружество със същия ЕИК има друго наименование (фирма), като са наведени твърдения за промяна на наименованието, то идентичността на ЕИК е достатъчна, за да се приемат тези твърдения за доказани. Защото именно такова е предназначението на ЕИК (съкращение от „единен идентификационен номер“) – а именно безспорна и категорична индивидуализация на определено юридическо лице.

Поради което е било съвсем очевидно и несъмнено, че действително ХАРБ е новото наименование на ХААЛ.

Вместо това, обаче, подс. К. е пристъпил към определени разсъждения, свързани с това кои лица какви вноски в капитала са направили, както и дали вземането спрямо този багер е част от тези вноски. Тези разсъждения се основават на вписвания, повечето от които са явно неотносими – доколкото се отнасят до учредяването на ХААЛ. Подс. К. е имал на разположение извлечението от Търговския регистър на л. 151 т. 18, което е от 31.05.2013 г и касае ХААЛ. Неговото съдържание, относно графата „непарична вноска“ разкрива същата информация като в извлечението от търговския регистър на л. 44 и л.67 т.16, което касае Х А. Р.Б.. Това също така е сериозно и недвусмислено доказателство, че се касае за едно и също дружество, с променено наименование.

Поради това обстоятелствата, коментирани от подс. К., относно непарични вноски и прехвърляне на вземания, не са относими към едно евентуално правоприемство между ХАРБ и ХААЛ, доколкото очевидно са относими само към ХААЛ.

Поради  което пространните разсъждения в Постановлението от 21.12.2015 г относно липсата на идентичност между ХАРБ и ХААЛ целят да създадат правна привидност, че е била извършена надлежна и добросъвестна проверка относно правата на молителя върху процесната вещ. Допълнително доказателство за това е и бездействието на подс. К. да поиска допълнителни сведения от Р.Р. относно твърдяното от нея промяна на наименованието на дружеството, което е естествена последица, ако магистратът счита наличните доказателства за недостатъчни.

Поради което съдът приема, че подс. К. е нарушил изискването за безпристрастност и законност при извършване на преценката по същество – а именно  дали ХАРБ е новото наименование на ХААЛ, като в очевидно противоречие с всички доказателства съзнателно е приел, че това не е така. Така той е отрекъл качеството на правоимащо лице, по смисъла на чл.111 ал.2 НПК, на това дружество, въпреки очевидните и несъмнени доказателства в тази насока.

---

Втората група аргументи в Постановлението от 21.12.2015 г касаят определени противоречия в доказателствения материал, относно процесния багер.

Така подс. К. посочва, че този багер е предмет на разследването по д.пр. № 131/09 на ОДМВР Г. и не е възможно багер, който е предмет на престъплението „документна измама“ и който е обявен за ОДИ, да бъде придобит от лизингополучателя ЕТ И.В., който е пострадал от документната измама. В действителност, чисто хронологически, първо багерът е бил придобит от ЕТ И.В. с договор за лизинг, а след това е бил предмет на измама. Това е несъмнено видно от доказателствата по преписката, като аргументите на подс. К. са превратни и произволни.

Така подс.  К. посочва, че при сключване на договора за лизинг, багерът не е бил индивидуализиран по рама и двигател, а само по марка и модел. Това очевидно не е вярно, доколкото в Приложение № 1 към договора за лизинг (подчертано с маркер още при съставянето му) са посочени индивидуализиращите му данни, вкл и номера на шасито (или рамата). Отново е налице превратно тълкуване на доказателствата, като се игнорират онези, които не отговарят на взетото решение от подс. К. да не върне багера на лизинговото дружество.

Така подс. К. посочва в Постановлението си от 21.01.2015 г, че свидетелството за регистрация е от 25.09.2011 г, като договорът за лизинг е от 04.09.2011 г – т.е. 21 дни след като багерът фактически е бил предаден на ЕТ В.. Не достига до определен извод от това, но от контекста е видно, че това разминаване е възприето като съмнително. Твърденията на подс. К. отговарят на доказателствата (само следва да се посочи, че договорът за лизинг е от 04.09.2019 г, като лизинговия обект е предаден на следващия ден – т. 16 л. 28 и сл (подписите и датите на л.39, л.42, както и л.43). Това забавяне в регистрацията на багера не може да доведе до съмнения, че се касае за различен багер.

Така подс. К. посочва, че видно от споразумение по делото лизингополучателят доброволно е предал на лизингодателя лизинговия обект – което води до съмнение дали багерът не е бил върнат на ХААЛ ЕООД. Отново е налице съзнателно превратно тълкуване на доказателствата. Видно от материалите по преписката, трети неустановени лица са придобили багера с измама от св. В. (т.18 л. 75 и сл.), като представените от И.В. документи, предадени му от тези трети лица, не отразяват получаване на багера от лизинговото дружество. Подс. К. е знаел това, доколкото е провел усилена кореспонденция с РП Г., където се е водила преписката относно това деяние, с цел снемането на багера от издирване.

На следващо място подс. К. заявява съмнения дали искането за връщане на багера се отнася до иззетата вещ,  намираща се в РП К., доколкото е индивидуализирана само с ДК №, като е налице грешка в изписването – иска се връщане на багер с ДК № *, а съхраняват багер е * (разликата е в мястото на интервала). Отново е налице превратно тълкуване на материалите – доколкото наименованието, марката и модела на багера, както и номера на шасито са ясно посочени в молбата (т.16 л.20), като грешката в изписването на номера е очевидна техническа грешка.

На последно място подс. К. посочва, че от огледа на вещественото доказателство и технически експертизи на багера Коматсу WB 93R-5, с рама и * и с Д К № *, който се съхранява в двора на РУП К., не е извършена интервенция, свързана с промяна на номерата на неговата рама, няма несъответствие и с регистрационната му табела. Това според него се установява от оглед и технически експертизи. Това е очевидно невярно. Напротив – точно обратното е видно от всички доказателства по делото – технически експертизи (т.18 л.26), протокол за оглед (т.18 л.108), показания на свидетели (т.18 л.75 и 150), е налице такава неправомерна интервенция. Т.е. по явен и несъмнен начин подс.  К. изопачава действителния смисъл и значение на доказателствата, като им придава точно противоположното значение. Това негово твърдение е и напълно несъвместимо със самото естество на провежданото наказателно производство, което е започнало през 2009 г именно за престъпление по чл. 345а НК и към 2015 г все още е било висящо. Поради това неговото твърдение, че не е имало неправомерна интервенция на рамата, е напълно несъвместимо с факта, че повече от пет години се води процесното наказателно производство, в рамките на което подс. К. е издал своето Постановление.

            Накрая подс. К. посочва, че Д.З.Г. е лицето, което е държало багера към момента на задържането му в РУП К.; поради което той е правоимащ по чл. 111 ал.2 НПК.

Въз основа на тези мотиви отказва да върне багера на Х.А.Р.Б..

В заключителната част на това Постановление не се указва възможност за обжалване – а само копие от него да се изпрати на молителя Х.А.Р.Б.; такова копие не е било изпращано.

Впоследствие, с Постановление от 22.12.2015 г, подс. К. връща този багер на св. Д.Г. или на ХААЛ ЕООД. Излага следните аргументи – че този багер е собственост на ХААЛ ЕООД, но това дружество вече не съществува, заличено е и не е ясно кой е неговия правоприемник. Поради което следва да се върне на лицето, което е стопанисвало багера към момента на изземване – а именно на св. Д.Г.. Отново посочва, че не са налице интервенции по рамата.

---

Съдът приема, че с тези две Постановления подс. К. съзнателно е нарушил изискването по чл. 111 ал.2 НПК да върне иззетото ВД на правоимащото лице, като съзнателно е изопачил действителното значение на събраните доказателства, за достигне до извод, че то следва да се върне на св. Д.Г..

Аргументите му, че Х.А.Р.Б. е различно дружество от ХААЛ ООД са очевидно пристрасни и превратни; това бе коментирано по-горе.

Аргументите му, че в действителност ХААЛ ООД не е собственик на багера, макар и отново напълно неоснователни, не следва да се коментират, доколкото в крайна сметка подс. К. все пак достига до извода, че това дружество е собственик на багера, иззет като ВД. При все това, напълно голословно, достига до извода, че то вече не съществува и е заличено, който извод отново е произволен и предназначен да обслужи предварително взетото решение да върне вещта на св. Д.Г.. .

Аргументите му, че липсват противоправни въздействия върху рамата са в очевидно, несъмнено и пълно противоречие с доказателствата по преписката.

Аргументите му, че св. Д.Г. има права върху този багер също така са очевидно неверни. Той се аргументира с факта, че св. Д.Г. е стопанисвал багерите. А видно от показанията на самия св. Г., това очевидно не е така – св. Г. само ги е държал като залог за даден заем, като единственото действие по тяхното „стопанисване“, както го е нарекъл подс. К., е да уреди превоза им до неговото населено място. Налице са сериозни основания за приемане, че договорът за залог е нищожен и поначало не може да породи правно действие – доколкото другата страна е лице с неустановена самоличност; самите багери са с неправомерно променени номера на рамата; този договор е бил в устна форма, а формата за валидност е писмена с нотариална заверка на подписите. Всичко това е напълно игнорирано от подс. К..

---

Следва изрично да се посочи, че тези пороци в правото на св. Д.Г. да получи багера с ДК № * са били съзнавани от подс.  К. – а именно той е съзнавал, че лизинговото дружество е следвало да получи багера, като негов собственик, а св. Г. не е имал каквито и да е права. Именно поради това е изложил множество аргументи, с превратно тълкуване на значението на доказателствата, за да докаже привидно, че лизинговото дружество няма право да получи багера; поради това само декларативно е посочил, че такова право има св. Г., игнорирайки многобройните обстоятелства по случая, водещи до противоположен извод.

Следователно е доказано обвинението, че багерът е бил върнат на неправоимащо лице – а именно на св. Д.Г., вместо на лизинговото дружество.

Само с оглед пълнота следва да се посочи, че действителният правоимащ е било именно лизинговото дружество, а не св. И.В., доколкото – видно от материалите по делото – договорът за лизинг е бил развален и отделно от това срокът му е бил изтекъл.

 

28. Относно вторият аспект на нарушението по чл.111 ал.2 НПК – а именно връщане на багерите е довело до затруднение на разследването.

28.1. На първо място трябва да се посочи, че нормата на закона има по-различно съдържание. А именно в чл. 111 ал.2 НПК е посочено, че връщането на веществено доказателство е допустимо, ако „…няма да затрудни разкриването на обективната истина“, а в обв.акт е посочено: „…като с връщането на неправоимащо лице е било затруднено разследването по досъдебното производство“. Несъмнено целта на разследването обхваща разкриване на обективната истина, но все пак обхватът на разследването е по-широк. Така например, с оглед конкретиката по настоящето дело, част от разследването е връщане на веществените доказателства на правоимащите лица, което няма нищо общо с разкриване на обективната истина.

28.2. СпПр твърди, че разследването е било затруднено с това, че двата багера са били върнати на неправоимащо лице. Т.е. по аргумент за противното, това разследване няма да е било затруднено, ако тези багери са били върнати на правоимащите лица – а именно, съобразно преценката на СпПр, ако те са били върнати на св. И.М. и на ХАРБ ЕООД.

Не са изложени каквито и да е аргументи за такова разграничение – защо само връщане на неправоимащи лица може да доведе до затруднение на разследването. Всъщност връщането на веществено доказателство може да доведе до затруднение на разследването, вкл и затруднение на разкриване на обективната истина, само ако лицата, които занапред ги владеят, не ги пазят за нуждите на разследването. А това няма нищо общо с правното им качество на правоимащи или неправоимащи. Конкретно багер с ДК №* С е бил оставен на отговорно пазене на св. Петя Х.,*** (том 10 л.83), като несъмнено тя не е правоимаща по смисъла на чл. 111 ал.2 НПК. Не се твърди липсата на качеството й на правоимаща да е довело до затруднение на разследването.

28.3. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с това твърдение в обв.акт. Логиката на закона – чл.111 ал.2 НПК – е невъзможност за връщане, ако съответното ВД е необходимо за нуждите на наказателното производство. Това означава, че с него ще бъдат извършвани определени следствени действия, насочени било към установяване на нови правно значими факти (оглед, експертиза, разпознаване и др), било към спазване на правата на страните (предявяване)[8]. Ако това ВД не е нужно за подобни следствени или процесуални действия, то връщането му при всяко положение няма да затрудни разкриване на обективната истина, независимо дали е върнато на правоимащо лице или на неправоимащо лице.

И по-конкретно, ако една вещ не е нужна повече за разследването, то тя следва да се върне. Не може да се приеме, че ако тя се върне на правоимащо лице, то разследването няма да бъде затруднено, но ако се върне на неправоимащко лице, то разследването ще бъде затруднено. Напротив – на което и лице да се върне, разследването в една и съща степен няма да бъде затруднено. Евентуалното затруднение произтича от изключване на това ВД от доказателствения материал, а не от предаването на това ВД на едно или друго лице.

Поради което и не може да се споделят твърденията в обв.акт, че разследването е било затруднено именно с връщане на неправоимащо лице.

28.4. От друга страна следва да се приеме, че действителната вО. на прокурора е да инкриминира самото връщане на ВД, а не конкретното връщане на определено неправоимащо лице. В този смисъл е посочването в на стр.14 от обв.акт, втори абзац: „С връщане на предмета на разследването на неправоимащо лице от обв. К. реално е препятствал извършването на процесуално-следствени действия с вещта, които биха могли да допринесат за разкриване на обективната истина и установяване на извършителя по чл. 345а НК. Връщането на вещта обективно е затруднило разследването по наблюдаваното от прокурор К. Филипов производство“.

Следователно СпПр счита, че с връщането на двата багера разследването е било затруднено, доколкото след това връщане вече няма да може да се извършват нови процесуално следствени действия. Не се посочват тези действия – нито конкретно, нито по свой вид (оглед, претърсване, разпознаване или др).

28.5. По същество относно този прочит на обвинителните твърдения.

Защитата многословно се противопоставя на това твърдение на прокурора. Доколкото съдът напълно споделя аргументите ѝ, не е необходимо те подробно да се излагат и коментират.

Съдът следва да се произнесе дали връщането на багерите е довело до затруднение на разследването, както и ако това е така, дали това затруднение се отнася до затруднения при разкриване на обективната истина.

Този въпрос не крие никакви правни затруднения. За разлика от СпПр, съдът възприема напълно становището на защитата, че връщането на двата багера по никакъв начин не е довело до затруднение на разследването. Самата СпПр не посочва конкретика относно такова затруднение – а именно кои следствени действия не е можело да бъдат извършени или може да бъдат извършени със значителни затруднения поради това, че багерите са били върнати.

Двата багера са били иззети на 30.10.2009 г и до инкриминираните дейния от 2015 г са били на разположение на разследващите органи. Те са били предмет на неформален оглед, при изготвяне на експертната справка и след това на официално изследване от вещото лице, при изготвяне на двете технически експертизи. Доколкото водещият разследването е приел, че повече относима информация не може да се събере, вкл и при изследване на тези багери, двете преписки са били спрени. Пр.пр. № 917/09 е била възобновена през 2013 г, като е извършен оглед на багера на 22.05.2013 г (т. 18 л. 108). Въз основа на този оглед е установен действителния номер на рамата му, който е бил скрит и трудно достъпен - под дифюзора за охлаждане на двигателя. След това, обаче, не е било възобновена пр.пр. № 916/09, за да се извърши такъв оглед и на багера с ДК № *. И двете преписки (пр.пр. 916/09 и пр.пр. 917/09) са били възложени на един и същи разследващ орган – разследващ полицай Я.; те са имали един и същи наблюдаващ прокурор – прокурор Ангелина Василева. Била е очевидна връзката между тях – доколкото два еднотипни багера са задържани едновременно, намиращи се във владението на едно и също лице (св. Д.Г.), като на тях е имало еднотипна манипулация на номера на рамата – видно от изготвените  в един и същи ден от едно и също вещо лице (Ан.Георгиева) почти напълно идентични технически експертизи. Поради което е можело да се извърши оглед и на багера с ДК № *, като така се установи действителният номер на рамата му (скрит под дифюзора за охлаждане на двигателя) и респективно истинският му собственик. Това би дало възможност да се съберат определени доказателства, вкл и във връзка с разследването деяние по чл. 345а НК. Такива действия не са били извършени от никого. Както посочи св. Я., разследващ полицай по двете досъдебни производства към този момент, причината за това е прекалената сложност на огледа (необходимост от разглобяване на множество части). Поради което той сам не е взел решение да го извърши. Тогавашният наблюдаващият прокурор не му е наредил.

Подс. К. посочи в обясненията си, че се запознал с двете преписки неформално, още преди обединяването им; но също така посочи, че не е знаел за този скрит номер. От тази гл.т. той не може да бъде държан отговорен за това, че не е наредил такъв оглед и на втория багер, доколкото той е можел да разбере за възможността за провеждането му чак след като официално е обединил двете преписки и сам се е определил за новия наблюдаващ прокурор – а това е станало след като багер с ДК № * е бил върнат. Но дори и да е знаел за тази възможност и да не е разпоредил разглобяването и на втория багер, то неговото бездействие е същото като онова на останалите длъжностни лица, ангажирани с преписката.

Тези багери от 2009 г до 2015 г, когато са върнати, са стояли в двора на РУ К.. Не е имало и каквито и да е реални очаквания конкретно лице да бъде привлечено като обвиняем по тези две преписки. Т.е. не е имало каквито и да е реални очаквания за предприемане на каквито и да е действия по разследването в бъдеще.

Поради което връщането им по никакъв начин няма потенциала да затрудни разследването по делото и разкриването на обективната истина.

28.6. Този извод е напълно несъмнен относно багер с ДК № *. Съобразно становището на настоящата инстанция, нито едно доказателство по делото не може да доведе до извода, че с връщането му на 22.12.2015 г разследването по делото е било затруднено. Нито към онзи момент, нито дори към настоящия, няма възможност да се извършват каквито и да е следствени действия с него. Оригиналният номер на рамата вече е установен, естеството на изпълнителното деяние по чл. 345а НК също така е установено. Възможността да се намери евентуалният извършител на това деяние е незначителна. Поради което и запазването му с оглед евентуално предявяване на защитата като ВД е явно ненужно и незаконосъобразно. Поради това и връщането на този багер по никакъв начин не се е отразило на разкриване на обективната истина по преписката.

След намирането му и новото му изземване на 05.10.2018 г (том 10 л.83) той е приет до такава степен ненужен, че е оставен на мястото, на което е открит, на отговорно пазене от домакина на ПСТ П.. Както основателно акцентира защитата, СпПр е приела за ненужно дори да уведоми РП К. за намирането му. А това е в очевидно противоречие с обвинителното твърдение, че с предаването му от подс. К. на трето лице е възпрепятствано разследването. Ако наистина това е така, то СпПр е следвало да преустанови това възпрепятстване, като поне уведоми РП К. къде се намира вещественото доказателство. Т.е. със  своето бездействие СпПр ясно опровергава основателността на обвинението си за възпрепятстване на разследването.

Нещо повече. От намирането на тази багер досега не са извършени каквито и да е следствени действия с него (освен допуснатата по инициатива на съда и защитата допълнителна и повторна оценителни експертизи – които, обаче, са за нуждите на настоящето дело, а не на онова, по което подс. К. е бил наблюдаващ прокурор). Нито едно доказателство по делото не сочи, че в периода от предаването му с постановлението от 22.12.2015 г до новото му изземване от 05.10.2018 г водещ разследването или наблюдаващ прокурор са имали намерение да извършат определено действие по разследването, което е било осуетено или затруднено поради липсата на този багер.

28.7. Този извод се налага и относно багер с ДК № *.

На първо място следва да се посочи, че св. К.П. не може да се приеме за неправоимащо лице в сравнение със св. И.М.[9]. Поради което и използваната от СпПр конструкция, че затруднение на разследването е следствие от връщане на неправоимащо лице, също така води до извод за неоснователност на това обвинение.

Нужно е все пак да се изследва дали връщането на посоченото от прокурора правоимащо лице би довело до по-различен резултат, относно нуждите на разследването.

След предаването на багера на св. К.П. този багер не е бил намерен и отново иззет. При все това нито един елемент от пр.пр. 916/09 не сочи той да е бил нужен за каквото и да е следствено действие. Нищо не сочи, че ако той е бил върнат на св. И.М., то съдбата му би била по-различна, поне от гл.т. на интереса на РП К. (може да се предположи, че св. З.Г. би го експлоатирал, а не би останал измамен в очакванията си, както са се стекли отношенията му със св. К.П.). Поради което и не може да се приеме, че разследването е било затруднено от предаване на багера на св. П., а не на св. И.М..

Същият въпрос – дали ще се доведе до затруднение на разследването и затруднение на разкриване на обективната истина – следва да се постави и от гл.т. на самото връщане, на което и да е лице, независимо дали е правоимащо или не.

 Запазването на тази багер като ВД по делото е можело да доведе до установяване на скрития под дифюзора за охлаждане на двигателя номер на рамата, а оттам и лицето, което е било негов собственик или владелец, респективно при какви обстоятелства е извършено инкриминираното деяние по чл. 345а НК – противозаконна промяна на номера на рамата. Както бе посочено по-горе, това е можело да стане още през 2013 г, когато наличието на този скрит номер е било установено. Ангажираните с разследването длъжностни лица - разследващ полицай и наблюдаващ прокурор-  съзнателно са бездействали (както посочи сам св. Я.). Същевременно предмет на настоящето наказателно производство е само изборът подс. К. да върне багера, вместо да го запази като ВД по делото.

Макар и обективно да е имало необходимост от запазването на тази багер, с цел установяване на скрития номер на рамата, тази необходимост не е била известна на подс. К.. На 24.11.2014 г му е било разпределена пр. пр. № 916/09. Поради което той не е имал официален достъп до другата преписка – пр.пр. № 917/09 – а именно в нея се намират новите събрани доказателства от 2013 г, от които се установява наличие на допълнителен номер на рамата, скрит под дифюзора за охлаждане на двигателя. Макар и в своите обяснения той да посочи, че е всъщност се е бил запознал с нея, още към края на 2014 г, по неофициален начин, все пак посочи допълнително, че едва при образуване на настоящето производство е разбрал за възможността за откриване на скрития номер на рамата след разглобяване на дифюзора. Следователно не е установено той да е проявил онова неглижиране на задълженията си за пълно и обективно разследване, което се проявили длъжностите лица, ангажирани с двете преписки преди новото им преразпределение през ноември 2014 г. Поради което и той не може да бъде упрекнат, че като е върнал този багер, е направил невъзможно да се установи този истински номер на рамата и оттам собственика  на багера.

За преценка на това дали и по какъв начин връщането на багера е довело до затруднение на разследването, е нужно да се преценяват материалите, които са били на разположение на подс. К. към момента на инкриминираното деяние. А от преписката, с която той е разполагал, нищо не е сочило на възможността да има и друг, скрит номер на рамата.

Поради което и подс. К. не е съзнавал и не е трябвало да съзнава съществуването на този скрит номер на рамата. Поради което и липсва вина от негова страна относно това, че с връщането на багера е създал предпоставки за затруднение на разследването.

28.8. На последно място следва да се посочи, че ако този багер не е бил върнат от подс. К., а е бил останал като ВД по преписката, това не е щяло да доведе до разкриване на обективната истина. А именно, ако инкриминираните деяния въобще не са били извършени, то само багерът с ДК № * е щял да бъде върнат на лизинговото дружество. Вторият багер, с ДК № *, е щял да остане като ВД в двора на РУП К. за неустановен период от време; никой правоимащ не би подал молба за връщането му (освен лица, които, като св. З.Г., биха желали да се възползват неправомерно от този багер).

Т.е. налице е една съществена вероятност, че след спирането си на 20.01.2009 г пр.пр. 916/09 никога не би била възобновена. Щяла е да бъде приложена нормата на чл. 112 ал.3 НПК и този багер би бил отнет в полза на държавата (евентуално някога; със значителна доза сигурност след изтичане на абсолютната давност).  Поради това и от обективна страна, съобразно преценката за това как би се развило разследването по пр.пр. 916/09, ако не е било извършено инкриминираното деяние, прави явно незначителна (т.е. почти невъзможна) вероятността деянието на подс. К. да е довело до възпрепятстване на разследването.

28.9. Поради тези аргументи съдът приема, че не са основателни обвиненията на СпПр, че нарушението на служебните задължения по чл. 111 ал.2 НПК се изразява и в това, че с връщане на двата багера (на неправоимащи лица или не) е било затруднено разследването (респективно затруднено разкриване на обективната истина).

Въз основа на тези мотиви съдът прие, че не се е реализирало твърдяното от СпПр нарушение на служебните задължения – а именно възпрепятстване на разследването като последица от връщане на ВД.

 

29. Относно нарушението по чл.113 НПК.

СпПр твърди нарушение на тази норма и относно двете деяния, това от 06.04.2015 г и това от 22.12.2015 г. Защитата възразява, че за първото от тях нищо не сочи да е налице спор за собственост.

29.1. Следва да се възприеме напълно това становище. Относно първото инкриминирано деяние обвинението е очевидно неоснователно. Нито към тази дата, нито към който и да е друг последващ момент, не е имало спор за собственост относно багера с ДК № *. Единствено св. З.Г. е проявил желание да го ползва (по неформален начин); въз основа на правния съвет, даден му от подс. К., той е мотивирал св. К.П. да подаде молба за връщането му. Няма какъвто и да е правен спор между тях двамата. СпПр не излага каквито и да е фактически твърдения за такъв правен спор, между които и да е лица. Обвинението е очевидно неоснователно.

29.2. Единствено относно деянието от 22.12.2015 г доводите на СпПр следва да се разгледат с внимание. СпПр твърди, че подс. К. е нарушил служебните си задължения по чл. 113 НПК. Тази норма посочва, че когато възникне спор за правото върху предметите, които са иззети като веществено доказателство, ако този спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те не се връщат на нито една от спорещите страни, а се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

Тя е допълнително уточнена с ТР № 2/14, където се посочва, че предмет на спора могат да бъдат различни имуществени права върху вещта, иззета като веществено доказателство, а не само право на собственост. ВКС приема, че под „спор за право“ по смисъла на чл.113 НПК не се визира само предявен граждански иск, но също така „…обективирано по какъвто и да е начин противоречие между поне две насрещни твърдения било по фактите, било по правното им значение относно спорната вещ“. Поради което ВКС приема, че „…за възникване на правен спор е определящо не отнасянето му в съда, а самото му обективиране и констатирането на последното от съответния орган – служебно или по инициатива на страните“. Достигнат е и до крайния извод в диспозитива: „За прилагане от прокурора в производството по чл. 111 ал.2 НПК на разпоредбата на чл.113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането ѝ“.

От нормата на чл.113 НПК, пояснена с ТР № 2/14 на ВКС ясно се дефинират служебните задължения на прокурора, който е сезиран с две искания от два различни субекта за връщане на една и съща вещ, когато тези искания са несъвместими едно с друго – а именно той е задължен да констатира, че е налице правен спор между тези две лица, като откаже да върне вещта на което и да е от тях, докато този правен спор не бъде разрешен по реда на ГПК.

29.3. В случая подс. К. е нарушил тези си задължения. Той е бил сезиран с искане за връщане на една и съща вещ – а именно багер с ДК № * от две различни лица – от лизинговото дружество и от св. Д.Г.. При това положение не е следвало да връща багера на св. Д.Г.. Следвало е да постанови отказ, като му даде възможност да предяви претенциите си по граждански път против лизинговото дружество – след което да върне багера на онзи молител, който е посочен от гражданския съд като собственик на багера.

По делото се установи, че първоначално подс. К. е бил сезиран с искане за връщане на багера от ХАРБ ЕООД. Той е разгледал това искане на 21.12.2015 г, при което е приел, че това дружество не е собственик; собственик (според него) е св. Д.Г.. Веднага след това е сезиран с искане от самия св. Г., като на 22.12.2015 г е приел, че собственик на багера е ХААЛ ООД, но правоимащо лице също така е св. Д.Г.; постановил е връщане на което и да е от тези две лица; фактически багерът е върнат на св. Д.Г. няколко часа по-късно.

Това представлява нарушение на чл. 113 НПК, доколкото – според аргументите в двете Постановления от 21 и 22.12.2015 г, са налице три правни субекта, които претендират или могат да претендират за връщане на багера - ХАРБ ЕООД и св. Д.Г., които са направили такова искане и ХААЛ ООД, според аргументите на подс. К..

Становището на подс. К. в Постановлението от 21.12.2015 г е основание за невръщане на багера на ХАРБ ЕООД. Това не е нарушение на чл. 113 НПК, доколкото тази норма към този момент все още не намира приложение.

Но наличието на втора молба, от друг субект, подадена следващия ден – 22.12.2005 г – относно същия багер, вече води до пораждане на правен спор, съобразно дефинирането му в ТР 2/14. Този правен спор допълнително е усложнен от установяване от подс. К., че и трети субект (според него) – а именно ХААЛ ООД – има право да получи багера.

При това положение намира приложение нормата на чл. 113 НПК, която задължава подс. К., като наблюдаващ прокурор, да не върне иззетия като веществено доказателство багер на нито един от тези три субекта. Той е следвало да ги уведоми за претенциите на другите субекти, като им даде възможност да уредят отношенията си; респективно да изчака решението на гражданския съд, като съобразно това решение върне багера на правоимащото лице. Като не го е направил, а вместо това е върнал багера на избрано от него лице, той е нарушил нормата на чл. 113 НПК.

29.4. Подс. К. посочва, че обвинението по чл.113 НПК е несъставомерно, доколкото претенцията на св. Г. е за фактическа власт върху багера, а на лизинговото дружество за право на собственост, като не са несъвместими едни с други; следователно липсва спор за собственост. Това възражение не би могло да бъде подкрепено. Само ако св. Г. твърди, че черпи определени права  от лизинговото дружество (например от договор за лизинг), респективно те не се отричат от това дружество, не би имало „спор за право върху предмети“ по реда на чл.113 НПК. В случая всяка една от двете страни иска предаването на нея на багера, напълно и изцяло. Поради което и претенциите им са несъвместими и попадат под приложното поле на чл. 113 НПК.

Подс. К. счита, че обвинението е нелогично, доколкото СпПр назовава св. Г. неправоимащо лице, относно връщането на него на багера, но също така твърди, че е участник в правния спор, което го прави правоимащо лице. Акцентира, че няма решение на съда, което да определя св. Д.Г. като неправоимащо лице. Съдът не може да се съгласи, че ако едно лице заяви претенции за получаване на определена вещ, то става правоимащо лице. След като има такава заявена или служебно установена претенция от две или повече лица, то е приложима нормата на чл.113 НПК.

На последно място подс. К. посочва, че с Постановлението за връщане на вещи не се прехвърля правото на собственост. Поради което с този акт не може да се извлекат ползи и да настъпят вреди. Прави аналогия с нотариалния акт въз основа на обстоятелствена проверка, доколкото страните разполага със съответното средство за равна защита. Посочва, че неговите постановления подлежат на отмяна, а те не са отменени. Тези аргументи не са относими към въпроса дали намира приложение нормата на чл.113 НПК или не. Тази норма не визира настъпване на каквито и да е било вреди. Ще бъде налице нарушение по чл.113 НПК дори ако вещта бъде предадена на тази страна в правния спор, за която след това, по-късно, съдът установи, че е действителния правоимащ. Логиката на задължението по чл.113 НСПК да не се връща вещта докато гражданският съд не се произнесе е разпределението на компетентност. Не се предполага прокурорът да решава граждански спорове. Дори и да има всички нужни доказателства и необходимите правни знания, все пак той не е компетентен по смисъла на закона. Негово основно задължение е провеждане на наказателно преследване. Поради което и следва да уведоми спорещите страни да уредят спора си по предвидения законов ред – а не той сам да го урежда и след това – както посочва подс. К. – да се аргументира, че избрания от него начин за това уреждане не е вредоносен, тъй като не е задължителен и може да се оспори.

 

30. Относно специалната цел.

30.1. Деянието по чл. 282 НК се извършва със специфична проявна форма на умисъла – а именно нарушението на служебните задължения е извършено с определена цел – да се набави за другиго имотна облага. Следователно, съобразно параметрите на повдигнатото обвинение, е нужно да се установи, че подс. К. е предприел своите действия по съставяне на двете Постановления за връщане на ВД, преследвайки определена цел – а именно да набави имотна облага на две лица – и това са св. Д.Г. и св. К.П.. Т.е. трябва да се установи от доказателствата, че той не само е съзнавал като нормална или дори неизбежна последица такава имотна облага за тези лица, но и пряко е я целял; именно поради това той трябва да е извършил деянието си по нарушение на служебните задължения, за да постигне чрез него такава имотна облага за тези две лица. Т.е. да се установи, че той е предприел тези си действия, като е съставил инкриминираните Постановления и така е извършил посочените в обв.акт нарушения на служебните си задължения, именно с цел да набави на двете лица имотна облага.

30.2. При преценка на доказателствата такава специална цел, относно посочените от СпПр лица, не се установява.

Подсъдимият К. не е познавал нито един от двамата свидетели – св. Д.Г. и св. К.П.. Дори СпПр не твърди, че ги е познавал. Той не е имал каквито и да е отношения с тях. Единственият им досег с тях е в резултат със запознаване с материалите по делото и извършване на преценка, че би могъл именно на тези лица да постанови акт за връщане на ВД. Т.е. изборът му да върне багерите на тези две лица не е бил насочен към тяхното облагодетелстване, а в резултат на правно логическа преценка, че доказателствата сочат (поне привидно), че те са правоимащи. Следователно той не е целял да им набави имотна облага.

Точно обратното – той е целял да набави такава облага на св. З.Г.. Последният го е помолил да уреди предаване на него на багерите, като подс. К. е измислил юридически начин това да стане – като се използват св. Г. и св.П., на чието име те да бъдат върнати. Поради което и визираната цел да набавяне на облага (а именно предоставяне фактически на двата багера и предоставяне на правно основание за държането им) се отнася до св. Г..

Поради  което съдът приема, че подс. К. не е бил движен със специалната цел за набави облага на св. К.П. и св. Д.Г., а да набави тази облага за св. З.Г.; първите двама свидетели са били средство, чрез което облагата ще достигне до св. З.Г..

30.3. Това поражда въпроса дали е налице процесуално нарушение, ако СпПр твърди, че целта е била да се набави имотна облага на св. П. и св. Г., а съдът постанови осъдителен съдебен акт за цел за набавяне на имотна облага на св. З.Г.. Налага се отрицателен отговор – доколкото не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Така СпПр изрично посочва на л.7 от обв.акт, втората половина: „На неустановена дата в началото на 2015 г З.Г. успял да се срещне насаме с прокурор К., от когото поискал да се разпореди багерите да бъдат върнати на него или някои от неговите познати – Д.Г., К.П. ….при последващ разговор между тях … прокурор К. обещал на З.Г., че ще разпореди да бъдат върнати машините на лица, различни от собствениците…. Казал, че единият багер ще върне на К.Б.П., а другият багер – на Д.З.Г.“. Следователно СпПр изрично посочва, че подс. К. е поел ангажимент да предаде багерите на св. З.Г. чрез две други лица, формални получатели – св. К.П. и св. Д.Г.. При все това СпПр е достигнал до правния извод, че целта на инкриминираното деяние е да набави имотна облага на тези две лица.

В случая съдът възприема фактическите твърдения на СпПр, но не се съгласява с правната логика на СпПр. След като подс. К. е поел ангажимент да предаде багерите на св. З.Г. чрез трети лица, посочени от него (това се твърди от СпПр и се подкрепя от съда), то от правно-логическа страна целта му е да набави имотна облага именно на св. З.Г., а не на тези трети лица, като твърди СпПр.

Съобразно становището на настоящия състав, когато прокурорът твърди определени факти и съдът ги приема за настъпили, но прокурорът твърди определена логическа връзка между тези факти, като съдът приема друга логическа връзка, то е налице изменение на обстоятелствената част на обвинението. В случая това изменение не е съществено, доколкото се базира на едни и същи факти и не променя логиката и конструкцията на обвинението. Видно от аргументите на защитата, не може да се приеме, че те са съсредоточили вниманието си в отричане на имотната облага на  св. Г. и П.. Поради което и не може да се приеме, че това несъществено изменение на обстоятелствената част ги изненадва и възпрепятства в отстояването на защитната позиция; този проблем всъщност не е коментиран въобще

Поради което няма пречка подс. К. да бъде признат за виновен, че е преследвал специалната цел да набави облага на св. З.Г., а не на св. Д.Г..

 

31. Относно това дали са настъпили значителни вредни последици от деянието.

31.1. Нормата на чл. 282 ал.1 НК съдържа във фактическия си състав възможност за настъпване на немаловажни вредни последици. Квалифициращото обстоятелство по чл. 282 ал.2 пр.1 НК е настъпване на значителни вредни последици. То по своето естество поглъща възможността за настъпване на немаловажни последици.

Съобразно формулираното обвинение, тези значителни вредни последици се изразяват в имуществената стойност на двата багера, с която е била ощетена правната сфера на лицата, на които (според СпПр) е следвало да бъдат върнати багерите  – а именно сумата от 63 074, 76 лв за св. И.М. и сумата от 56 675, 79 лв за Х А. Р.Б. ЕООД, или общо 119 750, 55 лв.

31.2. Относно багер с ДК № *. По делото не се установи св. И.М. да е действителният собственик на багера; поради което за него не са настъпили каквито и да е вредни последици от това, че багерът е бил върнат на св. П., а не на него самия. Поради което и това квалифициращо обстоятелство не е налице.

Респективно не е налице и елементът от състава на чл. 282 ал.1 НК – възможност за неблагоприятни последици, доколкото СпПр конкретизира този елемент единствено до увреждане на имуществената сфера на св. И.М.. Становището на настоящия съдебен състав е, че този багер е следвало да бъде отнет в полза на държавата, по реда на чл. 112 ал.3 НПК[10]; но такова твърдение въобще не фигурира в обв.акт, поради което не може да бъде взето предвид. Следователно относно деянието от 06.04.2015 г, изразено във  връщане на багер с ДК *, липсва елемент от  фактическия състав на престъплението по чл. 282 НК. Това е основание за оправдателна присъда. В нея следва да се посочи както че не са настъпили такива вредни последици, така и че не е имало възможност да настъпят – доколкото липсата на квалифициращото обстоятелство по чл. 282 ал.2 НК поражда въпроса дали не е налице основното обстоятелство по чл. 282 ал.1 НК.

31.3. Относно багер с ДК *. По делото се установи, че този багер е бил предоставен на св. З.Г., чрез св. Д.Г., а не на действителният му собственик Х.А.Р.Б.. Поради което това дружество е претърпяло имуществена вреда. Тя се изразява в онова имуществено обедняване, което е пряко свързано с деянието на подс. К.. Размерът на това обедняване е стойността на багера към момента на инкриминираното деяние – а именно 55 332 лв, съобразно експертното заключение.

Не би могло да се определи по-ниска стойност, предвид обстоятелството, че  този багер е бил намерен и иззет на 05.10.2018 г. Т.е. той е наличен и със статута на веществено доказателство по настоящето дело. Той не е нужен по него (страните дори не пожелаха да им се предяви), поради което няма пречки след приключване на делото да бъде върнат лизинговото дружество. При все това не може да се приеме, че реалният размер на тази вреда е разликата между неговата стойност към момента на физическото му предаване на св. Д.Г. до намирането му по настоящето дело или връщането му на лизинговото дружество. Това е така, доколкото тези обстоятелства са настъпили след довършване на изпълнителното деяние. Те имат отношение само към имуществената отговорност на подс. К. към лизинговото дружество, а не към наказателната му отговорност (доколкото намирането и връщането на багера не се дължи на негово съдействие).

31.4. Сумата от 55 332 лв представлява значителни вредни последици. Съобразно т.1 от ТР 6/1973 г: „Дали вредите са обикновени или значителни, се определят, като се сравни стойността на повреденото,унищоженото, разпиляното или запалено обществено имущество със стойността на имуществото, което има в собственост или оперативно управление ощетеното държавно предприятие, или учреждение, кооперация или обществена организация. От значение обаче и абсолютния размер на вредата… когато абсолютният размер на вредата е значителна, а в сравнение с огромната стойност на патримониума на ощетеното предприятие, кооперация или обществена организация е незначителна, ще е налице значителна вреда, която ще квалифицира деянието като по-тежко“.

Това правно разрешение следва да намери приложение и по настоящето дело. Макар и да е несъмнено, че за финансовите възможности на лизинговото дружество сумата от 55 332 лв не е особено гО.ма, все пак, в своя абсолютен размер, тя води до еднозначния извод, че вредите са значителни. Това е около една трета от цената на багера като нов, като се има предвид, че този багер е скъпо специализирано МПС; това е повече от 145 минимални работни заплати към датата на деянието.

Поради което съдът приема, че е налице това квалифициращо обстоятелство.

 

32. От субективна страна съдът приема, че подс. К. е действал виновно. Той е съзнавал всички елементи от фактическия състав на деянието си – своето длъжностно качество, предприетите от него действия по двете преписки, респективно естеството на своите служебни задължения и в какво се състои нарушението им, целта си да набави облага на св. Г. и значителната стойност на багерите. Макар и да не е съзнавал точния размер на тази стойност (индивидуализирана до лев), все пак е съзнавал, че тя е значителна. Съзнавал е, че така причинява значителни вреди на лизинговото дружество, като не е съзнавал, че причинява такива вреди на И.М. (като обективно не е причинил такива). Той е извършил деянието си при условията на пряк умисъл (като се изключи липсата на съзнание за онези елементи от деятелността му, за които бе оправдан), като е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпване на обществено опасните му последици.

 

33.Въз основа на тези аргументи съдът прие, че следва да постанови оправдателен съдебен акт относно обвинението за деянието от 06.04.2015 г и осъдителен съдебен акт относно деянието от 22.12.2015 г.

И по-конкретно, съдът прие, че подс. К. има изискуемото се длъжностно качество (т.23). Също така прие, че е извършил нарушения по служба, относно задълженията си по чл. 4 и чл.12 ал.1 ЗСВл (по двете деяния) и относно чл.111 ал.2 НПК (относно второто деяние и само относно връщане на трактора на неправоимащо лице) и относно чл. 113 НПК (относно второто деяние); респективно прие, че не е извършил такива нарушения по служба относно чл. 111 ал.2 НПК (относно затрудняване на разследването) и по чл. 113 НПК (относно първото деяние); това бе предмет на обсъждане в т.24-29. Също така прие, че е налице специалната цел, с известна допустима от закона ревизия (т.30). Но прие, че такава ревизия не е допустима относно вредните последици, като вместо такива, настъпили за Иво М., приеме, че са били настъпили за държавата (т.31.2.); респективно прие, че липсва елемент от фактическия състав на първото деяние; той е налице само за второто деяние (т.31.3.)

Поради което относно първото деяние следва да се постанови оправдателна присъда. Макар и да е установено нарушение на определени аспекти на служебни задължения, предприети с цел да се набави другиму имотна облага, все пак съдът прие друг вид вредни последици, а не тези, които са посочени от прокурора. Разминаването е достатъчно съществено (засягане на правната сфера на Иво М., респективно на държавата), поради което съдът не може да осъди подс. К. по непредявено обвинение.

Поради което само за второто деяние следва да се постанови осъдителен съдебен акт.

 

34. На пръв поглед осъдителните диспозитиви са несъвместими един с друг. А именно не е възможно подс. К. да бъде признат за виновен в това, че е нарушил служебното си задължение по чл.111 ал.2 пр.1 НПК, като е върнал багера на неправоимащо лице (върнал на св. Д.Г., а не на лизинговото дружество) – т. 27.4., но също така е нарушил и чл.113 НПК, като не е отказал да върне багера и на двамата претенденти, предвид спора за собственост – т. 29.3. А именно не е възможно да се отправя към него упрек, че е върнал багера на едно неправоимащо лице (и по този начин мълчаливо се твърди, че е следвало да го върне на друго, правоимащо лице) – и едновременно с това да се упреква, че поначало го е върнал, на който и да е от тях, доколкото е следвало да го задържи до решаване на правния спор по граждански ред. Така би следвало да остане само нарушението по чл. 113 НПК, което поглъща това по чл. 111 ал.2 пр.1 НПК.

Това противоречие е налице само на пръв поглед. Такова противоречие – отново на пръв поглед – може да се открие и в нарушението на чл.4 и чл.12 ал.1 ЗСВл от една страна и тези по чл.111 ал.2 и чл.113 НПК от друга. А именно след като е допуснал нарушение на задължението за интегритет, то не може да бъде упрекван за последващите му нарушения, пряко производни от вече осъщественото нарушение (поемането на задължение към трето лице да му предаде багерите поглъща последващите нарушения, които са в изпълнение на това неправомерно задължение).

В действителност се касае за различни правонарушения, които се осъществяват последователно – поради което и извършването на едното не води до извода, че последващото правонарушение поглъща първото. Нарушението за интегритет не дава имунитет за последващи правонарушения, вкл тези по чл. 111 ал.2 и чл.113 НПК. Нарушението по чл. 111 ал.2 НПК не е погълнато от това по чл. 113 НПК. Касае се за последователно извършвани нарушения по служба.

На първо място подс. К. е нарушил своите задължения по служба (задължение за интегритет по чл. 4 и чл.12 ал.1 ЗСВл), като е поел неправомерен ангажимент към св. З.Г. да му осигури връщането на багерите.

На второ място той е нарушил задължението си по чл. 111 ал.2 пр.1 НПК да върне багера на правоимащото лице; вместо да го върне на лизинговото дружество, го е върнал на св. Д.Г..

На трето място той е нарушил и задължението си по чл. 113 НПК да не връща багера при спор за собственост.

Т.е. имало е две самостоятелни основания да не върне багера на св. Г. – 1) той не е бил правоимащо лице и 2) имало е спор за собственост.

СпПр не е отправила обвинение за Постановлението от 21.12.2015 г, с което неправомерно подс. К. е отказал връщане на багера. Обвинението е за Постановлението от 22.12.2015 г, с което го е върнал на неправоимащо лице и при спор за собственост. Поради което и няма вътрешно противоречие между обвинението по тези две хипотези.

 

35. Относно обвинението за продължавано престъпление. Доколкото съдът постанови осъдителен акт само за едно деяние, по това обвинение бе постановена оправдателна присъда.

 

36. Относно диспозитива на присъдата. Съдът внимателно формулира този диспозитив по такъв начин, че правните изводи за извършване или неизвършване на определените елементи от фактическия състав на деянието да бъдат ясни. Това наложи отклонение от модела, използван от СпПр при формулиране на обв.акт. Това отклонени е несъществено. Вместо да цитира нормите на закона (чл. 93 т.1 б.“а“ НК относно длъжностното лице и чл.111 ал.2 НК), акта за назначаване, както и прекомерна индивидуализация на досъдебното производство (че се води срещу неизвестен извършител по чл. 345а НК) и явно неотносима индивидуализация на багерите (посочване и на номера на неправомерно поставената планка на рамата – която очевидно не се отнася до това МПС), съдът прие, че следва ясно да отграничи всеки един елемент от фактическия състав на деянието.

Това, според становището на настоящия състав, не е процесуално нарушение, доколкото съдебният акт визира именно онова деяние, което е посочено в обв.акт, като всяко едно отклонение от него е съпроводено със съответен оправдателен диспозитив.

Задача на съда е да достигне до свой собствен извод дали и до каква степен обвинението е доказано, като този извод може да вземе проявна форма различна от буквалното преписване на заключителната част на обв.акт, без значение с оправдателен или осъдителен диспозитив.

 

37. Относно наказанието. Нормата на чл. 282 ал.2 НК предвижда наказание от 1 до 8 г "лишаване от свобода", както и евентуално наказание по чл. 37 ал.1 т.6 НК. Прокурорът настоява за наказание "лишаване от свобода" в среден размер и наказание „лишаване от право да заема длъжността „прокурор“ в максимален размер. Т.е. иска около 4 години и половина наказание "лишаване от свобода" и около 7 години и половина наказанието по чл. 37 ал.1 т.6 НК.

Съдът намира че подобно наказание би било прекомерно тежко. При обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема, че основно смекчаващо отговорността обстоятелство е обстоятелството, че деянието касае багер, който един продължителен период от време – около 6 години – е стоял в двора на РПУ К.. То е можело да бъде извършено най-вече поради бездействието на предходни прокурори от РП К., които са можели в един предходен момент да върнат багера с ДК № * на лизинговото дружество – данни за което е имало в значителен период от време преди подс. К. да постъпи на работа в РП К.. Самото задържане на този багер, в толкова продължителен период от време, при явната безперспективност да се установи евентуалният деец по чл. 345 НПК, според становището на настоящия съдебен състав, не е правомерно. Това предходно чуждо противоправно деяние следва да се отчита, за да се установи реалната обществена опасност на деянието и дееца.

 Смекчаващо отговорността обстоятелство е и професионалната кариера на подс. К., при обсъждането на която настоящият съдебен състав приема, че инкриминираният случай се явява нетипичен и изолиран. Това също така води до извод за една чувствително по-малка обществена опасност от обичайната хипотеза по чл. 282 ал.2 НК. Доказателство за това е и изминалия период от време, от процесното деяние до произнасянето на присъдата – повече от 4 години – през които подс. К. работи в СГП, без да има каквито и да е забележки за работата му.

Оттегчаващо отговорността обстоятелство е реализиране на няколко нарушения на служебните задължения по деянието, за което е признат за виновен.

При обсъждане на тези смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема, че минимално предвиденото в закона наказание отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите по чл.36 НК да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху него и върху неустойчивите членове на обществото. Поради което и определи наказание в този размер.

Съдът прие, че не следва да прилага кумулативното наказание по чл. 37 ал.1 т.6 НК, каквото искане направи СпПр. Неговото искане е съсредоточено само до конкретна длъжност – а именно лишаване на подс. К. от правото да изпълнява длъжността на прокурор. В действителност не е нужно да се постановява такова наказание, за да се постигне искания от прокурора резултат, доколкото самият факт на осъждането (след евентуалното му влизане в сила) ще направи невъзможно подс. К. да продължи да изпълнява тази си длъжност. Доколкото съобразно чл. 49 ал.2 НК наказанието по чл. 37 ал.1 т.6 НК може да надвишава наказанието "лишаване от свобода" най-много със срок от 3 години, това прави общо наказание от 4 години. Или, ако евентуално бъде уважено искането на прокурора, срокът на наказанието „лишаване от право да заема длъжността „прокурор“ може да ес наложи за срок до 4 години.

Същевременно съобразно чл. 162 т.4 ЗСВл осъжданите лица, независимо дали са реабилитирани, не може да бъдат магистрати, вкл прокурори. Т.е. налице е необходимост от абсолютна реабилитация по чл. 88а ал.1 вр чл.82 ал.1 т.5 НК, а срокът за това е 5 години след изтърпяване на наказанието – т.е. 5 години след изтичане на изпитателния срок или 8 години след влизане в сила на присъдата. Т.е. оказва се, че целения от СпПр краен резултат е постигнат със самия факт на осъждането – и то в по-гО.ма степен от исканото от него. Това прави ненужно изричното налагане на поисканото от прокурора допълнително наказание.

Съдът прие, че не са основанията по чл. 55 ал.1 т.1 НК, доколкото смекчаващите отговорността обстоятелства, макар и няколко на брой, все пак не са нито многобройни, нито изключителни, като също така минималното предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко.

---

Съдът прие, че са налице законовите предпоставки за прилагане на нормата на чл.66 ал.1 НК в настоящия случай. Подсъдимият не е осъждан. Също така – видно от всички доказателства за делото – за неговото превъзпитание не е наложително той реално да изтърпи така определеното му наказание. Възможността да се изтърпи това наказание при ново престъпно деяние в достатъчна степен ще въздейства възпиращо върху него.

Също така и деянието, за което е предаден на съда, не разкрива значителна обществена опасност, поради което и му бе определено относително ниско наказание “лишаване от свобода”. Това деяние носи белезите на инцидентен случай от живота му, поради което и проведеното наказателно производство и постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна степен ще въздействат върху него превъзпитателно и предупредително, така че да го мотивират да спазва законовоустановения ред. Поради това и не се налага той реално да изтърпи така определеното му наказание. Поради това и съдът условно отложи изтърпяването на това наказание за срок от три години.

 

38. На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият  дължи направените в хода на наказателното производство разноски.

Те са както следва:

В досъдебна фаза – 152,49 лв.

В съдебна фаза:

Пътни разноски:

Св. П. - 26 лв – л. 116 гръб;

Св. Я. – 50 лв – л. 169;

Св. Я. – 50 лв – л. 169 гръб;

Св. Д. - 45,40 лв – л. 171;

Св. С. – 41 лв – л. 173;

Св. П. – 40 лв – л.175 гръб;

Допълнителна оценителна експертиза – 558, 14 лв – л. 251 и л. 258 от съдебното производство;

Повторна оценителна експертиза – 1 512 лв – л. 370 и сл.

 

Общият им размер е 2 475 лв.

 

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: