№ 192
гр. Русе, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура“ЕИК000695089, Областно управление- Русе против решение
№1106 от 14.12.2021 г., постановено по гр.д.№2596/2021 г. на Русенския
районен съд, в частта, в която е признато за установено, че дължи на ЗК „ЛЕВ
ИНС“-АД-София сумата от 553,88лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.11.2020г до окончателното й изплащане, 30лв мораторна лихва,
325лв. разноски по чгд № 55904/20г. по описа на СРС и 385лв
разноски.Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Жалбоподателят
претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да
бъде отхвърлен изцяло, при законните последици.
Ответникът по жалбата ЗК„Лев инс“-АД, ЕИК121130788, гр.София,
1
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Третото лице- помагач „Пътинжинеринг“ АД- гр.Русе, ЕИК202920330,
намира жалбата за основателна и иска отмяна на решението като неправилно.
Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД-гр.София,ЕИК103029862
изразява становище, че жалбата е основателна.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“-
АД- гр.София против жалбоподателя установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. чл.410 КЗ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 553,88лв. – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано
от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 30лв. –
мораторна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 11.11.2020г.
От приложеното гр.д.№55904/20г. по описа на СРС се установява, че по
заявление на ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.12.2020г. с която е разпоредено
длъжникът Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на заявителя сумата
от 553,18 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение, със законна лихва от 11.11.2020г.лв. и мораторна лихва в размер
на 30лв. за периода 01.05.2020г. – 11.11.2020г. и 325лв. разноски по делото. В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за
изпълнение, което поражда правен интерес у заявителя да предяви иска по
чл.422 ГПК за установяване на вземането си.
От представения с исковата молба Протокол за ПТП
№1732460/13.02.2020 г., се установява, че на 13.02.2020г. на главен път ІІ-23
Русе – Кубрат, на около 500 м след с.Ново село, е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което са причинени имуществени вреди на
лек автомобил БМВ Х1 с ДК№ Р 44 77 КВ, при което при движение
2
автомобилът преминава през несигнализирана и необезопасена неравност,
вследствие на са причинени щети, описани в протокола - увредени предна и
задна леви гуми и джанти.
По отношение на лекия автомобил, в „Лев инс“-АД е сключен договор
за застраховка „Каско” със застрахователна полица №93001910016637, със
срок на валидност от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г. Във връзка с причинените
на автомобила щети, застрахователят образувал преписка по щета №0017-
1261-20-450250 въз основа уведомление № 5650/13.02.2020 г. за настъпило
застрахователно събитие.С преводно нареждане от 21.02.2020г.
застрахователното дружество изплатило на собственика на автомобила сумата
553,88лв./виж преводно нареждане от Юробанк България –АД-л.19 от гр.д.
№9814/21г. на СРС.С Регресна покана от 27.03.2020 г. Застрахователят е
поканил Агенция „Пътна инфраструктура“ да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение, на основание чл.410 КЗ.
Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза,
щетите по автомобила са на обща стойност 386,24лв. От експертизата се
установява, че е налице причинно-следствена връзка между описаното
произшествие и настъпилите щети по процесния автомобил.В констативно-
съобразителната част на експертизата вещото лице обяснява, че когато
колелото на автомобил преминава през вдлъбната неравност на пътя
възникват два удара. Първият е от пропадането на колелото, а вторият – в
насрещния ръб на неравността. По-силен и с по-големи увреждания е втория
удар. Тогава се получават увреждания на гумата и деформиране на джантата.
В първоинстанционното производство като свидетел е разпитана
Л.Г., управлявала автомобила по време на произшествието. Свидетелката
твърди, че към м. февруари 2020 г. пътният участък, в който настъпил
инцидента бил в много лошо състояние. Тъй като всеки работен ден пътувала
по този маршрут, била запозната с трасето и неравностите по него. По тази
причина управлявала автомобила бавно и внимателно.
На 13.02.2020 г. пътното платно било залято.Когато завила към с.
Ново село, карала след други автомобили. Автомобилът, движещ се пред нея
пропаднал в дупка. Тази дупка свидетелката също не могла да избегне.
Отбила вдясно и установила, че гумата на колата е увредена.Свидетелката
уточнява, че пътната неравност, в която попаднал автомобила, се намира след
3
кръговото движение на с. Ново село в посока с. Тетово. Твърди, че в този
участък дупките са много и водачите "трябва да изберат през коя дупка да
преминат".
Свидетелят Х.М. заема длъжността „с.с.Р.п.м.“, в РПС – Русе, към
Агенция „Пътна инфраструктура“. И този свидетел с показанията си
установява, че към м. февруари 2020 г. процесният участък от пътя бил в
лошо състояние – разбит, а на места имало и пропадания. Трасето било
сигнализирано за неравности. Към 13.02.2020 г. републиканската мрежа била
в режим на зимно поддържане и се извършвали само аварийни дейности.
Твърди, че текущото поддържане според заданията било изпълнени.Уточнява,
че около 10 дни след инцидента гражданите затворили пътя. Заявява, че към
настоящия момент пътят се рехабилитира цялостно.
По делото е установено, че участъкът, в който е станало
произшествието, е част от републиканската пътна мрежа и е изключителна
държавна собственост.В чл.19 от ЗП е предвидено, че републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. В чл.21,ал.3 от
ЗП са регламентирани задължения и правомощия на Агенцията, между които
са и да подпомага министъра на регионалното развитие и благоустройството
при разработването на проект на стратегия за развитие на пътната
инфраструктура в съответствие с държавната политика; да осъществява
управлението на републиканските пътища в съответствие със средносрочните
оперативни програми; да изпълнява проекти, финансирани чрез оперативните
програми "Транспорт" и "Регионално развитие"; да организира провеждането
на обществените поръчки за проектиране, оценки на въздействието върху
пътната безопасност и одити за пътна безопасност, строителство, ремонт и
поддържане на републиканските пътища; да извършва целенасочени и
периодични инспекции за пътна безопасност по републиканските пътища.
Във връзка с дейността си по поддържане на републиканските пътища,
Агенция „Пътна инфраструктура“ , на 26.11.2014г. е сключила договор с
Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“ включващ „Пътинженеринг“
АД и „Хидрострой“ АД - Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-
37-45 от 26.11.2014 г. за извършване на дейности по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Северен
4
Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, за
обособена позиция № 4-ОПУ- Русе. Във възлагателно писмо изх.№ ВЗП-
34/28.11.2014г. е посочено, че на основание чл.4,ал.1 от договора, за начало на
действие на договора се счита 1.12.2014г. Към датата на произшествието-
13.02.2020г., договорът е действащ.
В чл.12,ал.7 от Договора е предвидено задължение Консорциумът да
изпълнява възложената работа при спазване изискванията на „Техническите
правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“, издадени от
Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и „Оперативен план за зимно
поддържане“.В Указанията за реда на възлагане, приемане и контролиране на
изпълнените дейности по договори за поддържане на републиканските
пътища, които са Приложение и неразделна част към Договора от 26.11.2014г.
е предвидено, че до 15-то число на всеки месец Директорите на Областните
пътни управления изпращат за одобряване месечно задание за изпълнение на
дейностите през следващия месец. Месечното задание се изготвя и подписва
от началника на отдел ИРД /„Инвестиционни и ремонтни дейности“/ и се
изпраща с придружително писмо. Според указанията, в срок до 10-то число
на месеца, следващ изпълнението на работите, директорът на ОПУ представя
с придружително писмо съставения, подписан и подпочетан от изпълнителя и
проверен от експертите на ОПУ месечен сертификат – образец – два
оригинала.Същите следва да бъдат подписани и подпечатани от началника на
отдел ИРД и директора на ОПУ.В писмото директорът на ОПУ изрично
декларира, че всички видове работи са изпълнение с необходимия обем и
качество, и могат да бъдат разплатени.
В първоинстанционното производство е представено месечно задание за
извършване на дейностите по поддържането / превантивно, текущо, зимно и
ремонтно възстановителни работи/ на републиканските пътища на
територията на ОПУ-Русе през м.февруари 2020г. В заданието са посочени
стойностите на дейностите по зимно поддържане-сметка №7.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е уважил частично иска по чл.422 ГПК вр. чл.41 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Решението е валидно, допустимо и правилно.При разглеждане на спора
не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени
5
релевантните за спора факти и правилно и приложен материалния
закон.Съгласно разпоредбата на чл.410от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя по
имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на
вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на
цитираната правна норма: наличие на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен с увреденото лице с период на покритие към момента
на настъпване на застрахователното събитие, възникнало право на
застрахования срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане
от застрахователя.
В процеса в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, което в настоящият случай е налице.
Установено е по делото по категоричен начин наличието на валидно
сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между
застрахователното дружество и собственика на увредения автомобил, който е
бил в сила към момента на реализиране на процесното ПТП. Приетата по
делото автотехническа експертиза установява размера на причинените
имуществени вреди на автомобила. В представената фактура е посочена
стойността на гумите и разходите за репатриране – съответно 477,08лв и
76,80лв./л.15 от гр.д.№981421г. по описа на СРС/, или общо 553,88лв. В
протокола за ПТП е удостоверено препятствието, както и че произшествието
е било посетено на място. Тези данни не са опровергани.От съдебната авто-
техническа експертиза също е установено причината за произшествието-
неравност, препятствие на пътното платно – дупка, след преминаване през
която предната и задна леви гуми на автомобила се повредили.По никакъв
начин не е доказано възражението за съпричиняване от страна на водача на
автомобила – не е установено, че същият е управлявал автомобила с
несъобразена скорост, или че е имал възможност да заобиколи препятствието.
Съгласно чл. 30 от ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
6
пътища, какъвто се явява процесния път. Наличието на необезопасени дупки
на пътното платно дават основание да се приеме, че същата не е изпълнила
задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин
пътната неравност, причинила инцидента, поради което следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй
като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му и
дължи на ищеца процесното вземане.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци,
същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
В полза на ответника по жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и
ищец по иска ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1106 от 14.12.2021 г., постановено по гр.д.
№2596/2021 г. на Русенския районен съд .
ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“-АД, ЕИК *********,
гр.София да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК *********, гр.София 100лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трети лица, подпомагащи
ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК ********* - „Хидрострой”
АД със седалище и адрес на управление: гр.София и „Пътинженеринг” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8