Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
първи юли две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 217/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Амиго лизинг“ ЕАД, предявена чрез пълномощника на
дружеството юрисконсулт К.-Т., срещу заповед №
20-0819-000010/01.01.2020 г. на началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Варна, с която на „Амиго
лизинг“ ЕАД, клон Варна е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на
регистрацията за срок от шест месеца на пътно превозно средство – лек автомобил
марка „БМВ 5 Реихе“ с рег. № ****. По съображения за незаконосъобразност на административния акт поради
допуснато с издаването му съществено нарушение на процесуалните правила,
несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона се иска да
бъде отменен от съда като на жалбоподателя се присъдят сторените по делото
разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че при
налагането на ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП административният орган не е
отчел конкретните факти по случая, според които в деня на нарушението 01.01.2020
г. автомобилът, с който то е извършено, е бил откраднат, поради което не са налице
предпоставки спрямо собственика му да се прилага ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, което би означавало да се санкционира ощетеното от кражбата лица за това,
че собствената му вещ е открадната.
Съдът като прецени, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това - за подлежащо
на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.
По основателността на оспорването
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед №
20-0819-000010/01.01.2020 г. на началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Варна на „Амиго лизинг“ ЕАД, клон Варна е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на
регистрацията за срок от шест месеца на пътно превозно средство – лек автомобил
марка „БМВ 5 Реихе“ с рег. № ****. Прилагането на мярката е мотивирано с обстоятелството, че на 01.01.2020
г. в 16:05 часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ до спирка „Дубровник“ в
посока „ВиК“ лицето Д. Г. С. е управлявало собствения на
„Амиго лизинг“ ЕАД, клон Варна лек автомобил „БМВ 5 Реихе“ с рег. № ****, след като СУМПС му е било
отнето по надлежния ред и е оставено на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Варна.
По преписката е представено
извлечение от АИС, според което лекият автомобил марка „БМВ 5 Реихе“ с рег. № **** е с регистриран собственик „Амиго
лизинг“ ЕАД, клон Варна и с ползвател Б. Ц. Ц..
Във връзка с твърдението за
временно отнето СУМПС на водача Димитър Г. Спасов по преписката е приложена
справка за нарушител.
Относно компетентността на
органа, наложил ПАМ, по преписката е приложена заповед № 365з-2747/20.07.2017
г. на директора на ОД на МВР – Варна, с т. 1.3 на която началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за
нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от ОД на МВР,
принудителни административни мерки по чл.
171 т. 1, 2, 2а, 4, 5 б. „а“ и
т. 6 ЗДвП. Във връзка с тази заповед по преписката е приложена и заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с т. 3 на която на
основание чл. 165 ЗДвП и чл. 33 т. 9 ЗМВР Областните дирекции на МВР и
Столичната дирекция на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
От приложените към жалбата
писмени доказателства се установява, че с регистрирания ползвател на лек
автомобил марка „БМВ 5 Реихе“ с рег. №**** Б. Ц. Ц. собственикът „Амиго лизинг“ ЕАД,
клон Варна е сключил договор за финансов лизинг № 02001153/00003 от 18.12.2019
г., по силата на който му е предоставил на лизинг автомобила за лизингов срок
от 30 месеца при съответните лизингови вноски.
Установява се също, че срещу водача
на автомобила Д. Г. С. на 02.01.2020 г. е било издадено
постановление за привличането му като обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение „подписка“ за това, че на 01.01.2020 г. в гр. Варна,
противозаконно е отнел от владението на Б. Ц. Ц. чуждо МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел
„520Д“ с рег. № ****, без
съгласието на същия и с намерение да го ползва, след което е последвала и
повреда на автомобила – престъпление по чл. 346 ал. 1 НК.
Така установените по делото факти
обуславят следните правни изводи:
Принудителните административни
мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която в изрично предвидените от
закона случаи се дава легален израз на държавната принуда с цел охраната на
определени обществени отношения. По правната си природа те представляват актове
на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове
по чл. 21 ал. 1 АПК, поради което законосъобразността им подлежи на преценка от
съда по критериите, регламентирани в чл. 146 АПК.
Съобразявайки това, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 165 ал. 2 т. 10 ЗДвП
/нова – ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби прекратяват служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство като по смисъла на чл. 170 ал. 1 ЗДвП при упражняване на правомощията
си по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от
закона, те действат като служби за контрол. С т. 3 на приложената по
административната преписка заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на
вътрешните работи е определил като контролни служби по чл. 165 ЗДвП Областните
дирекции на МВР. Съответно на разписаната в чл. 172 ал. 1 ЗДвП възможност
директорът на ОД на МВР Варна с т. 1.3 на своя заповед № 365з-2747/20.07.2017
г. е делегирал на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна правомощията по прилагане на принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4, 5 б. „а“ и т. 6 ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОД
на МВР – Варна. В упражнение на делегираното му правомощие началникът на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е издал обжалваната по делото
заповед № 20-0819-000010/01.01.2020 г., с която е приложил принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на
регистрацията за срок от шест месеца на пътното превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „520Д“ с рег. № В 6101 НТ. Съвкупната преценка на
изложеното обуславя извод за наличието на материална компетентност на издателя
на заповедта, поради което няма основание за оспорването й по смисъла на чл.
146 т. 1 АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма като съгласно изискването на чл. 172 ал. 1 ЗДвП, кореспондиращо на общата
норма на чл. 59 ал. 1 АПК, съдържа мотиви, представляващи излагане на
фактическите основания, обусловили упражняването на правомощието на
административния орган по налагане на ПАМ, поради което липсва основание за
оспорването й по смисъла на чл. 146 т. 2 АПК.
Заповедта е съответна и на
материалния закон. Съгласно действащата към момента на извършване на
нарушението и на налагането на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171 т. 2а б.
„а“ ЗДвП /в последната й редакция, обн. ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018
г./ за осигуряването на безопасността на движение по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик за срок от шест месеца до една година“ като са предвидени няколко
отделни фактически състава на административни нарушения, единият от които е
свързан с управлението на моторното превозно средство от трето лице, различно
от собственика, след като СУМПС му е временно отнето. Законодателят не държи
сметка за факта дали лично собственикът е предоставил на третото лице
управлението на превозното средство и имал ли е знание за обстоятелството, че СУМПС
на третото лице е временно отнето. Поради това безсъмнената доказаност в случая
на факта на управление на процесното МПС от лице, различно от собственика,
което е с временно отнето СУМПС сочи на формалното изпълнение на
материално-правните предпоставки на закона за налагането на ПАМ в хипотезата на
чл. 171 т. 2а б. „а“ предл. последно ЗДвП.
Заповедта обаче е несъответна на
целта на закона. В чл. 171 ЗДвП тя е формулирана така - да се осигури
посредством прилагането на ПАМ безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения, което напълно кореспондира на
прокламираните с общата разпоредба на чл. 22 ЗАНН цели на прилагането на
принудителните административни мерки. В
случая, тъй като става въпрос за противозаконно отнето от фактическата власт на
лизингополучателя превозно средство, на когото собственикът го е предоставил по
силата на сключения между тях договор за лизинг, след като видно от
представеното като доказателство по делото Постановление за привличане като
обвиняем, лицето, противозаконно отнело превозното средство, е било задържано
от полицейските органи и с това автомобилът е върнат обратно във владението на лизингополучателя,
то по силата на този факт административното нарушение е преустановено и е
отпаднала вероятността от него да последва опасност за движението по пътищата.
При това положение като
несъответна на целта на закона наложената с обжалваната заповед по чл. 172 ал.
1 ЗДвП принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП се явява
незаконосъобразна по смисъла на чл. 146 т. 5 АПК и на това основание подлежи на отмяна.
Предвид изхода на правния спор и
изрично направеното с жалбата до съда искане за присъждането на разноски, ОД на
МВР – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, на основание
чл. 143 ал. 1 АПК, внесената по делото държавна такса от 50 лв. и
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство от юрисконсулт, изразно в изготвянето и внасянето на жалбата в
съда, като същото следва да се определи в минималния размер от 100 /сто/ лева
съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, на основание
чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 172 ал. 5 ЗДвП съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед №
20-0819-000010/01.01.2020 г. на началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Варна, с която на „Амиго лизинг“ ЕАД, клон Варна е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на
регистрацията за срок от шест месеца на пътно превозно средство – лек автомобил
марка „БМВ 5 Реихе“ с рег. № ****.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да
заплати на Амиго лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, направените по делото разноски в
общ размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: