РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501273 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу
Решение №260033/27.04.21г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.
№414 по описа на съда за 2020г., с което ползването на поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.Царево, съставляващ пар. XI – 76, в кв.46
по плана на гр.Царево, е разпределено съгласно вариант „Г“ от
допълнителното заключение на вещото лице Илка Бакалова.
Въззивниците – ищци И. Г. Т., Н. Т. Т.и Г. Т. Т., чрез процесуален
представител адв. Тасков, пунктуално и подробно оспорват аргументите на
първоинстанционния съд за приемане на посочения вариант за
разпределение. Според тях, неверен е фактическия, а от там – и правния извод
на съда, че този вариант отговаря на фактическото ползване на имота –
излагат се съображения, основани на извършената СТЕ. Оспорват и
аргументите на съда, че този вариант на разпределение предлага
функционално равностойно реални части за двете страни; според
въззивниците, ответниците ползват по-голяма част плочници, а известен
паритет е налице спрямо градините. Излагат съображения, че с оглед
характера на производството като такова за спорна съдебна администрация,
следва да се търси постигане на целесъобразно решение досежно
разпределението – обосновават се аргументи защо приетият от съда не
постига нужната целесъобразност.
На следващо място подробно и пунктуално въззивниците развиват
тезата, че при разпределение на ползването по избрания от съда вариант, не са
съобразени извършените от ищците подобрения – метални съоръжения на
плочника от 41.60 кв.м., насаждения – палми; необходимостта от извършване
на фактически действия – строителство, премахване и др., за осигуряване на
1
предложения в този вариант подход откъм улицата; с тази вариант се създават
предпоставки за неоснователно обогатяване на ответниците.
Според въззивниците, съдът не е обсъдил останалите варианти, с което
е допуснал нарушение. Извършват подробен анализ на останалите варианти –
предимства и недостатъци, за да обосноват тезата, че най - целесъобразен и
отговарящ на фактическото ползване е вариант „А“.
На последно място извършват подробен анализ на съдебна практика, с
посочване на актове на ВКС, които въззивниците считат за относими към
спора.
Препис от въззивната жалба на ищците са връчени на ответниците З.
К. Т., К. П. Д. и К. П. М.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен
отговор. В него не се оспорва изложеното от ищците оплакване, че съдът не е
обсъдил всички варианти за разпределение, но с позоваване на съдебна
практика се изразява становище, че това не води до неправилност на
решението. Обсъждат се решенията на ВКС, на които се позовават ищците, за
да се обоснове извод, че постановеното решение е съобразено с тях.
Въззивниците – ответници З. К. Т., К. П. Д. и К. П. М. обжалват
първоинстанционното решение с насрещна въззивна жалба. Излагат
съображения за неговата незаконосъобразност. Според тях, съдът не е
обсъдил насрещното им възражение, с което се оспорва правото на
собственост на ищците, поради нищожност на договора за дарение, от който
черпят правата си. Излагат съображения, че този договор е сключен без
участие на съпругата на прехвърлителя, поради което противоречи на чл.13,
ал.3 и 7 СК – 1968г. – отм. Ищците нямат правен интерес да оспорват
наличието на принос на преживялата съпруга. Оспорват твърдението на
ищеца, че е придобил ½ ид.ч. от дворното място, доколкото е владял по-малка
част от него.
Преписи от насрещната въззивната жалба на ответниците са връчени
на ищците, чрез адв. Тасков. В срока по чл.263, ал.3 ГПК е подаден писмен
отговор. В него излагат съображения за неоснователност на същата.
Подробно и пунктуално излагат съображения: относно предпоставките за
валидност на сделките, за да обосноват тезата, че неучастие на един от
съсобствениците в разпоредителната сделка, не води до нейната нищожност.
Излагат съображения в контекста на специалните хипотези на чл.24 СК и
чл.22 СК отм., за да обосноват извод, че неучастието на единият от съпрузите
в сделката я прави относително недействителна, като този порок може да се
предяви с иск, не и с възражение. На следващо място подробни съображения
излагат по въпроса какъв е порока на сделката, поради липса на съгласие на
единия от съпрузите за продажба на семейното жилище. Подробен анализ
извършват на същността, предпоставките и последиците на режима на
съпружеска имуществена общност досежно възникване на право на
собственост и извършват хронологичен анализ на нормите на действащия и
отменените СК.
Аргументи излагат досежно твърденията на ответниците за
придобиване на процесното дворно място в режим на СИО между брата на
ищеца и съпругата му, при липса на принос и обосновават тезата, че имат
правен интерес да твърдят това. Обосновават и твърдението, че е налице
съвладение по отношение на дворното място, довело до придобиване на ½
ид.ч. от правото на собственост.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
Въззивниците – ищци И. Г. Т., Н. Т. Т. и Г. Т. Т. са наследници –
съпруга и деца на първоначалният ищец Т. Н. Т., поч. на 31.03.21г.
Ответниците З. К. Т., К. П. Д. и К. П. М. са наследници – съпруга и деца на П.
Н. Т., поч. на 03.05.2002г. Наследодателите на страните са братя.
С договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт ***г., П.
Т. придобива правото на собственост върху дворно място, на площ от 700
кв.м., представляващо парцел XI в кв.46 по плана на гр.Мичурин – дн.
гр.Царево. С договор за дарение, сключен с нотариален акт №***г., П. Т.
дарява на брат си Т. Т. 350/700 кв.м. ид.ч. от посоченото дворно място.
Гореописаният имот съставлява поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта, на площ 700 кв.м., за ниско застрояване.
Не се спори и видно от извършената съдебно – техническа експертиза
(СТЕ), в дворното място има изградена четириетажна жилищна сграда,
състояща се от две такива – с общ зид, (не „на калкан“), с обща площ 188
кв.м., като всяка от страните е собственик на сграда, на площ 94 кв.м., с
отделен вход, с допълнително изградени колони по трите фасади, с
изключение на северозападната, които колони са с площ 4 кв.м., като всяка
сграда има колони, на площ 2 кв.м. Югозападната сграда е собственост на
ищците, а североизточната – на ответниците. Видно от представените
строителен протокол №28/19.04.1972г., протокол №39/26.09.84г., разрешение
за строеж №53/08.08.1984г., строителните книжа за строеж на жилищната
сграда са издадени на П. и Т. Н., а тези за строеж на гараж и складово
помещение - на Т. Н. Т.; разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане
в експлоатация №41/15.08.2007г., са издадени на ищеца, съпругата му и сина
му, по отношение на преустройство и надстрояване на западния калкан с
трети тавански етаж, а по отношение на строителството е дадено съгласие от
ответниците с декларация от 27.08.2003г., в качеството им на „съсобственици
в Урегулиран поземлен имот XI-76 … в кв.46“.
Фактическото ползване на дворното място и сградите, видно от
експертизата и безспорно по делото, се осъществява по следния начин:
- за ищците – югозападната част от дворното място, ведно с
изградените в него: гараж, на площ 38 кв.м., навес, на площ 15.40 кв.м.,
плочник – от северната страна – 41.60 кв.м., затревена площ между западната
фасада и улицата – 18 кв.м. – общо 233 кв.м.;
- за ответниците: - североизточната част от дворното място, в т.ч.
гараж на площ 40 кв.м., преустроен като жилищно помещение, складови
помещения – 18 кв.м., лятна кухня – 30.80 кв.м., цветна градина – 36.20 кв.м.,
зеленчукова градина – 86 кв.м., плочник – 101 кв.м. – общо 408 кв.м.
Страните ползват съвместно 59 кв.м. – плочници – 38 + 21 кв.м.
Ищците претендират да бъде постановено решение, с което да се
извърши разпределение на ползването на дворното място, съобразно дяловете
на страните в съсобствеността.
Ответниците оспорват иска, като оспорват правото на собственост на
ищците върху дворното място. Заявяват, че договорът за дарение, от който
черпи права ищецът Т.Т., е сключен при действието на Семейния кодекс от
1968г. Съгласно нормата на чл.103 СК-68г., имотът, макар придобит от П.Т.
през 1967г., е придобил статут на съпружеска имуществена общност (СИО),
поради което сделката е следвало да се сключи със съгласието на съпругата
З.Т., а това не е извършено. Поради това намират, че договорът за дарение е
нищожен, поради липса на съгласие – чл.26 ЗЗД, както и на осн. чл.13, ал.3 и
ал.7 СК – 68г. и не е прехвърлил права. В тази връзка представят
удостоверение за граждански брак на Община Мичурин, видно от което, З.К.
П. и П. Н. Т. са сключили граждански брак на 27.01.1964г.
3
Ищците оспорват изложените от ответниците твърдения за нищожност
на договора за дарение. Намират, че не са налице предпоставките за
нищожност поради липса на съгласие на осн. чл.26 ЗЗД, доколкото в сделката
изобщо не е участвала съпругата З.Т., респ. – не е изразила изобщо воля, а не
е налице порок във волята на участвало лице, в който случай е налице
нищожност поради липса на съгласие. Намират, че по отношение на
отношенията между съпрузите З. и П. Т. следва да се приложи „по-новия СК“.
Така според нормата на чл.24 СК, респ. чл.22 СК – отм., сделка с имущество,
намиращо се в режим на СИО е относително недействителна, т.к законът
предвижда срок, в който неучаствалия съпруг може да я атакува. В случая
ответницата З.Т. не е оспорила договора за дарение, поради което той се е
стабилизирал.
Евентуално заявяват твърдение за придобиване по давност на 350/700
кв.м. ид.ч. на основание давностно владение, започнало от датата на договора
за дарение през 1969г. и упражнявано без противопоставяне на ответниците
до датата на предявяване на настоящия иск, което се установява и от
строителните книжа за изграждане на сградите. Заявяват, че волята на
наследодателите е била да придобият в съсобственост дворното място, но по
обективни причини в сделката е участвал само П. Т., поради което по-късно
той е прехвърлил половината на брат си Т. Т..
За установяване на твърденията на ищците са разпитани свидетелите
Д. Я. К. и Н. Т. Б.. Св.К. – в еднакво родство с двете страни установява, че е
била близка с двамата наследодатели и е израснала и с двамата. Те били
решили, че ще търсят място в Царево. През лятото на 1967г., свидетелката
гостувала в дома на Т. Т., когато той боледувал. В дома му дошъл брат му П.
и го подканил а ходят в гр.Бургас, за „да плащат мястото“. Т.к. Т. казал, че е
болен, дал на П. сума пари, които П. преброил, казал, че са точни , че толкова
трябва да даде, след което си поговорили и се тръгнал, след него и
свидетелката. През годините братята не са спорили за дворното място.
Свидетелката Б. установява, че през 2003г. работела в проектантска
фирма и в това си качество проектирала настрояване с един етаж на
жилищната сграда на ищеца Т. Т.. За извършване на задълженията си
посетила мястото, извършила измервания и се запознала „с другата страна“.
Ответниците присъствали при всички обсъждания, подписали необходимите
декларации. През цялото време, докато се извършвало проектирането и
строителството не са съществували спорове между страните нито по повод
собствеността, нито по друга причина. 10 години по-късно свидетелката
проектирала по възлагане на ищеца слънцезащитно съоръжение в дворното
място. При извършване на измерванията, не е получила възражения от
ответниците.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на осн. чл.26 ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид твърденията на страните, събраните
поделото доказателства и като съобрази Закона, намира, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съобразно посоченото в ТР №13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№13/2012 г., ОСГК, в производството за разпределение ползването на
съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС, съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен
тези, чрез които се упражняват потестативни права.
В настоящия случай първоинстанционният съд не е изложил
съображения досежно направените от ответниците възражения срещу
правото на собственост на ищеца/ищците, но доколкото същите са въведени в
процеса под формата на възражение, а не като насрещен или инцидентен
установителен иск, не е налице основание за допълване на решението.
4
Процесуалното нарушение, допуснато от първоинстанционния съд ще
отстрани въззивната инстанция, като разгледа тези възражения.
Съобразно разпоредбата на чл.13, СК – 1968г. – отм., недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Според
нормата на чл.103, правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.
Предвид посочените норми, макар процесното дворно място да е
придобито от П. Т. през 1967г., по силата на чл.103 СК – 68г. - отм., същият е
придобил статут на СИО. За разпореждането с него, извършено през 1969г., са
приложими правилата на действащия към датата на разпореждането СК – 68 –
отм., поради което съдът не споделя възраженията на ищците, че за
валидността на сделката следва да намери приложение „по-новия“ Семеен
кодекс – СК – 85г. – отм. Според нормата на чл.13, ал.3, СК – 68 – отм.,
съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или
единият от тях - със съгласието на другия. Според нормата на ал.7 от същия
текст, съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена
форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална
форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис.
В СК - 85г. – отм., законодателят провъзгласи сделки на разпореждане
с недвижими имоти, имащи статут на СИО от единия съпруг, без участието на
другия, за относително недействителни – нормата на чл.22, ал.3 СК – 85 –
отм. предостави на неучаствалия съпруг 6-месечен срок от узнаването, в
който да атакува сделката; след срока, същата се санира и поражда правно
действие. Доколкото в СК – 68 – отм. такава възможност не беше предвидена,
следва да се приеме, че нарушението на правилото на чл.13, ал.7 опорочава
сделката и същата е нищожна, като противоречаща на императивна правна
норма – в този смисъл Решение №413 от 3.06.2005 г. на ВКС по гр. д. №
125/2005 г., I г. о., докладчик съдията Светлана Калинова и Решение № 1598
от 3.ХII.1984 г. по гр. д. № 748/84 г., I г.о. В настоящия случай при
извършването на договора за дарение, от който ищците черпят правата си не е
участвала като страна и не е дала нотариално заверено съгласие съпругата на
дарителя П. Т. – З.Т., поради което дарението противоречи на императивна
правна норма и е нищожно.
Евентуално заявеното възражение за придобиване на имота от ищеца
на основание давностно владение, въззивната инстанция намира за
основателно. На първо място, св. К. – в еднаква степен на родство със
страните установява, че волята на двамата братя Т. и П. е била да закупят
заедно дворно място в гр.Царево. Поради това и логично изглежда
извършеното през 1969г. дарение. След извършването му, видно от
представената строителна документация, двамата братя са изградили една
единна (не на калкан) жилищна сграда, разположена така, че всеки от тях да
владее и част от терена около нея, като извърши и допълващо застрояване в
съответната част, без противопоставяне от другия и/или неговите наследници,
без спорове и конфликти, поне до датата на предявяване на настоящия иск в
края на 2020г. Строителната документация е издавана в полза на двете страни,
като да са носители на право на собственост върху терена, надстрояването и
пристрояването е извършено от ищеца, със съгласието на ответниците,
декларирали го като „съсобственици“ на дворното място. Ето защо
Бургаският окръжен съд намира, че приживе на наследодателя на ответниците
между него и съпругата му от една страна и ищецът и съпругата му – от друга
страна не са били налице спорове, относно това, че всеки владее за себе си,
свои, счита се за собственик на половината от дворното място. Поради това и
вероятно от 1969г. до сега ответницата З.Т. не е предявила иск за оспорване
валидността на договора за дарение. Ето защо, наследодателят на ищците, със
съзнанието и без противопоставянето от страна на ответниците е установил
5
владение върху половината от дворното място, считайки се за негов
собственик на основание на дарението и между братята ползването е било
неформално разпределено без противопоставяне и спорове. Така ищецът,
респ. – наследниците му са придобили половината от дворното място на
основание давностно владение.
Ето защо ищците и ответниците са съсобственици на дворното място и
доколкото помежду им към настоящия момент не е налице съгласие относно
начина на разпределение на неговото ползване, същото следва да бъде
извършено от съда. Разпределението следва да се извърши по начин, отчитащ
на първо място извършеното застрояване – както на жилищната сграда, така и
на допълнителните постройки, на второ място – квотите на страните в
собствеността. Следва да се възприеме такъв вариант на разпределение, при
който ползваната от едната страна част да се намира фактически около сграда
– нейна собственост, за да се избягват съприкосновения и възможност за
конфликтни ситуации. Доколкото сградата е единна – не са налице две
самостоятелни сгради с отделни външни стени, следва да бъде предвидена по-
голяма част за съвместно ползване, с оглед извършване на ремонтни дейности
по общите части – фасада и покрив и достъп до сградите на допълващото
застрояване.
При извършеното неформално и фактическо към датата на предявяване
на иска разпределение на ползването, всяка от страните ползва частта, около
сградата, на която е собственик, в т.ч. и второстепенните постройки, които са
изградени. Извършената съдебно – техническа експертиза предлага четири
варианта за разпределение. Възприетият от първоинстанционния съд вариант
„Г“, одобрен от ответниците въззивната инстанция намира за
нецелесъобразен. При този вариант ищците, които до сега не са ползвали
части от дворното място, съставляващи градини, ще следва да ползват по-
голямата част от градините, без 18.80 кв.м., но по-голямата част от
фактическото местоположение на същите се намира около сградата на
ответниците. Това според въззивната инстанция създава неудобство за тях, а
така ответниците получават значително по-малка част от градините, предвид
обстоятелството, че към настоящия момент ползват всичките. При този
вариант подходът откъм гаража на ответниците е по-голям, но от признанията
им в съдебно заседание е видно, че той не се ползва като гараж, а като
жилищно помещение. А при разпределение на ползването следва да се отчете
именно фактическото ползване на отделните постройки.
При вариант „А“ от заключението, за всяка от страните се предоставя
ползване на градинска част и плочник пред собствените постройки, но
подходът към гаража на ответниците е по-малък, в сравнение с останалите
варианти. По отношение на вариант „В“ никоя от страните не изразява
предпочитание, а съдът не го намира за целесъобразен, доколкото и при него
на ищците се предоставя за ползване градинска част, находяща се в района,
ползван основно от ответниците.
Бургаският окръжен съд намира за най-целесъобразен вариант „Б“ от
основното заключение. При този вариант на всяка от страните се предоставя
за ползване градинска част, близка до ползваните останали площи и обекти;
подходът към гаража на ответниците е по-голям от този при вариант „А“;
определена е територия за съвместно ползване от двете входни врати на
дворното място и около цялата сграда, като всяка от страните има достъп до
обектите – нейна собственост и до водомерните шахти в имота. Ето защо
въззивната инстанция възприема този вариант от заключението на
експертизата.
Решението на Районен съд Царево, с което е възприет вариант „Г“, е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него
следва да бъде постановено друго, с което разпределението следва да се
извърши, съобразно вариант „Б“ от съдебно – техническата експертиза.
6
Предвид характера на производството като такова за спорна съдебна
администрация за разпределяне на ползването на съсобствена вещ, всяка от
страните следва да понесе направените от нея съдебно – деловодни разноски.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260033/27.04.21г., постановено от Районен съд
Царево по гр.д.№414 по описа на съда за 2020г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Царево, Бургаска област,
с административен адрес ***, цялото на площ 700 кв.-м., по ЗРП – УПИ XI –
76 в кв.46, между ищците И. Г. Т. ЕГН**********, Н. Т. Т. ЕГН********** и
Г. Г. Т. ЕГН********** и ответниците З. К. Т. ЕГН**********, К. П. Д. ЕГН
********** и К. П. М. ЕГН**********, СЪГЛАСНО ВАРИАНТ „Б“ от
съдебно – техническата експертиза, извършена от вещото лице Илка
Бакалова, както следва:
- ищците И. Г. Т. ЕГН**********, Н. Т. Т. ЕГН********** и Г. Т. Т.
ЕГН********** ЩЕ ПОЛЗВАТ оцветените в синьо и зелено части на
скицата: гараж на площ 38 кв.м., навес на площ 15.40 кв.м., плочник, на площ
21.60 кв.м., плочник на площ 41.60 кв.м., цветна градина, на площ 36.20 кв.м.,
терен на площ 18.кв.м. и затревена площ от 24 кв.м.;
- ответниците З. К. Т. ЕГН**********, К. П. Д. ЕГН ********** и К.
П. М. ЕГН********** ЩЕ ПОЛЗВАТ оцветените в жълто и виолетово части
на скицата: гараж, на площ 40 кв.м., склад, на площ 18. Кв.м., плочник, на
площ 11 кв.м., зеленчукова градина, на площ 86 кв.м., лятна кухня, на площ
30.80 кв.м.
ВСИЧКИ СЪСОБСТВЕНИЦИ ще ползват съвместно оцветените в
кафяво на скицата 118.40 кв.м. – плочи, находящи се от двата входа на
дворното място и около жилищната сграда.
Вариант „Б“ от съдебно – техническата експертиза, извършена от
вещото лице Илка Бакалова, ДА СЕ СЧИТА ЗА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7