ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 18.02.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети
февруари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №6098 по описа за 2019
година:
Предявена е искова
молба от „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора против „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора и И.Г.М..
Ответниците „ИДИЦА“
ЕООД Ст.Загора и И.Г.М. представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че
следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Съдът счита, че
следва да приложи към делото ч.гр.дело №3061/2017г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №193, т. I, рег.№
2398, дело №143/26.10.2016г. на Нотариус Е.Т.; изпълнителен лист от 02.06.2017г.
по ч.гр.д. №3061/2017г. по описа на PC Стара Загора.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело №3061/2017г. по описа
на Старозагорски районен съд.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото
са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че И.Г.М. и
„ИДИЦА“ ЕООД са солидарно отговорни длъжници по отношение на него, като
вземането му произтича от договор за заем от 26.10.2016г, обективиран в нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №193, т. I, рег.№ 2398, н. дело №
143/26.10.2016г на Нотариус Е.Т.. Съгласно този договор заемополучателят
„ИДИЦА“ ЕООД получил заем в размер 50000 /петдесет хиляди/ лева, която сума се
задължил да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017г. Заемателят дължал и
договорна лихва в размер 2% /два процента/ върху неизплатената част от
главницата (платими до 26-то число на всеки месец), или по 1000 /хиляда/ лева
месечно, като първата вноска за договорна лихва била дължима до 26.11.2016г. В
договора било предвидено и че при неплащане на която и да е месечна лихва
цялото вземане става предсрочно изискуемо. При просрочване на крайния срок за
издължаване на заема или при настъпване на предсрочна изискуемост заемателят
дължал освен цялата неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и неустойка
в размер на 10000 лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М., в качеството му на
физическо лице - солидарен длъжник. Ищецът, поради неизплащане от длъжника на
дължимите съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на съответните
им падежи се сдобил с изпълнителни листове за всяка от дължимите ежемесечни
договорни лихви поотделно. В процесния случай бил издаден изпълнителен лист по
реда на чл.417 ГПК в полза на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД срещу
горепосочените солидарни длъжници от 02.06.2017г. по ч.гр.д. №3061/2017г по
описа на PC Стара Загора (за сумата от 1000 лева, за дължими договорни лихви за
м. май 2017г. по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.05.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
размер на 325 лева). Въз основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца
изпълнително дело (изп. д. № 372/2019г по описа на ЧСИ Р.М.,) против
ответниците, по което до настоящия момент нямало събрани суми. По
горепосоченото частно гражданско дело постъпило възражение от солидарните
длъжници, поради което в законоустановения срок ищецът предявява настоящия иск.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на солидарните
длъжници „ИДИЦА“ ЕООД Стара Загора и И.Г.М.,*** има вземане към горепосочените
солидарни длъжници, в размер на 1000 лева, представляващи дължими договорни
лихви за м. май 2017г. по договор за заем от 26.10.2016г., обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №193, т.I, рег.№ 2398, н.дело
№143/ 26.10.2016г. на Нотариус Е.Т., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.05.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
размер на 325 лева. Претендира направените по настоящото дело разноски.
Ответниците „ИДИЦА“
ЕООД Ст.Загора и И.Г.М. представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който вземат становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Възразяват, че
липсва сключен между страните договор за заем; такъв не съществувал и не можел
да бъде инкорпориран в нотариален акт № 193, том I, peг. № 2398, дело № 143 от
26.10.2016г. по описа на нотариус Е.Т.; липсва волеизявление за сключване на
договор за заем, поради което счита същия за нищожен; Клаузите в договорната
ипотека не замествали сключен договор за заем; липсват доказателства за
предаване на паричната сума.
Правят възражение
за погасяване на правото на иск поради изтекла давност. Считат направената
уговорка за лихва за недействителна. Считат също, че едновременното искане на
неустойка и на обезщетение за законна лихва за едно и също неизпълнение на
парично задължение означава длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и
също нещо, а кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Сочат,
че няма пречка във връзка с неизпълнени договорни задължения кредиторът да
търси едновременно законна лихва за забавено плащане и неустойка, но само ако
неустойката е предвидена като обезщетение при количествени или качествени
отклонения от договореното; кумулиране на обезщетение по чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
било недопустимо, когато и двете са за забавено плащане на една и съща сума.
Молят да се има
предвид също, че съгласно действащата практика солидарния длъжник има
качеството на поръчител и неговата отговорност би се запазила при условията на
чл.147 ал.1 ЗЗД, т.е. ако в 6-месечен срок от падежа бъде предявен иск срещу
главния длъжник, което в настоящия случай не е станало. С изтичане на срока по
чл.147 ЗЗД правото на кредитора да търси изплащане на суми от поръчителя И.Г.М.
е погасено. В случая било налице кредиторово бездействие от датата на
изискуемостта на вземането - от 26.10.2017г. От тогава започвал да тече
6-месечния прекрузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, в който бездействието на
кредитора спрямо длъжника води до преклудиране отговорността на поръчителя, тъй
като отговорността на поръчителя е акцесорна.
В условия на
евентуалност, в случай че не се приемат гореописаните възражения, правят
възражение по отношение на лихвата от солидарния длъжник - физическо лице и
моли да бъде намалена „по право“ до минимално допустимия съгласно чл.10 ал.2 ЗЗД размер.
Молят съда да
отхвърли иска. Претендират направените по делото разноски.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът,
че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №3061/2017г. по описа на
Старозагорски районен съд, съществува. Ищеца следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 31.03.2020г.
от 10,45ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис
от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: