Р Е Ш Е Н
И Е
№
216
19.10.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на четиринадесети октомври две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 183 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.Г.И.Г.
от САК като пълномощник на Л.Н.П. ***, офис 4 обжалва решението по а.н.д.№382/2020г.
на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на
виновно поведение на дееца, т.к. същият не е знаел за служебното прекратяване
на регистрацията и непълнота на правната квалификация в НП относно
предложението от нарушената правна норма. Моли за отмяна на решението и отмяна
на НП.
В
с.з. адв.В. като пълномощник на касатора /преупълномощена от адв.Г./ поддържа
жалбата, сочейки липса на доказателства за уведомяване на собственика в
процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП, от където се извежда извод за отсъствие
на вина на доверителя.
Ответното
РУ – Рила към ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, като не счита, че са
налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-0332-000122/18.02.2020г. на началник група в РУ
– Рила дол към ОДМВР – Кюстендил, с което на Л.Н.П. за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 25.01.2020г. в 10.36 часа в гр.Кочериново, кв.“Левски“ на път
първи клас, Е-79 км.353+700 в посока на движение гр.София деецът управлявал
закупения от него по договор за покупко-продажба от 21.07.2015г. лек автомобил
с посочените данни в НП. При спирането му за проверка от органите за контрол на
движението след справки с документите на водача и МПС, РСОД и с ОДЧ на РУ –
Рила проверяващите служители установили, че според представените от водача
документи автомобилът се води собственост на лицето А. П. В. от гр.Казанлък и
че МПС не е регистрирано по надлежния ред след закупуването му от водача, т.к.
е с прекратена регистрация от 07.08.2019г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за липса
на допуснато съществено нарушение на процедурата по ЗАНН, доказано нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, т.к. водачът е управлявал собственото си МПС, което не е
било регистрирано по надлежния ред след прехвърляне на собствеността и наличие
на вина, т.к. деецът е знаел за последиците от неизпълнение на задължението си
за пререгистриране на автомобила в законовия двумесечен срок. Съдът е посочил,
че прекратяването на регистрацията се извършва служебно и в нормата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП не е предвидено задължение за уведомяване на собственика за
прекратяването. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателствени средства
е извел правилен извод за редовно проведено административнонаказателно
производство и доказано деяние.
Установените
факти по делото на районния съд сочат, че в деня и часа на нарушението
нарушителят е бил водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на
ЗДвП, което МПС е с прекратена регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията е установено чрез проверка в масивите на
КАТ, потвърдена в съдебното производство от приобщената справка на л.27 от
делото. Прекратяването е извършено на 07.08.2019 поради нерегистриране на МПС
от водача като негов собственик, съгласно данните в справката от КАТ. Задължение
за новия собственик е регистрацията на МПС в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП във
вр. с правилото на чл.15, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр.31/14.04.2000г.,
изм. и доп./. Нарушението е извършено виновно от дееца, т.к. същият е имал
знание за задължението да регистрира МПС като приобретател по договора от
21.07.2015г. и за последиците от бездействието, една от които е служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл.18, т.2 във вр. с чл.18б, ал.1,
т.10 от Наредбата. За прекратяване на регистрацията в посочената хипотеза
контролните органи нямат нормативно задължение за уведомяване на приобретателя.
Деянието представлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е наказуемо по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наложените административни наказания са минималните
по закон и като такива са съобразени с данните за водача и тежестта на
нарушението.
Релевираните
в касационната жалба възражения са неоснователни. Липсата в НП на предложението
от приложимото законово правило не води до нарушаване правото на защита на
дееца, т.к. фактическите обстоятелства по обвинението са коректно и ясно
описани и се включват във фактическите състави на нарушената правна норма и
санкционната такава. Фактическото обвинение е във връзка с правното такова.
Поради
изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №191/17.06.2020г.
по а.н.д. №382/2020г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.