Решение по дело №237/2019 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 05.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 237/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 155/11.06.2019г., постановено по н.а.х.д. № 385/2019г., Ловешки районен съд, осми наказателен състав е отменил като незаконосъобразен електронен фиш серия К № 2104317, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на Е.Б.П. – законен представител на ЕТ „Евис – Е.Б.”, ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ОД на МВР Ловеч, страна по н.а.х.д. № 385/2019г. по описа на Ловешки РС.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивния съд е приел, че квалифицирането на нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП създава неяснота и по този начин е накърнено правото на защита на наказаното лице. В тази връзка се сочи, че обвързването на ал.2 с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е извършено от органа с цел да създаде по-голяма яснота относно нарушението, както и че самият чл.21, ал.2 от ЗДвП препраща към ал.1 от същия член. С оглед на това се твърди, че по никакъв начин така изписания текст словесно и цифрово не въвежда в заблуждение, а ясно и точно показва какво е нарушението, извършено от водача. Твърди се на последно място, че нарушението е доказано по безспорен начин и издадения при условията и по реда, предвиден в ЗДвП, електронен фиш е законосъобразен. Иска се отмяна на решението на Ловешки районен съд и потвърждаване на електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не представя становище.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не представя становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 17.04.2018г. в 13:31 ч. в област Ловеч на ПП І-4, км 34+000, при движение в посока гр. София, землището на с. Микре, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч, с МПС „Пежо Партнер 2.0 Д” с регистрационен номер ****** било извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТС тип мобилна система TFR1-M. За нарушението на 17.04.2018г. бил създаден електронен фиш серия К № 2104317 на Е.Б.П. – законен представител на ЕТ „Евис – Е.Б.”***. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км/ч с п.з. В26 е установена скорост от 91 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна електронният фиш е съставен в законоустановените срокове и притежаващ изискуемите по закон реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение и неговия автор. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като се обосновал подробно за изводите си. При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до правилния извод, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното нарушение АНО основателно е ангажирал административно-наказателната отговорност на П. на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер.

За да отмени електронния фиш, въззивният съд приел, че наказващият орган, като е квалифицирал нарушението по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, е създал неяснота относно приетото от АНО за нарушение и това водело до несъответствие между цифровото и словесното описание на нарушението. По този начин се накърнявало правото на защита на нарушителя, който не разбрал какво точно нарушение е извършил.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.

В казуса допустимата скорост на движение на ППС в конкретния пътен участък е различна от разрешените скорости по чл.21, ал.1 от ЗДвП и определена на 60 км/ч с пътен знак „В-26” съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. Според последната норма, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. Видно е, че самата алинея 2 на чл.21 препраща към ал.1 на същия член, поради което не е налице неяснота коя именно разпоредба е нарушена. Направеното в издадения електронен фиш фактическо описание на нарушението е достатъчно ясно, пълно и точно и еднозначно сочи, че водачът на процесния лек автомобил е нарушил въведеното ограничение с пътния знак от 60 км/ч, като се е движел със скорост от 91 км/ч. Наказаното лице е разбрало в какво се състои неговото противоправно поведение и е имало възможност в пълен обем и достатъчно ефективно да организира своята защита. Определеното наказание е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено или намалено.

По съществото на спора касационният състав напълно споделя останалите изводи на районния съд за доказаност на нарушението, за спазване на процедурата по установяване на последното и по издаване и връчване на ЕФ, за годност на техническото средство и за правилно приложена санкционна норма за извършеното нарушение, поради което не е необходимо да ги повтаря – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалните правила, но при неправилно прилагане на закона, поради което същото следва да бъде отменено.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, а съдът е изразил подробни мотиви по съществото на спора, след като е приел, че нарушението е безспорно доказано, обжалвания пред него електронен фиш следва да се потвърди като законосъобразен.

От събраните доказателства действително се установява, че настоящия ответник е извършил вмененото му нарушение, като на 17.04.2017г. в 13:31 ч. в област Ловеч на ПП І-4, км 34+000, при движение в посока гр. София, землището на с. Микре, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч, с МПС „Пежо Партнер 2.0 Д” с регистрационен номер ****** е извършил нарушение за скорост – при разрешена скорост от 60 км/ч е управлявал автомобила със скорост от 91 км/ч, установено и заснето с АТС тип мобилна система TFR1-M. Не са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, нарушението е подведено под правилната норма на ЗДвП, санкционната норма също е определена правилно от АНО, което води до извод за законосъобразност на електронния фиш и е основание за неговото потвърждаване.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 155 от 11.06.2019г., постановено по н.а.х.д. № 385/2019г. по описа на Ловешки районен съд, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш Серия К № 2104317 от 17.04.2018г. на ОД на МВР Ловеч, с който на Е.Б.П. – законен представител на ЕТ „Евис – Е.Б.”, ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                        2.