РЕШЕНИЕ
гр. София, 22 Юни 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на първи
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 5131 описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск, с правно основание чл. 464 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът М.Н.К. твърди, че е взискател по изпълнително
дело № 20168510402162 по описа на ЧСИ М.П., район на действие – СГС, с рег. №
851 от регистъра на КЧСИ, заведено за събиране на вземания към длъжника К.Е.
ЕООД. Ищецът имал вземане към длъжника по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
5006/2016 год. на СРС и по договор за особен залог. Твърди, че ответникът П.Г.П.
също бил конституиран като взискател по изпълнителното дело, за свое вземане
към длъжника в размер на 403 448.90 лева, произтичащо от изпълнителни листове,
издадено по гр.д. № 801/2016 год. на САС и по гр.д. № 8703/2013 год. на СГС.
Според ищеца, вземането на П.Г.П. към К.Е. ЕООД не съществува, като в
настоящото производство оспорва съществуването на частта от вземането, равна на
32 800.48 лева. Ищецът твърди, че с решение по гр.д. № 8703/2013 год. на СГС, К.е. ЕООД е осъдено да заплати на П.Г.П.
сумата от 263 200 лева по договор за заем с нотариална заверка на подписите от
7/12/2012 год., по който К.е. ЕООД встъпил като солидарен длъжник със
споразумение с нотариална заверка на подписите от 23/3/2013 год. Решението на
СГС било потвърдено с решение на САС, постановено по гр.д. № 801/2016 год. В
полза на П.П. били присъдени и разноски. Ищецът оспорва съществуването на
заемно правоотношение между К.е. ЕООД и П.Г.П.. Заемно правоотношение
съществувало единствено между П.Г.П. и К. И., а К.е. ЕООД имал единствено
качеството ипотекарен длъжник по това правоотношение. На 7/12/2012 год. П.Г.П.,
като заемодател и К. Г.И., като заемополучател, сключили договор за заем за
сумата 263 200 лева, със срок на договора до 28/2/2014 год. В договора било
записано, че същият служи като разписка за получените суми, въпреки съществуващото
ограничение по Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласно който суми
над 15 000 лева следвало да се заплащат само по банков път. Със споразумение от
3/1/2013 год., К.Е. ЕООД встъпил като ипотекарен длъжник в заемното правоотношението,
а със споразумения от 22/3/2013 год. и 17/12/2012 год. дружеството се задължило
към заемодателя като солидарен длъжник. С договор за заем от 15/4/2013 год.,
сключен между П.П. - заемодател, К. И. - заемополучател и К.е. ЕООД -
ипотекарен длъжник, за сумата 245 000 лева, търговското дружество се задължило
единствено да учреди договорна ипотека в полза на заемодателя. Така, според ищеца,
заемното правоотношение се развило единствено между П.П. и К. И., а К.е. ЕООД
имал единствено качеството ипотекарен длъжник; ставало дума за едно променящо
се правоотношение, за предоставяне в заем на една сума, променяща размера си,
поради извършени плащания или поради допълнително отпуснати в заем средства. Ищецът
счита, че волята на страните в заемното правоотношение следвало да се тълкува,
с оглед последния сключен договор от 15/4/2013 год. Този договор променял
всички предходни такива, поради което и неправилно кредиторът П.П. се позовал
на предходно споразумение като основание за издаване на изпълнителен лист.
Последният сключен договор от 15/4/2013 год. определил отношенията между
страните по заемното правоотношение и не можело да се приеме, че К.е. ЕООД е
нещо различно от ипотекарен длъжник. При това положение, според ищеца,
дружеството отговаряло спрямо кредитора единствено с имуществото, което е
ипотекирало, но не и като солидарен длъжник по сключения договор за заем. Според
ищеца търговското дружество няма задължение към П.П. по договора за заем,
сключен с трето лице, поради което моли съда да установи липсата на задължение
до посочения размер. Евентуално, ако се приеме, че К.е. ЕООД е солидарен
длъжник по договора за заем, ищецът твърди, че сумите по него не били реално
предадени. Липсвала връзка между обсъдените от съдебните инстанции разписки със
сключения договор за заем. На това самостоятелно основание, ищецът твърди, че
задължение на дружеството към взискателя П.П. не съществува. При условията на
евентуалност, ако се установи съществуване на задължение по договора за заем от
15/4/2013 год., то това задължение не било в размер на 263 000 лева, а в размер
на 245 000 лева, за каквато сума бил сключен договорът. Твърди, че по договора
от 15/4/2013 год. били извършвани плащания, поради което и сумите не били
дължими в посочения размер. На изложените основания, ищецът моли съда да
признае за установено, че П.П. няма вземане към К.е. ЕООД за сумата 32 800.48
лева,, представляващи част от общо 403 448.90 лева. Претендират направените по
делото разноски.
Ответникът К.е. ЕООД не оспорва предявения иск, като
счита, че не е солидарен длъжник за вземанията на П.П. по договорите за заем,
сключени с К. И.. В производствата по приключилите граждански дела, ответникът
оспорил съществуването на задължение към П.П.. Твърди, че не е поемал
задължение да отговаря за задълженията по договорът за заем от 7/12/2013 год. и
споразумението от 23/3/2013 год. Въпреки че в споразумението от 23/3/2013 год.
дружеството било посочено като солидарен длъжник, със споразумението от
15/4/2013 год. заемното правоотношение било преуредено, като К.е. ЕООД участвал
единствено като ипотекарен длъжник. Споразумението от 15/4/2013 год. уреждало
окончателно отношенията между страните по заемното правоотношение. Така,
единственото задължение на ответника било да учреди договорната ипотека.
Ответникът твърди, че П.П. е завел срещу него искове за изпълнение на
задължение за учредяване на договорна ипотека, които били отхвърлени с влязло в
сила решение по гр.д. № 8716/2013 год. на CРC. Това, според ответника
означавало, че вторият ответник - П.П., също приел, че търговското дружество е
единствено ипотекарен длъжник. Ако се приемело, че К.е. ЕООД е солидарен
длъжник по договора за заем, ответникът твърди, че задължението не съществува,
поради липса на реално предаване на сумата по заемния договор. Ако се приемело,
че задълженията по договора за заем са възникнали, то ответникът твърди, че по
този договор е било извършвано изпълнение от страна на К. И. и К.е. ЕООД на
сумите 21 000 лева и 6 000 лева, поради което и задължението не съществувало в
установения размер. Ответникът моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът П.Г.П. оспорва предявения иск. Твърди, че М.К.
няма качеството взискател, тъй като това му качество било отречено е решение по
гр.д. № 5566/2017 год. на СГС, с което съдът приел, че не са налице условията
за присъединяването му като взискател по изпълнителното дело. По същество
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е предоставил
на К. И. парична сума по договор за заем, на обща стойност 637 000 лева, като
предаването на парите станало на няколко части. Общият размер на дадените в
заем суми бил определен в Споразумение от 21/3/2012 год., в което бил определен
и срокът за връщане им. След неизпълнение на задължението за връщане на сумата,
ответникът и К. И. сключили нов Договор от 7/12/2012 год. за част от дължимата
сума от 263 000 лв, с нов погасителен план. След проведени преговори и по
настояване на ответника П.К.е. ЕООД да гарантира за изпълнение на задълженията
на К. И., се стигнало до
подписване на договор за паричен заем от 3/1/2013 год. за сумата 80 000 лева,
по който договор К.е. ЕООД се съгласило да учреди договорна ипотека за посочената
сума, Споразумение № 1 от 22/3/2013 год. към договора от 17/12/2012 год., по
който К.е. ЕООД поел да отговаря за задължението по договора като солидарен
длъжник и договор от 15/4/2013 год. за сумата 245 000 лева, по който К.е. ЕООД
се съгласил да учреди договорна ипотека върху свой имот. След неизпълнение на
задълженията по договора, ответникът П. завел дело срещу К.е. ЕООД. Ответникът П.
твърди, че ищецът, присъединен кредитор по изпълнителното дело нямал реални
вземания към К.е. ЕООД, а се присъединил единствено с цел да увреди неговите
интереси. Неоснователно ищецът твърдял, че с договора от 15/4/2013 год.
страните прекратили договора за заем от 7/12/2012 год. за сумата 263 000 лева,
защото такова изявление липсвало във въпросния договор. Никъде в договора от
15/4/2013 год. не се правела връзка между него и договора от 17/12/2012 год.; в
него липсвала воля и К.е. ЕООД да бъде освободен от солидарната си отговорност.
В допълнение, в хода на съдебното производство за връщане на сумата от 263 000
лева по договора от 7/12/2012 год., К.е. ЕООД не е навел никакви твърдения този
договор да има някаква връзка с договора от 15/4/2013 год. за сумата 245 000
лева, нито пък е твърдяло, че не е солидарен длъжник. Ответникът твърди, че във
всеки от подписаните договори за заем се съдържало ясно и изявление, че сумите
по договора са получени, намерението за връщането им и крайният срок за това.
От събраните
по делото доказателства се установиха следните факти:
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 9/9/2016 год. по ч.гр.д. № 50006/2016
год. на СРС и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, ответникът „К.-Е.“
ЕООД е осъден да заплати на ищеца М.Н.К. сумата от 10000 лв. – дължими въз основа
на запис на заповед от 18/8/2016 год., ведно със законната лихва, считано от
1/9/2016 год. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 600 лв.
С договор за особен залог на търговско предприятие „К.-Е.“
ООД, от 25/8/2016
год. в качеството му на залогодател е учредило в полза на М.Н.К., в качеството
му на заложен кредитор, залог върху търговското предприятие на дружеството за
обезпечение на вземане на заложния кредитор по договор за заем от 2/9/2010 год., с
нотариална заверка на подписите рег. № 3424/25/8/2016 г. на З.Т.– нотариус, с
район на действие СРС, рег. № 438 в НК.
По делото е представено потвърждение за вписване в
Централния регистър на особените залози от 7/9/2016 год., с което се
удостоверява, че е извършено първоначално вписване на договор № 201609070302,
което не е условно и отнасящо се до първоначално вписване на договор за залог,
без да са посочени страни по договора. Въз основа на същия този договор М.Н.К.
е присъединен като взискател по изпълнително дело 20168510402162.
С решение от 27/7/2015 год. по гр.д. № 8703/2013 год.
на СГС, I-5-ти с-в., потвърдено
с Решение № 1100 от 31/5/2016 год. по в.гр.д. № 801/2016 год. на САС, 7-ми
с-в., ответникът „К.-Е.“ ООД е осъден да заплати на ответника П.П. сумата от
263 000 лв., дължима по договор за заем от 7/12/2012 год.
От представения по делото протокол за обявяване на
наддавателни предложения по изп. д. №
2162/2016 год. на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, с рег. № 851 в КЧСИ
се установява, че от 19/12/2016 год. до 17:00 часа на 19/1/2017 год. се е
провела публична продан на недвижим имот, собственост на ответника „К.-Е.“ ООД.
За купувач е обявен Г.К.И., предложил цена от 450 000 лв.
С постановление за разпределение от 15/3/2017 год. по
процесното изпълнително дело за ответника П.П. се разпределя отредена за него
сума от 32 800.48 лв. За ищеца М.К. се разпределя отредената за него сума
в размер на 149 878,31 лв., която включва задължението по изпълнителен
лист, издаден в полза на кредитора – общо 11 225.67 лв., а сумата в размер
на 138 736.64 лв. остава да удовлетвори обезпеченото с особен залог
вземане на същия кредитор.
С решение от 27/7/2017 год. по ч.гр.д. № 5566/2017
год. на СГС е отменено по жалба на П.П. разпределение по и.д. № 2162/2016 год.
по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с
която са определени за погасяване вземанията на взискателите П.П., „ОББ Ф.“ АД
и М.К., както и в частта на разноските в полза на ЧСИ. С решението е изключено
вземането на ищеца в размер на 138 736.64 лв. по договор за особен залог. С
решението за взискателя П.П. е разпределена сумата от 115 062.88 лв. за
частично погасяване на главница по изпълнителен лист от 13.6.2016 год. по гр.д.
№ 801/2016 год., а за М.К. сумата от 3642.05 лв. – за частично погасяване на
негови вземания по изпълнителен лист от 9/9/2016 год., издаден по ч.гр.д. №
50006/2016 год. на СРС, 128 с-в.
Със запис на заповед от 31/3/2010 год. К. Г.И. се
задължил безусловно и неотменимо да заплати на П.П. сумата от 7500 лв. Със
запис на заповед от 30/4/2010 год., с нотариална заверка на подписа рег. №
10960/4/4/2013 год. на нотариус Р.Д., К. Г.И. се задължил безусловно и
неотменимо да заплати на П.П. сумата от 60000 лв. Със запис на заповед от 19/3/2010
год. К. Г.И. се задължил безусловно и неотменимо да заплати на П.П. сумата от
130 000 лв.
По делото са представени разписки, с които К. И.
удостоверява, че е получил от П.П. парични суми, както следва – с разписка от
6/7/2010 год. – сумата от 15 000 лв.; с разписка от 10/5/2010 год. –
сумата от 120 000 лв., с разписка от 3/5/2010 год. – сумата от 7 900 лв.; с
разписка от 14/9/2010 год. сумата от 12 000 лв.; с разписка от 26/8/2010
год. - сумата от 32 000 лв.; с разписка от 11/9/2010 год. – сумата от
20 000 лв.; с разписка от 24/3/2010 год. - сумата от 50 000 лв.; с
разписка 9/7/2010 год. – сумата от 15 000 лв.; с разписка от 9/6/2010 год.
– сумата от 10 000 лв.; с разписка от 20/10/2010 год. – сумата от 3000 лв.;
с разписка от 11/2/2011 год. – сумата от 7000 лв.; с разписка от 18/10/2010
год. сумата от 10 000 лв.; с разписка от 13/04/2010 год. сумата от 9000
лв.; с разписка от 23/12/2010 год. – сумата от 7200 лв.
Представено е нареждане разписка, от което се
установява, че на 11/08/2010 год.
ответникът П.П. е изтеглил от банковата си сметка сума в брой, в размер
на 20 000 лв., както и нареждане разписка, от което се установява, че на
9/7/2010 год. ответникът е изтеглил от банковата си сметка сума в брой, в
размер на 15 000 лв.
С договор за заем от 19/03/2010 год., ответникът П.П.,
в качеството му на заемодател е предоставил на К. Г.И., в качеството му на
заемополучател сумата 130 000 лв. Уговорено е, че кредитът ще бъде
отпускан по предварителна заявка на длъжника към кредита. Предвиден е срок за връщане на сумата –
31.3.2011 год.
Със споразумение от 30/05/2010 год., сключено между П.П.
и К. И. е уговорено, че П.П. ще осигури плащането на задатък за придобиването
на публична продан на имоти, собственост на Д. С (без посочена
правно-организационна форма), като самите имоти ще бъдат придобити от „К.е.“
ЕООД. Предвидено е също така, че П.П. осигурява и пълното заплащане на офис
находящ се на улица „********, докато 90% от стойността на магазин, находящ се
на ул. „Д. М.“ следва да бъде заплатена от „К.е.“ ЕООД. Уговорено е след
придобиване на имотите, „К.е.“ ЕООД да учреди ипотека в полза на П.П., залог на
дялове или друга форма на обезпечение.
Със споразумение от 21/3/2012 год., сключено между П.Г.П.
и К. Г.И. страните са се съгласили, че К. И. е получил от П.П. сумата от
637 000 лв. Посочено е, че по договорените условия към 1/3/2012 год. К. И.
дължи сумата от 637 000 лв. К. И. се ангажирал горепосочената сума да бъде
платена по следния начин – до 15/4/2012 год. - сумата от 40 000 лв.; до
30/4/2012год. – изплащане ипотека към Алианц Банк учредена върху апартамент с
адрес София, ул. „*************, собственост на П.П.; до 30/5/2012 год. – да
изплати на П.П. сумата в размер на 139 200 лв.; до 15/6/2012 год. – да
заплати на П.П. сумата в размер на 100 000 лв.; до 30/6/2012 год. – да
заплати на П.П. сумата в размер на 221 600 лв.
С договор за паричен заем от 7/12/2012 год., с нотариална заверка на
подписите рег. № 7053/7/12/2012 г. на нотариус Г.Г., ответникът
П.П., в качеството му на заемодател е предоставил на К. Г.И., в качеството му
на заемополучател сумата 263 200 лв. В чл. 2 е предвидено, че заемната
сума е изплатена в брой, като договорът служи като разписка; посочено е, че
описаната сума е предоставена преди подписването на договора; в договора е
отбелязано следното изявление на страните „с настоящия договор (сумата…) е окрупнена, както по размер и предназначение, така и
относно сроковете за връщане и обезпечения“. Заемополучателят се е задължил да
върне сумата която е получил съгласно приложения погасителен план, неразделна
част от договора. Уговорен е срок за връщане на сумата – 28/2/2014 год. При
нарушение на договора, и неизпълнение на задълженията по него, заемополучателят
се задължил да върне заетата сума „към момента на нарушението“.
Със споразумение от 17.12.2012 год. към горепосочения
договор, с нотариална заверка на подписите рег. № 7308/17.12.2012 год. на Г. ***
действие СРС, рег. № 637 в НК са направени корекции в погасителния план към
договора.
С договор за заем от 3/1/2013 г., с нотариална заверка
на подписите рег. № 6/3.1.2013 г. на нотариус З.Т., ответникът П.П., в
качеството му на заемодател е предоставил на К. Г.И., в качеството му на
заемополучател сумата от 80 000 лв. Посочено е, че тази сума е
предоставена преди подписването на договора; в договора е отбелязано следното изявление на
страните „с настоящия договор (сумата…)
е окрупнена, както по размер и предназначение, така и относно сроковете за
връщане и обезпечения“. Заемополучателят се е задължил да върне заетата сума в
срок до 28/12/2014 год. При нарушение на договора, и неизпълнение на
задълженията по него, заемополучателят се задължил да върне заемната сума от
заемодателя „към момента на нарушението“. Договорът е подписан и от ответника „К.-Е.“
ООД, като той се е задължил да учреди договорна ипотека върху негов собствен
недвижим имот в обезпечение на задълженията на кредитополучателя К. И..
Със споразумение № 1 от 22/3/2013 г. към договор за
паричен заем от 7/12/2012 год. и споразумение към него от 17/12/2012 год.,
сключено между ищеца П.П., К. Г.И. и ответното дружество „К.-Е.“ ООД, страните
са приели, че към датата на подписване на споразумението длъжникът К. И. има
задължение към кредитора П.П., съгласно договор за паричен заем от 7/12/2012
год. и споразумение от 17/12/2012 год. към него, в размер на 263 200 лв.
Уговорено е, че ответникът „К.-Е.“ ООД встъпва по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в
задължението на длъжника К. И..
С договор за
паричен заем от 15/4/2013 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 1477/15/4/2013
год. на нотариус З.Т., П.П., в качеството му на заемодател, е предоставил на К.
Г.И., в качеството му на заемополучател сума в размер на 245 000 лв.
Посочено е, че описаната сума е предоставена преди подписването на договора; в
договора е отбелязано следното изявление на страните „с настоящия договор (сумата…) е окрупнена,
както по размер и предназначение, така и относно сроковете за връщане и
обезпечения“. Уговорен е срок за връщане на сумата до 28/12/2014 год. При
нарушение на договора, и неизпълнение на задълженията по него, заемополучателят
се задължил да върне заемната сума от заемодателя „към момента на нарушението“.
Договорът е подписан и от ответника „К.-Е.“ ООД, като той се е задължил да
учреди договорна ипотека върху негови собствени недвижими имоти, за обезпечаване
на задълженията на кредитополучателя К. И..
С решение от 23/1/2015 год. по гр.д. № 8716/2013 год.
на СГС, I-10 състав,
потвърдено с Решение № 958 от 5.11.2016 год. по гр. д. № 3606/2015 год.,
последното решение недопуснато до касационно обжалване с Определение от
1.8.2017 год. по гр.д. № 4392 на ВКС, IV-то отделение, е отхвърлен предявен
от П.Г.П. против „К.-Е.“ ЕООД за реалното изпълнение на клауза от договор за
паричен заем от 3.1.2013 г., с нотариална заверка на подписите с нотариална
заверка на подписите рег. № 6/3.1.2013 г. на З.Т.– нотариус, с район на
действие СРС, рег. № 438 в НК, с дружеството е поело задължение да учреди в полза
на П.П. договорна ипотека.
От вносни бележка от 11/6/2013 год., 22/7/2013 год.,
16/08/2013 год. и
27/9/2013 год. се
установява, че К. И. е извършил плащания по сметка BG***********,
с посочен
титуляр П.Г.П. в общ размер на 21 000 лв. С платежни нареждания за
кредитен превод от 3/10/2013 год. и 17/10/2013 год., К.
И. е наредил плащания по сметка BG***********, с посочен титуляр П.Г.П. в общ
размер на 6 000 лв.
По делото е изслушан свидетеля К. Г.И., чийто
показания съдът не обсъжда, тъй като в едната си част са неотносими към
предмета на спора, а в другата си част установяват факти, които следва да бъдат
установени с писмени доказателства.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск отрицателен установителен иск, по реда
на чл. 464 от ГПК, с който ищецът М.К. оспорва вземането на ответника П.П. към
длъжника „К.-Е.“ ЕООД . По този иск в тежест на ответника е да докаже
възникване на вземането си, като изчерпи всички основания за това. Ищецът, с
оглед обосноваване правния интерес, като установи качеството си на взискател в
изпълнителното производство. Съгласно чл.464 ал. 2 от ГПК, искът може да бъде
основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По делото се установява, че е образувано и.д. №
2162/2016 год. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие
СГС с длъжник „К.-Е.“ ЕООД и конституирани взискатели ответникът П.П. и ищецът М.К..
Ищецът е конституиран като взискател на основание вземане по гр.д. № 5006/2016
год. и вземане по вписан договор за особен залог. Първото вземане на ищеца е
отречено с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 26690/2017 год. на СРС.
Съдът приема, че качеството взискател на М.К. не е отречено с решението на СГС
по гр.д. № 5566/2017 год. на СГС, доколкото същото не се ползва със сила на
пресъдено нещо относно това има ли М.К. вземане към К.е. ЕООД на основание
договора за особен залог.
Ответникът П. твърди, че вземането
му произтича от облигационно правоотношение възникнало при сключването на
договор за паричен заем от 7.12.2012 год. и споразумение към него от 17.12.2012
год. и споразумение № 1 към договора от 23.03.2013 год. Във връзка с възникване
на правоотношенията между ответника П. и ответника К.е. ЕООД по делото са
представени множество договори за заем, сключени между ответника П. и трето на
спора лице – К. И.. Задължението на ответника К.е. ЕООД във връзка с
възникналите заемни правоотношения между ответника П. и третото лице И., е
възникнало от договора за паричен заем от 7.12.2012 год., с нотариална заверка
на подписите рег. № 7053/7.12.2012 г. на нотариус Г., в който като съдлъжник е
встъпил ответникът К.е. ЕООД, със споразумение № 1 от 23.3.2013 г. По делото не
се доказва съдържанието на договорната връзка и положението на К.е. ЕООД като
съдлъжник по цитирания договор да са се променили с последващи съглашения между
страните.
Ищецът навежда доводи, че между К. И. и ответника П.П.
не са се развивали различни правоотношения по различни договори, а едно такова,
което е било изменяно с всеки последващ договор. В тази връзка излага, че с
договора от 15.4.2013 год. правоотношението, възникнало с договора от 7.12.2012
год. и споразумението към него от 22/03/2013 год. е изменено и ответникът „К.-Е.“
ЕООД от солидарен длъжник е станал ипотекарен такъв.
В тежест на ищеца е да докаже тази връзка между
договорите, а от съдържанието на представените по делото договори подобен извод
не може да бъде направен.
От съдържанието на договора за паричен заем от
15.4.2013 год. не може да се извлече по никакъв начин, че той изменя приетото с
договора от 7.12.2012 год. и споразумението от 17.12.2012 год. към него. Липсва
препращане към друг договор. Още повече и самото наименование на документа -
„договор“, за разлика от „допълнително споразумение“, „споразумение към“,
„анекс“ и прочие, говори за самостоятелност на правния акт. Близката граматична
формулировка на клаузите на отделните договори не е достатъчно основание за
приемането на твърдяната връзка между различните договори, предвид
обстоятелството, че е еднакво възможно и тези договори да са съставяни от едно
и също лице във връзка с различни отношения между същите страни.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността.
Действителната воля на страните може да се извлече от
правоотношенията между ответника П.П. и лицето К. И., предхождащи сключването
на договора от 7.12.2012 год. и споразумението към него от 17.12.2012 год.,
както и договора от 15.4.2013 год.
По делото е представено споразумение от 21/3/2012
год., сключено между П.Г.П. и К. Г.И., с което е установено между страните, че К.
И. е получил от П.П. сумата от 637 000 лв. Третото на спора лице К. И. е
подписал споразумение, в което е посочено изрично, че е получил сумата от
637 000 лв. По делото са представени многобройни разписки, както и записи
на заповед за обща сума над горепосочената. Предвид датата на разписките и тази
на споразумението от 21/3/2012 год., както и предвид обстоятелството, че по
делото не се установява друго основание за предаване на сумите, следва да се
приеме, че споразумението се отнася до суми предадени с представените разписки.
Липсват доказателства, които да установяват нещо различно. Нито се установява
погасяването на задълженията по какъвто и да е начин. С оглед на това съдът
намира, че посочената сума действително е получена от лицето К. И. и той дължи връщането
ѝ.
По този начин, предвид близкия общ размер на сумите по
процесните договори за заем и уговореното в тях, че сумите по тях са
предоставени преди подписването им, се създава вероятност, че с договорите за
паричен заем от 7/12/2012 год., изменен със споразумения от 17/12/2012 год. и
23/3/2013 год., договор за паричен заем от 3/1/2013 год. и договор за паричен
заем от 15/4/2013 год. се е извършило предоговаряне на различни части от общия
дълг на К. И. към ответника, а с тях не се изменя последователно едно и също
правоотношение. Тази вероятност е достатъчна, за да не могат да се приемат, с
достатъчна степен на сигурност твърденията на ищеца за това, че договора от
15/4/2013 год. урежда окончателно отношенията между ответника и третото лице, а
по този договор К.е. ЕООД не е поемал задължение, в качеството си на съдлъжник.
Неоснователни се явяват и твърденията в исковата
молба, че сумите по договора за заем от 7/12/2012 год. не са предадени от
ответника П.П.. В договора изрично е посочено, че тези суми са платени преди
подписването му. В същото време, в споразумението от 22/3/2013 год., ответникът
„К.-Е.“ ЕООД е потвърдило, че действително посочените суми са дължими. По
същество, тези изявления, инкорпорирани в договора и споразумението съставляват
разписка за плащането на заемните средства. По делото не са представени никакви
доказателства в насока, които да оборват декларираното от длъжниците по
договора.
Що се касае до доводите за нарушение на Закона за
ограничаване на плащанията в брой, те нямат значение за надлежността на
извършените плащания, а са единствено основание за ангажиране на
административната отговорност участващите в транзакция лица – така Определение
№7/07.01.2016 по дело № 6247/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., Определение №
388/11,07,2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, Т.К., II Т.О. и др.
Във връзка с доводите за извършени плащания в общ
размер на 27 000 лв. от страна на ответника „К.-Е.“ ЕООД, дори да се
приеме, че те се отнасят към задълженията по процесния договор за паричен заем
и споразумението към него, размерът на вземането на ответника П.П. отново би
бил по-голям от оспорваната част.
Предвид изложеното, по делото се установява, че за
ответника П.П. е възникнало вземане към „К.-Е.“ ЕООД в размер на оспорваната
част, въз основа на договор за паричен заем от 7/12/2012 год. и споразумения от
17/12/2012 год. и 23/3/2013 год. към него и предявеният иск е неоснователен.
По
отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, единствено ответниците имат право да получат
направените разноски по спора.
Ответникът „К.-Е.“ ЕООД изрично е заявил, че не
претендира разноски.
На пълномощника на ответника П.П., на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, следва да бъде заплатено възнаграждение за безплатно
предоставена правна помощ, чийто размер, с оглед цената на иска е 1514 лева.
Ответникът има право на възнаграждение за един адвокат. С определението за
частично прекратяване на производството по делото, съдът вече е присъдил в
полза на пълномощник на ответника П., половината от тази сума. С настоящото
решение следва да бъде присъдена другата половина в размер на 757 лева..
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ отрицателния установителен иск, предявен
по реда на чл. 464 от ГПК, от М.Н.К., ЕГН **********,*** – адв. Г.С. против П.Г.П., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, – адв.С.К.и „К.-Е.“ ЕООД, ЕИК********, съдебен адрес:***, кантора 23 –
адв. С.Д.за признаване за установено, че ответникът П.Г.П. не е титуляр на
вземане към ответника „К.-Е.“ ЕООД в размер 32 800.48 лв., част от общо
403 448.90 лева, предявени за събиране по и.д. № 2162/2016 год. по описа на ЧСИ
М.П., район на действие СГС, рег. № 851 в КЧСИ.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********,*** – адв. Г.С.
да заплати на адв. В.В.Т., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата
от 757 лв. (седемстотин петдесет и седем
лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: