Р Е Ш Е Н И
Е
№ 549
гр. Велико
Търново, 02.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
584 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.
73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
Образувано
е по жалба на Община Добрич
против Решение от 23.07.2018г. на Ръководителя на управляващия орган оперативна
програма „Околна среда 2014 – 2020г.“, с което е отказано верифициране на
сумата от 28 343,70лв. от безвъзмездно финансиране за разходи по
оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“, по проект „Интегриран проект
за подобряване на водния сектор в гр.Добрич – фаза 1“. В жалбата се твърди постановяване
на административния акт в нарушение на процесуалния и материалния закони, тъй
като обществената поръчка е обявена преди приемането на
Постановление на Министерски съвет № 189 / 28.07.2016г., била е известна на
управляващия орган преди сключване на договора за подпомагане и следователно
разходите за застраховки са приети за допустими. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.
Ответникът – Ръководителя на управляващия орган
оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“ – чрез
процесуален представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и
недоказана. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Решение от 23.07.2018г. на Ръководителя на управляващия орган
оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“, с което е отказано
верифициране на сумата от 28 343,70лв. от безвъзмездно финансиране за
разходи по оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“, по проект
„Интегриран проект за подобряване на водния сектор в гр.Добрич – фаза 1“.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Между Община Добрич, от една страна и
Министерство на околната среда и водите, от друга страна, е сключен Договор за
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2014 –
2020г.“, съ-финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и
Кохезионния фонд на Европейския съюз за проект
„Интегриран проект за подобряване на водния сектор в
гр.Добрич – фаза 1“
№ Д-34-58/30.12.2016г. В чл.20, ал.1 от договора е предвидено, че при изменение
на нормативни актове или при приемане на нови или промяна на вече приети
указания от Министерсвото на финансите, имащи отношение към финансирането и/или
изпълнението на проекта или към задълженията на някоя от страните по договора,
последните са длъжни да приведат договора и/или общите условия в съответсвие с
изменените актове. В чл.8 от договора са посочени стойностите на максималния
размер на безвъзмездната финансова помощ, на собственото финансиране и на
недопустимите за финансиране разходи. В Приложение 6 към договора,
представляващо проектно предложение, е налице раздел ХI
„Недопустими разходи”, съдържащ 22 вида недопустими разходи, от които
единствено невъзстановимият данък върху добавената стойност има финансово
изражение. Измежду недопустимите разходи липсва разход за застраховка.
Неразделна част от договора са Общи
условия за изпълнение на проекти по Оперативна програма „Околна среда 2014 –
2020г.”. С оглед датата на сключване на договора 30.12.2016г. към този момент
действащите общи условия са от 31.07.2015г., в които в чл.40 изрично е записано
определянето на допустими разходи при спазване на Постановление № 119 /
20.05.2014г. на Министерски съвет. Независимо от отмяната на посоченото
постановление преди сключването на договора и приемането на ново Постановление
№ 189 / 28.07.2016г. текстът на общите условия не е променен в тази му част. На
08.03.2018г. от Министъра на околната среда и водите са одобрени нови Общи
условия за изпълнение на проекти по Оперативна програма „Околна среда 2014 –
2020г.”, в които е обособен раздел II „Допустими
разходи”. По дефиниция допустими са
разходите, които отговарят на изискванията за допустимост, учредени в
действащото европейско и национално законодателство. За изменението на общите
условия Община Добрич е уведомена по електронен път, като съгласно разпечатка
от системата ИСУН съобщението за актуализиране на общите условия е изпратено на
12.03.2018г. и отворено на 13.03.2018г.
За изпълнение на проекта е сключен
договор с подизпълнител Обединение „ГИС Аква- БГ” № ДОП-57 / 29.05.2017г. В
ценова таблица №1 – Общи работи – позиция 1.1 са вписани „Текущи застраховки на
строителния обект съгласно Специалните условия на договора – под-клауза 18.2,
за пълната въстановима стойност на работите и съществуващото оборудване на
ПСОВ” на стойност 35 000лв. без ДДС.
От Община Добрич
е направено искане на 20.06.2018г. за междинно плащане по проекта с приложени
към него изискуеми документи. По направеното искане е постановено процесното
решение, с което управляващият орган приема за недопустим разходът за
застраховки, тъй като не отговаря на исискванията на чл.20, ал.1 от Постановление
на Министерски съвет № 189 / 28.07.2016г.
В хода на съдебното производство жалбоподателят
представя застрахователни полици № ********,
№********и №********, формиращи
претендирания за възстановяване разход за застрховки.
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба
е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по
реда на Закона за
администрацията или Закона за местното
самоуправление и местната администрация, или като отделна
администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз,
функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган
или организация. Следователно Министърът на околната среда и водите на основание чл.25, ал.1 от Закона за администрацията
е ръководител на Управлаващия орган,
който би следвало да е автор на административния акт, с който се верифицират
разходи. Съгласно чл.9, ал.1 от
ЗФУКПС, ръководителите по чл.2, ал.2
могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от
ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им
права и задължения. Видно от по-горе изложеното ръководител на Управляващ орган
на оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020г.” , разполагащ с
правомощието да верифицира разходи, може да бъде министърът на околната среда и
водите или друго оправомощено от него за ръководител на оперативната програма
длъжностно лице. В конкретната хипотеза управляващият орган е определен
от Министъра на околната среда и водите, съгласно заповед № РД – ОП – 13 / 07.02.2018г.
С оглед на което подписалият уведомителното писмо В.К. е явява оправомощена да
изпълнява функциите на управляващ орган, поради което административният акт е
издаден от компетентен орган.
Оспореният административен акт е издаден при спазване
на процесуалните правила и в изискуемата писмена форма. По отношение на
приложението на материалния закон съдът намира следното:
Решението съдържа както фактически, така и правни
основания за постановяването на отказа за верификация. Конкретно са вписани
претендираните суми, размера на недопустимите разходи като публично и собствено
финансиране, вида на разхода и основанието за недопустимост, поради което са
спазени изискванията на закона за съдържанието на административния акт.
Основен спорен въпрос между страните е представляват
ли разходите за застраховки допустим разход по програма „Околна среда 2014 –
2020г.”.
Основния довод на жалбоподателя е за неприложимост на
разпоредби от Постановление № 189 / 2016г. на Министерски съвет поради
обявяване на обществената поръчка на 14.04.2016г. Този довод е несъстоятелен,
тъй като и действащото към момента на обявяване на обществената поръчка
Постановление № 119 / 2014г. на Министерски съвет съдържа идентично правило
относно разходите за застраховки. Допълнително следва да се отбележии факта, че
към момента на обявяване на обществената поръчка липсва сключен договор за
финансиране от европейски фонд, поради което и правилата на разходване на
публичните средства от структурните фондове са неприложими. Друг е въпросът
дали след сключване на договора за получаване на безвъзмездна помощ по
оперативна програма не е следвало изменение на клаузи или започване на нова
процедура.
Предварителната оценка на процедурата по възлагане на
обществена поръчка и договорите с подизпълнител нямат обвързващо управляващия
орган действие, както в процедурите по верификация на разходи, така и при
налагане на финансови корекции. В този смисъл доводите на общината на
информираност на органа за предмета и клаузите на обществената поръчка преди
сключване на договора са неоснователни.
По отношение на разходите, за които Община Добрич има
право да получи финансиране по програма „Околна среда”, приложение намират
следните актове – договорът и общите условия към него. Към момента на
подписване на договора действа общи условия, одобрени от 31.07.2015г.,
но преди подаването на заявката за плащане влизат в сила /от м.03.2018г./ нови
общи условия, следователно е налице изменение на договора в процеса на
изпълнение. Дори и да се приеме липсата на надлежно определяне на допустимите
разходи по проекта поради препращане в общите условия и в насоките за
кандидатстване към несъществуващ нормативен акт /към датата на сключване на
договора с Община Добрич Постановление
№ 119 / 2014г. на Министерски съвет е отменено/, то от м.03.2018г. е налице изменение
в договора и за допустими се приемат тези разходи, които съответстват на
европейското и национално законодателство. След като е налице изменение в
договора, то след това изменение всички действия на страните следва да са
съобразени с него. Следователно след изменението на договора с приемането на
нови общи условия е възможно и изменение на договорените като допустими
разходи. Следователно към момента на
разглеждане на искането приложимо е Постановление № 189 / 2016г. на Министерски
съвет.
Настоящият състав намира за правилен
извода на управляващия орган за несъответствие на извършените разходи за
застраховки с разпоредбата на чл.20, ал.1 от Постановление № 189 / 2016г. на Министерски съвет и
съответно квалифицирането им като недопустими разходи.
Посочената норма определя като допустими разходите за застраховки
на придобитите в резултат на дейността дълготрайни материални активи, ако те са
свързани с изискванията, наложени от съответния управляващ орган. Видно от
представените по делото застрахователни полици скючените от изпълнителя на
обществената поръчка застраховки са „Всички рискове на предприемача”, включваща
строително-монтажни работи, разчистване, съществуващо движимо и недвижимо
имущество и отговорност към трети лица; „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството” за проектант по чл.173, ал.1 от ЗУТ за един обект и „Професионална отговорност
на участниците в проектирането и строителството” за строител по чл.173,
ал.1 от ЗУТ за един обект. Видно от самите наименования на застраховките, техен
предмет не е дълготраен материален актив, а компетентност на проектант и
строител, техника и материали в процеса на изпълнение на конкретния обект.
Следователно састраховките са извън обхвата на разпоредбата на чл.20, ал.1 от Постановление № 189 / 2016г. на Министерски съвет и по
аргумент за противното представляват недопустими разходи. Следва да се
отбележи, че липсва законова забрана за извършване на недопустими разходи,
следователно всеки получател на помощ може да предвиди и извършването на
разходи, непопадащи в нормативно определените допустими разходи. Но извършените
недопустими разходи не подлежат на възстановяване от публичните фондове, а си
остават за сметка на извършилото ги лице. В конкретния случай Община Добрич защитава
обществения интерес чрез изискване на допълнителни застраховки на строителите и
строителството, но поемането на тези разходи от Общината е без нормативна
основа и дори в противоречие с действащото законодателство относно европейските
фондове.
По изложените съображения настоящият състав намира
оспорения акт за постановен и при спазване на материалния закон, поради което и
жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателно е искането на
ответника за присъждане на юрисконсутско възнаграждение в размер на 450лв.,
съгласно представен списък с разноските. Неоснователно е възражението за
прекомерност на възнаграждението, тъй като той е минимален и дори е по-нисък от
дължимото адвокатско възнаграждение по реда на Наредба № 1 / 2004г. – 1 380,31лв.
при материален интерес на спора 28 343,70лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Община Добрич
против Решение от 23.07.2018г. на Ръководителя на управляващия орган оперативна
програма „Околна среда 2014 – 2020г.“, с което е отказано верифициране на
сумата от 28 343,70лв. от безвъзмездно финансиране за разходи по
оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“, по проект „Интегриран проект
за подобряване на водния сектор в гр.Добрич – фаза 1“.
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати на Министерството на околната среда и водите сума в
размер на 450лв. ( четиристотин
и петдесет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: