№ 82
гр. Шумен, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100355 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. Х. М., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител М. Д. Д., ЕГН **********
и двете с адрес гр. Шумен, ул. „==== № 2, чрез адв. Н. Н. Д. със съдебен адрес за
призоваване в гр. София, п.к. 1000, пл. „Позитано“, № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“,
ет. 3 против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Г. М. Д.“, № 1. Ищцата твърди, че на 25.04.2024 г., около 17.50 ч. на път І-6,
км.343, в община Н.о, Ц.Й.Ц. при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „... с
рег. № ....., поради несъобразена, с пътните условия, скорост се блъска последователно в
мантинелата и след като навлиза в лентата за насрещно движение се удря в л.а. марка „....
модел „Примера“ с рег. № .... В резултат на удара, пътуващата в л.а. „.... Р. Х. М. е получила
травматично увреждане – открита фрактура на дясното бедро. След престой в болницата,
където е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и поставена
гипсова имобилизация, е изписана и лечението й е продължило при домашни условия.
Фрактурата е причинила силни болки, което е наложило използването на обезболяващи.
През периода на възстановяване, ищцата е имала нужда от чужда помощ за задоволяване на
битовите си потребности. Негативните последици от ПТП, са се отразили тежко на
психиката на ищцата, която продължава да изпитва страх, налице са състояния на
тревожност, безпокойство и безсъние.
Към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от Ц.Й.Ц., е имало сключен с
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата в качеството си на увредено лице, е отправила до ответното дружество
застрахователна претенция за възмездяване на понесените от нея неимуществени и
1
имуществени вреди. Ответното дружество не е удовлетворило претенцията на ищцата.
С исковата молба ищцата претендира ответното дружество да й заплати сумата от
81 120 лв., от които 80 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1 120 лв.
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника с
извънсъдебната претенция – 03.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и законната
лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди от датата на уведомяването
с извънсъдебната претенция до окончателното й изплащане.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва предявените искове по основание и
размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение, обективирано в
застрахователна полица BG/30/123003133470 за сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ с период на застрахователно покритие от 14.10.2023 г. до
13.10.2024 г. Ответникът счита, че не е налице фактическия състав на деликта по чл.45 от
ЗЗД.. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано
завишен. Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата, като вид и
характер, както и продължителността им. Оспорва твърдението, че ищцата не се е
възстановила, както и че ПТП се е отразило на психиката й. Направено е възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, която е пътувала в МПС без правилно поставен
предпазен колан, както и без необходимата система за обезопасяване при пътуване на деца.
На следващо място ищцата не е провела правилно лечение, като не е спазила лекарските
предписания. Оспорва се претенцията за лихва, както и размера на претендираните лихви и
началния момент, от който се претендират. Застрахователното дружество не дължи лихва до
представянето на банковата сметка.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано Досъдебно производство № 284зм-
743/25.04.2024 г., пр.пр. № 4273/2024 г. на РПС.З., ТО-Казанлък. Наказателното
производство се води за това, че на 25.04.2024 г., около 17.50 ч на ГП І-6 на км.343 в
землището на гр. Н.о, обл. Стара Загора са нарушени правилата за движение по ЗДвП,
вследствие на което възниква челен сблъсък между л.а. „Форд“ с рег. № ..... и л.а. „Нисан“ с
рег. № ....в резултат на който по непредпазливост са причинени средни телесни повреди на
общо 4 бр. лица, а именно: на управлявалата л.а. „Форд“ Ц.Й.Ц.; на управлявалия л.а.
„Нисан“ М.В.К. както и пътуващите в същия автомобил Р.В.К. и Р. Х. М. – престъпление по
чл.343, ал.3, б. „а“ във вр. с чл.342 от НК. Към момента наказателното производство не е
приключило и няма привлечено лице в качеството му на обвиняем – писмо изх. № 284000-
8624/05.03.2025 г. на РУ - Казанлък. До приключване на настоящото съдебно производство
не бяха представени доказателства за привличане на конкретно лице в качеството му на
обвиняем и за приключване на наказателното производство.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
2
ползвателите на лек автомобил марка „Форд“, модел „... с рег. № ....., обективиран в
застрахователна полица № BG/30/123003133470 с период на застрахователно покритие от
14.10.2023 г. до 13.10.2024 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 25.04.2024 г. през
светлата част на денонощието около 17.50 ч. лек автомобил „.... с рег. № .... се е движел по
път І-6 в посока Бургас-София на територията на общ. Н.о. Автомобилът се е управлявал от
М.В.К. и в него са пътували Р.В.К. (на предната дясна седалка) и Р. Х. М. (на лява задна
седалка). Времето е било дъждовно, пътното платно на път І-6 е било мокро, без
неравности, пътен участък с десен завой, с непрекъсната разделителна линия и мантинели от
двете страни. По същото време, срещуположно по посока за град Бургас се е движил и лек
автомобил „Форд ... с рег. № ..... с водач Ц.Й.Ц.. При приближаване на км.343, движейки се
със 141.5 км./ч. в кривата на завоя (ляв завой по посока на Бургас), автомобилът поднася
странично, излиза в десния банкет и след като изминава около 90 м. по банкета пресича
платното за движение и се блъска челно в движещия се в лентата за насрещно движение л.а.
„..... Водачът на л.а. „.... реагира на опасността от удар и задействал спирачната система, като
гумите на автомобила оставили спирачна следа с дължина 14 м., но не успял да предотврати
удара. Ударът е настъпил в лентата за движение по посока към София (лентата на л.а. „....,)
при скорост на удара за л.а. „.... – 51 км./ч., а за л.а. „Форд ... – 60 км./ч. И за двата
автомобила ударът е бил челен, при което силно се деформират предните им части, като
двигателите се изместват навътре към купето. След удара двата автомобила остават един
срещу друг близо до дясната предпазна мантинела.
Скоростите на движение на участвалите в ПТП превозни средства, преди
настъпването на ПТП са били: за л.а. „.... – 73.4 км./ч., а на л.а. „Форд Фиеста – 141.5 км./ч. В
процесния случай, скоростта на движение на л.а. „Форд ... е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на ПТП и се е отразила на механизма за ПТП. То е настъпило в
участък от пътя с хоризонтална крива – ляв завой, върху мокра настилка при дъждовно
време. Поради мократа настилка и действащите в завоя центробежни сили, при скорост над
140 км./ч. възниква опасност от странично плъзгане на автомобила с напускане на пътното
платно. Скоростта на движение на л.а. „Форд ... е била по-висока от критичните 140 км./ч. и
значително по-висока от максимално разрешените 90 км./ч.
От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е движението с
превишена и несъобразена скорост с техническите параметри на пътния участък и с
конкретните условия на движение от водача на л.а. „Форд ..., поради което е изгубил
управление и е навлязъл с автомобила в лентата за насрещно движение и в опасната зона за
спиране на л.а. „..... В случай, че водачът на л.а. „Форд ... е управлявал с максимално
разрешената за пътния участък скорост 90 км./ч. технически е невъзможна поява на опасност
от странично плъзгане и ПТП не би настъпило.
Л.а. „.... е снабден с предпазни колани на всичките 5 седалки. Предпазните колани са
3
триточкови инерционни диагонално-поясни. Те са част от пасивната система за защита на
водача и пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е
предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните
предпазни колани са триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и
предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие
на предпазния колан се изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява
свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се
задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките
торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан
ограничава движението на долната и горна част на тялото на пътника в определени граници
по посока напред, поради което коланите са най-ефективни при челни удари.
Пострадалата Р.Х.М., е била пътник в л.а. „.... и е седяла на детско столче – система
за обезопасяване на деца, поставено на задната седалка в ляво зад водача, закрепено върху
задната лява седалка, чрез предпазния колан на автомобила. Предназначението на детското
столче за кола е да предпази и намали до минимум нараняванията при евентуално пътно
произшествие. Използването на столчето повишава безопасността на деца до 2 г. с над 70%,
а при по-големите деца с над 50%. Използваното столче е от стандартните видове,
предвидени за предпазване на деца - Група 1 за деца от 9 до 18 кг. (снимка на стр.12 от
заключението, горе). Самото столче се закрепва към седалката, посредством предпазния
колан на автомобила по посока на движението. Столчето е с вградени автономни колани,
които фиксират тялото на детето към него. Тези колани, както и предпазния колан на
автомобила позволяват известно движение напред и нагоре. В конкретния случай ударът за
л.а. „.... е челен със сумарна скорост около 110 км./ч. с последващо завъртане в края на удара
в посока по часовниковата стрелка. При този механизъм тялото на пътника, седящ на
задната седалка се насочва в посока напред в дясно към облегалката на предната лява
седалка, като свободното движение може да бъде ограничено в определени граници от
предпазния колан на автомобила или от коланите на детското столче.
При претърпяното ПТП, Р. Х. М., която към датата на ПТП е била на 6 години, е
получила следните травматични увреждания: съчетана травма глава и крайници, включваща:
1) Контузия на главата: Повърхностни охлузвания в лявата лицева половина. Кръвонасядане
по лицето. Деформация на носа, без данни за фрактура на носните кости и 2) Контузия на
крайниците: Кръвонасядане по лявото рамо. Открита фрактура на тялото на дясната бедрена
кост в средната й трета, с точковидна (пунктиформена) рана по предната част на дясното
бедро.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
Вещите лица посочват, че детското столче е снабдено с колани, преминаващи през
двете рамена, двете странични части на седалището и между двата долни крайника, като
закопчаването на коланите е в областта на пъпа. Проведените скенерни изследвания на
главата, шията, гръдния кош, корема и на малкия таз не установяват данни за вътрешни
4
увреждания, но регистрираното кръвонасядане на лявото рамо на ищцата е по хода на
коланите на столчето. С оглед на това вещите лица, предвид характера и степента на
травматичните увреждания, считат, че Р. Х. М. е седяла в специализирано детско столче,
закрепено към задната лява седалка, чрез задния ляв предпазен колан на автомобила.
На Р. Х. М. е било проведено оперативно лечение. Тя е била оперирана на същия ден.
Извършено е наместване на фрактурата и е поставена метална остеосинтеза с два титаниеви
еластични пирона (TEN). Наложена е гипсова имобилизация. След гладък, протекъл без
регистрирани усложнения период пострадалата е била изписана за домашно амбулаторно
лечение в стабилизирано общо и локално състояние с указания да се правят стерилни
превръзки през 3 дни и конците да се свалят на 12-14 ден от операцията, да ходи с помощни
средства и да не натоварва оперирания крайник. Състоянието на ищцата е било динамично
и безкомпромисно проследено в следващите месеци. Общо са проведени седем прегледа.
При прегледите от ортопед, проведени на 18.06.2024 г. и 19.07.2024 г. е установено, че
пострадалата все още се придвижва с инвалидна количка. На 12.08.2024 г. е проведена
контролна рентгенография на дясното бедро на ищцата, при което е констатирано
задоволителна консолидация на фрактурата и на 13.08.2024 г. е проведена реоперация за
изваждане на метала. Назначено е предвижване с помощни средства за още 30 дни – до
средата на м. септември 2024 г. Няма данни за проведена медицинска рехабилитация,
развитие на усложнения, нито за нарушения от назначения й лечебно-диагностичен режим.
С оглед липсата на регистрирани усложнения консолидационният период е приключилза
около 4½ месеца. Към настоящият момент ищцата е възстановена напълно и е клинично
здрава по отношение на травмите, получени при ПТП.
Предвид обективните медицински данни най-изразени болки и страдания
пострадалата е изпитвала през първите 4-6 седмици след претърпяното ПТП, след което
болките следва постепенно да започнат да отшумяват и намаляват. До изваждането на
метала допълнителна болезненост е възможно да има при всяко сгъване и разгъване на
коляното, тъй като крайщата на еластичните пирони на Е. се оставят извън костта за по-
лесно изваждане след срастването на костта и при тези движения предизвикват болка.
Неудобствата са свързани основно с ограничените движения на десния долен крайник,
обусловени първоначално от невъзможността за свободно придвижване, а впоследствие от
използването на помощни средства, самообслужване и др. дейности от ежедневния живот.
Приложената по делото фактура № 103930/26.04.2024 г., издадена на името на
ищцата от УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ на стойност 1 120 лв. е свързана с проведената
операция.
Поради обстоятелството, че към момента на ПТП не са били проведени
антропометрични изследвания не може прецизно да се определи ръста и теглото на Р. Х. М..
От медицинската документация по делото се установява, че на 04.12.2023 г. ищцата е била с
ръст 110 см. и 20 кг., а година по-късно на 14.12.2024 г. е била с ръст 115 см. и тегло 22 кг.
Въпреки възможните вариации към м. април 2024 г., вещите лица определят ръста на ищцата
на около 111.5 см. – 112 см. , а теглото 20.5-21 кг.
5
За установяване на наведените твърдения от ищцата за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Р.Й.Й. – баба на ищцата и В.А.Б. живеещ на семейни начала с майката на ищцата. От
показанията им се установява, че след едноседмичен престой в болницата, където била
оперирана, ищцата е била изписана и лечението е продължило в домашни условия. Тя не
можела да се движи и била на легло около четири месеца. В първите седмици е изпитвала
силни болки и постоянно се оплаквала. В този период изцяло зависела от чужда помощ за
задоволяване на хигиенните и битовите си потребности. След първия месец махнали
конците и започнали да я извеждат на разходка с инвалидна количка. През м. август махнали
имплантите и започнал процес на раздвижване. В началото ищцата не искала да излиза от
къщи, тъй като била много уплашена и стресната, като видела кола искала веднага да
отбиват инвалидната количка в страни. Към настоящият момент все още изпитва страх при
возенето в автомобил и моли майка си да кара по-бавно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищцата, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищцата в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03. 06.2024 г.
ищцата е депозирала писмена застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените
от нея неимуществени вреди, като е приложила към нея документите свързани със
застрахователното събитие. Ответното дружество е потвърдило получаването на
претенцията с писмо изх. № 3085 от 20.06.2024 г. е изискало да се представят допълнително
документи, включително краен акт по воденото наказателно производство – постановление
за прекратяване, респективно постановена присъда с мотиви към нея или споразумение
одобрено от съда. Предявена е и допълнителна претенция за обезщетяване на претърпените
имуществени вреди, но не са представени доказателства за датата, на която е получена от
застрахователя. 3 244.80 По делото не са представени доказателства, от които да се установи,
че ответника е определил и изплатил на ищцата обезщетение за претърпените от нея вреди.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са основателни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
6
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило в
участък от пътя с хоризонтална крива – ляв завой, мокра настилка и при дъждовно време.
Според вещото лице водачът на л.а. „Форд ... с рег. № ..... се движел с несъобразена с
техническите параметри на пътния участък и конкретната пътна обстановка скорост от 141.5
км./ч., която е значително по-висока от максимално разрешената 90 км./ч. за конкретния
пътен участък и надвишава критичната за завоя скорост от 140 км./ч., над която възниква
опасност от странично плъзгане на автомобила с напускане на пътното платно. Ако водачът
беше съобразил конкретно създадената обстановка и техническите параметри на пътя, като
се движи с максимално разрешената за участъка скорост, ПТП е щяло да бъде избегнато.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача
на лек автомобил марка „Форд“, модел „... с рег. № ..... Ц.Й.Ц.. С поведението си тя е
нарушила чл.21, ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Допуснала е и нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП,
съгласно който водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя. Нарушена
е и разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, който забранява на водача при избиране на скоростта на
движение извън населено място да превишава максимално разрешената от 90 км./ч.
Действията й са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила тежко
травматично увреждане. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина.
Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия
процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
7
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Форд“, модел „... с рег. № ....., обективиран
в застрахователна полица, валидна към датата, на която е осъществено процесното ПТП.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалата, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалата, нейните
конкретни действия с които е създала предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си Р. Х. М. е допринесла за вредоносния резултат,
тъй като е пътувала без поставен предпазен колан, както и без необходимата система за
обезопасяване при пътуване на деца. На следващо място ищцата не е провела правилно
лечение, като не е спазила лекарските предписания. В конкретния случай, извършената
комплексна съдебна експертиза установи, че ищцата е седяла в специализирано детско
столче, закрепено към задната лява седалка. В случая следва да се отбележи, че не са налице
антропометрични измервания на ищцата към датата на ПТП. В съдебно заседание вещото
лице уточни, че посочените в заключението ръст и килограми са определени абстрактно по
математически път, предвид данните от м. декември преди и след ПТП. Но в развитието на
децата е налице особеност, а именно неравномерност в израстването и наддаването на
килограми, като е възможно детето в дълъг период от време от порядъка на 6, 7, 8 месеца да
не расте и след това изведнъж за два месеца дръпват в ръст и килограми. Въз основа на това
вещото лице, счита, че ръстът и теглото на детето може и да са били по-малки от посочените
в заключението на КСАМЕ. С оглед на тази особеност, посочена от вещото лице, съдът
приема, че използваното детско столче е съответствало на ръста и теглото на ищцата.
Следователно тя не е нарушила чл.137в, ал.2 от ЗДвП. На следващо място от заключението
на КСАМЕ е видно, че в рамките на оздравителния процес състоянието на ищцата стриктно
и безкомпромисно е проследявано и по делото няма данни за нарушение на назначения й
лечебно-диагностичен режим. Т.е поведението й не е повлияло по никакъв начин за
настъпването на вредоносния резултат.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
8
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. По делото е представена
фактура № **********/26.04.2024 г. (л.17) с приложен към нея касов бон за сумата от 1 120
лв. От заключението на КСАМЕ, прието от съда за обективно и компетентно е видно, че
посочената в документа сума е пряко свързана с лечението на травмите от ПТП. С оглед на
това този разход следва да бъде възстановен на ищцата изцяло. Следователно искът за
обезщетение на имуществените вреди е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в
искания размер от 1 120 лева.
По отношение размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и
другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените
вреди трябва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това,
следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физическите
и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на
възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. В резултат на ПТП, Р. Х. М. е
получила редица травматични увреждания, подробно посочени в заключението на КАТСМЕ,
част от които са наложили оперативна интервенция. Към датата на ПТП пострадалата е била
на 6 години. Получената фрактура на бедрената кост е наложила оперативно лечение, като
непосредствено след ПТП е извършена операция с поставяне на метална остеосинтеза, а
впоследствие на 13.08.2024 г. е извършена втора операция за премахване на остеосинтезата.
Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил около 4½ месеца.
Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки, които първоначално са били
силни и са потискани с болкоуспокояващи медикаменти, но впоследствие, след първите 4-6
седмици са започнали постепенно да отслабват. Налице е било допълнителна болезненост до
изваждането на металната остесинтеза. Получените травматични увреждания са довели до
необходимост и зависимост от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ
и затрудненията при битовото обслужване, през възстановителния период, са създали
дискомфорт и негативни психични изживявания. В конкретният случай следва да се
съобрази и обстоятелството, че пострадалата е дете на 6 години. Т.е. в период на интензивно
не само физическо, но и на психическо развитие, при което преживяното ПТП се отразява
много по-неблагоприятно върху все още крехката и неукрепнала психика на детето. Стресът,
отрицателното въздействие върху психиката и негативните психични изживявания са много
по-интензивни, отколкото при един възрастен човек. ПТП се е отразило негативно на
психиката на ищцата, то е причинило силен стрес и е обусловило субективни преживявания
на страх, които все още не са изцяло преодолени. На тази основа, с оглед и на социално-
икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната
работна заплата в страната и в област Шумен и сведенията за годишна инфлация, която към
м. март 2025 г. спрямо същия период за миналата година е 4%, като натрупаната инфлация за
последните три години е 22.2%, а за последните пет години 38.2%), съдът приема за
справедливо на ищцата да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й
вследствие на травматичните увреждания в размер на 80 000 лв. Следователно искът за
9
обезщетение на имуществените вреди е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в
искания размер
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху исканото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от датата на предявяване на извънсъдебна претенция
–03.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
Застрахователят е получил застрахователната претенция на ищцата за обезщетяване
на причинените й неимуществени вреди с приложените към него документи, необходими за
разглеждането й на 03.06.2024 г. – известие за доставяне (л.29) и писмо от застрахователя от
20.06.2024 г. (л.30). Към настоящият момент не са налице доказателства, че застрахователят
е определил застрахователното обезщетение. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и
ал. 3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца
отговорността на деликвента за дължимите лихви за забава от датата, на която е получил
претенцията 03.06.2024 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 03.09.2024 г.
След 03.09.2024 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Следователно претенцията за законна лихва върху претендираното обещетение за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника 03.06.2024 г. до
окончателното погасяване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
основателна и следва да бъде уважена.
Аналогично стоят нещата и при претенцията за законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди. Ищцата е предявила впоследствие и застрахователна претенция за
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди (л.32), но не са представени
доказателства да получаването на претенцията от застрахователя. С оглед на това съдът
приема, че датата на предявяване на претенцията е датата на депозиране на исковата молба
01.08.2024 г., от когато следва да се присъди законната лихва до окончателното погасяване на
дължимото обезщетение за имуществени вреди.
Възражението на ответника, че не дължи лихва до представянето на банковата сметка
е неоснователно. В случая не е налице забава на кредитора. Непосочването, при предявяване
на застраховотелната претенция, на банкова сметка, по която да се плати обезщетението, не е
обстоятелство, което води до неговата недължимост и не възпрепяства определянето му,
поради което не е основание за отказ за определяне размера на обезщетението от
застрахователя. Следователно претенциите за законна лихва върху претендираните
обезщетения, считано от 03.06.2024 г. и от 01.08.2024 г. до окончателното им изплащане е
основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
10
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение е в
размер на 7 462 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в размер на 20%, предвид
обстоятелството, че процесуалния представител на ищцата е регистрирана по ЗДДС. С оглед
на това ответникът следва да заплати сума в размер на 8 954.40 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 3 244.80 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп. директори Б.И. и Т.Т. да заплати на Р.
Х. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. Д. Д., ЕГН
.... и двете с адрес гр. Шумен, ул. „==== № 2 сумата от 81 120 лв., от които 80 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания и 1 120 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение на получените от нея травматични увреждания в резултат на ПТП,
станало на 25.04.2024 г., причинено от Ц.Й.Ц., ЕГН **********, която е нарушила правилата
за движение при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „... с рег. № .....,
на основание застрахователна полица № BG/30/123003133470 със срок за валидност от
14.10.2023 г. до 13.10.2024 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 03.06.2024 г. до окончателното му заплащане и законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 01.08.2024 г. до
окончателното му заплащане.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп. директори Б.И. и Т.Т. да заплати на
адвокат Н.А.Х. с адрес: гр. София, пл. „Позитано“, № 2 сумата от 8 954.40 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп. директори Б.И. и Т.Т. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса
в размер на 3 244.80 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11