Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................
Гр. София, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело
N 2561 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
Съдът е сезиран с формуляр А, подаден от
Н. Т., гражданин на Република Германия срещу Г.К. Б. ЕООД- българско търговско дружество, с
който се предявяват парични претенции в общ размер на 1489,74лв., за
обезщетение за вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху
фотографията „Верона от замъка Сан Пиетро“,
разгласена на 22.10.2012 г., извършено от ответника в периода 11.11.2015 г. - 17.03.2016 г., който използвал фотографията на
сайта си с цел реклама на туроператорска дейност без разрешение и съгласие на
автора и без да го посочи за такъв, които вреди се изразяват в , от които 704 лв. – пропуснати ползи под
формата на неполучено авторско възнаграждение, 300 лв. – претърпени загуби по
формата на разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, 39,60
лв. – загуба под формата на платени нотариални такси и 196,14 лв. – лихви за
забавеното плащане на обезщетението за пропуснати ползи, както и обезщетение за
претърпените болки и страдания в размер на 250 лв., представляващи част от общо
претендирано обезщетение от 1000 лв. Претендират се и
разноските за производството.
Ищецът твърди да е професионален
фотограф и автор на фотографията Верона от замъка Сан Пиетро“,
която била създадена през 2011 г. и разгласена на 22.10.2012 г. на блога на ищеца Д.–ХДР“ и преместена впоследствие на
06.02.2014 г. на авторския сайт на ищеца С., в албума „Италия“ а ответникът,
без разрешение на автора, да е използвал фотографията, за да рекламира
туристически услуги за на своя уебсайт, като снимката е използвана на 11.11.2015 г. и до 17.03.2016
г., с което са нарушени авторските права на ищеца. Твърди в причинна връзка с
това нарушение да са настъпили вреди – пропуснати ползи в размер на
възнаграждението, което фотографът би получил при правомерното използване на
фотографиите, чиито средни цени са установени от ежегодния сборник на Съюза на
професионалните търговци на фотографии – Фотографни хонорари, издаван в
Германия, чиито гражданин е ищецът, или
пропуснатото възнаграждение от 360 евро, което се равнява на 704 лв. Твърди, че
ответникът дължи и лихва за забавеното плащане на това обезщетение за периода
от датата на последното нарушение - 17.03.2016 г.,. до датата на подаване на
иска в размер 196,4 лв. Освен това
ищецът направил разходи за нотариални такси за обезпечаване на доказателства в
размер на 39,60 лв., както и разноски в размер на 300 лв. за наемане на
адвокат, чиито услуги били необходими, за да се квалифицира нарушението
съгласно българското право, да се изготвят покани и да се преговаря
извънсъдебно с ответника.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че
е използвал на уебсайта си фотографията, посочена от ищеца, но счита, че тя на
би могла да бъде обект на авторско право, тъй като с оглед обстоятелството, че
изобразява пейзаж в градска среда, който е многократно заснеман от същата
перспектива и в същата композиция, поради което и липсва оригиналност и не е
резултат на творческа дейност. Оспорва авторството на ищеца, като сочи, че
никъде авторството на фотографията не е обозначен чрез воден знак или по друго
подходящ и обозначаващ авторството начин, а използването на даден файл в
интернет само по себе си не означава, че използвалият го е негов автор. Оспорва
размера на вредите, като оспорва използването на фотографията да е продължило в
периода 11.11.2015
г. и до 17.03.2016 г., оспорва приложимостта на цитирания от ищеца
сборник към определяне на възнаграждението за използван на фотографии, като
сочи, че самият сборник е приложим само в Германия и то по отношение на доставчици
на снимки, членуващи в Съюза на професионалните търговци на фотографии –
Фотографни хонорари, каквото качество ищецът не е доказал и по отношение на
фотографии, чието авторство е изрично отбелязано. Оспорва заплатените от ищеца
разноски за адвокат да са в причинна връзка с поведение на ответника, като сочи
да са резултат от собственото му решение за използването на неефективни
средства за защита.
Ищецът оспорва възраженията на
ответника, като счита, че творческата дейност при създаването на снимки не се
влияе от популярността на заснемания обект, като може да се изразява в избор на
фон, осветление, филтри, ъгъл на заснемане, разполагането в кадър, техника на
проявяване или софтуер за редактиране, като създаването на конкретната
фотография е резултат от избор на време, светлина, контраст и избор на
подходящи настройки. Счита авторството за доказано с разгласяването на снимката
на поддържания от ищеца авторски сайт, в който е посочено, че всички фотографии
били на автора, чрез линк за достъп към „сурови“ файлове на фотографиите.
Ищецът е избрал да търси защита по реда
на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на европейска процедура за искове с малък материален интерес, която процедура
не е изключена по отношение на авторските права, но с оглед характеристиките си
да дава възможно най-опростена и бърза защита чрез писмена процедура, е
очевидно неподходяща за защитата им, в случаите, в които правата и нарушението са
спорни, а относимите към установяването им
доказателства не са само писмени,
каквито са сочените от ищеца платформи, сайтове, архиватори и пр. инструменти в
интернет пространството.
В случая въз основа на представените
доказателства исковете не могат да бъдат уважени. Не е спорно единствено
обстоятелството, че ответникът е използвал посочената фотография за
онагледяване и реклама на предлагани от него туристически услуги на
уебстраницата си. Останалите обстоятелства обаче са спорни и подлежат на доказване
от страната, която черпи от тях изгодни правни последици и то при условията на
пълно и главно доказване, тъй като регламентът предвижда изисквания за
опростяване на процедурата, но не отменя националните правила относно
допустимостта на доказателствата и оценката на доказателствената
им стойност, за което на страните са дадени указания. Въпреки че съдът е
допуснал устно изслушване, и изслушване на вещи лица, ищецът, който носи
тежестта за доказване на фактите, за които е насрочено изслушването, е направил
изрично възражение, отказал е да внесе депозит с доводи, че процедурата следва
да е само писмена, поради което и
преценката за основателност следва да се извърши само въз основа на
представените писмени доказателства.
На първо място не се
доказва претендираното от ищеца авторство
върху фотографията, озаглавена от самия ищец като „Верона от замъка Сан Пиетро“, която ответникът не оспорва да е използвал. Това е
така, тъй като публикуването на фотографията на уебсайт, администриран от
ищеца, не е равносилно на посочване на автора й, поради което е неприложима
презумпцията на чл.6 ЗАПСП, на която ищецът се позовава във връзка с дадените
му указания, че не сочи допустими доказателства относно авторството си.
Посочване на автора по смисъла на чл.6 ЗАПСП е налице, в случаите, в които по
отношение на конкретен допустим обект на защита, изрично е посочено по несъмнен
начин, че е създаден от определено лице. Така публикуването на фотографии на
сайта на ищеца, без да е изрично посочено, че е техен автор е равнозначно на
използването на същата фотография на сайта на ответника, както и на други
сайтове. Обстоятелството, че даден файл е разгласен в интернет пространството
от определено лице не означава, че той е създател/автор на информацията, нито е
равнозначно на посочването му като нейн
създател/автор, а създава единствено вероятност за такъв извод, която
вероятност при оспорване, не покрива изискването за пълно и главно доказване.
На следващо място и за пълнота следва да
се посочи, че представените доказателства не доказват и настъпването на всички претендирани вреди в частта относно твърдените пропуснати
ползи, като възраженията на ответника са абсолютно основателни в частта относно
дължимото възнаграждение за извършеното от него използване на фотографията. Няма
каквото и било основание да се приеме, че посоченият от ищеца сборник на Съюза
на професионалните търговци на фотографии – Фотографни хонорари, издаван в
Германия има отношение към други субекти, различни от членовете на съюза или
пък на територията на други държави, извън Германия.
Не
се доказва и пряката причинна връзка на направените „извънсъдебни“ разходи,
които нямат връзка с поведението на ответника, а са резултат от неподходящ
избор на самия ищец на неефективни средства за защита, поради което и няма основание
за извършването на такива разходи да се ангажира отговорността на ответника,
дори и при установяване на останалите елементи на нарушението.
По изложените съображения предявените от
Н. Т. искове следва да се отхвърлят.
Право на разноски при този изход от
спора има ответникът, който ги е претендирал и комуто следва да се присъди
сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н. Т.,
роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес:гр.Берлин, ул.****** срещу Г.К.Б. ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** с
формуляр А по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес искове в
общ размер на 1489,74лв., за обезщетение за вреди от нарушение на авторските
права на ищеца върху фотографията „Верона от замъка Сан Пиетро“,
разгласена на 22.10.2012 г., извършено от ответника в периода 11.11.2015 г. - 17.03.2016 г., който използвал фотографията на
сайта си с цел реклама на туроператорска дейност без разрешение и съгласие на
автора и без да го посочи за такъв, които вреди се изразяват в , от които 704 лв. – пропуснати ползи под
формата на неполучено авторско възнаграждение, 300 лв. – претърпени загуби по
формата на разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, 39,60
лв. – загуба под формата на платени нотариални такси и 196,14 лв. – лихви за
забавеното плащане на обезщетението за пропуснати ползи, както и обезщетение за
претърпените болки и страдания в размер на 250 лв., представляващи част от общо
претендирано обезщетение от 1000 лв.
ОСЪЖДА Н. Т., роден на *** г., гражданин на
Германия, с адрес:гр.Берлин, ул.********** да
заплати на Г.К.Б. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 600 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: