Решение по дело №19/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

12.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

НАХ

дело номер

19

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09- 002457 от 04.11.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на „КАРА 1993”ЕООД- Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63 ал.2 вр.чл.63 ал.1 от КТ.

Постъпила е жалба против наказателното постановление от „КАРА 1993”ЕООД- Кърджали, в която заявява, че го счита за неправилно, необосновано и издадено при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Настоява с оглед изхода на спора на основание чл.63 ал.3 вр.ал.5 от ЗАНН вр.чл.143 ал.4 от АПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представя подробни съображения изложени в писмена защита. 

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 04.09.2020г. около 14.30ч. свидетелите Х.Ч. и Л.И.-***, извършили проверка на строителен обект, който се изпълнява от предприятието „Кара 1993“ЕООД и се намира в гр.Кърджали УПИ X-325 в кв.122 по плана на града, западно до паркинга на хипермаркет „Кауфланд“. Строителният обект бил на фаза груб строеж и по това време се правела замазка. При проверката проверяващите завари 3- 4 работници, на които раздали да попълнят декларации по чл.402 от КТ. Работникът С.М.А. попълнил, че работи от деня на проверката- 04.09.2020г., с работно време от 12.00ч. до 16.00ч. при минимално месечно възнаграждение, все още не е получил заплата, при 15 минути почивка в работния ден, както и че по време на проверката прави замазка на първия етаж на балкона. По време на проверката присъствал и упълномощено от работодателя лице, а именно Н.Т., на когото проверяващите връчили призовка, в която описали документите които трябва да се представят, между които и досиетата на работниците заварени на обекта. На 24.09.2020г. и на 28.09.2020г. в офиса на ДИТ- Кърджали работодателят представил исканите документи заедно и с трудов договор с работника С.М.А.. От него проверяващите свидетели установили, че договорът е сключен на 04.09.2020г., а справката за регистрация на договора в ТД на НАП е подадена на 06.09.2020г., което следва датата на проверката по работни места в обекта, стопанисван от жалбоподателя. За констатираното нарушение на 28.09.2020г. свидетелят Х.Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на колежката си Л.И. и на управителя на дружеството работодател, който бил подписан без възражения. На 04.11.2020г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. за нарушение на чл.63 ал.2 вр.чл.63 ал.1 от КТ.      

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Х.Ч. и Л.И.; от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 09- 002457 от 28.09.2020г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ не бе оборена; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2025462/ 28.09.2020г., връчен на управителя на санкционираното дружество и неоспорен; Трудов договор № 055/ 04.09.2020г., видно от който работника С.М.А. е постъпил на работа на 04.09.2020г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 04.09.2020г. в 14.30 часа от С.М.А.; Уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, подадено на 06.09.2020г. в 07.32ч.; Справка в Търговски регистър. При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни показанията на свидетелите Ч. и И., които са очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето С.М.А. да прави замазка на първия етаж в обекта изпълняван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи на строителния обект на дружеството- жалбоподател, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. Показанията на двамата проверяващи са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, не се установи и по някакъв начин те да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Същите се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства и най- вече от Трудов договор № 055/ 04.09.2020г., Декларация по чл.402 от КТ от 04.09.2020г. и Уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, подадено на 06.09.2020г. в 07.32ч..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63 ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл.62 ал.3 предвижда, че работодателят или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, тъй като на 04.09.2020г. е допуснал до работа С.А., преди да му връчи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Такова уведомление не му е било предоставено, защото видно от приложената справка, все още не е било подадено от работодателя. Безспорно е, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено до ТД на НАП на 06.09.2020г. в 07.32ч., а това следва датата на проверката по работни места, при която лицето вече е било установено да работи. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Кара 1993”ЕООД- Кърджали на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.  

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява и доказано, за което вече бяха изложени съображения. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а и конкретно извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Наказващият орган е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер, който е правилно определен при отчитане на всички относими факти към деянието и дееца. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 100лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, по него е проведено едно съдебно заседание, поради което и присъди същото към предвидения среден размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат възложени на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“- София, които съгласно чл.2 ал.1 от Устройствен правилник е юридическото лице, а не Д“ИТ“- Кърджали, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 09- 002457 от 04.11.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на „КАРА 1993”ЕООД- Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63 ал.2 вр.чл.63 ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „КАРА 1993”ЕООД- Кърджали с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали ул.Васил Левски № 13 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“- София сумата от 100лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                                                  

                                                                 Районен съдия: