Разпореждане по дело №3189/2020 на Административен съд - Пловдив

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

№ 7619 от 22.12.2020г.

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – VII-ми състав, в публичното заседание на 21 Декември 2020г.,в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

      

като разгледа докладваното от съдия ЯВОР КОЛЕВ ч. адм.дело №3189/2020г. и като обсъди:

 

          Производство по чл.276 и сл ЗИНЗС.

Постъпило е искане от И.В.В., понастоящем изтърпяващ наказания „лишаване от свобода“ в Затвора – Плов­див, за задължаване на Началник на Затвора – Пловдив да се произ­несе по негова молба от 23.11.2020г. за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек. Счита, че с това си бездействия ответният административен орган нарушава правата му по чл.3 ЗИНЗС.

Ответникът – Началник на Затвора – Пловдив оспорва иска­не­то и счита същото за неоснователно.

След като се запозна с направеното искане, уточнението му и представените от ответника писмени доказателства, настоя­щият съдебен състав установи следното.

Действително входирана е молба от 23.11.2020г. от В. до ответника с искане в нея за замяна на строгия режим при изтър­пяване на наказанието в следващия по - лек. Тази молба подлежи на преценка в производство по чл.66 ЗИНЗС.

Съгласно ал.2 на чл.66 ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по – лек от Началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.

Видно от редакцията на разпоредбата, в правомощията на Началника на Затвора, изцяло по негова преценка, е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретни лишено от свобода лице с по – лек такъв.

Поначало замяната на режима може да се извърши по пре­ценка на органа и без наличието на сезиране, поради което при непроизнасяне на молбата на лицето не може да се формира и мъл­чалив отказ за замяна на режима, тъй като за началника на Затвора не е налице задължение за произнасяне.

Или следва да се обобщи, че тази заповед се издава в условията на дискреция и при наличието на комулативно дадени в правната норма на чл.66 ал.1 и ал.2 ЗИНЗС предпоставки.

Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл. 66 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лице­то на прокурора. В текстовете на нормите липсва предви­дена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл.147 ал.1 АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на про­теста, но е и относно легитимираните за оспорването лица /така изрично Определение № 14541 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №12188/2020 г., III о. и цитираното в вего Определе­ние №2954 от 28.02.19г. на ВАС по адм. д. №1160/2019г.,I о./

Извън това обаче, следва да се посочи, че поначало твърдението на В. и защитата му е за наличието на факти­ческо бездействие/първоначалното позоваване е на общата раз­поредба на чл.256 АПК/, която има предвид само фактическите бездействия.

Бездействието за произнасяне с правен акт – издаване на административен акт по чл.66 ЗИНЗС, т.е. за замяна или не на режима, не е и не може да се представлява фактическо без­дейст­вие, а защита при него следва да е или оспорване на край­ния акт, ако такъв се издаде и лицето е легитимирано да го оспори, или оспорване на формиран мълчалив отказ, ако та­къв може да бъде формиран на база специалната уредба по ЗИНЗС /както по-горе се посочи от практиката на ВАС на РБ/. Отделен е въпроса дали тази практика съответства на разбирането на защитата на В., респ. дали нарушава или ограничава конк­ретни негови права, защитени по чл.3 ЗИНЗС, но страната има права да оспори това непроизнасяне в срок пред съда, който ще прецени допустим ли е съдебния процес, където съдеб­ната прак­тика не е еднозначна.

В казуса обаче и доколкото съдът е сезиран с искане по чл.276 ЗИНЗС, обосновано с такова нарушаване, то настоящият състав е обвързан с обстоятелствата и петитума на искането, касаещи търсене на санкция от съда за незаконно фактическо бездействие на ответника, което както се посочи в случая няма как да е налице.

Няма как в рамките на това производство съдът да задъл­­жи ответника да преустанови бездействието си по неизда­ване на административен акт или да задължи същия да издаде опре­делен административен акт.

Това обосновава и извода на съда на основание чл.280 ал.2,т.1 – за отхвърляне на искането.

Ето защо и поради мотивите,изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VIІ-ви състав :

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И

 

ОТХВЪРЛЯ искането на И.В.В., понастоя­щем изтърпяващ наказания „лишаване от свобода“ в Затвора – Плов­див, за задължаване на Началник на Затвора – Пловдив да се произ­несе по негова молба от 23.11.2020г. за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек.

ДА се уведомят страните за настоящото разпореж­да­не.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 3-дневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.

 

                                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/