Р Е Ш Е Н И Е №577
гр.Русе, 29.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в
публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия
Острева….…………………………………………………………
и в
присъствието на прокурора.………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1043 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.О. чрез
процесуален представител до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0000530/10.05.2019 г. на Началника
на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е турски гражданин. На 09.05.2019
г. около 23,10 часа управлявал т.а.”Скания 400” кат № 3 с рег. № .... със свързано с
него полуремарке с турски регистрационен номер в района на ГКПП “Дунав мост“ на
изхода на гр.Русе, с който извършвал
международен превоз на товари от Турция до Украйна. В този район бил спрян за
проверка от служители на ОО ”АА” гр.Русе
относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по
прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на
дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят не спазва
изискванията на чл.8 § 2 изр.2 от АЕТR вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози вр. чл.2 § 3 от Регламент (ЕО)
561/2006г. , като е ползвал намалена дневна почивка, която е по-малко от
законоустановените 9 ч. Жалбоподателят e ползвал намалената дневна
почивка за периода от 6,35 ч. на 07.05.2019 г. до 6,35 ч. на 08.05.2019 г. от 6
ч. 09 м., което е по-малко с 2 ч 51 м. от
законоустановените минимум 9 ч. За констатираните нарушения бил съставен АУАН от
св.Й.П.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски
език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било
прочетено издаденото наказателно постановление с което му било наложено
наказание по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр за посоченото нарушение на АЕТR глоба в размер на 1 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е допустима,
защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на
жалба. Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.
Съдът намира, че нарушението е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по
делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в
съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин се оспорва
нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което
е извършено в присъствието на преводач от турски на български език.
Основното
възражение,което се прави от защитата се състои в това,че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено,тъй като не е посочено мястото на нарушението и не
конкретизиран точният период на намалението на законоустановената минимална
дневна почивка, в този смисъл се претендира за нарушения по чл.42 т.3 и т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Тези
възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение
по следните съображения :
Нито
АУАН , нито наказателното постановление страдат от приписваните им пороци.
Нарушението е описано ясно, разбираемо и при спазване на процесуалните
изисквания, като са посочени всички признаци от обективна страна.
В случая съдът намира, че правилно е посочен гр.
Русе като място на нарушението.
Изискването за посочване на място на извършване
на нарушението е във връзка с чл.48 от ЗАНН, който определя компетентния
да разгледа административно наказателната преписка орган. Компетентният орган е
този, в чийто район е извършено нарушението, а в случаите на продължено
нарушение, като настоящето – там, където то е довършено. В случая се касае за
извършване на международен транспорт без да се осигури нормативно установената
почивка, липсата на която може да установи при нарочна проверка. В този смисъл
процесното нарушение не е еднократно
деяние, а трайно състояние, което включва шофиране през определен интервал от
време с намалена дневна почивка, в рамките на който период обаче, безспорно
съответното превозно средство се е движило в пространството - т.е. променило е
местонахождението си от началната точка до крайната точка - мястото на проверката. Мястото на нарушението в
случая, предвид тази специфика на деянието, е мястото на
довършването на нарушението, т.е. мястото на проверката, установила
продължителното шофиране, без съответната почивка. По делото е безспорно
посочено и доказано, че нарушението е открито на в обхвата на териториалната
компетентност на Началника на ОО“АА“ гр.Русе. В този смисъл правилно именно гр.
Русе е посочен като място на нарушението,
както в АУАН, така и в НП. А съобразно така определеното (и безспорно доказано място на довършване на нарушението) правилно е
определен и местно компетентния орган съставил АУАН, респ. наказателното
постановление.
Съгласно
чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр, водач, който не спазва изискванията относно намалената
дневна почивка, определени в Регламент 561/20016г. в друг нормативен акт или в
AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка над 2 часа
- с глоба 1500 лв. Описанието на деянието в наказателното постановление и в АУАН
ясно и недвусмислено сочи, че нарушението на жалбоподателя като водач на МПС,
извършващ обществен превоз на товари, се състои в това, че е ползвал намалена
дневна почивка - 6 ч и 11 м, като намалението на намалената дневна почивка е в
размер на 2 ч и 49 м по-малко от минимално
изискуемите 9 часа.
Ясно и недвусмислено е посочен и датата на
извършване на нарушението. В случая изискването на чл.8 §2 изр.2 от АЕТИ е за всеки период от 24
часа, след края на предходната дневна почивка или седмична почивка, водачът да
е ползвал следващата дневна почивка, като частта от дневната почивка, която
попада в този 24-часов период, следва да е поне девет часа, но е по-къса от 11
часа, и въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.
Наказващият орган е посочил в кой период от 24 часа е приел, че е ползвана
намалена дневна почивка, а именно от 6 ч. 35 м. на 07.05.2019 г. до 06 ч. 35 м.
08.05.2019 г., видно и от разпечатката на дигиталната карта на жалбоподателя на
л.9 от делото.
Предвид изложеното съдът намира,че
издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията
е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и
АНО.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 38 – 0000530/10.05.2019
г. на началника на ОО”АА” гр.Русе с което на Х.О., турски гражданин, му е наложено административно наказани “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по
чл.93б ал.7 т.3 от Закона за автомобилните превози.
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен
съд.
Районен съдия :