Решение по дело №1043/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 577
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 23 декември 2019 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20194520201043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  577

гр.Русе, 29.07.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1043  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Х.О. чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000530/10.05.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 09.05.2019 г. около 23,10 часа управлявал т.а.”Скания 400” кат № 3 с рег. № .... със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на ГКПП “Дунав мост“ на изхода на  гр.Русе, с който извършвал международен превоз на товари от Турция до Украйна. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО ”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 2 изр.2  от АЕТR  вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 § 3  от Регламент (ЕО) 561/2006г. , като е ползвал намалена дневна почивка, която е по-малко от законоустановените 9 ч. Жалбоподателят e ползвал намалената дневна почивка за периода от 6,35 ч. на 07.05.2019 г. до 6,35 ч. на 08.05.2019 г. от 6 ч. 09 м., което е  по-малко с 2 ч 51 м. от законоустановените минимум 9 ч. За констатираните нарушения бил съставен АУАН от св.Й.П.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление с което му било наложено наказание по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр за посоченото нарушение на  АЕТR глоба в размер на 1 500 лв.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

   Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език.

          Основното възражение,което се прави от защитата се състои в това,че правото на защита на жалбоподателя било нарушено,тъй като не е посочено мястото на нарушението и не конкретизиран точният период на намалението на законоустановената минимална дневна почивка, в този смисъл се претендира за нарушения по чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

          Тези възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения :

         

          Нито АУАН , нито наказателното постановление страдат от приписваните им пороци. Нарушението е описано ясно, разбираемо и при спазване на процесуалните изисквания, като са посочени всички признаци от обективна страна.    

             

 

 

 

 

 

 

 

В случая съдът намира, че правилно е посочен гр. Русе  като място на нарушението. Изискването за посочване на място на извършване на нарушението е във връзка с чл.48 от ЗАНН, който определя компетентния да разгледа административно наказателната преписка орган. Компетентният орган е този, в чийто район е извършено нарушението, а в случаите на продължено нарушение, като настоящето – там, където то е довършено. В случая се касае за извършване на международен транспорт без да се осигури нормативно установената почивка, липсата на която може да установи при нарочна проверка. В този смисъл процесното  нарушение не е еднократно деяние, а трайно състояние, което включва шофиране през определен интервал от време с намалена дневна почивка, в рамките на който период обаче, безспорно съответното превозно средство се е движило в пространството - т.е. променило е местонахождението си от началната точка до крайната точка - мястото на проверката. Мястото на нарушението в случая, предвид тази специфика на деянието,  е мястото на довършването на нарушението, т.е.  мястото на проверката, установила продължителното шофиране, без съответната почивка. По делото е безспорно посочено и доказано, че нарушението е открито на в обхвата на териториалната компетентност на Началника на ОО“АА“ гр.Русе. В този смисъл правилно именно гр. Русе е посочен като място на нарушението, както в АУАН, така и в НП. А съобразно така определеното (и безспорно доказано място на довършване на нарушението) правилно е определен и местно компетентния орган съставил АУАН, респ. наказателното постановление.

          Съгласно чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр, водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент 561/20016г. в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка над 2 часа - с глоба 1500 лв. Описанието на деянието в наказателното постановление и в АУАН ясно и недвусмислено сочи, че нарушението на жалбоподателя като водач на МПС, извършващ обществен превоз на товари, се състои в това, че е ползвал намалена дневна почивка - 6 ч и 11 м, като намалението на намалената дневна почивка е в размер на 2 ч и 49 м  по-малко от минимално изискуемите 9 часа.

             

 

 

 

Ясно и недвусмислено е посочен и датата на извършване на нарушението. В случая изискването на  чл.8 §2 изр.2 от АЕТИ е за всеки период от 24 часа, след края на предходната дневна почивка или седмична почивка, водачът да е ползвал следващата дневна почивка, като частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, следва да е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, и въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Наказващият орган е посочил в кой период от 24 часа е приел, че е ползвана намалена дневна почивка, а именно от 6 ч. 35 м. на 07.05.2019 г. до 06 ч. 35 м. 08.05.2019 г., видно и от разпечатката на дигиталната карта на жалбоподателя на л.9 от делото.

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0000530/10.05.2019 г. на началника на ОО”АА” гр.Русе с което на Х.О., турски гражданин, му е наложено  административно наказани  “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93б ал.7 т.3 от Закона за автомобилните превози.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

                                                                             Районен съдия :