Р Е Ш Е Н И Е
№ 260330
гр.
Пловдив, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело №
974 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от М.А.Я., ЕГН ********, М.А.Б. ЕГН ********** и Ж.П.Б. ЕГН **********, всичките с адрес за призоваване гр. ****,
чрез АД „Г. и
С.“, представлявани от адв. М.С. и адв. Ж. Г., против Решение № 316 от 28.01.2020 г., постановено по гр. дело
№ 16524 / 2015 г. на РС – Пловдив, Х гр. състав, с което е признато за
установено на осн. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на жалбоподателите – ответници
в първоинстанционното производство, че ищците И.Н.З. ЕГН **********, Е.В.З. ЕГН
**********, И.Д.З. ЕГН ********** и Т.Д.З. ЕГН **********, всички с адрес ***, са собственици, на
осн. договор за дарение по отношение на И.Н.З. и наследствено приемство от Д. И. З., за останалите ищци, на площта от
около 300 кв. м., заключена между точки 1, 2, 3, 4 на комбинирана скица №
15-4422767/13.10.2015 г. на СГКК-****, съставляваща част имот с
идентификатор 11845.502.31 по кадастралната карта на с. ****, одобрена със
Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г., неправилно заснета, като част от имот с
идентификатор 11845.502.32, при граници на тази спорна част: ПИ 11845.502.31,
улица, ПИ 11845.502.33 и ПИ 11845.502.33. С същото решение жалбоподателите са
осъдени да заплатят на ищците сумата 445 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски. В
решението се сочи още, че Скица № 15-4422767/13.10.2015 г. на СГКК- ****, приложена
на лист 9 от гр. дело, приподписана
от съда, е
приета за неразделна част от обжалваното решение.
Жалбоподятелите считат решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, както и че е постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърдят, че районният съд е достигнал до
неправилни и незаконосъобразни изводи при анализа си на приетата по делото
фактическа обстановка, подробно описана и в самата жалба. Изразяват несъгласие
с приетото от съда, че за вярна имотна граница, определяща пространствените
предели на правото на собственост на имота на ищците следва да се приеме тази,
отразена в КРП на с. ****
от 1931 г., въз основа на който са били направени неосъществените регулационни
предвиждания от 1963 г. В този смисъл считат, че съдът погрешно е приел, че
претендираната от ищците част от 300 кв.м., съгласно скица проект за изменение
на КК на л. 9 от делото, попада в съсобствения между страните ПИ 11845.502.31,
а не както е на практика – в съсобствения на ответниците ПИ 11845.502.32. Считат, че
тази погрешно възприета от съда фактическа обстановка се дължи на неправилно
разпределената доказателствена тежест и липсата на изготвена по делото
комбинирана скица с отбелязване с координатни точки на частта, която се
претендира с исковата молба. Твърди се още, че съдът не е извършил обстоен
анализ на свидетелските показания и писмените доказателства по делото, не е
разгледал твърденията за изтекла в полза на ответниците придобивна давност и
установено трайно владение, както и че не е изследвал подробно обстоятелството
дали някой от приетите преди одобряването на КК дворищно регулационни
планове е приложен, респ. предпоставките за това. В жалбата също така се сочи,
че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, а именно липсата на допълнение към доклада по делото, след направено
уточнение на исковата претенция, както и че решението се основава на
извънсъдебен документ скица № 15-4422767/13.10.2015 г. на СГКК-****, който не е
бил предмет то разглеждане и обследване по делото. По изложените съображения се моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
отхвърли исковата претенция, алтернативно да отмени атакуваното решение и да върне делото
за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се оспорват твърденията на жалбоподателите като неоснователни и
недоказани, и се излагат
подробни съображения в този смисъл. Ответниците по жалбата считат решението на
РС – Пловдив за правилно,
законосъобразно, мотивирано и постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Молят същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба
отхвърлена. Претендират разноски за двете инстанции и представят списък по чл.
80 от ГПК.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законен срок от процесуално легитимирано
лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. В тази връзка следва да се посочи, че въпросът за
допустимостта на настоящата исковата претенция е бил обект на изследване на
няколко пъти в рамките на производството пред първата инстанция. Окончателно с
определение № 88 от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1341/2019 г. на ВКС, II г.о., е прието, че предявеният иск е
допустим и отводът за пресъдено нещо поради наличието на влезли в сила решения
по гр. д. № 4384/1995 г. и гр.д. № 8018/2012 г. и двете по описа на РС –
Пловдив, не следва да се уважава, доколкото субективните предели на силата на
пресъдено нещо на тези решение не засяга страните по настоящото дело.
Следователно и настоящият съдебен състав намира решението за допустимо като
постановено по надлежен иск.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
Районен
съд – Пловдив, след няколко уточняващи молби, е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че към датата на предявяването на исковата молба
(вж. молба от 11.01.2018 г. на л. 209) ищците И.Н.З., Е.В.З., И.Д.З. и Т.Д.З. са
собственици, на основание договор за дарение, по отношение на И.З., и
наследствено правоприемство от Д. И. З., за останалите ищци, на площта от около
300 кв.м., заключена между точки 1,2,3,4 на комбинирана скица
№15-4422767/13.10.2015г. на СГКК – ****, съставляваща част от имот с
идентификатор 11845.502.31 по кадастралната карта на с. ****, одобрена със
Заповед № РД-18-99/12.11.2008г., неправилно заснета, като част от имот с
идентификатор 11845.502.32, при граници на тази спорна част: ПИ11845.502.31,
улица, ПИ 11845.502.32 и ПИ 11845.502.33.
Комбинирана
скица № 15-4422767/13.10.2015г., приложена към исковата молба, е издадена от
СГКК – **** с цел установяване на пълна или частична идентичност на границите
на поземлен имот с идентификатор 11845.502.31 по КККР на с. ****. Съгласно
приложената скица, собственици на имота са М.А.Я., по силата на нотариален акт
от 15.03.1989 г., и И.Н.З., въз основа на нотариален акт от 10.05.2006 г.
По
делото са приложени множество писмени доказателства, неоспорени от страните,
като за пълнота на изложеното по-значимите за правилното решаване на делото следва
да се посочат.
Видно
от представените удостоверения за наследници на Т. Л. З., починала на
08.07.1975 г., и Д. И. З., неин син починал на 13.12.2006 г., ищците Е.В.З., И.Д.З.
и Т.Д.З. са наследници по закон и на двамата.
С
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № ****, том IV, нот.дело № ****, подписан от нотариус Д. Т., Т. Л. З. е
призната за собственик на празно дворно място, намиращо се в с. ****, с площ от
3440 кв.м., съставляващо парцел V, включващ имот 158 от кв. 64 по действащия план на селото,
при граници: улица, М. Б., С. Б. и шосе.
С
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № ****, том VI, нот.дело № ****, подписан от нотариус Х. М., М.А. Б. и М. Д. Б. са признати за собственици на
следните имоти: 1./ дворно място, намиращо се в с. ****, с площ от 1327 кв.м.,
съставляващо парцел VIII, имот 157 от кв. 64 по действащия план на селото, при
граници: от двете страни улица и наследниците на А. А. Б.; 2./ празно дворно
място, намиращо се в с. ****, с площ от 1297 кв.м., съставляващо парцел VII, включващ имот 157 от кв. 64 по
действащия план на селото, при граници: улица, Ц. И. Б. и И. Н. З..
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том XVIII, нот.дело № **** пред нотариус Д. Д.,
М.А. Б., със съгласието на съпругата си П. Д. Б., и М. Д. Б. продават на А. Д.Б.
следните недвижими имоти: 1./ дворно място, находящо се в с. ****, с площ от
848 кв.м., съставляващо имот пл.№ 17, за който е отреден парцел XIII в кв. 24 по действащия план на
селото, при граници: шосе, улица, собствен имот и Ц. И. Б.; 2./ къща с дворно
място, находящо се в с. ****, с площ от 990 кв.м., съставляващо имот пл.№ 17,
за който е отреден парцел XII в кв. 24, по действащия план на селото, при граници:
шосе, от двете страни съсобствен имот и Ц. И. Б.; 3./ дворно място, находящо се
в с. ****, с площ от 575 кв.м., съставляващо имот пл.№ 17 и част от имот пл.№
16, за които е отреден парцел XI в кв. 24, по действащия план на селото, при граници: шосе,
собствен имот, наследници на И.З. и Ц. Б.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том V, нот.дело № **** пред нотариус Е. Б.,
А. Д.Б. и Г. Б. Б. даряват на дъщеря си М.А.Я. парцел XI-17 по плана на с. ****, с неуредени
регулационни сметки, в който имот № ****, кв. 24, участва с 575 кв.м. в
съсобствения парцел XI-16,17, кв. 24.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том 16, нот.дело № ****
пред нотариус Д. К., са прехвърлени на М.А. Б. от неговитете родители Г. Б. Б.
и А. Д.Б. следните имоти: 1./ 250/990 ид.ч. от дворно място, намиращо се в с. ****,
цялото с площ от 990 кв.м., съставляващо парцел XII-17 в кв. 24 по плана на селото, при
граници на парцела: улица, М.А. Б. и Ц. Б.; 2./ дворно място, находящо се в с. *****,
с площ от 848 кв.м., съставляващо парцел XIII-17 в кв. 24 по прана на селото,
заедно с намиращата се в същото жилищна сграда и гараж, при граници на парцела:
от двете страни улица, А. и Г. Б. и Ц. Б.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том 16, нот.дело № ****
пред нотариус Д. К., са прехвърлени на М.А.Я. от нейните родители Г. Б. Б. и А.
Д.Б. 740/990 ид.ч. от дворно място, намиращо се в с. ****, цялото с площ от 990
кв.м., съставляващо парцел XII-17 в кв. 24 по прана на селото, заедно с цялата
жилищна сграда, при граници на парцела: улица, М.А. Б. и Ц. Б.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том IV, нот.дело № **** на нотариус Д. С.,
рег. № 135, ищцата И.Н.З. придобила от Д. И. З. правото на собственост върху
поземлен имот №31, включен в УПИ VІІ, отреден за имот № 31,32 в кв. 24 по плана
на с. ****, одобрен със заповед РД-09-409/27.09.1995г., представляващ празно
дворно място с площ 368 кв.м., а целия УПИ VІІ-31,32 в кв.24 е с площ 1023 кв.,
при граници на поземления имот: улица, УПИ VІ-30, УПИ ІV-34 и ПИ 32.
Праводателят Д. И. З. се е легитимирал като собственик с нотариален акт № ****,
том 3, нот.дело № **** по описа на нотариус П. М.
В хода
на първоинстанционното производство са изготвени и приети заключения по
съдебно-техническа (СТЕ) и допълнителна съдебно-техническа (ДСТЕ) експертизи на
в.л. Б.Г., неоспорени от страните. И двете са пълни и изготвени от компетентно
лице – инженер-геодезист, което е специалист в съответната област на науката и
техниката. Вещото лице е извършило необходимите справки и е отговорило
изчерпателно на поставените въпроси, вкл. и допълнителни такива, като правилно заключенията
са кредитирани от районния съд. Последният в своите мотиви от фактическа
страна, подробно е изложил съдържанието на и изводите в заключението по СТЕ, които
мотиви са неоспорени от страните в тази им част, поради което и настоящият
съдебен състав е обвързан от тях.
Съгласно същите от заключението на СТЕ се установявало, че първият кадастрално-регулационен
план на село ***** е одобрен през 1931 г., като в него са отразени имот
с пл.№ 157 и площ от около 2222 кв.м. – на ответниците, и имот с пл.№ 158 и с
площ от около 3706 кв.м. – на ищците. С уличната и дворищна регулация по този
план за имот пл.№ 157 е отреден парцел VІ, кв.64 с площ от около 2111 кв.м., а
за имот пл.№ 158 – парцел V, кв.64 с площ от около 3470 кв.м. /скица №1 към
заключението/, като дворищно регулационните линии между двата имота не
предвиждат предаване на площи по регулация и съвпадат с имотните граници. С регулационен
план одобрен със заповед № 746/26.12.1963 г. е изменена регулацията, като
за имот с пл.№ 157 вече са отредени два парцела: VІІ с площ от 1340 кв.м.,
съставен от предаваемо място от около 42 кв.м. от граничния на север имот пл.№ 159
и около 414 кв. м. от кадастралната основа на имот пл.№ 157, и около 866 кв.м.
предаваемо място от поземлен имот пл.№ 158;
другият парцел е обозначен като VІІІ с площ 1326 кв.м., които съставляват част
от кадастралната основа, като съгласно регулацията от имот пл.№ 157 се придават
около 507 кв.м. към съседен от север парцел ІХ, отреден за имот пл. № 156. По
силата на този регулационен план за имот
пл.№ 158 са отредени парцели: V с площ от около 1285 кв.м., като е налице
промяна на границата му с имот пл. № 159; и парцел VІ с площ от около 1314
кв.м. образуван изцяло от кадастралната основа на имот пл. № 158. Със заповед
№ 661 от 28.11.1968 г. бил одобрен нов кадастрален и регулационен план на с. ****,
като със същата заповед е бил обезсилен кадастралния и регулационен план
одобрен през 1931 г. Бившия имот пл.№ 158 е заснет с пл. № 16, с площ 2487
кв.м., записан в разписния списък на Т. З., от който имот са образувани парцели
ІХ, Х и ХІ. Имотът с бивш пл. № 157 е заснет вече с пл. № 17, с площ 2567 кв.м.,
както е записан в разписния лист на М. А.Б. и А. Д.Б., от който имот са образувани
парцели ХІ, ХІІ и ХІІІ. В кадастралната част на плана са нанесени следните постройки:
в парцел ХІІ-17 – двуетажна жилищна сграда и част от навес; в парцел ХІ-17
попадат другата част от навеса, други навеси и паянтова стопанска постройка /скица
№ 3/. Съгласно регулационната част на плана са налице следните предвиждания: за
имот пл. № 16 – образуване на парцел ІХ с площ 1001,7 кв.м. и парцел Х с
площ 913,7 кв.м., като за улична регулация се отнемат 212,7 кв.м.; за имот пл.
№ 17 – парцел ХІІ с площ 925 кв.м. и парцел ХІІІ с площ 842 кв.м., като за
улична регулация се отнема площ от 192,5 кв.м. Образуван е съсобствен парцел ХІ в който поземлен имот пл. № 16 участва с 355
кв.м., а имот пл. № 17 с площ от 560 кв.м. Със заповед РД-09-409/27.09.1995 г.
е одобрен следващият кадастрален и регулационен план на с. ****, като съгласно
него дворищната регулация е приложена по отношение на парцели ІХ-16 и Х-16,
като относно тях са заснети поземлени имоти № 29 и № 30 с отреждания – парцел
V-29 и VІ-30. За остатъка от имот стар пл. № 16, с вписан собственик Д. И. З.,
е записан кадастрален номер 31, който с част от стария п.и. №17 /отбелязан с
нов пл. №32 с вписан собственик А. Д.Б./ влиза в образувания общ парцел
VІІ-31,32. Имотната граница между пл. № 16, с нов № 31, и имот пл. № 17, с нов
№ 32, се запазва и съответства на тази по кадастралния план от 1968 г. С новия план за регулация за имот пл. № 32 /стар
17/ са отредени парцели VІІІ-32, ІХ-32 и Х-32.
Видно
от заключението по СТЕ, изготвената по него комбинирана скица, от скица № 4 по
същото заключение, отразяваща регулационния план на с. ****, одобрен през 1995
г., и представените към исковата молба скици от СГКК – ****, със заповед №
РД-18-99/12.11.2008 г. е одобрена кадастралната карта на селото, с която разположението
на имотите се запазва, съобразно с плана от 1995 г., като се предвиждат
следните промени: парцел V-29 вече е имот с идентификатор № 11845.502.29, парцел V-30 – имот с
идентификатор № 11845.502.30, съсобственият парцел VІІ-31,32 става имот с идентификатор
№ 11845.502.31, а парцел
VIII 32 – имот с
идентификатор № 11845.502.32, като вместо парцел X-32 и IX-32 вече съществува едни имот с
идентификатор № 11845.502.900.
От
заключението по ДСТЕ се установява, че имотът на ответниците (пл. №157 по плана
от 1931 г., респ. пл. № 17 по плана от 1968 г., и имот № 32 по плана от 1995 г.)
е ограден в кадастралните си граници, отбелязани в плана от 1995 г. (идентични
с плана от 1968 г.). Вещото лице е извършило проверка на място и разкривки на
терен, като е установило останки от основи на селскостопанска сграда, която е
начало на трайно материализирана граница – кирпичена ограда върху каменни
основи, отразена в регулационния план от 1968 г., респ. 1995 г., с условен знак
за полумасивна ограда. Установено е и че има нова ограда, която изцяло лежи
върху каменните основи на старата кирпичена ограда. Посочено е, че
северозападната граница е с имот № 33 – лека ограда, мрежа с метални колове,
североизточната граница с имот № 31 (б.м. стари пл.№ 16 по плана от 1968 г. и
пл.№ 158 по плана от 1931 г.) е лека ограда, мрежа с бетонни колове до масивна
тухлена ограда и останалата част от кирпичена ограда, която частично е
запазена, към улицата, неправилно отразена на плана като лека ограда, и към
югозападната страна е изградена масивна ограда.
В хода
на делото са разпитани и свидетелите И. Р. и К. Р., като първият е разпитан два
пъти. И двамата свидетелстват за лични впечатления относно състоянието на
процесните имоти през годините. В тази насока следва да се отбележи, че св. Р. не
живее в с. **** и няма преки наблюдения върху имотите от 1959 г. насам, предвид
неговото лично уточнение по време на разпита, поради което и съдът не е ползвал
показанията му относно ползването на имотите след тази година. Констатира се от
въззивния съд, че свидетелят в основната част от своите показания обсъжда празното
място, заключено между материализираната на място североизточна граница на имот
пл.№157, респ. пл.№ 17, представляваща кирпичена ограда, и западната граница на
парцел VI-30 по плана от 1995 г. (б.м., планът е приложен по отношение на този имот),
понастоящем имот с идентификатор № 11845.502.30, тъй като в показанията му се чете
следното „това место се ползваше от баба Т. и след смъртта ѝ вуйчо ми
(б.м. Д. З.) продаде единия парцел, за да може да се направи къща и това место
остана между продаденото от вуйчо ми и между бай М. (б.м. имота на ответниците)
… Празният имот си е празен, а другият имот имаше навес, направен за овчарник
(б.м. установява се от ДСТЕ, че в материализираните на място граници на имот с
пл.№157 е бил построен навеса за овчарник). Съседният имот, дето е продаден, си
има къща. Не е имало ограда, оградата е от навеса нататък към двора на М. … Като
застана с лице към имота, построената къща се пада вдясно, а на М. местото –
вляво.“ В тази им част показанията на свидетеля се подкрепят и от показания на другия
св. Р., който сочи следното: „Това място, за което говоря, граничи с имота на М.
(б.м. ответницата), вдясно е оградата на М., на когото продадоха парцела, а в
следващия парцел, след парцела на М., живее И.. Местото се пада на изток от
оградата на имота на М.“. В тази връзка се констатира още от въззивния съд, че
процесното място пространствено се намира вътре в материализираните на място
граници на имот пл.№ 157, респ. пл.№ 17, предвид заключението на СТЕ и ДСТЕ,
както и заключението на СТЕ, прието в хода на въззивното производство, за което
ще стане въпрос по-долу в настоящите мотиви. Следователно мястото, за което св.
Р. говори, а от части и св. Р., не е
процесното такова, поради което и показанията им в тази им част не са
кредитирани. Показанията на св. Р. все
пак са взети предвид във връзка с това, че кирпичена ограда между имот
пл.№ 157 и имот пл.№ 158 по плана на селото от 1931 г. е съществувала още през
1956 година, като местоположението ѝ не е било променяно до сега, с
изключение на наличието на метална мрежа на мястото на част от кирпича. Св. Р.
сочи, че още от тогава до сега имотът (имот пл.№157) е ползван от ответницата М.Я.,
понастоящем и от нейната майка, както и от праводателите на ответниците –
универсални и частни. Сочи и че между дворовете на ответниците М.Б. и М.Я. няма
ограда, а такава има към двора на И.З., както е „от старото“.
Въззивният
съд е разгледал подробно показанията на двамата свидетели, тъй като липсва
подробен анализ в тази насока от първоинстанционния съд и обстойно разглеждане
на възражението за настъпила в полза на ответниците придобивна давност,
установяване на която става именно чрез събиране на свидетелски показания, както
и с оглед на това, че във въззивната жалба има оплаквания за непроизнасяне на
районния съд в разглежданата насока.
В хода
на въззвиното производство е назначена СТЕ и е прието заключение на в.л. Б.Г.
по нея, на основание чл. 54, ал. 2, изр. второ ЗКИР и предвид това, че
районният съд е основал своя акт на скица, издадена не в рамките на настоящото
дело. Заключението не е оспорено от страните, изготвено е от компетентно лице,
в кръга на неговите специални познания, което е отговорило на поставените
задачи, поради които причини е кредитирано изцяло. От същото се установява, че
процесното спорно място е заключено между точките 3,2 (в червен цвят) и 5,3 (в
син цвят) на комбинирана скица № 5, намираща се на л. 49 от настоящото в. гр.
дело, с приблизителна площ от 250 кв.м. По време на разпита в отрито съдебно
заседание в.л. Г. сочи, че има данни за приложена регулация за имоти с
идентификатори 11845.502.29, 11845.502.30 и 11845.502.900, както и за частично
приложена регулация за имот с идентификатор 11845.502.32, към който следва да е
„придадено“ мястото, заключено между точки 2 и 3 червено и 3 и 5, със синьо, от
имот пл.№ 158. Уточнено е още, че имотната граница между имот пл.№ 16 и пл.№ 17,
отразена в регулационен план на с.**** от 1968 г. не е нанесена в комбинираната
скица, като същата би се намирала приблизително североизточно от точка 4 синьо
и 1 синьо на комбинираната скица № 5.
В срока
за писмени бележки по в.гр.дело № 974/2020 г. по описа на ОС – Пловдив,
жалбоподателите, чрез адв. С., с молба от 08.02.2021 г., са направили искане за
възобновяване на съдебното следствие по въззивното дело, поради наличието на
новооткрито обстоятелство – Нотариален акт за дарение № ****, том VI, нот.дело № ****, с който Т. З.
дарявала на сина си Д. З. празно дворно място, находящо се в с. *****, с площ
от 1320 кв.м., съставляващо парцел VI, имот 158, в кв. 64 по регулационния
план на селото. Направеното искане е недопустимо, доколкото положително същото
не установява новонастъпило обстоятелство. Отделно от това, страната е имала
възможност да се запознае с него и да го представи по делото и на по-ранен
етап, тъй като данни за съществуването на подобен нотариален акт се съдържат в
материалите още по първоинстанционното дело. За наличието на титул за
собственост в полза на Д. З. се споменава в заключението на в.л. инж. Б.Г. по
първата приета по делото СТЕ през м. март 2017 г. Следователно всяка от
страните е разполагала с достатъчно време и възможност, за да извърши справка
по партидата на Д. З., за да установи какви вписвания има по нея, респ. да се
снабди и представи относимите към спора нотариални актове. Подобно искане не е
направено пред районния съд, а се заявява за пръв път едва в срока за писмени
бележки във въззивната инстанция. Поискано е и приобщаването на нотариален акт
№ ***, том 3, нот.дело № **** по описа на нотариус П. М. Следва да се отбележи,
че ищцовата страна е представила копие на същия, след като е била задължена от
съда на основание чл. 190 ГПК за това. В случай, че страната счита, че е
допуснато от районния съд процесуално нарушение по неговото приемане или поради
евентуалното му неотчитане при постановяване на решение, то тя е следвала да
изрази своите резерви във въззивната жалба. Като не е сторено това се преклудира
възможността за подобно искане. Предвид изложеното въззивния съда намира, че не
са налице предпоставките на чл. 266 ГПК за събиране на поисканите
доказателства, поради което не следва да се възобновява на въззивното съдебно
следствие, а цитираните нотариални актове не са взети предвид при постановяване
на настоящото решение.
С оглед
на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съдебен състав на
Окръжен съд – Пловдив достигна до следните правни изводи:
Констатира
се, че е налице спор за материално право на собственост върху процесния имот
между страните по делото, по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорният имот
представлява място с площ от около 300 кв.м. (а според в.л. по назначената по
въззивното дело СТЕ около 250 кв.м.), пространствено разположено в имот с
идентификатор № 11845.502.32 по действащата КККР на с. ****, което съгласно
приложената към исковата молба комбинирана скица №15-4422767/13.10.2015г. на
СГКК – **** е заключено между точки 1,2,3,4 върху същата, а съгласно приетата
по делото комбинирани скица № 5, намираща се на л. 49 от в.гр.д. № 974/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, IX гр. състав, изготвена от в.л. инж. Б.Г., между
точките 3,2 (в червен цвят) и 5,3 (в син цвят).
За да
уважи исковата претенция, районният съд е приел, че за вярна имотна граница,
определяща пространствените предели на правото на собственост на имота на
ищците, които черпят права от собственицата на имот стар пл. № 158, следвало да
се приеме тази, отразена в плана от 1931 г., въз основа на която са били
направени неосъществените регулационни предвиждания от 1963 г. В тази насока
съдът е заключил, че първото регулационно предвиждане, засягащо двата имота, е
това по плана от 1963 г., осъществено при действието на ЗПИНМ (отм.), но не били
налице доказателства, че планът е приложен, респ. че придаването място от имот
пл. №158 към имот пл. № 157 с площ от 886 кв. м. е било осъществено и
собствеността е придобита по регулация. Собствеността не била придобита и по
давност, доколкото от момента на одобряване на плана от 1963 г. до последващия
план от 1968 г. бил изминал период от време по-малък от десет години. Не можело
да се приеме, че отчуждителен ефект имали и последващите регулационни
предвиждания по плановете от 1968 г. и 1995 г., тъй като същите предвиждали
създаването на съсобствен парцел, а не придаване по регулация. Предвид тези
съображения и доколкото било видно от комбинираната скица № 5 по СТЕ, че площта
между границата между имот 11845.502.31 отразената по действащата кадастрална
карта от 2008 г. и действителната имотна граница между имоти № 158 и № 157 по
кад. план от 1931 г., съответствала на претенцията на ищците, заявена с
исковата молба и уточненията към нея, съдът е уважил иска.
Настоящата
инстанция споделя частично горните изводи на районния съд. Действително,
предвид изложената по-горе фактическа обстановка, не се намира да е налице
приложен дворищно регулационен план от 1931 г. насам. По силата на чл. 39, ал.
3 ЗПИНМ (отм.), действащ по време на приемането на плана от 1963 г., собствеността
на придадените по дворищно регулационния план недвижими имоти към парцели на
други лица се придобива по силата на самия план. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВС, (разглеждащо въпроса за
непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация по ЗТСУ (отм.),
но приложимо и към ЗПИНМ (отм.), поради сходствата в правната уредба на двата
закона) „собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня,
когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или
създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на
имотите. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с
обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е.,
действието й е подчинено на условие от прекратителен характер.“ Пак съгласно
същото тълкувателно решение дворищно регулационният план следва да се счита за
приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в
имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.). Тези хипотези,
наподобяващи уредбата на чл. 46 – чл. 48 ЗПИНМ (отм.), изискват, наред с
изпълнението на други условия в зависимост от основанията за изменение на
регулацията, собственикът на придаденото място да е обезщетен от собственика на
имота, към който това място се придава. От данните по делото не се установява
заплащането на такова обезщетение от наследодателите на ответниците към
наследодателите на ищците за придаваемото място от имот пл. № 158 към имот пл.
№ 157 с площ от 886 кв. м., съгласно плана от 1963 г. Следователно дворищно регулационния
план от 1963 г. на с. **** не е приложен и собствеността върху придаваемото
място от 886 кв.м. не е прехвърлена по силата на регулацията. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВС „приложението на
плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се
изработи новият план. В този смисъл е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ
(отм.), според която приложеният дворищно регулационен план става кадастрална
основа за последващия, а регулационните линии по предходния – имотни граници за
действащия план на населеното място. В случай че предшестващият план не е
приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или
положението на имотите към първия одобрен дворищно регулационен план на
населеното място.“ Аналогична е и уредбата на § 72 от ППЗПИНМ (отм.). В този
смисъл при изработването на дворищно регулационния план на с. **** от 1968 г.
за имотна основа е следвало да се ползват регулационните линии по плана от 1931
г., на базата на който да се извършат съответните предвиждания. Планът от 1931
г. е следвало да служи частично за имотна основа и на дворищно регулационния
план на селото от 1995 г. (почти идентичен с настоящата кадастрална карта от
2008 г.), тъй като предходния план от 1968 г. не е приложен по отношение на парцел
ХІІ-17 и съсобствения парцел ХІ-16,17, доколкото липсват данни същите да са
заети по законоустановения ред и обособени със самостоятелни граници от всички
страни. При използването на правилната кадастрална основа – плана от 1931 г., и
съгласно заключението по двете СТЕ, се вижда, че процесното място, заключено между
точките 3,2 (в червен цвят) и 5,3 (в син цвят) на комбинирана скица № 5, на л.
49 от настоящото в.гр.дело, е било част от имот стар пл. № 158, а понастоящем е
разположено изцяло в североизточната част на имот с идентификатор 11845.502.32
по КККР на с. ****, одобрена със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г., и е
заключено между имот № 11845.502.32 и имот № 11845.502.31. В този ред на мисли
същото би следвало да бъде придадено по регулация към парцел VIII-32, сега имот № 11845.502.32, или да
се включи като част от съсобствения парцел VII-31,32, сега съсобствен имот №11845.502.31,
доколкото не отговаря на минималните изисквания за самостоятелен парцел нито по
чл. 54, ал. 3, т. 1 ППЗТСУ (отм.), нито по действащия чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ.
По
силата на нотариален акт № ****, том IV, нот.дело № ****, парцел V, включващ имот пл. № 158 от кв. 64
по плана на с. **** от 1931 г., част от който е било процесното място, е
собственост въз основа на придобивна давност на Т. Л. З. – наследодател на
ищците Е.В.З., И.Д.З. и Т.Д.З.. Предвид изложеното по-горе, за да се уважи
исковата претенция, следва да се установи, че процесното място не е променило
своя собственик по един или друг начин към датата на предявяване на иска. Това
е така с оглед приетото от трайната съдебна практика, че когато е налице
грешка, породена от спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР,
установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право е към момента на предявяване на иска,
респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта
юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване
на правото на собственост (в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993
г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВС, Решение № 104 от 20.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 4498/2019 г., I г. о., ГК и др.).
Съгласно
чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него. По делото липсват данни да е извършван отказ от
правото на собственост от някоя от страните по делото или техните праводатели. Това
означава, че за да е изгубила Т. З., респ. нейните наследници, правото на
собственост върху процесното място, същото следва да е придобито от другиго. Съгласно
чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона. Мислимите други законни начини в
случая се изчерпват с придобиване по регулация. Както се установи по-горе обаче
липсват приложени дворищно регулационни планове за процесното място, които да
предполагат прехвърляне на собствеността върху него. В исковата молба се
твърди, че по силата на договор за дарение от 2006 г., сключен с Д. З., ищцата И.З.
била станала собственик на имот, включен в съсобствения парцел VII-31,32, сега
съсобствен имот №11845.502.31, като поради неуредените регулационни предвиждания
през годините правото на собственост е останало в патримониума на Т. З., респ.
нейните наследници. Въз основа на посоченото дарение обаче ищцата З. е
придобила собствеността само върху поземлен имот № 31, включен в УПИ VІІ,
отреден за имот № 31,32 в кв. 24 по плана на с. ****, одобрен със заповед
РД-09-409/27.09.1995г., представляващ празно дворно място с площ 368 кв.м. По
силата на дарението същата не може да придобие нещо повече от дареното,
включително и процесното място или идеална част него, защото то не е предмет на
сделката. Освен това И.З. се явява частен, а не универсален правоприемник на Д.
З., поради което увеличаването на имуществото на последния ще се отрази върху
патримониума на неговите на наследници, но не и върху частните му
правоприемници, каквато е дарената З..
По
делото липсват данни за други разпоредителни сделки от страна на Т. З. или
нейните универсални правоприемници с имоти, респ. парцели, които са били част
от имот пл. № 158 по плана от 1931 г. Следователно единствената хипотеза, при
която правото на собственост върху процесното място може да е сменило своя
титуляр е ако е придобито по давност. Тук следва да се отбележи, че в хода на
първоинстанционното дело е направено възражение от страна на ответниците,
поддържано и пред въззивния съд, че те, а преди това и праводателите им, са
владели мястото достатъчно време, за да изтече в тяхна ползва срокът на
предвидена в закона придобивна давност. Видно от показанията на св. Р.,
заключението по ДСТЕ от първата инстанция и заключението по СТЕ, прието по
въззивното дело, имот пл. № 17, в който по плана от 1968 г. се включват
парцел ХІІ-17, парцел ХІІІ-17 и част от съсобствен парцел ХІ-16,17 с площ от
560 кв.м., а по плана от 1995 г. – парцел Х-32 и IX-32, които стават имот 11845.502.900,
парцел VIII-32, сега имот 11845.502.32, и част от парцел VII-31,32 с площ от 679 кв.м., сега част
от имот 11845.502.31, целият е ограден с материализирани на място граници,
като североизточната такава е лека ограда, мрежа с бетонни колове до масивна
тухлена ограда и останалата част от кирпичена ограда. Установи се по делото, че
имотът е в това състояние и с тези граници поне от 1956 г. Констатира се от
въззивния съд, че процесното място с площ около 300 кв.м. пространствено се
намира в материализираните на място граници на имот пл. № 17 по плана от 1995
г. Установи се и че имотът, включително и разположеното в него процесно място,
е владян в посочените граници през цялото време след 1956 г. от ответниците по
делото и от техните праводатели, като владението им е било, непрекъснато,
несъмнено, явно, постоянно и спокойно. В тази насока са и показанията на св. Р.,
който сочи, че целият имот се е ползвал от семейството на ответниците още от
1956 г. Освен това и св. Р., и св. Р. по време на разпитите им назовават
мястото на запад/югозапад от кирпичената ограда като „мястото на М.“
(ответницата), т.е. владението е явно и не е установено по скрит начин. По
силата на чл. 69 ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Липсват данни по настоящото дело,
които да оборят тази презумпция, приложима за целия период от време, в който
ответниците и техните праводатели са владели имота. Нещо повече, наличието на нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение
№ ****, том VI, нот.дело № ****, в полза на М.А. Б. и М. Д. Б. индикира, че
същите са владели имот пл. № 17 като собственици с намерение за своене,
доколкото двата имота, които са придобили по давност – парцел VIII, имот 157 от
кв. 64 и парцел VII, имот 157 от кв. 64 и двата по плана на с. **** от 1963 г.,
пространствено са почти идентични с имот пл.№ 17 по плана от 1968 г. Срокът на
придобивната давност по приетия през 1951 г. Закон за собствеността е 10
години, т.е. същите би следвало да са започнали да владеят имота през 1956 г.,
в каквато насока са и показаният на св. Р. Наличието на водени съдебни дела за
място, включено в пространствените предели на имот пл.№ 17 /нов № 32/, назад
във времето по гр. д. № 4384/1995 г. и гр.д. № 8018/2012 г., сочи, че ответниците
и техните праводатели са изразявали трайна воля да задържат цялото място за
себе си. Отхвърлянето на тези искове пък означава, че срокът на придобивната
давност не е бил прекъсван, по арг. на чл. 166, б. „б“, изр. 2 ЗЗД.
За
пълнота следва да се посочи, че независимо от съдържанието на доклада на
районния съд, на страните е била предоставена реална възможност за доказване,
респ. оборване на възражението за давност, чрез допускането до разпит на един
свидетел за всяка страна.
Предвид
изложеното следва единствено да се проследи приложимия закон за придобиване на
реална част от имот по давност, доколкото процесното място, както се посочи
по-горе, не отговаря на изискванията за самостоятелен имот, съгласно § 42, ал.
1, т. 2 ППЗПИНМ (отм.), чл. 54, ал. 3, т. 1 ППЗТСУ (отм.) или по действащия чл.
19, ал. 1, т. 4 ЗУТ. По силата на чл. 59 ЗТСУ (обн. ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм.
ДВ, бр. 34 от 2000 г., понастоящем отменен) реално определени части от дворищнорегулационни
парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.
Следователно за периода от 01.06.1973 г. (влизане в сила на ЗТСУ) до
изменението на ЗТСУ с ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., ответниците не са могли да
придобият процесното място, представляваща реална част от имот, по давност. По
силата на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.) обаче изтеклата до 01.06.1973 г. придобивна
давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва
действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от
парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели. Т.е. по силата на
цитираната разпоредба се запазва правното значение на изтеклата придобивна
давност върху реални част от поземлени имот. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС срокът
на придобивната давност е 10 години. Видно от данните по делото праводателите
на ответниците са вледели процесното място поне от 1956 г. Следователно в тяхна
полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност до влизането в сила на
ЗТСУ (отм.), поради което ефекта на давността се е запазил и те са станали
собственици на мястото, доколкото владяната реална част и имотът, към който тя
се присъединява – парцел XII-17 по плана от 1968 г., респ. парцел VIII-32 по плана от 1995 г. и имот 11845.502.32
по КК от 2008 г., общо отговарят на минималните изискванията за самостоятелен
обект. Независимо от това, съгласно чл. 200, ал.1 ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.)
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания могат да се придобиват по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, а съгласно ал. 2 на същия
член, правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата
част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.
Както се установи ответниците владеят процесното място необезпокоявано и до
днес. Същото е включено в парцел VIII-32 по плана от 1995 г., респ. в имот 11845.502.32 по
КК от 2008 г., и представлява западната част от този имот, т.е. при упражнено
владение ще се присъедини към съседен имот. С присъединяването на процесното
място към парцел VIII-32 по плана от 1995 г., респ. имот 11845.502.32 по КК от 2008
г., същите ще отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ. На тези изисквания ще
отговаря и парцел VII-31,32 по плана от 1995 г., респ. имот 11845.502.31 по КК от
2008 г., въпреки, че спорното място не е част от него. Следователно по силата
на чл. 200 ЗУТ ответниците, като собственици на имот 11845.502.32 могат да
придобият процесното място, представляваща реална част от имот, по давност.
Видно от материалите по делото и предвид изложеното по-горе ответниците са
владели спорното място необезпокоявано и след влизането в сила на ЗУТ през 2001
г. и за период по-дълъг от 10 години, доколкото настоящата искова молба е
подадена през 2015 г., като липсват данни давността да е била спирана или
прекъсване преди това.
По
изложените съображения възражението на ответните страни по иска за изтекла в
тяхна полза придобивна давност, по силата на която те са станали собственици на
спорното място следва да се уважи. В тази насока исковата претенция се явява
неоснователна, доколкото ищците не се намира да се били собственици на това
място към дата на предявяване на иска. Като не е разгледал подробно въпроса за
изтеклата в полза на ответниците придобивна давност и е уважил исковата
претенция само при наличието на данни за неосъществени регулационни
предвиждания, районния съд е постановил неправно решение.
Въз основа на горното въззивната
жалба се намира за основателна, поради което атакуваното решение ще се отмени,
а предявеният иск ще се отхвърли.
Предвид
изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от тях
разноски в хода на производството. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва
да заплатят на М.А.Я. сумата от 1 200 лв. адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, 200 лв. за депозит за вещо лице и 200 лв. за допълнително
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, последното
дължимо на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. За посочените разноски е представен
списък по чл. 80 ГПК, два броя договори за правна защита и съдействие и
платежно нареждане за депозита за вещото лице. За сторените от жалбоподателите
разноски в хода на въззивното производство ищците, настоящи въззиваеми страни,
следва да заплатят на М.А.Я. сумата от 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, а на М.А.Б. – сумата от 600 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. В тази насока е представен списък и
доказателства за сторените разноски – два броя договори за правна защита и
съдействие и платежно нареждане за внесената държавна такса. На ищците –
настоящи въззиваеми страни, не следва да се присъждат разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването на съобщението на
страните, пред Върховен касационен съд, при наличието на касационните основание
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 316 от 28.01.2020 г., постановено по гр. дело № 16524 /
2015 г. на Районен съд – Пловдив, Х гр. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.З. ЕГН **********, Е.В.З. ЕГН **********, И.Д.З. ЕГН **********
и Т.Д.З. ЕГН **********, всички с адрес ***, иск с правно основание чл. 54,
ал.2 ЗКИР, за признаване на установено по отношение на ответниците М.А.Б. ЕГН **********,
Ж.П.Б. ЕГН **********, двамата с адрес *** и М.А.Я. с ЕГН ******** с адрес ***,
че ищците И.Н.З. ЕГН **********, Е.В.З. ЕГН **********, И.Д.З. ЕГН ********** и
Т.Д.З. ЕГН **********, всички с адрес ***, са собственици, на основание договор
за дарение № ****, том IV, нот.дело № **** по описа на нотариус Д. С. с рег. № ****, по
отношение на И.Н.З. ЕГН ********** и наследствено правоприемство от Д. И. З.,
ЕГН **********, за останалите ищци, на площта от около 300 кв.м., заключена
между точки 1,2,3,4 на комбинирана скица №15-4422767/13.10.2015г. на СГКК – ****,
респ. между точките 3,2 (в червен цвят) и 5,3 (в син цвят) на комбинирана скица
№ 5, намираща се на л. 49 от в.гр.д. № 974/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, IX гр. състав, изготвена от в.л. инж. Б.Г., за която площ се твърди, че
съставлява част от имот с идентификатор 11845.502.31 по кадастралната карта на
с. ****, одобрена със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г., неправилно заснета,
като част от имот с идентификатор 11845.502.32, при граници на тази спорна
част: ПИ11845.502.31, улица, ПИ 11845.502.32 и ПИ 11845.502.33.
ОСЪЖДА И.Н.З. ЕГН **********, Е.В.З. ЕГН **********, И.Д.З. ЕГН ********** и Т.Д.З.
ЕГН **********, всички с адрес ***, да заплатят на М.А.Я. с ЕГН ******** с
адрес ***, следните сумата, представляващи разноски за производството: 1 200 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, 200 лева за депозит за вещо лице и 200 лева допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както и 600
лева разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното дело и 25 лева за държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И.Н.З. ЕГН **********, Е.В.З. ЕГН **********, И.Д.З. ЕГН ********** и Т.Д.З.
ЕГН **********, всички с адрес ***, да заплатят на М.А.Б. ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 600 лева,
представляващи сторени разноски за един адвокат за въззивното дело.
Въззивно решение подлежи
на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването на съобщението на
страните, пред Върховен касационен съд, при наличието на касационните основание
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./