№ 20***
гр. С********* 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря Д******* Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско д********* № 20211110150728 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. А. Т. срещу С. Г. Г., и уточнена с
молба с вх. № 5721/13.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата била сестра на починалия на
24.09.1985 г. баща на ищцата. По силата на наследствено правоприемство страните
притежавали земеделски земи в землището на с. ***** община **********. Според
изложеното в исковата молба, С. Г. се разпореждала със собствен на ищцата имот –
нива с площ от 5400 кв. м., находящ се в м. „**********“, община ***** № **********
по плана за земеразделяне на с*********то, като сключвала договори за внасяне на
имота в кооперация и го отдавала под аренда, получавайки ежегодно доходи от тези
свои действия в периода от 2004 г. до 2019 г. Р. Т. сочи, че не била упълномощавала
ответницата да извършва действия спрямо процесния имот от нейно име и не била
получила каквато и да е било част от изплатените на ответната страна доходи. Поради
тази причина ищцата отправила нотариална покана до С. Г., получена на 18.06.2021 г.,
за изплащане на получените доходи от собствения имот, като на 14.07.2021 г.
ответницата заплатила сума в размер на 1180,00 лева. Отправено е искане (съгласно
уточнение в молба с вх. № 5721/13.01.2022 г.) С. Г. да бъде осъдена да заплати на
1
ищцата сумата от 1927,60 лева, представляваща неизплатен остатък от получени от нея
суми за отдаване под аренда на собствения на ищцата имот в периода от 2004 г. до 2016
г., сумата от 980,00 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната
главница, начислена за периода о*******0.********* г. до подаването на исковата
молба, сумата от 598,52 лева, представляваща лихва за забава за период от 14.07.2021 г.
до подаването на исковата молба, начислена върху изплатената на 14.07.2021 г. част от
получените от ответницата суми от отдаването под аренда на собствения на ищцата
имот, както и сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди
от ползването и разпореждането от ответницата без основание на собствения на
ищцата недвижим имот за времето, в което същият е отдаван под аренда.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. Г. Г. за
отговор, като такъв е подаден в законоустановения едномесечен срок. Със същия
предявените искове се оспорват в цялост като недопустими и неоснователни.
Ответната страна излага подробни доводи за недължимост на претендираните
вземания, като сочи, че не била получавала суми от отдаден под аренда собствен на
ищцата имот. Релевирано е и възражение за погасяване по давност на вземанията.
Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове в цялост и за присъждане на
сторените по д*********то разноски.
С протоколно определение от 06.06.2023 г. съдът е прекратил производството по
д*********то в частта по предявения иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствен имот в размер на 5000
лева. С Определение № 9459/08.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 7878/2023 г. по
описа на СГС, ГО, е оставена без уважение частна жалба вх.№ 65025/10.07.2023 г. по
описа на СГС, подадена от Р. А. Т. против така постановения съдебен акт от 06.06.2023
г. по гр.д. № 50728/2021 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
д*********то доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на д*********то са кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С. Г. Г.
да заплати на ищцата Р. А. Т. сумата от 1927,60 лева, представляваща неизплатен
остатък от получени от ответницата суми за отдаване под аренда на собствения на
ищцата имот в периода от 2004 г. до 2016 г., сумата от 980,00 лева, представляваща
лихва за забава върху претендираната главница, начислена за периода
о*******0.********* г. до подаването на исковата молба, както и сумата от 598,52
лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до подаването на
2
исковата молба, начислена върху изплатената на 14.07.2021 г. част от получените от
ответницата суми от отдаването под аренда на собствения на ищцата имот в размер на
1180,00 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнена в
случаите, когато лице несобственик ползва недвижим имот без правно основание за
това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Осъществяваното от несобственика
ползване възпрепятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под
наем (на правно основание) имота и да реализира имуществена облага от това. В този
случай от едни и същи факти – ползването без правно основание от несобственика-
ответник на собствения на ищеца недвижим имот – произтича обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за
ползване на недвижимия имот през процесния период. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в процесния случай съдържа следните
елементи: 1/ намаляването на имуществената сфера на ищеца със сумата от
общ*******107,60 лева (като сбор от 1927,60 лева, представляващи неизплатен
остатък от получените от ответника суми, и от 1180,00 лева, представляващи
заплатената от ответника на ищеца част от получените суми), поради ползването на
собствения му недвижим имот от ответника в периода от 2004 г. до 2016 г.; 2/
увеличаването на имуществото на ответника за сметка на ищеца с процесната
сума*******/ наличието на причинна връзка между обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца, т. е. установяване на обстоятелството, че обедняването и
обогатяването произтичат от един и същи факт или група от факти; 4/ изпадането в
забава на ответника за заплащането на претендираното обезщетение.
Следователно, основателността на иск за обезщетение за ползване без основание
на недвижим имот е обусловен от установяване по д*********то, че ищецът е
собственик на недвижимия имот, който ответникът е държал през исковия период, без
да е имал основание за това, което е дов********* до обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника. В процесния случай ищцата обосновава собствеността си
върху нива с площ от 5400 кв. м., находящ се в м. „**********“, община ***** №
********** по плана за земеразделяне на с*********то, на основание Решение № 102
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на с********* ******* от 01.11.1996 г. С Протокол № ***
3
от 07.11.1996 г. същата е въведена във владение на имота.
От друга страна, в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
основание за имущественото разместване между страните, съответно – предоставянето
в полза на ищеца на получените от ответника доходи от сключените арендни договори
за процесния имот през исковия период. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от
страните е длъжна да докаже всички факти, на които основава своите искания и
възражения.
На основание чл. 192, ал. 1 ГПК, съдът е изискал от ****** „********* –
*******“ предоставянето на информация относно спорните по д*********то въпроси,
касаещи процесната нива, в отговор на което кооперацията е депозирала молба
о*******1.05.2023 г. (л. 56). От същата се установява, че между С. Г. и кооперацията са
съществували отношения по повод на процесната нива през 2010 г., 2013 г. и 2016 г.
Освен безспорния факт, че земята е собственост на Р. Т., се признава и
обстоятелството, че комуникацията относно тази земя е била осъществявана именно
със С. Г. (нейната *********), която е получавала и съответната рента, полагаща се на
Р. Т.. В тази връзка по д*********то са приложени копия от ведомост за изплатени
парични средства в брой (л. 57 и л. 58), видно от които през 2010 г. е отразено
изплащането на сумата от 129,60 лева, а през 2013 г. – тази от 243 лева. Отделно е
представено и платежно нареждане от 27.10.2016 г. за изплатени суми по банков път от
кооперацията в полза на С********* Г. с посочено основание „рента 2015/2016 -
685,00; дивидент - 10,63 и Р.”. Извън платежното нареждане, с ръкописен текст е
изписано, че рентата за посочената 2015/2016 г. на Р. Ат. Т. е в размер на 270,00 лева.
Съдът намира, че посочената сума съобразно площта на имота от 5,400 дка отговаря на
предвидения размер от 50 лв. рента на дка за 2016 г., видно от представена служебна
бележка от ************* „********* – *******“ от 13.08.2020 г. (л. 46), която
съдържа информация за изплащаната рента за дка по години за периода от 2004 г. до
2019 г.
Отделно, в депозираната от кооперацията молба е посочено още, че за периода
от 2004 г. до 2008 г., за 2009 г., за 2011 г., за 2012 г., за 2014 г. и за 2015 г. С. Г. Г. не е
получавала рентата на Р. А. Т., доколкото не са открити платежни ведомости в този
смисъл. Приложените към молбата документи са представени от трето за спора лице,
незаинтересовано от крайния изход по д*********то, и същите не са оспорени от
страните в производството, поради което съдът кредитира тяхното съдържание.
Изложеното се потвърждава и от показанията на разпитания в хода на
д*********то свидетел Л****** Б******** – живеещ на семейни начала с ищцата,
който излага, че през 2020 г. били разбрали от намерен документ за собственост, че Р.
Т. притежава земята. В тази връзка в края на м. юли 2020 г. били уведомени в
д*********водството на кооперацията, че имотът бил арендован дълги години при тях
4
от С*********, която имала родствена връзка с Р.. Същата била получавала и рентите
под формата на парични средства. Посочва, че съгласно представената от С*********
информация, Р. не се намирала в пределите на страната, поради което тя като нейна
родств******* внесла имота в кооперацията. Твърди, че Р. имала за цел да стопанисва
имота като собственик, но С********* била взела документите за него и го била
преместила в съседното с********* Б******* в друга кооперация, с която успели да
прекратят новосключения договор. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
като последователни и подробно изложени, още повече, че се подкрепят и от останалия
събран по д*********то доказателствен материал.
По д*********то е представен Договор за внасяне на земя в кооперацията за
съвместно обработване № 412/14.02.2018 г. (л. 13), сключен между страните по
д*********то С. Г. Г. и Р. А. Т., в качеството им на вносители на земеделска земя за
съвместна работа, и ************* „********* – *******“ като председател на
кооперацията. Предмет на договора е внасянето в кооперацията за временно и
възмездно ползване на притежаваните от лицата земеделски земи, описани в
приложения към договора опис, една от които представлява процесният имот №
**********, в местността „**********“, с площ от 5,400 дка. Видно от заключителната
част на договора, същият е подписан за вносителите на земеделска земя от едно и също
лице, доколкото поставените подписи и на двете предвидени за тези страни по договора
места са идентични. Въпреки че така описаният договор касае последващ процесния
период момент, същият свидетелства за установената от ищцата практика да се
задължава от името на Р. Т. относно притежаваната от нея земя.
Отделно, по д*********то е представена и служебна бележка от ЕТ
„П********* Д****** – Д******* ***, удостоверяващ обстоятелството, че
подписаният от С. Г. Г. договор за наем за стопанската 2019/2020 г. на Р. А. Т. е
анулиран и рента за същата стопанска година е изплатена на собственика Р. А. Т. (л.
44). В този смисъл е и съставеното от същия арендатор още едно удостоверение
относно развилите се събития, както и приложените в тази връзка договори за наем –
първоначално подписаният от С********* Г. от 25.06.2019 г. и последващият, сключен
с ищцата на 02.09.2020 г. (л. 68 – 70).
При анализ на обсъдените писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, съдът приема за безспорно установено, че ответницата, без да е имала правно
основание за това, е извършила действия на разпореждане с недвижимия имот,
собственост на ищцата, свързани с внасяне на земята в кооперация за съвместно
обработване срещу заплащането на определена рента. В тази връзка, с получените от
С********* Г. рентни плащания за процесната нива за част от заявения период, а
именно – за стопански години 2009/2010 г., 2012/2013 г., както и за 2015/2016 г.,
ответницата се е обогатила за сметка на ищцата със сумата от общо 642,60 лева.
5
Видно от приложен по д*********то отчет по сметка в „Първа инвестиционна
банка“ АД (л. 11), на 14.07.2021 г. С********* Г. е внесла на каса по разплащателната
сметка на ищцата сумата в размер на 1180 лева, с посочено основание рента за 2015-
2016, 2016-2017, 2017-2018, 2018-2019 г. – обстоятелство, което не е спорно между
страните. Предвид изложеното, заплатената рента за стопанска година 2015-2016 в
размер на 270 лева следва да бъде приспадната от горепосочената сума от общо 642,60
лева, или исковата претенция е основателна за сумата о*******72,60 лева – рентни
плащания за стопански години 2009/2010 г. и 2012/2013 г., за които по д*********то се
установи, че действително са били получени от С********* Г.. За останалия исков
период съдът намира, че не са ангажирани надлежни доказателства, които да обосноват
наличието на вземане нито по основание, нито по размер. Не се установи при
условията на пълно и главно доказване ползването на имота за останалите стопански
години от страна на ответника, нито увеличаването на имуществото на последния за
сметка на ищеца с процесната сума.
При установената частична основателност на иска следва да бъде разгледано по
същество наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Доколкото е предявен иск от действителния собственик на земята срещу лицето, което
е сключвало договори за внасяне на тази земя в кооперация за съвместно ползване (по
същество имащи характера на договор за аренда) и е получавало рентните плащания, в
процесния случай се касае за извъндоговорно облигационно отношение, чието
основание почива на неоснователното обогатяване. Поради това приложение намира
общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Въпреки че цитираната уредба
е по-благоприятна за ответницата, следва да се посочи, че възражението за
приложимост н*******-годишната давност се явява неоснователно, тъй като
разпоредбата на чл. 111 ЗЗД би била приложима единствено в случай на периодично
вземане. Такова би било вземането на собственика на земята срещу арендатора,
доколкото договорът за аренда представлява възмезден договор, с който се предоставя
за временно ползване земя срещу определено периодично арендно плащане – по
аргумент от чл. 2 ЗАЗ.
Съдът намира, че за начална дата на давността следва да се приеме датата, на
която ответницата е получила съответните суми от кооперацията, тъй като това е
моментът на неоснователното обогатяване за сметка на ищцата и от тогава вземането
на последната е станало изискуемо. Следователно всички плащания, направени от
арендатора до С********* Г. преди повече от 5 години от датата на предявяване на
иска (н*******1.08.2021 г.), тоест пред*******1.08.2016 г., са погасени по давност.
Такива се явяват и двете обсъдени рентни плащания за стопанската 2009-2010 г. в
размер на сумата от 129,60 лв., получена на 17.11.2010 г., съответно – рентното
плащане за 2012-2013 г. в размер на 243 лв., получени през 2013 г., поради което искът
за главница подлежи на отхвърляне в цялост.
6
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг за сумата от 1927,60
лева, поради което искът за заплащане на лихва за забава върху тази главница в размер
на 980 лева, начислена за периода о*******0.********* г. до подаването на исковата
молба /30.08.2021 г./, следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната сума от 598,52 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 14.07.2021 г. до подаването на исковата молба, начислена върху
изплатената на 14.07.2021 г. част от получените от ответницата суми от отдаването под
аренда на собствения на ищцата имот в размер на 1180,00 лева, настоящият състав
достига до същия краен извод за неговото отхвърляне по следните съображения:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД рег*********тира, че когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, съответно – след
изтичането на предоставения от последния срок за изпълнение /по аргумент от чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД/. Видно от съдържанието на приложената по д*********то нотариална
покана от 18.06.2021 г., представена пред нотариус А***** И*****, рег. № *********,
том I – В, № 114 (л. 6-7 от д*********то), Р. Т. е поканила ответницата да заплати
сумата от 5000 лева в двуседмичен срок от връчването на поканата по посочена
банкова сметка. Същата е получена от С********* Г. на 02.07.2021 г., което
обстоятелство е удостоверено от нотариуса на 05.07.2021 г. съобразно отбелязването
върху гърба на нотариалната покана. Предвид изложеното, предоставеният считано от
03.07.2021 г. двуседмичен срок за заплащане на така претендираната сума е изтекъл на
19.07.2021 г. (понеделник). Въпреки че в поканата не са изложени твърдения за
основанието, на което се претендира посочената сума – дали се търси обезщетение за
неоснователното ползване на имота, или се иска връщане на получените без основание
от ответницата ренти, С********* Г. на 14.07.2021 г. е заплатила сумата от 1180 лева,
представляваща получена рента за 2015-2016, 2016-2017, 2017-2018, 2018-2019 г.
Доколкото с настоящия иск се цели осъждане на ответницата да заплати лихва за
забава върху тази главница, предвид обстоятелството, че е погасена в срока за
доброволно изпълнение, съдът намира, че същият се явява неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответницата, на основание чл.
78, ал******* ГПК. В нейна полза следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., което е действително заплатено на адв. С. Р.,
7
видно от приложения по д*********то договор за правна защита и съдействие от
10.10.2022 г., представляващ разписка за получената сума (л. 42).
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от Р. А. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. П**********, ул. „В******* Л****” № *** ет*******,
ап********* срещу С. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С********* ж. к. “К******
с*********”, блок ********* вход “****** ет********* ап***, осъдителни искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата от 1927,60 лева, представляваща неизплатен остатък от
получени от ответницата суми за отдаване под аренда на собствен на ищцата имот в
периода от 2004 г. до 2016 г., сумата от 980,00 лева, представляваща лихва за забава
върху претендираната главница от 1927,60 лева, начислена за периода
о*******0.********* г. до подаването на исковата молба (30.08.2021 г.), и сумата от
598,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до подаването
на исковата молба (30.08.2021 г.), начислена върху изплатената на 14.07.2021 г. част от
получените от ответницата суми от отдаването под аренда на собствения на ищцата
имот в размер на 1180,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал******* ГПК, Р. А. Т. , ЕГН: **********, с
адрес: гр. П**********, ул. „В******* Л****” № *** ет*******, ап********* да
заплати на С. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С********* ж. к. “К******
с*********”, блок ********* вход “****** ет********* ап***, сумата от 1200,00
лева (хиляда и двеста лева), представляваща сторени от ответника разноски в хода на
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8