РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Русе, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520105788 по описа за 2024 година
Предявени са искове:
за заплащане на неизплатено тр. възнаграждение, вкл. за извънреден труд за
нощен труд, който иск е с правна квалификация по чл. 242 от КТ;
за заплащане на командировъчни средства по чл. 215 от КТ и
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224
от КТ.
Претенциите на ищеца В. О. А. се основават на твърдения, че се е намирал в
трудово правоотношение /ТПО/ с ответника до м. август 2024 г. като е изпълнявал
длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Като такъв
извършвал курсове по международен превоз на товари. Към момента на прекратяване
на трудовото му правоотношение не му били заплатени в пълен размер дължими суми,
поради което претендира за осъждането на ответника да заплати неплатени трудови
възнаграждения за периода от м. юни до м. август 2024 г., общо 2396.15 лв. брутен
размер, 3129,33 лв.- командировъчни средства за 32 дни командировки за посочения
период от 18.06.2024 г. до 24.06.2024 г., от 09.07.2024 г., до 16.07.2024 г., от 22.07.2024
г., до 27.07.2024 г. и от 05.08.2024 г. до 15.08.2024 г./ левова равностойност на 32 дни
по 50 евро на ден -командировъчни средства/, 740,35 лв. (размер след допуснато
изменение/увеличавани на иска) - неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ, като се
1
претендира като отделно перо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен
труд за трите месеца м. юни, м. юли и м. август 2024 г.- 91 лв. - (размер след
допуснато изменение/увеличавани на иска), ведно със законната лихва върху
главниците и направените по делото разноски.
Ответникът “ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239 оспорва
исковете като излага доводи и възражения за това, че на ищеца са изплатени изцяло и
в пълен размер дължимите суми с банков превод, който покривал неговите вземания за
трудови възнаграждения и командировъчни и за разходи, които са плащани по време
на курсовете. Прави възражение за прихващане на претендираното от ищеца
обезщетение по чл. 224 от КТ със сумата от 1128 лева по предоставени от
работодателя служебни аванси, които работникът не възстановил и не представил
разходооправдателни документи за сумата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Безспорно е, че страните са били в трудово правоотношение като ищецът е
заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” до 16.08.2024
г., когато бил уволнен със Заповед №*** г., отменена с влязло в сила съдебно решение
по г.д. №*** г. на РРС. В изпълнение на служебните си задължения в периода от м.
юни до м. август 2024 г. е осъществил международни курсове. Въпросът колко са
курсовете и дните в командировка е спорен, но не се спори, че такива са
осъществявани. Представени са писмени документи в тази насока. Въпросът е обсъден
и от вещото лице по назначената икономическа е-за, което установява, че за процесния
период ищецът е бил в командировка общо за 34 дни. Този извод е въз основа на
представена от ищеца справка от CarTracker TachoTEK – Контрол на ежедневните
дейности на водач, като вещото лице установява, че този брой дни в командировка е с
3 дни повече от броя по заповед за командировка на ответника. Разликата идва от
съпътстващите документи, които са били представени на вещото лице, като от същите
се установява, че дните по заповеди за командиовка са занижени – напр. водачът е
преминал границата на дата 21-ви, а в командировъчната заповед като крайна дата е
посочена като дата 20-ти. За 35 дни в командировка дължимата сума в евро е 1750
евро с левова равностойност 3 422,71 лв. От констативно съобразителната част на
заключението на вещото лице е видно, че тези три дни са за периода от началото на
2024 г., а само два дни са след 18.06.2024 г. По отношение на неизползвания платен
годишен отпуск, трудови възнаграждения и такива за нощен труд установените от
вещото лице суми са както следва: 2 487.88 лв. - трудово възнаграждение в брутен
размер, от които 2 396,88 лв.- трудово възнаграждение, вкл. и за прослужено време и
91 лв. – нощен труд /брутни размери/ и 1 001.59 лв./брутен размер/. Вещото лице е
посочило и чистите суми за получаване – 1 971,34 лв., 70.61 лв. и 666.32 лв. или общо
2 708,27 лв. При така установеното относно дължими от работодателя трудови
2
възнаграждения, командировъчни и обезщетение по КТ следва да се прецени каква
част от дължимите суми са заплатени и налице ли е неизплатен остатък, т.к. са налице
и плащания от негова страна под формата на служебни аванси. Същите са
предоставяни във връзка с осъществяваните курсове. От представени по делото
авансови отчети е видно, че с тези средства са заплащани разходи за гориво, паркинг и
такси. Вещото лице установява, че ответникът ЕТ „ДЕЯ – Ивайло Енчев“ твърди, че е
превел по банков път на ищеца общо 20 143.00 лв. За делото са представени копия на
27 банкови бордера, които да удостоверят наредените парични преводи в банкова
сметка на В. О. А. (л. 38 - 64 в делото). Преводите са наредени през периода от
16.01.2024 г. до 05.08.2024 г. Заверени са с печат на ОББ АД. В нито един от
документите не е записано основание за плащането, поради което не става ясно за
какви точно задължения на дружеството към ищеца са наредени съответните преводи.
В едно от банковите бордера (л. 38 в делото) - с дата 15.01.2024 г. като получател е
записано името на Ростислав Петков Иванов, а преведената сума е 300.00 лв., поради
което вещото лице не е взело предвид този превод. Допълнително от ЕТ е получило
банково бордеро от 16.01.2024 г. от което установих, че в сметката на ищеца е
преведена същата сума 300.00 лв. С оглед на това приема действително преведени
общо 20 143.00 лв. Липсва основание за преводите, а ответникът излага доводи за
методика, по която преведените суми следва да бъдат разпределени. Вещото лице
установява, че този подход е извънсчетоводен, като допуска, че с авансите са
покривани не само горепосочените разходи, но и дължими към шофьора суми от
работодателя/заплати и командировъчни/. Счетоводно част от тази сума в размер на 15
694.78 лв. е осчетоводена по две сметки на ответника – 15 694.78 лв. за „разход и
дневни командировки“ и 4 448.22 лв. – „задължения към персонала“. Вещото лице
установява, че по разходооправдателни документи на ищеца са се следвали 14 616.26
лв., от които 11 148.22 лв. за 114 дни командировка, от които 34 дни за процесния
период и 3 468.04 лв. – за разходи. С оглед изложеното съдът приема, че
работодателят изцяло е изплатил на ищеца дължимите командировъчни средства
посредством горепосочените служебни аванси. За периода от началото на годината до
прекратяването на ТПО между страните/който надвишава и обхваща процесния
период/ е налице горница от 4 448.22 лв. Вещото лице установява, че ответникът е
осчетоводил сумите като заплащане на трудови възнаграждения за периода от
м.януари до м.юни включително, но това е в нарушение на уговореното между
страните в трудово договор, без да е налице първичен счетоводен документ, при
разминаване с отразеното във фишовете за заплати и без посочени основание на
банковите преводи. С оглед на това вещото лице е направило разпределение на
плащанията по начина уговорен между страните в трудовия договор на ищеца и
Правилника за вътрешен трудов ред – за еднократно плащане до края на месеца,
следващ този за който са дължими и съобразно оформените платежни ведомости, а не
3
по начина, оформен от работодателя, при което положение е установило, че с тези
плащания са покрити задължения за трудово възнаграждение до м. май 2024 г., вкл. С
оглед на това съдът приема, че искът за неизплатени трудови възнаграждения за
процесния период е доказан до размер от 2 487.88 лв. (трудово възнаграждение в
брутен размер, от които 2 396,88 лв.- трудово възнаграждение, вкл. и за прослужено
време и 91 лв. – нощен труд) - брутeн размер/. С оглед на това възражението на
ответника за прихващане на вземането на ищеца за обезщетение по чл.224 от КТ с
вземане на работодателя за неотчетени служебни аванси е неоснователно и не следва
да се уважава. В полза на ищеца следва да се присъдят дължимите трудови
възнаграждения и обезщетение по чл.224 от КТ, а искът по чл.215 от КТ да се
отхвърли като неоснователен.
Разноските по делото се дължат между страните по компенсация съразмерно
уважената/отхвърлена част от исковете – 50,77% към 49,33%. С оглед на това от
направени разноски в размер на 970 лв. ищецът има право на разноски в размер на
492,47 лв. , а от направени разноски в размер на 600 лв. ответникът има право на
разноски в размер на 295,98 лв. С оглед на това в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски по компенсация само в размер на 196,49 лв.
Ответникът дължи държавна такса върху уважените искове – 195,85 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника “ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239 да
заплати на ищеца В. О. А., ЕГН:********** трудови възнаграждения за периода от м.
юни до м. август 2024 г. в размер на 2396.15 лв. брутен размер, трудово
възнаграждение за положен нощен труд за същия период- 91 лв.- брутен размер и
740,35 лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
за 2024 г./брутен размер/, ведно със законната лихва за забава върху сумите от
14.10.2024 г. до окончателното плащане, както разноски по компенсация по делото в
размер на 196,49 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска му за заплащане на 3129,33 лв.-
командировъчни средства за 32 дни командировки за посочения период от 18.06.2024
г. до 24.06.2024 г., от 09.07.2024 г., до 16.07.2024 г., от 22.07.2024 г., до 27.07.2024 г. и
от 05.08.2024 г. до 15.08.2024 г./ левова равностойност на 32 дни по 50 евро на ден -
командировъчни средства/,
ОСЪЖДА “ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239 да заплати по
сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 195,85 лв.
4
Дължимата държавна такса може да бъде заплатена по сметка на РРС
– BG31 CECB 9790 31G5 6504 00, BIC код CECBBGSF, Банка ЦКБ, клон Русе
в петдневен срок от днес, като по делото се представи документ, удостоверяващ
плащането. При непредставянето на такъв служебно ще бъде издаден изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5