П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 16 октомври 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 30-и състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
И. КОЕВ |
|
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СТЕФАН МИЛЕВ |
|
|
2. ПАВЕЛ ПАНОВ |
|
Секретар: |
МАРИЕЛА МИЛАНОВА |
Прокурор: ВАЛЕНТИН
КИРИЛОВ
сложи за разглеждане докладваното
от съдия МИЛЕВ НЧД № 4124 по описа за
2019 година.
На именното повикване в 12:50 часа се явяват:
Поисканото лице И.И.П., се явява, доведен от следствения
арест.
За него се явява адв. К., определен за служебен защитник,
допуснат в производството по НЧД № 4058/2019 г.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ П.: Моля да продължи участието на адв. К.
като мой служебен защитник, нямам възможност да упълномощя друг.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Исканото лице е с проверена самоличност в производството
по НЧД № 4058/2019 г.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лицето процесуалните му права в
производството по чл. 44 ЗЕЕЗА, включително и правото му на отводи.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ П.: Разбрах правата си. Няма да правя
отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило искане от Софийска градска
прокуратура на основание чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на исканото лице и възможността да даде
съгласие за незабавно предаване на румънските власти, както и да се откаже или
да не се отказва от приложението на принцип на особеността.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ П.: Не желая да бъда доброволно
предаден.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на исканото лице, намери,
че процедурата по делото следва да продължи по общия ред.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, като съобрази липсата на други искания от
страните и като намери, че не се налага служебно събиране на други
доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали по делото.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на Софийска
градска прокуратура и моля съдът да постанови решение, с което да допусне
изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена срещу И.И.П. от румънските
власти и да го предаде на искащата го държава.
АДВ. К.: Оспорвам искането. Считам, че от
представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че са
налице всички изискуеми предпоставки за задържането на лицето и за изпълнение
на ЕЗА.
Алтернативно, желая да бъде възприета тезата, че съдът
би могъл да откаже изпълнението на ЕЗА, като изпълнението на наказанието се
приеме да бъде извършено в Република България.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ: Ако се допусне за
изпълнение наказанието, бих искал да го изтърпя в България.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, СЛЕД
СЪВЕЩАНИЕ, ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ.
Производството се развива по постъпила от Съда в гр.
Тимиш, Република Румъния, Европейска заповед за арест № 29/23.10.2018 г., с която
българския гражданин И.И.П. е поискан за предаване на румънските власти за
изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ от 2 години и 1 месец, наложено
му по влязла в сила на 03.10.2018 г. Присъда № 241/30.05.2018 г. на Съда в гр.
Тимиш.
Съдът намери, че представените по делото документи са
напълно изчерпателни откъм своите реквизити и Европейската заповед за арест отговаря
на всички законови условия, по силата на които би могла да породи правно действие.
В нея е посочен актът, разпореждащ задържане на исканото лице, а именно - Заповед
за лишаване от свобода № 276/03.10.2018 г. Издадена е от компетентен орган – Съда
в гр. Тимиш, Република Румъния. Цитирани са двата съдебни акта –
първоинстанционен и второинстанционен, по силата на които осъдителната присъда
на българския гражданин е влязла в сила на 03.10.2018 г., когато е била потвърдена
от Апелативния съд в гр. Тимишуара. Престъпленията, във връзка с които е
постановено осъждането, са квалифицирани от издаващата държава като „трафик на
мигранти“ и „незаконно преминаване на държавната граница“ и доколкото при
първото не следва да се проверява изобщо въпроса за неговата двойна
наказуемост, за второто е налице материално-правен аналог в българския закон - чл. 279, ал. 1 НК. Спазено е и условието
наказанието, чието изпълнение се иска чрез предаване на лицето, да е за срок
по-голям от 4 месеца, защото конкретният размер на санкцията в случая е 2
години и 1 месец „Лишаване от свобода“.
Всички тези обстоятелства сочат, че формално са налице
предпоставките поисканото предаване да бъде изпълнено. Съдът обаче намери, че в
случая следва да приложи разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА като
откаже предаване на българския гражданин на румънските съдебни власти и приеме
соченото в тази заповед наказание да бъде приведено за изпълнение на територията
на Република България по инициатива на компетентната прокуратура. Доводите за
това, на първо място, са съобразени със самото изискване на разпоредбата на чл.
40, ал.1, т. 4, защото изправеното пред съда лице е български гражданин. На
следващо място, приемането на
наказанието за изпълнение в Република България на практика няма да доведе до
отклонение на поетите от страната ни международни ангажименти като държава -
членка, защото санкцията ще бъде изтърпяна така, както е поискана от издаващата
заповедта държава; и на трето място, решението на съдебния състав е
продиктувано и предимно от хуманния принцип, че лишените от свобода в принципен
план следва да бъдат настанявани в пенитенциарните заведения, близки до тяхното
местоживеене, за да не се прекъсва социалният контакт между тях и техните
ближни.
От представената от прокуратурата справка няма данни срещу
исканото лице да се водят неприключили наказателни производства или към момента
да се изтърпяват наказания, които да налагат отлагане на решението за неговото
предаване.
Съдът прецени, че до приключване на цялостната процедура
по привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“, което изисква
и допълнителна инициатива на прокуратурата, исканото лице следва да остане с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, която в най-пълна степен би обезпечила
изпълнението на това наказание.
По всички изложени съображения и на основание чл. 44,
ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест №
29/23.10.2018 г., издадена от съда в гр. Тимиш, Република Румъния, за предаване
на българския гражданин И.И.П., с ЕГН **********, за изпълнение на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 1 месец по влязла в сила присъда на
03.10.2018 г. Присъда № 241/30.05.2018 г. на съда в гр. Тимиш.
ПРИЕМА наказанието „Лишаване от свобода“ за 2 години и
1 месец по влязлата в сила на 03.10.2018 г. Присъда № 241/30.05.2018 г. на Съда
в гр. Тимиш, Република Румъния, да бъде приведено в изпълнение в Република
България по реда на чл. 44, ал. 10-11 от ЗЕЕЗА.
ПОТВЪРЖДАВА изпълняваната спрямо исканото лице И.И.П.,
с ЕГН **********, мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с
протоколно определение от 04.10.2019 г. по НЧД № 4058/2019 г. по описа на СГС, НО,
27 състав, до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на
наказанието.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Софийския
апелативен съд в 5-дневен срок, считано от днес.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
изпрати на СГП, на основание чл. 44, ал. 10 от ЗЕЕЗА.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник
за послужване пред НБПП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи 13:10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: