№ 87
гр. Разград, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.а П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Г.а
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20233300500102 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от инж. В.Х.Н. – *** на ***, чрез
пълномощник, против Решение № 100 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 1895/22 г.
по описа на Районен съд Разград, с което е отменена Заповед № РД 139-
139/14.10.2022 г. на ***а на ***, с която е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“ на В. С. С., като незаконосъобразна. В жалбата се
излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е
преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да
го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. С. С., чрез пълномощник, е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна по
подробно изложени в нея съображения. Претендира разноски.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
1
констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана
срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите
положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания
доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и
следното:
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът е работил при ответника въз основа на сключен
между тях Трудов договор № 296-296/16.01.2020 г., като според
Допълнително споразумение №РД 471-471/20.05.2020 г. е заемал длъжността
„Организатор стопански дейности“. Със заповед №139-139/14.10.2022г. на
ищеца е наложено наказание „забележка“ за това, чев периода 25.08.2022 г. –
29.08.2022 г. не е осигурил задължителния режим на видеонаблюдение на
част от територията на професионалната гимназия. Освен това е записано, че
„като единственото длъжностно лице, оторизирано с достъп до
видеонаблюдението от АС „Телепол“ е оставил без видеонаблюдение
територията на стопанския двор на ***, като излизайки в платен годишен
отпуск на 25.08.2022 г. не е включил камерите за видеонаблюдение от
охранителната система „Теди“. В качеството си на „Организатор стопански
дейности“ инж.В. С. С. има преки задължение, разписани в длъжностната му
характеристика /т.2.2/, свързани с организиране и контролиране на
охранителния режим и видеонаблюдението гимназията и стопанския двор,
които той не е изпълнил, което представлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, т.3 от КТ, предложение първо – неизпълнение на
възложената работа“. В заповедта също така е посочено, че основание за
налагане на наказанието е разпоредбата на чл.188, ал.1 от КТ и че са спазени
изискванията на чл.189, чл.193 и чл.104 от КТ.
Справка за дните и часовете, в които е обектът е издаван и снеман от
охрана е представена по делото. Ответникът твърди, че само ищецът е имал
достъп и бил обучен за работа с техниката за видеонблюдение. С писмо,
връчено на ищеца на 19.09.2022 г. същият е поканен от директора на
2
ответното училище до края на същия ден да даде обяснения по каква причина
в качеството си на служител отговарящ за видеонаблюдението, не е осигурил
задължителен режим на видеонаблюдение от 25.08.2022г. и/или не е
информирал/прехвърлил задълженията си към ръководството на гимназията
или АС „Телепол“. В писмени обяснения /л.21 РС/ ищецът е посочил, че за
времето от 25.08.2022 г. до 16.09.2022 г. е бил в платен годишен отпуск, че на
25.08.2022 г. в 11,52 ч. е освободил обекта от охрана, т.к. на този ден се е
провеждал изпит в гимназията, а на следващата сутрин /26.08.2022 г./
установил, че е забравил да сдаде обекта за охрана, но този ден бил работен.
Също така е записал, че на 29.08.2022 г. акаунтът му бил изтрит и това не му
позволявало да работи със системата. Посочил, че системата за
видеонаблюдение в училището работи от 01.09.2021 г., че ищецът няколко
пъти искал от директора на ответното училище да определи поне още един
човек, който да оперира с тази система, но такъв не бил определен, вкл. и до
излизането му в отпуск на 25.08.2022 г. не бил уведомен кой ще поеме
задълженията му при негово отсъствие.
По делото са представени две длъжностни характеристики – едната
представена от ищеца /л.6 РС/ и една представена от ответника /л.23 РС/. И
двете характеристики се състоят от две страници, като на първата страница на
позиция „Утвърждавам“ е положен подписа на директора на училището инж.
В.Н., а втората страница носи имената и подписа на ищеца В. С.. И в двете
характеристики е посочено, че са връчени на 20.05.2020 г. Различават се по
съдържанието на т.2.2. В представената от ищеца е посочено, че му се
вменява задължение да организира и контролира снабдяването на училището
с необходимата организационна техника и материали. В представената от
ответника, това задължение е вменено с т.2.3, а т.2.2 задължава ищеца да
организира и контролира охранителния режим и видеонаблюдението на
гимназията и стопанския двор. Първата страница на тази характеристика
завършва с т.8 и на следващата страница продължава с т. 9, докато
представената от ищеца първа страница завършва с т. 9 и на следващата
страница продължава с т. 10. Представени са от ответника Заповеди №№ РД
541-541/04 05.2022 г. и 659-659/06.06.2022 г. на директора на училището,
според които ищецът е определен за лице, което да наблюдава паралелно с
видеозаписването изпитните зали и коридорите, чрез видеокамерите по време
на ДЗИ за учебната 2021/2022 година на 18.05. и на 14.06., на 16.06.2022 г.
3
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в
рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
При тези данни, въззивната инстанция приема, че жалбата е
неоснователна. От събраните по делото писмени доказателства не се
установява ищецът да е извършил виновно нарушение на вменени му трудови
задължения, свързани с организиране и контролиране на охранителния режим
и видеонаблюдението на гимназията и стопанския двор в периода 25.08.2022г.
– 29.08.2022г., предмет на заповедта за дисциплинарно наказание. Съдът
приема, че с длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца
не му е възложеното задължение с т. 2. 2 да организира и контролира
охранителния режим и видеонаблюдението на гимназията и стопанския двор.
И двете представени по делото длъжностни характеристики явно са
автентични, тъй като носят подписите на представляващия ответника
директор на училището и на ищеца. Двете са издадени и подписани на една и
съща дата – 20.05.2020 г., но ответникът, който носи доказателствената
тежест, не е ангажирал доказателства на какво основание страните са
подписали различните длъжностни характеристики, в каква последователност
са съставени и подписани и на какво основание длъжностната
характеристика, представена от ищеца му е връчена. След като на ищеца е
връчена длъжностната характеристика, с която в т. 2.2 му се вменява
задължение, което е различно от това, което твърди ответника - да организира
и контролира охранителния режим и видеонаблюдението на гимназията и
стопанския двор, съдът приема при липсата на други данни, че същата е
породила правни последици. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че ако на ищеца е било възложено с длъжностната характеристика
задължението да организира и контролира охранителния режим и
видеонаблюдение и той е бил лицето с достъп до техниката за
видеонаблюдение, няма основание ответникът да издаде изрична заповед, с
която да определи ищеца за лице, което да наблюдава паралелно с
видеозаписването изпитните зали и коридорите, чрез видеокамерите по време
на ДЗИ. Такива заповеди са издадени - №№ РД 541-541/04.05.2022 г. и 659-
659/06.06.2022 г. на директора на училището, от което може да се направи
извод, че е действала и породила правни последици длъжностната
характеристика, връчена и представена от ищеца по делото, която не съдържа
4
задължението по т. 2.2 от характеристиката, представена от ответника.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за
неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело
районния съд до неправилен извод, е необосновано, поради което в това
отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е
извършил подробно обсъждане и преценка на всички изложени доводи, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на
това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Такава е и формираната вече съдебна практика на Окръжен съд –
Разград по сходни и/или идентични казуси – Решение № 86 от 08.06.2023 г. по
въззивно гражданско дело № 20233300500100 по описа за 2023 г.
С оглед изхода на спора пред настоящото инстанция, искането на
въззивника за присъждане на разноски се явява неоснователно. В полза на
въззиваемата страна също не следва да бъдат присъждани разноски поради
липса на доказателства за направени разноски във въззивното производство.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от
ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 1895/22
г. по описа на Районен съд Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5