Определение по дело №738/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 169
Дата: 6 юни 2018 г. (в сила от 17 юли 2018 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20181630200738
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 169 / 6.6.2018 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Монтана,   06.06.2018г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Семов

                                                         Съдебни заседатели:  Е.Ц.

                                                                                              С.В.   

 

При секретаря…..Тодора Владинова..........и в присъствието на прокурор….Нина Вълчева...., като разгледа докладвано от съдия Семов ЧНД  № 738 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.306, ал.1  и сл. НПК, образувано по предложение на РП Монтана за определяне на общо наказание по конкретно посочени присъди и дела спрямо осъдения  Е.Р.И..

 Призован за съдебно заседание осъдения се явява лично и със служебен защитник, запознат с вида на производството, моли да не се увелича наказанието. Защитникът излага доводи в подкрепа на предложението на РП – Монтана, в т.ч. и относно първоначалния режим на изтърпяване, който според защитата следва да е общ.

Представителят на РП Монтана излага доводи за групиране на конкретни присъди при ПСР и за приложение на чл.24 от НК.

Допустимо е да се извърши групиране на влезли в сила присъди спрямо осъдения И., защото са налице условията на чл.39, ал.1 от НПК, тъй като последната по време влязла присъда спрямо осъдения И. xxx/18г.

Като обсъди приетите доказателства по делото в контекста на доводите на страните, съдът намира, че са налице условия за групиране на влезли в сила присъди спрямо И.,xxx е основателно.

Съдът има данни, че последно във времето против осъдения Е.Р.И. са постановени следните влезли в сила присъди, както следва:

1. По НОХД № 30002/2015г. на МРС е осъден на осем месеца лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок за деяние по чл.346, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК извършено за времето от 22:00 часа на 06.07.2014г. до 07:30 часа на 07.07.2014г., а присъдата е влязла в сила на 13.02.2015г. С определение № 2075 от 18.10.2017г. по НОХД № 3474/2017г. на РС - Варна, влязло в сила на 03.11.2017г., на основание чл.68, ал.1 от НК условната присъда по НОХД № 30002/2015г. на МРС е била приведена в изпълнение, като наказанието от осем месеца лишаване от свобода да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим /ПОР/. Видно от писмо № 1530/29.05.2018г. на Затвор Враца наказанието по тази присъда е било изтърпяно на 01.03.2018г.

2. По НОХД № 30174/2015г. на МРС е осъден на глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева в полза на държавата за деяние по чл.207, ал.1 от НК извършено за времето от 12.09.2014г. до 19.09.2014г., а присъдата е влязла в сила на 09.10.2015г.

3. По НОХД № 1720/2015г. на МРС е осъден на глоба в размер на 200 /двеста/ лева в полза на държавата за деяние по чл.207, ал.1 от НК извършено на 23.04.2015г., а присъдата е влязла в сила на 05.01.2016г.

4. По НОХД № 3474/2017г. на РС – Варна И. е осъден на седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим /ПСР/ за деяние по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК извършено на 13.08.2015г., а присъдата е влязла в сила на 04.10.2017г.

5. По НОХД № 261/2018г. на МРС е осъден на десет месеца лишаване от свобода при ПСР за деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 от НК извършено на 25.10.2015г., а присъдата е влязла в сила на 10.05.2018г.

Видно от писмо рег.№ 1530//29.05.2018г. на Затвор Враца понастоящем И. изтърпява присъдата по НОХД № 3474/2017г. на РС – Варна, с начало на изпълнение – 01.03.2018г., като до посочената дата, считано от 06.07.2017г. е изтърпял приведената в изпълнение условна присъда по НОХД № 30002/2015г. на МРС. Към 28.05.2018г. И. е изтърпял 2 /два/ месеца и 27 /двадесет и седем/ дни, от работа 7 /седем/ дни, всичко 3 /три/ месеца и 4 /четири/ дни, с остатък за изтърпяване към 28.05.2018г. – 3 /три/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни от определеното наказание лишаване от свобода по НОХД № 3474/2017г. на РС – Варна в размер на седем месеца.

Налице са условията на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 и ал.3 от НК спрямо присъдите по НОХД № 1720/2015г. на МРС, НОХД № 3474/2017г. на РС - Варна  и НОХД № 261/2018г. на РС - Монтана, като общото най–тежко наказание е в размер на десет месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпява при ПСР съгласно чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС. Това групиране е най–благоприятното имайки предвид предишните осъждания на И., размерите наказания и изтърпяването им. Съдът прецени цялата съдимост на И., като извърши най–благоприятното съчетание съобразявайки и новата влязла в сила присъда по НОХД № 261/18г. на МРС.  На основание чл.23, ал.3 НК наказанието глоба в размер на 200 лева следва да се присъедини изцяло към определеното по–горе общо най–тежко наказание. Спазвайки принципа за най-благоприятно групиране, присъдата по НОХД № 30174/15г. на МРС следва отделно да се изтърпи, тъй като не може да бъде групирана с присъдата по НОХД № 261/18г. на МРС, което не е благоприятно за И., който ще следва да изтърпява две отделни наказания лишаване от свобода по седем, респ. десет месеца.

Съдът приложи чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС имайки предвид данните в справката за съдимост на И., който на 06.07.2017г. е започнал да изтърпява ефективното наказание лишаване от свобода по НОХД № 30002/2015г. на РС – Монтана и го е изтърпял на 01.03.2018г., започвайки да изтърпява присъдата по НОХД № 3474/2017г. на РС – Варна, като към момента на постановяване на присъдата по НОХД № 261/2018г. на МРС и към настоящия момент не са изтекли повече от пет години, считано от 01.03.2018г., респ. изтърпяването на наказанието по НОХД № 3474/2017г. все още не е приключило, за да се изследва дали е изтекъл пет годишния срок. Според настоящия съд при определяне на първоначалния режим на изтърпяване имайки предвид редакцията на чл.57 от ЗИНЗС се изследва не момента на извършване на деянието за което се налага съответното наказание лишаване от свобода, а момента на изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода. Поради горните доводи съдът определи ПСР, а не ПОР.

С определение № 2075 от 18.10.2017г. по НОХД № 3474/2017г. на МРС, влязло в сила на 03.11.2017г., условната присъда по НОХД № 30002/2015г. на МРС е била приведена в изпълнение съгласно чл.68, ал.1 от НК, която понастоящем вече е изтърпяна, което прави безпредметно извършване на същото с настоящето определение. Цитираното определение е поправено с определение № 2233/13.11.2017г. по НОХД № 3474/2017г. на РС – Варна, в сила от 13.11.2017г. Условната присъда по НОХД № 30002/2015г. на МРС е била приведена в изпълнение съгласно чл.68 НК тъй като в определения изпитателен срок И. е извършил деяние, за което му е наложено наказание лишаване от свобода по НОХД № 3474/2017г. на РС – Варна.

Съдът не приложи чл.24 НК, като намира, че определеното по–горе общо най–тежко наказание е съобразено с целите по чл.36 НК, респ.  е съответно по смисъла на чл.35, ал.3 НК, без да се увеличава съгласно чл.24 НК. Очевидни са осъжданията на И., но същият е млад мъж, който по две от делата, включени в съвкупността е съдействал на компетентните органи и е възстановявал вредите причинени от деянията му, спрямо който според настоящия съд десет месеца лишаване от свобода общо наказание е съответно и справедливо. Това общо най–тежко наказание следва да се изтърпява при ПСР според настоящия съд на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС по съображения изложени по - горе.

На основание чл.25, ал.2 от НК следва да се приспадне от определеното по – горе общо най – тежко наказание изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните присъди.

Предвид горното и на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

УВАЖАВА като основателно предложението на РП Монтана, като спрямо  Е.Р.И. – роден на xxxгxxx, понастоящем в Затвор Враца, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ по присъда по НОХД № 1720/2015г. на МРС, присъда по НОХД № 3474/2017г. на РС - Варна и присъда по НОХД № 261/2018г. на РС - Монтана общо най–тежко наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

На основание чл.23, ал.3 НК присъединява изцяло към определеното по–горе общо най-тежко наказание, наказанието ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева в полза на държавата наложено спрямо И. по НОХД № 1720/2015г. на МРС.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспада изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните по – горе присъди и дела.

 Присъдата по НОХД № 30174/2015г. на МРС подлежи на отделно изтърпяване, по съображения изложени в обстоятелствената част на определението.

Определението може да се обжалва или протестира в 15 /петнадесет/ дневен срок от днес пред Окръжен съд - Монтана.

След влизане в сила на настоящето определение препис от него незабавно да се изпрати на - РП Монтана – за сведение и изпълнение, както и на Бюро съдимост при РС - Монтана.

                                                 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        

                                                           Съдебни заседатели: