Р Е Ш Е Н И Е
№28
гр. Велико Търново, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н |
и с участието |
|
на прокурора |
И.Б. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10301
по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Министерство на
земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, е обжалвал като
неправилно решение №29
от 11.10.2021 година, постановено по НАХД №184 по описа на Еленският районен съд за 2021
година.
Оплакването е за
неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В касационната жалба са
застъпени две основни групи оплаквания. Първото оплакване е за неправилното
конституиране на ответника по делото в
лицето на Министерството на земеделието, храните и горите, което не е надлежен
ответник, какъвто бил административно-наказващият орган. Втората група
оплаквания е за неправилно приложен закон с оглед установените по делото факти
и обстоятелства. След изложения в касационната жалба преразказ на събитията,
обусловили провеждането на административно-наказателното производство,
касаторът е посочил, че констатираната постройка от 70 квадратни метра в
земеделски имот, за който липсват данни за проведена процедура за промяна на
предназначение, установява ползване на земеделски имот за неземеделски нужди и
то именно от настоящия ответник по касация. Поддържа се в това отношение, че
меродавен е нарушителят, установен по време на проверката в имота. Сочи и, че датата
на констатираното нарушение в конкретният случай е и датата на извършването му
с оглед на параметрите му. Въпреки, че в касационната жалба не са изложени
пороците на съдебното решение, които съставляват претендираното касационно
основание, релевираното в нея сочи, че касаторът не е
съгласен с извода на съда за несъставомерност на
нарушението и за неспазване на формата на процесното наказателно
постановление. Касаторът
претендира разноски.
Ответникът
по касация, Сдружение „Чуката 2018“ - град Златарица, ул. Албена №22, не взема
становище по нея.
Прокурорът дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил
наказателно постановление № 181 от 9.11.2020 година на министъра на
земеделието, храните и горите, с което за претендирано
нарушение на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и на чл.3, ал.2, изречение първо от ППЗОЗЗ и на
основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 от ЗОЗЗ на ответника
по касация е наложена имуществена санкция от 1200 лв.
За да
постанови този правен резултат съдът, след обсъждане на събраните в хода на
диренето доказателства, вкл.и тези,
които представляват представената му преписка е приел, на първо място, че
липсва съставомерно поведение на ответника по
касация. Всъщност съдът е констатирал, че не се установява нито самоличност на
нарушителя, нито извършеното от него нарушение, нито вината му. Съдът е
посочил, че административно-наказващият орган не е спазил изискването на
действащата към този момент разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Според съда на претендираният нарушител е било вменено, че на 25.09.2020
година използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна
на предназначението и, чрез построяването на обект „жилищна сграда на два
етажа“ със застроена площ от 70 квадратни метра в поземлен имот с идентификатор
30962.441.110 по КККР на град Златарица, с начин на трайно ползване друг вид
земеделска земя, пета категория, неполивна, собственост на ответника по касация
към момента на учредяването на административно-наказателното производство.
Съдът е аргументирал, че строителството на тази сграда според доказателствата е
станало през 1980 година от тогавашния собственик Димитър Нешков без наличие на
документи. Наследникът му пък е подал заявление за издаване на удостоверение за
търпимост, като е издадено такова с номер У-193/24.04.2018 година / преди
придобиването на имота от ответника по касация/, което установявало, че обекта
с площ от 70 кв.м. /масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 70
кв.м./ е търпим строеж. Всъщност съдът е аргументирал, че не ответникът по касация
е построил въпросната сграда, чрез ползването на която касаторът намира, че е налице ползване на земеделски имот за неземеделски
нужди.
Извън тези
изводи, съдът е констатирал и, че АУАН и НП са формално незаконосъобразни, като
засегнати от пороци, като АУАН не отговаря на изискванията на приложимите
редакции на чл.42, т.3 и 4 от ЗАНН, а НП противоречи на изискването на
приложимата редакция на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В това
отношение е констатирано, че в АУАН липсва яснота кога е извършено нарушението
и от кого е извършено това нарушение, като този акт не изпълнява основните си
функции, а и тези пороци компрометират пълноценната порява
на правото на защита на ответника по касация. Същите пороци според съда са
засегнали и формата на НП. Най – сетне съдът е констатирал и липса на точно
установена дата на извършване на нарушението, която е съществена предвид
прилагането на института на давността по чл.34 от ЗАНН. Констатирано е и, че всъщност не е следвало
да се образува административно-наказателно производство поради изтичането на
срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Решението е правилно постановено
по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.41,
ал.3 от ЗОЗЗ „На юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000
до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20 000 лв.“, като се
претендира санкционната последица да е обусловена от нарушението по чл.41,
ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, която разпорежда, че санкцията се налага на юридическо лице,
което използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна
на предназначението й.
Следва да се отбележи, че в случаите, обхванати от
санкционната разпоредба на чл.41, ал.3 от ЗАНН не е необходимо да се изследва
вината и самоличността на нарушителя по аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.1
от ЗАНН.
Какво се установява от
преписката и събраните от районният съд доказателства?
Ответното Сдружение е
придобило чрез нотариален акт №69 от 2.07.2018 година, като в него е описано,
че се придобива поземлен имот от 3774 кв.м. в местността „Повник“,
пета категория заедно с построената в имота сграда със застроена площ от 34
кв.м. /която застроена площ не е описана като разгърната, а сградата е описана
като едноетажна/. Следва да се отбележи, че при съставянето на този акт от
нотариуса са съобразени два други нотариални акта, както следва: нотариален акт
№20, съставен по нотариално дело №20/2002 година на нотариус Цончев и
нотариален акт №68, съставен по нотариално дело №227/2018 година на нотариус Катрафилов. Преди издаването на придобивния
нотариален акт, главният архитект на община Сухиндол е издал удостоверение за
търпимост за посочената в него н.сграда, като в него е отбелязано, че
съществуващата в имота нискоетажна жилищна сграда от
два етажа с РЗП от 70 кв. метра е търпим строеж. Тъй като от приложенията към
удостоверенията е видно, че строежът/сградата/ е деклариран от праводателя на ответното сдружение като реализиран преди
месец април 1987 година, то следва да се приеме, че посоченото удостоверение е
издадено на основание §16, ал.1 от ДР на ЗУТ в редакцията на текста, ДВ, бр. 65
от 2003 г. В декларацията, приложена към удостоверението и послужила за
издаването му е посочено под страх от наказателна отговорност, че става въпрос
за двуетажна жилищна сграда с РЗП от около 70 кв. м.
Пак от представената
пред районният съд преписка е установено, че на 25.09.2020 година е съставен
констативен протокол, според който комисия от двама членове е констатирала, че
в въпросния поземлен имот, който според скицата е друг вид земеделска земя е
налице изградена двуетажна жилищна сграда със застроена квадратура от 70
квадратни метра.
На 12.10.2020 година е
съставен акт за установяване на административно нарушение №03 от 12.10.2020
година, като от съдържанието му се установява, че актосъставител
е главен експерт в Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, която е
секретар на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ към посочената областна дирекция.
Какви изводи следват от
посочената и констатирана от районният съд обстановка?
Видно от
обстоятелствената част на процесното пред съда НП, АНО приема, че нарушението
се състои в това, че Сдружението ползва земеделска земя, като е построен
посочения по-горе обект, като липсва административен акт, който да доказва, че
е проведена /без да се сочи от кого/ процедура по ЗОЗЗ от Комисията по чл.17 от
този закон за промяна на предназначението на земеделската земя. При това според
АНО ответното Сдружение не ползва земеделската земя за земеделски цели, предвид
на това, че липсва решение за промяна на предназначението и. Що се касае до
формалната законосъобразност на процесното пред районният съд постановление, то
с оглед оплакванията в касационната жалба ответникът намира, че датата на
констативния протокол следва да се приеме и като дата на нарушението.
Касационната инстанция
споделя извода на въззивната инстанция за формална
незаконосъобразност на процесното пред съда наказателно постановление. В
наказателното постановление не е отбелязано изрично кога според ответника по
касация е извършено нарушението във вида, в който е описано в АУАН и в
наказателното постановление. Посочена е датата на издаването на акта за
установяване на нарушението и датата на констативния протокол, като нито една
от тези дати не установява ползване на земеделска земя чреззастрояването
и към определен момент без провеждане на съответната административна процедура.
В посоченият протокол е отбелязано единствено наличие на изградена сграда в
земеделския имот, без да се сочи датата на реализирането на строежа, който факт
според ответника е релевантен за състава на нарушението, тъй като според
обстоятелствената част на постановлението сдружение „Чуката“ използва
земеделска земя за неземеделски нужди без предназначението и, като е построен
обект „Жилищна сграда с два етажа“, като кога е построен обекта и от кого не е
посочено, като същевременно това поведение
на ответника по касация не е изследвано на плоскостта на изискването на състава
на §2, ал.1 във връзка с ал.2 от ДР на ЗОЗЗ.
Както правилно е
отбелязал и районният съд, нарушаването на изискването на чл.57, ал.1, т.5,
предложение второ от ЗАНН води до невъзможност за прилагане на иинститута на давността по чл.34 от ЗАНН, което е
достатъчно основание съответното НП да се отмени, както правилно е приел и
районният съд.
При този изход на спора
за ответника по касация не се следват разноски, тъй като не са поискани.
Водим от
горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА №29 от
11.10.2021 година, постановено по НАХД №184 по описа на Еленският районен съд за 2021 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.