Р
Е Ш Е
Н И Е № 260155
гр. Сливен, 16.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, І-ви граждански състав в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 50 по описа за
Производството е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 111, ал. 1, б. „в” от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В молбата си ищецът Т.А.В.
твърди, че придобил, чрез наследство, от своя дядо по майчина линия Т. Б. Д.,
починал на 26.10.2013 г. недвижим имот, представляващ: Жилище/апартамент,
находящ се в гр. Сливен, кв.“Клуцохор“ № 3, вх.“В“, ап.15. За жилището,
находящо се на посочения адрес е предоставена от ответното дружество
„Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД
партида № 1160 за използвани
услуги на негово име.
Сочи, че с писмо-справка с изх. №
РД-04-1817/11.12.2019г., изд. от „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД,
подписано от управителя инж. Севдалин Рашев, ищецът е уведомен, че към
09.04.2019 г., по партидата му има неплатени фактури за предоставяни ВиК
услуги, издадени в периода от месец юли
Счита, че съгласно чл.111, б.“в“
от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
г., постановено по т.д.№3/2011 г., по описа на ВКС вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Следователно, задълженията /представляващи главница и лихва за забава/
от месец юли
Сочи, че останалите плащания
/главница и лихва за забава/, които са посочени в писмото-справка на ВиК
дружеството и които са за периода от месец февруари
Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че същият, не дължи на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, сумата от 935,89 лв.,
представляваща общата стойност на доставената и консумирана питейна вода на
адрес: гр.Сливен, кв.“Клуцохор“ № 3, вх. „В“, aп. 15,
за периода от месец юли
При
условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който счита исковете за
допустими и основателни. Правят признание на иска в абзац на първа страница на
писмения отговор.
Не оспорват фактите, на които ищеца
основава исковете си, тъй като действително същият е потребител на дружество и
има открита партида за посочения адрес, има незаплатени задължения по фактури
за посочения период. Предвид на всичко това правят и признанието на исковете.
Молят съда да има предвид, че
дружеството не е предприемало действия по принудително събиране на дължимите
суми, както и не е предприемало каквито и да било мерки, като прекъсване на водоподаването и др. предвидени в ОУ по отношение на ищеца.
Това, че при извършена справка от страна на ищеца в дружеството същият е
установил, че има такива задължения, считам не е повод за предявяване на
настоящите искове. Сочат, че действително задълженията съществуват и резонно
същите са отбелязани по партидата на ищеца, тъй като по отношение на тях не е
настъпило, нито едно от погасителните основания предвидени в ЗЗД. Самото им
съществуване, обаче не счита, че е повод за предявяване на иск. Твърди, че
прогласяването на изтекла в полза на ищеца погасителна давност само по себе си
не погасява задължението, като давността единствено погасява правото на
кредитора да потърси правата си по съдебен ред, погасява правото му на иск и
правото му да търси принудително събиране на вземането си, след формулирано
надлежно възражение от страна на длъжника, каквито действия до настоящия момент
не са предприемани. Твърди, че дружеството е в правото си да води задълженията
за посочените периоди по партидата на ищеца, тъй като би могъл той сам да
заплати същите и да бъдем поставени в хипотезата на чл. 118 от ЗЗД. Счита, че с
поведението си не са дали повод за предявяване на настоящите искове.
Претендират за присъждане на направените разноски по делото, като съда приложи
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Ищецът се явява в
съдебно заседание лично и с пълномощник, който моли съда да уважи предявеният
иск, като основателен и доказан. Счита, че част от задълженията, калкулирани
като дължими са погасени по давност, тъй като са периодични по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
Ответното дружество се
представлява от пълномощник, който моли съобразно практиката на СлРС и СлОС да
реши спора. По отношение на направените по делото разноски прави искане да му
бъдат присъдени, тъй като ответното дружество не е станало причина за завеждане
на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищецът
е собственик на придобито чрез наследство жилище, находящо
се в гр. С., кв. „К.“ №., вх.“.“, ап. ., съгласно нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 86, том ІV, дело № 1676/1986 г.
Прави се признание на иска, но същевременно се позовава
ответната страна на факта, че ищецът, т.е. потребителя е уведомен с
писмо-справка с изх. № РД-04-1817/11.12.2019 г. от „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД, че дължи към 09.04.2019 г. неплатени фактури за
предоставени ВиК услуги за периода от месец юли 1999
г. до месец октомври 2019 г. на обща стойност 2503.88 лв. Като съдът не приема
за факт това обстоятелство, тъй като няма данни по делото, че това писмо е
стигнало до адресата – Т.А., настоящия ищец.
Касае се за периодични платежи и поради
това всяко от тези вземания се погасява с изтичането на кратката
3-годишна давност по чл.111, б.„в” ЗЗД от падежа за плащането на всяко от
тях, който според чл.31, ал.2 от общите условия е 30-тия ден от датата на
фактурирането им, до който всяка от тези суми е следвало да бъде платена на ответното
дружество (ТР №3/2012г. на ВКС). Падежът на най – късно
фактурираната цена от 31.05.2016 г. е
настъпил на 30.06.2016 г., поради което 3-годишния давностен
срок по чл.111, б.„в” ЗЗД за погасяването й по давност, както и на останалите,
чиито падежи настъпват преди нея.
По същият начин и погасителната давност се отнася и за акцесорната
претенция и за мораторна лихва с правно основание
чл.86 от ЗЗД върху главниците, за които съдът приема че са погасени по давност.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Производството е образувано въз основа на
искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване отрицателно установителни искове
за установяване на недължимост на сума, представляваща стойност на предоставени
ВиК услуги за определен период от време с правно
основание чл.124 от ГПК и иск за установяване на недължимост на сума,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД,
поради изтекла погасителна давност - чл. 111, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, който е допустим - предявен е от лице, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо.
Разгледан по същество същият е изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи, предвид следните съображения:
Предявеният отрицателният установителен
иск по чл. 124 ГПК има за предмет установяване на фактическата, материалната недължимост на сумата, предмет на издадената фактура
справка по партидата на клиента.
Основното възражение на ищеца за недължимост на сумите за посочения в исковата молба периода
по-горе е погасяване
правото на принудително изпълнение на носителя на субективното право, поради изтекла погасителна давност, т.е.
поради неосъществяването
му в предвидения от закона срок. Като има предвид принципното положение, че прилагането на
погасителната давност се свързва с
бездействието на носителят на
субективното право и с изтичането на предвидения в закона три годишен срок за
периодичните плащания, каквито безспорно са настоящите, то правилно ищцовата страна молят да се приложи правото за погасяване
на принудително осъществяване на вземанията.
Поради
тези съображения, съдът стигна до извода, че са налице условията на закона
обуславящи уважаване на иска.
Безспорно в случая се касае за вземания за периодични
плащания/вземания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което
задължение възниква ежемесечно в рамките на засечения период за текущата
година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”
от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след съответния месец на доставката на
водата.
Следователно начислените вземания за периода от месец
юли
Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични
плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение
възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви,
които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на
тригодишна давност / ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГК на ВКС/.
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД по принцип давността тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от
задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг.
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото
доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало
съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК
услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната-
потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна
покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага
разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД.
Що се касае за направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира че същото е съобразено с
нормативно регламентирания размер, поради което адвокатското възнаграждение не
следва да бъде редуцирано.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по
делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да им бъдат присъдени такива
в общ размер на 521.28 лв., представляваща направени по делото разноски, от
които 101.28 лв. за държавна такса и 420
лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
“Водоснабдяване и канализация – Сливен”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.“6-ти септември” № 27, че Т.А.В.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.
М. *** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 935.89 лв. /деветстотин тридесет и пет
лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща главница за доставена и
консумирана питейна вода, начислена за периода от месец юли 1999 г. до месец
май 2016 г., както и за сумата от 1281.99 лв. /хиляда двеста осемдесет и
един лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща начислена лихва върху
главницата за периода от месец юли 1999 г. до месец май 2016 г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, ул.“6-ти септември” № 27 да заплати на Т.А.В., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М. ***, сума в общ размер на 521.23 лв. /петстотин двадесет и един лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, от които 101.28 лв. за държавна такса и 420 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: