Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА МУМДЖИЕВА
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Калина Накова,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 4352/2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 04.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 17655/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 21-ви състав, подсъдимият М.Г.Т. е
признат за виновен в това, че на 19.09.2018 г., около 23:00 часа, в гр. София,
по ул. „Западна“ с посока на движение от ул. „Суходолска“ към бул. „Александър
Стамболийски“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Тера“, с рег. № ********, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС, наложена със ЗППАМ № 6150/13.09.2018 г. на ОПП-СДВР –
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание и
чл. 378, ал. 4, т. 4, вр. чл. 305, ал. 5 от НПК, вр. чл. 78а от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест и допълнение към
него, с които се иска отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и
връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска изменение на
присъдата, като се увеличи наложеното наказание. Излагат се аргументи за
незаконосъобразност на присъдата, тъй като съдебното следствие е протекло по
реда на глава XXVII, а при постановяване на крайния съдебен акт СРС е
посочил като основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК – процесуална норма,
намиращи се в глава XXVIII, което според представителя на държавното
обвинение представлява съществено процесуално нарушение, с което се ограничават
правата на страните в процеса, тъй като не става ясно по кой ред съдът
е приел, че е водено производството. Също така се релевират доводи, че
наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо, като първоинстанционният
съд неправилно е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото обстоятелство е предпоставка за
приложението на чл. 78а от НК. Излагат се съображения, че наказанието е
следвало да бъде отмерено при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, като се счита за справедливо налагането на административно
наказаниe глоба в размер към максимално предвидения в чл. 78а
от НК.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
както и събирането на други доказателства.
В
открито съдебно заседание пред СГС подс. М.Т. редовно призован, не се явява
лично, но се представлява от адв. С.С..
В
хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура моли да
бъде уважен протестът по изложените в него съображения. Счита приложението на
чл. 78а от НК от първоинстанционния съд за процесуално нарушение на
материалните норми и излага, че присъдата следва да бъде отменена и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, като се разгледа по
общия ред, а не по реда на съкратеното съдебно следствие.
Защитникът
на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна. Излага доводи, че единственият спорен въпрос е бил по отношение на
колизията на срока на реабилитацията по чл. 86 и чл. 88а от НК, като в случая
следва да се прилага по-благоприятната разпоредба, а именно срокът от две
години. Смята, че приложението на 78а от НК не е процесуално нарушение, тъй
като разпоредбата може да се приложи и когато делото се разглежда по реда на
съкратеното съдебно следствие.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен
състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното.
Протестът
е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан
по същество протестът е неоснователен.
В първата инстанция производството е протекло
след своевременно направено искане от подсъдимия и защитника му по реда на
диференцираната процедура уредена в глава XXVII от НПК. При законосъобразно
допуснато от съда и проведено съобразно правилата на чл. 372 от НПК
предварително изслушване на страните подс. М.Т. е направил самопризнание по чл.
371, т. 2 от НПК, като се е съгласил изцяло с фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и е изразил съгласие да не се
събират доказателства по отношение на тези факти. СРС в съответствие с
изискванията на чл. 371, т. 2 от НПК е направил заключение, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и е обявил, че при постановяването на присъдата ще се ползва от
него без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на акта
фактически обстоятелства. В контекста на така предпочетената процедура
първостепенният съд в кореспонденция с изискванията на чл. 373, ал. 3 от НПК е
посочил в мотивите си установените фактически обстоятелства, като се е позовал
на направеното самопризнание и подкрепящите го в досъдебното производство доказателства.
Подсъдимият М.Г.Т. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан (реабилитиран), неженен, със средно образование,
трудово ангажиран.
На 19.09.2018 г., около 23:00 часа, в гр. София, по ул. „Западна“ с
посока на движение от ул. „Суходолска“ към бул. „Александър Стамболийски“,
свидетелите А.С.и З.К.– полицейски служители към Отдел „Охранителна полиция“
към СДВР, извършили рутинна проверка на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Тера“,
с рег. № ********, управляван от подс. М.Т.. При извършената проверка на
документите на водача на лекия автомобил същият не представил свидетелството си
за управление на моторно превозно средство (СУМПС), с оглед на което полицейските
служители направили справка и установили, че подс. Т. управлява лекия автомобил
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка временно отнемане
на СУМПС, наложена със ЗППАМ № 6150/13.09.2018 г. на ОПП-СДВР на основание чл.
171, т. 1, б. „д“ от ЗДВП, връчена на подсъдимото лице на същата дата.
Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила на 27.09.2018 г., като съгласно чл.
172, ал. 6 от ЗДвП подаването на жалба не спира изпълнението на наложената
административна мярка. Към 19.09.2018 г. подсъдимият не е заплатил дължимите
глоби, за които му е наложена ПАМ.
Около 23:10 часа на същата дата св. Л.Н.–
полицейски служител към Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, бил изпратен за
съдействие на полицейските служители, констатирали нарушението на подс. Т.. Св.Н.съставил
на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 942079/19.09.2018
г. – за това, че управлява лекия автомобил без СУМПС – нарушение на чл. 150 от ЗДвП. АУАН бил връчен лично на подсъдимия и били свалени двата броя
регистрационни табели на лекия автомобил.
Депозираните в
хода на съдебното следствие самопризнания на подсъдимия М.Г.Т., направени по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, правилно СРС е намерил, че се подкрепят, съгласно
изискванията на чл. 372, ал. 4 от НПК от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал, а именно: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите Л.Н.Н.(л. 32 от ДП), А.Н..С(л. 33 от ДП) и З.В.К.(л.
34 от ДП) и писмени доказателства и доказателствени средства: акт за
установяване на административно нарушение № 942079/19.09.2018 г. (л. 9, 12, 24
от ДП), заповед за прилагане на ПАМ № 6150/13.09.2018 г. (л. 13, 25 от ДП), справка
картон на водача М.Т. (л. 14-21, 27-31 от ДП), наказателно постановление №
18-4332-019488/10.10.2018 г. (л. 26 от ДП), свидетелство за съдимост на
подсъдимия (л. 35-36, 38, 48 от ДП, л. 10-11 от съд. д.), трудов договор №
2020-1/14.02.2020 г. (л. 23 от съд. д.).
Производството
пред районния съд се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като на
основание чл. 283 от НПК са приобщени събраните в досъдебното и в съдебното
производство гласни и писмени доказателствени материали. Предвид естеството на
процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно т. 8.2 от
Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва
да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно
следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия
се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. От протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно
заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК са били съобразени от
първоинстанционния съд. На подсъдимия са били разяснени правата по чл. 371 от НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като правата и законните
му интереси са били защитени в максимална степен с участието на служебен
защитник. След като процесуалните права са били разяснени на подсъдимия, той е
признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд е приел,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е
обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и че ще се ползва от направеното
самопризнание при постановяване на своя съдебен акт. Въззивният съд споделя
този извод, тъй като събраните по делото доказателства подкрепят еднопосочно
направеното от подсъдимия самопризнание.
Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, съвпадащата изцяло
с установената от въззивната съдебна инстанция и се подкрепя от събраните по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства и
доказателствени средства, предвид изискванията на глава XXVII от НПК в
мотивите на първоинстанционната присъда. Настоящият въззивен състав не намира
основания за изменение на изводите по фактите, а и не счита, че при разглеждането
на делото е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените.
На
тази фактическа основа следва да бъдат разгледани оплакванията в протеста за
допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяване на атакуваната
присъда.
Първоинстанционното
производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК, а не по
реда на глава XXVIII от НПК, въпреки посоченото в диспозитива на
присъдата основание по чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК. Производството е образувано
по общия ред с внесен обвинителен акт срещу подсъдимия. С оглед направеното от
подсъдимия в открито съдебно заседание признание на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразеното желание за провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, първоинстанционният съд е
разгледал делото по реда на глава XXVII от НПК. Обстоятелството,
че СРС е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК при санкциониране престъпната
деятелност на подсъдимия, за която последният е бил намерен за виновен, не
променя характера и вида на производството, проведено пред контролирания съд. Разпоредбата
на чл. 78а от НК е материалноправна и когато са налице предпоставките за
приложението й съдът е длъжен да я приложи, дори когато делото се движи по
общия ред. В тези случаи не се променя характерът на делото – то приключва с
присъда, а не с решение, както делата по глава XXVIII от НПК. С оглед
на изложеното, оплакванията в протеста, че не може да се установи по кой ред е
протекло наказателното производство пред СРС, се явяват неоснователни.
На
следващо място, след като прие, че преценката на първоинстанционния съд по чл.
372, ал. 4 от НПК е законосъобразна, въззивният съд извърши проверка на
приложението на материалния закон в присъдата.
При
така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно
и обосновано е заключил от правна страна, че подс. М.Т. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В съответствие
с материалния закон, районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че
подс. М.Т. на 19.09.2018 г., около 23:00 часа, в гр. София, по ул. „Западна“ с
посока на движение от ул. „Суходолска“ към бул. „Александър Стамболийски“,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Тера“, с рег. № ********, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС, наложена със ЗППАМ № 6150/13.09.2018 г. на ОПП – СДВР.
Въззивният
съд намира за обосновани и законосъобразни и изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не
констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК.
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
Настоящият
състав, подобно на СРС намира, че са налице задължителните предпоставки за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, предвид императивния характер на
същата. Подсъдимият не представлява голяма обществена опасност, целите на
наказанието могат бъдат постигнати и посредством освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. Към деня на извършване на
деянието подсъдимият не е осъждан, доколкото е реабилитиран на основание чл.
88а, ал. 1 от НК, и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV от глава VII от НК. От престъплението няма причинени имуществени
вреди, които следва да бъдат възстановени, доколкото такива липсват в самия
престъпен състав на това престъпление. Липсват и процесуалните пречки за
прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а, ал.
7 от НК.
Оттук
насетне, доколкото въззивното производство е образувано по протест, в който се
излагат доводи и искане за увеличение на наказанието, въззивният съд е длъжен
да извърши внимателна проверка на конкретните оплаквания. В протеста се
изтъква, че първостепенният съд е подценил обществената опасност на деянието на
дееца, поради което е наложил явно несправедливо наказание на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че доводите в протеста са неоснователни, поради
следното.
Санкционната
норма на чл. 78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000,00
(хиляда) до 5000,00 (пет хиляди) лева. При определяне на размера на наказанието
първостепенният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства трудовата ангажираност на подсъдимия, изразеното съжаление за
извършеното от него, признанието на вината му, както и срока, в който е
проведено наказателното производство по делото, доколкото се касае за
производство без каквато и да било фактическа и правна сложност, приключването
на досъдебната и съдебната фаза на което е отнело почти три години, през който
период подсъдимият е имал изрядно процесуално поведение. Чистото съдебно минало
на подсъдимия неправилно е прието като смекчаващо отговорността обстоятелство
от първоинстанционния съд, доколкото липсата на предишни осъждания за
престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от
НК е отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, поради което не може да
бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорността на
дееца, тъй като това би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два
пъти в полза на извършителя, каквато не е целта на закона. Правилно са отчетени
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно високият брой на налаганите
му административни наказания за допуснати други нарушения на правилата за
движение.
Поради
това въззивният съд намира, че районният съд обосновано и законосъобразно е
съобразил всички относими обстоятелства, които извеждат конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца, и е преценил правилно тяхната
специфична тежест без да изопачава смисъла на доказателствата. На тази основа
справедливо районният съд е приел, че административното наказание следва да
бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева. Така оразмереното
наказание изцяло съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК,
като с него в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и
предупредително върху подсъдимия и наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще
се даде възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
04.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 17655/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 21-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.