Мотиви
към Присъда
по НОХД № 1778/2013г. по описа на ПРС-ХХІІІ н.с.
Районна прокуратура - гр. Пловдив е повдигнала
обвинение срещу М.П.З., ЕГН: **********,
и С.С.Р., ЕГН: **********, за това, че:
На 20.12.2010г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършители, чрез
използване на неистински официален документ – “Известие за наложена глоба с фиш № 010293 от 20.12.10г.”, са получили без
правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 30 лева,
собственост на Е.А.В.,***, с намерение да ги присвоят – престъпление по чл. 212 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
В
съдебното производство не е конституирана допълнителна страна – граждански ищец
и/или частен обвинител.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението с горната правна квалификация на деянието.
Изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин
и пледира подсъдимите да бъде признати за виновни в извършване
на престъплението, за което са предадени на съд. Предлага по отношение реализирането на
наказателната отговорност, при условията на чл. 54 от НК и превес на
смекчаващите обстоятелства, съдът да наложи на всеки от подсъдимите наказание “лишаване
от свобода” в минимален
размер, чието изпълнение на бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен
срок от четири години. Настоява в тежест на подсъдимите да бъде възложено и
заплащането на направените по делото разноски. Счита, че веществените
доказателства по делото, представляващи празни бланки на известия за наложена
глоба с фиш, следва да бъдат унищожени
като вещи без стойност.
Подсъдимият
М.З. не се признава за виновен и се ползва от правото да не дава обяснения по
обвинението. Лично и чрез защитника си – адв. М.Г.,
моли за постановяване на справедлива присъда. Пледира на първо
място съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл. 9 ал. 2 от НК, като излага
и аргументи в насока недоказаност на обвинението. В условията на евентуалност моли
за преквалификация на деянието по чл. 212 ал. 6 от НК или налагане на
наказание в минимален размер, поради наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
С.Р. не се признава за виновен и се ползва от правото да не дава обяснения по
обвинението. Лично и чрез защитника си – адв. Д.П., пледира да бъде оправдан, поради липсата на участие в извършване на вмененото
му престъпление.
Съдът,
след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, като взе предвид становищата на
страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.П.З. е роден на ***г***, б., български гражданин, със средно
образование, работещ, женен, баща на две малолетни деца, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият
С.С.Р. е роден на ***г***, б., български гражданин, със средно образование, работещ,
неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Към месец септември 2010г. подсъдимите С.С.Р.
и М.П.З. работели в “О. о.” ЕАД - гр. Пловдив, където били
назначени съответно подс. Р. с трудов договор № 246/28.11.2002г.
на длъжност “..........”, а подс. З. – с трудов договор
№ 72/21.12.2007г. на длъжност “.........”.
Съгласно
Решение № 307/2010г. на Общински съвет - Пловдив, през месец
септември 2010г. започнало дейността си Общинско предприятие “О.
и с.” - гр. Пловдив, правоприемник на част от дейността на “О о” ЕАД, включваща охрана на общински обекти, както и контрол за
спазване на обществения ред, съобразно наредбите на Община Пловдив.
В новосъздаденото ОП “О. и с.” - гр. Пловдив подс. Р. бил
назначен на длъжност “........”, а подс. З. –на длъжност “........”, по силата на подписани
допълнителни споразумения към трудовите им договори от 01.10.2010г., като на
всеки от тях била връчена и длъжностна характеристика,
според която имали правомощията да съставят документи за санкциониране
нарушителите на обществения ред. При изпълнение на
задълженията си подсъдимите носели униформено облекло и отличителни знаци,
съгласно изискванията на Правилника за вътрешния трудов ред на общинското
предприятие.
Сред
задачите, изпълнявани от служителите на ОП “О и с” - гр. Пловдив били
контролът и санкционирането на нарушения по Наредба № 2 за
организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни
превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив, съобразно която служителите на общинското предприятия можели да налагат
глоби с фиш, както и да съставят актове за установяване на административно
нарушение.
От създаването на ОП “О и с” гр.
Пловдив налагането на глоба с фиш се извършвало единствено от определени
служители на предприятието, при отсъствие на нарушителя и в рамките на времето от
08.00ч. до 17.00ч, като глобата с фиш се оформяла на утвърдена бланка, а кочаните с
бланките им се предоставяли от свидетеля. М. Т. –........ при ОП “О и с” - гр. Пловдив, временно отговарящ за
фишовете, като му били предавани от домакина на предприятието. На свой ред свид. Т. раздавал бланките на служителите, които били
оправомощени да налагат глоба с фиш. Чрез преките си ръководители служителите
на предприятието, получавали празните бланки за налагане на глоба с фиш от свид. Т., за което се подписвали в специален дневник с
отбелязване на датата на получаване и номера на бланката. Попълнените глоби с
фиш се предавали обратно на свид. Т., който въвеждал
в компютърна програма данните за съответното моторно превозно средство, името
на нарушителя и датата на завеждане. След това фишовете свид.
Т. предавал на домакина на сектор “Общинска полиция” - гр. Пловдив, който
попълвал данните за собственика на съответното моторно превозно средство и
връщал обратно фишовете, които по опис с придружително писмо се изпращали на Заместник-кмета по Общинска икономика, транспорт, екология
и здравеопазване при Община Пловдив, откъдето със съответните писма
нарушителите били уведомявани, че следва да платят глобата си в общината.
Към месец декември подсъдимите Р. и З.
работели в ОП
“О. и с.” гр. Пловдив като ......... в звено за техническа охрана
на обекти – “О. за т. о”.
Според утвърдената “Инструкция за дейността на дежурните охранители от автопатрула”, подсъдимете
разполагали с правмощията да извършват ежедневен контрол и да оказват
непосредствена помощ при охраната на обектите /районите/ и мероприятията,
охранявани с технически средства и
физическа охрана, а след приключване на смяната, следвало да издадат
отчет за патрула, като работят с няколко вида документи, в това число и известия
за налагане на глоба с фиш за
нарушения на Наредба № 2 на Община Пловдив.
На охранителите от автопатрулите
обаче било устно забранено да съставят фишове във времето от 19.00 часа до 08.00
часа.
Патрулиращите
охранители работели по двамата в автомобил и за дейността на екипа отговарял
старшият охранител.
При
приключване на смяната бланки оставали в автомобила, а съставените фишове се
отчитали по посочения по-горе ред от съответните служители.
По принцип старите бланки на фишовете
/включително бланки с отбелязан размер на глобата от 20 лева, който действали
преди 2006г./ били събрани от ръководителя на отдела за техническа охрана – свид.
Р.К., но в служебния автомобил, ползван й от подсъдимите, имало налични такива.
На
20.12.2010г. в 20.00ч. подсъдимите З. и Р.
поели дежурство за времето до 08.00 ч. 21.12.2010г. като .......... към СОТ на
ОП “О и с.”, съгласно въведен в предприятието
график. Дежурството обвиняемите осъществявали със служебен автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № ......,
като следвало стриктно да спазват предварително утвърдения от директора на ОП “О
и с” маршрут. Промени в него били допустими само при подаден сигнал за
задействане на СОТ-системата на или
от оперативния дежурен при възникване на непредвидена ситуация.
След
началото на дежурството, независимо от утвърдения маршрут, патрулният автомобил
“Фолксваген Голф” с рег.№,
управляван от подс. З., се отправил към района на “Гребния канал” в гр. Пловдив, който не
попадал в обхвата на маршрута им. Конкретно за района на Гребния
канал имало друг екип, който патрулирал само там.
Същата
вечер – на 20.12.2010г., около 22.00 часа свид. Е. В. паркирал управляван от него лек
автомобил “Деу Леганза” с рег. № ... на тревна площ встрани от пътя, в
близост до Гребния канал - гр. Пловдив. В автомобила се намирала
и приятелката на свидетеля В. – свид. Г.М..
Малко след това зад лекия
автомобил “Деу Леганза” спрял служебният патрулен автомобил “Фолксваген
Голф” с рег. №, с включени
фарове. От автомобила слезли пътуващите
с него двама униформени служители на ОП “О.О., а именно подсъдимите З. и Р., като
подс. З. се приближил до л.а.
“Деу Леганза” и, държейки
фенер в едната си ръка, го насочил към седящите в този автомобил свидетели В. и
М., като поискал личните им карти за проверка. Свидетелите излезли от колата, но свид. М. не носела своята лична карта в себе си и не я представила. Тогава
подсъдимият З. попитал свид. В. защо е паркирал на забранено място - тревна
площ. Свид. М. седнала пак в л.а. “Деу
Леганза”, а свид. В. се приближил
с подс. З. към патрулния автомобил “Фолксваген Голф”, до който се намирал подс.
Р.. Подс. З. започнал да обяснява на свид. В., че е извършил нарушение, като е паркирал на
непозволено място и пояснил, че конкретната вечер правят акция относно проверка
за такива нарушения. Свидетелят В. не се усъмнил в това, тъй като подсъдимите били с униформи и
със служебен автомобил с отличителни знаци на ОП “О. о”, но се опитал да оспори твърдяното нярушение, като казал на подс. З.,
че на мястото, където е паркирал, няма никаква табела. Подс. З. обаче му
заявил, че това не го интересува и законът бил такъв. Обяснил му, че за това нарушение следва да му
напише акт или да бъдат уведомени родителите на двамата свидетели, но свид. В. в можел да се размине и с фиш, което
щяло да му струва само 30 лева, като трябвало да заплати тази сума на момента.
Междувременно подс. Р. се отдалечил от тях и отишъл до
тоалетна. Тъй като не искал да се стига до акт, нито да бъдат уведомявани
родителите, свид. В. се съгласил му бъде издаден фиш, но понеже не му се плащали
30 лева, казал че има само 20 лева.
Подс. З. настоял, че по закон глобата с фиш е 30 лева и свид. В. отишъл до л.а. “Деу Леганза”, за да вземе поисканата
му сума. Подс. З. пък седнал в служебния автомобил,
извадил от жабката на същия кочан с празни бланки на известия за наложена глоба
с фиш, с формат и реквизити, различни от тези,
ползвани за налагане на глоба с фиш след 2006г. След като започнал да
пише, откъснал една бланка и я смачкал. После започнал да пише върху друга
бланка от кочана, като попълнил известие за налагане на глоба с фиш с пореден №
010293 и отразил в него произволно
избрани, несъществуващи имена, регистрационен номер, модел и марка на
автомобила, като връчил известието на свид. В.. Свид. В. взел известието и предал на подс. З. сумата от
30 лв., без да разгледа в детайли оформения документ, качил се в л.а. “Деу Леганза”
и двамата със свид. М. напуснали района. Подс. З. пък прибрал дадените му от свид.
В. пари. Не след дълго подс. Р. се върнал до служебния автомобил, седнала на
мястото си и подс. З. потеглил.
Попълненото от подс.
З. известие за наложена глоба с фиш не било отчетено в деловодството на Община
Пловдив.
За дежурството от 20.00 часа на 20.12.2010г. до 08.00 часа на 21.12.2019г.
подс. З. изготвил и представил, включително от името на подс. Р., Отчет за
извършената патрулна дейност, според който в 21.30 ч. патрулът им е бил в
района на “Детско влакче”, от 21.45
ч. до 21.50 ч. – край ОУ “П. Берон”, от 22.00ч. до
22.05ч. – край ЦДГ “Мир”, Район “Западен”, а в 22.10 ч. вече се е намирал до кметството на Район “Източен”.
След като се прибрал в дома си, свид. В. разгледал подробно написаното му известие за
налагане на глоба с фиш и установил, че в същото е посочен друг автомобил,
различен от този, който управлявал.
Освен това в него фигурирала сума на глобата 20 лв. Виждайки фиша, бащата на свидетеля В. му обърнал внимание,
че това е стара бланка и
неправомерно сумата от 30 лв. е взета на ръка. Осъзнавайки, че е бил
измамен свид. В. се обърнал към медиите, в резултат на което в
Районна прокуратура - гр. Пловдив постъпил сигнал за случая от Директора на ОП “О.
и с.” - гр. Пловдив.
С протокол за доброволно предаване от
26.01.2011г. свид. Е.В. предал за нуждите на
разследването съставеното му известие за наложена глоба с фиш фабр. № 010293/20.12.2010г., въз основа на което заплатил
сумата от 30 лв. на подс. З..
Междувременно свид.
А.С. - директор на ОП “О и с” разпоредил на свид. А.Я. – зам. директор на
направление “О и р” в ОП “О и с” - гр.
Пловдив да се извърши проверка по случая. Сформирана
била комисия в състав свидетелите С.Х., П.Г. и А.Я., която направила
оглед на служебния автомобил “Фолксваген
Голф” с рег. № РВ ..... и в
куфарче в автомобила, наред с редовни документи, ползвани от патрулите,
комисията открила празни бланки на известия /всяко в по два екземпляра –
оригинал и индигирано копие/ за наложена глоба с фиш
с номера 010291, 010294, 010295, за което се съставил
протокол, като с протокол за доброволно предаване от 26.01.2011г. свид. Я.
предал намерените бланките за нуждите на разследването. Тези бланки на известия
за наложена глоба с фиш отдавна били отпаднали от употреба, за това и
посочената в тях глоба в размер на 20 лв. била неактуална.
Назначената от директора на ОП “О и с” проверка установила, че към 2010г.
фишове с такива номера, както и инкриминирания фиш с фабр. №
010293, не са били издавани и такива бланки не са били в
употреба, а още преди няколко години са
били сменени с други бланки. Установило се и, че в ОП “О и с” е нямало служител с името, фигуриращо в представения от свид. В. фиш
/“С В. П”/. Освен това, към 20.12.2010г. практиката била такава, че
известие за набагане на глоба с фиш в присъствието на водача на автомобила не
се е издавал, тъй като за този случай имало друга бланка. Подсъдимите отрекли пред
свидетеля Я. да имат отношение към случая, поради което свид. Я. ***10г. при
издаването на фиш, служителят, който го е съставил следвало да отчете същия, като
го предаде на свидетеля Т., който да го заведе по електронен път в дневника,
откъдето се изготвят описите на тези фишове, след което да се изпратят в Община
Пловдив, отдел “Административнонаказателна дейност” и оттам да изпратят покани на водачите да заплатят
наложените с фишовете глоби. При липса на плащане, фишовете се изпращали в Дирекция
“Местни данъци и такси” за събиране.
Фишовете, които излезли от употреба или объркани при самото
им попълване, се прибирали и съхранявали в склада, като за това нямало писмена заповед. При смяна на бланките, старите се
предавали на домакина на общината. По принцип бланките се получавали в
общинското предприятие или от домакина на същото или от домакина на “Общинска
полиция”, което винаги било
отразявано в съответния дневник, но порано имало случаи, в които служители са получавали
кочани с фишове без това да е било изрично документирано.
След като всеки служител на ОП “О и с” отчете издадените за деня фишове, празните бланки оставали у него.
Никога обаче в Община Пловдив не е имало практика да се издава фиш и да се заплаща
глобата на ръка.
Когато няколко служители работилш с един и същ патрулен автомобил, всички те
ползвали един кочан с фишове, отчитайки ги по вече посочения начин след попълването им.
Изготвената по дознанието почеркова експертиза заключава, че ръкописният текст и
подписът, положен за “съставител” в известие за наложена глоба с фиш с фабр. № 010293/20.12.2010г. са изпълнени от подсъдимия М.З..
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че първоначално в експертната справка като автор на подписа е посочен
подс. Р., защото обект на изследване е бил единствено
подписът, като се е ползвал за сравнителен материал отчетът за извършената
патрулна дейност. Въз основа на установените впоследствие образци от подписи и
почерк на двамата подсъдими експертът е категоричен, че подписът срещу името на
подс. Р. в отчета за извършената патрулна дейност на 20/21.12.2010г.
не е положен от него, а подписите в този отчет и в инкриминирания фиш са
изпълнени от едно и също лице – подс. З..
Тази фактическа обстановка съдът приема за категорично
установена от депозираните в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите М.Г.Т. /л. 68-70 НОХД/, А.Х.Я. /л. 71-74 НОХД/, А.С.С. /л.
77-78 НОХД /, С.В.Х. /л. 78 НОХД /, Р.Н.К. /л. 78-81 НОХД/, П.С.Г. /л. 123-124
НОХД/, П.Г.Г. /л. 124-125
НОХД/ А.С.Р. /л. 125-126 НОХД/, С.А.Р. /л. 126-127 НОХД/, Х.З.З. /л. 127-129
НОХД/, Ц.С.К. /л. 129-130 НОХД/, Н.Т.К. /л. 130 НОХД/ и К.П. М /л. 131-132 НОХД/;
частично от показанията на
свидетелите Е.А.В. /л. 65-67 НОХД/ и Г.А. М /л. 67-68 НОХД/; от приетото заключение на съдебно-почерковата
експертиза /л. 111-114, т. І ДП/ и разясненията на вещото лице, дадени в
съдебно заседание /л. 75-78 НОХД/; от приобщените писмени доказателства, в т.ч.: Инструкция за дейността на
дежурните охранители от автопатрула, Удостоверение за сключен граждански брак
на подс. З., Допълнително споразумение към трудов договор № 1220/2013г. на
подс. З., Удостоверение за раждане на П М З.а, Удостоверение за раждане на К М З.а,
писмо от ОП “О.О.” изх. № СП – 122/11 от
20.05.2014г., дневник за раздаване на фиш и АУАН в ОП “О.О.” ЕАД, Глоба с фиш № 015279, Глоба с фиш № 015530, Глоба с фиш №
012487, Глоба с фиш № 015283, Глоба с фиш № 012445, Констативен протокол от
03.01.2011г., Оперативен дневник за 20.12.10г., Допълнително споразумение № 88/01.10.2010г.,
Длъжностна характеристика на длъжност “Охранител
Автопатрул”, Трудов договор № 72/21.12.2007г., Трудов договор № 246/28.11.2012г.,
Допълнително споразумение към трудов договор № 89/01.10.2010г., Длъжностна характеристика
на длъжността “..........”, Известие за наложена глоба
с фиш № 0100293 от 20.12.2010г., Отчет за извършена патрулна дейност от
20.12.2010г., Писмо от ОП “О и с” изх. №
ОРД-1186 от 28.10.2011г.,
Отчет за извършена патрулна
дейност, Маршрут № 1, График за дежурства, Писмо от ОП “О и с” изх. № ОДР – 826 от 12.08.2011г., Допълнително споразумение № 1176/10.10.08г.,
Допълнително споразумение № 1063 от 09.10.2008г., Допълнително споразумение № 655 от
14.04.2008г., Допълнително споразумение
№ 258 от 24.01.2008г., Допълнително споразумение № 400 от 28.11.2002г., Допълнително
споразумение № 400 от 01.06.2007г., Допълнително споразумение № 383 от
26.06.2006г., Допълнително споразумение № 392 от 18.09.2009г., Допълнително споразумение
№ 16 от 28.01.2009г., Допълнително споразумение към трудов договор № 446 от
29.07.2005г., Допълнително споразумение
към трудов договор № 876 от 15.11.2004г., Допълнително споразумение към трудов
договор № 457 от 21.05.2004г., Допълнително споразумение към трудов договор №
652 от 15.08.2003г., Допълнително споразумение № 473 от 29.05.2003г., Допълнително
споразумение № 197 от 14.02.2003г., Опис на известния на глоби с фиш, Справки за
съдемост на подсъдимите и характеристични справки; както
и от надлежно приобщените по делото веществени доказателства - бланки на
известия /всяко в по два екземпляра – оригинал и индигирано
копие/ за наложена глоба с фиш с номера 010291, 010294, 010295.
Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Т., Я., С., Х., К., Г., Г., А. Р., Ст. Р., З., К., К. и
М, намирайки ги за добросъвестни, логични, без съществени противоречия помежду
им относно релевантните обстоятелства, допълващи се от писмените доказателства,
веществените доказателствени средства и заключението на съдебно-почерковата
експертиза, ценено като обективни и компетентно, изготвено с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Показанията на свид. В. съдът не възприема конкретно досежно твърдяното от
него в хода на съдебното следствие обстоятелство, че подс. Р. е взел някакво
участие в разговора на свидетеля с подс.
З., тъй като в тази насока са изключително непоследователни и опровергаващи се от собствените му
показания, дадени пред органа на досъдебното производство на 03.08.2011г.
/прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр.1 т. 1 от НПК/, а както и сам заявява
към момента на разпита му в досъдебното произдовство е бил “с
по-свежа памет”. Поради това относно поведението на подс. Р. вечерта на 20.12.2010г. съдът
кредитира именно прочетените показания на свид. В. от досъдебното производство
/л. 66, т. І ДП/, защото към момента на тяхното депозиране свидетелят е имал
много по-ясен и точен спомен за процесните събития.
Включително с оглед горното, съдът не счита за
достоверни изложените в съдебна фаза показния на свид.
М. в частта им относно провеждан разговор между свид.
В. и подс. Р., още повече, че показанията й по този
въпрос са вътрешно противоречиви, уклончиви и нелогични. От една страна заявява, че двамата мъже са ги накарали да си
дадат личните карти, но тя е казала, че нейната е вкъщи и се върнала в колата
на свид. В., като не излязла повече, а той останал
отвън да си говори с подсъдимите. Малко след това посочва, че подсъдимите
светели с фенер, докато отидат до автомобила на свид.
В. и не си спомня кой от двамата подсъдими й е поискал личната карта, след
което пък твърди, че е видяла само един фенер, единият от мъжете светел с него.
От друга страна е категорична, че колата на подсъдимите е била зад тази на свид. В. и тя е нямала видимост към нея, не е видяла какво
правят подсъдимите, камо ли да е чула какво говорят със
свид. В.. Едновременно с това, още в самото начало на
разпита си свид. М. уточнява, че няма детайлен спомен
за случая и не е присъствала на цялата ситуация. Затова съдът не счита за обективни
изложените в показанията на свид. М. обстоятелства,
че двамата подсъдими са отишли до колата на свид. В.
и са поискали личните карти на свидетелите, както и, че подс.
Р. е казал нещо на свид. В..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид изложеното, съдът зае становището, че събраните
по делото доказателства, не обуславят несъмнен извод подсъдимият С.С.Р. да е
осъществил на 20.12.2010г. изпълнително деяние на вмененото му престъпление по
чл. 212 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, но категорично и еднозначно обоснововат
реализираните с установеното на същата дата поведение на подсъдимия М.П.З. обективни
и субективни признаци от състава на престъпление по чл. 212 ал. 6 вр. ал. 1 от НК.
С
оглед горните съображенията, поради които настоящата инстанция не кредитира
показанията на свидетелите В. и М. в коментираната им част, в случая не се
установява по изискуемия от чл. 303 ал. 2 на НПК начин подсъдимият Р. да е взел
участие в която и да е част от изпълнението на сложното съставно престъпление
по чл. 212 от НК. Липсва съучастие под формата на съизвършителство от двамата
подсъдими, тъй като подсъдимият Р. нито
е съставил неистинския официален документ, нито го е ползвал за получаване на парите от свидетеля В., нито е
получил тези пари.
В случая не се касае за предварително обмислена задружна дейност на подсъдимите относно
извършване на документна измама, за съгласуване на волята им в някакъв по-ранен момент и създаване на предварителна
организация за реализиране на престъплението. Подс. З.
не е обективирал с действията си някакво предварително или инцидентно постигнато общо съгласие с подс. Р. относно плана, начина и средствата за извършване
на престъплението. Точно обратното, видно от кредитираните показанията на свид. В., подс. Р. не само е
мълчал, докато подс. З. е убеждавал свидетеля, че
следва да го санкционира с глоба и има право да му състави фиш за налагане на
глоба в размер на 30 лв., както и да получи веднага тази сума на ръка, но се дистанцирал
от действията на подс. З., като се е отдалечил от последния
и свид. В.. Нещо повече, че подс.
Р. нито е бил предварително осведомен за намеренията на подс.
З., нито впоследствие е одобрил процесните му
действия, ясно говори фактът, че подс. Р. дори не е
подписал отчета за извършена патрулна дейност на 20/21.12.2010г., а подписът
срещу името му в този отчет е бил изпълнен от подс. З..
Именно последният като старши охранител е ръководел работата им в рамките на
тази смяна и именно той, като водач на автомобила го е отклонил от утвърдения
маршрут. Пак той е мотивирал свид. В. да му заплати
на място сумата от 30 лв. и е съставил инкриминираното известие за наложена глоба
с фиш, въз основа на който документ свидетелят му е предал исканата сума от 30
лв. Безспорно подс. Р. не се е намесил да прекрати
престъпните действия на подс. З., респ.
да предотврати настъпването на вредоносния резултат, но това негово поведение не
го прави съизвършител, нито дори помагач на реализираната документна измама. Той
не е съдействал, нито е искал да съдейства на подсъдимия З. за осъществяване на
изпълнителното деяние, а единствено не е противодействал на същото. В случая
обаче няма място да се коментира допустителство, тъй
като подс. З. не е имал качеството на негов подчинен.
Безспорно на подс. З.
са били предадени от свид. В. парите на стойност 30
лв., представляващи чуждо движимо имущество, което подс.
З. не е имал правно основание да получи. Това имущество, обаче той е получил,
формирайки у свид. В. невярна представа относно
основанието за извършеното от последния разпореждане с намиращите се във
фактическата му власт пари, като заблуждението на свидетеля е било породено
чрез съставеното и използвано лично от подс.
З. особено средство на престъплението по
чл. 212 от НК - “неистински документ” по смисъла
на чл. 93 т. 6 от НК – инкриминираното Известие
за наложена глоба с фиш фабр. № 010293, на които документ
е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице –
“С В. П”, а не лицето, което действително го е съставило – подс.
З.. Функцията на този неистински документ е била да създаде привидно правно
основание за разпореждането /плащането/ от страна на свид. В.. Като
резултатно увреждащо престъплението по чл. 212 от НК е било довършено с
получаване на имуществения предмет от страна на подсъдимия З., т.е. с
преминаването му в неговата фактическа власт, независимо дали било за подс. З., било за другиго
е настъпила или не имотна облага, а в случая не само е настъпила вреда
за пострадалия В., но и подсъдимият фактически се е разпоредил в свой интерес с
получените от него чужди парични средства, които не отчел в касата на
общинското предприятие или на общината.
Съставеният
от подс. З. неистински документ е и официален
документ, тъй като инкриминираното “Известие за наложена глоба с фиш № 010293 от 20.12.2010г.” е документ, подлежащ
на съставяне от длъжностно лице в кръга на службата му, по установен ред и в
утвърдена за това форма. Обстоятелството, че конкетната бланка е стара, ползвана
преди 2006г., не променя характера на на документа. Не може да има никакъв спор, че известието за
наложена глоба с фиш по същността си е документ, които се издава по ред и
форма, установени в Нарадба № 2 на Община Пловдив и ЗДвП, от длъжностно лице – определено
със заповед на кмета на общината, в кръга на службата на това длъжностно лице,
съответно, че инкриминираното известние за наложена глоба с фиш представлява “официален
документ” съгласно чл. 93 т. 5 от НК, като е необходимо да се отбележи, че за
наличието или липсата на официален документ следва да се изхожда не от
изискванията за правната му валидност, а от годността му да бъде използван за
постигане на целите, за които е създаден.
Същевременно деянието на подс. З. следва да се квалифицира по 212 ал. 6 вр. ал. 1 от НК, тъй като представлява “маловажен случай”
по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, съобразно дадената от която разпоредба легална дефиниция
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.”
Според последователната практика на ВКС, следва да
се преценяват в кумулативна даденост както
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието в контекста на
неговите времеви и пространствени измерения, реализираният механизъм,
характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактическите
данни досежно личността на дееца. Съответно,
по-ниската степен на обществена опасност на извършеното се определя не само от
стойността на предмета на престъплението, но и от цялостната характеристика на
деянието и дееца и конкретните фактически обстоятелства, предпоставяйки
маловажност на престъплението, когато извършеното, преценено с оглед комплекса
от фактори, правнозначими за тежестта на деянието и
личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност
и морална укоримост в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от този вид, а в настоящия казус не само предметът на
престъплението с неговите стойностни параметри, но и данните за личността на подс. З. налагат
преценката, че процесното деяние е с по-ниска степен
на обществена опасност спрямо обичайната за престъпление от този вид,
независимо, че реализацията на престъпното му намерение е била улеснена от
реалното му качество на униформено длъжностно лице при ОП “Охрана и сигнализация”, разполагащо и с автомобил с
отличителните знаци на това общинско предприятие. Именно заради последните
обстоятелства – особеното качество на субекта /длъжностно лице/ и характера на
засегнатите обществени отношения, в настоящия казус е неприложима хипотезата на
чл. 9 ал. 2 от НК.
Доколкото обаче причинените от
престъплението имуществени вреди са на
стойност едва 1/8 от минималната
работна заплата за страната, възлизаща към м. декември 2010г. на 240 лв., а
това обстоятелство, преценено заедно с добрите характеристични данни на
подсъдимия З., дългогодишната му трудова ангажираност, както и положението му
на глава на семейство с две невръстни деца дават основание за извода, че
извършеното от него деяние представлява “маловажен случай” по смисъла на чл. 212
ал. 6 вр. ал. 1 от НК, като именно по тази правна
квалификация следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия.
От
субективна страна процесното деяние на подс. З. е извършено
от него с ясно изразен пряк умисъл и при наличието на специалния субективен
признак за престъплението по чл. 212 от НК – намерението противозаконно да
присвои полученото чуждо движимо имущество. Подс. З.
напълно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни
последици, които непосредствено е преследвал. Той много добре е знаел, че попълвайки бланката на Известие за наложена глоба с фиш,
съставя документ, който в действителност не изхожда от соченото в същия за
негов автор лице, а от него самия, както
и че представяйки го на свид. В. използва неистински официален
документ, създаващ привидно основание за разпореждане с едно чуждо движимо
имущество – пари на пострадалия, имащ фактическата власт върху това имущество. На
подс. З. е било известно,
че нито се нарича С П, нито като служител в отдела за техническа охрана на
обекти в обищинското предприятие разполага с правомощието да налага глоба с
фиш, още по-малко пък да прави това през нощта /в 22 часа/ и при наличие на
водач в превозното средство, както и извън определения с маршурата на патрула
район, също и че конкретната бланка отдавна е излязла от обращение. В интелектуален аспект
представната му сфера неминуемо е съдържала знанието - предварителното
съждение, заключение, познание, че официалният удостоверителен документ, от
който се е ползвал, не изхожда от посоченото за негов автор лице, т.е. че е
неистински, като във волево отношение подс. З. е целял именно да се ползва от
този документ, за да получи чуждото имущество. Предвиждал е, че представяйки конкретния документ на свид.
В. ще създаде у последния неверни представи относно правното основание за
имущественото разпореждане и че вследствие на това ще получи предмета на
престъплението, чиято стойност му е била известна. Знаел и, че с това неизбежно
чуждото движимо имущество ще бъде увредено, тъй като е действал с изначална
липса на намерение за неговото връщане. Имал е за цел да получи фактическа
власт върху това имущество и намерение след получаването му да го третира като
свое, което намерение е реализирал. Това се установява по
несъмнен начин от кредитирания доказателствен материал по делото и конкретните
фактически обстоятелства свързани с попълнените данни в Известието за наложена
глоба с фиш и последващите действия на подс. З. по
съставяне на отчета за смяната.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав призна
подсъдимия М.П.З. за ВИНОВЕН в това,
че на 20.12.2012г. в гр. Пловдив, чрез използване на неистински официален документ – “Известие за наложена глоба с фиш № 010293 от 20.12.10г.”, е получил без
правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 30 лева, собственост на Е.А.В.,
ЕГН: ********** от гр.
Пловдив, с намерение да ги присвои, като деянието е маловажен случай – престъпление
по чл. 212 ал. 6 вр. 1 вр. от НК, едновременно с кото го призна за НЕВИНЕН в това да е извършил
престъплението при условията на чл.
20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а
именно в съучастие като съизвършител със
С.С.Р., ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по
повдигнатото му обвинение в този смисъл, а подсъдимия С.С.Р. призна
за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА изяло по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 212 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на
наказанието, съдът съобрази горната правна квалификация на престъплението /за
което е предвидено наказание лишаване
от свобода до 2 години или пробация/ и счете за отегчаващо обстоятелство
факта, че деянието е осъществено от подс. З. в рамките на възложено му
дежурство, като отклонявайки се от утвърдения маршрут, той се е възползвал от
служебния автомобил, чиито отличителни знаци, наред с униформеното му облекло
са допринесли за формиране у пострадалия на представата, че подсъдимият има
право да го санкционира, като му издаде известие за наложена глоба с фиш и да
получи на място заплащане сумата на глобата, а като смекчаващи констатира
чистото съдебно минало, добрите характиристични данни, трудова ангажираност,
семейното положение, затрудненото материално положение на подсъдимия З., както
и изминалия от извършване на деянието значителен период от време.
Преценявайки относителната тежест на
всяко от тези релевантни за реализиране на наказателната отговорност
обстоятелства, настоящият съдебен състав отдаде решителен превес на
смекчаващите такива, Същевременно счете, че макар многобройни и решаващи при
индивидуализацията на наказанието, сами по себе си горните смекчаващи
обстоятелства не са достатъчни за приложението на чл. 55 от НК. Необходимо е
наред с това и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца, а такова
несъответствие категорично не е налице, с оглед отчетеното отегчаващо
обстоятелство и липсата на предвиден в
чл. 212 ал. 6 от НК специален
минимум на наказанието лишаване от свобода.
Поради това съдът определи и наложи на
подсъдимия З. при условията на, чл. 54 ал.
1 вр. чл. 57 ал. 1 от НК, наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид конкретните фактически
обстоятелства, настоящта съдебна инстанция счете, че не само са изпълнени
материалноправните предпоставки за приложение института на условното осъждане,
но едновременно с това целите по чл. 36
от НК и преди всичко необходимото
поправително-превъзпитателно и предупредително-възпиращовъздействие върху
подсъдимия, ще бъдат успешно постигнати без ефективното изтърпяване на
наказанието, поради което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛОЖИ
неговото изпълнение с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Мотивиран от горното, съдът намери, че именно така определеното наказание се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и личността на
подсъдимия, адекватно и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК,
поради което е и справедливо.
Веществените доказателства,
представляващо празни бланки /всяко в по два екземпляра – оригинал и индигирано
копие/ за наложена глоба с фиш с номера 010291, 010294, 010295, съдът постанови
след влизане в сила на присъдата ДА СЕ УНИЩОЖАТ, като вещи без стойнст.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189 ал. 3 от НПК, подсъдимият З. следва
да понесе направените по делото разноски
за експертиза общо в размер на 80 /осемдест/
лева, като заплати тази сума по сметка на ВСС.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно, секретар
Н.Т.