№ 2622
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110213529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.. С. ИЛ., ЕГН **********, против наказателно постановление
№ 11-01-259/08.09.2021 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ), гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 256, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки (ЗОП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 834,84 (осемстотин тридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева за
нарушение на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 186 от ЗОП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила, тъй като И. е бил управител на „Б.“ ЕООД само до
29.10.2019 г., а не до края на 2019 година, както и защото размерът на санкцията е
определен неправилно, поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуалният му представител адв. С., която поддържа жалбата и моли процесното НП да
бъде отменено. Представя писмени бележки.
Административнонаказващият орган – АДФИ, редовно призован, се представлява от юрк.
Я., като същата пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да ѝ бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и представя
писмени бележки.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
„Б.“ ЕООД, находящо се гр. София, е еднолично дружество с ограничена отговорност с
предмет на дейност извършване на железопътни превози на товари във вътрешно и/или
международно съобщение, наемане на локомотивна тяга и вагони за извършване на
железопътни превози на пътници, поддръжка и ремонт на подвижен състав (локомотиви и
вагони), както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон. Дружеството попада в
обхвата на държавната финансова инспекция като търговско дружество, в чийто капитал
участва лице с блокираща квота държавно участие в капитала, по смисъла на чл. 4, т. 4 от
Закона за държавната финансова инспекция. Едноличен собственик на капитала на
дружеството е „Х.Б.“ ЕАД, чийто собственик на капитала е държавата чрез министъра на
транспорта.
Съгласно чл.15 от Учредителния акт на „Б.“ ЕООД, органи на дружеството са общото
събрание, чиито правомощия се упражняват от Едноличния собственик на капитала на
дружеството, правата на който на основание чл. 65, ал. 3 от Търговския закон се упражняват
от Съвета на директорите на „Х.“ ЕАД, както и управителят.
Видно от Справка № 14-00-6-3/02.07.2020 г., за периода от 01.01.2018 г. до 29.10.2019 г.
управител на „Б.“ ЕООД е бил жалбоподателят Л.. С. ИЛ., след което тази длъжност заемат
И.Г.Л. и С.В.Н. от 29.10.2019 г. нататък. Управителят на „Б.“ ЕООД се явява секторен
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, с оглед
извършваната от дружеството секторна дейност по чл. 123, т. 4 вр. чл. 127 от ЗОП.
На основание чл. 10, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от Закона за държавна финансова инспекция била
извършена финансова инспекция, в резултат на която контролните органи намерили, че през
2019 г. в „Б.“ ЕООД са извършени разходи за осигуряване на интернет мрежа, организирана
в единна корпоративна виртуална частна мрежа (VPN) общо в размер на 69 569.88 лева без
ДДС, съгласно представената справка за издадените през 2019 г. фактури.
Контролните органи намерили, че стойността на извършените през 2019 г. разходи попада в
стойностния праг на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, съгласно който възложителите прилагат реда
за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност: при доставки и услуги, с изключение на
услугите по приложение № 2 - от 30 000 лв. до 70 000 лв. без ДДС. По своето естество и
начин на извършване, услугата за осигуряване на интернет мрежа (VPN) е била
предоставяна за нуждите на „Б.“ ЕООД ежегодно и имала характера на регулярна услуга,
поради което при изчисляване стойността на обществената поръчка е приложима нормата на
чл. 21, ал. 8, т. 1 от ЗОП, съгласно която при регулярни обществени поръчки за услуги,
прогнозната стойност се определя на база действителната обща стойност на поръчките от
същия вид, които са възложени през предходните 12 месеца, коригирана с евентуалните
промени в количеството или стойността, които биха могли да настъпят за период от 12
месеца след възлагането на поръчката. За периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
включително тези разходи били на стойност 55 912,60 лв. без ДДС, тоест в границите,
2
посочени в чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
Разходите през 2019 г. били отчетени без да е провеждана процедура, съответно да е
прилаган редът за възлагане на обществени поръчки, предвиден в ЗОП, като осигуряването
на интернет мрежа, организирана в единна корпоративна виртуална частна мрежа (VPN) е
обект на обществена поръчка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
В тази връзка, с писмо с вх. № 34-00-21/17.02.2021 г. от управителя на „Б.“ ЕООД е било
изискано представяне на писмено становище, в което да бъдат посочени мотивите на
Възложителя за отчетените разходи за осигуряване на интернет мрежа, организирана в
единна корпоративна виртуална частна мрежа (VPN) през 2019 г., начислени без да е
прилаган реда за възлагане посочен в ЗОП. Във връзка с искането, с писмо изх. № 02-06-
4/23.02.2021 г., допълнено с писмо № 02-02-211/26.02.2021 г., било представено становище,
че поради изтичането на Договор № 01-04-85/28.09.2017 г. на 01.11.2018 г., сключен след
възложена обществена поръчка по реда на глава Глава двадесет и шеста от ЗОП, от
дружеството били предприети действия за възлагане на нова поръчка, но такава не била
реализирана в срок, тъй като през 2018 г. е възникнала необходимост от реализация на два
нови проекта за складово стопанство и за видеонаблюдение на обектите на дружеството.
Имало е необходимост от уточняване на параметрите за нуждите на тези два проекта, за да
може да се обобщят и да се организира една поръчка за доставка на интернет и VPN мрежа.
След това е имало период на уточняване на възможностите на дружеството и изготвяне на
необходимата документация. В Съвета на директорите на „Х.“ ЕАД е бил внесен доклад с
изх. № 01-00-253/07.06.2019 г. с обосновка от необходимост от провеждане на нова
процедура и сключване на договор за осигуряване на VPN мрежа, като същият е върнат с
Решение № 353/20.06.2019 г. за преработване на техническата спецификация, като на
19.08.2019 г. е внесен нов доклад до „Х.“ ЕАД. В заключение на становището е посочено, че
през периода на подготовка и провеждане на новата процедура е било невъзможно да се
прекрати услугата, тъй като при спиране на услугата, дружеството би било в невъзможност
да изпълнява основните си задължения.
Поради гореизложеното, през 2019 г., въз основа на първични счетоводни документи, в „Б.“
ЕООД са били извършени разходи за осигуряване на интернет мрежа, организирана в единна
корпоративна виртуална частна мрежа (VPN) без да е прилаган редът за възлагане, посочен в
ЗОП, като по този начин изпълнителят е бил определен, без да са събрани оферти с обява
при условията и по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП.
Във връзка с гореизложеното, актосъставителят намерил, че на 01.06.2019 г., с издаването на
фактура № 23987749/01.06.2019 г. от „Б.“ ЕАД, е бил надвишен минималният стойностен
праг от 30 000 лв. без ДДС, в гр. София, в „Б.“ ЕООД, тъй като инж. Л.. С. ИЛ., управител на
„Б.“ ЕООД за периода 10.05.2017 г.-29.10.2019 г., в качество си на секторен възложител по
смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП не бил събрал оферти с обява при условията и по реда на
Глава двадесет и шеста от ЗОП за възлагане на обществена поръчка за осигуряване на
интернет мрежа, организирана в единна корпоративна виртуална частна мрежа (VPN) за
нуждите на дружеството, въпреки че са били налице законоустановените условия (обект,
3
субект и стойност на услугата) за това. За така констатираното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 11-01-259/12.03.2021 г., който бил предявен на И. на същата дата и
подписан с възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани други възражения
по така съставения АУАН. Въз основа на същия на 08.09.2021 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител М.Г.. Показанията на
свид. М.Г. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. При проведения непосредствен
разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта
фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което
следва да бъдат кредитирани.
Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват
правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали
поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния
състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице са основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
На първо място, в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, контролният
орган е посочил грешно датата на извършване на нарушението. В мотивната част на АУАН е
посочено, че същото е било извършено на 01.06.2019 г. с издаването на фактура
№ 23987749/01.06.2019 г., с която е бил надвишен минималният стойностен праг от 30000
лв. без ДДС. При извършената служебна проверка съдът намери, че съгласно приложената
по делото справка с фактурите за 2019 година, независимо кои фактури контролният орган е
4
приел за такива, с които е бил достигнат прагът от 30000 лева при заплащането за
осигуряване на интернет мрежа, организирана в единна корпоративна виртуална частна
мрежа (VPN) за нуждите на дружеството (дали с всички, поместени в справката, или само
тези на стойност 2499.17 лева без ДДС, или само тези на стойност 5797.49 лева без ДДС)
прагът от 30000 лева не е бил достигнат на 01.06.2019 г. в нито един случай, т.е. и
нарушението няма как да е било извършено тогава.
Административнонаказващият орган е пренесъл нарушението и в издаденото НП, в разрез с
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като отново е посочил, че нарушението е било
извършено на 01.06.2019 г. с издаването на фактура № 23987749/01.06.2019 г., с която е бил
достигнат прагът от 30000 лева.
Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да бъде извършено
точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение и в АУАН, и в НП, като се
посочи датата на нарушението. Липсата на датата на нарушението или погрешното ѝ
определяне е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му
правомощия. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит и на АУАН, и на
наказателното постановление, като тази неяснота не само ограничава правото на защита на
лицето, посочено като нарушител, но и възпрепятства преценката на проверяващата
инстанция относно това дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН
и НП. Недопустимо се явява извеждането на датата въз основа на анализ на доказателствата
в противоречие с изрично определената дата на нарушението в АУАН и НП. С оглед на
това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН и на НП, както в
правната теория, така и в съдебната практика, се приема за съществено нарушение на
процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота
относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от непреодолим порок, който влече
неговата отмяна, доколкото погрешно в АУАН и НП е посочена датата на извършване на
нарушението.
Отделно от горепосоченото по делото не бяха представени документи, удостоверяващи
компетентността нито на актосъставителя, нито на административнонаказващия орган, като
недоказването на компетентността теорията и практиката приравняват на липсата на такава
и също приемат за основание за отмяна на издаденото наказателно постановление поради
съществено нарушение на процесуалните правило.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила водят до извод за
основателност на подадената жалба и обуславят отмяната на атакуваното НП без да се
обсъжда въпросът дали е приложен правилно материалният закон. Единствено за пълнота
следва да бъде посочено, че жалбоподателят е санкциониран като представляващ дружество
за част от период, в който същият не е изпълнявал такава функция, видно от приложената по
делото справка с рег. № 14-00-6-3/02.07.2020 г., съгласно която Л.И. е заемал длъжността
управител на „Б.“ ЕООД до 29.10.2019 г., а не до края на 2019 г. Доколкото съгласно чл. 256,
ал. 2 от ЗОП възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или
5
извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или
надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в
закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при
наличие на основания за това, когато няма писмен договор се наказва с глоба в размер 1 на
100 от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече
от 10 000 лв., то административнонаказващият орган неправилно е наложил глоба и за
периода след 29.10.2019 г., за когато няма данни И. да е бил поел задължение за извършване
на разход, а разходите са били извършвани при други встъпили в длъжност управители
(И.Л. и С.Н.).
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-259/08.09.2021 г., издадено от директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, с което на Л.. С. ИЛ., ЕГН
**********, на основание чл. 256, ал. 2 от Закона за обществените поръчки е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 834,84 (осемстотин тридесет и четири лева
и осемдесет и четири стотинки) лева за нарушение на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл.
186 от Закона за обществените поръчки.
ОСТАВЯ без уважение искането на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6