РЕШЕНИЕ
Пловдив, 2130/12.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XX състав,
в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
АЛЕКСАНДЪР
МИТРЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Калоян
Димитров като разгледа КАНД № 2456/ 2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени
касационни жалби от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –
София, чрез ст.юриск. Ч. и от адв. В.С., като пълномощник на Б.Й.Б., против
Решение №1362 от 02.07.2021г., постановено по административно дело № 8/2021 г.
по описа на Административен съд – Пловдив.
С касационната жалба, подадена
от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени
доводи, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано.
Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от
спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по
коридорите и останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата
част на денонощието помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че
килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените
от свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди,
които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в
Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради
което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е
налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от
страна на административния орган, в резултат на което да са причинени
неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени
оспореното решение в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с
което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта
му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до
присъдения размер от 4200 лв.
В касационната жалба, подадена
от адв. С. се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в
отхвърлителната му част е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че искът
е следвало да се уважи в пълен размер и моли съда за решение в този смисъл.
В съдебно заседание страните не се явяват, не се
представляват. В постъпила по делото писмена защита, адв.С. поддържа жалбата и
оспорва жалбата на ГДИН.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище, че решението е правилно и законосъобразно, и че жалбите следва да
бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради
което са процесуално допустими.
Разгледана по същество жалбата на Б.Й.Б. е неоснователна, а подадената от ГДИН е
частично основателна.
С оспореното решение е осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на Б.Й.Б., с
ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Плевен, обезщетение в размер на 4200
лв. за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 15.07.2019 г. до
04.01.2021 г. вкл., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от
04.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлени са исковите
претенции на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Плевен, да
бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да му заплати сумата – за разликата от 4200 лв. до
пълния заявен размер от 50 000 лв., за претърпени неимуществени вреди за
периода от 01.01.2018 г. до 04.01.2021 г. г., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законоустановената лихва върху тази сума, считано от
04.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
За да достигне до този резултат съдът е обсъдил подробно
събраните по делото доказателства, като е приел на първо място, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора – Пловдив в периода от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г., а не през целия
исков период, като само това е достатъчно да се приеме, че искът в частта му за
периода от 01.01.2018 г. до 14.07.2019 г. включително се явява неоснователен,
като са разгледани и обсъдени твърденията за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Б. ***, само в
периода от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г., включително.
На следващо място съдът е приел, че общо през 120 дни, на Б.
не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв. м., като този факт /на
обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме, че в този период
от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищеца в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
На следващо място съдът е приел, че от данните по делото не
се установявало на Б. да е осигурено явяване за преосвидетелстване пред ТЕЛК,
като пред експертната комисия Б. е следвало да се яви още на 17.04.2019 г., тъй като към този момент срокът му на
инвалидност вече е бил изтекъл, но макар тази дата да е била преди
настаняването му в Затвора Пловдив, доколкото не се установявало до края на
престоя в разглежданото място за лишаване от свобода такава възможност да му е
осигурена, а очевидно уврежданията му имали траен характер, поведението на
администрацията на ответника следвало да се квалифицира като такова, поставящо Б.
в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС през разглеждания период
(от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г.).
Останалите оплаквания са отхвърлени като неоснователни.
Според настоящия съдебен състав правилно е прието, че през определени периоди, на Б. не е била
осигурена жилищна площ от минимум 4 кв. м., което дава основание да се присъди
обезщетение за причинените му неимуществени вреди. От посочените от съда обаче
общо 120 дни настоящият касационен състав намира, че следва да бъдат извадени
общо 76 дни, за които съдът е установил, че на ищеца е била осигурена жилищна
площ 3,99 кв.м., при което за тези дни не се дължи обезщетение, тъй като
практически няма нарушение, а обезщетение е дължимо за останалите 44 дни, през
които практически е било налице нарушението, изразяващо се в липса на
достатъчна илищна площ.
Неправилно обаче е прието, че въпреки че Б. е следвало да се
яви пред ТЕЛК още на 17.04.2019 г., тъй
като към този момент срокът му на инвалидност вече е бил изтекъл, макар тази дата да е преди настаняването му в
Затвора Пловдив, то е налице поведение на администрацията в , поставящо Б. в
неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС през целия разглеждан период
(от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г.). Доказателства за конкретни бездействия в
тази насока липсват, при което това твърдение на ищеца е останало голословно и
недоказано.
При това положение определеното общо обезщетение е завишено по размер, като следва да се определи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди единствено поради поставянето му в неблагоприятни
условия вследствие настаняването му в пренаселени килии за общо 44 дни. Това
обезщетение, съобразено както с интензитета на въздействие и продължителността
му, така и с практиката на съдилищата и конкретно на тази на ЕСПЧ, съдът
определя на 528 лв. /44 x 12 лв. дневно/, което е достатъчно за да възмезди ищеца в
конкретния случай.
Претенцията за
разноски от страна на ГДИН е
неоснователна, по аргумент от чл.286 от ЗИНЗС, в какъвто смисъл е и трайната
съдебна практика.
Поради изложеното следва да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №1362 от
02.07.2021г., постановено по административно дело № 8/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, в частта, в която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***,
понастоящем в Затвора Плевен, обезщетение в размер на 4200 лв. за претърпени от
него неимуществени вреди за периода от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г. вкл.,
ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 04.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, в частта за разликата над 528 лв. до присъдения размер от 4200 лв.,
вместо което бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения от Б.Й.Б.,
с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Плевен, иск за сумата от 3672 лв., представляваща част от
претендираното обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди, за периода от
15.07.2019 г. до 04.01.2021 г. вкл., като бъде оставено в сила Решение №1362 от 02.07.2021г., постановено по
административно дело № 8/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в
останалата му част.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№1362 от 02.07.2021г., постановено по административно дело № 8/2021 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, в частта, в която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***,
понастоящем в Затвора Плевен, обезщетение в размер на 4200 лв. за претърпени от
него неимуществени вреди за периода от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г. вкл.,
ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 04.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, в частта за разликата над 528
лв. до присъдения размер от 4200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Плевен, иск за сумата от
3672 лв., представляваща част от претендираното
обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди, за периода от 15.07.2019 г.
до 04.01.2021 г. вкл.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№1362 от 02.07.2021г., постановено по административно дело № 8/2021 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.