РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Шестнадесети Декември през Две
хиляди и Деветнадесета година в състав:
Председател: Р. Чиликов
Съд.
Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор
………… като разгледа докладваното от
председателя Чиликов А.Н.Д. 3134 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление № 24 – 002508 от 23.10.2019 година на Директора на
дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложената имуществена санкция моли съда да
я отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено нарушение, оспорва
правната квалификация на административното нарушение и размера на имуществената
санкция.
В с.з.
чрез адвокат А. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.
От
събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –
писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност
и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е
подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че при извършена проверка на
11.09.2019,18.09.2019,24.09.2019 г. жалбоподателят „ ВЕНТИ –„ ООД в качеството
си на работодател не е изплатил на Петко Любенов Петков в предприятието или по
банков път до 25.07.2019 г. уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа през месец Юни 2019 – в случая сумата от 437,16 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. В. Н. /
актосъставител /,разчетно-платежна ведомост.
При така
посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че
е нарушен чл. 128 т. 2 КТ и на основание чл. 415 В във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ
е наложил имуществена санкция в размер на
1 500 лева.
Претендираната от
административно-наказващият орган правна квалификация на деянието не може да се
възприеме безрезервно от съда.
Съставът на административното нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, възприет от наказващия орган, визира
нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
безопасни и здравословни условия на труда.
Съгласно легалната дефиниция по чл.6 от ЗАНН, административно нарушение
е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Типична особеност на
административното нарушение е неговата насоченост против реда, установен в
държавното управление. На практика това се изразява във виновно неизпълнение
или лошо изпълнение на едно административноправно задължение.
Трудовият договор е
двустранен - за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В
глава шеста от КТ /чл.124-135/ са регламентирани общите и основните задължения
на страните по индивидуалното трудово правоотошение, а са доразвити и
конкретизирани в следващите глави на КТ по всеки отделен въпрос, касаещ работно
време, здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение, трудова
дисциплина, имуществена отговорност, професионална квалифи-кация.
Така в разпоредбата на чл.124
от КТ са очертани обобощено взаимните задължения на страните по трудовото
правоотно-шение, съвкупността от които образува
съдържанието на трудово-то правоотношение. Като
основно задължение на работодателя е предвидено заплащане на трудово
възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. Според
доктрината тази норма има предимно въводно и тълкувателно значение. С нормата
на чл.128, т.2 от КТ е създадено общо задължение на работодателя да заплаща
уговореното трудово възнаграждение в установените срокове като като насрещна
престация за предоставената и използвана от него работна сила, а по- пълната му
правна уредба се съдържа в чл.242-272 от КТ.
В регламентацията на института на трудовото възнаграждение най-ярко се
проявява идеята за закрила на труда, изразяваща се в предпазване на наемния
работник или служител, към неговото подпомагане и оказване на съдействие като
икономически по-слабата и зависима от работодателя страна по трудовото
правоотношение.
В чл.269- чл. 271 от КТ е предвидено и уредено изплащането на
трудовото възнаграждение при
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. От
предназначението на трудовото възнаграждение да осигури приходи за издръжка на
работника или служителя и членовете на неговото семейство следва неговата
задължителна периодичност.
Именно това задължение е от
публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в
регулиране на трудовите правоотношения. Поради тази специфика на характера му
само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл.414,
ал.1 от КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираните в чл.124 и
чл.128 от КТ. Последните не касаят конкретно правило от реда, установен в
държавното управление за осъществяване на обществените функции по правното
регулиране на трудовите правоотношения, което правило може да бъде нарушено с
определено действие или бездействие, а както вече се посочи регламентират общи
и основни задължения на работодателя. Ако се приеме обратното /че с всяко
неплащане или частично плащане на трудово възнаграждение работодателят нарушава
чл.128 от КТ/, на практика работодателят ще може да бъде административно-наказателно преследван както по чл.269-272 КТ, така и по чл.128 от КТ и по чл.124 от КТ, което е
недопустимо предвид еднаквия обект на защитеното обществено отношение / В този смисъл Решение № 26 от 19.01.15г. по КАНД 734 от 2014г. на
Старозагорския Административен съд и много други/.
Следователно
фактическата обстановка сочи на неизпълнение на задълженията произтичащи от чл.
269-271 КТ от страна на работодателя и жалбоподател в настоящото производство,
поради което неправилно е прието че е нарушен чл. 128 КТ.
С
противоречието между обстоятелствената част на наказателното постановление и
правната квалификация на деянието не са изпълнени изискванията на законодателя
в чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН, което опорочава и
формата на наказателното постановление като акт на
административно-наказателния процес и съществено е ограничено правото на защита
на нарушителя.Последното е функция на конкретно, ясно и точно формулирано
административно обвинение.
Съответствието между обстоятелствената част на наказателното
постановление / чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН / и правната квалификация на деянието /
чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН / е от решаващо значение за форма и законосъобразност
на всеки административен акт,което в случая липсва.
По
изложените съображения съдът приема, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, неотстранимо в съдебната фаза и
водещо до отмяна на атакуваното
наказателно постановление .
По изложените съображения атакуваното
наказателно постановление подлежи на отмяна.
Водим от горните мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24 -002508
от 23.10.2019 година на Директора на дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара
Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лева / ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН / на „ ВЕНТИ-7
„ ООД със седалище и адрес на управление град Стара Загора , ул. „ Ген. Гурко“
№ 150 , ап. 15, ЕИК *********, съдебен адрес ***/ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: