РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Перник, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500270 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 233/06.12.2023 г. по гр.д. № 895/2022 г. на Районен съд – Радомир е
отхвърлен иска с пр. осн. чл.108 ЗС, предявен от С. К., М. К. - П., Л. К., Ю. С., К. А., К. К.,
Ц. Д. срещу К. Д., Ц. З., С. Н. и С. Р., с който молят съда да постанови решение, с което: 1.
Да ги признае за изключителни собственици по отношение на ответниците С. Р. и С. Н.,
които са завзели част от следния недвижим имот, а именно: незастроен недвижим имот, с
площ от 200 кв.м., част от имот планоснимачен номер ***в кв.***, находящ се в населената
част на село ***, община ***, област ***, при граници на частта от този поземлен имот по
скица: улица, от две страни - общински имот и С. Р. и С. Н. с урегулиран поземлен имот
/парцел/ ***, ***, която част от имота попада в урегулиран поземлен имот /парцел/ ***,
***по плана на селото и да ги осъди да им предадат владението на конкретизирания по-горе
недвижим имот; 2. Да ги признае за изключителни собственици по отношение на
ответниците К. Д. и Ц. З., които са завзели част от следния недвижим имот, а именно:
незастроен недвижим имот, с площ от 200 кв.м., част от имот планоснимачен номер ***в
кв. ***, находящ се в населената част на село ***, община ***, област ***, при граници
1
на частта от този поземлен имот по скица: общински имот, С. С. Р. и С. В. Н. с урегулиран
поземлен имот /парцел/ ***, ***, урегулиран поземлен имот /парцел/ *** /***, който по
разписан лист все още се води на Б. Г. К./ и *** /***, който по разписан лист все още се води
на Е. Г. К./, в кв. *** по плана на селото, като ответниците бъдат осъдени да предадат
владението на конкретизирания по-горе недвижим имот.
В срок е постъпила въззивна жалба от С. К., М. К. - П., Л. К., Ю. С., К. А., К. К. и Ц.
Д., чрез адв. Б., с която се обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че същото
е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност
събраните по делото доказателства, не е обсъдил доводите и възраженията на ищците.
Решението не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от
ГПК. Изложени са схематични и бланкетни мотиви, които не отразяват самостоятелната
правораздавателна дейност на РС. Съдът се е отклонил от задължителната практика на ВКС,
като се твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен
начин е установено, че ищците притежават процесните недвижими имоти по наследство от
общите им наследодатели Е. Г. К. и Б. Г. К., на които те са единствени и законни наследници.
Сочат и конкретни нотариални актове, удостоверяващи собствеността на процесните имоти,
като същите не са били оспорени от ответниците по делото. РС не е взел предвид наличието
на представените нотариални актове, свидетелските показания, както и заключението на
съдебно-техническата експертиза, което е довело до неправилни изводи и постановяване на
неправилен съдебен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение в цялост и постановяване
на ново, с което исковите да бъдат уважени.
С отговор на въззивната жалба от С. Н. и С. Н., чрез адв. Х. и адв. М., се изразява
становище за нейната неоснователност. С жалбата и допълнителната такава не са наведени
никакви конкретни основания и възражения срещу решението и фактическите и правни
изводи до които е достигнал съда. Изложените в жалбите твърдения са бланкетни, без
каквато и да е конкретика относно твърдяната неправилност на атакуваното решение и
липсата на мотиви. За напълно невярно се сочи направеното твърдение, че съдът не е взел
предвид цитираните както в исковата молба, така и в жалбата множество нотариални актове.
За невярно се сочи и твърдението, че РС не е извършил обстойна и задълбочена преценка и
анализ на представените от страните доказателства, като се излагат аргументи в тази насока.
Ищците не са установили по безспорен и категоричен начин по отношение на коя точно част
се претендира ревандикация, както и че по делото не е проведено доказване, че ответниците
осъществяват владение или държане на претендираната за ревандикация част. От събраните
по делото доказателства, извършвайки пълна и задълбочена преценка на доказателствения
материал, РС е достигнал до правилен извод за неоснователност и недоказаност на
ищцовите претенции. Моли се атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.
С отговор на въззивната жалба от К. Д. и Ц. З., чрез адв. Б., се твърди, че въззивната
жалба и допълнителната такава са неоснователни и че същите съдържат нови фактически
твърдения, които не следва да бъдат обсъждани. Решението на РС като краен извод за
2
отхвърляне на предявените искове се сочи за правилно и законосъобразно, като
същевременно се изразява несъгласие с част от фактическите констатации и изводи на съда,
макар да се счита, че същите не са повлияли на крайния извод на правораздаващия орган.
По делото не е установено право на собственост, притежавано от ищците да е накърнено от
ответниците каквито твърдения били изложени в исковата молба. По делото не е установено
ищците да са собственици на процесен имот или спорна част. По делото не е установено
ответниците да са „завзели“ части от имот, който да е собственост на ищците по наследство,
като се излагат аргументи в тази насока. Въззивната жалба е схематична и бланкетна, като
се сочи, че направените с нея оплаквания относно правилността на изводите на съда
всъщност представляват настояване съдът да възприеме направените с исковата молба
твърдения. Изразява се несъгласие с поддържаното в жалбата оплакване, че от събраните
доказателства по делото несъмнено се установява, че ищците са притежавали процесните
имоти по наследство, като се допълва, че четирима от ищците не са успели изобщо да
докажат, че са наследници на който и да е от двамата посочени наследодатели, а останалите
са доказали, че са наследници само на един от наследниците на Е. К.. За невярно се сочи
твърдението, че ищците били единствени и законни наследници на наследодателите на
процесните имоти. Направените с въззивната жалба и допълнителната такава твърдения са
неоснователни и следва да се оставят без уважение, а атакуваното решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
С отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач И. Р., чрез адв. А., се
твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Оплакванията в жалбите са
неоснователни, като ищците не са доказали по безспорен и категоричен начин коя точно
част претендират за своя. Сочи, че К. Д. и Ц. З. са собственици на имота на годно правно
основание, който са придобили чрез правна сделка от И. Р.. Съдът подробно е изследвал
както представените нотариални актове, така и събраните по делото доказателства въз
основа на което е достигнал до правилен извод и е постановил правилен съдебен акт. Моли
се жалбите да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.
С решение № 19 от 26.01.2024 г. на РС – гр. Радомир е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 233/06.12.2023 г. по гр. дело № 895/2022 г., като:
на стр. 9, ред 22-23, от горе, вместо: „разноски в размер на 700 лв. - за всеки един от
ответниците или общо 1400 лв.“, да се чете: „разноски в размер на 600 лв. - за всеки един от
ответниците.
Решението за поправка е обжалвано от К. Д. и Ц. З., чрез адв. Б., с твърдения, че е
недопустимо по отношение на всички ответници по делото, като се сочи, че съдът е
направил поправка не в диспозитива на решението, с каквото искане е сезиран, а в мотивите
на същото – т.е. произнася се по непредявено искане. В мотивите РС не е приел, че е сезиран
с искане да намали поради прекомерност възнаграждението, платено от Д. и З., нито е
стигнал до извода, че го намалява, а е счел, че възнаграждението на другите двама
ответници следва да се намали до следващия се на Д. и З. размер. РС е счел исканията за
основателни, но като резултат вместо исканата поправка в диспозитива е извършил поправка
3
в мотивите в обратен на поискания смисъл. С молбата за допускане на ОФГ е направено
алтернативно искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от
ГПК, по което искане РС не се е произнесъл изобщо. Решението е недопустимо и защото
поправката по чл. 247 от ГПК може да се извърши само в диспозитива, а не в мотивите на
съдебния акт. Решението е недопустимо, респективно неправилно и необосновано, тъй като
съдът е констатирал, че от представените доказателства реално са извършени тези разноски
за адвокат, но неправилно не присъжда част от тях. Моли за отмяна на атакуваното решение
и постановяване на ново, с което да бъде присъдено на всеки от двамата ответници пълния
доказан размер на сторените в първоинстанционното производство разноски за един
адвокат.
Решението за поправка е обжалвано и от С. Н. и С. Н., чрез адв. Х. и адв. М., с
твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно и дори недопустимо, тъй като съдът не
може сам да си поправя мотивите към съдебното решение, след като същото вече е
постановено. Поправка на ОФГ може да има само в диспозитива на решението, но не и в
мотивите на същото. Моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да бъде уважена депозираната молба по чл. 247 от ГПК. Прави се искане за
присъждане на сторените разноскивъв връзка с обжалване на решението по чл. 247 от ГПК.
С отговор от И. Р., чрез адв. А., се сочи, че атакуваното решение е недопустимо,
незаконосъобразно и неправилно. Постановеното решение подлежи единствено на контрол
от въззивната инстанция. Поправка на ОФГ може да има единствено в диспозитива на
решението, но не и в мотивната част на същото. Намира депозираната жалба за основателна
и моли за нейното уважаване в цялост.
С отговор от С. К., М. К. - П., Л. К., Ю. С., К. А., К. К. и Ц. Д., чрез адв. Б., с който
същата се оспорва с твърдения, че е неоснователна и недоказана и следва да се остави без
уважение, а постановеното решение на районния съд за поправка като правилно,
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По претендираните разноски в
производството по чл. 247 от ГПК се моли съда такива да не се присъждат, като се
отбелязва, че производството по чл. 247 от ГПК не е самостоятелно.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички
събрани доказателства по делото и като съобрази доводите на страните, намери за
установено следното:
Установява се от представените удостоверения за наследници по
първоинстанционното дело, че ищците С. К., М. К.- П. и Л. К. са наследници на един от
синовете на Е. Г. К., починал на *** - Г.Е. К., починал на ***.
Относно твърдението на ищците Ю. С., К. А., К. К. и Ц. Д., че са наследници на Е. Г.
К. по делото липсват надлежни писмени доказателства, установяващи наличие на връзка на
4
наследствено правоприемство между посочените ищци и Е. Г. К..
С нот. акт №*** от 03.11.1987г. том ***, дело №1183/1987г. на Радомирски районен
съдия, Е. Г. К. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния
недвижим имот: селищно дворно место, от 1200 кв. метра, неурегулирано, в стаР.строената
част на с.***, махала -, *** окръг, застроено с паянтова жилищна сграда., обособена в
самостоятелно вилно помещение, състоящо се от стая и кухня с отделен вход, заемащо
източната част на цялата наследствена къща, при съседи на имота: от две страни път и Б. Г.
К..
Съгласно съдебно-техническите експертизи пред РС и ОС и придружаващите ги
скици, касаещи кадастралното и регулационното положение на имотите, със заповед
№84/08.03.1989г. е одобрен кадастрален и регулационен план на с.***. В кадастралния план
са обособени самостоятелни имоти, идентифицирани с планоснимачни номера: *** с площ
по кад.план - 1504кв.м.; 321 с площ по кад.план - 2136кв.м. На основание описанието на
недвижимите имоти в по-горе цитираните документи за собственост, вещото лице прави
извода, че имот с планоснимачен №***, съответства на селищно дворно место описано в
Н.А. №*** от 03.11.1987г. – собственост на Е. Г. К.. По регулационния план, за тези имоти
са обособени следните парцели: парцел № ***, съсобствен, отреден за имоти пл.№№*** и
*** в кв.*** ; парцел № ***, отреден за имот пл.№*** в кв.***. При действието на този
кадастрален и регулационен план са съставени следните документи за собственост:
С нот. акт № ***, том ***, дело № 1410 от 04.12.1991 г. Е. Г. К. и съпругата му Л. И.
К. продават на сина си С.Е. К. и на внучката си И. П. Р., с равни права, следния свой
собствен недвижим имот, а именно: дворно място, незастроено, съставляващо парцел ***за
планоснимачен номер ***от кв.***по плана на с. ***, ***община, ***област, с
пространство от 800 кв. метра, при съседи: път, продавачите с парцел *** - /сега на Г.Е. К./,
имот за лично ползване и път.
С нот. акт № ***, том ***, дело № 1409 от 04.12.1991 г. Е. Г. К. и съпругата му Л. И.
К. продават на сина си Г.Е. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеална
част от дворно място, цялото от 790 кв. метра, съставляващо парцел *** за имоти
планоснимачни номера ***и ***от кв. ***по плана на село ***, ***община, ведно с 1/2
идеална част от жилищната сграда в парцела /близнак/, представляваща самостоятелно
жилище с отделен вход, находящо се в имот планоснимачен номер ***, като парцела е с
неуредени регулационни сметки, при съседи: собствен парцел ***, път, Б. Г. К. и път.
С нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 607 от 02.10.2020 г. И. П. Р., Г.И.Р. и
С.Е. К. продават на настоящите ответници С. С. Р. и на С. В. Н. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: поземлен имот находящ се в населената част на с. ***, община
***, с площ от 649 кв. метра, съставляващ част от имот с планоснимачен номер ***по
5
кадастралния план на с. ***, в кв. ***по плана на същото село, при граници по скица:
улица, край на регулацията, общински имот и урегулиран поземлен имот /парцел/ ***- ***,
***, който поземлен имот, съгласно сега действащия рег. план на с. ***, който план е
одобрен със Заповед № 84 от 08.03.1989 г., попада в границите и за него е отреден парцел
***, в кв. ***.
Съгласно съдебно-техническата експертиза пред ОС при направената справка в
Община Радомир, не са установени данни за регулационни изменения, касаещи процесиите
парцели, както и наличие на данни за заплащане на придаваемите общински места към тях.
В обхвата на парцели №№ *** и *** имотните граници не са материализирани с огради.
Между парцел №*** и парцел №*** няма материализирана ограда. Дворищно-
регулационната линия между тях е трасирана на място, като чупките са означени с дървени
колчета. Претендираното дворно място от ищците не е оградено с ограда и същото е
показано на скица /Приложение №9 към СТЕ/. На скицата с червена прекъсната линия е
ограничено претендираното от ищците дворно място от парцел № ***, с площ в размер на
175 кв. метра.
С нот. акт № ***, том ***, per. № ***, дело № 81 от 03.02.1999 г. Е. Г. К. е признат
за изключителен собственик на следния недвижим имот, а именно: дворно неурегулирано
място, находящо се в с. ***, община ***, в местността „***”, с площ от 3330 кв. метра, при
граници: С.Е. К., наследници на В. и А.З. и от две страни път, ведно с построената в него
едноетажна масивна жилищна сграда – без строителни книжа и документи.
С нот. акт № ***, ***III, рег.№ ***, дело № 404 от 15.11.2011 г. В.Е.Д. и Г.Е. К. чрез
пълномощника си С.Е. К. продават на съсобственика С.Е. К. и И. П. Р., с равни права,
следния свой собствен недвижим имот, а именно: 2/3 идеални части от неурегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на с. ***, община ***, в местността „***”, с
площ от 3 330 кв. метра, при граници: С.Е. К., наследници на В. и А.З. и от две страни път,
ведно с 2/3 идеални части от построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв. м, която сграда е със статут на строеж по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
С нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 562 от 26.10.2018 г. С.Е. К. и Й.И. К.,
чрез пълномощника си И. П. Р., продават на И. П. Р., с равни права, следния свой собствен
недвижим имот, а именно: ПИ находящ се в населената част на с. ***, община ***,
представляващ ПИ с ид. 24832.36.14 по КККР, одобрени със Заповед № 18-8583 от
12.10.2018 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър град Перник, с
адрес: с.***, община ***, област ***, местност „***”, с площ по нот. акт от 3330 кв. метра,
а по скица от 3333 кв. метра, номер по предходен план: ***, при граници по нотариален акт:
С.Е. К., наследници на В. и А.З. и от две страни път, и при граници по скица: ПИ с ид.
24832.31.9901, ПИ с ид. 24832.36.16, ПИ с ид. 24832.36.46 и ПИ с ид. 24832.36.15, ведно с
построената в този имот сграда представляваща: Сграда с ид. 24832.36.14.1 със ЗП по нот.
акт от 90 кв.метра, а по скица с площ от 85 кв. метра, брой етажи 1, с предназначение:
6
жилищна сграда- еднофамилна, със статут на строеж по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
С нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 608 от 02.10.2020 г. И. П. Р. продава
на настоящите ответници К. К. Д. и Ц. З. З. следния свой собствен недвижим имот, а
именно: поземлен имот находящ се в населената част на с. ***, община ***, представляващ
ПИ с ид. 24832.36.14 по КККР, с адрес: с. ***, община ***, местност „***”, с площ по нот.
акт от 3330 кв. метра, а по скица от 3333 кв. метра, при граници по нот. акт: С.Е. К.,
наследници на В. и А.З. и от две страни път, и при граници по скица: ПИ с ид.
24832.31.9901, ПИ с ид. 24832.36.16, ПИ с ид. 24832.36.46 и ПИ с ид. 24832.36.15, ведно с
построената в този имот сграда представляваща: Сграда с ид. 24832.36.14.1 със ЗП по нот.
акт от 90 кв.метра, а по скица с площ от 85 кв.метра, жилищна сграда - еднофамилна, със
статут на строеж по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Съгласно СТЕ пред ОС дворно неурегулирано място, находящо се в село ***,
община ***, в местността „***“, с площ от 3330 кв. метра, описано в нот.акт №119/1999г. –
собственост на Е. Г. К. има идентичност с ПИ с ид. 24832.36.14 по кадастралната карта,
предмет на покупко-продажба с нот.акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 608 от
02.10.2020 г. Поземлен имот с ид. 24832.36.14 на ответниците К. Д. и Ц. З. е ограден към
парцели №№ *** и *** с бетонови колове и оградна мрежа, в съответствие с границите по
кадастралната карта и действащия регулационен план.
С нот. акт №***от 11.10.1977г. том ***, дело №12291977г. на Радомирски районен
съдия, Б. Г. К. е признат за собственик по давностно владение и наследство върху следния
недвижим имот: дворно място, с пространство от 1200-хиляда и двеста квадратни метри,
ведно с паянтова жилищна постройка и стопанска сграда /плевня/, в с.***, ***окръг, и при
съседи: И. Г. К., Е. Г. К., път и блок на ТКЗС.
Относно твърдението на всички ищци, че са наследници на Б. Г. К. по делото липсват
каквито и да е надлежни писмени доказателства, установяващи наличие на връзка на
наследствено правоприемство между който и да е от ищците и Б. Г. К..
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна страна
следното:
По иск за собственост по чл. 108 ЗС ищците следва да докажат пълно и главно
предпоставките за придобиване на собствеността върху имота на твърдяното придобивно
основание, а именно – по наследство, като на доказване подлежи фактът на наследствено
правоприемство, което се предпоставя от качеството на наследници на ищците и наличието
на претендирания имот в наследството на наследодателя.
С ангажираните по делото доказателства не може да се установи твърдяното
наследствено правоприемство на всички ищци, че са наследници на Б. Г. К.. Актовете за
гражданско състояние се съставят по определена форма и ред, установени с императивни
правни норми, поради което като официални документи служат като доказателство за
фактите, които удостоверяват. Официален документ относно това кои са наследниците на Б.
7
Г. К. по делото не е представен. При това положение ищците няма как да са придибили
каквото и да било на твърдяното основание наследствено правоприемство от него. Поради
това и на заявеното основание не се установява ищците да са материално-правно
легитимирани собственици по наследство на имот пл. № *** или на каквато и да е част от
същия имот, съответстващ според СТЕ пред ОС на дворното място описано в Н.А. №*** от
11.10.1977г. – собственост на Б. Г. К..
В представеното по делото удостоверение за наследници на Е. Г. К., ищците Ю. С., К.
А., К. К. и Ц. Д. не са посочени като негови наследници, поради което не се установява
наличие на връзка на наследствено правоприемство между тези ищци и Е. Г. К., а от там
същите няма как да са придибили каквото и да било на това основание от него. В
удостоверението за наследници на Е. Г. К. са посочени само ищците С. К., М. К. – П. и Л. К..
От съвкупния анализ на гореобсъдените доказателства следва извод, че Е. Г. К. -
наследодател на ищците С. К., М. К. – П. и Л. К., е бил собственик на имот с пл. №*** по
кадастралния план, но не и на каквато и да е част от имот пл. № ***, като по рег. план за
този имот №*** са обособени следните парцели: парцел № ***, съсобствен, отреден за
имоти пл.№№***и *** в кв.***; парцел № ***, отреден за имот пл.№***в кв.***. Е. Г.
К. е бил собственик и на поземлен имот с ид. 24832.36.14 по КККР.
Общият на част от ищците по делото наследодател Е. Г. К. е продал на сина си С.Е. К.
и на внучката си И. П. Р., с равни права, следния свой собствен недвижим имот- парцел ***
кв. ***по плана на с. ***, ***община. Също така Е. Г. К. е продал на сина си Г.Е. К.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 ид. част от парцел *** – ***, ***от
кв.***по плана на село ***, ведно с 1/2 ид. част от жилищната сграда в парцела /близнак/,
представляваща самостоятелно жилище с отделен вход, находящо се в имот пл.номер ***.
Сделките са извършени от Е. Г. К. приживе и в изискуемата от закона форма за
действителност - материализирана в нот. акт ***, том ***, дело № 1410 от 04.12.1991 г. и
нот. акт № ***, том ***, дело № 1409 от 04.12.1991 г., като същите са породили своя
транслативен ефект за правото на собственост.
По отношение на ПИ с ид. 24832.36.14 по КККР след смъртта на Е. Г. К. на *** -
неговите наследници В.Е.Д. и Г.Е. К. са продали на съсобственика С.Е. К. и И. П. Р., с равни
права, следния свой собствен недвижим имот, а именно: 2/3 ид. части от неурегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на с. ***, община ***, в местността „***”, с
площ от 3 330 кв. метра, ведно с 2/3 ид. части от построената в този ПИ масивна едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. метра, със статут на строеж по §16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ. Също така наследниците на Е. Г. К. - С.Е. К. и Й.И. К. са продали на И. П. Р., с равни
права, следния свой собствен недвижим имот, а именно: ПИ в населената част на с. ***,
община ***, представляващ ПИ с ид. 24832.36.14 по КККР, одобрени със Заповед № 18-
8583 от 12.10.2018 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър град
8
Перник, с адрес: с.***, община ***, местност „***”, с площ по нот. акт от 3330 кв. метра, а
по скица от 3333 кв. метра, ведно с построената в този ПИ сграда представляваща: Сграда с
ид. 24832.36.14.1 със ЗП по нот. акт от 90 кв. метра, а по скица с площ от 85 кв. метра.
Сделките са извършени от продавачите в изискуемата от закона форма за действителност -
материализирана в нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 404 от 15.11.2011 г. и нот.
акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 562 от 26.10.2018 г., като същите са породили своя
транслативен ефект за правото на собственост.
С оглед горното следва, че към момента на откриване на наследството на Е. Г. К.,
починал на ***, процесните имоти - парцел *** и парцел *** -***,*** не са били в неговия
патримониум и не са били включени в наследствената маса на наследодателя, доколкото са
прехвърлени приживе от същия и следователно не са придобити по наследяване от ищците
С. К., М. К.- П. и Л. К., които са наследници на един от синовете на Е. Г. К. - Г.Е. К., починал
на ***. Съответно процесният ПИ с ид. 24832.36.14 по КККР – собственост на Е. Г. К., след
смъртта му на *** е прехвърлен от преките му наследници В.Е.Д., Г.Е. К., С.Е. К. и Й.И. К.
като част от наследството на Г.Е. К. и не е придобит по наследяване от ищците С. К., М. К.-
П. и Л. К., които са наследници на един от синовете на Е. Г. К. - Г.Е. К., доколкото този имот
не е бил включен в наследствената маса на последния към момента на смъртта му на ***.
Съобразно горното ищците не установяват правото им на собственост върху
процесните имоти на твърдяното придобивно основание – по наследство, вкл. собственици
на каквато и да е част от имот пл. № ***, а не само на претендираната реална част от имот,
която се установява и че не е част от имот пл. № ***.
След като ищците не доказват да са собственици на процесните имоти, не е
необходимо да се обсъжда противопоставеното от ответниците конкуриращо право, респ. на
останалите елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС. Единствено за пълнота съдът
излага следните аргументи във връзка с изтъкнатите от ответниците придобивни основания:
С нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 608 от 02.10.2020 г. настоящите
ответници К. Д. и Ц. З. са придобили от И. П. Р. собствеността върху ПИ с ид. 24832.36.14
по КККР. Не е установено каквато и да е част, включена в ПИ 24832.36.14 да попада, нито да
граничи с имот пл. № ***. Нито видно от СТЕ пред ОС да попада или граничи с така
означената спорна част от 175 кв.м. ПИ 24832.36.14 граничи с парцел ***,*** от север на
този парцел. Т.е. не е установено нито ПИ 24832.36.14 да граничи с имот пл. № ***, нито
със спорната част, нито да има дори обща граница с тях. Не се установява от СТЕ, К. Д. и Ц.
З. да са оградили означената спорна площ от 175 кв.м., като вещото лице изрично е
посочило, че ПИ 24832.36.14 е ограден откъм парцели ***,*** и *** в съответствие с
границите по КК и действащия регулационен план. ПИ 24832.36.14, видно от СТЕ е на изток
от парцел ***, и е означен по имотни граници с черни и зелени линии, а те съвпадат с
кадастралните.
С нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 607 от 02.10.2020 г. настоящите
9
ответници С. Р. и С. Н. са придобили от И. П. Р., Г.И.Р. и С.Е. К. собствеността върху ПИ в
населената част на с. ***, който действащия рег. план на с. ***от 08.03.1989 г., попада в
границите и за него е отреден парцел ***, в кв. ***. Съгласно СТЕ на скицата с червена
прекъсната линия е ограничено претендираното от ищците дворно място от парцел № ***, с
площ 175 кв. метра /Приложение 9/. Доколкото по делото се установи, че в кадастралния
план от 1989г. е бил заснет един имот - имот с пл. № *** с площ по кад.план - 2136кв.м. –
собственост на Е. Г. К., за който по регулационния план от 1989г. са били отредени и
обособени парцел № ***, *** и парцел *** - също собственост на Е. Г. К., то в случая
въобще не стои въпросът за уреждане на регулационни сметки, тъй като претендираната от
ищците реална част с площ от 175 кв. метра е част от имот с пл. № *** и попада в парцел №
*** - собственост на първоначалния собственик Е. Г. К. и продаден впоследствие от него на
настоящите ответници С. Р. и С. Н.. В подобна хипотеза когато при действието на ЗТСУ с
дворищнорегулационен план от един имот, собственост на определено лице се придава
площ към съседен имот, собственост на същото лице, промяната в границите между двата
имота настъпва от момента на влизане на плана в сила. Действието на този план се запазва
при последваща промяна на собствеността и продажба на единия от урегулираните имоти на
друго лице, като регулацията се счита приложена независимо дали придадената част е заета.
След извършено разпореждане с урегулираните имоти, и за новите собственици не възниква
задължение за уреждане на регулационни сметки във връзка с изменението на
регулационния план /в този смисъл решение № 96/05.07.2018г. по гр. д. № 3758 от 2017 по
описа на ВКС, I ГО/.
По така изложените съображения, доказателствената сила на нот. акт ***, том ***,
рег. № ***, дело № 607 от 02.10.2020 г. и нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 608
от 02.10.2020 г. не е оборена, а те легитимират ответниците като собственици-купувачи на
процесните имоти. Поради това следва, че ищците не са доказали исковете по чл. 108 ЗС и
същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С обжалваното решение № 233/06.12.2023 г. по гр.д. № 895/2022 г. РС е достигнал до
идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде
потвърдено.
С атакуваното решение № 19/26.01.2024 г. по гр. д. № 895/2022 г. по реда на чл. 247
ГПК, РС - Радомир е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
233/06.12.2023 г. по същото дело, като: на стр.9, ред 22-23, от горе, вместо: „разноски в
размер на 700 лв.- за всеки един от ответниците или общо 1 400 лв.“, да се чете: „разноски в
размер на 600 лв.- за всеки един от ответниците.“ С оглед цялостната прецанка на мотивите
и диспозитива на решението, отнасящи се до разноските, въззивният съд намира, че същите
обективират ясна воля за дължими от ищците в полза на ответниците разноски за
първоинстанционното производство, с оглед изхода на делото и предвид възражението на
ищците по чл.78, ал.5 ГПК, съобразявайки се с действителната правна и фактическа
сложност на делото. Като съдът е достигнал до извода, че следва да бъде определен по-
10
нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от ЗАвд. и съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /в действащата редакция
към момента на упълномощаването/ в размер на по 600 лева, в който смисъл "поправеното"
решение съдържа ясен и недвусмислен диспозитив, отнасящи се до разноските. Ето защо и
обжалваното решение № 19/26.01.2024 г. по гр. д. № 895/2022 г. следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите С. К., М. Г. К. - П., Л. К., Ю.
С., К. А., К. К. и Ц. Д. не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемата Ц. З. и въззиваемият К. Д. претендират и доказват разноски по
въззивното производство по 700 лв. – заплатени адв. възнаграждения (съгласно
представените договори за правна защита, в които е отбелязано, че възнагражденията са
платени в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора жалбоподателите
дължат на въззиваемите изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
Въззиваемата С. Р. и въззиваемият С. Н. претендират и доказват разноски по
въззивното производство по 700 лв. – заплатени адв. възнаграждения (съгласно
представените договори за правна защита, в които е отбелязано, че възнагражденията са
платени в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора жалбоподателите
дължат на въззиваемите изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
Възражението на жалбоподателите-ищци по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от всеки от въззиваемите адв. възнаграждение от по 700 лв., въззивният съд
намира за неоснователно дори и само поради обстоятелството, че всяко едно от тях е
наполовина по-малко от минимално предвиденото адв. възнаграждение от по 1500 лв.,
съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /в действащата актуална редакция към
момента на упълномощаването/.
Съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се дължат разноски.
Въпреки изхода на производство по чл. 247 ГПК, на никоя от страните не следва да се
присъждат разноски, тъй като това производство не е самостоятелно производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233/06.12.2023 г. по гр.д. № 895/2022 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/26.01.2024 г. по гр. д. № 895/2022 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА С. Г. К. ЕГН: **********, ***, със съдебен адрес: ***, М. Г. К. - П., ЕГН:
**********, ***, Л. Г. К., ЕГН:**********, ***, Ю. Г. С., ЕГН: **********, ***, К. Г. А.,
ЕГН: **********, ***, К. М. К., ЕГН: **********, ***, Ц. Б. Д., ЕГН: **********, ***, да
11
заплатят на: К. К. Д., ЕГН: **********, *** сумата от 700 лв.; Ц. З. З., ЕГН: **********, ***,
сумата от 700 лв.; С. В. Н., ЕГН: **********, *** сумата от 700 лв. и С. С. Р., ЕГН:
**********, *** сумата от 700 лв. – разноски по въззивното производство пред ОС -
Перник.
Решението е постановено при участието на И. П. Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
като трето лице- помагач на ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12