РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. КърджА., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. КА.нова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Въззивно гражданско дело
№ 20235100500106 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 44/06.02.2023 г., постановено по гр. д. N 1287/2022 г. по описа на
Районен съд – КърджА., е изменен размера на присъдената с решение N 219 ⁄ 504 от
04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд в Република Турция, издръжка,
която С. Г. А., ЕГН **********, гр. Х., ул. Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, е осъден да
заплаща на малолетните си деца С. К., ЕГН ********** и Е. А., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., ЕГН **********, като
същите са увеличени от 32.33 лв. на 350 лв. за детето С. К., ЕГН **********, и от 32.33
лв. на 300.00 лв. за детето Е. А., ЕГН **********, считано от влизане на решението в
сила до навършване на пълнолетие на децата или настъпването на друга причина,
изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка
просрочена вноска. С решението С. Г. А. е осъден да заплати на С. К. и Е. А.,
действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., сумата 360 лв. разноски
по делото, както и да заплати по сметка на РС - КърджА. сумата от 842.88 лв. държавна
такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. Г. А. от
гр.Х., който чрез пълномощника си адв.В. Д. го обжалва като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост в частта, с която са увеличени
издръжките на въззиваемите, за разликата над сумата 180 лв. до пълния предявен
1
размер на исковете за изменението им, с искане в обжалваната част решението да се
отмени и в тази част исковете за изменение на издръжките да се отхвърлят. С
въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят нови доказателствени
искания. Претендират се разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове,
както и да се намА. размера на присъдената държавна такса съобразно размера на
издръжката. Сочи се в жалбата, че по делото не е установено както, че малолетните
деца се нуждаят от издръжка в предявените размери, така и възможността на ответника
да дава издръжка в тези размери, който по удостоверение за доходи има средномесечно
брутно трудово възнаграждение от 689.82 лв. и средномесечно нетно трудово
възнаграждение от 535.28 лв., няма други доходи и недвижимо имущество, живее в
жилището на своите родители и при осъществяване на режима на лични контакти с
децата прави допълнителни разходи, тъй като живеят в различни градове.
Жалбоподателят претендира, че с оглед доходите си има възможност да заплаща на
всяко дете издръжка от по 180 лв., който размер е съобразен с разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
минималната работна заплата, която към момента е 710 лв. В тази връзка се излагат
твърдения в жалбата, че с оглед възрастта на децата, на 10 и на 6 години, те не се
нуждаят от издръжка в размерите, в които я претендират, тъй като училищната
подготoвка и учебниците за по-голямото дете са безплатни, а малкото дете посещава
безплатна детска градина, като от разпита на бабите на децата по майчина и бащина
линия е установено, че същите помагат на майката както в отглеждането на децата,
така и с допълнителни парични средства, хранителни продукти и подаръци под
формата на дрехи и обувки за децата. В жалбата се излага и оплакване, че в
обжалваното решение не става ясно как съдът е стигнал до извод, че бащата има по-
висок разполагаем доход от майката и съответно как може да заплаща издръжка в
увеличения и претендиран размер, тъй като и двамата родители представят писмени
удостоверения от работодател, че получават минимално възнаграждение. Сочи се още,
че майката е заявила пред социалния работник, че живее в собствено жилище, което
закупила от родителите си и в тази връзка показанията на св.Ш.Х.М.., че майката и
децата живеят в жилище под наем, са неверни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите С. К. и Е. А., малолетни, действащи чрез своята майка и законен
представител Л.С. А..
В съдебно заседание въззивникът С. Г. А. не се явява, представлява се от
пълномощника си адв. В. Д., който поддържа въззивната жалба по съображенията,
изложени в същата и претендира разноски по делото по представен списък.
В съдебно заседание въззиваемите С. К. и Е. А., действащи чрез своята майка и
законен представител Л.С. А., се представляват от пълномощника си адв. Е. П., който
2
оспорва въззивната жалба, моли обжалваното решение да бъде потвърдено и
претендира разноски по представен списък.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е вА.дно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от малолетните деца С. К. и Е. А., действащи чрез своята майка и законен
представител Л.С. А., за изменение на размера на присъдените им с решение от
04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд Бакъркьой, Република Турция,
издръжка, която ответникът С. Г. А. е осъден да заплаща на всяко едно от тях, от по
300 турски лири, считано от датата на влизане в сила на решението на 27.08.20119г., с
искане да бъде увеличен от тази сума /с левова равностойност 32.33 лв./ на 350 лв. за
детето С. К. и на 300 лв. за детето Е. А., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на
всяко от децата или настъпването на друга правоизменяща или правопогасяваща
причина. Обстоятелствата, изложени в исковата молба, обосноваващи търсене на
издръжка в увеличен размер, са следните: През 2019г. ответникът е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в посочените размери от 300 турски лири, равняващи се на 32.33
лв. към датата на предявяване на исковете за увеличението – 18.10.2022г. лв., като
понастоящем ищците и тяхната майка са установени да живеят в гр.К.., а ответникът в
гр.Х., като ищецът С. К. е на 10 години, редовен ученик в IV-и клас в СУ „Й.Й.“ гр.К..,
дневна форма на обучение през 2022-2023г. и посещава извънкласни форми на
обучение, като има необходимост от месечна издръжка, която да покрива нуждите й,
свързани с обучение, дрехи, храна, пътувания и др. ежедневни нужди в размер на 700
лв., половината, от която следва да се поеме от ответника, който има материални
възможности; ищецът Е. А. е на 6 години и е записан в IV-а подготвителна група в
Детска градина „Ч.“ в гр.К.. през учебната 2022-2023г., като има необходимост от
месечна издръжка, която да покрива нуждите му, свързани с обучение, дрехи, храна,
пътувания и др. ежедневни нужди в размер на 600 лв., половината, от която следва да
се поеме от ответника, който има материални възможности; майката на ищците работи
в обменно бюро на „Т. **“ ООД гр.К.., получава месечно възнаграждение в размер на
минималната работна заплата, грижи се за отглеждането и възпитанието на ищците, за
което й помагат нейните родителите й. С оглед по-високата възраст на ищците и
нуждите им, свързани с тяхното отглеждане и обучение, присъдената в тяхна полза
издръжка е значително под предвидения в закона минимален размер и се явява крайно
3
недостатъчна за нормалното им отглеждане, в т.ч. с оглед размера на минималната
работна заплата в страната и правилото на чл.142, ал.2 от СК, при задължение и на
двамата родители да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, и при съобразяване на грижите на
родителя, който ги отглежда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът с отговор на исковата молба оспорва
исковете по размер, при възражение, че ищците нямат нужда от издръжка в
претендираните размери и самият той няма материални възможности да дава издръжка
в тези размери, а до размер от 180 лв., до който признава исковете. Излага твърдения,
че получава месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата и съгласно удостоверение за доходи за периода от м.11. 2021г. до м.10.2022г.
включ. има реА.зиран брутен доход от общо 8 277.85 лв. и нетен доход от общо
6 432.47 лв., или средномесечно брутно трудово възнаграждение от 689.82 лв. и
средномесечно нетно трудово възнаграждение от 535.28 лв., като няма други
източници на доходи, заплащал е редовно издръжка общо в размер на 300 лв. и винаги
е помагал с допълнителни средства извън издръжката, като редовно купува на децата
дрехи, обувки, учебни помагала и др., води децата на зимни и летни почивки, дава и
пари за ежедневни нужди, когато те са при него, като и родителите му дават на децата
подаръци и парични средства.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът С. К., родена на
**.**.****г., с ЕГН **********, и ищецът Е. А., роден на **.**.****г., са деца на
ответника С. Г. А., като живеят с майка си Л.С. А. в гр.К.., в собствено на майката
жилище, като с бракоразводното решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г. на
Шести семеен съд Бакъркьой, Република Турция, влязло в сила на 27.08.2019г., на
майката е предоставено упражняването на родителските права над ищците, при режим
на лични отношения с бащата, който е осъден да заплаща на ищците ежемесечна
издръжка в размер на 300 турски лири, считано от датата на влизане в сила на
решението. Към така посочена дата /27.08.2019г./ малолетните ищци са на 7 и на 3
навършени години, а размерът на минималната работна заплата за 2019г. е 560 лв., и
съответно размерът на минималната издръжка е 140 лв. Към предявяване на иска за
увеличение на издръжката, на 18.10.2022г., ищците са на 10 и на 5 навършени години,
първият е ученик, а вторият посещава детска градина, размерът на минималната
работна заплата за 2022г. е 710 лв., и съответно размерът на минималната издръжка е
177.50 лв., под който размер е присъдената в тежест на въззивника издръжка, платима
на малолетните му деца. Към датата на устните прения пред първоинстанцинния съд и
към датата на устните прения пред настоящия въззивен съд размерът на минималната
работна заплата за 2023г. е 780 лв. и съответно размерът на минималната издръжка е
195 лв. Минималният праг на бедност за страната за 2022г. е определен на 413 лв., а за
2023г. е определен на 504 лв.. Доказателства за реА.зирани доходи от трудово
4
правоотношение са представени за двамата родители на ищците, които получават
месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата - майката
на ищците работи като касиер в обменно бюро, а бащата работи като шофьор на
товарен автомобил /международен транспорт/. Последният живее в жилище на своите
родители в гр.Х., в което децата С. и Е. му гостуват редовно.
От показанията на ангажираните от ищците свидетели Е.Ю./баба на ищците по
майчина линия/ и Ш.М.. се установява, че за издръжката на децата, на майката Л. не
достигат финансовите средства, за което й помагат роднините й, колкото могат, като
най - много помагат родителите й. От показанията на ангажирания от ответника
свидетел Ф. А./ майка на ответника/ се установява, че децата, два пъти месечно, от
петък до недяля, им гостуват, баща им ги взима от гр.К.., през което време им пазарува
всичко необходимо и каквото те желаят, като всеки месец им плаща 300 лв. издръжка и
отделно както той, така и те/родителите на ответника/ дават на децата пари на ръка –
по 50 лв., по 100 лв., като последно били в Истанбул, където баща им лично им купил
дрехи, един пълен багажник на колата. Свидетелката сочи, че знае, че децата
спортуват, но не знае за извънкласни форми.
Съгласно социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ –К. децата С.
и Е. живеят в гр.К.. заедно с майка си, в жилище на майката, което разполага с
необходимите условията за отглеждането им; децата се отглеждат в семейна среда,
имат силна емоционална връзка и с двамата родители, които задоволяват
потребностите им, в т.ч. с помощта на своите родители; децата има изграден
приятелски кръг по местоживеене и в училище.
Предвид така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Обстоятелствата, при които е определена издръжката, чиито размер се
претендира да бъде увеличен, са изменени. Децата са на по-висока възраст,
потребностите им са нараснА. както за битови, така и за образователни и други нужди.
Доходите на майката, при липса на имущество, от което да има допълнителни доходи,
трудно й позволяват да посреща потребностите на ищците от първа необходимост, при
което с оглед на това, че ищците живеят с нея и ответникът не полага за тях
непосредствени ежедневни грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката им, то в
тежест на ответника е да заплаща издръжка в увеличен размер. С оглед установения
минимален праг на бедност за страната, посочен по - горе, настъпилите след
определянето на размера на издръжката, чието увеличение се претендира, изменения в
размера на минималните за страната работна заплата и издръжка, както и установените
по делото възможности на ответника да дава на децата допълнителни средства,
въпреки, че от 2021г. работи по доказан доход в размер на минималната работна
заплата, съдът приема, че ответникът може да заплаща издръжка на децата издръжка в
5
увеличен размер от 300 лв. на детето С. и от 250 лв. на детето Е., до които размери
предявените искове подлежат на уважаване. Ответникът е трудоспособен и сам
признава в отговора на исковата молба, че по свое желание заплаща парична издръжка
на децата от 300 лв. месечно, наред с което им дава допълнителни парични средства ,
както и им закупува редовно дрехи, обувки, учебни помагала и др., води децата на
зимни и летни почивки, които обстоятелства и конкретно за даването на допълнителни
средства, в т.ч.и под формата на подаръци на вещи, каквито децата искат и/или имат
нужда, се установяват пряко от показанията на тяхната баба по бащина линия, майката
на ответника, т.е. по - големите материални възможности на бащата на децата, в
сравнение с тези на тяхната майка, са установени.
Наред с това, съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите са длъжни да издържат
децата си до навършване на пълнолетие, независимо от това дА. са трудоспособни и
дА. могат да се издържат от имуществото си, като са длъжни да задоволяват
потребностите им по начин, гарантиращ правилното и хармоничното им развитие,
както физическо, така и психическо такова/чл.125, ал.1 от СК/. Ето защо, определянето
на издръжка под горепосочените размери от 300 лв. и от 250 лв. не е в интерес на
децата С. и Е., при което исковете по чл.150 от СК следва да се уважат до тези размери,
a за разликата над същите и до пълните им предявени размери съответно от 350 лв. за
детето С. и до 300 лв. за детето Е. се отхвърлят.
С оглед на горното, съдът намира въззивната жалба за частично основателна,
поради което обжалваното решение на районния съд следва да се отмени в частта, с
която е увеличен размера на присъдената с решението на турския съд издръжка, за
разликата над 300 лв. до присъдения размер от 350 лв. на малолетното дете С. К. и в
частта, с която е увеличен размера на присъдената с решението на турския съд
издръжка, за разликата над 250 лв. до присъдения размер от 300 лв. на малолетното
дете Е. А., като се отхвърлят исковете по чл.150 от СК в тези им части. В останалата
част, за разликата от 180 лв. до определените размери на издръжки съответно от 300 лв.
на детето С. К. и от 250 лв. на детето Е. А., жалбата е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд – правилно, поради което следва да бъде да бъде потвърдено
в тази му част.
В приложение на чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право на разноски за
адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд съразмерно на уважената
част от исковете, които възлизат на 268.80 лв., с оглед на което следва да се отмени
решението на районния съд и в частта, с която ответника по исковете С. Г. А. е осъден
да заплати ищците, действащи чрез своята майка и законен представител, разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за разликата над 268.80 лв. до присъдения размер
от 360 лв. В приложение на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът по исковете има право на
разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд съразмерно с
отхвърлената част от исковете, които възлизат на 103.02 лв., за които въззиваемите се
6
осъдят да ги заплатят на въззивника.
С оглед размера на така определените издръжки, дължимата държавна такса
върху увеличения размер на издръжката на детето С. К. е 385.44 лв. и дължимата
държавна такса върху увеличения размер на издръжката на детето Е. А. е 313.44 лв.,
или общо дължимата държавната такса е 698.88 лв., поради което следва да се отмени
решението на районния съд и в частта, с която С. Г. А. е осъден да заплати по сметка на
РС – КърджА. държавна такса върху увеличението на издръжките, за разликата над
698.88 лв. до присъдения размер от 842.88 лв.
С оглед крайния изход на делото пред тази инстанция и на основание чл.78, ал.1
от ГПК въззивникът има право на разноски за въззивната инстанция съразмерно с
уважената част от жалбата, като от дължимата за въззивната инстанция държавна такса
и от заплатеното адвокатско възнаграждение, в тежест на въззиваемите са разноски от
373.05 лв., от които 109.89 лв. за държавна такса и 263.16 лв. за адвокатско
възнаграждение.
С оглед крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззиваемите имат право на разноски за въззивната инстанция съразмерно с
отхвърлената част от жалбата, като от заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, в
тежест на въззивника са разноски от 314.48 лв..
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 44/06.02.2023 г., постановено по гр. д. N 1287/2022 г. по
описа на Районен съд – КърджА. в частите, както следва:
1. в частта, с която е увеличен размера на присъдената с решение от 04.07.2019г. по гр.
д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд в Република Турция, издръжка, която С. Г. А., ЕГН
**********, гр. Х., ул.Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, е осъден да заплаща на малолетните
си деца С. К., ЕГН ********** и Е. А., ЕГН **********, действащи чрез своята майка
и законен представител Л.С. А., ЕГН **********, за разликата над 300 лв. до
присъдения размер от 350 лв. на детето С. К., ЕГН ********** и за разликата над 250
лв. до присъдения размер от 300 лв. на детето Е. А., ЕГН **********,
2. в частта, с която С. Г. А., ЕГН **********, гр. Х., ул.Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, е
осъден да заплати на на малолетните си деца С. К., ЕГН ********** и Е. А., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., ЕГН
**********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за разликата над 268.80
лв. до присъдения размер от 360 лв.,
3. в частта, с която С. Г. А., ЕГН **********, гр. Х., ул.Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, е
осъден да заплати по сметка на РС - КърджА. държавна такса върху увеличението на
7
издръжките, за разликата над 698.88 лв. до присъдения размер от 842.88 лв.,
вместо което:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К., ЕГН **********, малолетна, д., ЕГН
**********, против С. Г. А., ЕГН **********, гр. Х., ул. Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, иск
по чл.150 от СК за увеличение размера на присъдената с решение от 04.07.2019г. по
гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд в Република Турция, издръжка, за разликата над
300 лв. до 350 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител Л.С. А., ЕГН **********, против С. Г. А., ЕГН
**********, гр. Х., ул. Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, иск по чл.150 от СК за увеличение
размера на присъдената с решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести
семеен съд в Република Турция, издръжка, за разликата над 250 лв. до 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 44/06.02.2023 г., постановено по гр. д. N 1287/2022
г. по описа на Районен съд – КърджА. в частта, с която е увеличен размера на
присъдената с решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд в
Република Турция, издръжка на малолетното дете С. К., ЕГН **********, от 180 лв. до
300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 44/06.02.2023 г., постановено по гр. д. N 1287/2022
г. по описа на Районен съд – КърджА. в частта, с която е увеличен размера на
присъдената с решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд в
Република Турция, издръжка на малолетното дете Е. А., ЕГН **********, от 180 лв. до
250 лв.
В останалата част, с която е увеличен размера на присъдената с решение от
04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести семеен съд в Република Турция, издръжка
на малолетното дете С. К., ЕГН **********, от 32.33 лв. на 180 лв. и е увеличен
размера на присъдената с решение от 04.07.2019г. по гр. д. N 2017 ⁄ 956г., Шести
семеен съд в Република Турция, издръжка на малолетното дете Е. А., ЕГН **********,
от 32.33 лв. на 180 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. К., ЕГН ********** и Е. А., ЕГН **********, малолетни,
действащи чрез своята майка и законен представител Л.С. А., ЕГН **********, всички
от гр.К.., бул.Б. **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплатят на С. Г. А., ЕГН **********, гр. Х.,
ул. Ц.К. **, вх. *, ет. *, ап. **, разноски по делото от 476.07 лв., от които 103.02 лв.
адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 109.89 лв. за държавна такса за
въззивно обжалване и 263.16 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН **********, гр. Х., ул. „Ц.К.” **, вх. *, ет. *, ап. **, да
заплати на С. К., ЕГН ********** и Е. А., ЕГН **********, малолетни, действащи чрез
своята майка и законен представител Л.С. А., ЕГН **********, всички от гр.К.., бул.Б.
**, вх. *, ет. *, ап. **, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция от
8
314.48 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9