РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501386 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на „Вива кредит” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК“Люлин“,бул. „Джавахарвал Неру” №
28,бл.АТЦ „Силвър център“ офис-73Г, ет. 2, чрез адв.А.Н., МАК против решение
№362/20.08.2020 г., постановено по гр. дело №2780/2019г. по описа на Районен съд-
гр.Асеновград 2 гр. състав, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че сключеният между тях договор за паричен заем „Вивакредит план 14 и
30“№5282521/13.6.2016 г., е недействителен, на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит; ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Т.
К. Т., ЕГН: **********, от гр. Асеновград, сумата от 231.45 лева (двеста тридесет и един
лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща неустойка - получена без основание
поради недействителност на Договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“ №
5282521-13.06.2016, от 13.06.2016 г., на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, ведно със законната лихва в/у същата от датата на подаване на ИМ в съда 11.12.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 494.28 лева.,ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Т. К.
Т., ЕГН: **********, сумата от 219.78 лева разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, както и да заплати на адвокат Е.Г.И., АК – Пловдив, личен № **********, с адрес
гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2, сумата от 313 лева адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказаната безплатна правна помощ на Т. К. Т.
по гр.дело № 2780/2019 г. по описа на РС Асеновград, а с определение от 04.11.2020 г. по
същ.дело по реда на чл.28 ГПК е измено решението в частта на разноските като е осъдена Т.
К. Т. да заплати на „Вива кредит“ ООД сумата от 72,10 лв. – разноски, по съразмерност на
отхвърлената част от иска. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъбразност
на решението и се иска неговата отмяна и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
исковете.Претендира за разноски.
1
Въззиваемата страна Т. К. Т. чрез адв.Е.И. – взема становище, че жалбата е
неоснователна.
В жалбата са изложени оплаквания, че: 1.Ищцата е предявила иск с
пр.осн.чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договора
за паричен заем с „Вива кредит“ООД от 13.06.2016 г. порадипротиворечие със закона –
чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК и евентуален иск с пр.осн.чл.26 ЗЗД за прогласяване на
нищожността само на клаузатата по чл.4,ал.2 от договора като противоречача на добрите
нрави и зат.закон, а съдът се е произнесъл по друг иска – за прогласяван на нищожността на
осн.чл.26,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.19,ал.2 ЗПК и чл.11,т.9 ЗПК, което е всъщност основаноето
на главния иск по делото.; счита решението с пр.осн.чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД относно
ппрогласяване нищожност напроцесния договор за заем е неправилно и постнавено в
противоречие с действащите закони и практика; отхвърлянетона договорената
възнаградителна лихва е при превратно тълкуване на законовите разпоредби и на принципа
на свободата на договарянето по чл.9 от ЗЗД; счита, че няма законово ограничение на
максималния размер на законовата лихва; дали ГПР в договора отговаря на действителния
ГПР е относимо към разпоредбата на чл.,ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузата за
ГПР, което не влече недействителност на договора като цяло; дали неустойката и таксата за
експресно разглеждане на кредитаследв ада се включат в ГПК е въпрос за действителоността
на тези клаузи,а не на целия договор на неправилно РС е приел, че договорът за кредит е
недействителен на осн.чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванияа на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК;
счита, че договорът изцяло отговаря на изискванията на чл.22 ЗПК.Счита също, че
заемодателят се е съобразил с нормативните изисквания и по отношение на размера на
лихвения процент и ГПР.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че съглсно чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл10,ал.1, чл.11, ал.,т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за
кредит е недействителен; липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК – изначална недействителност.
Предвид направените искания, доводи и доказателствата съдът намира следното:
С ИМ ищцата-въззиваем в настоящето производство е предявила установителен иск
за прогласяване за нищожен на целият договор за кредит от 13.6.2016 г. и евентуален иск – в
случай на отхвърляне на главния иск, да се прогласи нищожността на клаузата на чл.4,ал.2
от договора за кредит от 13.6.2016 г. като противоречеща на добрите нрави, като
заобикаляща чл.19,ал.4 ЗПК, договорена в нарушение на чл.11,т.9 и 10 от ЗПК и да се осъди
„Вива кредит“ ООД да върне сумата от 494,28 лв.- платена без основание неустойка за
периода 27.06.2016 г.- 20.02.2017 г. ведно със законната лихва от подаване на ИМ.
РС е уважил главният иск, поради което не е следвало да се произнася по
евентуалния иск, вместо което той е уважил и главния, и евентуалния иск. Ето защо
решението на РС в частта, в която е уважен евентуалния иск следва да се обезсили като
2
недопустимо.
По отношение на главния иск: Главният иск е предявен като установителен иск за
прогласяване нищожност на договор за кредит на основание противоречие със закона –
чл.26 ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК поради нарушение на чл.11,т.9 и 10 от ЗПК .
Не се спори, че на 13.06.2016 г. между Т.Т. и „Вива Кредит“ ООД е сключен
договор за кредит, по силата на който й е предоставена сумата от 600 лева, а тя се е
задължила да върне същата, ведно с договорна фиксирана лихва в размер на 40.34 %
годишно в срок от 36 седмици – 18 двуседмични вноски по 38.46 лв. всяка, при годишен
процент на разходите от 49.39 %, а съгласно чл.4 от договора заемополучателката следва да
заплати неустойка в размер на 494.28 лв., ако не осигури обезпечение на кредита с
поръчителство на физическо лице в 3-дневен срок или банкова гаранция, при което дължи
месечната вноска в размер на 65.92 лв. От приетото и неоспорено от страните заключение
на ССчЕ на вещото лице А.Д., което съдът кредитира като компетентно изготвено, се
установява, че в ГПР по кредита е включена единствено като разход възнаградителна лихва
в размер на 63.77 лева, а законната лихва за периода от 13.06.2016 г. до 20.02.2017 г. е 42.17
лева. Уговореното оскъпяване на кредита със сумата, уговорена в чл. 4, ал. 2 от Договора
/годишно и месечно/, със същото кредитът се оскъпява месечно между 174 % и 226 % - или
среден процент на оскъпяване от 199 %. С РКО № 4/13.06.2016 г., издаден от „Вива кредит“
ООД кредитната сумата от 600 лв. е усвоена от Т. К. Т. по договора за кредит № 5282521.
Т.Т. е извършила плащания в размер на 895.22 лева, като с платените сума са погасени:
главница 600 лв., лихва 63.77 лв. и неустойка 231.45 лв.
По отношение на довода на въззивника, че не е спазена разпоредбата на чл.22, във
вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК:
Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК - годишния процент на разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора не трябва да са по-големи от 5 пъти законната лихва по просрочени
вземания. Процесният договор за кредит формално отговаря на на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен
процент на разходите, който е под 50% и обща сума, дължима от потребителя, обаче
не съответстват на действителните размери на поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
3
договора за кредит.
В случая по договора общата дължима от потребителя сума е в размер на
1186,56 лв., представляваща сбор от заемната сума в размер на 600лв.,
възнаградителната лихва от 63,77лв., и неустойка в размер на 231,45 лв., не съответства
на посочените размери на лихвения процент -40,34% и на годишния процент на
разходите -49,39%, които дължими суми, включени в ГПР надвишват значително 50%. От
тук следва, че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, тъй като договорено задължение
за потребителя да заплати неустойка по т.4 от договора не са взети предвид при
изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на
което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тази уговорка е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което
съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като за нищожността на неустойката съдът следи служебно. В
случая уговорената в процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение
няма обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е да
се предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т.нар. скрита възнаградителна лихва/.
Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, тъй като посочените в
договора за кредит лихвен процент и ГПР не съответствуват на действителния платен от
кредитополучателя ГЛП и ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. А съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК - когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен.
По изложените съображения първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено в частта, с която е уважен главния иск и следва да бъде обезсилено в частта, в
която е уважен евентуалния иск.
С оглед частичното уважаване на ВЖ, на въззивника следва да се присъдят
разноски по съразмерност пред ПОС в размер на 317,50 лв. /1/2 от 300лв.+334,90 лв./, на
въззиваемата – 25лв./1/2 от 50 лв./, а на адв.Е.И. – пълн. на въззиваемата – 306,50 лв./1/2 от
4
313 лв.+300 лв./.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №362/20.08.2020 г., постановено по гр. дело
№2780/2019г. по описа на Районен съд-гр.Асеновград 2 гр. състав,В ЧАСТТА с което е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че сключеният между тях
договор за паричен заем „Вива кредит план 14 и 30“ №5282521/13.6.2016 г., е
недействителен, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
ОБЕЗСИЛВА решение №362/20.08.2020 г., постановено по гр. дело №2780/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Асеновград 2 гр. състав В ЧАСТТА, с което се ОСЪЖДА „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Т. К. Т., ЕГН: **********, от гр. Асеновград,
сумата от 231.45 лева, представляваща неустойка - получена без основание поради
недействителност на Договор за паричен заем „Вива кредит План 14 и 30“ № 5282521-
13.06.2016, от 13.06.2016 г., на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, ведно
със законната лихва в/у същата от датата на подаване на ИМ в съда 11.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, Ккакто и в частта, с което се ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 494.28 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските и вместо него в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Т. К. Т., ЕГН:
********** от гр. Асеновград, сумата от 25 лв.– разноски по делото по съразмерност, а на
адв.Е.И. – 306,50 лв.- по съразмерност.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
********* сумата 317,50 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5