Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2016г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание проведено на четиринадесети декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Х.

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

При участието на секретаря Г.С.,

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА Х.

въззивно гражданско дело № 2182 по описа за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба на В.А.П. срещу Решение № 3593/12,10,2016г. постановено по гр.д. № 9577/2016г. по описа на VІ-ти състав на Варненският районен съд, с което са отхвърлени исковете му предявени срещу „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, както следва: на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед № 2016-112/09.06.2016год.; на основание чл. 344, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; на основание чл. 344, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ - за заплащане на обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението, в размер определен на база брутното му трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец преди извършването му - 1 500лв., считано от датата на прекратяване на трудовия договор, но не за повече от шест месеца, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и е осъден да заплати на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД сумата 560.12лв., представляваща сторени в производството съдебни разноски за защита от юрисконсулт.

Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението, като постановени в противоречие с материалния и процесуален закон. Претендира неговата отмяна и постановяване на ново, положително за него.

Въззиваемият „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба и последвалите уточнения ищеца В.А.П. твърди, че между него и ответника „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД било налице трудово правоотношение по Трудов договор № 2015-270/13.11.2015год., връчен му на 16.11.2015год., в сила от същата дата, по което първият заемал длъжност „UNIX администратор” с код по НКПД 25226001, с място на работа - Централно управление Варна, с работно време е 8 часа, сключен за неопределено време, с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 6 месеца, считано до 16.05.2016год., с възнаграждение 1 500лв. заедно с процент за придобит трудов стаж и професионален опит – 4.20%, прекратено считано от 10,06,2016г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Твърди, че фактически изпълнявал трудовите си задължения до месец април 2016год., когато претърпял медицинска интервенция, за което му е издаден болничен лист. На 12.05.2016год. бил първият му работен ден. На 16.05.2016год. му било връчено Допълнително споразумение № 2016-1517/12.04.2016год. към трудов договор № 2015-270/13.11.2015год. съгласно което страните по трудовото правоотношение се споразумяват за следните изменения на трудовия договор: от длъжността „UNIX администратор” работникът да заеме длъжността „Инженер ИТ услуги” с код по НКПД: 25236001 в същата структура на работодателя, със същото място на работа и работно време. Съгласно допълнителното споразумение е уговорен отново срок за изпитване в полза на банката - 1 /един/ месец, считано до 16.05.2016год. Допълнителното споразумение е в сила от 12.04.2016год.

На 10.06.2016год. му била връчена Заповед № 2016-112/09.06.2016год. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – изтичане срока на изпитване, считано от 11.06.2016год.

Твърди, че Заповед № 2016-112/09.06.2016год. е незаконосъобразна поради следното:

- трудовите функции, както и правата и задълженията, които изпълнявал на длъжността „UNIX администратор” и впоследствие „Инженер ИТ услуги” се припокриват и представляват една и съща работа, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от КТ уговорената в допълнителното споразумение клауза със срок за изпитване се явява нищожна;

- подписана е от мениджър „Човешки ресурси”, както и специалист „Администриране на персонала”, т.е. от лице, което няма работодателска правоспособност;

- в деня на връчването на допълнителното споразумение, уговореният в полза на работодателя срок за изпитване – 1 /един/ месец е изтекъл, поради което и договора не може да бъде прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

Твърди, че след уволнението останал без работа за период от шест месеца.

Претендира отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди извършването му длъжност, както и заплащане на обезщетение за шест месечния период, през който останал без работа, изчислено на база брутното му възнаграждение за месеца предхождащ уволнението от 1500,00лв., ведно със законната лихва до окончателното му изплащане.

Ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Не оспорва, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение с твърдяните параметри, прекратено считано то 10,06,2016г. поради изтичане на срока за изпитване.

Възразява, че на 01.04.2016год. като работодател извършил промени по отношение скруктурата в щата, на която е била налична първоначалната длъжност на ищец;а – структурата „Визуализация и дискови подсистеми“ е реорганизирана в „UNIX IT продукция“, първоначалната длъжност заемана от ищеца длъжност била закрита, а в новообразуваната структура е създадена новата заемана от същия длъжност. Всички засегнати служители считано от 12.04.2016год. били поканени да сключат допълнителни споразумения за изменение в длъжността и са им връчени новите длъжностни характеристики. Към същия момент - 12.04.2016год. ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност, поради което на 12.05.2016год., когат се е завърнал му е предложено и той на 16.05.2016год. подписал допълнително споразумение по чл. 119 КТ за промяна в длъжността с потвърден и в допълнителното споразумение първоначално уговорен в трудовия му договор изпитателен срок, съобразен с чл. 70, ал.1 от КТ- общо шестмесечен при същия работодател – до 16.05.2016год. Т.е. не е договарян нов изпитателен срок, въпреки промяната в длъжността, а само повторно е възпроизведена клаузата за вече договорения първоначално общ 6 месечен срок за изпитване с изричното посочване на същата дата.

Възразява, че заповедта за прекратяване е законосъобразна, като подписана от лице с делегирана работодателска правоспособност, т.е. с права да подписва документите по трудовите правоотношения в банката.

Възразява и, че заповедта е законосъобразна, т.к. в срока за изпитване не се включва времето, през което служителят е бил в законоустановен отпуск и не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ. За периода от 16.11.2015год. – 10.06.2016год. ищецът е ползвал общо 38 календарни дни отпуск при временна неработоспособност по чл.162 от КТ, за които е представил болнични листи, както и 4 работни дни разрешен платен годишен отпуск, през което време реално не е изпълнявал работата, за която е бил нает, т.е. през това време не е текъл уговорения шестмесечен изпитателен срок. Действието на уговорения изпитателен срок е продължено с 42 дни и шестмесечния срок на изпитване по отношение на ищеца би изтекъл на 28.06.2016год. Трудовият договор е прекратен на 11.06.2016год., т.е. до изтичане на уговорения изпитателен срок с реално изпълнение на работата.

Възразява и, че за твърдяния период ищеца не е останал без работа, поради което няма право на обезщетение на това основание.

Претендира отхвърляне на исковете.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че между В.А.П. и „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД е било налице трудово правоотношение по Трудов договор № 2015-270/13.11.2015год., връчен на първия на 16.11.2015год., в сила от същата дата, по което е заемал длъжност „UNIX администратор” с код по НКПД 25226001, с място на работа - Централно управление Варна, с работно време е 8 часа, сключен за неопределено време, с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 6 /шест/ месеца, считано до 16.05.2016год., с възнаграждение 1 500лв. заедно с процент за придобит трудов стаж и професионален опит – 4.20%, прекратено със Заповед № 2016-112/09.06.2016год. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – изтичане срока на изпитване, считано от 11.06.2016год.

Не е спорно и въз основа събраните доказателства включително болнични листи приема за установено и, че въззивникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 08.04.2016год. до 21.04.2016год. и от 22.04.2016год. до 11.05.2016год., и в платен годишен отпуск в периода от 05.04.2016год. до 07.04.2016год. и от 22.02.2016год. до 22.02.2016год., т.е. на 12.05.2016год. бил първият му работен ден.

Безспорно е и съдът приема за установено и, че на 16.05.2016год. на въззивника е връчено Допълнително споразумение № 2016-1517/12.04.2016год. към Трудов договор № 2015-270/13.11.2015год. съгласно което страните по трудовото правоотношение се споразумяват за следните изменения на трудовия договор: от длъжността „UNIX администратор” работникът да заеме длъжността „Инженер ИТ услуги” с код по НКПД: 25236001 в същата структура на работодателя, със същото място на работа и работно време. Съгласно допълнителното споразумение е уговорен отново срок за изпитване в полза на банката - 1 /един/ месец, считано до 16.05.2016год. Допълнителното споразумение е в сила от 12.04.2016год.

Като доказателства по делото са събрани длъжностната характеристика за длъжността „UNIX администратор” и длъжностната характеристика за длъжността „UNIX ИТ продукция”.

Видно от приетите като доказателство два броя пълномощни и устав на банката, лица представляващи банката – работодател и притежаващи работодателска способност са делегирали работодателска правоспособност за лицето Р. Б. К.

От заключението на ВЛ по приетата ССч.Е се установява следното: Размерът на брутното трудово възнаграждение на В.А.П. по смисъла на чл.228 от КТ, възлиза на 1 572лв. Размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на уволнението -11.06.2016год. до датата на съдебно заседание – 28.09.2016год., възлиза в размер от 5 437.07лв.

Видно Служебна бележка - л.82, ищецът е регистриран, като безработен.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

В тежест на работодателя по предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е да установи главно и пълно, че уволнението е законосъобразно.

В тежест на работника е да установи наличието на валидно трудово правоотношение с твърдяните параметри, като и, че същото е прекратено.

Настоящият състав, въз основа събраните писмени доказателства приема за установено, че закривайки първоначално заеманата от въззивника длъжност „UNIX администратор” и преназначавайки го посредством допълнителното споразумение № 2016-1517/12.04.2016год. на длъжността „Инженер ИТ услуги”, работодателят фактически е извършил вътрешно организационно преустройство на предприятието, при което дейността на съответното поделение, в което е била първоначално заеманата длъжност, респ. длъжностната функция на въззивника е продължила да съществува под ново наименование, в новообразувана щатна структура. Затова въззивникът не е уволнен поради съкращаване на щата /– такова не е налице/, а е назначен на новата длъжност, която по съдържание е идентична с първоначалната.

При това положение трудовият договор между страните е продължил да съществува за новата длъжност, със старите си характеристики – време, място на работа, трудово възнаграждение и срок на действие. Договора е бил сключен с шест месечен изпитателен срок с уговорка след изтичането им за такъв за неопределен срок на действие. Безспорно е, че Допълнителното споразумение е подписано на 16,05,2016г. с уговорка за едночесечен срок на изпитване – до 16,05,2016г. Т.к. това е датата, на която изтича изпитателния срок по основният трудов договор съдът намира, че тази уговорка има характер на уточнение, т.е., че изпитателният срок е вече уговореният между страните. Допълнителното споразумение не би могло да действа със задна дата – от 12,04,2016г. Подписано е на 16,05,2016г., от когато е и е в сила, занапред. Считано от 12,04,2016г. работникът не е изпълнявал трудовата си функция при работодателя за 28 работни дни, поради ползван платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност. С тях следва да се увеличи изпитателният срок, на основание чл. 70, ал. 4 КТ. Следователно същият изтича на 23,06,2016г., продължен с 28-те работни дни и едномесечният срок по допълнителното споразумение.

Заповедта за уволнение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е връчена на работника на 10,06,2016г., което е преди 23,06,2016г., когато изтича срока за изпитване. Следователно твърдението за незаконосъобразно на това основание е неоснователно.

Неоснователно е и твърдението, че заповедта е подписана от неоправомощено лице. Видно от приетите като доказателство и неоспорении писмени доказателства, подписалото я лице разполага с делегирана работодателска правоспособност;

Поради изложеното съдът намира, че уволнението е законосъобразно. Следователно искът за отмяната му е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Поради изхода от спора по иска за отмяна на уволнението на отхвърляне като неоснователни подлежат и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и този за присъждане на обезщетение поради безработица.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода от спора и направеното искане в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни разноски в размер на 601,85лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3593/12,10,2016г. постановено по гр.д. № 9577/2016г. по описа на VІ-ти състав на Варненският районен съд.

ОСЪЖДА В.А.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.Е. от ШАК, със съдебен адрес: ***-13,офис 21, чрез адв. Св.Е., ДА ЗАПЛАТИ на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, р-н Одесос, бул.Вл.Варненчик № 92, ЕИК *********, представлявано от гл.изп.директор Арно Рене Жюлиен Льоклер и изп.директор Еленка Петрова Бакалова, сумата 601,85 /шестотин и един, 0.85/лв., представляваща сторените във въззивното производство съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - СОФИЯ.