Определение по дело №781/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ ГПК „Поставяне под запрещение” и е образувано по предявен иск от Ф. М. А. от с.С. О.Д., за поставяне под запрещение на дъщеря й Ш. С. А. от с.С. О. Д..

Твърди се в исковата молба, че дъщерята на ищцата Ш. С. А. била с тежка степен на умствена изостаналост – тежка олигофрения, не била в състояние да осъществи нормален словесен контакт, не говорила от както е родена. Същата нямала изградена елементарни битови умения, не била в състояние да се грижи сама за себе си, нито да взема самостоятелни решения. Без чужда помощ не можела да се движи. Ш. С. А. живеела при ищцата, която се грижела за нея. Ежедневието налагало да се подписват медицински документи за лечението й, да се получава социална помощ, а тя не била в състояние да упражнява тези дейности. Иска се да се постанови решение, с което Ш. С. А. да бъде поставена под запрещение.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, отговор на исковата молба от ответницата Ш. С. А. не е постъпил.

В съдебно заседание, назначеният особен представител на ответницата Ш. С. А. изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, искът се явява основателен и че са налице всички предпоставки за поставянето на ответницата под пълно запрещение.

В съдебно заседание, представителят на О. П. - К., изразява становище за основателност на предявения иск, като са налице предпоставките за поставянето на ответницата под пълно запрещение.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

При извършения на основание чл.337 от ГПК разпит на ответницата Ш. С. А., съдът придоби лични впечатления за лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а именно: същата е неориентирана, не осъзнава къде се намира и че е участник в съдебно производство, в което се иска поставянето й под запрещение, не влиза в словесен контакт със съда и не отговаря на поставените му въпроси.

От писмените доказателства, приложени към исковата молба, се установява следното:

Ответницата Ш. С. А. е дъщеря на ищцата Ф. М. А. – видно от заверени копия на удостоверение за раждане от 11.07.2012 г. на Община Д. и удостоверение за родствени връзки № 4/11.07.2012 г. на с.Р., О. Д.. От представеното и прието по делото като доказателство заверено копие от експертно решение № 0496 от заседание № 049 от 23.09.1997 г. на ТЕЛК – Стара Загора е видно, че Ш. С. А. е с първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено и заболяване „Друга уточнена олигофрения /Тежка олигофрения – тежка имбецилност/”.

В производството по делото е разпитан като свидетел Г.С. А. – син на ищцата Ф. М. А. и брат на ответницата Ш. С. А., който установява, че сестра му живее в с.С. при тяхната майка, която се грижи за нея. Установява, че сестра му нищо не знае и нищо не може да направи сама, не може да се обслужва сама, включително не може и сама да се храни. Твърди, че сестра му не знае нищо, не познава майка им, седи по цял ден на леглото и се клати, както и че откакто я помни тя е била все в това състояние.

Разпитаният поделото като свидетел Ш. Ш. А. – чичо на ответницата Ш. С. А., установява, че за нея се грижи нейната майка Ф., като тя я храни, гледа, мие и обслужва. Твърди, че Ш. не може нищо да прави сама, не може сама да се грижи за себе си и да се обслужва, като още от малка е в това състояние. Установява, че ответницата не може да разговаря нито с думи, нито с жестове, не познава парите и не проявява интерес към вещите.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно – психиатрична експертиза, която съдът възприема изцяло, се установява, че Ш. С. А. е с диагноза Тежка умствена изостаналост, като поради тежкия си интелектуален дефицит същата не е в състояние да се грижи за своите работи и за здравето си и да разбира своите и на близките си интереси. Съгласно експертизата, лицето не е в състояние правилно да се ориентира и да извършва обикновени и полезни за нея действия.

При тези данни по делото, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 5, ал.1 ЗЛС за основателен, като са налице предпоставките на посочената разпоредба за поставяне на ответницата Ш. А. под пълно запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС – поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. От непосредствените впечатления на съда, придобити от разпита на лицето, във връзка с обсъдените по – горе доказателства – писмени и гласни, както и от заключението на назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза, съдът намира, че са налице кумулативно и предпоставките за поставяне на лицето под пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1 ЗЛС, а именно: лицето страда от слабоумие - тежка умствена изостаналост, която датира от най – ранна детска възраст, и поради това свое състояние не може да се грижи за своите работи – лични и имуществени интереси, да се грижи за здравето си и да разбира своите и на близките си интереси реално е неспособно да върши валидни правни действия, да придобива права или да поема задължения, т.е. същото е недееспособно.

Предвид горното, следва да бъде постановено решение, с което Ш. С. А. следва да бъде поставена под пълно запрещение.

На основание чл.338, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 156, ал.1 от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството по постоянния адрес на лицето при Община Д., обл. К., за учредяванена настойничество.

На основание чл.338, ал.4 от ГПК, ищцата няма право на разноски в това производство, поради което и такива не следва да й се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл.338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Ш. С. А., с ЕГН *, с постоянен адрес в с.С. № 26, О.Д., обл. К..

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството при Община Д., област К., за учредяванена настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: