Р Е
Ш Е Н И Е
№ 09.04.2020г. гр.Харманли
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийки районен съд гражданска колегия
на единадесети март две хиляди и двадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар: А. Т.
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Гогова гражданско дело № 1125
по описа на РС-Харманли за
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл.128,
т.2, вр. чл.242 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ, по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.86
от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена
от Щ.Я.Щ., ЕГН:**********
*** против „Агро Ви Ем Джи” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Харманли,
ул*** представлявано от управителя В.А.Г., в която се
твърди, че ищецът Щ.
работил при ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД по трудово правоотношение в исковия
период от 31.10.2016 г. до 31.10.2019 г. За процесния период ищецът твърди, че
никога не бил получавал заплата, никога не се бил подписвал на ведомости за
заплата и не използвал платен годишен отпуск.
От записванията в трудова книжка
Серия 3, № 368394, издадена от „ Агро Ви Ем Джи” било видно, че ищецът работил по трудов договор - от 20.04.2015 до 01.02.2016 г - 9
мес 12 дни. Основното трудово възнаграждение 383 лв., длъжност -общ работник.
Този трудов договор бил прекратен на осн. чл.325, ал. 1, т.3 КТ. От 01.02.2016
до 31.05.2016 г. ищецът бил регистриран като безработен. Работникът имал право
на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
Вторият трудов
договор на ищеца с ответника бил от 01.07.2016 г до 25.05.2017 г- общ работник,
основно трудово възнаграждение 460 лв. Освободен по чл.325 ал.1, т.4 КТ.
Прослужено време 10 мес и 24 дни. От 25.05.2017 г до 25.09.2017 г регистриран
като безработен. Работникът имал право на платен годишен отпуск в размер на 20
работни дни.
Третият трудов
договор - от 04.01.2018 г до 01.10.2019г - общ работник, с основно трудово
възнаграждение 510 лв, освободен
на основание чл. 328 ал.1, т.12 КТ - при обективна невъзможност на изпълнение
на трудовия договор. Прослужено време 1 год, 8 мес и 27 дни. Третият трудов договор
№ 8 / 03.01.2018 г., сключен
на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, т.е за неопределено време, с 8 часов работен
ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв., с
периодичност на заплащане еднократно за всеки месец и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка
година трудов стаж при настоящия работодател. Съгласно т.IV от
договора, работникът имал право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни
дни.
С исковата молба предявява иск за неизплатено
възнаграждение за периода от 31.10.2016 г до датата на подаване на исковата
молба - 31.10.2019 г. Неизплатените
трудови възнаграждения / нето /
за
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал.2 от КТ при забавено изплащане на трудовото възнаграждение
работодателят дължал законната лихва за забава на работника. За 2016 г/ октомври, ноември и декември/ се дължала мораторната
лихва от 281,05 лв; за
Ищецът претендира и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за
/
460: 18/ х 8 дни платен год. отпуск = 204,44 лв
бруто обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, /356,95 нето : 18/ х 8=
158,64
лв нето обезщетение
Заявява още, че за
Или ищецът Щ. има претенции за
нетните обезщетения за неизползван платен годишен отпуск : 158 лв за
Претендира се и обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов Договор, като се сочи, че
заповедта за прекратяване на трудовия договор била с дата 01.10.2019 г и на основание чл.328 ал.1, т.12 КТ. Работодателят
можел да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до
работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2 КТ. Срокът за предизвестие
при безсрочен договор бил минимум 30 дни. Обезщетението било в размер на
брутното трудово възнаграждение за предходния месец-м.09.2019 г. или 570, 08 лв.
С оглед на горното моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
11 106.19 лв. (след намаляне размера на иска в с.з.), представляваща неизплатените нетни трудови
възнаграждения на
ищеца за периода 31.10.2016 г.-31.10.2019 г., мораторна лихва в общ размер на 1333.08 лв. върху неизплатените нетни трудови възнаграждения за
периода 31.10.2016 г. до датата на предявяване на иска (след намаляне размера на иска в с.з.), ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до изплащане на
сумата, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл.224 ал.1 КТ за 2017, 2018 и
Моли да се осъди ответника да заплати адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв на адвоката, който оказва безплатна
правна помощ на ищеца,
включително при изготвяне на исковата молба. Моли да се допусне ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението. Ако ищецът или неговият пълномощник не могат да се
явят на заседание по делото, моли то да се проведе без тяхно присъствие.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, в който заявява, че
счита иска за допустим, но оспорва същия по основание и по
размер и моли същият да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Оспорва твърденията за наличие на
трудови договори между ищеца и дружеството, с изключение на този представен с
исковата молба. Счита, че такива трудови възнаграждения били недължими, защото
ищецът не бил полагал труд в полза на ответника. Твърди, че причината ищецът да
работи в дружеството през процесния период (и да не бъде уволняван
дисциплинарно поради неявяване на работа и неполагане на труд) била именно
родствената му връзка с единия от съдружниците М. Щ.Щ. - син на ищеца. През целия период на действие на
трудовите договори на ищеца с дружеството ответникът му заплащал и внасял дължимите
осигуровки, включително с цел осигуряване възможността ищеца да има трудов стаж
и да получава в бъдеще пенсия за старост. Така ответникът не правил възражения
за неявяването на работа и неполагането на труд от страна на Щ., а същият не
правил такива към дружеството за възнаграждения, като правел това сега след
като синът му вече не бил съдружник. В заповедта за прекратяване, представена с
исковата молба - № 1/25.05.2017г., било посочено, че на ищеца не следвало да се
изплащат обезщетения, тъй като същият не бил полагал реално труд в полза на
дружеството. Предвид това ответникът счита, че не дължи да заплаща
претендираната сума, представляваща трудови възнаграждения за процесния период.
Освен това в настоящия случай документ, удостоверяващ фактическото започване на
работа, не бил налице, а от момента на
започване на изпълнение на работата от работника за него възниквали правата за
трудово възнаграждение, признаване на времето за трудов стаж, отпуск,
обезщетения. Трудовият договор е синалагматичен - на задълженията на едната
страна съответствали задълженията на другата. В този смисъл, след като ищецът
не бил полагал труд за ответника, то за него не било налице задължение да
заплаща възнаграждение на ищеца.
Неоснователността на главния иск обуславяла
неоснователността и на иска за мораторна лихва.
Относно иска в частта му за неползван платен годишен
отпуск заявява, че чл. 172 и чл. 173 от КТ
посочвали изрично, че работникът/служителят следвало да поиска от работодателя
разрешение да ползва ПГО. Разпоредбите сочели изрично, че работодателят
разрешавал писмено ползването му. Видно от личното трудово досие на ищеца
такива молби до работодателя си той не бил подавал. Следователно и обезщетение
за неизползван годишен отпуск ответникът не дължал в настоящия случай.
Поради
гореизложените аргументи, неоснователен се явявал и искът за обезщетение за
неспазено предизвестие. При положение, че ищецът не се явявал на работа и не
извършвал такава за дружеството и с оглед изложеното в исковата молба трудовият
договор бил формален, то за ответника нямало задължение да заплаща исканото
обезщетение.
С оглед
на гореизложеното моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да
се присъдят разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните по делото са били
обвързани по силата на трудово правоотношение през периода от 03.01.2018г. до
01.10.2019г., като ищецът Щ. е работил на длъжността „общ работник” при ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, с основно трудово възнаграждение 510 лв. Това се доказа от
представеното заверено копие на трудов договор №08/03.01.2018г.,
който трудов договор е прекратен на основание чл. 328 ал.1, т.12 КТ със Заповед
№01/01.10.2019г. на управителя на „Агро Ви Ем Джи” ООД. Тези факти не се
оспорват и от страните по делото.
Представено като доказателство е и заверено копие
на трудов договор №04/30.06.2016г., подписан единствено от работодателя, с
който договор ищецът Щ. е назначен на длъжността „общ работник” при ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, с
основно месечно трудово възнаграждение 460 лв. Този трудов договор е бил прекратен на основание
чл.325 ал.1, т.4 от КТ със Заповед №01/25.05.2017г. на управителя на „Агро Ви Ем Джи” ООД.
По делото като доказателства са приети и заверено копие от трудова
книжка №1/20.04.2015г., личното трудово досие на ищеца, справки за
осигурителния доход от 05.10.2019г. на НАП, справка актуално състояние на
действащи трудови договори за периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г. за Щ.
Шерев, справка за уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за периода от 31.10.2016г. до
31.10.2019г. за Щ. Шерев, справка за осигурени лица за периода от 31.10.2016г.
до 31.12.2019г. за Щ.Щ., както и
ведомости за начислени трудови възнаграждения на ищеца за процесния период
м.10.2016г. - м.10.2019г.
Съгласно представените от ответника доказателства
– протокол от учредително събрание на „Агро Ви Ем Джи” ООД от 20.05.2013г.,
дружествен договор на „Агро Ви Ем Джи” ООД от 20.05.2013г.,
протокол от ОС на „Агро Ви Ем Джи” ООД от 28.02.2014г.,
договор за покупко-продажба на дружествен дял от 28.02.2014г., ищецът Щ. е бил
съдружник в ответното дружество до 2014г., когато е прехвърлил дружествените си
дялове на М. Щ..
От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че за процесния период от
31.10.2016 г. до 31.10.2019 г. общата начислена сума на брутна работна заплата на ищеца
възлиза на 14 292.47 лв., а общата нетната сума – 11 106.19 лв.,
посочени от вещото лице като неплатени и дължими на ищеца предвид заплащането
на заплатите в брой и липсата на подпис на ищеца във ведомостите за заплати в
графата за получил сумата. В заключението е отразено още, че общата сума на мораторната
лихва върху неплатените трудови възнаграждения за исковия период възлиза на
1333.08 лв. Размерът на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за процесния период от 31.10.2016 г. до 31.10.2019 г. е 1290 лв. брутно
обезщетение и съответно 1161 лв. – нетно
обезщетение. Обезщетението по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие е изчислено на брутната сума от 570.08 лв. или
513.07 лв. – нетна сума, имайки предвид брутното трудово възнаграждение на
ищеца за м.09.2019г. Заключението съдът възприема като изготвено обективно
и от компетентно вещо лице.
От събраните по делото гласни доказателства чрез
свидетелите Ж.Ж.,
П.К. и
Д.Т. се
установява, че от основаване на ответното дружество ищецът Щ. работел там, вкл.
през последните три години, като той бил този, който организирал цялата
стопанска и производствена дейност на дружеството, вкл. осъществявал ремонт на
техниката и селскостопанска работа на полето. Гласните доказателства се
кредитират от съда с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични
и съотвестващи на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическата обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.242 от КТ в тежест на ищеца-работник/служител е да докаже при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно трудово правоотношение с
ответника-работодател, вкл. че е полагал труд при ответника-работодател през
процесния период, както и размера на договореното трудово възнграждение. Съгл.
чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие
за неговата действителност. В случая безспорно по делото съдът счита за
доказано съществуването на валидно трудово правоотношение за периода от 03.01.2018г. до 01.10.2019г., през който период като
ищецът Щ. е бил назначен на длъжността „общ работник” при ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, с основно трудово възнаграждение 510 лв. Това се доказа от
представеното заверено копие на трудов договор №08/03.01.2018г.,
прекратен на
основание чл. 328 ал.1, т.12 КТ със Заповед №01/01.10.2019г. на управителя на ответника
„Агро Ви Ем Джи” ООД. Този трудов договор е подписан и от двете
страни по него и не се оспорва от нито една от тях.
Също така се доказа по делото от
неопроверганите и кредитирани с доверие от съда показания на свидетелите Ж.Ж.,
П.К. и
Д.Т., че
от основаване на ответното дружество ищецът Щ. е работел там, вкл. през
последните три години, като той бил този, който организирал цялата стопанска и
производствена дейност на дружеството, вкл. осъществявал ремонт на техниката и
селскостопанска работа на полето.
Следователно от страна на ищеца се
ангажираха категорични и несъмнени доказателства, че в периода от 03.01.2018г. до 01.10.2019г. е
работил при
ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД при договорено основно месечно трудово
възнаграждение 510 лв., като се доказа и че реално е полагал труд при
ответника, т.е. изпълнявал е своите трудови задължения, за което пък от своя
страна работодателят му дължи заплащане на договореното трудово възнаграждение
съгл. разпоредбата на чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ и доколкото положеният труд
по трудово правоотношение е възмезден. От друга страна ответникът „Агро Ви Ем Джи” ООД не твърди и не ангажира никакви доказателства за
заплащане на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за този период (03.01.2018г.
- 01.10.2019г.), чиито размер съгласно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза възлиза на сумата от 11 113.64 лв., представляваща начислена
брутна заплата, и съответно – 8726.23 лв. – нетна сума за получаване. Видно и
от констататциите в експертното заключение тази сума не е получена от ищеца,
доколкото заплатите се изплащат в брой и липсва подпис на
ищеца във ведомостите за заплати в графата за получил сумата. Предвид
изложеното съдът счита, че на ищеца Щ. се дължи и ответникът „Агро Ви Ем Джи” ООД следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 8726.23 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 03.01.2018г. до 01.10.2019г. Доколкото вземането е
лихвоносно, в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане съгл. чл.86
от ЗЗД.
По отношение обаче на другия
исков период от 31.10.2016г. до 25.05.2017г. съдът не намира за доказан,
сключен между страните, действителен трудов договор, тъй като представеният
такъв - трудов
договор №04/30.06.2016г. е подписан единствено от работодателя, т.е. липсва
подпис и на работника – в случая на ищеца Щ., а както се посочи чл.62 ал.1 от КТ предвижда като условие за действителност на трудовия договор сключването му
в писмена форма. Следователно и на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД този трудов
договор е нищожен поради липса на форма. Без наличието на такъв писмен трудов
договор не е налице и трудово правоотношение, независимо дали има фактическо
полагане на труд. Предвид изискването за писмена форма за действителност на
трудовия договор, неговото установяване със свидетелски показания е забранено
от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което изводи за сключването на трудов
договор и съществените елементи на същия не могат да се извлекат от събраните
по делото гласни доказателства. По делото липсват други доказателства, от които
да може да се направи извод за спазване на изискуемата писмена форма за
сключване на трудовия договор, имайки предвид че договорът може да се състави и
подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират
и поотделно /Решение № 410/27.06.1990г. по гр.д. № 326/1990г. на III ГО/. Ако
те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки един от тях да е
достигнал до знанието на другата страна – чл. 14, ал. 1 от ЗЗД.
Въведената в закона писмена форма за действителност на трудовия договор
изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, например с
конлудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение
косвените прояви, свързани с изпълнението на договора – регистрацията в ТД на
НАП, внасяне на осигурителни вноски, издаване на удостоверение по образец за
набрания при ищеца осигурителен стаж, допускането до възложената работа и др. Настоящият
съдебен състав счита, че към кръга на тези ирелевантни обстоятелства следва да
се причислят и извършените отбелязвания в трудовата книжка, доколкото на първо
място те изхождат от работодателя /в случая трудовият договор не е подписан от
другата страна – ищеца/, и на следващо място – както е посочено в нея,
отразяват данни от разплащателните ведомости за заплати. Надлежно доказателство
за възникването и съществуването на трудово правоотношение би било писмено
волеизявление на ищеца за сключване на трудов договор, като например молба
/предложение/ за постъпване на работа или друг документ, в който се съдържа
съгласието му за сключването на договора със съответното съдържание на правата
и задълженията по него. Такива доказателства по делото липсват. В този смисъл
са Решение № 1393/11.01.1994г. по гр.д. № 1393/1993г. на III ГО, Решение № 21
от 23.02.2012г. по гр.д. № 595/2011г., ВКС, III ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и Решение №
612/22.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 1024/2009г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
По делото не са представени
писмени доказателства, обективиращи изявления на ищеца или индиции за наличието
на трудов договор, определен чрез неговите съществени елементи: място на
работа, наименование на длъжността и характер на работата, размер на трудовото
възнаграждение. Ако съществуването на трудовото правоотношение не е установено
с писмени доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на трудовия
договор, не може да се приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не
позволява да се приложат правилата на чл.74 и 75 от КТ. Те имат
предвид съществуващ трудов договор, който поради наличието на порок от вида на
посочените в чл. 74, ал. 1
от КТ е недействителен, но са неприложими, когато такъв липсва /Решение
№ 907/02.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 3725/2008г./.
Имайки предвид изложеното,
за периода от 31.10.2016г. до 25.05.2017г.
съдът счита за недоказана обвързаността на страните от валидно трудово
правоотношение, пораждащо права и задължения за всяка от тях, вкл. и задължение
за заплащане на трудово възнаграждение. Следователно на ищеца не се дължи
изплащане на трудови възнаграждения за този период, изчислени съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза на сумата от 2379.96 лв., което
обуславя отхвърляне на иска по чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ за разликата над
8726.23 лв. до пълния предявен размер от 11 106.19 лв. като неоснователен
и недоказан.
Акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва
върху дължимите и неизплатени трудови възнаграждения следва да се уважи частично,
като се присъди такава лихва върху дължимата на ищеца сума в размер на 8726.23
лв., доколкото тази претенция за мораторна лихва е обусловена от изхода на
делото по главния иск по чл.128, т.2 от КТ. Съгласно заключението по
съдебно-счетоводната експертиза обезщетението за забава върху неплатените
трудови възнаграждения за периода от 03.01.2018г. до 01.10.2019г. възлиза на
сумата от 708.25 лв., която сума следва да се присъди в полза на ищеца предвид
липсата на доказано своевременно плащане от ответника на дължимите се на ищеца трудови
възнаграждения. Доколкото по гореизложените съображения не се доказа дължимостта
на трудови възнаграждения за периода от 31.10.2016г. до 25.05.2017г., то и
искът по чл.86 от ЗЗД за разликата над 708.25 лв. до пълния предявен размер от
1333.08 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът Щ. също така претендира и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 2017г., 2018г. и 2019г. Нормата на чл.224
ал.1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът/служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Имайки предвид
изложеното за доказаността на валиден трудов договор между страните за периода
от 03.01.2018г. до 01.10.2019г. (трудов
договор №08/03.01.2018г.), съдът счита, че за
2018г. и 2019г., съгласно посочената разпоредба, ищецът има право да получи
обезщетение за неползван платен отпуск, в случай че трудовото му правоотношение
е прекратено, което не е спорно и се установява от приетата Заповед №01/01.10.2019г.
на управителя на ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД за прекартяване на трудовия договор на основание
чл.328 ал.1, т.12 от КТ.
От неоспореното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което се възприема от съда като
обективно изготвено от компетентно вещо лице, се установи, че неизползваният от
ищеца платен годишен отпуск за 2018г. и за 2019г. е в размер на 35 дни, като брутното
обезщетение, дължимо за тях, възлиза на сумата от 1050 лв. (35 х 30 = 1050
лв.). Следователно нетното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ е в размер на 945
лв. (1050 – 105 = 945, 105 е дод от 10 %), която сума следва да се присъди на
ищеца, доколкото по делото не се доказа към момента на прекратяване на трудовия
договор същият да е ползвал полагащия му се платен отпуск или съответно да му е
било изплатено обезщетение за него. В полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й заплащане съгл. чл.86 от ЗЗД и предвид искането в тази насока.
Тъй като не се доказа валидно трудово правоотношение за 2017г., то и за полагащите
му се за тази година 8 дни отпуск не му се дължи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. С оглед на това искът за разликата над 945 лв. до пълния предявен размер от
1161 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявена е претенция и по чл.220 ал.1 от КТ,
съгласно която разпоредба при прекратяване на трудовия договор преди изтичане
на срока на предизвестието в полза на другата страна се дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие.
Видно от представената по делото Заповед №01/01.10.2019г. на управителя на ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, трудовият договор е прекартен на
основание чл.328 ал.1, т.12 от КТ – обективна невъзможност за изпълннеие на
трудовия договор, считано от 01.10.2019г., т.е. не е неспазен 30-дневният срок
на предизвестието, предвиден в чл.326 ал.2 от КТ. Това поражда право на ищеца да получи
обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на ТПО по чл.220
ал.1 от КТ, като от ответника не
се ангажираха доказателства това обезщетение да му е изплатено, а според
неоспореното експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза брутният
размер на същото се равнява на 570.08 лв., а нетното обезщетние е в размер на
513.07 лв. Поради това и искът по чл.220, ал.1 от КТ следва да се уважи от съда
в този размер от 513.07 лв., в който е и предявен. В полза на ищеца следва
да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
до окончателното й заплащане съгл. чл.86 от ЗЗД и предвид искането в тази
насока.
По разноските:
В исковата молба
пълномощникът на ищеца адв.А. отправя искане за осъждане на ответника да
заплати адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на
ищеца съгл. чл.38 от ЗА. Според цитираната разпоредба адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист,
като ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и се поема от насрещната
страна, която се осъжда да го заплати. Имайки предвид изложеното и доколкото по
делото са представени договор за правна защита и съдействие, пълномощно и
списък на разноските, съдът счита, че следва да удовлетвори съответно на
уважените искове молбата на адв.А., тъй като от така представените доказателства
се установява, че същият е надлежно упълномощен да представлява ищеца Щ.,
оказал е правна помощ на същия, представлявайки го по настоящото дело, като
изрично в договора за правна помощ и съдействие е посочено на какво основание
се оказва безплатната правна помощ, а именно на основание чл.38, ал.1, т.2 и
т.3 от ЗАдв. В случая лицето, на което е оказана правна помощ съгласно
отразеното в договора за правна помощ, попада сред кръга на лицата, имащи право
на безплатна правна помощ, което обстоятелство не е нужно да бъде доказвано
(Определение №616 от 05.06.2017г. по гр.д. №5089/2016г., 4 гр.о. на ВКС).
Налице е и другото условие за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на пълномощника на ищеца, а именно изходът на настоящото дело е в полза на ищеца
с оглед частичното уважаване на исковете и доколкото дължимостта на разноските се извежда от императивното
правило на чл.78, ал.1 от ГПК. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в
полза на адв.А. следва да се присъди дължимото му се адвокатско възнаграждение,
което, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр.
чл.7, ал.2, т.1, 2 и 4 от Наредба №1/04 за МРАВ и съобразявайки частичното
уважаване на исковите претенции, възлиза в размер на общо 1387.50 лв.
С оглед
изхода на спора и съответно на отхвърлената част на исковете, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, следва разноските за адвокатски хонорар, направени от
ответника в размер на 136.90 лв. да бъдат присъдени в тежест на ищеца Щ..
Ответникът „Агро Ви Ем Джи” ООД следва да бъде
осъден да заплати и разноските за вещо лице съответно на уважения размер на
иска в размер на 115.80 лева, а остатъкът от 34.20 лв. следва да остане за
сметка на съда предвид разпоредбата на чл.359 от КТ, предвиждаща безплатност на
производството за работниците и служителите, което ги освобождава от такси и
разноски за вещи лица, но не и от разноските за процесуално представителство,
направени от насрещната страна. Също така в тежест на ответника следва да се
присъдят и държавните такси по исковете в размер на общо на 435.70 лв. съгласно
чл.71, вр. чл.72 ал.2 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и чл.78, ал.6 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Нормата на чл.242,
ал.1 от ГПК е императивна и съдът е длъжен да постанови предварително
изпълнение на решението в горепосочените хипотези. Имайки предвид че в
настоящия случай с решението по делото е уважен частично именно иск по чл.128,
т.2, вр. чл.242 от КТ, с който в полза на ищеца Щ. е присъдена сума,
представляваща дължими трудови възнаграждения, то следва да се приеме, че
приложение намира именно разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК, поради което
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част. По
изложените съображения съдът намира, че следва да се допусне предварително
изпълнение на решението касателно присъдените възнаграждения, описани по-горе.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул. ***, представлявано от управителя В.А.Г., на основание
чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ, да заплати на ищеца Щ.Я.Щ., ЕГН:********** *** сумата от 8 726.23 лв., представляваща неплатени трудови възнаграждения за
периода от 03.01.2018г. до 01.10.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 31.10.2019г. до
окончателното й заплащане, като иска за разликата над 8726.23 лв. до пълния
предявен размер от 11 106.19
лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул. ***, представлявано от управителя В.А.Г., на основание
чл.86 от ЗЗД, да заплати на ищеца Щ.Я.Щ., ЕГН:********** *** сумата от 708.25 лв., представляваща мораторна
лихва върху неплатени трудови възнаграждения в размер на 8726.23 лв. за периода от
03.01.2018г.
до 01.10.2019г., като иска за разликата над 708.25 лв. до пълния предявен размер от 1333.08 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул. ***, представлявано от управителя В.А.Г., на основание
чл.224 ал.1 от КТ, да заплати на ищеца Щ.Я.Щ., ЕГН:********** *** сумата от 945 лв., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 31.10.2019г.
до окончателното й заплащане, като иска за разликата над 945 лв. до пълния
предявен размер от 1161
лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул. ***, представлявано от управителя В.А.Г., на основание
чл.220 ал.1 от КТ, да заплати на ищеца Щ.Я.Щ., ЕГН:********** *** сумата от 513.07 лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов договор, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на
31.10.2019г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул. ***, представлявано от управителя В.А.Г., на основание чл.38 от ЗА, да заплати на адвокат Д.Г.А.
***, ЕГН:**********, адрес ***, пълномощник на ищеца Щ.Я.Щ., адвокатско
възнаграждение в размер на 1387.50 лв.
ОСЪЖДА ответника „Агро Ви Ем Джи” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул. ***, представлявано от управителя В.А.Г., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Харманли сумата от 435.70 лв., представляваща дължими по делото
държавни такси, и сумата от 115.80 лв. - възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА, на основание чл.242 от ГПК, предварително изпълнение на
настоящото Решение от 13.04.2020г. по гр. дело
№ 1125/2019г. по описа на
РС-Харманли в частта, в която
ответникът „Агро Ви Ем Джи” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул. ***, представлявано от управителя В.А.Г., на
основание чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ, е осъден да заплати на ищеца Щ.Я.Щ., ЕГН:********** *** сумата от 8726.23 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода от 03.01.2018г. до 01.10.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 31.10.2019г. до
окончателното й заплащане.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта по допускане на предварително изпълнение на
решението, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в
1-седмичен срок от връчването му пред ОС-Хасково.
Съдия: