№ 17661
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110151609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 5801 от 11.04.2023 г. съдът е уважил предявения от М. П. С., ЕГН
********** срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* иск, че договор за
предоставяне на поръчителство № 4091698/17.03.2021 г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. чл. 146 ЗЗП, както и
за осъждане на ответника да заплати на М. П. С., ЕГН ********** сумата от 216,54
лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща неоснователно получена сума,
представляваща възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на
поръчителство № 4091698/17.03.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до
окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 890,56 лева на осн. чл. 78,
ал. 1, ГПК, представляваща разноски по делото.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските – от ищцата чрез пълномощника й адв.
Б. З.. Молбата касае искане за допълване на решението в частта за разноските, като
ответникът бъде осъден да заплати сумата от общо 800 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на
решението в частта за разноските, като се ангажира становище за неоснователност на
искането.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 5801 от 11.04.2023 г., касаеща разноските, съдът
е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството,
към които изцяло препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия
извод на състава относно начина на определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 108347/19.04.2023 г.,
подадена от М. П. С. чрез адв. Б. З. за изменение в частта на разноските на Решение №
5801 от 11.04.2023 г. по гр. дело № 51609/2022 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2