ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/17.04.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл.
съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 238 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 1426/23.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 3153 по описа на РС-гр. Перник за 2018 г.,
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта за сумата
от 109.46 лева, представляваща главница за периода от 01.11.2014 г. до
30.04.2017 г. и за сумата от 21.16 лева, представляваща лихва върху тази
главница за периода от 08.01.2015 г. до 15.12.2017 г., като е обявил за влязла
в сила издадената по ч.гр.д. № 8760/2017 г.
по описа на РС-гр. Перник заповед за изпълнение за така посочените суми
и периоди, както и относно дължимостта на законната лихва за забава от датата
на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Със същото решение е признато за
установено по отношение на Ц.И.Й., ЕГН: **********, че дължи на „Т. П.“ АД, ЕИК: ***********: 1) сумата от 19.84
лева (главница), представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Младен Стоянов“,
бл. 4, вх. Д, ап. 110, за периода от 20.12.2014 г. до 30.04.2017 г., 2) лихва
за забава на месечните плащания в размер на 4.23 лева за периода от 08.02.2015
г. до 15.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, като за сумата от 242.55 лева – претендирана като
главница за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 70.51 лева
– претендирана като обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2013 г. до 15.12.2017 г. установителните искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид
изхода на делото Ц.И.Й. е осъдена да заплати на „Т. П.“ АД сумата от общо 355.62 лева – разноски в исковото и в
заповедното производство, а „Т. П.“ АД е осъдена да заплати на Ц.И.Й. сумата от общо 181.61 лева –
също представляваща разноски в исковото и в
заповедното производство.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 32/02.01.2019
г., подадена от Ц.И.Й., като първоинстанционното решение се оспорва само в
частта, с която по предявените от „Т. П.“ АД срещу жалбоподателката искове по
реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че същата дължи на
топлопреносното дружество: 1) сумата от 19,84 лева – незаплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода 20.12.2014
г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане; 2) сумата 4,23 лева – лихви за забава върху
главницата, считано от 08.02.2015 г. до
15.12.2017 г.
В жалбата се
поддържа оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като с
молба от 31.12.2018 г. ответницата е заявила частично оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК – за сумата от 19,84 лева,
представляваща главница за периода от 20.12.2014
г. до 30.04.2017 г., както и за сумата от 4,23 лева,
представляваща лихви за забава върху главницата, считано от 08.02.2015 г. до 15.12.2017 г. – преди
влизане в сила на първоинстанционното
решение, а
именно в срока за въззивно обжалване, което обуславя
недопустимост на
първоинстанционния съдебен акт. Посочва се и че исковата молба е подадена след
изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Прави се искане въззивният съд да обезсили
решението в частта на оттеглените размери и периоди и да прекрати
производството по делото. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна. Не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от
насрещната страна – „Т.П.“
АД не е подаден писмен отговор на жалбата.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително
са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).
Във въззивната жалба страната не се е позовала
и не е направила обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата
инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад,
неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
По повод на
постъпила нарочна молба с вх. №3516/04.02.2018 г., депозирана от
жалбоподателката Ц.И.Й., чрез процесуалния й представител – адв. Б.В.,
въззивният съд констатира, че по подадената от същата въззивна жалба е
определена съответно внесена държавна такса в размер на 50 лева. В посочената
молба обаче жалбоподателката твърди, че така внесената държавна такса от 50
лева е неправилно определена. Излага аргументи, че размерът на държавната такса
за въззивно обжалване в настоящия случай следва да е 25 лева. В тази връзка
прави искане надвнесената сума – в размер на 25 лева, да й бъде възстановена
като уточнява, че сумата е внесена по сметка на Пернишкия ОС.
Искането на
жалбоподателката е основателно. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 72, ал. 1 от ГПК
дължимата държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба в
настоящия случай с оглед обжалваемия интерес възлиза на 25 лева. Видно от
приложеното по делото платежно нареждане обаче жалбоподателката е внесла по
сметка на Пернишкия ОС държавна такса в размер на 50 лева за образуване на
въззивно дело по жалбата й. По тези съображения и предвид направеното изрично
искане в тази насока въззивният съд намира, че на основание чл. 4б от Закона за
държавните такси на Ц.И.Й. следва да бъде върната сума в размер на 25 лева,
представляваща надвнесена държавна такса по в.гр.д. № 238/2019 г. по описа на
Пернишкия ОС.
Предвид изложеното
Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2019 г. от 09,35 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани.
ДА СЕ ВЪРНЕ на жалбоподателката Ц.И.Й., ЕГН: ********** на основание чл.
4 б от Закона за държавните такси, сума в размер на 25 лева, представляваща
надвнесена държавна такса по в.гр.д. № 238/2019 г. по описа на Пернишкия
ОС.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.