№ ………..
……………….., гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Александрина Янева, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 1015/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба (наименувана и възражение) от
Г.П., с ЕГН ********** ***, уточнена на 01.06.2022 г. и на 09.06.2022 г. (л. 45
и л. 51 от делото), против Решение № 2153-03-50 от 11.04.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ – Варна, с което са отхвърлени жалбите на Г.П. с вх. № 1012-03-169/11.03.2022
г., № 1054-40-8#1/21.03.2022 г.
(1054-40-8/14.03.2022 г.) и № 1012-03-104/04.02.2022 г. срещу Разпореждане №
03220306636/01.01.2022 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ – Варна, с което получаваната от него лична пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и професионална болест е преизчислена на основание §
7е, ал. 1 и ал. 2 ПЗР КСО.
С жалбата се настоява, че преизчислението на пенсията на оспорващия е
неправилно. Сочи се, че не са взети предвид 76% трайна неработоспособност
(формирани въз основа на 60-те % за трудова злополука и професионално
заболяване и 50% за общо заболяване), както е посочено в Експертно решение на
ТЕЛК № 3796 от 13.11.2019 г. и съответно, че оспорващият попада в по-горната
група по чл. 79 или чл. 75 КСО. Изтъква се, че Дирекция „Социално подпомагане“
– Варна признава 76% и втората група, а ТП на НОИ – Варна не иска да признае
нито групата, нито процентите. На следващо място се поддържа, че с така
наречените „три нулеви години“ – 2017 г., 2018 г. и 2019 г. оспорващият се
явява ощетен. Искането е да се разреши тази неблагоприятна за оспорващия
ситуация. В хода на делото оспорващият уточнява, че възразява срещу
незачитането на трите години – 2017 г., 2018 г. и 2019 г., при преизчисляването
на пенсията му, като възразява и срещу незачитането на 76-те % трайна
неработоспособност по решението на ТЕЛК. Изтъква се, че неправилно не е взето
предвид увеличението на пенсията му от 01.07.2017 г., 01.07.2018 г. и
01.07.2019 г., като твърди, че при преизчисляването на пенсията му не следва да
се прави разлика за реда, по който е направено увеличението за тези три години.
Оспорващият заявява, че пенсията му е в минималния, установен за страната
размер и въпросът дали следва да се вземат предвид увеличенията, предвидени в
закона за въпросните три години е принципен. Искането е да се отмени
обжалваното решение и да се върне на органа преписката за издаване на ново
разпореждане, като се включат процесните три години и после да се осъвремени
пенсията му. Оспорващият отправя искане да се съобрази практиката на другите
съдилища, както и да се присъдят направените разноски по делото.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез гл. юриск. И.Г поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че поисканата и отпусната
пенсия е за инвалидност поради трудова злополука и е без значение определеният
общ процент трайна неработоспособност – 76%. Настоява се, в случая оспорващият
не е заявил искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
и служебно не може да бъде отпусната такава пенсия. Ответникът сочи, че за 2017
г., 2018 г. и 2019 г. е била преизчислявана пенсията на оспорващия и са
издавани разпореждания за съответните години, а и преизчислението на пенсия с
оспорваното разпореждане е по-благоприятно за оспорващия, в сравнение с това,
ако бъдат взети предвид увеличенията на пенсията за трите години. По съществото
на спора се иска съдът да отхвърли жалбата, т.к. оспорваното решение е правилно
и законосъобразно по мотиви, изложени в него. Оспорват се претенциите на
жалбоподателя за разноски по основание и размер, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки посочените
от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които
се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед
разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима. Оспорването е в срока по чл. 118, ал. 1 КСО.
Съобщението за решението на Директора на ТП на НОИ - Варна е получено от жалбоподателя на 14.04.2022 г. – предвид отбелязаното лично от П. – л. 107
от делото, а жалбата е депозирана на 21.04.2022 г. (такъв е входящият й номер в
ТП на НОИ – Варна). Оспорващият е адресат на решението, което е неблагоприятно
за него, респ. налице е изискуемият правен интерес от оспорването.
С Експертно решение (ЕР) № 1475/19.04.2010 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света M.“ ЕАД –
Варна (л. 27 от адм. пр.) на Г.П. са определени 51% трайна неработоспособност,
с дата на инвалидизацията 19.04.2010 г., вследствие на трудова злополука -
Разпореждане № 139/23.06.2009 г. (л. 26 от адм. пр.)
Със Заявление с вх. № МП-24928/01.07.2010
г. Г.П. е поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука
(л. 1 от адм. пр.).
С Разпореждане № 80/16.07.2010 г. на Г.П. е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест за трайно намалена
работоспособност от 50 до 70,99% от 19.04.2010 г., със срок на инвалидността до
01.04.2011 г. по чл. 78 КСО, като е разпоредено пенсията да се изплаща от
19.04.2010 г. в размер на 153,93 лв., а от 01.07.2010 г. – 154,12 лв. (л. 30-31
от адм. пр.)
С Разпореждане № ********** по Протокол №
21/15.04.2011 г. на Г.П. е определена лична пенсия за инвалидност поради
трудова злополука от 01.04.2010 г. до 01.04.2014 г. в размер на 154,12 лв. (л.
36 от адм. пр.)
Пенсията на Г.П. е изменяна впоследствие във връзка с
допълнителен осигурителен стаж след датата на инвалидизацията му и във връзка с
промени в размера на пенсиите (л. 41, 43 от адм. пр.)
С Разпореждане №
50/14.03.2014 г. на Г.П. е определена от 01.03.2014 г. до 01.02.2017 г. пенсия за инвалидност поради трудова
злополуката в размер на 167,68 лв., който размер на пенсията също е бил изменян
служебно на основание чл. 100 КСО и поради заявен допълнителен осигурителен
стаж, като от 01.07.2015 г. пенсията му е в размер на 176,13 лв., от 01.07.2016
г. – 180,71 лв.
С ЕР № 28/10.01.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света M.“
ЕАД – Варна (л. 56 от адм. пр.) на Г.П. са определени 54% трайна неработоспособност,
с дата на инвалидизацията 19.04.2010 г. и със срок на инвалидизацията – 01.01.2020
г., след което е последвало ново Разпореждане за получаване на пенсия за
инвалидност поради трудова злополука от 01.02.2017 г. до 01.01.2020 г. в размер
също на 180,71 лв. (л. 59 от адм. пр.) С Разпореждане от 01.07.2017 г. е
определена пенсия в размер на 184,96 лв. (при съобразяване 1,126% - л. 69 от
адм.пр.), а с Разпореждане от 01.101.2017 г. на оспорващия е определена пенсия,
приравнена на минималния размер – 200 лв.
При преизчисляване на пенсията с Разпореждане от
01.07.2018 г., при зачитане на 1,169% и алтернативно 3,8%, отново пенсията на
оспорващия е приравнена на минималния размер – 207,60 лв. (л. 72-73 от делото)
При последвалото преизчисляване на пенсията на
оспорващия с Разпореждане от 26.07.2019 г., при съобразяване на 1,169% и
алтернативно 5,7%, не е променен размерът на пенсията на оспорващия, т.к.
изчисленията сочат на по-неблагоприятен размер на пенсията под минималния, като
във връзка и с преизчисляване с оглед заявен допълнителен осигурителен стаж, от
01.07.2019 г. пенсията на оспорващия е приравнена отново към минималния размер
- 219,43 лв. (л. 74 от делото)
С ЕР № 3796/13.11.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света M.“
ЕАД – Варна (л. 73 от адм. пр.) на Г.П. са определени 60% трайна
неработоспособност поради трудова злополука, с дата на инвалидизацията
19.04.2010 г., и 50% за общо заболяване, или общо 76% трайна неработоспособност,
със срок на инвалидизацията – 01.11.2022 г. С Разпореждане № 23/11.12.2019 г.
във връзка с определените 60% трайна неработоспособност на Г.П. му е определена
пенсия за инвалидност поради трудова злополука от 01.12.2019 г. до 01.11.2022
г. в размер на 219,43 лв.
С Разпореждане от 01.04.2020 г. е преизчислена
пенсията на Г.П. за инвалидност поради трудова злополука за
60% трайно намалена работоспособност във връзка с придобития осигурителен стаж
след последното преизчисляване на пенсията, при извършени изчисления с
1,169% и алтернативно 5,7%, пенсията на оспорващия отново е приравнена на
минималната в размер на 219,43 лв. (л. 77-79 от адм. пр.)
С Разпореждане е преизчислена служебно от 01.04.2021
г. пенсията на Г.П. за инвалидност поради трудова злополука за 60% трайно
намалена работоспособност и във връзка с придобития осигурителен стаж след
последното преизчисляване на пенсията, като определеният размер приравнен на
минималната пенсия - 300 лв.
Последвало е издаването
на процесното по делото разпореждане, а именно Разпореждане
№ 03220306636/01.01.2022 г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Варна, с което е извършено преизчисление на основание § 7е, ал. 1 и
ал. 2 ПЗР КСО от 25.12.2021 г. на личната пенсия на Г.П.П. за инвалидност
поради трудова злополука и професионална болест, като определеният размер е 370
лева, след приравняване към минималния за този вид пенсия, съгласно чл. 79, ал.
3 КСО.
При определянето на този размер е отчетено следното:
Процентът на трайна неработоспособност е от 50 до 70,99%;
Дата на инвалидизиране – 19.04.2010 г.;
Осигурителен стаж до датата на инвалидизиране -
20 г. 9 м. 6 дни;
Осигурителен стаж след датата на инвалидизиране - 8
г. 5 м. 4 дни;
Индивидуален коефициент - 0,889;
Средномесечен доход за 04.2009 – 03.2010 г.
560,17
лв.;
Доход за изчисляване размера на пенсията – 560,17 лв. х 0,889 205,46 лв.;
Съгласно чл. 79, ал. 1 КСО - 0,3792
от 497,99 лв. 188,84 лв.;
Съгласно § 3, ал. 1 ПЗР ЗБДОО/2013 – 188,84 х 1,088 205,46
лв.;
Съгласно чл. 100 КСО/2014 205,46 х
1,027 211,01 лв.;
Съгласно чл. 100 КСО/2015 211,01 х 1,019 215,02 лв.;
Съгласно чл. 100 КСО/2016 215,02 х
1,026 220,61 лв.;
Съгласно чл. 100 КСО/2020 220,61 х
1,067 235,39 лв.;
Съгласно чл. 100 КСО/2021 235,39 х
1,050 247,16 лв.;
Размер, изчислен като за пенсия
за инвалидност поради общо заболяване 269,92
лв.;
Посочен е размерът на пенсията за
инвалидност поради трудова злополука 269,92 лв.;
Съгласно чл. 79, ал. 3 КСО
размерът е приравнен към минималния 370,00 лв.;
Окончателният месечен
размер на пенсията е определен на 370,00 лв.
Разпореждането е получено
лично от Г.П. на 03.02.2022 г., който недоволен от разпореждането е подал жалба с вх. № 1012-03-104/04.02.2022 г. (л. 84 от адм. пр.) с възражения, подобни на изложените с
жалбата до съда.
На
09.03.2022 г. Г.П. е получил писмо с изх. №
1029-03-691/04.03.2022 г. от Директора на ТП на НОИ – Варна (л. 85-87 от
адм. пр.), с разяснения за начина и правните основания за направените
изчисления.
На 11.03.2022 г. Г.П. е
подал възражение с вх. № 1012-03-169 срещу
получения от него отговор - писмо с изх. № 1029-03-691/04.03.2022 г. от
Директора на ТП на НОИ – Варна, до Директора на ТП на НОИ – Варна, Началника на
отдел „Пенсии“ към НОИ, Началника на отдел Социална защита към Министерство на
труда и социалната политика, Г-жа M.M. от „Изправи се БГ“, с доводи, подобни на
изложените с жалбата до съда.
С писмо от Директора на
Дирекция „Пенсии“ при НОИ вх. № 1054-40-8#1/21.03.2022 г. до Директора на ТП на НОИ – Варна, с копие до Г.П., на
основание чл. 31, ал. 2 АПК е изпратено възражението на Г.П., като е прието, че
същото е жалба срещу разпореждането от 01.01.2022 г. и е необходимо жалбата да
се присъедини към предходната и разгледана съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КСО, предвид подаването й в едномесечния срок за обжалване.
С обжалваното пред съда
Решение № 2153-03-50 от 11.04.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Варна е
отхвърлил жалби с вх. № 1012-03-104/04.02.2022 г., № 1012-03-169/11.03.2022 г.
и № 1054-40-8#1/21.03.2022 г. от Г.П.П. срещу Разпореждане №
03220306636/01.01.2022 г. на Ръководителя „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна.
Административният орган е
посочил, че преизчисляването на пенсиите по реда на § 7е, ал. 1 и ал. 2 ПЗР КСО, считано от 25.12.2021 г., се извършва
без да се променя доходът, от който е изчислен размерът на пенсията към
24.12.2021 г., който се умножава с нормативно определените проценти за всяка
година и месец осигурителен стаж, съобразно разписаното в нормите. Посочил е
още, че така определеният размер на всяка пенсия се осъвременява, преизчислява
и индексира съобразно приложимата нормативна уредба, действаща от датата на
отпускане на пенсията до 24.12.2021 г., включително. Разяснил е, че през 2017
г., 2018 г. и 2019 г. не е извършвано осъвременяване на трудовите пенсии по
т.нар. "швейцарско правило" по чл. 100 КСО, изрично регламентирано в § 53, ал. 1 ПЗР ЗИДКСО и § 7б, ал. 1 ПЗР КСО, като през този период законодателно е
установен друг ред за нарастване на трудовите пенсии – чрез преизчисляването им
с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж.
Описал е в подробност начина за преизчисляване на пенсията за тези години с
определения в ЗБДОО за всяка от годините процент по чл. 70, ал. 1 КСО. Посочил е, че извършеното преизчисляване
на трудовите пенсии от 25.12.2021 г. е на основание § 7е ПЗР КСО, като пенсиите се преизчисляват с процент
1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без
превръщане. Посочил е още, че преизчисляването се извършва без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, като това преизчисляване се извършва,
ако е по-благоприятно за лицето. Уточнил е, че процентът нараства съответно от
1,1 на 1,126 през 2017 г., на 1,169 през 2018 г. и на 1,2 през 2019 г., като
след преизчисляването на пенсията със съответния по-висок процент за
осигурителен стаж, размерът на пенсията подлежи на осъвременяване,
преизчисляване и индексиране съобразно нормативната уредба, действаща от датата
на отпускането на пенсията до преизчисляването й. Разяснил е, че доколкото
приложената при преизчисляването на пенсиите, считано от 25.12.2021 г., тежест
1,35 на сто за всяка календарна година осигурителен стаж без превръщане надхвърля
използваните през предходните години проценти, то след определянето на размера
на съответната пенсия с новата, по-висока тежест на стажа, не може да се
извърши преизчисляване за периода от 2017 г. до 2019 г., вкл. с по-нисък
процент за годините и месеците осигурителен стаж. В тази връзка е посочил, че
размерът на пенсията, определен с новата тежест на осигурителния стаж, която е
в сила от 25.12.2021 г., не може да бъде увеличен с процент 3,8 за 2018 г.,
съответно с процент 5,7 за 2019 г., тъй като тези проценти са приложими само за
2018 г. и за 2019 г., когато тежестта на стажа е по-ниска. При тези мотиви,
решаващият орган е счел обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно–икономическа
експертиза, от заключението по която и от заявеното от вещото лице при
изслушването му се установява следното: С обжалваното разпореждане е взет
предвид осигурителният стаж на оспорващия след датата на инвалидизирането
(19.04.2010 г.) до 31.12.2020 г., който е в размер на 8 г. 5 м. 4 дни; Съобразено
е условието на чл. 102 КСО – поради неподаване на заявление по ал. 1, т. 2 от
оспорващия до датата на служебното преизчисляване, преизчисляването със стаж 9
г. 5 м. 8 дни е извършено считано от 1 април 2022 г.; Размерът на пенсията на
оспорващия за инвалидност, поради трудова злополука, изчислена от вещото лице е
370 лв., колкото е минималният размер по чл. 70, ал. 12 КСО, т.к. размерът на
изчислената от вещото лице пенсия на П. за инвалидност поради трудова злополука
и професионална болест по чл. 78 КСО е 247,16 лв., а на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване – 269,92 лв.; През 2017 г., 2018 г. и 2019 г. пенсията
на оспорващия е била преизчислявана със съответните коефициенти (1,126, 1,169 и
1,2), но при това преизчисление се е получавала по-ниска пенсия от получаваната
от оспорващия и не е променян получаваният от оспорващия размер.
Заключението по съдебно–икономическата експертиза като неоспорено от
страните съдът напълно възприема, като компетентно, пълно, безпристрастно и без
противоречие с останалия доказателствен материал в частта на фактическите
установявания.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение, както и разпореждането са издадени от териториално и
материално компетентни органи. По аргумент от чл. 117, ал. 3, във връзка с ал.
1, б. „а“ КСО именно ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или
исканията за изменение на пенсиите с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. В случая обжалваното решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ – Варна.
По аргумент от чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се
отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, или други
длъжностни лица, определени от ръководителя на ТП на НОИ. Процесното по делото
разпореждане е издадено от ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на
НОИ – Варна, т.е. от компетентен орган.
От посочените в обжалваното решение фактически и правни основания стават
ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право, т.е. не е налице несъблюдаване на изискванията за форма на
акта по чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК.
Не се установяват допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на оспорвания акт. Такива не се и твърдят от жалбоподателя да са
допуснати от административния орган. Съдът констатира, че по първата жалба на
оспорващия (от 04.02.2022 г. – л. 84 от адм. пр.) срещу разпореждането
неправилно директорът на ТП на НОИ – Варна е пристъпил към допълнително
разясняване на П. (с писмо с изх. № 1029-03-691/04.03.2022 г. от Директора на
ТП на НОИ – Варна, л. 85-87 от адм. пр.) на начина и правните основания за
направените изчисления. Правилно все пак по постъпилата на 04.02.2022 г. жалба,
както и по постъпилите възражения от П. Директорът на ТП на НОИ – Варна се е
произнесъл с обжалваното решение по чл. 117, ал. 3 КСО.
При преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби
съдът съобрази следното:
Спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до три
въпроса във връзка с преизчисляването на пенсията на оспорващия съгласно § 7е, ал. 1 и ал. 2 ПЗР КСО: 1. Включен ли е целият
осигурителен стаж на оспорващия, положен от датата на инвалидизирането до преизчисляването
от 25.12.2021 г.; 2. Правилно ли е определен коефициентът по чл. 79, ал. 1, т.
3 КСО – 0,3792, като за лице с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто или следва
коефициентът да е по чл. 79, ал. 1, т. 2 КСО – 0,4424, като за лице с трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто; 3. Следва ли да се зачетат и включат и увеличенията на
пенсията през 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
По първия въпрос,
свързан с възражението на оспорващия, че не е включен осигурителният му стаж,
положен след датата на инвалидизирането му:
Изрично в обжалваното разпореждане е посочено, че датата на
инвалидизирането е 19.04.2010 г., както и че осигурителният стаж на оспорващия
след датата на инвалидизирането е 8 г. 5 м. 4 дни. От заключението на вещото
лице се установява, че именно такъв е размерът на осигурителния стаж на
оспорващия до 31.12.2021 г., който размер следва да се вземе предвид при
преизчисляването на пенсията от 25.12.2021 г. и такъв размер е зачетен с
разпореждането. Действителният осигурителен стаж на оспорващия до края на 2021
г. е 9 г. 5 м. 8 дни, но доколкото оспорващият не е подал заявление за
зачитането на допълнително придобит осигурителен стаж след последното
преизчисление, то допълнително придобитият осигурителен стаж следва да бъде
взет предвид при последващото служебно преизчисляване на пенсията в
съответствие с разпоредбата на от чл. 102, ал. 2 КСО. Така според тази
разпоредба, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната
календарна година и не е подал
заявление по ал. 1, т. 2 до датата на служебното преизчисляване, пенсията подлежи на служебно преизчисляване по ал. 1, т.
1, което се извършва считано от 1 април на съответната година, като се
вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – данните за
внесените осигурителни вноски, които се отнасят за
времето до 31 декември включително на предходната календарна година и които са
налични в информационната система на НОИ към 1 март на текущата календарна
година. Правилно в случая с оспорваното разпореждане е взет предвид
осигурителен стаж на оспорващия в размер на 8 г. 5 м. 4 дни.
По втория въпрос - за законосъобразността на определения коефициент по чл.
79, ал. 1, т. 3 КСО:
Личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална
болест се различава от другия вид пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е регламентирана в разпоредбите
на чл. 74 - чл. 77 КСО, като осигурените придобиват право на такава пенсия,
ако са загубили работоспособността си и имат 50 и над 50 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане (по аргумент от чл. 72 КСО), както и
ако имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, изрично
посочен като продължителност в нормата на чл. 74 КСО, като изискването за продължителността на
осигурителния стаж се определя в зависимост от възрастта на лицето.
Няма данни оспорващият да е поискал отпускането на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, а определеният му процент за трайна неработоспособност
поради общо заболяване е 50% - ЕР ТЕЛК № 3796/13.11.2019 г. (л. 17 от делото).
На оспорващия по негово искане е отпусната друг вид пенсия - пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, регламентирана с
нормите на чл. 78 и чл. 79 КСО, правоимащи за която пенсия са осигурените
лица, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова
злополука или професионална болест, независимо от продължителността на
осигурителния стаж.
Всяка от тези два вида пенсии за инвалидност се отпуска при различни
предпоставки и при изрично отправено до НОИ искане от правоимащото лице, а
както се посочи в случая оспорващият няма данни да е поискал отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а му е отпусната пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
Обстоятелството, че общият процент на оценката на работоспособността на
оспорващия според ЕР на ТЕЛК № 3796/13.11.2019 г. – 76%, включващ и трайно
намалената неработоспособност поради трудова злополука – 60%, и поради общо
заболяване – 50%, е без значение в случая.
Съгласно чл. 79, ал. 1 КСО размерът на пенсията за инвалидност поради
трудова злополука се определя, като средномесечният осигурителен доход за
страната по чл. 70, ал. 3 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по
реда на чл. 70, ал. 4-7 за пенсиите отпуснати с начална дата до 1 януари 2019
г. (процесната пенсия е отпусната 2010 г.) и по коефициентите посочени в 3
точки.
Релевантният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане на лицата, въз основа на който се определя коефициентът, с който
нормата сочи, че следва да се умножат предходните регламентирани стойности, е
процентът на трайно намалена работоспособност само за трудова злополука, не и
общо за инвалидност поради трудова злополука и за инвалидност поради общо
заболяване.
В подкрепа на така посоченото е обстоятелството, че изрично законодателят
сочи в чл. 79, ал. 4 КСО, че размерът на пенсията за инвалидност поради трудова
злополука не може да бъде по-малък от размера, изчислен като пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, а според чл. 79, ал. 3 КСО и с определен %
от минималния размер по чл. 70, ал. 12 КСО, т.е. от минималния размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, определен със ЗБДОО.
Правилно органите на НОИ са взели предвид съответния % трайно намалена
работоспособност - 50%, за инвалидизацията поради общо заболяване по чл. 75,
ал. 2, т. 3 КСО – 0,5, единствено при преценката каква би била пенсията на
оспорващия обаче само за инвалидност поради общо заболяване.
Предвид изложеното правилно органите на НОИ са съобразили процентът за
трайно намалена работоспособност за инвалидност поради трудова злополука – 60%,
при определяне на коефициента по чл. 79, ал. 1, т. 3 КСО за трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,3792. В
този смисъл са и изчисленията и заключението на вещото лице.
По третия въпрос: Следва ли да се зачетат и включат и увеличенията на
пенсията, съобразно действащата нормативна уредба през 2017 г., 2018 г. и 2019
г. при преизчислението на пенсията на оспорващия по § 7е ПЗР КСО?
През процесните три години не се спори, че на основание § 53, ал. 1 ПЗР
ЗИДКСО, обн. ДВ, бр. 61/2015 г., изменен и допълнен ДВ, бр. 99/2017 г., както и
на основание разпоредбата на § 7б, ал. 1 ПЗР КСО, че не е извършвано
осъвременяване на трудовите пенсии по т.нар. „швейцарско правило“ по чл. 100 КСО.
През 2017 г., по аргумент от § 53, ал. 1 ПЗР ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.), до
годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите не са били осъвременявани
по чл. 100. Според ал. 2, пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на
годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, са се преизчислявали
ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането
на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. Пенсиите
за трудова злополука и професионална болест следва да се преизчисляват ежегодно
от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 –
3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение второ.
Съгласно чл. 11 ЗБДОО за 2017 г. процентът по чл. 70, ал. 1 КСО за 2017 г.
е 1,126.
От разпореждането, обективиращо преизчисляването на пенсията на Г.П. от
01.07.2017 г. (л. 69 от делото), от заявеното от вещото лице при изслушването
му, както и предвид последващото преизчисляване през 2017 г. от 01.10.2017 г.
на пенсията на оспорващия се установява, че при преизчислението на пенсията му за
инвалидност поради общо заболяване, в съответствие с изискванията на КСО, с
процесния определен за 2017 г. процент – 1,126, изчисленият размер на тази
пенсия не са явява по-благоприятен за оспорващия. Действително считано от
01.07.2017 г. преизчислената пенсия на оспорващия за инвалидност поради трудова
злополука е в размер на 152,98 лв., а за инвалидност поради общо заболяване -
184,96 лв. (при съобразяване процента по чл. 70, ал. 1 КСО – 1,126), определена
е на оспорващия в по-големия размер – 184,96 лв., но считано от 01.10.2017 г. тази
пенсия е била под минималния размер, определен с ЗБДОО и пенсията на оспорващия
е приравнена на минималния размер – 200 лева (л. 69-71 от делото)
Разпоредбата на § 53 ПЗР
ЗИД КСО е действала и за 2018 г., като процентът по чл. 70, ал. 1 КСО,
определен с чл. 11 ЗБДОО за 2018 г. е 1,169 на сто и с него се умножава всяка
година осигурителен стаж, като същият е взет предвид при преизчисляване на
пенсията на оспорващия за 2018 г. След преизчисляване на пенсията на оспорващия
със съответния по-висок процент за осигурителния стаж, размерът й е подлежал на
осъвременяване, преизчисляване и индексиране съобразно нормативна уредба,
действаща от датата на отпускането на пенсията до преизчисляването й.
През 2018 г. освен описаното преизчисляване на пенсиите, техният размер към
датата, предхождаща преизчисляването (определен със старата тежест на
осигурителния стаж) е подлежала на увеличение с фиксиран процент 3,8 на сто
през 2018 г. Тези процентни увеличения са предвидени като гаранция, че при
преизчисляването на пенсиите през 2018 г. с по-висока тежест за осигурителен
стаж – 1,169, полученият размер не може да бъде по-малък от размера на
пенсията, изчислен към 30.06.2018 г., с по-малка тежест на осигурителния стаж –
1,126, умножен по 3,8%. По аналогичен начин и през 2019 г. пенсиите са
подлежали на преизчисление с по-висока тежест на осигурителния стаж – 1,2, като
отново полученият размер не следва да бъде по-малък от размера на пенсията,
изчислен към 30.06.2019 г., с по-малка тежест на осигурителния стаж 1,169,
умножен по 5,7%.
Анализът на разпоредбата на § 53 ПЗР ЗИД КСО сочи, че при преизчисляване за 2018 г. на пенсията по реда на ал. 2 полученият размер следва да се
сравни с размера на пенсията, който би се получил съгласно ал. 3, ако преди
преизчислението размерът на пенсията се увеличи с процента на нарастването на
процента по чл. 70, ал. 1, изр. първо КСО (който е 3,8% за 2018 г.)
Следователно, изчислява се пенсията и по двата метода, като се приема за
релевантен методът, който обуславя повишаване на пенсията или се оставя размерът
на пенсията преди преизчислението, ако размерът на пенсията преди преизчислението
е по-висок – ал. 2 или по ал. 3.
В случая при преизчисляване на пенсията на оспорващия и с 1,169% (192,04
лв.), и с 3,8% (191,99 лв.) при размер на определената му пенсия към 30.06.2018
г. – 200 лв., не сочи на извод да са били налице основания за увеличаване на
пенсията на Г.П., поради което и с Разпореждане от 01.07.2018 г. – л. 72-73 от
делото, пенсията на оспорващия е приравнена на минималния размер – 207,60 лв. В
този смисъл е съобразена нормата на § 53, ал. 3 ПЗР ЗИДКСО, в сила от
01.01.2018 г., според която, през 2018 г. когато преизчисленият по реда на ал.
2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с
процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия
размер.
Разпоредбата на § 53,
ал. 1 ПЗР ЗИДКСО е отменена от 01.01.2019 г. (ДВ, бр. 102 от 2018 г.), когато
са приети § 7б и § 7в ПЗР КСО.
Според § 7б, ал. 1 ПЗР КСО, през 2019 г. пенсиите също не се осъвременяват
по чл. 100 КСО. Размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална
дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с 5,7% (ал. 2).
Съгласно § 7в, ал. 1 ПЗР КСО, пенсиите, отпуснати с начална дата до 31
декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с 1,2% за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019
г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. Според ал. 2, преизчисляването
по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията,
след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната
уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г., включително.
В същото време, § 7б, ал. 2 ПЗР КСО предвижда за всички отпуснати до края
на 2018 г. пенсии увеличаване на размера им към 30 юни 2019 г. с 5,7%.
Нормата обаче на § 7в, ал. 3 ПЗР КСО изисква да се извърши сравнение между
размера на пенсията при преизчислението по реда на § 7в, ал. 1 и размера, който
би се получил в резултат на увеличението по § 7б, ал. 2, като се определи на
правоимащото лице размер на пенсията според по-високата от двете стойности.
Следователно, както и по § 53 ПЗР ЗИДКСО, така и по чл. § 7б и § 7в ПЗР КСО,
преизчисляването на пенсията чрез повишаване на коефициента на осигурителен
стаж не се кумулира с увеличението с 3,8%, респ. 5,7%, а се прилага или единият
или другият способ в зависимост от това кое е по-благоприятно за лицето. Същият
принцип е заложен и в спорната разпоредба на § 7е, ал. 1 ПЗР КСО. В този смисъл
и Решение № 10789 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2020 г., VI о.,
докладчик съдията С.С..
В случая от представените от ответника разпореждания във връзка с
нормативно изискуемото преизчисляване на пенсията на оспорващия през 2018 г. и
2019 г. (л. 72-76 от делото) и по-точно от обективираните в разпорежданията
изчисления и предвид заявеното при изслушването на вещото лице, се установява,
че и при прилагане съответно на 1,169% и 1,2%, както и при прилагане
алтернативно съответно на 3,8% и 5,7%, не са били налице основания за
определяне на пенсия, която да надвишава както предходно отпуснатия на
оспорващия размер на пенсията по разпорежданията на пенсионния орган, така и минималния
размер на пенсията, определен със ЗБДОО.
От изчисленията на пенсията на оспорващия, в съответствие с нормативните
изисквания за 2019 г. се установява, че пенсията му за инвалидност поради
трудова злополука е: към 30.06.2019 г., преди преизчислението - в минималния
размер 207,60 лв.; по изчисленията на полагащата му се пенсия за инвалидност
поради трудова злополука - 185,53 лв.; по изчисленията на пенсията за
инвалидност поради общо заболяване при съобразяване на процента 1,2 по § 7в,
ал. 1 и ал. 2 ПЗР КСО – 208,63 лв., а при съобразяване процента 5,7 – 214,81
лв., и предвид § 7в, ал. 3 ПЗР КСО е определен размер по § 7б, ал. 2 ПЗР КСО
като по-благоприятен 214,81 лв., който размер правилно е приравнен към
минималния на основание чл. 79, ал. 2 КСО, а именно 219,43 лв. (От 01.04.2019
г. на оспорващия е изплащана пенсия за инвалидност поради трудова злополука –
207,60 лв., от 01.07.2019 г. – 219,43 лв., като така посоченото се установява и
от Разпореждането от 26.07.2019 г. – л. 74-76 от делото.)
В този смисъл е съобразена нормата на § 7в, ал. 3 ПЗР
КСО, в сила от 01.01.2019 г.,
според която, когато преизчисленият по ал. 1 размер на пенсията и размерът на
пенсията по чл. 7б, ал. 2 не са равни, пенсията се определя в по-високия
размер, като е съобразена и нормата на чл. 79, ал. 2 КСО, доколкото изчислената
пенсия е приравнена на пенсията в минималния размер на пенсия, определен със
ЗБДОО.
Съгласно § 7е, ал. 1 ПЗР КСО отпуснатите с начална дата до 24 декември
2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35
на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без
превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с
начална дата до 24 декември 2021 г., вкл., се преизчисляват от 25 декември 2021
г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. Аналогично на разпоредбата на § 7в, ал. 2, нормата на § 7е, ал. 2 ПЗР КСО също предвижда, че преизчисляването се
извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което
тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. В ал. 3 отново е
предвидено преизчислението да се извършва, ако това е по-благоприятно за
лицето.
Възражението на оспорващия, че органите по приходите неправилно са
приложили § 7е, ал. 2 ПЗР КСО е неоснователно.
С приемането на разпоредбата на § 7е ПЗР КСО законодателят отново, подобно на § 53,
ал. 2 и § 7в, ал. 1 е заложил нарастване на пенсиите чрез увеличаване тежестта на
единия от двата показателя - осигурителен стаж (не на осигурителния доход), въз
основа на които се формира размерът на пенсията. Независимо от предвиденото нарастване
на тежестта на осигурителния стаж, преизчислението по този ред отново е под
условие - ако се явява по-благоприятно за лицето. В случая новото преизчисление
е, за да замести предходните преизчисления, извършени въз основа на § 53, ал. 2 ПЗР ЗИДКСО и § 7в, ал. 1 ПЗР КСО.
По отношение приложението на ал. 2 на § 7е ПЗР КСО: В действителност ал. 2
на § 7е не ограничава осъвременяването, преизчисляването и индексирането на
пенсията само до това по чл. 100 КСО. Правилно обаче органите по пенсионното
осигуряване са приели, че визираното в § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 ПЗР КСО
увеличение със съответните проценти е неприложимо към преизчисления размер на
пенсиите по реда на § 7е ПЗР на КСО. В § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 ПЗР КСО не е
предвидено увеличение на всички пенсии със съответен процент върху общия размер
на пенсиите, т.е. това не е всеобща индексация или осъвременяване на пенсиите,
а механизъм, който се прилага като алтернатива на заложената формула на
преизчисление, така че да се гарантира в крайна сметка реално и ефективно
нарастване на пенсията. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно–икономическа експертиза, което при изслушването му
заявява, че прилагането на § 53, ал. 2 ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 ПЗР КСО не се явяват по–благоприятни за
оспорващия, т.к. не водят до определяне на по–висок размер на отпуснатата
пенсия на жалбоподателя.
Приложимият при преизчисляване на пенсията, считано от 25.12.2021 г., ред е
специалният ред по § 7е ПЗР КСО. Този ред предвижда замяна на процентите осигурителен
стаж по чл. 70, ал. 1 КСО, приложими в предходните години, с 1,35% като база за
изчисляване на пенсията.
Разписаният от законодателя ред с нормата на § 7е ПЗР КСО предвижда без да
се променя осигурителния доход да се преизчислят пенсиите, като всяка година
осигурителен стаж (и то осигурителен стаж към момента на преизчислението, а не
към момента на отпускането на пенсията) се умножи с 1,35%. В случая на
оспорващия след съобразяване на останалите релевантни данни с разпореждането от
01.01.2022 г. е преизчислена по този начин пенсията му за всички години осигурителен
стаж след отпускането й. От приложените по делото разпореждания за 2016 г. – 2020
г. се установява, че определената на оспорващия пенсия при преизчислението й по
чл. 100 КСО е различна и по-малка от посочената такава по чл. 100 КСО в обжалваното
разпореждане от 01.01.2022 г. за съответните години. Това се дължи именно на
това, че тежестта 1,35% за всяка година осигурителен стаж е взет предвид при
определяне на базовата пенсия на оспорващия, която именно е съобразявана при
последващото обективирано в разпореждането от 01.01.2022 г. осъвременяване на
пенсиите по чл. 100 КСО (а не е взета предвид определената пенсия на оспорващия
с разпорежданията, т.к. тя е формирана по друг метод)
За пълнота и във връзка с изложените доводи от оспорващия следва да се
посочи, че ответникът правилно е приложил приетата разпоредба на § 7е от КСО, отразява точно волята на
законодателя, изразена в мотиви към законопроект на Закон за изменение и
допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021
г., внесен от МС на 30.07.2021 г. и Доклад № 46-153-02-8 на Комисия по бюджет и
финанси от 07.09.2021 г. От дебатите по първо /26.08.2021 г. / и второ
/09.09.2021 г./ гласуване на законопроекта, приет от 46-ото Народно събрание, е
видно, че се поставя акцент именно върху годините за прослужено време, тоест
върху осигурителния принос, като се увеличава тежестта на една година
осигурителен стаж, променяйки коефициента във формулата за изчисление на
пенсиите.
Новият ред изключва
прилагането на предходния ред за осъвременяване по § 53, ал. 3 ПЗР ЗИДКСО и § 7б ал. 2 ПЗР КСО. В тази връзка извършеното преизчисление през
горепосочените три години се явява обективно неприложимо при извършеното с
оспорваното разпореждане преизчисление, тъй като последното го
"поглъща"/“замества“, предвид определения с § 7е, ал. 2 ПЗР КСО още по-висок процент на тежест на годините
осигурителен стаж. Визираните в § 53, ал. 2 ПЗР ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 ПЗР КСО процентни увеличения не могат да се приложат върху преизчисления по реда на § 7е, ал. 1 размер
на пенсията, не могат да се "насложат" върху преизчислението по
§ 7е, ал. 2 ПЗР КСО, доколкото, както се посочи, по същество
те се заместват/поглъщат от него.
Правилно в случая с разпореждането от 01.01.2022 г. пенсионния орган е
приел, че доколкото изчислената по новия ред - § 7е ПЗР КСО полагащата се на
оспорващия пенсия за инвалидност поради трудова злополука е 247,16 лв., а
пенсията за инвалидност поради общо заболяване е 269,92 лв., то на основание
чл. 79, ал. 3 КСО размерът на полагащата се пенсия за инвалидност поради
трудова злополука на оспорващия е 269,92 лв., който размер е приравнен на
минималния размер за този вид пенсия – 370 лв.
Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Варна е правилно и
законосъобразно. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника за
присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
да се присъди в полза на НОИ сумата в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение..
На основание чл. 118 КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от Г.П.П., с ЕГН **********
***, уточнена на 01.06.2022 г. и на 09.06.2022 г., против Решение №
2153-03-50 от 11.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което са
отхвърлени жалбите на Г.П. с вх. № 1012-03-169/11.03.2022 г., №
1054-40-8#1/21.03.2022 г. (1054-40-8/14.03.2022 г.) и № 1012-03-104/04.02.2022
г. срещу Разпореждане № 03220306636/01.01.2022 г. на Ръководителя на
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Варна, с което получаваната
от него лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална
болест е преизчислена от 25.12.2021 г.
ОСЪЖДА Г.П.П., с ЕГН ********** *** да заплати на НОИ сумата в размер на 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен административен съд на РБ.
СЪДИЯ: