Определение по дело №22697/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21487
Дата: 24 август 2022 г. (в сила от 24 август 2022 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20221110122697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21487
гр. София, 24.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110122697 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор.
Съдът констатира, че писмения отговор е подписан от лице, което е вписано като
пълномощник на ответника, но без по делото да са представени доказателства за надлежно
учредена представителна власт. Ето защо, на ответника следва да бъдат дадени указания да
потвърди процесуалното действие по подаване на отговора или да представи доказателства
за надлежно учредена представителна власт на адв. *** към датата на подаването му по
електронната поща на съда – 18.08.2022 г.
Ответникът следва да бъде предупреден, че при неизпълнение на даденото указание,
съдът ще преразгледа определението си и ще приеме, че в срока по чл.131 ГПК не е подаден
писмен отговор.
Съдът намира за неоснователно обективираното в писмения отговор възражение на
ответника за нередовност на исковата молба. Отделно от предходното, съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2 ГПК исковата молба може да бъде пояснена от ответната в
първото по делото открито съдебно заседание.
Към исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства е относимо
и допустимо, поради което следва да бъде уважено, като на основание чл.159, ал.2 ГПК до
разпит бъде допуснат само един свидетел.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника, че в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
определение следва да потвърди подаването на писмен отговор по делото от адв.*** или да
представи доказателства за надлежно учредена представителна власт на пълномощника към
датата на подаване на писмения отговор на електронната поща на съда – 18.08.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на даденото указание, съдът
ще преразгледа определението си и ще приеме, че в срока по чл.131 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.10.2022 г. от 13:30 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „**“ ООД
против ***., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: за
сумата от 1800,00 евро, с левова равностойност 3520,49 лева, представляваща неустойка по
сключен между страните договор от 09.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане и
за сумата от 363,79 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на неустойката,
начислено да за периода от 27.12.2017 г. до 28.04.2022 г. В условията на евентуалност
ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от 540,00 евро, с левова равностойност 1056,15
лева, представляваща незаплатено възнаграждение в размер на 3 % с ДДС от продажната
цена на поетото от ответника задължение съгласно условията на сключения между страните
договор от 09.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.05.2017 г. между него и ответника бил
сключен договор, обективиран в протокол за оглед за покупка на недвижим имот, по силата
на който ищецът чрез негов брокер завел ответника за оглед на имот, представляващ кафене,
находящо се в гр.София, ул.** № 93, с офертна цена 18 000 евро. Поддържа, че по силата на
нормите на ЗЗД, договорът между страните бил сключен в момента на полагане на подписи
под договорените условия, без направени забележки под тях. След извършения оглед
клиентът – настоящ ответник заявил, че ще помисли и ако реши да купи имота ще се обади.
Ищецът сочи, че от този момент нататък ответникът по никакъв начин не е заявил, че има
интерес да придобие имота при обявените условия или при променени такива. Поддържа
още, че при направена справка в Агенцията по вписванията било установено, че на
11.07.2017 г. ответникът закупил предложения от ищцовото дружество имот, за което бил
съставен и вписан нотариален акт. Според ищеца, с предходното ответникът е допуснал
неизпълнение на т.3 от сключения между тях договор, по силата на която клиентът няма
право по какъвто и да е начин да се свързва с продавача на имота без писмено съгласие на
ищеца, както и да преговаря и да сключва сделка за придобиване на имота, предмет на
договора, без посредничеството на ищеца. С оглед предходното се поддържа становище, че
2
клиентът – настоящ ответник дължи на посредника – настоящ ищец неустойка в размер на
10 % от продажната цена на имота. Ищецът поддържа още, че с нотариална покана, връчена
на ответника на 22.12.2017 г., поканил последния в срок до 5 дни от получаването й да му
заплати сумата от 1800 евро. Сочи, че ответникът изпратил отговор, в който излагал
неотносими към правоотношението твърдения. По изложените в исковата молба
обстоятелства ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск, като претендира и
обезщетение за забава върху главницата, считано от изтичане на срока за доброволно
плащане от страна на ответника до датата на подаване на исковата молба в съда. В
условията на евентуалност, ищецът обуславя отговорността на ответника от неизпълнението
на т.1 от процесния договор, съгласно която в случай, че клиентът сключи договор за
придобиване на имота, последният дължи на „**“ възнаграждение в размер на 3 % с ДДС от
продажната цена. Претендират се и направените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на предявените искове.
Ответникът не оспорва, че на 09.05.2017 г. между страните е подписан представения към
исковата молба протокол за оглед за покупка на недвижим имот, но изразява становище, че
същия не представлява договор по смисъла на ЗЗД, поради което и не може да бъде приет
като годно основание да породи претендираните с исковата молба имуществени права,
съответно да вмени на ответника задължения. В случай, че съдът приеме, че приложения
документ представлява договор, ответникът прави възражение за неговата нищожност
поради противоречие с на закона и накърняване на добрите нрави. Ответникът сочи, че през
2017 г. е имал интерес да закупи недвижим имот, който да използва като кафене.
Потвърждава, че е установил връзка с ищцовото дружество и е извършил оглед на описания
в исковата молба недвижим имот. Не оспорва посоченото от ищеца, че след огледа е заявил,
че ще помисли и ще се обади, ако реши да купи имота. Сочи, че съпругата му също
сключила договор за посредничество с друга фирма, която им предложила няколко
недвижими имота, сред които и процесния, но на много по-ниска цена от предложената от
ищеца. С оглед предходното, ответникът и съпругата му приела офертата и закупили имота.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че при закупуването на имота
ответникът е нарушил сключен между страните договор. Оспорва се твърдението, че между
страните е възникнала валидна облигационна връзка, която да е годна да поради права и
задължения, още по-малко претендираните с исковата молба суми, представляващи
неустойка и възнаграждение. С оглед предходното се оспорва и акцесорната претенция за
обезщетение за забава. В случай, че съдът приема предявения иск за неустойка за
основателен, ответникът прави възражение за нейната прекомерност. По изложените в
отговора доводи и съображения предявените искове, включително в условията на
евентуалност, се оспорват като неоснователни и се претендират разноски.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.51 ТЗ.
УКАЗВА на ищеца, че предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД в негова
тежест е да установи съществуването на облигационно отношение между него и ответника,
3
неизпълнение на задължение от страна на последния, съществуването на валидна клауза за
неустойка и нейния размер.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в негова тежест е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
УКАЗВА на ищеца, че по предявения в условията на евентуалност иск в негова
тежест е да докаже валидно договорно задължение за ответника и неизпълнение на същото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4