Р
Е Ш Е Н И Е
София, 18.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седми
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9350/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
И.И.В., ЕГН **********, М.В.А., ЕГН ********** и С.В.В., ЕГН ********** чрез
адв. П.З. - САК, със съдебен адрес:***, партер, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя
и мораторна лихва за забава,, както следва: на И.И.В. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 100 000
лв., ведно със законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
30 505,41 лв. – мораторна лихва - обезщетение за забава за периода от
28.07.2013 г. до завеждането на делото; на М.В.А. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 90 000
лв., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и 27 454,88 лв. – мораторна лихва - обезщетение за
забава за периода от 28.07.2013 г. до завеждането на делото и на С.В.В. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер 90 000 лв., ведно със законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и 27
454,88 лв. – мораторна лихва - обезщетение за забава за периода от 28.07.2013
г. до завеждането на делото, както и направените от ищците разноски по делото,
в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба
се твърди, че на 04.09.2011 г. по пътя гр. София – гр. Годеч – ІІІ – 813, 0296 км., е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 306“ с рег. №********, управляван от И.Р.Н.
и мотопед Баотиан без регистрационен номер, управляван от В.Д.В. – съпруг на
първата ищца и баща на втория и третия от ищците, при което е настъпила смъртта
на В.В..
По случая е образувано ДП № 83/2011 г. по описа на ОД на
МВР – гр. София и пр.пр. № 3572/2011 г. по описа на СОП.
Въз основа на внесен обвинителен акт от СОП и пр.пр. №
3572/2011 г. в СОС, НО, І с-в, е образувано НОХД № 361/2012 г. С присъда №
15/03.04.2014 г. И.Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл.
54, ал. 1 от НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца и на основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7,
пр. 2 от НК същият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца.
С решение № 420/ 28.11.2014 г., постановено по ВНОХД
№898/2014 г. САС е потвърдил присъдата на СОС.
По КНОХД № 489/2015 г. с решение № 165/20.07.2015 г. е
оставено в сила решението на САС, и на тази дата то е влязло в законна сила.
Според отразеното в
исковата молба, за автомобила, причинил катастрофата, ищцата твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № 0008211223110033330, валидна към датата на ПТП.
Ищците заявяват, че, в резултат на смъртта на техния
съпруг и баща, са им причинени неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки
душевни травми и страдания, предизвикани от загубата на член от семейството –
съпруг и родител. Приживе живеели заедно, задружно и в отношения на обич и
привързаност. Разчитали са на неговата подкрепа, като със загубата му били
лишени от присъствието му, обичта и грижите, които полагал за тях. Твърдят, че
болка от загубата ще продължават да изпитват до края на дните си.
Със заявление № 6930/20.07.2016 г. е предявена претенция
срещу З. „Л.И.“ АД за изплащане на пострадалите лица на застрахователни
обезщетения за причинените им неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП в
размер на 100 000 лв. за И.В. – съпруга на починалия В.В. и по 90 000
лв. за дъщеря му М.А. и сина му С.В., по която липсва произнасяне.
Представили
са писмени доказателства. Поискали са допускане на гласни такива.
В хода по
същество молят съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Оспорва механизма на катастрофата, както и изключителната
вина на водача И.Н..
Счита, че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на мотопеда – починалия В.В., тъй като е управлявал
нерегистрирано превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП.
Отделно от това, счита, че починалият е нарушил и
разпоредбата на чл. 25 и чл. 37 от ЗДвП, както и на забраната за преминаване,
обозначена чрез пътна маркировка, като е навлязъл в насрещната пътна лента,
отнел е предимството на лекия автомобил и е преминал перпендикулярно спрямо
оста на пътя, на място, на което тази маневра е забранена.
На самостоятелно основание твърди и че пострадалият не е
носил предпазна каска в нарушение на разпоредбата на чл. 137 „е“ от ЗДвП с
което е поставил сам себе си в риск и е способствал за настъпване на получените
травми.
Оспорва интензитета и проявлението на неимуществените
вреди, така както са описани в исковата молба.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва акцесорните искове за лихви, поради
неоснователност на главния. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите за лихва, считано от датата на настъпване на ПТП.
Възразява срещу искането за присъждане на разноски от
ищцовата страна, поради заявено искане за освобождаване от заплащането им, а оспорва
и размера на адвокатския хонорар, ако той не се претендира по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА, претендира се за всеки един ищец, както и ако размерът му
надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1/2004 г.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни
доказателства и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
По тези
съображения моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски
по списък
По делото е
конституиран като трето лице – помагач на ответника, на
основание чл. 219 ГПК, водачът на лекия
автомобил И.Р.Н., ЕГН **********,***, което оспорва иска и не сочи доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и лихва за забава, ведно със
законните последици.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на 04.09.2011 г. по пътя гр.
София – гр. Годеч – ІІІ – 813, 0296 км., е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Пежо 306“ с рег. №********, управляван от И.Р.Н. и мотопед „Баотиан“, без
регистрационен номер, управляван от В.Д.В..
Ищцата И.В. е съпруга на
починалия В.В., а ищците М.А. и С.В. са негови деца.ц
По делото не се спори, че, въз основа на внесен
обвинителен акт от СОП и пр.пр. № 3572/2011 г. в СОС, НО, І с-в, е образувано
НОХД № 361/2012 г., по което с присъда № 15/03.04.2014 г. И.Р.Н. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и на
основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК същият е лишен от
право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
С решение № 420/ 28.11.2014 г., постановено по ВНОХД
№898/2014 г. САС е потвърдил присъдата на СОС. Решението на САС е е влязло в
законна сила, като потвърдено с решение № 165/20.07.2015 г. по КНОХД № 489/2015
г.
В хода на делото бе прието за безспорно установено
между страните обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по
отношение на, л.а. „Пежо 306“ с рег. №******** е налице валидно застрахователно
правоотношение по по з.п. № 0008211223110033330, валидна към датата на ПТП.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, както и до размера на исканото
обезщетение претърпени неимуществени вреди, който ответникът счита за
прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения
е изслушано и прието заключение на
комплексна СМАТЕ, кредитирана от съда като
безпротиворечива и съответстваща с доказателствата, от която се установява, че
механизмът на станалото на 04.09.2011 г. ПТП
е следният:
Според отразеното в експертизата, съгласно данните от
огледния протокол местопроизшествието се намира на третокласен път № 813 от Републиканската
пътна мрежа, в разстояние между 250 и 350 метра преди кръстовището с
второкласен път № 81, в зоната на площадка за отдих „Балач".
Платното за движение е двупосочно,
с по една лента във всяка посока, всяка с широчина 3,70 м, отделени една от
друга с единична бяла непрекъсната линия -Ml; в дясно от
асфалтовото покритие на платното за движение на 18 м. от линията на ОР1 в
посока обратна на посоката на огледа, до 52,7 м от линията на ОР1 в посока на
огледа се ограничава от бетонен бордюр с височина 0,20 м. Вдясно от бордюра има
затревена площ покрита с декоративни храсти и вдясно от тази площ се намери
асфалтиран път с широчина 6,00 м, преминаващ пред крайпътна чешма. Това
асфалтирано пространство, преди и след линията на ОР1 е свързано на едно ниво с
дясната пътна лента, като след линията на ориентира асфалтираното пространство
от 52,7 до 75,00 м
Приложените материали определят
следния механизъм на произшествието: На 04.09.2011 година около 8,00 часа
сутринта лек автомобил „ПежоЗОб", с per. № *******, с
водач И.Р.Н. се движи по третокласен път № 813 от републиканската пътна мрежа,
с посока гр. Годеч - гр. София. Скорост на движение 91-95 км/ч. В зоната на
чешма „Балач", намираща се на 250 до 350 метра преди кръстовището с
второстепенен път 81, от отбивката след чешмата, излиза и навлиза в платното за
движение на третокласния път, мотопед марка „Баотиан", без регистрационен
номер, управляван от В.Д.В.. Мотопедистът е насочил мотопеда за да завие наляво
и продължи в посока към гр. Годеч.
Водачът на лекия автомобил „Пежо 306" Н., е
възприел мотопеда, завил е наляво а след това е задействал спирачките аварийно,
като е оставил ясни спирачни следи, диагонално насочени наляво. Поради завиването
наляво към момента, в който предната част на лекият автомобил е навлязла изцяло
в лента за насрещно движение на около 49 метра, след ориентира е настъпил удар
между предната челна част на автомобила и предното колело на мотопеда. В
процеса на удара мотопедът е застанал напречно на автомобила и е бил повален
върху платното за движение, където на 50 м. след ориентира е започнал да се
плъзга по дясната си страна върху асфалта, оставяйки следи от задиране до
пълното спиране на превозните средства.
Вследствие на удара мотопедистът с главата си е ударил
горния ляв ъгъл на челното стъкло, а след това и горната част на тялото му се е
ударила в стъклото и предна лява колона на автомобила. От удара мотопедистът е
бил носен и отхвърлен напред и, след падане и плъзгане по платното за движение,
тялото му се е спряло на мястото, където е намерено от разследващите, с глава
на 80 метра след ориентира.
В резултат на произшествието В. е
починал.
Пресичането на платното за движение от страна на
водача на мотопеда е започнало непосредствено след края на отбивката за чешма
„Балач" гледано по посоката на огледа / посоката на движение на лекия
автомобил /. Траекторията на движение на мотопеда, с оглед завиването наляво и
разположението на превозните средства едно спрямо друго е дъгообразна,
достигаща до мястото на удара в лявата лента, предназначена за превозните
средства, движещи се в посока обратна на посоката на движение на лекия
автомобил „Пежо".
Вероятно
скоростта на движение на мотопеда е била променлива, равноускорителна - в рамките на 10-30
км/ч, или средно 20 км/ч.
Според вещите лица, в момента, в който мотопедът е навлязъл в дясната лента
на платното за движение за посоката на движение на лекия автомобил „Пежо
306", л.а. „Пежо 306" се е намирал от мястото на удара на около 33
метра.
На базата на
следите от автомобила и регистрираните следи от задиране оставени от мотопеда,
може със сигурност да се твърди, че мястото на удара се намира в лявата лента
предназначена за превозните средства, движещи се в посока обратна на посоката
на движение на лекия автомобил „Пежо" и на около 1 метър преди началото на
следите от задиране на асфалта.
Опасната
зона на спиране на л.а. Пежо, при скорост на л.а. около 95 км/ч, е била 87
метра.
Вещите
лица правят заключение, че, с оглед характера и конфигурацията на пътната
обстановка следва да се направи извод, че водачът на мотопеда, непосредствено
преди да навлезе по път № 813 е имал обективна възможност да възприеме
движещият се по път N9
813 в посока гр.
Годеч - гр. София лек автомобил „Пежо 306".
Заявяват, също така, че лекият автомобил „Пежо
306" per.
№*******и
мотопедът „Баотиан" са били технически изправни и, следователно, настъпилият
инцидент не се дължи на технически неизправности в моторните превозни средства.
Експертите правят извода, че от техническа гледна
точка причините за настъпване на ПТП са навлизане на мотопеда от крайпътната
отбивка в третокласния път, без да пропусне движещия се л.а. Пежо и
отклоняването на последния и навлизането му в лентата за насрещно движение.
В резултат на катастрофата пострадалият е получил
черепно-мозъчна травма, гръдна травма, гръбначно-мозъчна травма и коремна
травма.
Тежката черепно-мозъчна травма, липсата на
предпазна каска при описанието на трупа в Протокола за оглед на
пътнотранспортно местопроизшествие извършено на 04.09.2011г., като и при
цялостното описание на мястото на местопроизшествието, показват, че В.Д.В. е
бил без поставена предпазна каска
Водещата причина за смъртта на В.Д.В. е
разкъсване на сърдечния мускул в областта на лявата камера, разкъсване на
паренхима на двата бели дроба с двустранен хемопневмоторакс, разкъсването на
хилусите на слезката и левия бъбрек съпроводени с хемоперитонеум. Те са били
съпроводени с голяма кръвозагуба и бързо са довели до леталния изход. В случая
с или без поставена каска това нямаше да промени тежестта и бързината, с която
тези увреди водят до смъртта.
|
ю |
Останалите травматични увреди също са тежки и сами по себе си могат да
причинят смъртта на В.В., но не и толкова бързо.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване бяха разпитани
свидетелите Т.Д.И.
и Г.Н.С..
Свидетелят И. е очевидец на
станалото ПТП. Пътувал е от Годеч за
София и се е движел след автомобила „Пежо“. Заяви, че катастрофата е станала преди
обяд, Видял е как човекът с мотора
излязъл от отбивката от посока, която е към София, без да спира, със скорост. Шофьорът
на л.а. Пежо не е могъл да го избегне и да предотврати удара.Пресякъл е пътя
малко косо.Влязъл в насрещната лента и там автомобилът го ударил. Не е могъл да
овладее мотора. Свидетелят е бил на разстояние
от удара на около 20-30 метра. Не е валяло , времето е било сухо,п о
светло през деня.На отбивкатане е имало знаци.Има растителност на това място,
това е пътя който се отбива за Годеч, от главния път за Видин и Лом, на около
100 метра в посока Годеч от голямата отбивка, тя е голяма отбивка, чешма има на
нея. Растителността в тази част е голяма, успоредна е на пътя и отбивката.Свидетелят заявява, че мотористът не е спрял.Пресякъл е пътя косо. Не
помни дали мотористът е носил каска.
В показанията си свидетелят С. заяви, че също е очевидец съм
на инцидента, който е станал на 04.09.2011 година. Бил е на самата чешма, която
се намира на отбивката. Пропуснал е пострадалия пред себе си става въпрос, за
същият човек който загина.Пострадалия също е бил на чешмата, имал е чисто нов
скутер, син на цвят Бил е с очила и
каска.Пострадалият се е изтеглил в посока София и в края на изхода има високи храсти, колкото
човешки бой и може би там е застанал. След секунди свидетелят е чул страшни спирачки
и бял дим, и после трупа как е политнал напред и е паднал на асфалта по
очи.Самият удар не е видял заради храстите, но е видял как трупа е паднал на земята, на пътното платно , което
е към София. Колата, която го е ударила, е била вляво, извън насрещното платно.
На мястото не може да се развие голяма скорост, тъй като това са 20-30 метра, за да се включи човек в платното.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищците поискаха и съдът допусна разпит свидетеля
К.Л..
Свидетелят познава семейството на В.В.над 30 г. Присъствал е на много
семейни сбирки.
Знае за настъпило ПТП с участието на В.В. в началото на м. септември 2011
г., което е приключи с неговата смърт. В показанията си този свидетел заяви, че
отношенията на съпругата му и децата му с В.са били идеални. И. има заболяване
тежка депресия още преди събитието и когато то е настъпило, тя е постъпи в
ПИРОГОВ и е имало усложнения. Не е била на погребението, после нещата са се
усложнили.
Заявява, че преди събитието В.много се е грижел за съпругата си. Дъщеря му М.
пътува, за да е при майка си, а сина С., тъй като не е имало кой да се грижи за
майка им, се е преместил в Годеч. М.
пътува до Годеч, за да се грижи за майка си.
Според св.Л., случилото се с В.се е отразило много тежко и много натоварващо на близките
му. Преди ПТП С. ***, често са посещавали родителите си - по 1-2 пъти в
седмицата. След събитието С. почти веднага се премести в Годеч, а М. всеки ден
пътува.
Свидетелят е приятел на С., често се виждан, по 3-4 пъти в седмицата. Добре
познава нещата в семейството им.
Други релевантни към спора доказателства по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертиза.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 29.12.2011 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи ,при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Вещите лица
изчерпателно посочват причините за настъпването на катастрофата и те се коренят
в поведението и на двамата шофьори – на водача на л.а. Пежо и на пострадалия,
починал мотопедист, наследодател на ищците. Това се установява, освен от
влязлата в сила присъда на наказателния съд, и от показанията на разпитаните по
делото свидетели – очевидци на катастрофата.
В резултат на
станалото ПТП е причинена смъртта на съпруга на първата ищца и баща на другите
двама ищци.
Причинената смърт
е в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на
товарния автомобил не бе опровергана, но, заедно с това, бе установена такава и
у двамата водачи – водача на застрахования при ответника лек автомобил Пежо и и
на починалия пострадалия, управлявал мотопед Баотиан без регистрационен номер.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищците са
причинени болки и страдания, изразяващи се в получените дълбоки душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на много скъп човек, член на семейството, съответно –
съпруг на първата ищца и баща на другите двама ищци. Приживе те живеели заедно,
били са задружно и сплотено семейство, имали са отношения на обич и
привързаност. Починалият е бил опора и подкрепа за семейството си и сега, в
резултат на катастрофата, те са лишени завинаги от присъствието му, обичта и
грижите му. Тази болка не може да отмине с времето.
Както бе посочено
по – горе, в хода на делото от ответната страна бе направено възражение за
съпричиняване, бяха събирани доказателства и съдът дължи произнасяне по него.
От свидетелските
показания и от приетото и неоспорено експертно заключение на КСМАТЕ се установи
по безспорен на(чин, че пострадалият, като водач на мотопед, е допринесъл за
вредоносния резултат, пред вид факта, че от техническа
гледна точка бе възприето и неоспорено от странитне, че причините за настъпване
на ПТП са, от една страна - навлизане на мотопеда от крайпътната отбивка в
третокласния път, без да пропусне движещия се л.а. Пежо, а, т друга -
отклоняването на последния и навлизането му в лентата за насрещно движение.
С оглед на това, съдът намира, че настъпилата
катастрофа се дължи едновременно на действията на двамата водачи – на водача на
застрахования л.а. Пежо и на ищеца, при съотношение 60 % на 40 %.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, счита, че исковете са доказани по
основание, а, досежно техния
размер, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за неговото
намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по
справедливост от съда.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищците са били много близки с починалия –
той е техен съпруг и баща, били са едно сплотено и задружно семейство, той е
бил тяхната подкрепа и опора, както и че много трудно те преживяват смъртта му
– болка, която ще продължи и занапред. Особено трудно е било и е за неговата
съпруга и майка на другите двама ищци, която е загубила най – близкия си човек
и, в резултат, се е наложило включително да постъпи в болница, както и да
получава грижи от децата си. Болката от загубата ще ги съпътства до края на
живота.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани болки и страдания на на ищците
вследствие смъртта на един толкова близък за тях човек,
техния вид, интензитет и продължителност, и приложи принципа за справедливост, при наличие на съпричиняване в съотношение 60 % - 40 %,
съдът намира, че адекватното обезщетение, което трябва да бъде присъдено е, съответно:
-
На ищцата И.В.,
съпруга на починалия – 60 000 лв.,
-
На ищцата М.А.,
негова дъщеря - 54 000 лв. и
-
На ищеца С.В.,
негов син – 54 000 лв.
Върху посочените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от завеждане на делото – 207.2016 г., до окончателното
му изплащане.
За тези суми
искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата, а в
останалата част – за разликата, съответно: до 100 000 лв. за първата ищца
и до 90 000 лв. – за другите двама ищци, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за
присъждане на мораторна
лихва, съдът приема същата за
основателна и, пред вид приетото съпричиняване в съотношение 60 % - 40 %, лихви
следва да бъдат присъдени, съответно:
-
На ищцата - И.В.
– 18 303, 25 лв.,
-
На ищцата М.А. - 16 473 лв. - и
-
На ищеца С.В. – 16
473 лв.
За тези суми
искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен
за сумата, а в останалата част – за разликата, съответно: до 30 505, 41
лв. за първата ищца и до 27 454, 88 лв. – за другите двама ищци, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ищците не
претендират разноски.
С оглед изхода на
спора на ответника следва да бъде присъдено ю.к. възнаграждение 3 792, 12
лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и 194 лв. разноски, по компенсация,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.И.В., ЕГН **********,
М.В.А., ЕГН ********** и С.В.В., ЕГН ********** чрез адв. П.З. - САК, със съдебен
адрес:***, партер, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя и мораторна лихва за забава,, както следва: на И.И.В. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 60 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане и 18 303, 25 лв. – мораторна лихва - обезщетение за забава за периода
от 28.07.2013 г. до завеждането на делото; на М.В.А. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 54 000
лв., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и 16 473 лв. – мораторна лихва -
обезщетение за забава за периода от 28.07.2013 г. до завеждането на делото и на
С.В.В. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 54 000 лв.,
ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и 16 473 лв. – мораторна лихва -
обезщетение за забава за периода от 28.07.2013 г. до завеждането на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.И.В.,
М.В.А. и
С.В.В. да заплатят на З. „Л.И.“ юрисконсултско. възнаграждение в размер 3 792, 12
лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и 194 лв. разноски, по компенсация,
съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника, на основание чл. 219 ГПК, И.Р.Н., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: